Най-добрите истории са лични, без да са лично преживени, каза за БТА писателката Наталия Делева, която представи в Сливен новия си роман „Пътна връв“. Тя живее в Лондон.
Книгата е публикувана и на английски език под заглавие Arrival. Тя разглежда темите за семейното насилие, междупоколенческата травма и личния избор в контекста на имиграцията и търсенето на нова идентичност.
Според Делева идеята за романа е продължение на теми, които я вълнуват от години и са в центъра на предишната ѝ книга „Невидими“ – хората в периферията на обществото, бездействието на институциите и конфликтът между личния избор и обществените норми. „Пътна връв” е роман за последствията от семейното насилие върху децата през погледа на жена, напуснала родината си, която се опитва да изгради нов живот. С помощта на терапия тя започва да осмисля преживяното. „Мога да го нарека и роман за наследените истории и способността ни да ги съчиним наново“, каза авторката.
Тя допълни, че дълго е търсила правилния ракурс за историята, променяйки началото многократно. „Търсех го така, както героинята търси корените на травмата си. Вместо едно начало, реших да се оставя на процеса на търсене и съмнение. Така че в книгата има няколко различни „начала“, разказва Делева. В контекста на травмата главната героиня осъзнава, че тя е по-стара от раждането ѝ – връща се към бременността на майка ѝ или детството на баща ѝ. „Това е междупоколенческа травма, която носим в себе си без да осъзнаваме. Неща в живота на нашите родители и прародители се закодират в ДНК-то ни, и се пренасят през пъпната връв, метафорично казано, през поколенията“, отбеляза Делева.
Най-трудното в процеса на писане е изборът на езика. Делева започва романа на български, фокусирайки се върху миналото на героинята в България, но преминава към английски за частите, свързани с живота ѝ в чужбина. „Един ден започнах да си водя бележки на английски. И някак си се получаваше с лекота. Дадох си сметка, че има проксимика между местата, за които разказвам и езика, на който пиша за тях“, каза тя. В крайна сметка, първата версия е написана наполовина на всеки език, след което са пренаписани главите. Особено предизвикателно е било описването на майчинството, тъй като авторката го преживява като дъщеря и майка на различни езици.
На въпроса кога знае, че една книга е готова, Делева отговори лаконично: „Никога не съм сигурна в това“.
За личния характер на историята тя отбелязва, че въпросът за автобиографичността често се задава на жени писателки, за разлика от мъжете. „Забелязала съм, че рядко този въпрос се задава на автор мъж. Не съм чула да го задават на Стивън Кинг, например. Но има някакво очакване, че като жени писатели няма начин да не си пренаписваме дневниците. Ще ви разочаровам – никога не съм имала дневник, който да пренапиша“, каза Наталия Делева. Тя подчерта, че най-добрите истории са лични, без да са лично преживени, и че романът дава възможност за експериментиране. Факт е, че баща ѝ е бил алкохолик, но книгата не е автобиография. „Много хора ще се познаят в този роман, не защото имат връзка с мен, а защото има безброй много пораснали вече деца, които са преживели някаква травма или някаква форма на насилие в семейството си“, добави тя.
Реакциите на читателите варират според културния контекст. Романът е излязъл на английски и български, докато „Невидими“ е преведен на английски, полски, немски и предстои на испански. „Българските читатели четат романа „Невидими” през призмата на социално-политическия контекст на България, подобно на полските. Англоезичната публика обаче намира по-скоро универсалността на темите – идентичност, емпатия, маргинализация, търсенето на принадлежност“, обяснява Делева. За „Пътна връв“ във Великобритания акцентът е върху имиграцията, човешкия дух и майчинството, докато в България – върху домашното насилие, особено в актуалния медиен контекст. Препратките към славянската митология са близки за българските читатели, но интересни за английските.
Животът в Лондон не е променил гледната ѝ точка към България, но е разширил мирогледа ѝ. „Тази дистанция за мен не е отдалечаване от България. Връзката със семейството ми и шепата добри приятели в България, писането, но също и четенето на български автори, ме държат близо до страната, която винаги ще наричам моя“, споделя авторката.
Делева разбира, че една история може да стане книга, когато я е провокирала и е останала с нея дълго време, и не се побира в разказ или стих. Тя започва да пише още преди да се научи да пише – диктувайки на баба си и учителки в детската градина. Първият ѝ публикуван текст е през 2015 г. в българското издание на сп. „Гранта“. „Като погледна назад, никога не съм имала нужда от признанието, че текстът, който съм написала, е стойностен. Но това, че толкова хора, които са прочели книгите и са ми писали да споделят, че се чувстват „видени”, е добра причина да продължа да пиша и за тях“, каза тя.
За нея писането е „търсене на смисъл“. Относно следващата история Делева загадъчно отговаря: „За това ще говорим като му дойде времето“.
Наталия Делева е автор на романите „Невидими“ и „Пътна връв“ (ИК Жанет 45). „Невидими“ печели награда за дебютна проза на наградите „Перото”, съпътстваща награда на конкурса „Южна пролет“ и бе номинирана за роман на годината (Фонд „13 Века България”). Романът е преведен на английски, немски и полски език. Вторият ѝ роман Arrival, написан първоначално на английски език, излиза през 2022 от The Indigo Press, Великобритания, и през 2025 г. – на български език.
Нейни текстове и литературна критика са публикувани в литературни списания и антологии, между които „Истории от 90-те“ (ICU Publishing), Words Without Borders, Fence, Asymptote и Granta.
Последни коментари