Близо 400 кг марихуана е установена при операция на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ (ГДБОП) под ръководството на Окръжна прокуратура-Сливен, съобщиха от Апелативна прокуратура – Бургас. Количеството е открито в микробус и склад.

Подробности пред медиите ще представят на извънреден брифинг днес от 13:30 часа в Сливен прокурор Веселин Гангалов, административен ръководител на Окръжна прокуратура-Сливен и директорът на ГДБОП Боян Раев.

БТА припомня, че на 7 юли в областта бе открит около 30 кг канабис, а мъж на 35 години бе задържан и обвинен за престъплението.

Седмото издание на Фестивала на шевицата ще се състои тази година в Нова Загора. Това съобщи в интервю за БТА един от основните организатори и учредители на фестивала – Славян Стоянов, художник и реконструктор. Той участва в археологически разкопки, любителски се занимава с етнография, изследовател е на българската везбена традиция и организира изложби на носии. 

Стоянов живее във Варна, като в близкия град Белослав през 2017 година е началото на Фестивала на шевицата. В първите три години се провежда именно там, но пандемията от КОВИД-19 отлага събитията за две години. След паузата организаторите решават да го направят мобилен, с цел да достигне до повече публика в различни краища на страната.

„Идеята да го преместим в Централна България беше свързана с желанието да сме по-достъпни за хората от цялата страна. Всяка година фестивалът се провежда на различна локация,“ разказа Стоянов.

След Белослав фестивалът гостува в различни населени места във Великотърновска област – в село Войнежа, Самоводене, както и в село Вардим, близо до Свищов.

„Когато създадохме фестивала, постепенно започнахме да развиваме контакти, като се оформи една постоянна група от участници, които са с нас навсякъде“, каза още Славян Стоянов. 

„На 6 и 7 септември тази година за първи път Нова Загора ще бъде домакин на фестивала. Получихме покана от местната общност след участието ни в техния Празник на самардалата, където представихме изложба на автентични носии. Така възникна идеята“, сподели Стоянов.

Изборът на Нова Загора не е случаен. Освен гостоприемството на местната общност, градът има и силно историческо значение. „Нова Загора е място с особена съдба – град, който е бил опожарен и изграден почти от нулата. Това се отразява дори в инфраструктурата му – улиците са подредени геометрично, ясно, трудно можеш да се изгубиш там,“ каза Стоянов. Той добави, че в етнографско отношение регионът все още е недостатъчно изследван, но със силен потенциал: „Има какво да се покаже, има какво още да се открива,“, смята той.

В рамките на два дни, посетителите могат да видят автентични и съвременни носии, да се включат в лекции, демонстрации, концерти, работилници и представяния на занаяти.

„Фестивалът е разделен на няколко модула – един от тях представя автентичната везбена култура чрез колекционери и възстановчици, друг акцентира върху съвременното приложение на шевиците – върху дрехи, аксесоари, предмети от бита. Има и трети модул, свързан с билките и природната медицина,“ обясни организаторът.

В последните издания се оформя „алея на билките“, която привлича почитателите на здравословния начин на живот. „Решихме да включим и тази нишка, защото интересът към природата, към билколечението и старите познания расте.“

Славян Стоянов подчерта, че фестивалът изпълнява и важна образователна функция. „Много хора днес усещат, че в шевиците има нещо повече от украса, посочи той. Те носят знание, символика, дори код. Нашата задача е да помогнем това знание да бъде разбрано и предадено правилно.“

Самият Стоянов има опит като реконструктор в археологически екипи, който го насочва към шевицата. „Археологията ме запали по шевиците, разказа той. Още като дете съм виждал носии и ритуали в добруджанското село Челопечене, където съм израснал. Но, когато на разкопки започнах да виждам символи върху керамика и фигурки, идентични с тези във везбата, се запитах как са оцелели тези мотиви хиляди години.“

Оттам започва дългогодишното му изследване на шевиците и връзката им с праисторически мотиви. Стоянов е и автор на книги, посветени на тази тема.

На въпрос коя е най-популярната шевица, той бе категоричен, че това е елбетицата. „Това е мотив, който следва структурата на равнораменен изправен кръст и един завъртян хиксообразен наклонен кръст – свързан с четирите посоки на света, обясни Стоянов. В него се вграждат различни елементи с определени функции – защита, плодовитост, сила. Елбетицата е най-популярният апотропеен мотив, изграден от други, по-прости мотиви. Това я прави мощна – като билкова смес от различни лечебни билки.

Името ѝ е уникално за българското културно пространство. „Етимологията е интересна – ‘ел’ означава Бог, ‘бет’ – дом. Елбетица е умален модел на Божия дом. А ние, хората, сме негово отражение.“

Логото на фестивала пък е шевица, символизираща богинята Майка – женска фигура в родилна поза. 

В днешно време шевицата се възприема от мнозина като символ на национална принадлежност, но малцина осъзнават дълбокото ѝ значение. „Хората подозират, че в шевицата има код, нещо тайнствено, коментира Славян Стоянов. Дори тези, които не са задълбавали, усещат, че не е просто украса. С нашия фестивал искаме да обясним как да се подхожда към шевицата с уважение и разбиране – как да я прилагаме днес, без да нарушим смисъла, който предците ни са влагали.“

Стоянов разказа, че всяка етнографска група в България има свой стил. Цветовете също са различни – от червено в Самоковско, през бордо в Плевенско, до черно във Варненско. „Това е като език, който само посветените могат да четат. Но всеки може да се научи.“

Очаква се фестивалът в Нова Загора да предложи непрекъсната двудневна програма. „На сцената ще има изяви през цялото време – с кратки паузи за обяд или лекции. В изложбените зони ще има възможност за запознаване с авторски произведения, занаяти, билкови продукти, носии и литература,“ каза Славян Стоянов.

Медицински хеликоптер извършва опознавателни обиколки над планината край Сливен, съобщи за БТА Димитър Чолаков, ръководител на оперативната база за спешна помощ по въздух на HEMS. Тренировките са, за да проучат пилотите възможните места и площадки за кацане.

Както БТА съобщи, на 30 юни бе проведена съвместна тренировка между екипите на „България Хели Мед Сървиз“ и спасителен отряд на Планинската спасителна служба – Сливен. 

През юни бяха извършени проучвателни обиколки над град Сливен. Единствената хеликоптерна площадка за кацане в града е в Многопрофилната болница за активно лечение “Д-р Иван Селимински“, където имаше  тренировъчно кацане на 28 май.

От 23 май т.г. се дават дежурства от екип от двама пилоти и двама медици. Първият медицински случай на екипите на HEMS в Сливен беше на 16 юни, когато са транспортирали успешно пациент от Шумен в столичната „Александровска“ болница. До момента екипите в Сливен са имали седем мисии, посочи Чолаков.

На 25 юли вечерта в Градската градина на Сливен ще започне инициативата „Открита сцена за млада култура“. Началото е с концерт на вокално студио „Усмивка“, съобщиха за БТА организаторите. Събитието има за цел да предостави сцена за изява на млади творци от града в различни културни направления – музика, театър, кино и танци.

Идеята се е родила в разговори с местни младежки и творчески трупи. „Говорихме, че би било хубаво през лятото в Сливен да има повече активности за младежите – възможности да се изявяват, да се срещат, да обсъждат теми, които ги вълнуват“, разказва Йоан Демерджиев, член на управителния съвет на сдружение „Ти си Сливен“.

През целия август, всеки петък вечер, на откритата сцена в Градската градина ще се провеждат представления и концерти с участието на: театрална студия „Хвърчащите хора“, вокално студио „Усмивка“, народно читалище „Зора“ с фолклорни изпълнения, група „Монолог“ и младежката форум-театрална трупа „Свободни електрони“.

„Една от целите е не само да дадем възможност за изява, но и да насърчим младежите да се срещат, да създават контакти и да обсъждат теми, които са важни за тях. Ще се проведе и дискусия на тема насилието, а същата вечер ще бъде прожектиран и филмът „13-ти август“ на режисьора Венцислав Сариев“, добави Демерджиев.

В рамките на събитието ще се проведе и конкурс за късометражни младежки филми, които ще бъдат прожектирани в последния петък – 29 август, когато жури ще отличи най-добрите.

Събитията са с вход свободен и ще се провеждат на откритата сцена в Градската градина.

Сливенски криминалисти са помогнали за задържането на мъж и жена, извършили грабежи в Стара Загора, съобщиха от пресцентъра на областната полиция в Сливен.

Съвместната работа на сливенските полицаи и полицейски служители от Главна дирекция „Национална полиция“ и Първо районно управление – Стара Загора е започнала след  сигнали, че на 18 юли на кръстовище в Стара Загора от 81-годишен мъж, след употреба на сила, са отнети около 550 лв. Вторият сигнал, постъпил в полицията, е от 74-годишен мъж, че на 9 юли, на улица в Стара Загора, след употреба на сила, са му отнети малко над 1000 лв. По двата случая са били образувани досъдебни производства.

След съвместни оперативно-издирвателни мероприятия на 22 юли в Сливен са установени лицата, съпричастни към извършените престъпления – мъж на 48 години и жена на 46 години, които са били задържани за срок до 24 часа. Работата по случая продължава под надзора на Окръжна прокуратура-Стара Загора.

Средната цена на сделките с ниви в област Сливен през 2024 г. достига 1649 лв. за декар, което представлява ръст от 18,3 на сто спрямо предходната година. Въпреки увеличението, стойността остава с 2,8 на сто по-ниска от средната за страната, която е 1697 лв./дка. Това съобщи Сребрина Ганушева, главен експерт в отдел „Статистически изследвания – Сливен“ към Териториално статистическо бюро – Югоизток. 

Най-ниската средна цена в рамките на областта е регистрирана в община Сливен – 1386 лв./дка, което представлява увеличение от 8,5 на сто спрямо 2023 г.

В община Нова Загора е отбелязан най-големият ръст – 23,4 процента на годишна база.

През 2024 г. средната цена за наем/аренда на земеделска земя в областта е 50 лв. на декар – с 5,7 на сто по-малко в сравнение с предходната година. Тази стойност остава значително под средното ниво за страната от 60 лв./дка – разлика от 16,7 на сто.

Най-висока е цената за аренда в община Нова Загора – 60 лв./дка, въпреки че и там се отчита спад от 10,4 на сто спрямо 2023 г. В община Сливен също се наблюдава понижение – с 3,8 на сто.

В сливенската многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) „Хаджи Димитър“ започва клинично проучване на иновативна хранителна добавка – лиофилизирано магарешко мляко със соли от магнезиев сулфат, съобщиха от лечебното заведение. Изследванията ще доказват благоприятния му ефект върху имунитета и човешкото здраве.

Те са по проект на Европейския съюз с безвъзмездна финансова помощ по програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията 2021-2027“. Предвидените разходи са за създаване на капацитет за научноизследователска и развойна дейност, разработване на прототип и пилотна производствена линия. Изпълнението на проекта трябва да приключи до есента на 2026 г.

Според анализа на проф. д-р Николина Найденова от аграрния факултет на Тракийския университет в Стара Загора, специфичният състав на магарешкото мляко обяснява неговата антибактериална, антивирусна, антиоксидантна, противовъзпалителна, противоалергична и противотуморна активност, посочват от болницата, която си сътрудничи с учебното заведение. 

„В нашата разработка магнезиевият сулфат е допълнение към всички полезни съставки на магарешкото мляко, като подсилва тяхното действие. Продуктът ще се произвежда като сух субстрат. Определено количество от него ще се влага във флакони по 100 мл и в тях ще се разрежда преди употреба. Производствената линия е в Сливен за ограничени количества, тъй като е стартова за клиничните изпитвания. Нашите наблюдения ще бъдат предимно за влиянието на магарешкото мляко върху имунитета, върху алергични заболявания, хронични заболявания на белия дроб, сърдечносъдови и неврологични заболявания“, заяви управителят на МБАЛ „Хаджи Димитър“ д-р Пенко Пенков.

Клиничното изпитване ще се провежда в болницата с три възрастови групи пациенти: от 12 до 30 г., от 31 до 50 г. и над 50 г. Желаещите за участие ще бъдат подробно информирани за целта, след обстоен медицински преглед ще се прецени тяхното включване и ще подпишат съгласие по установен регламент за клинично проучване.

„Ще правим предварително изследване на имуноглобулините и 20 дни след последната приета доза, за да се анализира разликата. Не очакваме никакви нежелани реакции и риск за здравето“ – каза д-р Пенко Пенков.

 Суровината за хранителната добавка ще се доставя от ферма за магарета в сливенското с. Селиминово.

МБАЛ „Хаджи Димитър“ ООД е лечебно заведение, създадено и развито с частни инвестиции, правоприемник е на „Първа частна болница – Сливен“, която започва дейността си през 1992 г. Болницата се състои от три блока. Най-новата болнична структура е Специализирано спешно отделение. В базите на болницата се провежда обучение в клинични условия на студентите от сливенския Филиал към Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – Варна. 

Общинският съвет в Сливен ще разгледа на предстоящата си сесия на 31 юли предложение за дарение на финансови средства на храм „Света Богородица“ в града, съобщиха от общинския пресцентър.

Финансовата подкрепа е в размер на 20 хил. лв., с които ще се подпомогне реставрацията на покрива на храма.

Както БТА съобщи, на 6 март пожар обхвана притвора на църквата „Света Богородица”. За около час два екипа на пожарната са потушили огъня. Причинени бяха материални щети – опушени стени и икони, техника, сувенири, врати и рафтове. Сградата беше спасена.

Извършена е реставрация, но, за да се запази зографията на храма, е необходимо да се ремонтира покривът, посочиха от Общината. 

Храм „Света Богородица“ е национална културна ценност от архитектурно строителен и художествен вид. Включен е в актуализиран списък на паметниците на културата.

На извънредното заседание на Общинския съвет в Котел бяха разгледани и приети две предложения, внесени от кмета Коста Каранашев.

Първото предложение касае кандидатстване по програма BG-RRP-RePowerEU за финансиране на фотоволтаични системи. Проектът предвижда инсталиране на соларни панели в сгради за социални услуги – Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждания, Център за социална рехабилитация и интеграция, както и Център за работа с деца на улицата. Предложението беше прието с 19 гласа „за“. 

Второто предложение е допълнение към вече взето решение от юни 2025 г., с което Община Котел се задължава солидарно с Местната инициативна група „Котел, Сунгурларе и Върбица“ пред Фонд ФЛАГ. Допълнението към решението уточнява, че разходите по кредита – включително лихви и такси – ще могат да се покриват от Община Котел в качеството ѝ на солидарен длъжник. Това е необходимо, за да може инициативната група да сключи договор за заем и да изпълни проектите си. Предложението беше прието с 20 гласа „за“.

Пожар, тръгнал от запалено нерегламентирано сметище, унищожи 300 бали фураж в сливенското село Блатец, съобщиха от пресцентъра на областната полиция.

Огънят е пламнал след 17:00 ч. на 23 юли в ожъната нива в землището на селото. Произшествието е ликвидирано от два екипа на Районната служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ (ПБЗН)-Сливен. Унищожени са 300 бали с фураж, 400 метра ел. кабели и 500 метра капково напояване. Спасени са три сгради, шест селскостопански машини и 130 бали.

През изминалото денонощие екипите на пожарната в Сливен са се отзовали на 12 сигнала. Своевременно са ликвидирани пожари, без да причинят преки щети, възникнали в сухи треви и отпадъци.

Област Сливен не прави изключение от общата пожароопасна ситуация в страната. Седмицата започна с голям пожар, тръгнал от горящ автомобил на магистрала „Тракия“, който обхвана около 500 декара край сливенското село Скобелево. Той бе локализиран за няколко часа благодарение на работата на сливенските пожарникари.