Със света литургия, отслужена от отец Серафим и отец Симеон, манастирът „Св. пророк Илия“ край сливенското село Чинтулово отбеляза своя храмов празник. 

В проповедта си отец Серафим говори за дълбокото значение на християнския живот като път на познаване и изпълнение на Божията воля. „Главното дело в живота на християнина е да се научи да познава Божията воля и да я изпълнява. В това се състои същината на духовния живот“, каза в своята проповед отецът.

Той подчерта, че най-голямата заповед, дадена от Бога, е да Го обичаме с цялото си сърце и душа, и че в тази любов се съдържа същината на духовния живот. Според отец Серафим, истинският християнин трябва да търси светостта и да се отдалечава от светските страсти, като се стреми към духовно усъвършенстване, милосърдие и братолюбие. Той предупреди, че съвременното време носи изпитания – дори от онези, които външно принадлежат на Църквата.

„Най-голямата съпротива често идва от онези, които не обичат Бога, не искат да изпълняват Неговата воля, а живеят според прищевките на своите сърца – дори и в самия клир, дори сред християните“, подчерта той.

Проповедта включи и призив за духовна твърдост и вярност към православната вяра, въпреки натиска на модерни течения и фалшиви учения. „Истинското единство идва чрез разделянето, което Христос донесе – отделяне на верните от търсещите само земни облаги“, подчерта отец Серафим и призова вярващите да търсят Царството Божие със силата на Светия Дух и непоколебима вяра.

Отецът припомни и думите, че Христос е дошъл „не да даде мир, а да донесе разделение“ – разделение между боголюбивите и светолюбивите, между онези, които търсят святост, и онези, които търсят светска слава, богатства и власт. 

Той даде за пример и пророк Илия – огнен по дух, който въпреки отчаянието си, че „вече няма вярващи в Израел“, бе утешен от Бога, че все още има остатък от верни.

„Да пазим вярата не чрез външни действия, които често водят до гордост и падение, а чрез възпитаване на христовите добродетели в себе си. Когато показваме милост, любов, внимание, братолюбие – тогава чрез нашия живот благовестваме за Светата вяра“, каза още отец Серафим.

Той призова вярващите да не се страхуват от преследвания, клевети и злословия, а мъжествено да устояват в Христовата истина. „Да търсим Царството Божие и Неговата правда, да пазим вярата, предадена ни от отците, и да се подвизаваме в изпълнение на Христовите заповеди.“

Проповедта завърши с призив към молитва: „Нека Свети Дух се всели в нас и ни дарува със спасение.“

Следващата света литургия, посветена на св. пророк Илия, ще бъде отслужена на 2 август (по стар стил), когато ще бъде отправена и  молитва към пророка.

Манастирът „Св. Илия“ е разположен на място, свързано с преданието за братята Илия и Димитър – християни, загинали мъченически за вярата си по време на османското владичество. Местните хора ги почитат като светии заради чудесата, които се вярва, че се случват на гроба им. През 1905 г. гробницата в селото е осветена като параклис от митрополит Гервасий и постепенно прераства в манастир. През последните десетилетия той е възстановен и отново е духовно средище за вярващите от региона.

По повод празника на селото на Илинден е организиран и традиционен събор с празнична програма на площада. 

Не може три века българска история да се разкажат с един абзац в учебника, сподели колекционерът на хайдушки реликви Йордан Янев в интервю за БТА в Сливен.

Поводът е, че в къща-музей „Хаджи Димитър“ бе открита нова експозиция, създадена от семейството на Йордан Янев и Емилия Мурзова. Изложбата представя впечатляваща колекция от предмети, свързани с хайдушкото движение и българската история. Тя е резултат от дългогодишната отдаденост на семейството, което е посветило живота си на събирането, съхранението и възраждането на българските традиции и възрожденския дух.

„Като отвориш учебник – три века са сведени до няколко абзаца. Ние искаме да покажем човешката страна на историята – болката, надеждата, борбата“, обясни Янев и разказа за началото на своята родолюбива дейност:

„Всичко започна през 2015 година, на фестивала на фолклорната носия в Жеравна“, споделя Йордан Янев. Именно там той се запознава с членовете на сдружение „Хайдути“ и, по негови думи, „намира себе си“. Оттогава започва да събира автентични предмети от епохата – оръжия, облекла, лични вещи и документи.

С течение на времето се включва активно във възстановки и продължава да попълва колекцията. „За да събереш нещо и да го покажеш, първо трябва да го прочетеш, да го осмислиш, да направиш знание от него. Това не е просто хоби – това е мисия“, казва той и допълва, че историята не е просто сбор от факти, а трябва „да разбереш какво са чувствали хората тогава“.

Колекцията обхваща близо три века от българската история. За да я съберат, Йордан и Емилия са направили немалко лични жертви. „Продадох ниви, дадох имоти от баща си, за да мога да събера тази колекция. Това е цената, която плащам – но го правя с желание. Надявам се някой ден нашите усилия да имат резултат, да вдъхновят млади хора“, споделя Янев.

За него тази дейност е нещо много повече от събирачество. „Прибирам се от работа и започвам да се занимавам с експонатите, с подготовката за възстановките. Всичко е част от това, което съм аз“, казва той.

Заедно със съпругата си, Емилия Мурзова, са активни участници в исторически възстановки, уроци по родолюбие и образователни инициативи в училищата на общината. Мечтата на Янев е да посети всички гимназии в Сливен и да разкаже на учениците за историята – такава, каквато е.

Семейството отдава автентични носии под наем за сватби, абитуриентски балове и други събития. Освен това организират патриотични концерти и уроци по родолюбие като алтернатива на чужди празници, като например Хелоуин.

„За нас най-важни са децата. Ако трябва да им оставим нещо – нека това бъдат корени, знание и самосъзнание“, казва Янев.

На въпрос дали вярва, че българската нация ще се запази, той отговаря с тревога: „До 20–30 години може и да се изгубим, ако не направим нещо. Младите са в чужбина, ще се върнат само, за да продадат земята си. Това е нова форма на робство, която не разбираме.“

„Най-ценното качество на българина е, че милее за народа си – но в същото време често бяга от себе си. Трябва се върнем към корените си, за да не се изгубим като нация“, добавя той в отговор на въпрос за бъдещето на България.

„Най-важното е да не се отказваме. Да пазим духа български – не по принуда, а по избор“, завършва той.

По повод 157-ата годишнина от гибелта на легендарния войвода Хаджи Димитър къща музей „Хаджи Димитър“ в Сливен днес беше с безплатен вход за посетители. Изложбата привлече вниманието на много посетители, сред които жители на града, туристи и гости от други населени места.

Музеят, разположен в родната къща на войводата, съхранява ценни предмети и документи, свързани с живота му. 

Къщата е построена в края на XVIII век от дядото на Хаджи Димитър Кръстьо, преселник от село Асеновец, разрушено от кърджалии, каза за БТА екскурзоводът Фанина Пенева. Сградата е асиметрична, с чардак, хайдутска стая и изба – типична за късното Възраждане.

В най-голямата стая са експонирани огнище, менсафа и юклюци – предмети, свързани с бита. Там на 10 май 1840 г. се ражда Димитър Асенов, по-късно известен като Хаджи Димитър. Сред експонатите личат сватбеният сандък и килимите на неговата сестра Ангела. Средната стая е подредена в стила на традиционна сливенска гостна с миндери, мангал, масички, сандъци. Откритото пространство се нарича хает или чардак. Дворът е градина с много дървета, покрит с калдъръм.

Музеят отваря врати за първи път през 1935 г., когато в Сливен е издигнат и паметник на Хаджи Димитър. През 2008 г. къщата е включена в списъка на 100-те национални туристически обекта, а експозицията е обновена с нови документални и предметни материали.

В рамките на инициативата беше открита тематична експозиция на възрожденски оръжия и народни облекла, подготвена от семейството на Йордан Янев и Емилия Мурзова – членове на Българската федерация на любителите на историческото оръжие „Поп Минчо Кънчев“ и Сдружение „Активен гражданин“ – Сливен.

С беседа, изложби и демонстрации, посветени на превенцията и готовността при кризи, Община Сливен отбеляза Деня на гражданската защита – 18 юли.

В зала „Май“ се състоя беседа, посветена на готовността на обществото за реакция при различни типове бедствия. Събитието беше открито от заместник-кмета Румен Иванов, който благодари на всички, ангажирани с превенцията и управлението на кризи, и пожела здраве, успех в отговорната им дейност.

Инж. Снежана Кънева от отдел „Управление при кризи, аварии и бедствия“ към Община Сливен направи подробна представяне за стратегиите, които Общината прилага за превенция.

„Много хора си мислят, че реакцията започва едва когато вече има проблем. Но всъщност, най-важният етап е подготовката – преди бедствието. Затова Община Сливен има изготвени планове за действие – за земетресения, наводнения, горски пожари, свлачища, обилни снеговалежи и дори за радиационни инциденти. Всичко това е част от нашата работа по минимизиране на риска още преди да е възникнала реална опасност“, каза Кънева. Тя подчерта, че ефективността на тези планове зависи от координацията между всички институции – пожарна, полиция, здравни служби, доброволци.

Особено внимание беше отделено на темата за радиацията и как обществото я възприема. Гост-лекторът инж. Тома Томов от СУ „Св. Климент Охридски“ представи лекция, в която подчерта, че радиацията не бива да се възприема единствено като заплаха. Той обясни, че тя е естествена част от заобикалящата ни среда и е необходима за съществуването на живота. Според него проблемът възниква само при рязко повишаване на радиационния фон, когато е изключително важно хората да знаят как да реагират правилно.

Доцент Борислав Александров, участник в българската антарктическа мисия, подчерта, че добрата подготовка е ключова за оцеляване при бедствия, но още по-важно е предвиждането и предотвратяването на опасни ситуации. Според него, с изключение на земетресенията, повечето бедствия като пожари, наводнения и аварии могат да бъдат предвидени и често са резултат от човешка дейност. Той даде пример с пожари в Рила, причинени най-вече от човешка небрежност. Александров също така предупреди, че климатичните промени и липсата на опит при кризи са сериозно предизвикателство за младите хора. 

Инструкторът по оцеляване Момчил Цветанов също участва в дискусията, като постави акцент върху ролята на съвременните технологии. „Технологията не е враг. Напротив – в правилни ръце, тя спасява животи. В екстремни условия – дали става дума за бедствие или катастрофа – високите технологии и добрата подготовка могат да бъдат разликата между живота и смъртта“, каза Цветанов. 

След срещата в зала „Май“ беше открита изложба на Иван Кънев, посветена на доброволчеството и защитата при бедствия. На площад „Цар Освободител“ доброволците от националната асоциация демонстрираха гасене на пожар и представиха екипировка и техники, които използват в реални ситуации.

На събитието присъстваха председателят на Общинския съвет в Сливен Димитър Митев, заместник-кметът Пепа Чиликова, представители на пожарната, РЗИ, БЧК, кметове на кметства, доброволци, ученици и граждани.

Събитието бе организирано съвместно с Общинския съвет и Националната асоциация на доброволците в Република България.

Денят на Гражданската защита се отбелязва всяка година на 18 юли. На тази дата през 1936 година цар Борис III издава указ, с който утвърждава Наредба-закон за противовъздушната отбрана и химическата защита на Царство България.

Над 100 сигнала за пожари са получени в област Сливен през последните две седмици, съобщи за БТА главен инспектор Росен Георгиев, изпълняващ длъжността началник на Районната служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ в Сливен.

По думите му, най-натовареният ден е бил 9 юли, когато са пламнали над 40 пожара едновременно в различни точки на областта – ситуация, невиждана от години. „Беше изключително тежко. Екипите работиха при максимално натоварване“, коментира Георгиев.

Той призова гражданите към повишено внимание при боравене с открит огън. „Времето е сухо, духа вятър и всяка небрежност води до фатални последствия – както за природата, така и за всички нас“, посочи Росен Георгиев.

Мъжът, задържан за убийство в Сливен, се е опитал да се укрие, но е бил задържан в рамките на 24 часа. Това съобщи за БТА окръжният прокурор на Сливен Веселин Гангалов, който е наблюдаващ прокурор по случая.

Престъплението е извършено на 13 юли в сливенския кв. „Надежда“. Задържаният 74-годишен мъж с инициали П. Д. С. е обвинен, че е умъртвил 66-годишната Щ. А., нанасяйки ѝ прободни рани с нож. Двамата са живели на семейни начала от няколко години, което е причина престъплението да влезе в категорията на домашно насилие. Това, заедно с факта, че е извършено с особена жестокост, е причина да бъде поискано по-тежко наказание – „лишаване от свобода“ от 15 до 20 години, „доживотен затвор“ или „доживотен затвор без замяна“.

Мъжът е осъждан за нанасяне на телесна повреда през 1974 г., каза още прокурор Гангалов. Той е от Шивачево, община Твърдица, а жертвата – от Сливен.

Сигналът за престъплението е подаден от хора, които са се намирали в близост.

Както БТА предаде, в четвъртък Окръжният съд в Сливен постанови определение, с което взе мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо 74-годишния мъж. Определението на съда може да бъде обжалвано и протестирано с частна жалба и частен протест в тридневен срок от датата на постановяването пред Апелативния съд в Бургас.

Окръжният съд в Сливен постанови определение, с което взе мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо мъж с инициали П. Д. С. за извършено умишлено убийство. Това съобщава на сайта си институцията.

Престъплението е извършено на 13 юли в Сливен в условията на домашно насилие. Задържаният е обвинен, че умишлено е умъртвил с особена жестокост живеещата с него на семейни начала Щ. А. Предвиденото по закон наказание е „лишаване от свобода“ от 15 до 20 години, „доживотен затвор“ или „доживотен затвор без замяна“, пише в съобщението.

Мярката е взета на 17 юли, а определението на съда може да бъде обжалвано и протестирано с частна жалба и частен протест в тридневен срок от датата на постановяването пред Апелативния съд в Бургас.

БТА припомня, че в същата седмица в Сливен 46-годишен мъж бе задържан за убийството на майка си. Престъплението бе извършено на 11 юли.

На днешната дата, 18 юли 2025 г., се навършват 157 години от героичната смърт на войводата Хаджи Димитър и славния подвиг на неговата чета. Това припомнят от Регионалния исторически музей (РИМ) „Д-р Симеон Табаков“ в Сливен.

В справка, изготвена от Виктория Михнева – уредник в отдел „История на България XV-XIX век“ към РИМ, се посочва, че през 1868 г. започва подготовка на две чети, които да преминат в българските земи и да вдигнат народа на въстание. За техни водачи са избрани опитните войводи Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Впоследствие двете чети обединяват силите си в една обща чета. В нея се записват близо 130 млади български мъже на възраст между 19 и 42 г. Участници от Сливен в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа са неговият брат Тодор и още четирима души – Георги Кавлаков, Стефан Господинов Топтанджиев (Хитрия), Петър Тодоров и Александър Василев Читаклиев. Четниците, снабдени с оръжие и униформи, се отправят през р. Дунав към България. Тяхната задача е да достигнат до Сливенския балкан и заедно с чети от страната да обявят Привременно правителство.

Няколко битки води четата по пътя си в района на селата Караисен, Горна Липница, Вишовград и Бузлуджа.

В четвъртото сражение, в местността Канлъ дере (Кървав дол) на 10 юли 1868 г. много от четниците са избити, а войводата Стефан Караджа е пленен и откаран в русенския затвор, където издъхва.

На 18 юли 1868 година, след редица сражения и неравностоен бой, малцина четници достигат връх Бузлуджа, където е последната решаваща битка на четата. Ранен на три места, сражавайки се до последния момент, Хаджи Димитър насърчава другарите си с думите „Братя, да умрем като българи“.

По повод годишнината от гибелта им, на 19 юли къща музей „Хаджи Димитър“ ще работи без входна такса. В обекта ще бъдат представени частни колекции на огнестрелно оръжие и традиционни облекла.

И през тази година бе организиран поход – поклонение по бойния път на четата. Той приключва днес (18 юли), когато в местността Агликина поляна, след отдаване на почит, ще се рецитират стихотворения в чест на Апостола на свободата Васил Левски. В Сливен участниците ще поднесат венец пред паметника на Хаджи Димитър.

Мъж на 29 години пострада при катастрофа с мотоциклет в Нова Загора, съобщиха от пресцентъра на областната полиция в Сливен.

Инцидентът е станал на 17 юли, около 13:30 часа, на ул. „Патриарх Евтимий“ в град Нова Загора между лек автомобил „Тойота Ленд Крузър“, управляван от 65-годишен водач и мотоциклет CFMOTO 400 NК, управляван от 29-годишен мъж. При произшествието е пострадал мотоциклетистът, който е откаран в болнично заведение в град Сливен с фрактура на крака, без опасност за живота.

Двамата участници в произшествието са от град Нова Загора, пробите за употреба на алкохол са отрицателни. По случая е образувано досъдебно производство. 

Двама души са загинали, а 23-ма са пострадали при 22 пътни произшествия в страната през изминалото денонощие, съобщава МВР на сайта си. 

Изложба с малка пластика под надслов „Докосване“ на карловския скулптор Димитър Бакърджиев ще бъде открита на 23 юли в сливенската „Узунова къща“. Това съобщиха от Художествена галерия „Димитър Добрович“.

В нея авторът ни въвлича в свят, вдъхновен от Чудомировите „Нашенци“, посочват от културния институт. Експозицията представя Димитър Бакърджиев като съвременен разказвач, който чрез бронза и формата говори за хората – с топлота, с чувство за хумор и с уважение към традицията. Чудомировите герои са вдъхновение за автора и за други негови изложби.

Димитър Бакърджиев завършва Художествената гимназия в Пловдив и специалност „Керамика“ в НХА, София. Участва в редица изложби у нас и в чужбина. Носител на множество награди, включително отличия от салон „Монтруж“ – Париж. Портретува известни български личности, исторически фигури, герои от Чудоморовите произведения и фигури, свързани с българските традиции и фолклор. Той е дарител и общественик, носител на Наградата на Карлово за 2023 г. От 1993 г. е уредник в Общинската художествена галерия – Карлово.