• Type:
  • Genre:
  • Duration:
  • Average Rating:

София (област)

Да бъдеш или да не бъдеш?

Коментар на автора

Да бъдеш или да не бъдеш…човек или куче, в тази помия наречена държава?

Убиват куче, Мая се казвало. Видимо, някога е било домашно – някога, вчера било бездомно, но всички се грижили за него? Сетне, през кучето минава гаден македонец, а на вратата му “грижещите се” за Мая, изписват “убиец”. Настава бунт. Кучешка революция. Репортажи, видеа на разплакани лелки и силиконови мис-ки, интервюта, както и безмозъчният въпрос на мисирите,

“Какво доведе до тази трагедия?”. Следват психолози, антрополози, анализатори и “всичколози”, един въз друг, да се изпреварват да анализират “трагедията”…

Онзи ден убиха Мартин. Човек. Млад човек на 23 години. Убиха го, докато се прибираше към вкъщи. С 260 км./ ч. Убиеца му, с алкохол и наркотици в кръвта – убива.Марти също е имало кой да обргрижва, обича и очаква. Уви, вратата на убиеца, гаден българин, няма нищо написано. Няма бунт. Няма революция. Подкрепяме във “фейса”, в мрежата и он-лайн, не и физически с лицето си, в лицето на убийците на човеци.

Не е същото, както за Мая нали?

Там пред блока, с Мая е по-лесно. По-разбираемо, дори по-приемливо. Къде ще протестираш за “някакъв си там” за дето го премазал “някой си”…? Защо ти е, да се замесваш в истории с убийци на хора, когато е по-лесно да пишеш публикации за премазани, влачени, обесвани, и насилници изобщо на животни? Понеже, този омършавял народ обича да бъде противопоставян и лъган, предопределен избора му, ако утре трябва да избирам, дали да спася Мая или Мартин, ще избера Мартин. Категорично. Така ми диктува съвестта. Така подсказва сърцето. И съзнанието на човек, познаващ хранителната верига в природата – в живота., както и чувството и задължението за грижа. Пък било то и за животно…

Бесен съм!

И аз обичам животните, но…

Поредните глупости от някой, който е изоставил кучето си, което после друг идиот ще премаже, за да може една група бездарници да свършат нещо стойностно в живота си? Да напишат публикация във “фейсбук”, например? Да се хареса от 12-15 хиляди помияри, които ценят повече живота на помияра пред блока, пред този на Човека на пътя? За собственият му живот, не му пука, щом е за Мая е готов да се самоубие пред ВМА? Даже, същите тези ще ме определят за душевно болен, защото не съм защитил паметта на кучето Мая? Как звучи само, “паметта на кучето…Мая”? Дори, не съм човек, без душа съм бил, защото не съм “цъкнал” лайк-а, на поредната публикация на “извесТниИти” и кучАтаТъ? Ма, там в тази “битка” за справедливост, пак сте избирателни.

Не сме народ, а поми*ри…

ПП: Снимката е реална.

От ляво е Мартин Димитров. Последната му снимка.

От дясно, Мая…

Ти избираш!

Кой ще придобие Lukoil и поръчките за боклука на София? Докъде стигна битката срещу еврото?

В редовното си издание на предавнето LIVE ПОЛИГРАFF, търсим отгооври на важни въпроси, чиито отговори са с висок обществен интерес.

затова, журналистът на свободна практика Симон Милков, отново тръгва по стъпките на истината, търсейки отговорите от народните представители в законодателната институция в държавата – Народно събрание.

Глледайте сега !

„Вътрешна сигурност“ проверява РПУ – Пирдоп

Повода е тежката катарофа причинена от пияният Матей Кънчев, както и обвързаностите на местните полицейски служители с извършителя.

Три поредни пъти жители на Средногорието се събират на протест срещу убийствата по пътищата и срещу джигитите не зачитащо правилата за движение.

Именно на последното протестно мероприятие, представителя на Сдружение „Съюз на радио слушателите“, журналиста на свободна практика Симон Милков, изчете сигнал адресиран до Министерство на вътрешните работи, лични министър Даниел Митов, както и Инспектората към МВР. Писмено е сигнализиран и главният прокурор. Според сигнала, с който разполага и bezpartien.bg, близките на младежа искат независимото следствие да работи и по устанояване присъствието на Венцислав Коленцов, но не като свидетел, а съучастник на Матей Кънчев. Предполагаемата „гонка“, вече не е толкова предполагаема, поне според изнесената инфомация и разкрития на Симон Милков, както и сред обществеността на средногорието.

Фактите сочат и участие на четвърто лице, което е извозвило Матей Кънчев в неизвестна посока, пред очите на служителите на РУ – П, град Пирдоп. Учителката Грета Шофелинова, е човека извозил убиеца на Матей с ясното съзнание, че току що е причинил ТПТП със загинал и след употреба на алкохол. Грета Шофелинова се оказа и бившата изгора на полицая Лучко Азманов, който по-късно лично ще попълни протокола за ПТП /виж по-надолу/.

Учителката и бивша „любов“ по креват на Лучко – Грета Шофелинова

Продължаваме с фактите и обстоятелствата по отношение на пътното УБИЙСТВО на Мартин Димитров.

Полицейските служители Мартин Тодоров и Найден Найденов, които ще бъдат обект на проверката на Дирекция „Вътрешна сигурност“ – МВР.

Пред Вас е така чаканият протокол за ПТП по смисъла на ЗМВР и ЗДвП, който е неизменна част от документацията за действията на полицейските служители при обработване на произшествия на пътя. Листя от протокола, с които се доказва, че тримата служители на РПУ – Пирдоп са бездействали в онази нощ. В услуга на убиеца на Мартин Димитров, тегният другар Матей Кънчев.

Протокола за настъпилото ПТП е изготвен от ЛучкоАзманов, за когото вече ви разказахме, че не само е направил опит да прикрие фактическият убиец – Матей Кънчев, а и дори протокола, който изготвя, според нас е в противоречие със закона. Особено в частта, с която е трябвало да опише предприетите действия срещу извършителя на тежкото транспортно произшествие.

Остава загадка, защото Матей не е тестван за алкохол и наркотици на място, чрез устройствата за полево тестване? Някой е знаел предварително резултата?

Полицая Лучко Азманов и приятелката му – PR в „Дънди Прешъс Метал“.

Да прикриеш обстоятелства за настъпило ПТП, в случая криминално деяние, употреба на алкохол, управление на МПС след употреба и настъпила смърт, не се ли наказва от закона? Какво повече му е нужно на “младшият полицейски автоконтрольор”, като предпоставки за прилагане на ЗМВР срещу Матей? Защо Матей не е арестуван още след пристигане на патрула и устанояване на фактологията по подаденият сигнал на 112? Все въпроси, чиито отговори допускаме, че ще бъдат в синхрон с версиите на полицаите и според вътрешната документация. Макар и ДП да се намира в НСС, след искане острана на протестиращите, няма гаранции, че отделната проверка на действията на служителите на РУ – П град Пирдоп, няма да завърши така, както редица други проверки на проверките на полицаи от полицаи.

Сами виждате, че Матей е възприет от тримата служители като “ПОСТРАДАЛ”…

Да не говорим, че във времето, което е подсигурено със съдействието и бездействието на тримата служители, Лучко, Найден Найденов и Мартин Тодоров, Матей и Венци са имали 4 дни, в които да направят всичко възможно да повлият на разследването на ТПТП.

За РПУ – Пирдоп, няма свидетели на зверският сблъсък, нищо, че има вписани пострадали, сред които и Стоян Стоянов, спътника на Матей, както и самият Матей според Лучко е със статут на пострадал, а не причинил ТПТП. Не е установил и употребата на алкохол. Не е и посочено, че убиеца на Марти – Матей е отказал тестване с дрегер.

И да е отказал Матей тестване за алкохол и наркотици, това трябва да е протоколирано пред свидетели, които също са част от информацията по документацията, по отношение действията на полицейският орган. Не е ясно и основанието, с което ще оправдаят липсата на акт по задържане на причинилият смърт след употреба на алкохол при упрвление на МПС, извършител.

Изобщо, не е като да няма какво да праоверява екипа на министър Митов в ОД-МВР София, по-конкретно РУ в средногорието.

Очакваме резултатите.

„Справедливост за Марти“ крещи отново Средногорието

Поредица от протести белязаха последните почти 40 дни, след смъртта на 23 годишният Мартин Димитров. ИА „Безпартиен БГ“ и Сдружение „Съюз на радио слушателите“, подкрепят смейството на Мартин в справедливите им протестни действия.

Жп прелезът, свързващ улиците „Железничар“ и „15-и кантон“, в Драгоман, ще бъде затворен между 30 октомври и 10 ноември

Жп прелезът, свързващ улиците „Железничар“ и „15-и кантон“ в Драгоман, ще бъде затворен между 30 октомври и 10 ноември. Това се съобщава в официалната интернет страница на Община Драгоман. 

Оттам посочват, че затварянето се дължи на изпълнението на проект: „Модернизация на железопътна линия София – Драгоман – сръбска граница жп участък Волуяк – Драгоман“. 

В тази връзка ще се въведе временна организация на движението, като живущите на ул. „15-и кантон“ се налага да преминават по следния обходен маршрут: ул. „15-и кантон“ – селскостопански път в местност Дел – надясно по общински път SFO2201 – ул. „Александър Стамболийски“, поясняват от Общината. 

 

/ЛРМ/

Евгения Кръстева-Благоева ще представи дебютния си роман „Реките на времето“ в Самоков

Евгения Кръстева-Благоева ще представи дебютния си роман „Реките на времето“ на 29 октомври в Общинска библиотека „Паисий Хилендарски“ в Самоков, съобщиха от културната институция. 

В своя дебютен роман Евгения Кръстева-Благоева поставя въпросите за вечната борба между доброто и злото, за нуждата от опазване на семейната и националната памет, но и за пречистващата сила на прошката. 

Както БТА писа, книгата на издателство „Сиела“ проследява историите на два рода, преживели Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, както и ужасите, сполетели „бившите хора“ в лагерите Куциян и Белене. Романът е базиран на редица спомени и документи от семейството на авторката. Пътищата на главните герои се преплитат с тези на някои от най-славните личности от началото на века като Димчо Дебелянов, полковник Владимир Серафимов, цар Борис Трети, Димитър Талев, Владимир Димитров-Майстора и др. Евгения Кръстева-Благоева разказва история, в която миналото оживява, а човешките емоции и избори напомнят, че времето тече като река – непредсказуемо, но винаги значимо.

Доц. д.н. Евгения Кръстева-Благоева има магистърска степен по история със специализация етнология и втора специалност английска филология в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Тя защитава докторска дисертация по етнология на тема „Личното име в българската традиционна култура“. Доц. Благоева е работила в Етнографския Институт на БАН. Тя е хоноруван преподавател в Департамента по антропология на Нов български университет, а от 2009 г. е доцент в същия департамент. Автор е на изследвания като „Личното име в българската традиция“, „Всичко за продан“, „Храна и култура“, и „Храненето на младите: траектория на вкуса“.

/ХК/

Дебютното издание на състезанието по планинско бягане „Първа пушка“ се организира в Копривщица на Деня на народните будители

Дебютното издание на състезанието по планинско бягане „Първа пушка“ ще се състои в Копривщица на 1 ноември в Деня на народните будители. Това съобщи за БТА организаторът на събитието Димитър Сейков.

По думите му той и приятелката му Ралица Добрева, с която организират надпреварата, нямат лична връзка с Копривщица, но от години харесват града като туристическа дестинация и са обсъждали идеята да направят спортно събитие там. Инициативата се заражда през януари тази година, когато двамата посещават връх Богдан.

Първоначално идеята била надпреварата да се проведе през април, за да съвпадне със 150-годишнината от избухването на Априлското въстание, но в последствие избират Деня на народните будители, 1 ноември. „Дата е леко патриотично заредена и се вписва логично в духа на Копривщица, роден град на Любен и Петко Каравелови и на Димчо Дебелянов“, посочи той.

Сейков уточни, че „Първа пушка“ се реализира със съдействието на община Копривщица. По думите му в Средна гора няма много състезания по планинско бягане, което прави проявата нова за региона.

„Искахме още от първо издание да имаме по-дълга дистанция, но решихме засега най-дългата да бъде 33 км, което е разумно за първо издание“, обясни Сейков. Той допълни, че интересът е над очакванията му, като са записани над 500 участници. „Очаквахме около 300–350 души, това беше най-оптимистичната ни прогноза. Вероятно мястото и достъпността на Копривщица от София, Пловдив и градове в Северна България, както и фактът, че надпреварата не съвпада с други големи състезания, допринесоха за това“, каза още той.

Маршрутите включват три дистанции от 10, 23 и 33 км. Късата дистанция достига до подножието на връх Голям Поп, в посока Панагюрски колонии. Средната минава изцяло по екопътеката към връх Богдан, а дългата обединява двата маршрута.

„На нас това ни е първо състезание и всичко е ново като изживяване. Имаме късмета да познаваме някои от организаторите на други големи състезания, които ни дадоха насоки как да проведем комуникацията с общината, какво да очакваме и какво трябва сами да решаваме“, заяви Сейков.

След приключването на събитието организаторите ще направят равносметка и ще съберат обратна връзка от участниците и местните жители. „Ще видим какво можем да подобрим. Не очакваме да сме на нивото на утвърдените състезания, които вече имат по десет издания и по няколко хиляди участници. Но това е началото. За догодина, ако всичко е наред, планираме и дистанция до 50 км“, каза в заключение Сейков.

/ДВ/

Лекция за развитието на Самоков като разпознаваем бранд с ползи за местната общност ще се състои на 29 октомври

Лекция за бъдещото развитие на Самоков и региона ще се състои на 29 октомври, съобщиха от Регионалния съвет за развитие на Самоков (РСРС). Лектор ще бъде пиар експертът Максим Бехар, а лекцията е на тема: „Брандиране на региона: необходимост, риск или просто най-важната предпоставка за успех на бизнеса в него“.

Събитието ще се проведе от 18:00 часа в ресторант „Самелеон“. Разговорът ще бъде посветен на идентичността и имиджа на Самоков и региона – как добрият пиар, последователното брандиране и общите усилия могат да превърнат града в разпознаваем бранд, който носи икономически и социални ползи за местната общност.

Лекцията е отворена за представители на общината и на бизнеса, като местата са ограничени до 30. Форматът включва и дискусия. 

Председателят на РСРС Сотир Немов каза за БТА, че Максим Бехар харесва региона, има идеи за развитие и може да допринесе да се случат по-добри неща.

 

 

/БИ/

Вследствие на обилните валежи нивото на река Искър в района на село Говедарци е повишено, съобщиха от Общината

Вследствие на обилните валежи нивото на река Искър в района на село Говедарци е повишено, съобщиха от Община Самоков. 

Проблем е установен само там, като на място е извършен обход и са предприети необходимите мерки за недопускане на наводнение. Навсякъде другаде по населените места нивата на реките са нормални и обстановката е под контрол, допълват от общинската администрация. 

На място тази сутрин е бил кметът на общината Ангел Джоргов, който ръководи действията, а техника работи активно за изграждане на диги и защита на жителите и имуществото. С цел превенция кметовете на селата следят речните корита и са в готовност да предприемат своевременни мерки при нужда.

Аварийното звено към Община Самоков продължава обходи по речните корита, за да гарантира безопасността на населението и да реагира при необходимост.

Към този момент положението е овладяно в село Говедарци. Няма нанесени материални щети. Бреговете на реката са паднали. Има изкоренени дървета, каза за БТА кметът на село Говедарци Лорита Христова. От 25 години не било толкова високо нивото не реката, добави още Христова.

От два дни в района на Мальовишкия дял има силен валеж. Водата е придошла от па-малки притоци на река Искър, обясни тя. Проблем е установен само там, като на място е извършен обход и са предприети необходимите мерки за недопускане на наводнение.

 

 

/ТТ/

Храмът „Свети Димитър Солунски“ в самоковското село Клисура отбеляза празника си

Храмът „Свети Димитър Солунски“ в самоковското село Клисура отбеляза празника си. Отслужен бе водосвет от отец Любомир Мишков. 

Той каза, че на днешния ден светата Православна църква си спомня за светия угодник Божи – свети великомъченик Димитър Солунски Чудотворец. Свещеникът припомни житието на светеца. По думите му всички ние сме призовани да учим децата от още ранна християнска възраст на истините на вярата, на условните християнски добродетели и Божи заповеди. Отец Любомир припомни, че светецът не се отказал от вярата си и устоял на всички мъчения. „Представете си един млад момък каква любов е имал към Бога и към хората, за да се откаже от всичко земно и да избере небесното, и много важно е човек, четейки житията на светците, да вниква в това, че там се срещат всякакви хора на всякаква възраст, които са били готови да се откажат от всички земни богатства, но да бъдат истински Христови последователи“. 

Свещеникът добави, че човешкият живот не е само тук на Земята, а Бог ни е дал живота, в който всеки да избира между добро и зло. Животът ни тук е подготовка за вечното и небесата. По думите на отец Любомир, ако няма любов между нас, няма как да сме Христови. Той благодари на всички присъстващи, че храмът е пълен и се грижат за Божия дом. „Малко селце е Клисура, но с много вярващи хора“. 

Отец Любомир освети и курбана, който бе раздаден на миряните. 

През летните месеци в рамките на няколко дни бе направен спешен ремонт на покрива. 

Миналата година храмът в село Клисура отбеляза 150 години от създаването си. Строежът на църквата започва през 1874 година. Тя е построена върху основите на по-стар храм, който е бил разрушен по време на кърджалийските нашествия и няма данни за него. Те са и причината голяма част от месното население в Клисура да се разсели към Пазарджишкото и Пловдивското поле. Местните жители са преживели големи набези и след това селото се възстановява. 

Храмът е реставриран пред няколко години. Той се намирал в окаяно състояние, като благодарение на Симеон Пешов, един от главните дарители на храмовете в селата Белчин и Клисура, и местното духовенство, храмът е спасен.

Село Клисура се намира в края на околията и граничи териториално с община Сапарева баня, която е към Дупнишката духовна околия, затова и често назад във времето свещеници от Дупница са служили там. Този край има и много развита почит към свети Димитър. 

През 2006 година е направен частичен ремонт, а впоследствие и друг, по-голям. Храмът е основно ремонтиран и иконите при реставрацията са запазени. През 2015 година сегашният Врачански митрополит Григорий, който тогава е бил викариен епископ на Софийския митрополит, освещава храма заедно със самоковски духовници. 

Около 1950 година в Клисура са живеели над 1000 души, а днес те са малко над 100. Основният поминък на местните е бил въглищарството и желязната руда, а по-късно земеделието и скотовъдството. Селото го има споменато в османски документи още през 16 век, но с друго име. 

Захарий Попрадойков е поканен от жителите да изрисува храма. Той е направил целия ансамбъл от царския ред на иконите. Попрадойков е един от представителите на Самоковската духовна школа.

По време на Българското Възраждане в периода 1810 – 1860 година при храма е имало килийно училище, а по-късно в селото е изградена и друга сграда на училището. 

/ВБ/

Scroll to top
Използваме "бисквитки", за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социалните медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за използването на нашия сайт с нашите партньори в социалните медии, рекламата и анализа. View more
Приеми