Старо село, община Сливен, е едно от онези български населени места, които съхраняват историята на няколко епохи и предлагат потенциал за развитие на културно-исторически туризъм. Това каза за БТА кметът на селото Теодора Стоянова, която ръководи населеното място от 2015 година.

Селото се намира в подножието на Стара планина и в неговото землище се крият следи от древността – останки от трако-римския град Авли, както и няколко тракийски гробни могили, изследвани от проф. Георги Китов. Артефакти и образи от тези разкопки са увековечени във витраж, поставен в кметството – дело на студент от Великотърновския университет Джулиано Стоянов. Витражът вече се е превърнал в местна атракция и част от идентичността на селото.

„Старо село има какво да покаже. Това е място, където легендите, природата и историята се преплитат“, казва кметът. Старото име на селото – Мехрем бей – е свързано с предание за турски бей, влюбен в българка. През 1906 година населеното място приема настоящото си име.

Според Стоянова, автентичната атмосфера, тишината и чистият въздух са все по-ценени от съвременните пътешественици, търсещи алтернатива на масовия туризъм. „Имаме природни дадености, исторически пластове и дух, който не се среща навсякъде. Нужно е само да ги покажем“, отбелязва тя.

Въпреки че в селото няма църква, а детската градина и училището са затворени от десетилетия, общността гледа напред. Предстои поставяне на видеонаблюдение с цел по-висока сигурност, а местната управа работи по идеи за обособяване на туристически маршрут, включващ археологическите находки и природни забележителности в района.

По думите на Стоянова, най-голямото предизвикателство е не толкова липсата на ресурси, колкото липсата на активност сред местните. „Всички чакат някой друг да направи нещо. А истината е, че всичко започва от нас самите“, казва тя.

Кметът вярва, че туристическият интерес може да се засили, ако Старо село бъде представено като място за пътуване, духовен отдих и културно преоткриване. „Имаме нужда от малко внимание и малко усилие, за да покажем какво носим. Не става дума само за история, а за усещане – за връзка с миналото и със себе си“, посочва Стоянова.

Тя не крие, че работата ѝ се ръководи не просто от административно задължение, а от чувство за отговорност към общността. „Не е само кметска амбиция – искам хората да разберат, че селото е нашият общ дом. Ако го поддържаме и отворим вратите му, тук ще започнат да идват и други – не само туристи, а и нови съседи“, казва тя с усмивка.

Общо 18 983 декара гори на територията, стопанисвана от Югоизточното държавно предприятие (ЮИДП), са били обхванати от пожари през юли, съобщиха от предприятието.

За периода са регистрирани 34 пожара. Огънят е обхванал общо 18 983 декара, като най-сериозно засегнати са широколистните гори – 13 018 дка. Изгорелите иглолистни насаждения са 2 036 дка.

В гасенето са се включили 313 горски служители от държавните горски и ловни стопанства.

Най-честата причина за възникването на пожарите е човешката небрежност, посочват от ЮИДП и призовават гражданите да бъдат внимателни. 

Югоизточно държавно предприятие със седалище в Сливен стопанисва държавните горски територии в пет административни области – Бургас, Сливен, Стара Загора, Хасково и Ямбол. В състава му влизат 32 териториални поделения, в т.ч. 26 Държавни горски стопанства и пет държавни ловни стопанства. Общата площ на горските територии, попадащи в териториалния обхват на Държавното предприятие, е 913 822 ха.

Както БТА съобщи, през юли бяха регистрирани горски пожари в областите Сливен, Хасково, Ямбол,  Бургас.

От 4 август в Сливен започва основен ремонт на булевард „Цар Симеон“, съобщиха от общинския пресцентър. Ремонтните дейности обхващат участъка от кръстовището с бул. „Братя Миладинови“ до бул. „Илинденско въстание“. Предвижда се цялостно асфалтиране, ремонт на тротоарите и отбивките, със срок за изпълнение от 150 дни.

Финансирането в размер на близо 3 милиона лева е осигурено от държавния бюджет.

Въведена е временна организация на движението, която ще се осъществява на два етапа. Ще бъдат затваряни улици или части от тях, като движението ще се регулира със съответна сигнализация. От общината апелират за спазване на въведените ограничения и внимание при преминаване през зоната.

Ремонтът е наложителен заради компрометирана настилка и повредена инфраструктура, причинена от дървета с агресивна коренова система. Част от тях ще бъдат подменени с по-подходящи видове за градска среда.

Схемите за временната организация са публикувани на сайта на общината.

Както БТА съобщи, в Сливен започна обновяване на уличното осветление на 11 булеварда в града. 

Ще бъде подменено осветлението на булевардите „Братя Миладинови“, „Панайот Хитов“, „Банско шосе“, „Христо Ботев“, „Хаджи Димитър“, „Стефан Стамболов“, „Бургаско шосе“, „Цар Симеон“, „Ичеренско шосе“, „Илинденско въстание“, „Стефан Караджа“, съобщи Боян Боянов, представител на фирмата изпълнител – ДЗЗД „Осветление Сливен 2024“. 

Срокът на изпълнение е 180 работни дни.

Забранява се ползването на питейна вода за напояване на земеделски площи, поливане на зелени площи, градини, миене на улици, балкони, моторни превозни средства и други дейности, несвързани с питейно-битовите нужди на населението, съобщиха от пресцентъра на Община Нова Загора.

Заповедта е в сила за всички населени места на територията на общината, като кметовете и кметските наместници ще следят за нейното спазване.

От общинското ръководство призовават жителите на общината за отговорно отношение и спазване на наложените мерки.

Забрана за ползването на питейна вода за небитови нужди бе въведена от 31 юли за община Сливен и от 9 юли за община Твърдица.

На днешния ден (1 август) се навършват 180 години от рождението на Аргира Димитрова Жечкова – видна сливенска учителка, общественичка и културна деятелка, оставила трайна следа в просветното дело на града. Това припомнят от сливенската библиотека „Зора“.

Родена на 1 август 1845 г. (по нов стил), Аргира Жечкова произхожда от род с дълбоки корени в българското Възраждане – родственица е на Хаджи Михаил Калудов, Михаил Колони и Добри Чинтулов. Образованието си започва през 1851 г. в девическото училище на Елисавета Желева, а по-късно се посвещава на учителската професия.

През 1865 г. е назначена за учителка в девическото училище в Сливен, а пет години по-късно участва в основаването на Българското женско дружество. Тя е ревностна разпространителка на песните на Добри Чинтулов и радетел за женската просвета.

Между 1908 и 1922 г. е подпредседател на благотворително дружество „Подслон“ и председател на комитета за безплатни ученически трапезарии, като дарява значителни лични средства за дейността им. Въпреки че напуска учителската професия след омъжването си за търговеца и културен деец Захария Жечков, Жечкова продължава до края на живота си да организира неделни беседи за майките на ученици, допринасяйки за образованието на цели семейства.

В знак на признание към делото ѝ, Община Сливен учредява наградата „Аргира Жечкова“, която се връчва ежегодно на жена-учител с изявен обществен принос и високи професионални постижения. Името на отличената се вписва в Почетната книга на носителите на награди на Община Сливен. Аргира Жечкова е също патрон на средното училище в Сливенския женски затвор.

Котленската библиотека музей „Петър Матеев“ на 1 август отбелязва 88 години от създаването си, съобщиха от общинския пресцентър.

Началото е положено през 1870 г. с основаването на читалище „Съгласие-напредък“. Още тогава започва изграждането на библиотека – с първите 15 турски лири, изпратени от котленци в Цариград, и с дарение от 171 книги от неизвестен благодетел. Библиотеката оцелява след два пожара – през 1894 г., и 1936 г. – благодарение на дарителството и единството на местната общност.

Един от най-големите дарители е Петър Матеев, който предоставя средства за построяване на нова сграда и дарява ценни книги. За първи път името му се появява в архивите през 1911 г. С негови средства е изградена и тържествено осветена на 1 август 1937 г. библиотеката-музей. Всичко, което притежава – документи, вещи, книги, е дарено на нея и читалището, а личната си библиотека Матеев завещава на Народната библиотека в София.

В библиотеката се провеждат занимания на децата от кръжока на Творческо обединение „Дарования“.

Среща за ползите от кърменето ще се състои от 10:00 ч. на 4 август в Многопрофилната болница за активно лечение (МБАЛ) „Д-р Иван Селимински“ в Сливен, съобщиха от болничното заведение.

Събитието ще бъде в голямата зала на болницата и е част от инициативите, посветени на Световната седмица на кърменето (1–7 август 2025 г.). Организатори са Здравно-консултативният център за майчино и детско здраве към МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ – Сливен в партньорство с Регионалната здравна инспекция – Сливен и Центъра за майчино и детско здраве.

По време на срещата ще бъде представен документалният филм „Гърдата е най-доброто“ и ще се дискутират ползите от кърменето за детето и майката, нуждата от подкрепа и възможностите за насърчаване на естественото хранене. Събитието е насочено към бъдещи и настоящи родители, медицински специалисти и всички, ангажирани с грижата за ранното детско развитие.

Седмицата на кърменето се отбелязва от години в Сливен. Сред инициативите са срещи разговори, дни на отворени врати, обучения и др.

През 2024 година в област Сливен са приключили делата за 1119 извършени престъпления. От тях 487 са завършили с ефективно осъждане, 447 с условно осъждане, 10 с оправдаване, осем с прекратяване и 167 с освобождаване от наказание. Това съобщи Сребрина Ганушева, главен експерт в Териториалното статистическо бюро – Югоизток към Националния статистически институт.

С ефективни и условни присъди са приключили делата за 934 престъпления. Обвиняеми са били 1133 лица, от които 467 (41,2%) с ефективна осъдителна присъда, 468 (41,3%) условно осъдени, 186 (16,4%) освободени от наказателна отговорност, осем (0,7%) оправдани и четирима (0,4%) са с прекратени дела.

Общоопасните престъпления са най-многобройни – 340 (36,4% от осъдените престъпления) са завършили с осъждане, а осъдените за тях са 308 души (32,9% от всички осъдени). От тях 207 са престъпления по транспорта и съобщенията (60,9% от общоопасните), с 194 осъдени лица (63,0%), а 108 са свързани с наркотици (31,8%), с 91 осъдени (29,5%). Престъпленията против собствеността, завършили с осъждане, са 318 (34,0%), с 382-ма осъдени (40,9%).

Кражбите са най-разпространени – 270 (84,9% от престъпленията против собствеността и 28,9% от всички осъдени престъпления), с 331 осъдени (86,6%). Грабежите са 16, с 20 осъдени. Престъпленията против личността са 99 (10,6%), със 79 осъдени (8,4%). Престъпленията против брака, семейството и младежта са 70 (7,5%), със 70 осъдени (7,5%).

Осъдените мъже са 848 (90,7%), а жените – 87 (9,3%), по възраст: 30-39 години – 277 (29,6%), 18-24 години – 206 (22,0%), 25-29 години – 123 (13,2%), 40-49 години – 147 (15,7%), 50-59 години – 59 (6,3%), непълнолетни – 93 (10,0%), 60+ години – 30 (3,2%).

Най-често налаганото наказание е лишаване от свобода – 779 лица (83,3%), от които 403 (51,7%) до 6 месеца и 238 (30,6%) от шест месеца до една година. Пробация е наложена на 117 лица (12,5%), глоба – на 35 (3,7%), а обществено порицание – на четири (0,4%).

С тържествен бал с приказни герои и театрално представление завърши 27-ото издание на детската творческа работилница „Лято в библиотеката“, организирана от Регионална библиотека „Сава Доброплодни“ – Сливен. Това съобщиха от културния институт.

И тази година инициативата събра десетки деца,  които през целия месец юли участваха в занимания, съчетаващи четене, творчество, игри и познавателни приключения.

Всеки делничен ден, от 9:00 до 12:00 ч., децата на възраст от 7 до 10 години се включваха в организираните дейности. Заниманията започваха със забавен час по четене, в който се четяха и обсъждаха произведения на български и чужди автори, които не са включени в  учебната програма. 

Програмата на работилницата включваше тематични дни с презентации, беседи, прожекции и образователни игри, посветени на Космоса, подводния свят, чудесата на природата, опазването на планетата, историята на книгата и библиотеките, технологиите и др. Специален акцент бяха темите: „Пчелите – гениите на природата“, „В света на динозаврите“, „Рицарството – между легендите и историята“, „Япония – далечна и загадъчна“, „Чудесата са възможни“, както и забавните уроци по програмиране с робота Финч.

Децата имаха възможност да се потопят и в света на театралното изкуство. С подкрепата на младите актьори Михаил Попов и Василена Атанасова от Национално училище за музикално и сценично изкуство (НУМСИ) „Проф. Панчо Владигеров“ – Бургас, те преминаха през репетиционен процес и подготвиха театралния спектакъл „Когато децата заспят“. Децата изработиха сами костюмите, декорите и театрални кукли петрушки, част от които бяха включени в заключителното представление.

Практическите занимания включваха рисуване, моделиране, апликиране, изработка на оригами, картички, маски, книгоразделители, магически атрибути, природни пана и др. Изработените творби бяха подредени в изложба във фоайето на библиотеката.

В края на всяка седмица се организираше петъчен киносалон с прожекции на детски филми, създадени по популярни литературни произведения. Емоционален момент за децата бе играта „И аз искам да напиша писмо“, която ги върна към традицията на ръчното писмо и ги вдъхнови да създадат свои послания.

Всеки от участниците в работилницата получи грамота, книга и изработена от него театрална кукла като спомен от вълшебния месец, прекаран в библиотеката.

Регионална библиотека „Сава Доброплодни“ ще продължи и през август инициативите за поощряване на детското четене. В момента тече надпреварата „Забавно лято с книга“, в която ще бъдат отличени най-активните читатели на Детския отдел. Победителите ще бъдат обявени на специална церемония в началото на учебната година.