Автомобилни гуми горят при пожар в склад за вторични суровини в сливенското село Чинтулово, съобщиха за БТА от областната полиция.

Към мястото пътува специализиран автомобил от Бургас, който ще извърши замерване на въздуха. На място са шест противопожарни екипа, които гасят, изгорели са сгради вътре в склада. Пазят други съседни сгради, в които има още складирани гуми.

Пожарът предизвика силно задимяване, което се разпространява и към околните населени места, пише в профила си във Фейсбук кметът на Сливен Стефан Радев. „Препоръчвам на всички жители на Чинтулово и околните села да държат прозорците на домовете си плътно затворени, докато димът бъде овладян“, се посочва още в съобщението. 

През деня е имало и други огнища около града, които вече са потушени.

Със заповед на кмета на община Сливен от днес, 27 юли, се въвежда забрана за използването на всякакъв вид пиротехнически средства на територията на общината, съобщиха от общинския пресцентър. Мярката е предприета във връзка с високите температури и повишения риск от възникване на пожари в градската среда, горски и земеделски територии.

Забраната обхваща както организирани събития, така и частни тържества, включително сватби, рождени дни и други поводи, при които често се използват фойерверки, пиратки и други пиротехнически изделия.

„Рискът от пожари в момента е изключително висок. Мерките целят превенция и защита на живота, здравето и имуществото на гражданите, както и на природата в нашия регион,“ заяви кметът Стефан Радев.

В 9 часа днес (27 юли) в област Сливен бе задействана системата BG-ALERT с предупреждение за високи температури през следващите дни. В предупреждението, подписано от областния управител, пише още, че рискът от пожари е сериозен, призовават се гражданите да не хвърлят фасове или други запалими предмети и да не палят огън на открито, както и при забелязване на огнище незабявно да сигнализират на телефон 112.

Както БТА съобщи, в следобеда на 26 юли пожар в гориста местност до пътя между селата Мокрен и Градец затвори пътя от кръстовище „Петолъчката“ до село Градец. Той бе локализиран в същия ден, след като огънят е обхванал площ от около 800 декара смесена гора и лесонепригодни терени.

Пожарът, избухнал в гориста местност до пътя между селата Мокрен и Градец, е почти локализиран, съобщиха от пресцентъра на Областната дирекция на МВР – Сливен.

Огънят е обхванал площ от около 800 декара смесена гора и лесонепригодни терени.

Не се налага намеса на хеликоптер.

Както БТА съобщи, на място има седем пожарни екипа.

Движението се отклонява през пътя Сливен -Ичера- Котел.

Пожар в гориста местност до пътя между селата Мокрен и Градец затвори пътя от кръстовище „Петолъчката“ до село Градец, съобщиха от пресцентъра на областната полиция в Сливен.

На място има седем пожарни екипа и горски служител. Очаква се в гасенето да се включи и хеликоптер. Сформиран е щаб.

Движението се отклонява през пътя Сливен -Ичера- Котел.

Пожар в гориста местност до пътя между селата Мокрен и Градец затвори пътя от кръстовище „Петолъчка“ до село Градец, съобщиха от пресцентъра на областната полиция в Сливен.

На място има седем пожарни екипа и горски служител. Очаква се в гасенето да се включи и хеликоптер. Сформиран е щаб.

Движението се отклонява през пътя Сливен -Ичера- Котел.

Празникът „Златна праскова“, който традиционно се провежда в сливенското село Гавраилово, бе официално открит днес. Това е 23-тото издание на събитието, утвърдило се през годините като едно от най-значимите в региона.

Тържеството започна с официална церемония на площада пред Народно читалище „Слънце – 1928“.

По време на празника бяха отличени участници в конкурсите за поезия, проза, музикално-певческо и танцово творчество, приложни изкуства.

Сред официалните гости на събитието бяха народният представител Татяна Султанова и председателят на Общински съвет – Сливен Димитър Митев.

Султанова акцентира върху уникалното съчетание от трудолюбие, гордост и устойчиви ценности, които превръщат Гавраилово в сърцето на Долината на прасковите. Тя изрази благодарност към стопаните за грижата, с която осигуряват плодовете на българската трапезата.

Митев отбеляза, че празникът е сред най-важните събития в календара на Община Сливен. По думите му, въпреки трудностите през последните години, местната общност показва устойчивост и сплотеност в името на една обща кауза – запазването и развитието на земеделието в региона.

Кметът на село Гавраилово Теньо Божеков припомни, че въпреки предизвикателствата на природата, местните производители продължават да отглеждат едни от най-вкусните праскови в България, зад които стои ежедневният труд на много хора.

Празникът се провежда под патронажа на Министъра на земеделието и храните. Организатори на събитието са Община Сливен, Общински съвет – Сливен, Кметството на село Гавраилово и Народно читалище „Слънце – 1928“, организацията на производителите „Българска праскова” ООД и Националната служба за съвети в земеделието.

В Регионалната дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Сливен е получен сигнал за пожар в землището на новозагорското село Коньово в 13:00 часа, съобщиха от Областната дирекция на МВР- Сливен. Заради силния вятър огънят се е разпространил към село Старо село и е обхванал площ от около 350 декара, основно сухи треви, храсти и стърнища.

Пожарът е бил напълно ликвидиран около 18:30 часа от пет екипа на РДПБЗН – три от Сливен и два от Нова Загора. Няма пострадали хора и не са причинени преки материални щети. Благодарение на бързата намеса на огнеборците са спасени няколко сгради в района.

Причините за възникването на пожара се изясняват.

БТА припомня, че седмицата започна с голям пожар, тръгнал от горящ автомобил на магистрала „Тракия“, който обхвана около 500 декара край сливенското село Скобелево. Той бе локализиран за няколко часа благодарение на работата на сливенските пожарникари.

Около 50 души се включиха в Петия национален поход „По стъпките на четата на Стоил войвода“, организиран от Туристическо дружество „Стоте войводи“ – Сливен, с председател Надежда Иванова.

Участниците са организирани туристи от седем града – Сливен, Ямбол, Стара Загора, Пловдив, Велико Търново, Димитровград и Пазарджик. Половината са членове на Българската федерация на туристите ветерани (БФТВ), но към похода се присъединяват и млади ентусиасти. Най-младата участничка е шестгодишна, а най-възрастният – 90-годишният Георги Кошничаров.

Походът възпроизвежда маршрута на историческите събития от 6 май 1876 г., когато край извора Кушбунар, старо хайдушко сборище, се събират четата на Стоил войвода, сливенската група въстаници, водени от главния апостол на II Сливенски революционен окръг Иларион Драгостинов и апостола Георги Обретенов, както и ямболската група на Георги Дражев. Там те полагат клетва, а знаменосец е Стефан Серткостов.

Маршрутът на похода преминава през местностите Кушбунар, Меча поляна, Харамията, Обсерваторията, Момина поляна и Скъта, след което води до селата Ичера и Жеравна, където туристите ще пренощуват. Заради влошеното състояние на пътя тази година маршрутът няма да включва знаковото село Нейково.

През уикенда участниците ще изкачат върховете Разбойна и Вида в Котленския Балкан. В неделя се предвижда посещение на Фестивала на етносите, багрите и котленския килим в Котел.

Времето е подходящо за планински туризъм, но липсата на подготовка крие сериозни рискове. В Сливенския балкан най-честите случаи, при които се налага намесата на Планинската спасителна служба, са свързани с травми и изгубени хора. Това каза пред БТА Николай Сотиров, началник на сливенския отряд на Планинската спасителна служба (ПСС).

Сливенският отряд е изграден изцяло от доброволци. Това прави организацията на всяка спасителна акция по-трудна, каза Сотиров. „Всеки от нас има основна работа, а в момента много от колегите са в отпуск. Но при сигнал винаги се събираме. Няма акция, в която да не успеем да реагираме адекватно. Всяка ситуация е различна и изисква индивидуален подход“, каза началникът на отряда.

Той добави, че някои акции продължават по няколко часа, други – по няколко дни. Има и фалшиви сигнали. „Тази година имахме случай с три деца с велосипеди, за които беше подаден сигнал, че са изгубени. Оказа се, че са близо до пътя, просто не са успели да се ориентират“, разказа Сотиров.

Той подчерта, че подготовката за преход зависи от сезона, но има няколко основни правила, които винаги трябва да се спазват. „Най-важното – никога не тръгвайте сами, а ако все пак тръгнете сами, задължително уведомете близки или приятели къде ще бъдете и по какъв маршрут ще се движите. Освен това е необходимо да сте оборудвани според сезона“, отбеляза той. През летните месеци основната опасност идва от високите температури и дехидратацията. „Има участъци в планината без реки или извори, затова задължително носете вода. Дехидратацията може да доведе до изтощение, топлинен или слънчев удар“, предупреждава Сотиров. Той напомни на туристите винаги да информират близките си за маршрута си; да носят зареден телефон и, ако е възможно, външна батерия; да използват мобилното приложение на ПСС, което позволява лесна локализация при инцидент; да носят шапка, слънцезащитен крем и достатъчно вода; да не палят огън в планината извън позволените места, особено в условия на суша и високи температури.

Препоръчително е да си направят и планинска застраховка. „Струва между 30 и 50 лева на година, но при инцидент покрива част от разходите на БЧК, които се правят по спасяването – гориво, екипировка, поддръжка на автомобили“, обясни Сотиров.

Въпреки това, по негови думи, в по-малките градове застрахователната култура е слабо развита. „За последните 10 години само в два случая сме спасявали хора, които имат планинска застраховка“, добави той.

Работата в системата за борба с градушките е мисия с точност до секундата, с висока отговорност и огромно значение за земеделието. Това подчерта в интервю за БТА Даниела Мушкова, директор на Регионална дирекция „Борба с градушките“ – с. Старо село, област Сливен.

Системата за защита от градушки там е на второ място в България по площ на защитаваната територия – над 2 150 000 декара, от които обработваемата земя е над 57 процента. Броят на въздействията (изстрелвания на ракети срещу градоносни облаци) расте всяка година. През 2009 г. те са били 14, а през последните 3 години – около 28 годишно. Миналата година са изстреляни около 1500 ракети. Служителите работят денонощно по време на активния сезон – от средата на април до прибирането на реколтата. Промени в стратегията през последните години позволяват по-ранно започване на сезона и използване на повече ракети за по-голям ефект, което увеличи процента на успешните въздействия.

„Още от 8:30 сутринта знаем дали се очаква градушка – благодарение на програмата, която изчислява коефициенти за градоопасност. Тези анализи не са еднократни – на всеки 3 часа правим нов сондаж на атмосферата“, обясни Мушкова.

На въпрос какви технологии използват в момента, тя коментира, че методите са значително по-прецизни в сравнение с преди: „Сега можем да правим сондаж на атмосферата точно за нашата точка, а не да разчитаме на данни от София. Това е огромно предимство – разликите в условията са съществени, но, за съжаление, не всички облаци могат да бъдат овладени. Причината не е в нас. Понякога природата надделява, особено при мощни явления“.

Тя подчерта, че „Облакът от 24 май тази година, който доведе до градушката в община Нова Загора, например, се формира над Чирпан, премина през цяла Южна България и достигна почти до морето. Беше с височина 15 км и при земята обхващаше радиус над 20 км. Облакът беше обстрелван с ракети по целия път, но въпреки това, при такива размери ефектът е ограничен.

Мушкова допълни, че всяко действие се съгласува с Областната дирекция „Земеделие“ и общинските служби, когато има опасност от градушка „Информирам ги къде е облакът, каква е неговата посока и какво евентуално очакваме. Дори когато тревогата се окаже напразна, те са предупредени. Всеки може да влезе в сайта на агенцията и да види движението на облака в реално време“.

На въпрос за участието ѝ след въздействията, Мушкова посочи: „Винаги участвам в комисиите за оглед на щетите. Обяснявам на земеделците как е протекло всичко и какво сме направили. Обидно е да се правят забележки, когато екипите ни са денонощно по местата“.

Според нея ракетният метод остава най-надежден. Алтернативни средства като акустични оръдия или самолетен способ имат своите ограничения. „Звуковата вълна действа до 100 метра, а градът се образува на километри нагоре. Самолетът пък трябва да кацне и да зарежда. Само ние можем да въздействаме непрекъснато, докато облакът е над ракетните площадки“, обясни Мушкова.

На въпрос какво още би подобрило системата, тя отговори, че се строят още 8 нови ракетни площадки в областта. Ако страната бъде напълно покрита с такива, ефективността ще се повиши значително. „Много често градоносни облаци навлизат при нас от райони без защита“.

Директорът на Регионалната дирекция „Борба с градушките“ не скри тревогата си относно кадровия дефицит: „Екипите са почти изцяло от пенсионери. Заплатите са близки до минималните. Същевременно провеждаме ежегодни курсове, изпити, психотестове. Ако някой се провали – губи мястото си“. Тя добави, че ракетострелците са под постоянен контрол: „Ако някой е недисциплиниран – дори само с пътно нарушение – няма място при нас. Това е въпрос на сигурност и доверие“.

Броят на въздействията (изстрелване на ракети срещу градоносни облаци) расте всяка година. Всяко едно предотвратено падане на градушка спасява продукция за стотици хиляди, а понякога и за милиони левове.

Защитаваната територия включва 99 населени места в осем общини, сред които Сливен, Нова Загора, Твърдица, както и части от Ямбол, Стара Загора, Гурково, Николаево и Раднево.