В Сливен днес (21 октомври) бяха отличени победителите в 31-вото издание на общоградския конкурс за детска рисунка „Аз и моят град“. Инициативата е организирана от Община Сливен и Художествена галерия „Димитър Добрович“ и цели да насърчи децата да изразят чрез изобразителното изкуство връзката си с родния град.

Конкурсът е създаден по идея на сливенската художничка Даниела Ненчева и е посветен на града. В тазгодишното издание участие взеха деца от пет възрастови групи от местни училища, детски градини и школи, както и млади творци от други градове в страната.

Награждаването се състоя в двора на къща „Миркович“. Отличията бяха връчени от заместник-кмета на Сливен Пепа Чиликова, която поздрави талантливите младежи за участието и им пожела да продължат с творческите занимания. На церемонията присъства и директорът на галерията Маргарита Пенева, която връчи специална награда от името на културния институт.

Журито, оценило творбите, бе в състав: Адриан Аврамов, Денислав Миевски и Десислава Димитрова – уредници в галерия „Димитър Добрович“.

Конкурсът е част от програмата за празника на града – Димитровден.

Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Стара Загора е съставила втори акт по Закона за управление на отпадъците на кмета на община Сливен след сигнал на депутата от „Възраждане“ Климент Шопов. Това съобщи в писмо до медиите самият народен представител от Сливен.

Нарушението е за неизпълнение на задължението да се предотвратява изхвърляне на отпадъци на нерегламентирани места край село Сотиря, като глобата по закона е между 3000 и 10 000 лева.

Според Шопов случаят показва системен проблем, той настоява местните кметове да получат реални правомощия за контрол и санкции при нерегламентирано изхвърляне на отпадъци.

В отговор на питане от БТА, от Община Сливен заявиха, че твърденията за наложени глоби не отговарят на истината. Оттам уточниха, че има съставени актове, които се считат за неоснователни, но към момента не са издадени наказателни постановления. Ако бъдат издадени такива, Общината ще ги обжалва.

Със заповед на кмета Стефан Радев 24 октомври (петък) се обявява за неучебен ден за всички училища на територията на община Сливен, съобщиха от общинския пресцентър.

Решението е във връзка с предстоящия празник на града – Димитровден, който се отбелязва на 26 октомври.

Празничната програма започна в началото на октомври, като през настоящата седмица всеки ден е под знака на различни прояви, подбрани за разнообразна публика. 

В петъчния ден, обявен за неучебен, в зала „Сливен“ ще се състои тържественото заседание на Общинския съвет, ще бъде открита фотографската изложба „Паметта на светлината“. Празничният ден ще продължи с концерт на сливенския Военен духов оркестър и приятели, а вечерта ще бъдат връчени наградите на Община Сливен за 2025 година. На откритата сцена на пл. „Хаджи Димитър“ ще има вечерен концерт.

Атанас Мермеклиев, управител на „Калина“ ООД, е тазгодишният носител на наградата на Община Сливен за стопанска инициатива „Добри Желязков“ за 2025 година, съобщиха от общинския пресцентър. Отличието бе присъдено след решение на обществената комисия, която оцени икономическите резултати на предприятия, опериращи на територията на общината.

Критериите за избор включват социална стабилност, липса на задължения към държавата и общината, направени инвестиции и реализирана печалба. „Калина“ ООД е семейна компания, създадена през 1991 г. от бащата на Мермеклиев. Първоначалната ѝ дейност е свързана с внос и дистрибуция на маслини, а през 2013 г. в Индустриалната зона на Сливен е изградена преработвателна фабрика, която днес поема основната част от производството.

Фабриката се разполага върху терен от 25 000 кв. м и застроена площ от около 6 000 кв. м, като в нея работят над 60 души. Компанията има изградена дистрибуторска мрежа в страната и партнира с водещите търговски вериги. През последните години „Калина“ ООД поставя силен акцент върху износа и активно участва в международни хранителни изложения, където представя продукцията си на европейските пазари.

Фирмата планира разширяване на дейността с нови инвестиции в Сливен и извън страната, насочени към устойчиво развитие и затвърждаване на позициите ѝ. Атанас Мермеклиев е роден през 1984 г., женен е и има две деца.

БТА припомня, че миналата 2024г. наградата на община Сливен за стопанска инициатива „Добри Желязков” получи изпълнителният директор и председател на Съвета на директорите на „ЗММ – Победа“ АД – инж. Валентин Николов.

В Сливен ще бъде валидирана пощенска марка, посветена на 225 години от рождението на Добри Желязков, съобщиха от Регионален исторически музей „Д-р Симеон Табаков“ – Сливен.

Церемонията ще се състои на 24 октомври в сградата на музея. Изданието е с тираж 5500 броя, а негов автор е художникът доц. Росен Тошев. 

Специално за събитието ще бъде открита временна пощенска станция, откъдето посетителите ще могат да закупят валидираната пощенска марка и да получат специално изработения печат към нея. Добри Желязков, известен като Фабрикаджията, основава в Сливен първата българска текстилна фабрика и според историците поставя началото на индустриалната революция в България. 

В края на октомври Регионалният исторически музей в Сливен ще продължи честванията по повод 120 години от своето създаване с още две значими събития.

Както БТА съобщи, на 30 и 31 октомври ще се проведе Национална научна конференция с международно участие на тема „120 години музей Сливен. Историческа памет и културно наследство“. Форумът е посветен и на 95-годишнината на изтъкнатия сливенски историк и музеен специалист Васил Дечев. Научен ръководител на конференцията е проф. д-р Петко Ст. Петков, преподавател по нова история на България във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Очаква се участие на над 60 специалисти от България, САЩ и Украйна, които ще представят доклади по теми, свързани с опазването на културно-историческото наследство, дарителството, местата на памет и ролята на културните институции в образованието и възпитанието.

На 30 октомври от 18:30 ч. в зала „Сливен“ ще се състои съвместен юбилеен концерт на Регионален исторически музей – Сливен и Художествена галерия „Димитър Добрович“. Двата културни института споделят общо начало от 1905 г., когато наследниците на възрожденския живописец Димитър Добрович даряват 12 негови картини на читалище „Зора“.

Петнадесетото издание на спортния празник „Ден на велосипеда“, организиран от Туристическо дружество „Алеко–1900“ в партньорство с Община Нова Загора, се състоя в града, съобщиха от общинския пресцентър. В него участваха ученици от местните учебни заведения. Събитието бе с акцент върху популяризирането на колоезденето сред подрастващите и отбелязване на историческия факт, че първият велосипед в България е изработен в Нова Загора. В рамките на програмата бе изнесена беседа от представител на Исторически музей – Нова Загора, посветена на историята на първото българско колело, което е създадено в периода 1880-1882 г. от новозагорския майстор-колар Гено Арабаджията.

Учениците бяха разпределени по възрастови групи и пол, като се състезаваха в две дисциплини: общ старт за ученици от III–IV и V–VI клас, и майсторско управление на велосипед. Участието премина без инциденти. За учениците от I и II клас беше организиран творчески конкурс за рисуване на велосипедна каска, с над 70 получени творби. Част от децата се включиха и в демонстрационно каране на велосипед без състезателен характер.

Победителите в отделните категории получиха златни, сребърни и бронзови медали, както и предметни награди. Всеки участник получи възпоменателен медал и велоаксесоари, свързани с безопасното колоездене.

Община Сливен търси гъвкав подход преди законовата промяна в определянето на такса смет, каза на брифинг кметът на Сливен Стефан Радев. Той изрази загриженост относно предстоящата промяна в начина на определяне на таксата за битови отпадъци, предвидена в законодателството и влизаща в сила от 1 януари 2026 г. По думите му новият механизъм крие сериозни административни, финансови и социални рискове както за общините, така и за гражданите.

Съгласно закона, такса смет вече няма да се изчислява на база данъчната оценка на имота, а ще се определя по една от три нови методики: на база брой ползватели, на обем на използваните съдове за отпадъци или чрез закупуване на торби за смет от общината. Радев подчерта, че това е изоставяне на изградена и работеща с години система в полза на „трудноприложими и слабо контролируеми“ нови подходи, които все още не са доказали ефективност.

Като член на Регионалната асоциация на общините „Тракия“ и участник в националните дискусии, кметът заяви, че позицията на мнозинството общини е категорична – настоява се за отлагане на новите правила. По думите му, ако една община не приеме до края на 2025 г. новата наредба, тя ще остане без такса смет през 2026 г., което директно застрашава събирането на един от най-съществените местни приходи и финансирането на дейности като сметосъбиране, почистване, третиране и депониране на отпадъци.

Кметът посочи, че в момента много общини, включително Сливен, търсят начин да си осигурят максимална гъвкавост – чрез изготвяне на наредба, която да бъде подложена на обществено обсъждане и при необходимост приета дори в последния момент. По този начин ще могат да се адаптират бързо – или да продължат по досегашния ред, ако законът бъде изменен, или да приложат новия модел, ако това стане неизбежно.

„Най-реалистичният от новите варианти за големи общини като Сливен е таксата да се определя според броя ползватели на имота. Моделът с торбите изглежда примамлив, но крие опасност от масово заобикаляне и сериозно замърсяване. Ако хората не купуват регламентираните торби, а изхвърлят боклука си в други, нерегламентирани опаковки, системата ще се провали“, коментира Радев.

Според него въвеждането на такса според брой ползватели ще изисква събиране на данни от домоуправители, предприятия и собственици – нещо, което в момента е трудно осъществимо поради липсата на ясен механизъм и задължение по закон. Същевременно той припомни, че собствениците остават юридически отговорни за заплащането на таксата, независимо от това кой реално обитава имота.

Стефан Радев изрази и критика към философията зад законодателната промяна. По думите му тя се представя под лозунга „замърсителят плаща“, но на практика води до прехвърляне на тежестта от бизнеса върху гражданите. Според анализа, около 70% от такса смет в национален мащаб сега се поема от бизнеса, а новата система ще намали този дял значително, особено в общини като Сливен, където натоварването в момента е поравно между бизнеса и домакинствата.

„Това се представя като по-справедливо, но за нас справедливостта е в солидарността – по-заможните да поемат по-голям дял от обществените разходи, а не разходите да се разпределят еднакво между всички“, заяви кметът.

Радев обяви още, че освен промени в Наредбата за такса битови отпадъци, Общината подготвя актуализация и на останалите административни такси, които не са променяни повече от 10 години. Макар и с ниско фискално значение спрямо такса смет (около 380 хиляди лева годишно срещу над 11 милиона от такса смет), тези такси също ще бъдат осъвременени, за да се доближат до средните за страната.

Кметът подчерта, че Сливен е една от областните общини с най-ниски местни данъци и такси на глава от населението и че Общината не предвижда рязко увеличение в размера на такса смет – ако има такова, то ще е в рамките на инфлацията. По-важният въпрос според него остава разпределението на тежестта – между бизнеса и гражданите, между различните видове жилища и между градските и селските райони.

„Ако ни принудят да приложим новия механизъм, ще направим всичко възможно той да бъде възможно най-близък до сегашния модел. Но усилията ни продължават да бъдат насочени към отлагане на закона. Нека първо се види в реални условия как работи тази система, а не да се налага сляпо в национален мащаб“, каза кметът на Сливен.

Стефан Радев добави, че администрацията е отворена към предложения и становища от граждани, свързани с Наредбата за определяне на таксата за битови отпадъци, въпреки че общественото обсъждане е било на 17 октомври.

Община Сливен отчита рекордни количества битови отпадъци – над 50 000 тона за година, каза пред журналисти кметът на Сливен Стефан Радев. „Не знам дали някога в историята си община Сливен е извозвала толкова – над 50 хиляди тона за една година“, коментира Радев.

Той подчерта, че Общината поема разходите по почистването на всички нерегламентирани сметища както в града, така и в населените места на територията ѝ.

Както БТА съобщи, поводът за брифинга бе предстоящата промяна в начина на определяне на таксата за битови отпадъци, предвидена в законодателството и влизаща в сила от 1 януари 2026 г. Кметът отбеляза, че новият механизъм крие сериозни административни, финансови и социални рискове както за общините, така и за гражданите. По думите му Община Сливен търси гъвкав подход преди законовата промяна в определянето на такса смет и той очаква отлагане на новите правила.

На въпрос на БТА дали очаква по-ниска събираемост на данъците, ако бъдат въведени промените, той отговори, че една промяна предполага сътресения в системата и със сигурност не работи да се повиши събираемостта. Радев посочи, че Община Сливен няма проблем с ниска събираемост през последните години, а по-скоро е над средната.

В едно от най-малките села в община Котел и в област Сливен  – Братан, животът продължава благодарение на животновъдството. Това е основният поминък на малцината жители, които са останали там – отглеждат се крави и овце за месо и мляко.

По постоянен адрес в Братан са регистрирани 18 души, от които 11 са с двойно гражданство – живеят основно в Турция, но запазват адресна регистрация в България. Това съобщи за БТА настоящият кметски наместник на селото Наим Пашалов. Постоянно живеещи са няколко семейства, които се занимават със земеделие и животновъдство.

Сред тях е и Исмаил Алиев – бивш кметски наместник в продължение на 16 години, или четири последователни мандата. Той също отглежда крави.

Алиев разказва, че в началото на първия му мандат жителите по документи са били около 85 души. Днес селото е почти обезлюдено. Единственият път, който свързва Братан със света, води към съседното село Тича. Въпреки че разстоянието е кратко, придвижването е трудно заради изключително лошото състояние на пътната настилка. Братан дори няма табела, указваща неговото местоположение.

Според предания, трима братя са били първите заселници на мястото, откъдето идва и старото име – Братово, впоследствие променено на Братан. Някога селото е било със смесено население, с преобладаващо етнически българи. Днес живеят предимно етнически турци. Има джамия, но тя е порутена, а от години там не е влизал ходжа.

През 1984 г. са правени проучвания за изграждането на язовир край Братан, като надеждите били, че това ще съживи района и дори ще го превърне в курорт. След политическите промени от 1990 г. проектът е спрян, а обезлюдяването се ускорява след т.нар. „Голяма екскурзия“, когато много хора от турски произход са принудени да се изселят в Турция.

Въпреки това, проектът за язовир е предизвикал интерес – в селото са купували имоти хора от Англия, Русе, Варна, Ябланово. Англичани са ремонтирали къщи, но впоследствие отново ги продават. В последните години се наблюдава и обратна тенденция – някои от изселниците в Турция се връщат и също купуват имоти.

Преди години в Братан е имало начално училище с 25 деца. Днес в сградата му се помещава кметството. Избирателна секция вече не се открива, защото жителите не са достатъчно – гласуват в съседното село Тича.