Програмата на Община Сливен по повод Димитровден – празник на града, ще предложи богата поредица от събития за жителите и гостите през настоящата седмица, съобщиха от общинския пресцентър. До 26 октомври всеки ден ще преминава под знака на различни прояви, подбрани за разнообразна публика.

Традиционният ученически конкурс за рисунка „Аз и моят град“ ще приключи с награждаване на отличените участници на 21 октомври в къща „Миркович“. Ден по-късно, на 22 октомври, сряда, в зала „Сливен“ ще се състои концерт с детски песни на Петя Буюклиева. Събитието е посветено на децата от сливенските детски градини и ще включва участие на балет „Барби“ при Военния клуб в града.

На 22 и 23 октомври ще се проведе ученическият турнир за Купата на кмета, като награждаването на победителите ще бъде на 23 октомври в спортна зала „Васил Левски“. В същия ден в зала „Зора“ ще се проведе викторина, посветена на 165-годишнината на Народно читалище „Зора – 1860“, с участието на ученици от Природо-математическата и Хуманитарната гимназия.

На 24 октомври от 11:00 ч. в зала „Сливен“ ще се състои тържественото заседание на Общинския съвет по повод Димитровден. От 12:00 ч. във фоайето на залата ще бъде открита фотографската изложба „Паметта на светлината“. Празничният ден ще продължи с концерт на сливенския Военен духов оркестър и приятели, а вечерта ще бъдат връчени наградите на Община Сливен за 2025 година. Церемонията ще започне в 18:00 ч. в зала „Сливен“. В 19:00 ч. на откритата сцена на пл. „Хаджи Димитър“ ще се състои вечерен концерт.

На 25 октомври, събота, ще се проведе международният планински маратон „Хайдушки пътеки“, който ще протече по маршрут в природен парк „Сините камъни“, а награждаването се очаква между 16:30 и 17:00 ч. Сутринта в къща музей „Добри Чинтулов“ ще започне ритуалът по вписване на носителя на наградата „Добри Чинтулов“ в лауреатската книга – тази година отличен е художникът Велин Динев. От 11:00 ч. на откритата сцена на пл. „Хаджи Димитър“ ще започне концерт на сливенските фолклорни групи.

Съботната вечер ще предложи още два концерта – в зала „Сливен“ ще се състои съвместно музикално събитие с участието на ученици от музикалното училище в Гера, Германия, и музиканти от проекта „Музиката вместо улицата“. В 19:00 ч. отново на откритата сцена ще има концерт с участието на популярни български изпълнители. Артистично шоу на театър „Файъртър“ ще премине по Главната улица и ще завърши на площада пред Общината, допринасяйки за празничната атмосфера в града.

Навръх Димитровден – 26 октомври, от 8:30 ч. ще бъде отслужена света литургия в храм „Свети Димитър“ в чест на светеца, покровител на града. Общоградската тържествена церемония ще започне от 11:30 ч. на пл. „Хаджи Димитър“, а от 13:00 ч. на сцената ще се качат изпълнители от Ансамбъла за народни песни и танци – Сливен и Ансамбъл „Пирин“ от Благоевград.

Денят ще завърши с откриването на Националната изложба за изобразително изкуство – Сливен 2025 и връчването на приза „Сирак Скитник“ от 18:00 ч. във фоайето на Драматичен театър „Стефан Киров“. От 19:00 ч. на площада ще започне последният концерт от празничната програма, а финалът ще бъде поставен в 21:00 ч. с празнични фойерверки.

Документалната изложба „Духовният напредък е оръжието, с което съм се заклел да бъда полезен на народа си…“ ще бъде открита на 21 октомври в централното фоайе на Регионална библиотека „Сава Доброплодни“ – Сливен, съобщиха от културния институт.

Експозицията е посветена на 205 години от рождението на Сава Доброплодни – патрон на библиотеката и една от най-ярките личности на Българското възраждане. Той остава в историята като възрожденски учител, плодовит книжовник, преводач, публицист, общественик, основоположник на българския театър и дейна фигура в борбата за църковна независимост.

Изложбата е резултат от съвместната работа на Регионална библиотека „Сава Доброплодни“ – Сливен и водещи културни и архивни институции в страната – Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, Народна библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив, Регионална библиотека „Петко Р. Славейков“ – Велико Търново, Държавен архив – Сливен, Исторически музей – Котел, Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе и други. Събитието е част от честванията по повод празника на Сливен – Димитровден.

Чрез дванадесет табла и седем витрини посетителите ще могат да се запознаят с основни моменти от живота и делото на Сава Доброплодни. Изложени са ценни снимки, книги, ръкописи, оригинални документи и писма, включително материали от личните архиви на видни възрожденци като братята Йоаким и Георги Груеви. Част от документите се представят публично за първи път. Показани са и първите издания на всички книги на Доброплодни, както и изключително рядкото списание „Нова българска пчела“, издавано от него в края на XIX век. Особен интерес представляват публикуваните в списанието драми, непознати досега за широката публика.

Изложбата акцентира и върху приноса на Доброплодни като учител и културен реформатор. През целия си живот той работи неуморно за просвещението и културното издигане на българския народ. Убеден, че духовният напредък е път към национално освобождение, той създава модерни училища, възпитава поколения будни млади хора и разпространява нови идеи чрез своите книги, преводи, театрални постановки и хигиенни ръководства.

Експозицията включва и портрет на Сава Доброплодни, дело на художника Петър Станимиров, от колекцията „Бележити възрожденци от Сливенския край“, притежание на библиотеката.

С благословията на Сливенския митрополит Арсений започна вторият фестивален ден на XII Национален фестивал на източноправославната църковна музика „Николай Триандафилов Сливенец“.

Първото изпълнение за деня беше на смесения хор „Проф. Венета Вичева“ от град Шумен с диригент д-р Христо Атанасов. Хорът е създаден през 2020 година. Той е наследник на традициите на многогласното хорово пеене, поставени още през XIX век в Шумен. Професор Венета Вичева и нейните съратници полагат основите на школата, която днес продължава да прославя българското хорово изкуство у нас и по света.

Съставът обединява над 50 певци от различни възрасти и професии, свързани от любовта към духовната музика. За краткото си съществуване хорът е носител на многобройни дипломи и награди от национални и международни фестивали.

След тях на сцената се представи Академичният смесен хор „Гаудеамус“ при Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив, с диригент Весела Гелева. Хорът е създаден през 2006 година и има множество самостоятелни концерти с ортодоксална и кантатно-ораторна музика. Участвал е в редица хорови фестивали, реализирал е записи за Българското национално радио и е носител на национални и международни отличия. През 2014 година получава престижната награда „Музикант на годината“ на Българското национално радио.

В програмата се включи и хорът за византийска музика „Антон Пан“, основан през 2003 година по инициатива на д-р Константин Ръйляну. Съставът включва студенти от Националния музикален университет и от Факултета по православна теология в Букурещ. Хорът носи името на Антон Пан – роден в Сливен музикант, теоретик, композитор, поет и педагог, автор на музиката на националния химн на Румъния. Основната мисия на състава е да свърже младото поколение псалти с богатата византийска музикална традиция от XIX век и да възроди ръкописното музикално наследство, съхранявано в румънските библиотеки.

„Скъпи участници, вие сте пазители на едно от най-съкровените богатства на нашия народ – църковното пеене, което е част от живата памет на православието. Нека отнесем със себе си светлината на тези дни и я предаваме нататък – в нашите домове, храмове и в сърцата на хората около нас“, каза Стефка Котова, която беше конферансие на фестивала.

Официални гости на фестивала бяха г-н Иван Млечков – секретар на Сливенската митрополия, г-н Минко Стефанов – заместник-председател на Съюза на народните читалища в България и председател на читалище „Зора 1860“, както и Еленко Йосифов – ставрофорен иконом.

Събитието се организира от Сливенската митрополия, Народно читалище „Зора 1860“ и Община Сливен.

Фестивалът, създаден по идея на маестро Методий Григоров, носи името „Николай Триандафилов Сливенец“.

Той е роден в Сливен около 1805 г. Учи музика в родния си град и пее в катедралната църква „Свети Димитър“. През 1826 г. се изселва заедно със семейството си във Влашко, където става монах.

Николай Триандафилов издава в средата на XIX век първите църковно-певчески сборници с песнопения на църковнославянски език. Те заменят използвания дотогава в богослужението старогръцки език, наложен от гръцкото духовенство, установило се в България по време на турското робство и унищожило голяма част от българските богослужебни книги.

В Букурещ Триандафилов издава първите три църковно-певчески сборника на църковнославянски език: „Воскресник“ (1847 г.), „Цветособрание“ (1848 г.) и „Кратък ирмологий“ (1849 г.). С тях той слага край на практиката църковните песнопения да се разпространяват единствено чрез ръкописи.

По-важното е, че Триандафилов сполучливо приспособява църковнославянския текст към древните напеви, установени от Йоан Дамаскин, като запазва духа и характера на източноправославното пеене.

В Сливен бе открит 12-ият Национален фестивал на източноправославната църковна музика „Николай Триандафилов – Сливенец“. 

Негово Високопреосвещенство Сливенският митрополит Арсений откри фестивала и благослови участниците, като подчерта духовното значение на църковното пеене като форма на молитва и единение. Владиката посочи, че Сливен се утвърждава като център на църковното музикално изкуство и че за дванадесети път градът събира певци, които с божествения дар на песента стават съвременни възрожденци на България.

„Имаме нужда от добри примери – примери в опазването на нашето културно и историческо наследство, защото какво би било то без християнството и светата православна вяра, която повече от единадесет века показва верния път на нашия народ“, каза митрополит Арсений.

Той изрази благодарност към организаторите – Община Сливен, читалище „Зора – 1860“ и участващите хорове – за усилията им да съхраняват традицията на православното песнопение.

Поздравителен адрес от името на кмета на общината Стефан Радев бе прочетен от заместник-кмета по хуманитарните дейности Пепа Чиликова, която подчерта, че фестивалът поддържа живи връзките между духовността и културата. В поздравлението се посочва, че форумът не само събира хорове от страната и чужбина, но и спомага за по-доброто опознаване на личността и делото на неговия патрон – Николай Триандафилов, който издава първите сборници с църковни песнопения на църковнославянски език през 1847 г.

Първият фестивал на православната църковна музика в Сливен се провежда през 1994 г. по идея на маестро акад. Методи Григоров и е първият по рода си в България. През годините във форума са участвали десетки български и чуждестранни хорове, което превръща Сливен в средище на духовната музика и културното сътрудничество.

Тази година участие вземат състави от България и Румъния, сред които смесен хор „Добри Чинтулов“ – Сливен, с диригент Георгиос Филаделфевс; смесен хор при храм „Св. Петка“ – Пловдив, с диригент Гергана Люцканова-Петрова; смесен хор „Ave Musica“ – София, с диригент Таня Никлева; смесен хор „Проф. Венета Вичева“ – Шумен, с диригент д-р Христо Атанасов; академичен камерен хор „Гаудеамус“ при Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство (АМТИИ) „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив, с диригент Весела Гелева; смесен хор „Бургас“ с диригент Светла Стоева и хор за византийска музика „Антон Пан“ от Букурещ, Румъния, с диригент д-р Константин Ръйляну.

Заключителният концерт и награждаването са на 19 октомври от 11:00 ч. в храм „Св. Богородица“ в Сливен.

Събитието се организира от Сливенската митрополия, Народно читалище „Зора – 1860“ и Община Сливен.

Подпомагането на земеделските производители през тази година със сигурност ще надхвърли 2 милиарда лева, заяви заместник-министърът на земеделието Янислав Янчев по време на откриването на животновъдното изложение „Ден на българския производител 2025“, което се провежда в сливенското село Мечкарево.

Янчев подчерта, че от 16 октомври е стартирала подготовката за първите плащания по схемите за подпомагане на животновъдите – за говеда, биволи и овце. „Надявам се до декември да успеем да изплатим всички средства – над половин милиард лева“, допълни той.

По отношение на въпроса за ваксинациите при животните заместник-министър Янчев уточни, че решението все още предстои. „Темата за ваксинациите не е в моята компетенция и не мога да взема отношение, но въпросът тепърва ще бъде обсъден и ще получи своето развитие“, каза той.

По думите му, макар годината да е била изключително трудна за всички земеделци – заради измръзвания и суша, държавата е направила всичко възможно да осигури стабилност. „Общото подпомагане през 2025 г., включително кризисните мерки, със сигурност ще достигне над 2 милиарда лева. Подали сме и искане до Европейската комисия за допълнително бюджетиране за секторите, засегнати от сушата при царевицата и слънчогледа“, уточни Янчев.

Заместник-министърът съобщи още, че в момента се приемат заявления от пострадалите производители на плодни дървета от измръзванията през пролетта. „Помощта е в размер на 6000 лева на хектар – 80 на сто от направените разходи. Над 5000 стопанства подадоха заявления, а близо 2000 вече са получили средствата си“, каза той.

Животновъдното изложение „Ден на българския производител 2025“ се провежда на 17 и 18 октомври в изложбения център на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ), до разклона за село Мечкарево. То събира водещи фермери, селекционери, производители и преработватели, както и представители на държавни институции.

„Аз лично съм горд, че Министерството на земеделието показва реална подкрепа за подобни инициативи. Впечатлен съм от организацията и мащаба на изложението – колко хора и колко породи селскостопански животни участват. Радвам се, че съм част от това събитие“, посочи Янчев.

На 17 и 18 октомври Сливен отново бе домакин на Деня на българския производител – най-мащабното специализирано събитие в България и региона, посветено на постиженията в животновъдството, прецизното земеделие и устойчивото производство на храни.

Форумът събра водещи фермери, селекционери, производители и преработватели от цялата страна, които представиха елитни животни, иновативни технологии и качествени фермерски продукти.

Бяха показани говеда от породите Абердин Ангус, Херефорд, Българско кафяво говедо и Лимузин, както и биволи от породата Българска Мура. Изложението включи и престижни селекции в коневъдството – Български тежковозен кон и Плевенски кон, както и представителни екземпляри от породата Българско овчарско куче.

Посетителите можеха да видят парад на елитни животни, демонстрации по прескачане на препятствия, специализирана клубна изложба на българското овчарско куче и фермерски пазар с натурални родни продукти – млечни и месни изделия, плодове, зеленчуци, сокове, лютеници, шафран и други храни с доказан произход.

„Целта на изложението е да бъде гласна сцена на българските фермери, които съхраняват традициите и развиват модерно, конкурентоспособно животновъдство и земеделие. Това е празник на земята, животните и хората, които ги отглеждат“, каза д-р Георги Йорданов, изпълнителен директор на ИАСРЖ.

Сред победителите на изложението бяха и животните на фермер Радостин Щилянов. Той отглежда порода Българско кафяво говедо, а неговото стадо е сред най-чистопородните. В категория „Юници“ той спечели първо място, а също така беше отличен в категориите „Мъжко теле до една година“ и „Женско подрастващо теле“.

„Породата е застрашена, но е част от нашата история. Тя е създадена чрез кръстоска между българско сиво и кафяво американско говедо. От 20 години се боря да я запазя. Имам 40 животни, а във фермата работим само с изкуствено осеменяване. Женските остават за майки, за да увеличаваме стадото“, разказа Щилянов.

Отличена бе и потомствена група биволи, представена от Цветелина Недкова от село Долна Липница, област Велико Търново. Недкова има две висши образования – по икономика и по информационни технологии, и от десет години отглежда биволи от породата Българска Мура. Стадото ѝ наброява около 50 бивола, които са селектирани към Асоциацията на биволовъдите в България (АББ) и се отглеждат във фамилната ѝ ферма.

„Всичко е въпрос на избор и любов към животните. Животните, които отглеждаме, са потомствена група. Прилагаме изкуствено осеменяване и имаме високи показатели при млеконадоя“, каза тя. „Предизвикателствата са много – бюрокрацията е едно от тях. Вярвам, че преминаването към електронно управление ще помогне на фермерите, особено на младите, които са по-компютърно грамотни“, допълни Недкова.

На изложението присъстваха и заместник-министърът на земеделието и храните Янислав Янчев, народните представители Десислава Танева и Хюсеин Хафъзов, както и кметът на Сливен.

Кметът Стефан Радев отправи поздравления към организаторите и участниците на събитието. Той изрази радостта си, че Сливен отново се утвърждава като важна точка за производители и преработватели, които имат възможност да покажат своите продукти и постижения.

Организатор на изложението е ИАСРЖ със съдействието на Министерството на земеделието и храните и Държавен фонд „Земеделие“.

В Сливен бе отбелязано първото издание на спортния празник „Сливен спортува ЗАЕДНО“, насочен към деца и младежи със специални образователни потребности, съобщиха от общинския пресцентър.

Събитието се състоя в парк „Юнак“ и събра световния и двукратен параолимпийски шампион Ружди Ружди, параолимпийската бадминтонистка Емона Иванова, народни представители, преподаватели от Националната спортна академия, родители и деца.

Кметът на общината Стефан Радев откри празника и подчерта значението на подкрепата за децата и младежите в неравностойно положение. Благословия към участниците отправи сливенският митрополит Арсений, който връчи подаръци на децата.

Параолимпийците Ружди и Иванова споделиха послания за силата на духа и волята, а председателят на Българската федерация по борба Станка Златева изрази благодарност към общината за подкрепата на спорта.

Организатор на празника е отбор „Смелите делфини“ към клуб по плуване „Сливен – 2002“, със съдействието на община Сливен, доброволци, преподаватели и студенти от Националната спортна академия „Васил Левски“.

Както БТА съобщи, над 12 000 родители са ангажирани с изяви на децата си по европейския проект „Успех за теб“ на Министерството на образованието. В периода август-септември 2025 г. 209 педагогически специалисти са преминали обучения как да установяват потребностите на децата със специални образователни потребности и с хронични заболявания, както и да откриват изявени дарби у учениците.

Пред сградата на Община Сливен е позиционирана мобилна автоматична станция (МАС) за измерване на неорганизирани емисии на вредни вещества в атмосферния въздух след възникналия пожар на територията на автоморга „Ен Ди Си“ в града, съобщиха от страницата на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС).

Екип на Регионалната лаборатория на Изпълнителната агенция по околна среда  – Стара Загора е реагирал незабавно след постъпил сигнал в Регионалната инспекция по околна среда и водите (РИОСВ) за пожара.

Измерванията ще се извършват в непрекъснат режим до 20 октомври включително. Следят се концентрациите на фини прахови частици (ФПЧ10), серен диоксид, азотни оксиди, озон, въглероден оксид, както и метеорологични параметри.

Както БТА съобщи, по данни от автоматичната измервателна станция за контрол на качеството на атмосферния въздух в гр. Сливен, поддържана от Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС), не се отчита повишаване или превишение на контролираните показатели след възникналия пожар в автоморга край града. 

Възрожденски летен атракцион отвори врати в Котел. Новото място за отдих и туристически посещения е изградено край реката в местността Дълга поляна.

Комплексът разполага със съоръжения за различни възрасти, включително тренажори, дървени къщички, люлки, мостчета, катерушки, павилион за рекламни материали, зони за почивка, санитарни възли и съоръжения за баланс. Предвидени са и малка експо зона, паркоместа за автомобили, кемпери и каравани, както и дървен покрит пешеходен мост.

Проектът е по идея на кмета Коста Каранашев и се финансира чрез стратегията за „Водено от общностите местно развитие“ (ВОМР), управлявана от Местна инициативна група „Котел, Сунгурларе и Върбица“, по Програмата за развитие на селските райони. Съчетаването на местна архитектура, история и природа с възможността за семейни активности ще стимулира не само привличането на повече туристи, но и популяризирането на културно-историческото богатство на региона, казват инициаторите. 

Изграждането на комплекса започна през юни тази година. Той е първият по рода си модерен комплекс във възрожденски стил и включва три тематични зони – „Експонация и интерпретация на местната възрожденска архитектура“, „Късна античност“ и „Биологично разнообразие“.

Образ на жена от XIV век е сред ценните находки, разкрити при археологическите проучвания на крепостта „Вердица“ край Твърдица, съобщиха от пресцентъра на общината. Разкопките се осъществяват по проект на Исторически музей – Твърдица с финансовата подкрепа на Министерството на културата и Община Твърдица.

Откритието е част от резултатите от тазгодишния археологически сезон в късноантичния и средновековен град „Вердица“ в местността Градището.

За девета поредна година екипът на музея изследва обекта, като последните находки хвърлят нова светлина върху живота и архитектурата на средновековната крепост. Археолозите са разкрили зидове на сграда, прилежаща към крепостната стена, изградена по времето на Асеневци. По тяхна преценка постройката вероятно е служила като казарма. Под подовото ѝ ниво е разкрита опожарена структура от V–VI век, където са намерени строшени глинени съдове, желязна кирко-брадва, тежест за тъкачен стан и бронзови монети – свидетелства за бурното минало на мястото.

Особено впечатляващо е откритието в района на църквата – останки от екзонартекс (от гръцки exo – „външен“ и narthex – „преддверие“) със срутен пласт мазилка, съдържащ множество фрагменти от стенописи. Сред тях археолозите идентифицират образ на млада жена, датиран в средата на XIV век – рядък пример за живопис от този период, който обогатява представите за художественото наследство на Твърдишкия край.

БТА припомня, че през 2023г. археолозите проучваха ковашка работилница.