Три пожара в област Сливен причиниха щети в земеделски площи през изминалото денонощие, съобщиха от пресцентъра на Областната дирекция на МВР.

При най-големия от тях, за който БТА съобщи, засегнатата площ е 500 декара, голяма част от които сухи треви. Унищожени са 30 декара овощна градина – бадеми, и 150 кв. м необитаема постройка. Спасени са 50 декара овощни градини и три сгради. Огънят е тръгнал от запалил се лек автомобил „Волво ХС90“ в района на 267-и км на автомагистрала „Тракия“. Водачът на автомобила е забелязал дим от двигателя, отбил е в аварийната лента и е подал сигнал на тел. 112. Автомобилът е загасен от един екип на Районната служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ (ПБЗН) – Нова Загора. Причината е техническа неизправност. Пострадали няма, но автомобилът е унищожен. Пожарът е засегнал сухите треви в близост до пътя и се е разпространил южно от магистралата, като е обхванал голяма площ в посока село Скобелево. Локализиран е около 15:00 ч. от шест екипа на РС ПБЗН – Сливен, РС ПБЗН – Нова Загора и с участието на земеделски производители с машини, водоноски и друга техника. 

В 16:58 ч. е получен сигнал за пожар в прасковена градина и сухи треви в землището на село Струпец. Огънят е ликвидиран от три екипа на РС ПБЗН –Сливен и един екип на РС ПБЗН – Твърдица. Няма пострадали. Спасени са 40 декара от овощната градина, два декара са изгорели.

Малко след 17:00 ч. е получен сигнал и за пожар в черешова градина в землището на село Селиминово. Пожарът е потушен от два екипа на пожарната служба в Сливен, екип на РС ПБЗН – Нова Загора, като и доброволци от селото. Унищожени са 30 декара овощна градина

Най-вероятната причина за двата пожара е небрежност при боравене с открит огън. 

Временна организация на движението в Котел ще бъде въведена на 22 юли (вторник)  в интервала от 9:00 до 14:00 часа, съобщиха от общинския пресцентър.

Поетапно ще бъдат затворени за движение улиците „Изворска“, ул. „проф. Павлов“ и ул. „Раковска“.

Мярката се налага във връзка с извършване на дейности по полагане на хоризонтална пътна маркировка на територията на града.

От общината призовават всички водачи да не паркират автомобилите си по посочените улици в посочения часови интервал и да използват алтернативни маршрути, ако е необходимо.

Както БТА съобщи, в града започна освежаване на съществуващата и полагане на нова пътна маркировка.

Локализиран е пожарът край сливенското село Скобелево, съобщи за БТА комисар Димитър Кикьов, началник на отдел „Охранителна полиция” в Сливен. 

Както БТА съобщи, пожарът е тръгнал от автомобил на автомагистрала „Тракия“. Колата е била угасена, но са пламнали сухи треви, а огънят се е разгорял поради силния вятър. Не е спирано движението по магистралата.

Пожарът е бил угасен от шест противопожарни коли с 18 пожарникари, в гасенето е участвала земеделска техника, осигурена е била и водоноска.

Изгорели са около 500 декара, изоставена къща, овощни градини. Очевидци посочиха, че причина за бързото разрастване на огъня, са високи и сухи треви в селото. Спасена е постройка стопански двор, няма жертви и пострадали.

Горят сухи треви на автомагистрала „Тракия“ в посока Бургас в близост до сливенското село Скобелево. Това съобщи за БТА говорителят на областната полиция в Сливен Първолета Мандинска.

Пожарът е тръгнал от автомобил, който е бил изгасен, но огънят се разпростира поради силния вятър. 

В момента гасят шест противопожарни коли с 18 пожарникари. 

Няма задимяване на магистралата и движението не е спирано, уточни Мандинска. Няма опасност за близкото село.

Сухи треви и храсти са се запалили и при 73-тия км на автомагистрала „Тракия“, съобщи за БТА говорителят на Областната дирекция на вътрешните работи (ОДМВР) в Пазарджик Мирослав Стоянов. Предприети са мерки за овладяване на огъня, допълни той.
 
 
 

Село Гавраилово посреща традиционния празник „Златна праскова“ с пропаднала почти на 100 процента реколта. Това каза в интервю за БТА кметът на селото Теньо Божеков. Прасковените насаждения в землището на Гавраилово са около 1200 декара.

По-голямата част от овощните градини са пострадали от измръзване в началото на април. Минусовите температури и студът нанесоха големи щети на овощните насаждения в региона.

От прасковите най-много са пострадали десертните сортове, предназначени за директна консумация, които са измръзнали почти всички, каза Божеков. Оцелели са малко от т.нар. компотни праскови. Собствениците очакват обезщетения, допълни той. Екипи от Държавен фонд „Земеделие“ са извършили проверки преди около месец и половина.

На въпрос уместно ли е да има празник, след като реколтата е почти пропаднала, Теньо Божеков бе категоричен, че има нужда от това хората да се почувстват обединени, да им се даде надежда и да се подготвят за следващата година.

Той припомни, че неблагоприятните метеорологични условия провалят труда на стопаните вече три поредни години. През юни 2024 г. имаше опустошителна градушка, която нанесе големи поражения на овощните и зеленчуковите градини, както и на насаждения от слънчоглед, царевица и др. в община Сливен. Ниските температури в края на март през 2023 година нанесоха поражения върху рано цъфтящите овощните насаждения от праскови, кайсии, череши и сливи. 

„За съжаление, промените във времето са непредвидими“, коментира той. Тези късни студове започнаха да зачестяват през годините, като топлото време подлъгва дърветата да цъфнат, а падането на температурите под нулата впоследствие води до големи щети по овошките“.

„Въпреки поредицата от трудни години, не зная да има стопани, които да се откажат от овощните си градини“, каза още Теньо Божеков. „Трудно е да зарежеш нещо, което струва много пари. Една прасковена градина има живот около 15 години. Три трудни години наистина са изпитания, но хората не се отказват. При много от тях овощарството е втори доход“.

Фамилията на Божеков обработва около 20 декара прасковени градини. Пораженията там също са огромни, каза той.

Празникът „Златна праскова“ през тази година ще се състои на 26 юли, събота. До момента той се провеждаше в работен ден, но според кмета в почивни дни ще могат да го посетят много повече хора. Няма да има семинар, организиран от Института по овощарство – Пловдив. По думите на кмета на Гавраилово през следващата година научният форум ще бъде възобновен, като ще бъде насрочен в работен ден от седмицата.

В двадесет и третото издание на „Златна праскова“ тази година отново ще има конкурси и изложби. Различното ще бъде участието на гости от Родопите – каба гайди и песни от Златоград.

Празникът се организира от Община Сливен, Общинския съвет, кметството на село Гавраилово, Народно читалище „Слънце-1928“, с подкрепата на Министерството на земеделието и храните, организацията на производителите „Българска праскова“ ООД и Национална служба за съвети в земеделието. 

Служители на Районното управление на полицията в Нова Загора работят по случай на сбиване и причиняване на телесна повреда, съобщиха от пресцентъра на областната полиция в Сливен.

Сигналът за пострадал мъж след сбиване е от тази нощ в 1:10 часа. На ул. „Цар Самуил“ в град Нова Загора е възникнал скандал между двама мъже, прераснал в саморазправа. Единият е отведен в районното управление и задържан за 24 часа, другият е настанен в болнично заведение в Сливен, за живота му няма опасност.

Двамата са братя от град Нова Загора – на 36 и 41 г., казаха за БТА от областната полиция. По случая е образувано досъдебно производство.          

Със света литургия, отслужена от отец Серафим и отец Симеон, манастирът „Св. пророк Илия“ край сливенското село Чинтулово отбеляза своя храмов празник. 

В проповедта си отец Серафим говори за дълбокото значение на християнския живот като път на познаване и изпълнение на Божията воля. „Главното дело в живота на християнина е да се научи да познава Божията воля и да я изпълнява. В това се състои същината на духовния живот“, каза в своята проповед отецът.

Той подчерта, че най-голямата заповед, дадена от Бога, е да Го обичаме с цялото си сърце и душа, и че в тази любов се съдържа същината на духовния живот. Според отец Серафим, истинският християнин трябва да търси светостта и да се отдалечава от светските страсти, като се стреми към духовно усъвършенстване, милосърдие и братолюбие. Той предупреди, че съвременното време носи изпитания – дори от онези, които външно принадлежат на Църквата.

„Най-голямата съпротива често идва от онези, които не обичат Бога, не искат да изпълняват Неговата воля, а живеят според прищевките на своите сърца – дори и в самия клир, дори сред християните“, подчерта той.

Проповедта включи и призив за духовна твърдост и вярност към православната вяра, въпреки натиска на модерни течения и фалшиви учения. „Истинското единство идва чрез разделянето, което Христос донесе – отделяне на верните от търсещите само земни облаги“, подчерта отец Серафим и призова вярващите да търсят Царството Божие със силата на Светия Дух и непоколебима вяра.

Отецът припомни и думите, че Христос е дошъл „не да даде мир, а да донесе разделение“ – разделение между боголюбивите и светолюбивите, между онези, които търсят святост, и онези, които търсят светска слава, богатства и власт. 

Той даде за пример и пророк Илия – огнен по дух, който въпреки отчаянието си, че „вече няма вярващи в Израел“, бе утешен от Бога, че все още има остатък от верни.

„Да пазим вярата не чрез външни действия, които често водят до гордост и падение, а чрез възпитаване на христовите добродетели в себе си. Когато показваме милост, любов, внимание, братолюбие – тогава чрез нашия живот благовестваме за Светата вяра“, каза още отец Серафим.

Той призова вярващите да не се страхуват от преследвания, клевети и злословия, а мъжествено да устояват в Христовата истина. „Да търсим Царството Божие и Неговата правда, да пазим вярата, предадена ни от отците, и да се подвизаваме в изпълнение на Христовите заповеди.“

Проповедта завърши с призив към молитва: „Нека Свети Дух се всели в нас и ни дарува със спасение.“

Следващата света литургия, посветена на св. пророк Илия, ще бъде отслужена на 2 август (по стар стил), когато ще бъде отправена и  молитва към пророка.

Манастирът „Св. Илия“ е разположен на място, свързано с преданието за братята Илия и Димитър – християни, загинали мъченически за вярата си по време на османското владичество. Местните хора ги почитат като светии заради чудесата, които се вярва, че се случват на гроба им. През 1905 г. гробницата в селото е осветена като параклис от митрополит Гервасий и постепенно прераства в манастир. През последните десетилетия той е възстановен и отново е духовно средище за вярващите от региона.

По повод празника на селото на Илинден е организиран и традиционен събор с празнична програма на площада. 

Не може три века българска история да се разкажат с един абзац в учебника, сподели колекционерът на хайдушки реликви Йордан Янев в интервю за БТА в Сливен.

Поводът е, че в къща-музей „Хаджи Димитър“ бе открита нова експозиция, създадена от семейството на Йордан Янев и Емилия Мурзова. Изложбата представя впечатляваща колекция от предмети, свързани с хайдушкото движение и българската история. Тя е резултат от дългогодишната отдаденост на семейството, което е посветило живота си на събирането, съхранението и възраждането на българските традиции и възрожденския дух.

„Като отвориш учебник – три века са сведени до няколко абзаца. Ние искаме да покажем човешката страна на историята – болката, надеждата, борбата“, обясни Янев и разказа за началото на своята родолюбива дейност:

„Всичко започна през 2015 година, на фестивала на фолклорната носия в Жеравна“, споделя Йордан Янев. Именно там той се запознава с членовете на сдружение „Хайдути“ и, по негови думи, „намира себе си“. Оттогава започва да събира автентични предмети от епохата – оръжия, облекла, лични вещи и документи.

С течение на времето се включва активно във възстановки и продължава да попълва колекцията. „За да събереш нещо и да го покажеш, първо трябва да го прочетеш, да го осмислиш, да направиш знание от него. Това не е просто хоби – това е мисия“, казва той и допълва, че историята не е просто сбор от факти, а трябва „да разбереш какво са чувствали хората тогава“.

Колекцията обхваща близо три века от българската история. За да я съберат, Йордан и Емилия са направили немалко лични жертви. „Продадох ниви, дадох имоти от баща си, за да мога да събера тази колекция. Това е цената, която плащам – но го правя с желание. Надявам се някой ден нашите усилия да имат резултат, да вдъхновят млади хора“, споделя Янев.

За него тази дейност е нещо много повече от събирачество. „Прибирам се от работа и започвам да се занимавам с експонатите, с подготовката за възстановките. Всичко е част от това, което съм аз“, казва той.

Заедно със съпругата си, Емилия Мурзова, са активни участници в исторически възстановки, уроци по родолюбие и образователни инициативи в училищата на общината. Мечтата на Янев е да посети всички гимназии в Сливен и да разкаже на учениците за историята – такава, каквато е.

Семейството отдава автентични носии под наем за сватби, абитуриентски балове и други събития. Освен това организират патриотични концерти и уроци по родолюбие като алтернатива на чужди празници, като например Хелоуин.

„За нас най-важни са децата. Ако трябва да им оставим нещо – нека това бъдат корени, знание и самосъзнание“, казва Янев.

На въпрос дали вярва, че българската нация ще се запази, той отговаря с тревога: „До 20–30 години може и да се изгубим, ако не направим нещо. Младите са в чужбина, ще се върнат само, за да продадат земята си. Това е нова форма на робство, която не разбираме.“

„Най-ценното качество на българина е, че милее за народа си – но в същото време често бяга от себе си. Трябва се върнем към корените си, за да не се изгубим като нация“, добавя той в отговор на въпрос за бъдещето на България.

„Най-важното е да не се отказваме. Да пазим духа български – не по принуда, а по избор“, завършва той.

По повод 157-ата годишнина от гибелта на легендарния войвода Хаджи Димитър къща музей „Хаджи Димитър“ в Сливен днес беше с безплатен вход за посетители. Изложбата привлече вниманието на много посетители, сред които жители на града, туристи и гости от други населени места.

Музеят, разположен в родната къща на войводата, съхранява ценни предмети и документи, свързани с живота му. 

Къщата е построена в края на XVIII век от дядото на Хаджи Димитър Кръстьо, преселник от село Асеновец, разрушено от кърджалии, каза за БТА екскурзоводът Фанина Пенева. Сградата е асиметрична, с чардак, хайдутска стая и изба – типична за късното Възраждане.

В най-голямата стая са експонирани огнище, менсафа и юклюци – предмети, свързани с бита. Там на 10 май 1840 г. се ражда Димитър Асенов, по-късно известен като Хаджи Димитър. Сред експонатите личат сватбеният сандък и килимите на неговата сестра Ангела. Средната стая е подредена в стила на традиционна сливенска гостна с миндери, мангал, масички, сандъци. Откритото пространство се нарича хает или чардак. Дворът е градина с много дървета, покрит с калдъръм.

Музеят отваря врати за първи път през 1935 г., когато в Сливен е издигнат и паметник на Хаджи Димитър. През 2008 г. къщата е включена в списъка на 100-те национални туристически обекта, а експозицията е обновена с нови документални и предметни материали.

В рамките на инициативата беше открита тематична експозиция на възрожденски оръжия и народни облекла, подготвена от семейството на Йордан Янев и Емилия Мурзова – членове на Българската федерация на любителите на историческото оръжие „Поп Минчо Кънчев“ и Сдружение „Активен гражданин“ – Сливен.

С беседа, изложби и демонстрации, посветени на превенцията и готовността при кризи, Община Сливен отбеляза Деня на гражданската защита – 18 юли.

В зала „Май“ се състоя беседа, посветена на готовността на обществото за реакция при различни типове бедствия. Събитието беше открито от заместник-кмета Румен Иванов, който благодари на всички, ангажирани с превенцията и управлението на кризи, и пожела здраве, успех в отговорната им дейност.

Инж. Снежана Кънева от отдел „Управление при кризи, аварии и бедствия“ към Община Сливен направи подробна представяне за стратегиите, които Общината прилага за превенция.

„Много хора си мислят, че реакцията започва едва когато вече има проблем. Но всъщност, най-важният етап е подготовката – преди бедствието. Затова Община Сливен има изготвени планове за действие – за земетресения, наводнения, горски пожари, свлачища, обилни снеговалежи и дори за радиационни инциденти. Всичко това е част от нашата работа по минимизиране на риска още преди да е възникнала реална опасност“, каза Кънева. Тя подчерта, че ефективността на тези планове зависи от координацията между всички институции – пожарна, полиция, здравни служби, доброволци.

Особено внимание беше отделено на темата за радиацията и как обществото я възприема. Гост-лекторът инж. Тома Томов от СУ „Св. Климент Охридски“ представи лекция, в която подчерта, че радиацията не бива да се възприема единствено като заплаха. Той обясни, че тя е естествена част от заобикалящата ни среда и е необходима за съществуването на живота. Според него проблемът възниква само при рязко повишаване на радиационния фон, когато е изключително важно хората да знаят как да реагират правилно.

Доцент Борислав Александров, участник в българската антарктическа мисия, подчерта, че добрата подготовка е ключова за оцеляване при бедствия, но още по-важно е предвиждането и предотвратяването на опасни ситуации. Според него, с изключение на земетресенията, повечето бедствия като пожари, наводнения и аварии могат да бъдат предвидени и често са резултат от човешка дейност. Той даде пример с пожари в Рила, причинени най-вече от човешка небрежност. Александров също така предупреди, че климатичните промени и липсата на опит при кризи са сериозно предизвикателство за младите хора. 

Инструкторът по оцеляване Момчил Цветанов също участва в дискусията, като постави акцент върху ролята на съвременните технологии. „Технологията не е враг. Напротив – в правилни ръце, тя спасява животи. В екстремни условия – дали става дума за бедствие или катастрофа – високите технологии и добрата подготовка могат да бъдат разликата между живота и смъртта“, каза Цветанов. 

След срещата в зала „Май“ беше открита изложба на Иван Кънев, посветена на доброволчеството и защитата при бедствия. На площад „Цар Освободител“ доброволците от националната асоциация демонстрираха гасене на пожар и представиха екипировка и техники, които използват в реални ситуации.

На събитието присъстваха председателят на Общинския съвет в Сливен Димитър Митев, заместник-кметът Пепа Чиликова, представители на пожарната, РЗИ, БЧК, кметове на кметства, доброволци, ученици и граждани.

Събитието бе организирано съвместно с Общинския съвет и Националната асоциация на доброволците в Република България.

Денят на Гражданската защита се отбелязва всяка година на 18 юли. На тази дата през 1936 година цар Борис III издава указ, с който утвърждава Наредба-закон за противовъздушната отбрана и химическата защита на Царство България.