Сливен

В област Сливен са организирани приемни на партия ГЕРБ в общинските центрове и областния град

В област Сливен са организирани приемни на партия ГЕРБ в града и общинските центрове, съобщиха за БТА от пресцентъра на областната партийна организация.

Днес (15 октомври) приемни ще има в Сливен и Нова Загора, където ще участват съответно депутатите Десислава Танева и Мария Белова. Утре (16 октомври) приемни ще има в Котел и Твърдица.

Ще присъстват общински съветници, кметове и граждани. 

В свое изявление лидерът на партията Бойко Борисов обяви снощи, че ГЕРБ повече няма да правят кворум в парламента и изпрати народните представители по родните им места.

/ТНП/

Дванадесети национален фестивал на източноправославната църковна музика ще се състои в Сливен

Дванадесети национален фестивал на източноправославната църковна музика „Николай Триандафилов Сливенец“ ще се състои на 18 и 19 октомври в храма „Света Богородица“ в Сливен. Това съобщиха от канцеларията на Сливенската митрополия, които са организатори на събитието заедно с Община Сливен, Народно читалище „Зора 1860“, под патронажа на Сливенския митрополит Арсений.

Посветен на паметта на изтъкнатия диригент и изследовател на православната музика маестро Методий Григоров, фестивалът вече дванадесет години обединява най-добрите църковни хорове и певчески състави от цялата страна. Неговата сцена е място, където се срещат вековната традиция и живият дух на византийската и славянската литургична музика.

Изданието ще бъде особено тържествено – с участието на водещи хорове, талантливи млади изпълнители и нови обработки на класически православни песнопения, посочват от митрополията.

Николай Триандафилов – Сливенец издава през 1847 г. първите църковно-певчески сборници на църковнославянски език. Фестивалът е наречен на негово име по идея на маестро Методий Григоров, който пише, че за жалост името на този музикотворец е непознато на гражданите на Сливен. Неговите сборници заменят използвания дотогава в богослужението старогръцки език. Той сполучливо е приспособил църковнославянския текст към древните църковни напеви.

/ТС/

Моноспектакълът „Гневът на Ахил“ на Димитър Марков е втората премиера в Есенния театрален салон на Сливенския театър

Моноспектакълът „Гневът на Ахил“ е втората премиера на Сливенския драматичен театър „Стефан Киров“ в рамките на програмата на Есенния театрален салон. Изпълнител и режисьор е Димитър Марков. Представлението е насочено към най-младата публика и е вдъхновено от Омировата „Илиада“.

„Страшно обичам „Илиада“, обичам текста на Омир. Когато получих възможност да направя спектакъл по тази невероятна поема в театъра в Сливен, веднага се възползвах. Гневът на Ахил е основната линия, която води действието – това винаги ме е вълнувало най-много“, сподели Марков.

По думите му в основата на спектакъла е опитът да се доближи „Илиада“ до първообраза ѝ – поема, предназначена да се произнася на живо пред публика. „Влизам в ролята на разказвач, който представя историята на Ахил чрез словото на Омир, но с леки съвременни акценти, за да спечеля младите зрители“, казва той.

В представлението има и хумористични моменти. „Идеята е да започнем разговора от днешния ден и техния свят, а после да се потопим в поемата. Надявам се това да направи срещата по-жива и близка“, добавя актьорът.

Премиерата е на 16 октомври, след което ще започнат представленията за ученици. „Тогава ще видим как „Илиада“ ще прозвучи пред своята истинска аудитория“, отбелязва Марков.

Авторът каза, че за него не е трудно да бъде едновременно актьор и режисьор. „На мен ми е по-лесно да режисирам себе си. Вчера, например, изиграх спектакъла пет пъти, докато остана доволен – и пак не бях напълно“, разказва той с усмивка.

Сценографията и музиката са също негово дело. „Използвахме стари декори от театъра, а художникът изпълнител Анжело Андонов, който е невероятен, ми помогна да ги обедини в нова визия. Музиката също е моя, записах я с помощта на брат ми – той е музикант“, уточни Марков. 

На въпрос какво би казал на Омир, ако можеше да го срещне, актьорът отговаря: „Бих го попитал как е успявал да произнася такива огромни текстове без да ги има написани. Пълна импровизация. Той ги е съчинявал и изричал на живо – нещо като древен фрийстайл, но в хекзаметър“.

„Гневът на Ахил“ е подходящ и за възрастни зрители. „Всеки, който обича „Илиада“, ще го намери интересно. Един от колегите, който вече го видя, каза, че му е било приятно и му е напомнило филма „Троя“. Надявам се да е така и за публиката“, допълни Димитър Марков.

/ТС/

Симфоничният оркестър на Сливен открива своя 93-и творчески сезон с Бетовен и Хайдн

Симфоничният оркестър – Сливен ще открие своя 93-и творчески сезон с празничен концерт тази вечер в зала „Сливен“, съобщиха от институцията за БТА. Под диригентската палка на маестро Симон Павлов ще прозвучат Концерт №5 за пиано и оркестър, наричан „Императорски“, от Лудвиг ван Бетовен, и Симфония №103 от Йозеф Хайдн. Солист ще бъде пианистката Маргарита Илиева.

„Искахме сезонът да започне с нещо тържествено и мащабно. „Императорският“ концерт е пищен, монументален и изключително подходящ за откриване“, заяви диригентът Симон Павлов. Той изрази благодарност към Маргарита Илиева, която е подготвила произведението за кратък срок. „Истински героизъм в мирно време“, коментира маестрото.

По думите му включването на симфонията от Хайдн създава стилово и емоционално единство в програмата: „Класическите произведения на Хайдн, Моцарт и Бетовен звучат прекрасно заедно. Симфонията на Хайдн е бляскава и тържествена, а и двете произведения са в ми бемол мажор, което им придава особена звучност.“

„Всички проблеми, които имаме в България, имат едно много простичко решение – повишаването на културата. Затова използвам случая да поканя всички – ходете на концерти, театър, изложби, четете книги. Това е единственото оръжие за справяне с нашите проблеми. Ако започнем днес, след десет години ще берем по-добри плодове от тези, които имаме в момента“, допълни Павлов.

Виртуозът Маргарита Илиева признава, че Бетовен е истинско предизвикателство: „В интерес на истината, на мен ми е трудно да свиря Бетовен. Мисля, че на всички ни е трудно. Бетовен е вселена. Замислете се – какъв невероятен характер е имал този човек! Започва да губи слуха си и не присъства на премиерата на „Императорския“ концерт, защото вече не чува. А вижте колко е оптимистичен! Това е композитор, който губи слуха си и създава „Ода на радостта“. Трябва да имаш необикновен дух, за да направиш това.“

Тя споделя, че по време на изпълнение се чувства не само като разказвач, но и като герой, понякога като художник или режисьор. „Много ми харесва една мисъл на големия френски художник Дьолакроа – че картината е мост между душата на художника и душата на зрителя“, казва Илиева. „Според мен можем да добавим, че душата на изпълнителя е мостът между написаното от композитора и душата на слушателя. Надявам се това да стигне до слушателя – защото затова той идва в залата.“

„Ще се радваме на любимата ни публика, която през последните години, мисля, отново разбра какво е хубава музика, да дойде в залата за откриването на 93-ия сезон на Симфоничния оркестър – Сливен“, добавя концертмайсторът Марта Бонева. „Очакваме всички, които обичат красивото.“

/ХК/

На Петковден в област Сливен своя празник отбелязват Нова Загора, Твърдица и Кермен

На Петковден в област Сливен своя празник отбелязват двата общински центъра – Нова Загора и Твърдица, както и Кермен – вторият град в община Сливен.

Петковден е един от големите народни празници, с които се отбелязва настъпването на зимата и бележи края на земеделската работа – последната есенна сеитба, прибирането на реколтата. Неслучайно е празник на градовете, където поминък е предимно земеделието.

В Нова Загора денят започна с тържествена света литургия в храм „Света Петка Търновска“, след което празникът продължи с детски турнир по тенис „Петковден“ на градските кортове. На площад „Свобода“ се проведе официалната церемония с участието на Националната гвардейска част. Сред акцентите бе срещата на стадиона с футболната легенда Христо Стоичков, който подари лично подписани екземпляри от своята книга. Вечерта ще завърши пред Народно читалище „Д. П. Сивков – 1870“ с концерт на Нели Петкова и празнични илюминации.

Празничните прояви в Нова Загора започнаха още в началото на октомври с Третия национален фестивал на старата градска и шлагерна песен „В прегръдката на Танголита“, продължиха със спортни турнири, изложби, театрални постановки и панаир на занаятите, а кулминацията бяха фестивалът „Фолклорна омая“, съборът „Загора пее 2025“, парадът на ретроавтомобили и юбилейният концерт на група „Жестим“.

В Твърдица празникът започна с литургия в старинния храм „Света Петка“, а жителите и гостите на града се включиха в проявите от празничната седмица, продължила от 8 до 14 октомври. Културната програма включваше прожекции на пътуващото кино „Фанагория“, концерт по повод 65 години от създаването на социалните домове в града, концерт на младата певица Дара Екимова и спортни събития за деца. На самия Петковден – 14 октомври, денят премина с празнична литургия, водосвет, поднасяне на венци и цветя. Празникът ще завърши с концерт на Десислава и Братя Аргирови и заря.

В храма „Света Петка“ в Кермен бе отслужен молебен за здраве и благоденствие. По традиция бе отдадена почит и на загиналите във войните керменци. Вечерта на площада ще се проведе празничен концерт с участието на самодейни състави от читалище „Пробуда 1906“, ученици от местното училище и Ансамбъл за народни песни и танци – Сливен. Празникът на Кермен се чества от 1904 година, когато започва градежът на храм „Св. Петка“. Църквата е построена през 1909 г. и е осветена от Сливенския митрополит Гервасий през същата година.

Големият християнски празник бе отбелязан и в областния град Сливен, където митрополит Арсений отслужи празнична архиерейска литургия в най-новия храм, посветен на света Петка.

/ХК/

Преподобна Петка е доказателство, че нямаме право да се съмняваме в Божията милост, каза Сливенският митрополит Арсений

Преподобна Петка е доказателство, че нямаме право да се съмняваме в Божията милост. Това каза в проповедта си по повод Петковден Сливенският митрополит Арсений, който днес възглави архиерейска литургия в храма „Света Петка“ в  града. „Колкото и да сме паднали в греха, за нас има надежда за спасение“, допълни владиката. 

В словото той припомни, че житията на светиите са „жива и неделима връзка между думи и дела“, които не просто описват вярата, а я въплъщават в действие. Митрополитът призова вярващите да се вгледат в този пример – да разпознаят в светиите огледало на своите собствени души, защото „всеки от нас е способен на доброта, ако се довери на Бога“.

Митрополит Арсений разказа за детството и живота на света Петка, като подчерта, че тя отрано събудила в себе си ревност към Христос и Неговата Църква. Израснала в заможно семейство, тя избрала пътя на смирението и милосърдието. Ден след ден прекарвала времето си в Божия дом, а по пътя към него „често събличала връхните си дрехи, сваляла накитите и пръстените си и ги раздавала на бедните“. Това поведение, отбеляза владиката, предизвикало недоумение у родителите ѝ, които я питали защо е толкова щедра, а тя отговаряла просто и с дълбока искреност: „Иначе не мога да живея.“

„Тези думи са изповед, в която е събрана цялата същност на християнството – любовта, превърната в действие, безусловното отдаване на Бога и ближния“, подчерта владиката. Той обясни, че в това изречение се крие силата на нейния подвиг – не философия, не богословска система, а сърце, което гори от милост. Родителите ѝ, видели чистотата на този вътрешен пламък, я оставили да следва своя път. След тяхната смърт света Петка продала всичките си имоти и раздала парите на бедните и нуждаещите се. После се оттеглила в пустинята, където в пост и молитва предала духа си на Бога. „Нейното служение не свършва с това, каза митрополит Арсений, защото от мощите ѝ започнали да стават изцеления, където и да били поставени за поклонение. И до днес тя остава живо свидетелство, че любовта е по-силна от смъртта.“

Архиереят припомни Христовите думи: „Даром получихте, даром давайте“, като отбеляза, че Света Петка е живяла именно според тази заповед – нищо не задържала за себе си, а всичко раздавала. Нейният живот бил непрестанно служение – и на земята, и на небесата.

В словото си митрополит Арсений обърна внимание и на духовните поуки от празника. Той укори съвременните вярващи, че често се впускат в спорове, осъждания и коментари за ближния, забравяйки, че Бог иска милост, а не жертва. „Толкова сме уверени в собствената си праведност, каза той, че забравяме Христовата жертва и Неговите думи. А всъщност сме това, което сме, по Божията благодат, а не по заслуги.“

Митрополитът подчерта, че никой не е отхвърлен пред Бога, защото „всичко Негово е благо и за наше добро“. И дори света Петка, която не е била монахиня, Църквата нарича преподобна, „защото е била монахиня по живот, а не по облекло“. Това, според владиката, е доказателство, че „няма нищо невъзможно за човека, който се доверява на Бога – от всеки земен ад може да се издигне до най-голяма святост“.

Той призова вярващите да не се задоволяват с външна религиозност, а да търсят лична среща с Бога: „Мнозина си мислят, че имат християнски живот, защото имат представа какво е Бог, но не са Го срещнали. А една среща с Него променя човека изцяло – изпълва го с кротост, красота и светли мисли.“

Митрополит Арсений посочи, че светостта не е изключение, а възможност за всеки, който позволи на Бога да го води: „Бог може да направи така, че от сърце, пълно с ненавист и завист, да извира благодат.“ Той насърчи всички да се доверят на Божията воля, да не се страхуват от страданието, защото „само чрез кръста се стига до възкресението“.

На днешния християнски празник, точно преди две години – през 2023 г., храм „Преп. Петка – Параскева Търновска“ официално отвори врати, припомнят от общинския пресцентър. Градежът на храма започва през 2008 г. Той е с разгърната застроена площ от 807 кв. м и 19 м височина до купола с голяма камбанария. Проектът е изработен от доц. д-р арх. Минчо Ненчев. Община Сливен отпусна над 300 хил. лв. за облагородяване на пространството около новия храм. Дейностите включваха полагане на пътна настилка около църквата, автоматична поливна система, озеленяване и осветление. Бяха обособени паркоместа и рампи за достъп на хора с ограничени двигателни възможности, както и монтаж на камери за видеонаблюдение.

/ТС/

Сливенският митрополит Арсений ще възглави литургия в храм „Св. преп. Петка-Параскева“ в Сливен

Сливенският митрополит Арсений днес ще възглави архиерейска света литургия в храм „Св. преп. Петка-Параскева“ в Сливен, съобщиха от канцеларията на митрополията.

„Ще посрещнем храмовия си празник с нови стенописи“, каза за БТА предстоятелят на храма отец Йоан Петров. БТА припомня, че още по време на строителството на храма дарители „откупиха“ стенописите

Църквата, който е най-новата в града, отвори врати преди две години, на своя храмов празник. За миналия Петковден митрополит Арсений дари на храма камбани.

Църквата „Света Петка“ е първата, построена в Сливен от повече от 20 години. Първата копка бе направена през 2008 г. с благословението на Сливенския митрополит Йоаникий, като мястото е в близост до т.нар. нови сливенски квартали, където няма православен храм. За построяването на новата църква многократно бяха инициирани дарителски кампании, в които се включиха с пари, доброволен труд и материали фирми и граждани.

 

/ТС/

С литургия в храм „Света Петка“ ще започне празникът на Твърдица

С литургия в храм „Света Петка“ ще започне празникът на Твърдица, съобщиха от общинския пресцентър. Началото на богослужението е от 8:00 ч., а службата ще бъде отслужена от отец Иван Стойнов от Нова Загора.

Църквата „Света Петка“ е възстановена през 1834 г. върху по-стари основи, датирани около 1570 г., се посочва в сайта на Община Твърдица. Иконостасът е изработен вероятно през втората половина на XIX век, а стенописите са от началото на XX век.

Предание разказва, че храмът е построен след пренасянето на мощите на света Петка по пътя за Търново през 1238 г. на място, където процесията е спряла и пренощувала. Първоначалната сграда е била опожарена, а впоследствие възстановена с намерението да служи и като килийно училище. Църквата е вкопана в земята – по изискванията за християнски храмове в Османската империя.

През 2024 г. е извършен ремонт на храма по Програмата за развитие на селските райони. Обновени са подовата настилка и електрическата инсталация, поставени са пейки, облагородена е площадката около църквата, а храмовият двор е ограден с нов дувар. Това съобщи за БТА Калина Иванова, която се грижи за храма. По думите ѝ предстои и изписването на нови стенописи по проект.

Храмът е посещаван основно по празници. В него се съхранява икона на свети архангел Михаил, дарена от потомци на преселници от Твърдица в Молдова, които са били гости на празника на града преди около три години.

/ТС/

Нова Загора посреща Петковден с литургия, концерт и празнични илюминации

С тържествена света литургия от 9:00 часа в храм „Света Петка Търновска“ ще започне празникът на Нова Загора – Петковден, съобщиха от общинския пресцентър. В същия час на тенис кортовете в града ще се проведе вътрешен турнир по тенис „Петковден“ за деца от града.

В 11:00 часа на градския площад ще започне официалната церемония и общоградско честване с участието на Националната гвардейска част. В Градската градина ще се проведе лекоатлетическият пробег „Петко Йорданов – Динко Ганчев“. Празникът ще продължи със специална среща с футболната легенда Христо Стоичков на градския стадион, където той ще подари лично подписани екземпляри от своята книга. Вечерта, от 19:00 часа, пред Народно читалище „Д. П. Сивков – 1870“ ще се състои концерт на популярната певица Нели Петкова. Петковден ще завърши с празнични илюминации, които ще озарят небето над града.

Празничната програма за Петковден започна още в началото на октомври. На 3 октомври бе открит Третият национален фестивал на старата градска и шлагерна песен „В прегръдката на Танголита“ с концерт в Градската градина. Следващите дни предложиха дефиле, конкурсна програма, турнир по стрелба с исторически лък, шахматен турнир, както и празникът „Моят приятел с лапи“ в конна база „Макс“. Фестивалът завърши на 5 октомври с работилница за шлагерна песен и заключителен концерт.

През втората седмица на октомври се проведоха ученически спортни турнири, бяха открити тематични изложби, гостуваха театрални трупи, а Панаирът на занаятите събра множество посетители с открити ателиета и фолклорна програма. Кулминацията на културния календар бе фестивалът „Фолклорна омая“, събор-надпяването „Загора пее 2025“, парадът на ретроавтомобили и юбилейният концерт на група „Жестим“.

Петковден е един от големите народни празници, с които се отбелязва настъпването на зимата и се бележи краят на земеделската работа – последната есенна сеитба, прибирането на реколтата. Неслучайно е празник на градовете, където поминък е предимно земеделието.

На Петковден в област Сливен своя празник чества и друг общински център – град Твърдица.

/РИ/

Фестивалът „Фолклорна омая“ събра танцьори от цялата страна в Нова Загора

Фестивалът „Фолклорна омая“ тази година събра над 330 участници от цялата страна – танцьори от любителски школи, клубове и състави.

„Танцът е живот. Танцуваме вече повече от 45 години“, сподели Таня Александрова от танцов клуб „Тракийци“, участник във фестивала.

На въпрос как се е родила идеята за празника, кметът на Нова Загора Галя Захариева разказа, че тя е съвместна инициатива със Стоян и Павлина Петрови, ръководители на клуб „All Steps – Всички стъпки“ – Нова Загора.

„Искахме да съберем повече любители на българския танц. Във всеки град и във всяко село има хора, които обичат фолклора. Те заслужават поле за изява – за да заразят останалите и да върнем любовта към българския фолклор“, сподели тя.

На въпроса с какво този фестивал се отличава от останалите, Захариева допълни, че той не е просто фестивал, а истински празник на танца. „Тук няма конкурсен характер – събираме се, за да отбележим и отпразнуваме българския фолклор.“

Младият участник Георги Радев също сподели своите впечатления. „Танцът за мен е едновременно радост, любов и начин на изразяване, но и връзка с миналото. Навремето хората са танцували, за да се откъснат от ежедневието. В някои северняшки области например играят на високо – символично, за да се отделят от земните грижи и проблемите“, разказа той.

По думите на участниците, „Фолклорна омая“ се отличава от други подобни събития с приятелската атмосфера и усещането, че всички са част от едно голямо семейство.

/ВБ/

Scroll to top
Използваме "бисквитки", за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социалните медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за използването на нашия сайт с нашите партньори в социалните медии, рекламата и анализа. View more
Приеми