Църквата „Света София“, която е сред най-старите в Сливен, чества днес своя храмов празник. По повод празника бе отслужена тържествена служба, на която присъстваха десетки миряни.

Денят на св. мчци София, Вяра, Надежда и Любов е един от храмовите празници на църквата „Св. София“, като другият се чества в понеделника след Томина неделя, когато се почита въплътената Божия Премъдрост – София.

Според книгата „Опит за история на град Сливен“ на д-р Симеон Табаков църквата „Св. София“ датира от 6-и век, като той я сравнява с т.нар. Софиини храмове, строени от император Юстиниан Велики. Такива е имало в Цариград, София, Солун, Охрид. Църквата в Сливен е била единствената в областта (Византия, България Македония и Сърбия), която не е била обърната в джамия. 

В двора на църквата освен храмът, който е паметник на културата, се намира и първото в Сливен училище, което е било към църковното настоятелство. Там се е преподавало по взаимоучителната метода, според която по-големите и напреднали ученици обучават по-малките. 

С премиерата на „Боряна“ днес, 17 септември, Сливенският драматичен театър ще открие „Есенния театрален салон“. Постановката е дело на режисьора Петър Денчев.

По думите му „Боряна“ и „Албена“ са останали в културната памет и в театралното наследство, защото съчетават модернистични тенденции от европейската драматургия със сюжети, които изследват разпадането на родовата общност и аграрно-патриархалния произход на българското общество. „Това са дълбоко вкоренени патриархални инстинкти, свързани със земята, собствеността, опазването и продължаването на рода, които се сблъскват с етиката на свободния избор, което е модерна тенденция. С това, че съвремието предизвиква нови отговори, изисква нов вид живеене и промяна на манталитетните нагласи“, казва Денчев.

Режисьорът подчертава, че в пиесата стои темата за „един стар грях, извършен отдавна и непризнат, който бавно разяжда душата на патриарха на това семейство Златил и се завръща върху неговите синове, които са принудени да повторят неговата грешка със същата, ако не и по-голяма сила“. Според него авторовата инвенция е, че „женският образ – този на Боряна, носещ новото, модерното, жизненото и различното, може да промени хода на действието, но дали ще успее – това е въпросът, пред който зрителят е изправен“.

За Петър Денчев е важно темите в пиесата да звучат съвременно и да бъдат поднесени по начин, който да вълнува зрителя. По думите му театърът е истински силен, когато успее да провокира размисъл и да накара публиката да разпознае в него собствените си преживявания. Той насочва вниманието към въпросите за трудните избори, за начина, по който отстояваме свободната си воля и за опасността тя да се превърне в посегателство над другия. Според него Йовков изследва тези архетипни проблеми, опитвайки се чрез своята поетика да даде отговор на големия въпрос – откъде идва доброто и как се заражда злото в човешката душа.

За ролята на Златил е поканен актьорът Красимир Доков, познат от киното и театъра. „Това е роля, която изисква специфично отношение и степен на дълбочина. Красимир Доков е актьор, който притежава трагическа чувствителност, и неговото участие внесе в спектакъла нужната трагическа дълбочина“, обяснява Денчев.

По отношение на процеса на работа той отбелязва: „Интересно ми е, когато нещата започнат да придобиват форма – тогава изпитвам вътрешна възбуда. Когато представлението заживее свой живот, все повече се отчуждавам от него.“

В ролята на Боряна влиза младата актриса Мария Манолова. Участват още Марин Маринов (Павли), дебютантът Денислав Михалев (Андрея), Ивайло Гандев (Рали), Вяра Начева (Вида), Димитър Марков и Габриел Петков (Едрю и Васил Ваклин), както и Яна Димитрова (Елица).

Сценографията и костюмите са дело на Петър Митев, музиката – на Христо Намлиев, а плакатът на постановката – на Маргарита Дончева.

Община Сливен започна днес принудително отстраняване на пет павилиона, поставени без основание на общински терен на площада в кв. „Надежда“, съобщиха от общинския пресцентър.

Премахването започна, след като изтекоха всички срокове за доброволно освобождаване на общинския терен и след влизане в сила на издадените кметски заповеди. Освобождаването на терена се извършва от отдел „Строителен контрол“ в Общината, в сътрудничество с експлоатационните дружества – „Електроразпределение Юг“ ЕАД и ВиК Сливен, както и с участието на полицейски сили от състава на полицията и жандармерията.

Бараките са монтирани на общински терен без договори за ползване или наем. Нямат и разрешения за поставяне на преместваеми обекти. Община Сливен предприе мерки да уведоми предварително собствениците на павилионите да освободят общинския терен, но до момента това не беше направено. След изтичане на всички срокове за доброволно освобождаване на общинския имот са издадени заповеди за принудително изземване, се посочва още в съобщението.

Незаконни постройки, нерегламентирани сметища, претоварване на електрическата мрежа и големи загуби на вода са сред проблемите, които съществуват от години в квартала.

Изложба на сценографа Нейко Нейков ще бъде открита в Художествената галерия „Димитър Добрович“ в Сливен на 18 септември, съобщиха организаторите.

Нейко Нейков е сценограф с над 150 сценографски реализации в почти всички водещи театри в страната. Работил е с едни от най-значимите български режисьори и е носител на редица престижни отличия – наградата „Пенчо Георгиев“ на СБХ, отличия на САБ за сценография и „Аскеер“ (2023) за проекта „Балканите четат Радичков“ с ръководител Крикор Азарян.

Паралелно с работата си в театъра, Нейков развива последователно своята художествена практика в областта на живописта и пластичните изкуства, като представя творбите си в самостоятелни и колективни изложби у нас и в чужбина.

Със своите живописни платна и сценографски проекти той утвърждава присъствието на художника като разказвач на истории – както на театралната сцена, така и върху платното. 

БТА припомня, че Художествена галерия „Димитър Добрович“ – Сливен открива новия си сезон под мотото „Интерактивно пътешествие в света на изкуството“. 

Сезонът ще бъде съпроводен и от поредица специални събития – арт ателиета за деца и възрастни, свързани с изложбената програма и постоянните експозиции. Освен това, пространствата на галерията ще се използват и от местни творци и специалисти за разнообразни инициативи.

От Дирекция „Бюро по труда“ – Сливен съобщават за пет свободни работни места за висококвалифицирани кадри.

Налични са: едно място за учител в детска градина с изискване за висше образование „Педагогика“ (предучилищна и начална училищна педагогика), едно място за учител в подготвителна група с висше образование „Педагогика“ (предучилищна и начална училищна педагогика, начална училищна педагогика), едно място за помощник-директор по учебната дейност с висше образование „Специална педагогика“, едно място за училищен психолог с висше образование „Психология“ и едно място за секретар с висше образование „Хранителни технологии“ (специалност „Технология на напитките – вино и пиво“).

Бюро по труда – Сливен приема заявки от работодатели за включване в насърчителни мерки за заетост в изпълнение на Националния план за действие по заетостта за 2025 г. Работодателите подават заявки до изчерпване на финансовия ресурс. Предлаганите насърчителни мерки осигуряват възможности за заетост на пълно работно време за безработни младежи до 29-годишна възраст (вкл.), за безработни с трайни увреждания, за безработни – родители (осиновители) с деца до 4-годишна възраст, за безработни, изтърпели наказание „лишаване от свобода“, за безработни над 55-годишна възраст, за продължително безработни, за безработни с основно или по-ниско образование, както и за безработни без професионална квалификация. Договорите се сключват дистанционно, като се изисква квалифициран електронен подпис (КЕП) и регистрация в ССЕВ.

Министерството на труда и социалната политика (МТСП) обяви мярката „Избирам България“, насочена към завръщащите се от чужбина българи, както и към желаещите да се преместят в населено място с до 50 000 жители. 

„Избирам България“ е финансирана от Програма „Развитие на човешките ресурси“ към МТСП и се реализира в два компонента. По първия, който цели да привлече български граждани, които желаят да се завърнат в родината, могат да кандидатстват хора, които или са живели в чужбина през 12 от последните 18 месеца, или са новозавършили образованието си зад граница, обясни за БТА заместник-министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова. Целта на втория компонент на мярката „Избирам България“ е да насърчи хора, които в момента живеят в България, да започнат работа в друго населено място с под 50 000 жители.

През юли 2025 г. в област Сливен са функционирали 50 обекта с 10 и повече легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване, с 801 стаи и 1 704 легла. В сравнение с юли 2024 г. общият брой на местата за настаняване намалява с 5,7 на сто. Това съобщи Сребрина Ганушева, главен експерт в Териториалното статистическо бюро „Югоизток“ към Националния статистически институт.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване през юли 2025 г. е 11 769, или със 7,1 на сто повече в сравнение със същия месец на предходната година. Българските граждани са реализирали 6 841 нощувки, а чуждите – 4 928.

Броят на пренощувалите лица в местата за настаняване през юли 2025 г. намалява с 2,4 на сто в сравнение със същия месец на 2024 г. и достига 4 785 души. Българските граждани, нощували в местата за настаняване през юли 2025 г., са 3 894 и са реализирали средно по 1,8 нощувки. Чуждите граждани са 891 и са реализирали средно по 5,5 нощувки.

Общата заетост на леглата в местата за настаняване през юли 2025 г. е 22,3 на сто и се е увеличила с 1,6 процентни пункта в сравнение с юли 2024 година.

Приходите от нощувки през юли 2025 г. достигат 962,6 хил. лв., като 462,6 хил. лв. са от български граждани, а 500,0 хил. лв. – от чужди граждани.

В общинския превозвач „Пътнически превози“ – Сливен има необходимост от шофьори, електромонтьори и сервизни техници. Това съобщи в интервю за БТА управителят на дружеството инж. Енчо Петров, като уточни, че голяма част от сервизния персонал е в предпенсионна възраст.

В сътрудничество с Професионалната гимназия по електротехника „Мария Кюри“ и Професионалната гимназия по механотехника „Сливен“ вече са разкрити специалности, свързани с транспортната техника и електрическите превозни средства. Ученици от тях идват на практика в дружеството с надеждата, че ще изберат да останат на работа там.

„Интересът към тези професии е нисък, а за да привлечем млади хора, трябва да им предложим достойно възнаграждение. В крайна сметка всичко е свързано с пари – те трябва да могат да живеят нормално от труда си, както е в останалите европейски държави“, коментира Петров.

Специалисти работят и за Пътническата въжена линия. Там ръководителите задължително трябва да бъдат инженери, а останалите служители да имат техническо образование. „В групата винаги има един инженер и един добър електротехник, за да се изпълняват протоколите“, обясни управителят. По думите му в момента в звеното работят млади инженери, които трупат опит и се обучават от по-опитните си колеги.

В „Пътнически превози“ – Сливен работят около 300 души, включително водачи, техници и инженери. Автопаркът разполага с 27 нови автобуса, доставени през 2018 г., шест тролейбуса и девет електробуса, пет от които са получени съвсем наскоро. Подготвя се и проект за доставка на още 15 тролейбуса и около 15 електробуса, както и за изграждане на зарядна инфраструктура, три нови трафопоста и фотоволтаичен парк с мощност 1 мегават. В проекта е предвидено и осигуряването на аварийни агрегати за гарантиране на непрекъсната работа на системата.

Дружеството има и социална функция, като обслужва ученици, възрастни хора и пенсионери, подчерта инж. Енчо Петров.

Министерството на труда и социалната политика (МТСП) обяви мярката „Избирам България“, насочена към завръщащите се от чужбина българи, както и към желаещите да се преместят в населено място с до 50 000 жители. 
„Избирам България“ е финансирана от Програма „Развитие на човешките ресурси“ (ПРЧР) към МТСП и се реализира в два компонента. По първия, който цели да привлече български граждани, които желаят да се завърнат в родината, могат да кандидатстват хора, които или са живели в чужбина през 12 от последните 18 месеца, или са новозавършили образованието си зад граница, обясни за БТА заместник-министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова. Целта на втория компонент на мярката „Избирам България“ е да насърчи хора, които в момента живеят в България, да започнат работа в друго населено място с под 50 000 жители.

Боровата процесионка е много добър индикатор за климатичните промени, заради изменението на климата вредителят може да прониква и на по-големи надморски величини, коментираха експерти по време на дискусия в Габрово, свързана с разпространението на Борова процесионка на територията на Северна България. Срещата е инициирана от местната администрация и в нея участваха експерти от Института за гората към БАН, представители на държавни институции, кметски наместници от Габровския регион.

Експертите обясниха, че Боровата процесионка е средиземноморски вид, който за първи  път е установен в България през 1906 година в района на София. През 1909 година е регистрирана и появата ѝ в района на Дупница. Процесионката основно се е срещала в Югозападна България, по-ниските части на Рила и Родопите, до около 1350 м надморска височина. Понастоящем видът се среща до около 1500 метра, което е индикация за климатични промени, нещо, което се наблюдава и в други страни“, каза директорът на Института за гората проф. Георги Георгиев.  За последните 50-60 години в Италия горната граница на проникване се е повишила със 100-150 метра от надморската височина. 

В България условия за разпространение на Боровата процесионка има в цялата страна, коментираха специалистите. Видът издържа за 1-2 дни до температура от минус 25 градуса по Целзий. 

„Направена е прогноза за разпространението на Боровата процесионка. Билото на Стара планина е сериозна бариера за разпространението на вида. Процесионката може да проникне в Северна България през Искърския пролом. Прогнозата за разпространение е от запад на изток и видът се очаква да стигне и до черноморското крайбрежие до около 50 години, допълни Георги Георгиев. 

Проникването в района на Троян, Габрово, Трявна е станало вероятно чрез пеперуди, които биха могли да кацнат на превозни средства.Проникването в Северна България е станало вероятно през Троянски проход. 

Популацията на вида е много сложна. Боровата процесионка минава през пет възрасти, в които варира като размер. След третата възраст гъсениците започват да отделят вещества, които предизвикват остри алергични състояния при хората, но експертите успокоиха, че в България няма известен смъртен случай вследствие на контакт на човека с вида.

„В страната ни има и други видове, които причиняват тежки алергии, това са Дъбовата процесионка и процесионка, която се развива в най-южните региони на България, обясни проф. Георгиев. Той уточни, че има добра възможност за контролиране на популацията на вида. Слизането на процесионката в почвата може да се ограничи с капани, те са подходящи за използване в населени места,.

Експертите посочиха, че са проведени изследвания срещу трите вида, които причиняват алергии. 

На дискусията бяха отправени въпроси кога процесионката е най-податлива на техническо третиране и в кои етапи тя може да ликвидирана. Ако се приложат препарати при какавидите ѝ, смъртността ще бъде само за един микрохабитат. Основно борбата се води при ларвите, гъсеници от първа до трета възраст, посочиха експертите. Никога досега при използване на препарати процесионката не е била 100 процента унищожена, постигана е смъртност от 80 на сто. Това според експертите обаче не означава, че трябва да се прекратява работата по третиране на какавидите в почвата. 

„Гнездата са видими, те са разположени обикновено от южната част на короните. Видът е топлолюбив“, каза проф. Георги Георгиев. 

На въпрос колко са надеждни капаните срещу Борова процесионка в градска среда експертите посочиха, че теоретично тези капани трябва да са на 100 процента надеждни.

Боровата процесионка е молец, а видът дължи името си на специфичното  придвижване на гъсениците в процесия една след друга. Боровата процесионка нанася сериозните щети не  само на видовете от род бор (Pinus), но власинките на гъсениците са опасни за хората и други  бозайници, тъй като предизвикват силна алергична реакция заради отделяните парливи отровни вещества.  

Реколтата в лозята на шато „Авли“ в землището на сливенското село Глушник е пострадала минимално през тази година – пораженията са едва 4–5 процента, което е позволило продукцията да бъде реализирана. Това съобщи в интервю за БТА главният технолог на избата Пламена Арабаджиева.

Бутиковата винарска изба обработва 330 декара собствени лозя, разделени в два големи масива. „Рупов дол“ е по-старото лозе – около двайсетгодишно, а „Бозалъка“ е на 6–7 години. По-голямата част от насажденията са във „Рупов дол“.

Насажденията са изцяло френски сортове – Мерло, Каберне Совиньон, Каберне Фран, Пино Ноар, както и Каладок, който е визитната картичка на избата. „Френският сорт Каладок е непознат в България и доскоро бяхме единствената изба с такива насаждения. Именно върху него изградихме идеята да привличаме публиката“, посочи Арабаджиева.

В момента изба „Авли“ предлага няколко стила от Каладок – леко червено вино, червено, отлежало във френски дъб, розе и експериментално бяло. Част от продукцията се съхранява и в глинени съдове, които придават различен нюанс на вкуса и аромата.

Освен с този сорт избата привлича внимание и с естествено пенливо вино по френската технология „пет-нат“ (pétillant naturel), произведено за първи път през 2022 г.  „Започнахме експериментално през 2022 година с около 600 бутилки. Технологията е трудоемка, тъй като ферментацията завършва в бутилката, но пазарът хареса продукта и вече увеличихме сериозно количествата“, обясни Арабаджиева.

Арабаджиева отбеляза, че климатичните промени поставят производителите пред трудности – гроздето зрее твърде рано, а високите температури влияят на качеството. Въпреки това през тази година шато „Авли“ успява да прибере добра реколта.

Избата, изградена с европейско финансиране, разполага с капацитет до 100 000 литра годишно и предлага вината си основно на българския пазар във високия ценови сегмент. Продукцията се предлага и онлайн, а опитите за износ продължават с малки количества за Белгия и Германия. Около 60–70 на сто от лозята на Шато „Авли“ са червени сортове. По думите на технолога тенденцията в страната е към по-голяма консумация на бели вина, което създава предизвикателства за реализацията. Затова част от гроздето се продава на други винпроми.

Шато „Авли“ развива и винен туризъм, като организира дегустации и планира изграждане на хотелска част. „Тази година направихме между 5 и 10 дегустации, каза технологът. Хората често искат да останат след тях, затова обмисляме изграждане на хотелска част. Засега ги настаняваме в Сливен, който е на 15 км“, каза Арабаджиева. 

Екипът е малък – двама трактористи, агроном, механик, технологът Пламена Арабаджиева и италианският консултант Федерико Ричи. 

„Ние сме малка изба, но вярваме, че именно чрез иновации и уникални сортове като Каладок можем да привлечем публиката. Това е нещо ново, различно и със сигурност заслужава да бъде опитано“,  категорична е Пламена Арабаджиева.

БТА ще представи в поредицата „Следвай пътя на новото БГ ВИНО“ десетки винарски изби в България преди деветото издание на Глобалната конференция за винен туризъм, чийто домакин ще бъде Пловдив. Организатор на форума е Министерството на туризма в партньорство със Световната организация по туризъм към ООН (UN Tourism).

С изяви на местни самодейни състави ще започне Фестивалът на Стоте войводи в Сливен, заявиха от общинския пресцентър. Събитието ще се проведе на 19 и 20 септември в Градската градина.

В първата фестивална вечер – 19 септември, на сцената ще се представят танцьорите от Детско-юношеския танцов състав (ДЮТС) „Бисерче“ при Военен клуб – Сливен, Младежкият танцов ансамбъл „Браво“ при Народно читалище „Хаджи Димитър – 1937“, както и фолклорните клубове „Звезден ритъм“, „Сливенски народни ритми“ и „Сливенци“.

На 20 септември, събота, програмата продължава с изяви на млади рок-групи от града – WindZane при Професионална гимназия по икономика „Проф. д-р Димитър Табаков“, „Монолог“ при Профилирана хуманитарна гимназия „Дамян Дамянов“, „Динамика“ и „невилС“.

Както БТА съобщи, двадесет местни производители ще представят продукцията си по време на Фестивала.

Фестивалът е идеен наследник на Сливенския панаир от 1876 година, където своите стоки са представяли търговци от цялата страна и чужбина. Целта на организаторите е да възстанови традициите. Първото му издание бе през 2015 година.