Потомък на оцелял от клането в новозагорското село Любенова махала дари икона по повод 148 години от трагедията, съобщиха от пресцентъра на Община Нова Загора. В църквата „Свети великомъченик Георги“ в селото бе отслужена заупокойна панихида за жертвите на едно от най-кървавите престъпления, сравнимо по брой жертви и жестокост с Баташкото клане, познато и като “Втори Батак”.

Възпоменанието се състоя в реновирания храм, възстановен по проект към Държавен фонд „Земеделие“, и събра десетки потомци, общественици, граждани и гости на селото. Заупокойна панихида в памет на невинно загиналите бе отслужена от енорийския свещеник отец Стефан. Сред официалните гости на събитието бяха кметът на община Нова Загора Галя Захариева и членове на нейния екип.

Иконата представлява украсено със сребро и позлата точно копие на чудотворния образ на Свети великомъченик Георги от Зографската света обител. Дарителят, потомък на оцелял в трагедията, предаде иконата на църквата като знак на почит към паметта на загиналите и като духовна връзка между поколенията.

Присъстващите поднесоха венци и цветя пред саркофазите в храма, където се съхраняват костите на жертвите, и пред паметника в църковния двор.

През 1877 година селото е разграбено и опожарено от турски войски и черкези. Избити са общо 2400 българи от девет населени места, като 1013 от тях – предимно жени, деца и старци, са намерили смъртта си в църквата “Св. великомъченик Георги”, построена през 1837 година, а останалите – по улиците и мегданите на селото. 

Котел се подготвя за деветото издание на Фестивала на етносите, багрите и котленския килим, съобщиха от пресцентъра на Община Котел, организатор на културния форум.

От 25 до 27 юли парк „Изворите“ край Котел ще се превърне в сцена на културно многообразие, занаяти и музика, като посрещне стотици гости от страната и чужбина. Събитието се организира под патронажа на кмета на община Котел Коста Каранашев и има за цел да съхрани и популяризира етническото и културното богатство на региона.

Очаква се фестивалът и тази година да събере представители на българския, турския, каракачанския и ромския етнос, които ще представят своите традиции в обособените „Села на етносите“ с демонстрации на обичаи, носии, ритуали и кулинарни специалитети.

Тридневната програма започва на 25 юли (петък), когато в музейната експозиция „Котленски възрожденци“ ще бъде открита изложба на Радина Росенова и ще бъде представена книгата „Жажда“ от писателката Бояна Илиева. След това ще има концерт на Jambol Project на малка сцена и музикална вечер с „Мери Бойс Бенд“ на голямата сцена „Естрада“.

На 26 юли (събота) фестивалът ще бъде официално открит предиобед със специалното посрещане на куклата талисман „Котленчето“. В рамките на деня посетителите ще имат възможност да разгледат занаятчийски базар, да се включат в демонстрации на тъкане и естествено багрене на вълна, както и да посетят фотоизложбите „Спомени от Котел“ и „Котленските килимарки“. Детските ателиета „Работилницата на елфите“, „Къщичките на джуджетата“ и „Омагьосаното село на Баба Яга“ ще забавляват най-малките гости на фестивала.

През съботния ден ще се проведе и десетото издание на Национална среща на лютиерите в България „Родолюбие“, с майсторска надпревара за обявяване на инструмент на годината – гайда, кавал, гъдулка, тамбура и тъпан.

Вечерната програма ще започне с концерт на Jambol Project, последван от пъстро кукерско шествие с гайди и тъпани, което ще премине от „Българското село“ до голямата сцена. След това започне Лятна Ку-Ку фиеста с участието на Краси Радков, Борис Солтарийски, Георги Милчев – Годжи, Нора Караиванова и балет „Магаданс“. Концертът на Стелиос Дионисиу и неговия бенд ще започне от 22:00 ч.

На 27 юли (неделя) предиобед ще се състои детски пленер под надслов „Тебеширен свят“, а след това ще бъде официалното закриване на фестивала.

Започнал през 2016 г., Фестивалът на етносите, багрите и котленския килим се утвърди като уникално културно събитие в България, което изгражда мостове между поколения и етноси чрез изкуство, традиции и споделени спомени, посочват организаторите. През 2026 г. той ще отбележи своята десетгодишнина.

С лекции, изложби и демонстрации в Сливен ще бъде отбелязан Денят на гражданската защита. Това съобщиха от пресцентъра на Общината, която е организатор на събитията, заедно с Общински съвет-Сливен и Националната асоциация на доброволците в Република България.

От 15:00 часа на 18 юли в зала „Май“ ще се проведат лекции и обучения за това какви трябва да са действията при възникване на бедствие. Инж. Тома Томов от СУ „Св. Климент Охридски“ ще е гост-лектор по темата за радиоактивността – познаваме ли я, крие ли рискове и отговорно ли се борави с нея. Д-р Борислав Александров, който е участник в българската мисия на Антарктида, ще се включи с темата за оцеляването и каква подготовка е необходима.

В 17:00 часа в галерията ще бъде представена изложба, посветена на защитата при бедствия и доброволчеството. В 17:30 часа на площад „Цар Освободител“ Националната асоциация на доброволците в България ще представи изложба и демонстрации.

Денят на Гражданската защита се отбелязва на 18 юли. На тази дата през 1936 година цар Борис III издава указ, с който утвърждава Наредба-закон за противовъздушната отбрана и химическата защита на Царство България.

Жена на 39 години е пострадала при верижната катастрофа на АМ „Тракия“ в неделния следобед, съобщиха от пресцентъра на областната полиция в Сливен. Пострадалата, която е била пътник в единия автомобил, е откарана в болнично заведение в Стара Загора без опасност за живота.

Пътният инцидент е станал на 13 юли, около 17:30 часа, между четири автомобила, в район на км 230 на автомагистрала „Тракия“.

Както БТА съобщи, произшествието предизвика километрично задръстване в сливенския участък на магистралата, малко преди границата със Старозагорска област, в посока София.

Причините за катастрофата са в процес на установяване. По случая е образувано досъдебно производство.

Жертвите на клането от новозагорското село Любенова махала ще бъдат почетени със заупокойна панихида, съобщиха за БТА от общинската администрация в Нова Загора.

За да се преклони пред паметта им, на 148-годишнината от трагедията, в църквата „Св. Великомъченик Георги“, ще бъде кметът на Нова Загора Галя Захариева.

През 1877 година селото е разграбено и опожарено от турски войски и черкези. Избити са общо 2400 българи от девет населени места, като 1013 от тях – предимно жени, деца и старци, са намерили смъртта си в църквата “Св. великомъченик Георги”, построена през 1837 година, а останалите – по улиците и мегданите на селото. 

Клането от 1877 година в Любенова махала е сравнимо по брой жертви и жестокост с Баташкото клане, познато е и като “Втори Батак”.

Публична дискусия на Общинския годишен план за социалните услуги за 2026 г. ще се състои в Сливен днес от 17:30 ч., съобщиха от общинския пресцентър. 

Както БТА съобщи, Община Сливен изготви проект на Общински годишен план за социалните услуги за 2026 г., създаден на основание изискванията на Закона за социалните услуги и Наредбата за планиране на социалните услуги. 

Предвидени са услуги за над 1800 души, включително общодостъпни услуги за 89 потребители – консултиране, обучения и мобилна работа в три квартала; специализирани услуги за 487 души – терапия, застъпничество, консултиране, обучения и подкрепа за заетост; дневна грижа – 110 места за деца и възрастни с увреждания; асистентска подкрепа – 500 места на ул. „Георги Данчев“ 1А; резидентна грижа – 374 места за деца и пълнолетни; кризисна помощ и подслон – 58 места за жертви на насилие, трафик, бездомни и майки с малки деца.

Допълнително, по проект „Иновативни здравно-социални услуги“, ще бъдат обхванати още 184-ма потребители с услуги в домашна среда до края на 2026 година. 

Общотвърдишкият събор „Хайдушка поляна“ 2025 г. ще се проведе на 9 август, съобщиха от пресцентъра на Община Твърдица, която е организатор на събитието. Партньори са народно читалище „Св. св. Кирил и Методий – 1914“, Твърдица, и местното туристическо дружество „Чумерна“.

Статутът и заявката за участие в програмата са публикувани на сайта на Община Твърдица, уточняват организаторите. Съборът няма конкурсен характер – в него могат да се включат индивидуални изпълнители: певци, инструменталисти, танцьори, разказвачи, както и певчески групи. Изпълненията трябва да бъдат насочени към по-малко известни хайдушки народни песни и предания за хайдути от Твърдишкия край – като Пею Буюклията, Злати Конарченина, Димитър Калъчлията и други. Крайният срок за подаване на заявки е 1 август.

Програмата ще включва също състезания за деца и възрастни – дърпане на въже, щафетни игри и други.

Хайдушка поляна е историческо място, на което все още витае свободолюбивият дух на хайдути и войводи, отбелязват от Общината. Поляната им е давала закрила и убежище от Гергьовден до Кръстовден. Преди повече от 50 години на това място е издигната паметна плоча в чест на народните закрилници: четата на Симеон Стойков, Кара Колю, Бойчо войвода, Пею Буюклията, Филип Тотю, Панайот Хитов, Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Злати Касапина и други.

На Хайдушка поляна си дават среща поколенията на Твърдица, за да се преклонят пред паметта на народните закрилници. Целта на празника е да се развива традицията, като се внасят елементи, свързани с местната фолклорна хайдушка история, да се продължи събирателската и изследователска дейност за проучване на местната фолклорна история, както и да се срещнат твърдичани, живеещи в различни краища на България, и сънародници, изселили се в периода 1828-1830 г. в Молдова и основали там сeло Твардица. 

Километрично задръстване се е образувало на автомагистрала „Тракия“ в посока София, на територията на област Сливен, малко преди границата със Старозагорска област. Причината е катастрофа, видя репортер на БТА.

На мястото има полицейски екипи.

В проповед в катедралния храм „Свети Димитър“ в Сливен отец Серафим говори за същността на християнския живот и отговорността, която носи всеки кръстен човек. Според него, чрез Светото кръщение вярващите приемат светлина, която трябва да пазят и усилват чрез живот в добродетел, смирение и послушание към Христовото слово.

„Всеки един, който е приел Свето кръщение, е светлина“, каза отец Серафим. „Тази светлина е чистотата, която получаваме в светия купел. Тя не бива да се руши, а да се запази чрез християнски живот, както ни е преподадено в светото Евангелие.“

Той подчерта, че вярата не се изчерпва с ритуали и символика, а трябва да се изразява в ежедневни усилия за духовно израстване. 

„Първо трябва да четем Евангелието, а след това и писанията на светите отци, които ни учат как се води християнският живот. Не просто да трупаме информация, а да четем и се учим на онова, което е нужно за нашето спасение.“

Отецът насърчи вярващите да подхождат с постоянство. „Всеки ден може да четем по мъничко – две изречения, но да ги разберем правилно и да се научим какво да правим. Всяко свето християнско дело е трудно, но ако дори едно нещо изпълним, наградата ще бъде голяма.“

Като пример за християнско поведение той посочи: „Да не се оскърбяваме, когато ни обиждат, и да не отвръщаме с обида.“ Според него изпълнението на тези наставления е истинско свидетелство за духовна зрялост.

В проповедта прозвуча и предупреждение срещу религиозното високомерие: „Често ние насилствено се опитваме да наложим вярата си – грубо, неуважително, с високомерие. Затова мнозина се отдръпват. А трябва да свидетелстваме чрез любов, доброта, кротост.“

„Животът на християнина се вижда от всички – ние трябва да светим на другите чрез своите дела, да светим на онези, които са все още в мрак“, каза отец Серафим. 

Проповедта завърши с призив за смирение и любов: „Светлината, с която сме осияни при кръщението, трябва да стане още по-ярка чрез изпълнението на Божиите заповеди. Ние сме призвани да бъдем тази светлина – чрез вяра, любов и послушание към Господ Иисус Христос“.

В село Питово организираха възстановка на обичая „Брада“ – обредно закриване на жътвата, съобщиха за БТА  Донка Инджова и Ваня Делева от Народно читалище „Гео Милев – 1929“.

Съхранен в народната памет като символ на плодородие, благодарност и надежда за по-богата следваща година, този обичай оживя отново пред очите на десетки гости и местни жители.

По време на възстановката жътварките връчиха ритуалната „брада“ – последния сноп от нивата, на домакините на събитието – семейство Пенкови, земеделски производители от селото. Те „откупиха“ снопа, а средствата ще постъпят в касата на читалището за подкрепа на бъдещи културни инициативи.

Събитието включваше програма с участието на певицата Денка Тодорова и танцьорите Свилен и Ивайла от Народно читалище „Христо Ботев – 1920“, село Млекарево.

Мегданът в селото бе аранжиран от секретаря на читалището „Гео Милев – 1929“ Петя Славова и председателя Валентина Пенкова.

След възстановката домакините организираха трапеза, а Петя Славова, Гена Раданова и Иванка Господинова приготвиха домашни ястия. Народно читалище „Христо Ботев – 1920“, с. Млекарево, осигури домашна лимонада.

Домакините благодариха на всички участници и гости за съпричастността към съхраняването на традицията.