Шато „Ветровитите хълмове“ (Windy Hills) край Сливен започва цялостна модернизация на базата си и подновяване на лозята. Това каза в интервю за БТА новият собственик Венцислав Петров.

В рамките на две години комплексът ще бъде реновиран, а на мястото на старите 450 декара насаждения ще бъдат засадени нови сортове, съобразени с търсенето на пазара.

„Нашата цел е да модернизираме както хотелската част, ресторанта и залата за дегустации, така и технологичния процес във винарната. Паралелно започваме и поетапна подмяна на лозята, за да заложим повече на бели вина и розе“, каза Петров.

„Базата е строена преди повече от 20 години и вече е морално остаряла. Нашата цел е да модернизираме както хотелската част, ресторанта и залата за дегустации, така и външните пространства. Паралелно с това работим върху обновяване на технологичния процес във винарната“, подчерта Петров.

Особено значим е проектът за обновяване на лозовия масив от около 450 декара около самото шато. Старите насаждения ще бъдат изцяло премахнати, а на тяхно място поетапно ще бъдат засадени нови сортове. Основният акцент ще бъде върху белите вина и розето, докато червените ще останат в ограничен дял – около 20 процента от площите, запазвайки утвърдените Сира и Каберне совиньон. Сред белите сортове ще доминират Александрийски мускат, Тамянка и Совиньон блан.

„Промениха се нагласите на пазара – днес се търсят повече свежи бели вина и розе. Затова ще заложим именно на тях. Очакваме първата реколта от новите насаждения около 2027–2029 година“, каза Петров.

Паралелно с реновацията на шато „Ветровитите хълмове“ се подготвя възстановяване и на производството на високоалкохолни напитки, произвеждани в миналото под популярни местни марки. Процесът изисква време и съгласуване с институциите, но амбицията е това да бъде част от бъдещото портфолио.

Настоящият капацитет на винарната е около 500 тона грозде годишно, а целта е в близките години да достигне до 800 тона, което ще позиционира избата като среден производител. Винарското производство ще бъде насочено както към българския, така и към международни пазари, без специален фокус върху големите търговски вериги.

Хотелската част на комплекса разполага с 11 стаи, зала за дегустации и тераси с общ капацитет около 120 гости. От следващата година ще бъдат предлагани пакети за винен туризъм, насочени към български и чуждестранни туристи. По думите му именно българите разбират повече от вина и са истински ценители. „В България правим малко, но качествени вина“, категоричен бе той.

Що се отнася до настоящата реколта, тя е силно засегната от неблагоприятни климатични условия – късните пролетни слани унищожават до сто процента от добива на някои сортове. „За съжаление тази година реколтата е трагична, но ние продължаваме с инвестициите и с дългосрочната визия. Нашата цел е да направим малко, но качествени вина,“ заяви Венцислав Петров.

БТА ще представи в поредицата „Следвай пътя на новото БГ ВИНО“ десетки винарски изби в България преди деветото издание на Глобалната конференция за винен туризъм, чийто домакин ще бъде Пловдив. Организатор на форума е Министерството на туризма в партньорство със Световната организация по туризъм към ООН (UN Tourism).

По повод Международния ден на музиката – 1 октомври, Националното училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев“ е подготвило специална изненада за жителите и гостите на Котел, съобщиха от общинския пресцентър.

В празничния ден на централните улици в града ще се представят близо 200 млади музиканти, певци и танцьори, облечени в национални носии.

Инициативата цели да подчертае силата на музиката като неизменна част от духовния и културния живот и да предложи незабравимо преживяване за празничния ден.

През над 50-годишната си история Националното училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев“ е подготвило над 2000 професионални музиканти, певци, танцьори и лютиери, като 90% от тях работят във фолклорни ансамбли, частни трупи, детски музикални школи, читалища, университети и училища с разширено изучаване на музика и хореография.

В училището се обучават таланти от 26 области на България, извършва се събираческа, изследователска и издателска дейност и се провежда богата концертна активност у нас и в чужбина. За последните 10 години са организирани над 40 турнета, представяйки българската музика, танци, носии и народни инструменти.

С тържествена церемония днес „Факултет и Колеж – Сливен“ към Техническия университет – София откри новата академична година.

Водосвет за здраве и успех отслужи отец Йоан, представител на Сливенския митрополит Арсений.

Сред официалните гости бяха кметът на Сливен Стефан Радев, областният управител Чавдар Божурски, председателят на Общинския съвет Димитър Митев, заместник-кметът по хуманитарните дейности д-р Пепа Чиликова, представители на Регионалното управление на образованието и на Медицински университет – Варна. Домакини на събитието бяха доц. д-р Ваньо Иванов – ръководител на „Факултет и Колеж – Сливен“, доц. д-р Невен Кръстев – декан на Инженерно-педагогическия факултет, и д-р Виолета Райкова – директор на колежа.

„Добре дошли в нашето задружно семейство“, приветства студентите доц. Ваньо Иванов. Той припомни, че вече повече от шест десетилетия факултетът и колежът в Сливен дават път за реализация в инженерството и педагогиката. По думите му новата учебна година започва с оптимизъм, защото е изпълнена мисията за подготовка на следващото поколение инженери.

„За мнозина 23 септември е обикновен работен ден, но за всички нас, които сме тук на това необикновено място, е духовен празник. Тук ще откриете познание за света. Това знание ни дава силата и възможността да живеем в реалността, а не в илюзорни, измислени светове“, каза в словото си отец Йоан. Той пожела на студентите здраве и устрем „да надграждат в името на своя град и своята страна“.

Кметът Стефан Радев поздрави първокурсниците: „Страната ни има нужда от инженери и педагози. Сливен и България ви очакват като добре подготвени специалисти.“ Той пожела здраве и успех на всички студенти и преподаватели.

Областният управител Чавдар Божурски подчерта: „Бурното развитие на технологиите и навлизането на изкуствения интелект правят вашите специалности все по-необходими. Използвайте времето си тук най-пълноценно – бъдете усърдни, изобретателни и отговорни.“

Поздравителни адреси изпратиха Регионалното управление на образованието и Медицински университет – Варна. В един от тях се отбелязва: „Инженерно-педагогическият факултет в Сливен се утвърждава като модерен образователен център със съвременни практики и европейски облик.“

„В началото на всяка академична година ние не просто откриваме учебни занятия, а отваряме врати към бъдещето“, каза в приветствието си деканът доц. д-р Невен Кръстев. Той подчерта значението на човешкото отношение в образованието: „Всяка лекция, всяка консултация, дори една усмивка в коридора може да промени нечий път. Нека вършим работата си с уважение към човека до нас.“

„Знанието е безценно и никой не може да ви го отнеме“, заяви от своя страна директорът на колежа д-р Виолета Райкова. Тя пожела на студентите смелост да питат, стремеж към мъдрост и успехи в академичното и личното развитие.

С тържествена церемония на централния градски площад „Хаджи Димитър“ Сливен отбеляза 117 години от обявяването на независимостта на България.

„Днес честваме деня на българската гордост. На този ден преди 117 години в църквата „Св. 40 мъченици“ народът, начело със своя водач княз Фердинанд, който вече ще се нарича цар Фердинанд, и министър-председателя Александър Малинов, обявява България за свободна и независима държава. С този акт още повече се приближаваме до завета на Апостола – да бъдем равни на другите европейски народи,“ заяви в словото си кметът на Сливен Стефан Радев.

Той подчерта, че независимостта не е плод само на един манифест или пламенна реч, а резултат от усилията и жертвите на поколения българи, дали живота си за тази голяма идея. Радев припомни и значимата роля на сливенци в борбата за свобода и независимост – сред тях Хаджи Димитър, Добри Чинтулов и Добри Желязков. „Уроците на историята ни учат, че трябва да пазим паметта на нашите герои, за да можем заедно да градим бъдеще на справедлива и просперираща държава“, допълни кметът.

Събитието продължи с ритуал по поднасяне на венци и цветя пред паметника на Хаджи Димитър и сливенските възрожденци. Почит към героите отдадоха кметът Стефан Радев. От името на Сливенския митрополит Арсений цветя положи иконом Панайот Сотиров. Цветя бяха поднесени от народните представители Татяна Султанова, Климент Шопов и Хюсеин Хафъзов, както и от името на Десислава Танева и Мария Белова. Венци положиха също областният управител Чавдар Божурски, председателят на Общинския съвет Димитър Митев и общински съветници. От името на полк. Любомир Вачев – командир на 13-то бригадно командване – Сливен, венец поднесе полк. Христо Александров. Почит беше отдадена и от името на ст. комисар Димитър Величков – директор на Областната дирекция на МВР – Сливен, както и от представители на културни институции, учебни заведения, военно-патриотични и исторически дружества, политически партии и граждани.

Празничният ден в града под Сините камъни завърши с концерт на Ансамбъла за народни песни и танци – Сливен.

Организатор на честването бе Община Сливен в партньорство с 13-то бригадно командване.

Постамент с надпис, посветен на жена философ на име Юлия Флавия Магна от трети век, бе открит при археологически проучвания край новозагорското село Караново. Това каза в интервю за БТА археологът проф. д-р Борис Борисов. Според специалистите върху постамента е имало статуя, която те се надяват да открият при бъдещи разкопки.

Тазгодишните проучвания са започнали на 3 септември. Директорът на Историческия музей в Нова Загора Генчо Димитров, който е заместник-ръководител на проучванията, заяви, че през този археологически сезон най-изненадващото и голямо откритие е голям мраморен постамент с надпис, доста добре запазен, с височина 174 см, в най-широката си част над 70 см и с тегло над тон и половина по предварителни изчисления. Паметникът носи десетредов надпис на старогръцки език. Въпреки няколко пукнатини, той е в добро състояние и се очаква да не създаде проблеми при пренасянето. „Идеята е находката да бъде експонирана вътре в музея, на първия етаж, за да може да ѝ се радват посетителите още от входа, защото самият паметник е доста значим за нашата географска ширина. Всъщност това е най-добре запазеният мраморен постамент с надпис в Новозагорско, откриван до момента“, посочи Димитров.

Теренната работа е довела до извода, че става въпрос за посвещение на Луций Геминий Тертул, който посвещава паметника на Юлия Флавия Магна. Името Флавия Магна не е типично за тази част на Тракия и е възможно тя да е била от друг регион и да се е заселила тук, каза още директорът на музея.  Особено интересно е, че надписът я посочва като философ – рядко срещано за жена в тази епоха. Според текста Луций Геминий Тертул увековечава паметта ѝ в чест на това, че му е извършила много услуги. Самият той е бил представител на конническото съсловие, високо поставена фигура, което подсказва, че жената е имала сериозен обществен авторитет и е била почитана.

Проф. Борисов припомни, че основната цел на тазгодишната експедиция е била да се изследва входът на светилището, който вече е локализиран, както и подът, открит още през 2022 г.

Той разказа, че първите разкопки на обекта започват през 1976 г. по време на строителството на канали от напоителната система „Средна Тунджа“, когато е засегната част от антична стена. Това налага провеждането на спасителни археологически дейности, които продължават с прекъсвания до 1985 г. Тогава са проучени три базилики, разположени една върху друга, изградени върху по-стара кръгла сграда, която според археолозите е светилище.

На обекта са намерени редица оброчни паметници, доказващи култовата функция на мястото. Проф. Борисов припомни, че още в края на XIX век там е открит голям надпис от 202 г., който свидетелства за възобновяване на светилище на бог Зевс Сабазий по времето на император Септимий Север и Каракала. По думите му в този култов център са почитани множество божества, сред които тракийският конник, Зевс, Хера, Аполон, нимфите и други, като се наблюдава силен религиозен синкретизъм.

„За първи път открихме външния пояс на светилището. Големият въпрос е дали е синхронен с вътрешния или принадлежи на по-ранен период. Засега не можем да дадем категоричен отговор, тъй като той е частично проучен, но в бъдеще предстои да бъде изследван подробно“, обясни проф. Борисов.

Мраморният постамент, посветен на Юлия Флавия Магна, ще бъде експониран в Историческия музей в Нова Загора. При тазгодишните разкопки са открити над 90 бронзови монети, керамика и др.

Георги Парцалев и Георги Калоянчев са рицари на смеха, докоснати от Бога. Това каза в интервю за БТА по време на представянето на септемврийския брой на списание ЛИК за стогодишнината от рождението на Георги Парцалев и Георги Калоянчев дългогодишният преподавател по български език и литература, писател, литературен критик, общественик и ръководител на средношколския театър „Класика“ в Сливен Соня Келеведжиева.

„Още като дете, застанала пред малкия екран, плачех и се радвах с Парцалев и Калоянчев – емоции, които сега няма кой да ни даде, няма кой да ни разсмее до сълзи, да ни разплаче от удоволствие“, сподели Соня Келеведжиева. Според нея двамата остават недостижим еталон за сценично присъствие и човешка топлота. „Такива талантливи творци се раждат веднъж на сто години. И сега мисля същото. Уважавам талантливото младо поколение, но от ранга на Георги Парцалев и Георги Калоянчев актьори днес няма“, категорична е тя.

В спомените ѝ оживяват репликите от най-емблематичните роли на двамата велики актьори. „От ‘Зех тъ, Радке, зех тъ!’ зная десетки реплики наизуст“, казва тя и допълва, че неведнъж е поставяла „Михал Мишкоед“ и „Криворазбраната цивилизация“ с театралната трупа „Класика“. За нея това не са просто театрални текстове, а част от културната ДНК на България. „Помня и житейските уроци на Парцалев: „Животът е кратък, приятелю, и затова бързам да го живея“. А гласът на Калоянчев сякаш още звучи в съзнанието ми: „Лъжовен е тоя свят, господа, лъжовни са хората, но най-лъжовно е времето.“

„Те бяха стихия, ураган. С тяхната поява сцената се преобразяваше, залата се събуждаше, гръмваха аплодисменти. Така се посрещат големите актьори, заслужили любовта на публиката“, каза още Келеведжиева. Според нея, именно тази емоционална връзка с публиката прави Парцалев и Калоянчев „царе на смеха“. Но зад комедията, подчерта тя, стоят и самота, и тъга, и духовна дълбочина.

Като режисьор и сценарист на десетки ученически постановки, Соня Келеведжиева вярва, че Георги Парцалев и Георги Калоянчев са оставили след себе си школа в българската комедия, която младите актьори трябва да изучават. „Преди всяка наша работа върху класически текст, давам възможност на учениците ми да се „срещнат“ с големите комици. Гледаме записи, анализираме сценичната им игра, говорим за присъствието им, за онова, което не се учи, а се усеща – сърцето, с което играят.“

Тя припомни телевизионния мюзикъл „Криворазбраната цивилизация“ (1974 г.) с участието на Парцалев, Калоянчев, Ружа Делчева и Никола Анастасов като образец на театрална култура, който и до днес служи за вдъхновение на самодейните театрални трупи. „Те ни учат как се живее с ролята. Как се забравяш себе си и се превръщаш в героя. Това е сценично майсторство, което не може да бъде имитирано – то се изстрадва и преживява“, каза още Соня Келеведжиева.

На въпроса какво е нужно, за да бъде един актьор толкова обичан и уважаван поколения наред, Келеведжиева отговори: „Сърце и душа на дете – чиста и светла, талант и любов към изкуството и публиката. Те си остават рицари на комедията, рицари на смеха. Надарени бяха свише, докоснати от Бога. В душите им грееше божествена искра.“

„Георги Парцалев и Георги Калоянчев, заедно с Татяна Лолова, Стоянка Мутафова, Никола Анастасов и Стефан Данаилов, оставиха следа не само в театъра и киното, но и в сърцата ни. Помним ги. Обичаме ги. Длъжници сме им“, каза още Соня Келеведжиева.

Представянето на септемврийския брой на списание ЛИК, посветен на 100-годишнините от рождението на Георги Парцалев и Георги Калоянчев, се състоя във Фестивалния и конгресен център – Варна. То е част от програмата на филмовия фестивал „Златна роза“ и се проведе съвместно чрез видеовръзка в националните пресклубове на БТА в България и чужбина. 

Сред природата на екоселище „Синия вир“ край котленското село Медвен е подредена изложбата „Сто килима от Котленско“.

Експозицията включва над 160 килима от колекцията на Петя Янева, въпреки че първоначалната идея е била експозицията да събере точно сто. „Хареса ни числото сто и това беше концепцията, но решихме, че някои образци трябва да бъдат показани, дори да надхвърлим бройката,“ каза пред БТА Петя Янева.

Тя допълни, че колекционира килими от около три години, като към днешна дата те са близо двеста. Признава, че за тяхната поддръжка са нужни сериозни усилия. „Ценното е, че във всеки килим има история. Много трудно вече се намират стари котленски килими, защото хората не са ги ценели. Много са изнесени в чужбина, макар това да е забранено.“ Част от колекцията на Янева е именно върната от чужбина.

Килимите в изложбата са подредени тематично – според времето и според производителите им.

Организаторът Дора Куршумова, автор на книги за котленските килими, отбеляза: „Експозицията на закрито съдържа единайсет старокотленски килими, пет от които са датирани. Сред тях е рядко срещаният килим „Огърлиците“, има и пет килима „Фучила“, както и „Къдрави звезди“, емблематични за школата.“

Историята на котленската килимарска школа е проследена през първата придворна фабрика в Котел на Христо Иванов Балабанов, популяризирал изделията на международни изложения още през 1894 г. в Париж и Чикаго. В изложбата е показан и емблематичният килим-карта на Котел, известен като „Гробницата“ заради трудността си. „Могат да се видят два различни екземпляра, в които се разпознават емблематични сгради в града,“ допълни тя.

Представени са и килими на фабриката на братя Бояджиеви, основана през 1922 г., както и на кооперация „Котленски край“. „През 1922 година се появява фабриката на братя Бояджиеви с красиви и редки модели, а през 1933 година се включва и кооперация „Котленски край“, разказа тя. Така през 20-ти век в тази конкуренция са създадени над 430 модела котленски килими, което е много ценно,“ обясни Куршумова. Могат да се видят и редки образци от малки работилници, включително на семейство Бърдарови.

„В колекцията на Петя Янева има килими, които другите колекционери не притежават. Това богатство, подредено сред природата и в залите, позволява на всеки да се потопи в царството на котленската килимарска школа,“ подчерта Куршумова.

Изложбата е отворена до 22 септември. В рамките ѝ ще се проведе ревю на килими, пресъздаващо местни ритуали и обреди. Гостите ще могат да опитат тъкане на стан и багрене с естествени багрила.

Традиционна земляческа среща ще събере днес жители и потомци на потопеното в язовир „Жребчево“ село Запалня, съобщиха от Община Твърдица, с чието съдействие се организира събитието.

Срещите се правят в навечерието на Деня на независимостта на България – 22 септември.

Запалня е изселено село край Твърдица, потопено под вода през 1965 г. при изграждането на язовир „Жребчево“. Единственото, което е останало от селото, е църквата „Свети Иван Рилски“, наричана „Потопената църква“. Повечето му жители са се заселили в Твърдица, където основали т.нар. Запалски квартал. Други се преселили в Казанлък, Сборище и село Оризари.

Църквата „Свети Иван Рилски“ е построена през 1891 г. от тревненски майстори. Храмът е бил издигнат на хълм, заради което не е останал под водите на язовира. Когато е станало ясно, че селото ще бъде потопено, хората са изнесли иконите и църковната утвар и са ги пренесли в църквата в Гурково. 

Кампанията по събиране на грозде, в която се намираме сега, е период на интензивна работа и предизвикателства за индустрията, споделя Минчо Афузов, собственик на „Винарска изба Афузов“. Той описва сезона като време, когато „никой не спи, всеки работи повече, отколкото трябва, а проблеми изникват постоянно“.

„Тази година е много объркана“, подчерта той. Заради дефицита цените първо скачат, а после се сриват, ако гроздето не се реализира навреме – Мускатът, например, губи стойност само за две седмици. Сега ще го дадат за под лев, защото не трае“, казва Афузов, допълвайки, че често просто се изхвърля. Качеството тази година не е лошо, но не е и перфектно: „За нас няма лошо грозде – щом някой се е трудил да го добие“, отбеляза собственикът на сливенската избра.

За „Винарска изба Афузов“ годината е белязана и от важни постижения, тъй като през предните години са реализирани два мащабни проекта – единият за доставка на оборудване за повишаване на качеството и капацитета, а другият за енергийна независимост. Целта е производството на вино с „нулев въглероден отпечатък“. Освен това е закупено лозе от 54 декара с равни части червени и бели сортове. „Ако някой някога ми беше казал, че ще купим лозя, щях да се смея. Човек си казва – това мога да направя само при такива условия, явно моментът е дошъл“, споделя Афузов.

Плановете му включват коопериране с лозари: „Смятам да направим една лозарска кооперация, чрез която цялата продукция да се реализира през нашата изба. Капацитетът е увеличен три пъти от откриването преди 12 години, което налага повече суровина“, добави Афузов.

Избата се фокусира върху вътрешния пазар. „Понятието вътрешен пазар вече е доста широко, защото реално целият Европейски съюз е вътрешен пазар“. Ориентацията е към съседни страни като Румъния и Гърция.

Минчо Афузов има опит във винарската индустрия от 1999 г., с кампании в България и Австралия. „Всяка кампания е различна. Виждал съм подобни, но еднакви – никога“, каза той и допълни, че няма понятие като „идеални показатели“. Показателите на гроздето зависят от целите: „Има червено, което ще става розе – за него трябват едни показатели; Совиньон бланът изисква други.“

Няма любим сорт грозде: „Всичките са ми любими. Това е все едно дизайнер да иска да прави само розови сака“, обясни производителят.

Гордостта на избата е „Кор Кароли“ и качествени наливни вина за високия клас ресторанти. Най-продавани обаче са плодовите вина и масовата продукция в BIB (bag-in-box). „Пазарът в България е пазар на наливни вина. Това не е ужасно, просто това е така“, отбелязва Афузов. Асортиментът на избата надхвърля 100 продукта.

Афузов е критичен към участие в конкурси. Според него „пазарът е истинската оценка“. Той подчертава разликата между професионалисти и консуматори: „Когато сложиш едни вина на масата за сляпа дегустация, се получава огромно разминаване между мнението на потребителите и специалистите“. Затова съветва, че „професионалистът трябва да притъпи малко егото си и да се съобрази с пазара, защото там е абсолютната оценка. Той е много по-интелигентен от отделния субект“.

Според него виното е живот: „Виното за мен и за семейството ми е животът – целият ми път е свързан с него“, заключи Афузов.

БТА ще представи в поредицата „Следвай пътя на новото БГ ВИНО“ десетки винарски изби в България преди деветото издание на Глобалната конференция за винен туризъм, чийто домакин ще бъде Пловдив. Организатор на форума е Министерството на туризма в партньорство със Световната организация по туризъм към ООН (UN Tourism).