Трябва да съхраним Националния събор на народното творчество в Копривщица като добра практика. Това каза пред БТА координаторът на журито на XIII Националният събор на народното творчество и бивш директор на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН проф. д-р Владимир Пенчев.

Той обясни, че настоящият събор е юбилеен, защото началото е положено 1965 година, т.е. преди 60 години. Основната инициатива е на Райна Кацарова, която е една от най-известните български музиковедки. По думите на професора по време на социализма този модел на национален събор е бил лесно реализуем, но в днес става малко по-трудно, защото е сведено до Министерството на културата, под чиято шапка е инициативата. През последните години много често се сменяха и министри, и респективно екипите, и това в някаква степен повлия на тазгодишния събор, отбеляза проф. Пенчев. Той добави, че въпреки това първият ден преминава много добре, а утре предстои и официалното откриване на форума.  

Етапи

Националният събор на народното творчество преминава през два етапа – регионална селекция във всички региони на страната и национален етап в Копривщица, обясни професорът. Министерството на културата упълномощава областните управи да организират прегледи на народното творчество в съответните области, като експерти от ИЕФЕМ-БАН участват в подбора на участниците. Селекционните комисии проследяват изявите на изпълнителите през двата етапа на форума, излъчват изпълнителите на националния етап и отличават с медали най-добре представилите се на събора. 

Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките (ИЕФЕМ – БАН) е упълномощен да дава експертизата за това, обясни проф. Пенчев. Той добави, че въпреки това е налице конкурсно начало, като по този начин се отделят най-добрите, които да представят съответната регионална и локална култура на този национален събор.

Организация

Много ще настояваме организацията на следващия събор да започне доста по-рано, отбеляза професорът. Той каза, че тази година организацията е започнала през май, което е наложило всичко да се реализира в съвсем кратки срокове.  „Ние като експерти сме силно заинтересувани нещата да се получат както трябва, но се оказа, че сме информирали областите преди министерството“, каза проф. Пенчев. 

Участници

В националния събор има участници от всякакви възрасти – от бебета на няколко месеца до баби и дядовци на над 90 години. Всяка област има право на четиричасово изпълнение на събора, като са разпределени на шест сцени. Идеята е да се представи цялото разнообразие на народното творчество в съответната област, като се представят също етнически или етнокултурни общности.

Жури 

Всяка от шестте сцени има жури, което се състои от петима души – председател, трима експерти от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките (ИЕФЕМ – БАН) и документатор, обясни професор Пенчев. Той добави, че се работи в сътрудничество с Института за изследване на изкуствата при БАН. 

Критерии

Журито включва експерти, които оценяват по доста критерии, обясни координаторът. Той каза, че се следи за оригиналност, точност на изпълнението, съчетание на музика с танци и още много други. „За сетен път ще кажа – има го  конкурсното начало, но е важно желанието на хората да покажат своята култура – локална, регионална, защото и отделни села и и цели региони се представят“, отбеляза проф. ВладимирПенчев.  

Какво може да се види? 

В Националния събор на народното творчество в Копривщица вземат участие носители и наследници на локално нематериално културно наследство – певци, свирачи, танцьори, игрохорци, разказвачи на народни предания, приказки и анекдоти и други словесни форми, групи за народни обичаи от всички области на страната, които представят местни традиции, предвижда статутът на събора. Тук могат да бъдат видени различни прояви, включително и представяне на традиционни носии и различни и интересни обреди, добави проф. Пенчев.

Награди 

Тъй като събора е юбилеен тази година, за всички участници има медали и плакети за участие, но все пак има първо, второ и трето място. Има класиране, но за самите хора наистина е важно не толкова мястото, колкото участието, смята експертът. Той добави, че има хора, които носят медалите си от участието си в този събор преди 50 години. 

Интерес от чужбина 

Много чужденци посещават събора, каза проф. Пенчев. По думите му винаги е имало интерес – и професионален, и общокултурен, защото събора е посещаван от професионалисти –  хореографи, етнографи и фолклористи. 

ЮНЕСКО

Националният събор на народно творчество в Копривщица е вписан в Регистъра на добрите практики за опазване на нематериалното културно наследство на Организацията на ООН за образование, наука и култура (ЮНЕСКО). Тук ролята до голяма степен е наша, защото ние като институция, номинираме и за живи човешки съкровища и за тези номинации на ЮНЕСКО, посочи проф. Пенчев. По думите му съборът е наистина много добра практика и е фиксиран именно като такава, именно заради това ние трябва да го съхраним и за бъдещето. 

Основни организатори на събора са Министерството на културата, Община Копривщица, Областната администрация на Софийска област, Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките (ИЕФЕМ – БАН).  Той започна днес и ще продължи до 10 август.

Основните медийни партньори на събитието са Българската телеграфна агенция, Българската национална телевизия и Българското национално радио.

С официална церемония днес ще бъде открито 13-ото издание на Националния събор на народното творчество в Копривщица. 

Тазгодишното издание на събора е под патронажа на министър-председателя Росен Желязков. На церемонията по откриването е планирано да присъстват кметът на Копривщица Мария Тороманова, министърът на културата Мариан Бачев, областният управител на Софийска област Силвия Арнаутска, заместник-министърът на културата Ашот Казарян.

Основните медийни партньори на събитието са Българската телеграфна агенция, Българската национална телевизия и Българското национално радио.

Съборът се провежда от 1965 г. на всеки пет години в първата пълна седмица на месец август. Основни организатори на форума са Министерството на културата, Община Копривщица, Областната администрация на Софийска област, Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките (ИЕФЕМ – БАН).

След официалното откриване на събора, участие в програмата ще вземат осем групи и изпълнители от цялата страна. В церемонията ще се изяви певицата Нелина Орашъкова, а специален гост ще бъде Валя Балканска. Младежката коледарска група „Иван Терзиев“ от Ямбол ще представи типичен ямболски коледарски буенек, докато женската група от село Сатовча, област Благоевград, ще изпълни пеене „на високо“, вписано в Представителната листа на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. Николай Тодоров от София ще представи марковска песен, лазарската група от читалище „Напредък – Юпер“ ще покажат лазарски танц, а Бистришките баби от село Бистрица, Софийска област, ще изпеят жътварска песен. 

В програмата на откриването са включени също така автентичен сватбарски обичай засевка от село Здравец, Варненска област, както и танцов състав „Сърбеница“ от село Софрониево, Врачанска област. След тържественото откриване на централната сцена следва програмата на групи от Софийска област.

На втората сцена ще се представят Стара Загора и Бургас, докато по същото време се очаква третата сцена да приеме представители на пет области, Монтана, Плевен, Видин, Враца и Шумен. Четвъртата сцена ще бъде ангажирана с изяви на  представители от Добрич и Силистра. На петата сцена ще се представят групи от Пазарджик и Благоевград, докато на шестата сцена ще се изявят групи от Варна, Разград и Русе.

Националният събор на народното творчество в Копривщица започна вчера и ще продължи до неделя, 10 август.

За четвърта поредна година в курортен комплекс Боровец се състоя Международният джаз фестивал „Д-р Емил Илиев“. Фестът се проведе от 1 до 6 август. Акцентът на тазгодишното издание беше поставен върху българските изпълнители. Българската телеграфна агенция е медиен партньор на фестивала от 2022 година. 

Музикалният форум беше открит от министъра на културата Мариан Бачев, кмета на община Самоков Ангел Джоргов, областния управител на Софийска област Силвия Арнаутска, генералните директори на БТА и БНР – Кирил Вълчев и Милен Митев, както и директора на събитието д-р Татяна Илиева. Първата награда бе връчена на Българското национално радио, което тази година отбелязва 90 години от създаването си. Втората награда бе връчена на Биг бенда на БНР по случай 65-ата им годишна.

В първата музикална вечер на сцената излязоха Биг бендът на БНР с диригент Антони Дончев, гост солистът Орлин Павлов и осемгодишната Даная. Павлов каза, че много обича джаза, защото в него има свобода. 

Преди фестивала официално бе открита изложба на самоковския художник Георги Георгиев с десет акварелни картини и осем пластики. 

През втория ден бяха представени книгите на волейболиста Владимир Николов и журналистиката Виолета Цветкова – „Високо“ и „45 срещи насаме с незабравимите“. . На сцената се изяви шведската група „Дърти Луупс“. 

В третата фестивална вечер в Боровец на сцената се качиха солистката Вероника Тодорова, „КласикАрт“ и „Нгуен Ле Силк & Сенд трио“. В рамките на съпътстващата програма беше представена книгата на кинокритика проф. Божидар Манов „Що е то? Гатанки в стихове“ и лятна джаз академия за деца с ръководител джаз певицата Кристина Кирова. 

Четвъртата вечер от джаз фестивала в Боровец беше посветена на българската музика. На сцената първо се качи групата „Триплет трио“, която е в състав Александър Деянов-Скилър (бийтбокс), Атешхан Юсеинов (китара) и Радослав Славчев-Ривърмен (бас) и представи песни от бъдещия си албум. Те бяха последвани от групата „Зона Це“, която изплрни песни от най-новия си албум. Публиката чу и композиции на покойния Васил Пармаков, основател и дългогодишен член на формацията. Два филма – „Живот в 33/16“ и „Само джаз“ – бяха прожектирани като част от съпътстващата програма на фестивала. 

Квартетът „Айрис Йенстер“ представи авторска музика в петата музикална вечер.  Филмът „Балканска черна кутия“ на режисьора и сценарист Цветан Драгнев бе прожектиран като част от съпътстващата програма. В същия ден автомобилният пилот Никола Цолов даде пресконференция пред медиите и заяви, че е преминал през няколко спорта докато намери своя любим – автомобилния. На следващия ден той се срещна с почитатели. 

В последния фестивал ден (6 август), освен срещата с Никола Цолов, на сцената се качиха музикантите от „Миро Иванов Квартет“, а присъстващите чуха четири нови музикални пиеси и изцяло авторска музика. Те бяха последвани от българо-кубинската група „Лос Папис“, която изпълни кубински, порторикански и венецуелски песни и вдигна публиката на крака. В последния фестивален ден бяха наградени доброволци и хората, които помагат за организацията на фестивала. Грамоти и награди връчи директорът на фестивала д-р Татяна Илиева.  В съпътстващата програма бе прожектиран филмът „Сънувам музика“.

Международният джаз фестивал „Д-р Емил Илиев“ не е просто регионално събитие в курортен комплекс Боровец – неговата стойност е национална и той заслужено присъства в културния календар на Република България. Това заяви в интервю за БТА Татяна Илиева, директор на фестивала, посветен на д-р Емил Илиев. Музикалният форум бе закрит снощи, след шест дни, изпълнени с музика и емоции в най-стария зимен курорт у нас – Боровец.

На въпрос как оценява тазгодишното издание на фестивала, Илиева отговори, че ще бъде нескромно от нейна страна да дава оценка, но добави, че по аплодисментите и усмивките по лицата на публиката, и мнението на изпълнителите, фестивалът е бил успешен и много положителен.

Татяна Илиева каза, във всеки един от дните е имало неща, които са я трогнали, но по-различното тази година е, че е поставен акцент върху българските изпълнители. По думите на директора е било крайно време български музикален форум да даде приоритет на българските музиканти, които по нищо не отстъпват на международните изпълнители. „Всички те са на толкова високо ниво, че на хора, които идват за първи път на фестивала, им се струват, че са чужденци“, добави тя. 

„Още когато се подготвяме за пътуването си до Боровец, ние всички много се вълнувахме. Два пъти по-голямо е вълнението в последната фестивална вечер, защото знаем, че нашият музикален празник, за съжаление, приключва, а всички все още ни държат прекрасните емоции“, сподели Илиева. 

На въпрос коя група или изпълнител са я впечатлили най-силно, тя посочи, че всички участници са оставили траен отпечатък у нея. Все пак сподели, че е била особено трогната от изпълнението на група „Зона Це“, по време на чийто концерт завалял дъжд — ту спиращ, ту отново изливащ се. Въпреки капризите на времето, музикантите не се притеснили, а дъждът дори ги вдъхновил да свирят с още по-голяма страст и отдаденост.

„Нещо, което много ме впечатли беше изпълнението на „КласикАрт“ и солистката Вероника Тодорова, заради които публиката става три пъти на крака и не искаше да пусне тези музиканти от сцената“, добави тя. Според Илиева да интерпретираш в джаз вариант класически музикални произведения е много трудно, защото членовете на „КласикАрт“ всъщност са класически музиканти и това е тяхната основна работа. 

Директорът на фестивала сподели, че е научила много уроци, но най-важният сред тях е необходимостта да бъдем борбени, да вървим напред, да усъвършенстваме това, с което сме се захванали, да се учим от грешките си и преди всичко – да останем силни.

Тя допълни, че екипът на музикалния форум вече е набелязал част от участниците за следващото издание, сред които отново ще има световноизвестни изпълнители.

Тазгодишното издание бе откритo на 1 август със своя химн, а присъстващите станаха на крака в памет на създателя му – доктор Емил Илиев. Официалното откриване направиха директорът на фестивала д-р Татяна Илиева, министърът на културата Мариан Бачев, кметът на община Самоков Ангел Джоргов, генералните директори на БТА и БНР – Кирил Вълчев и Милен Митев, и областният управител на Софийска област Силвия Арнаутска. 

Българската телеграфна агенция е медиен партньор на Международния джаз фестивал „Д-р Емил Илиев“ в курортен комплкес Боровец от първото му издание през 2022 година. 

Днес и утре, 7 и 8 август, между 8:00 ч. и 16:00 ч., заради премахване на крайпътна растителност, се променя организацията на движение на автомагистрала (АМ) „Хемус“ в посока София в участъка от 42 до 50 км. Това съобщиха от Агенция „Пътна  инфраструктура“ (АПИ).

Дейностите ще се изпълняват в аварийната лента, където ще бъде разположена нужната техника. По време на работата трафикът няма да бъде спиран и ще се осъществява в активна и изпреварваща лента.

АПИ апелира шофьорите да карат внимателно, да спазват правилата за движение и ограничението на скоростта и да не предприемат рискови изпреварвания, с които да застрашават безопасността на всички останали пътуващи.

Министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов каза в края на юли, че вече се работи по почти всички ЛОТ-ове на АМ „Хемус“. Предстои да бъдат издадени разрешителни за още два и тя може да бъде приключена до края на 2029 г., което ще даде тласък в развитието на цяла Северна България, добави той.

Тази вечер бе закрито четвъртото издание на Международния джаз фестивал „Д-р Емил Илиев“ в курортен комплекс Боровец. Първи на сцената излязоха изпълнителите от групата „Миро Иванов Квартет“.

Последва и награждаване на доброволци и на хората, които помагат за организацията на фестивала. Грамоти и награди връчи директорът на фестивала д-р Татяна Илиева.

На сцената се качиха и изпълнителите от българо-кубинската група „Лос Папис“, които вдигнаха публиката на крака с изпълнения на латиноамерикански песни и танци. 

Международният джаз фестивал „Д-р Емил Илиев“ в курортен комплекс Боровец бе открит на 1 август със своя химн, а присъстващите станаха на крака в памет на създателя му – доктор Емил Илиев. Официалното откриване направиха директорът на фестивала д-р Татяна Илиева, министърът на културата Мариан Бачев, кметът на община Самоков Ангел Джоргов, генералните директори на БТА и БНР – Кирил Вълчев и Милен Митев, и областният управител на Софийска област Силвия Арнаутска. Българската телеграфна агенция е медиен партньор на Международния джаз фестивал „Д-р Емил Илиев“.

В последната фестивална вечер на сцената на Международния джаз фестивал „Д-р Емил Илиев“ в Боровец на сцената ще се качат изпълнителите от „Миро Иванов квартет“ и българо-кубинската група „Лос Папис“, съобщават от екипа на форума. 

В музикалната формация са Миро Иванов (китара), Александър Васев (клавишни инструменти), Радослав Славчев – Ривермен (бас) и Кристиян Желев (барабани). БТА припомня, че Радослав Славчев е част от„Триплет трио“, който също излезе на сцената в Боровец в понеделник. 

Групата „Лос Папис“ е в състав Калин Вельов (перксуии и вокал), кубинската изпълнителка Ире Васкес (вокал и пиано), Дилян Давидков (тромпет и вокал), Мартин Велев (бас), Георги Попов (конги), Димитър Стоев (тромбон) и Шльоми Хаим (перкусии). 

В съпътстващата програма днес е включена среща с автомобилния пилот Никола Цолов. Ще бъде излъчен и филмът „Сънувам музика“. На днешния ден Преображение Господне в зимния курорт ще бъде отслужена архиерейска литургия от Мелнишкия епископ Герасим в съслужение с духовници от Самоковксата духовна околия в единствената дървена църква в България. 

Снощи на сцената в Боровец се качиха изпълнителите от квартет „Айрис Йенстер“. Излъчен бе и документалният филм „Балканска черна кутия“. 

Българската телеграфна агенция е медиен партньор на Международния джаз фестивал „Д-р Емил Илиев“.