Високотехнологичната производствена компания „Интегрейтид микро-електроникс България“ ЕООД в Ботевград търси специалисти за седем свободни позиции, предимно в областта на инженерните науки, казаха за БТА от компанията. 

От „Интегрейтид микро-електроникс България“ предлагат професионално развитие за софтуерен инженер в IT отдел, ръководител проекти и процесен инженер в „Електронно производство“, разработчик на тестови системи и електронен дизайнер в „Автоматизация и развой на тест системи“, специалист връзка с клиенти и специалист закупуване по проекти. Изискванията за всяка позиция са специфични и свързани с дейността, а сред общите критерии са добро владеене на английски език писмено и говоримо, проактивност, отлична компютърна грамотност, готовност за работа в реална производствена среда и др. Единствено за позицията „специалист връзки с клиенти“ могат да кандидатстват и хора с висше образование по икономика специалност „Логистика“.

„Интегрейтид микро-електроникс България“ е част от глобалната структура на Integrated Micro-Electronics, Inc. (IMI) – световен лидер в производството на електроника за автомобилната, индустриалната, телекомуникационната и медицинската индустрия. IMI има производствени и търговски структури в над 10 държави, включително Филипините, Китай, Япония, Израел, САЩ, Мексико, Нидерландия, Германия, Франция, България и Сърбия. В България IMI развива своята дейност в град Ботевград, където се намират три модерни производствени звена за производство на високотехнологични електронни модули и пластмасови детайли за водещи световни клиенти в автомобилната индустрия.

„Работим с най-съвременни технологии и оборудване, като насърчаваме иновативното мислене и непрекъснатото усъвършенстване. Използваме модерни CAD системи, PLC програмиране, роботика и индустриални сензори, като създаваме уникално оборудване и приспособления, съобразени с конкретните нужди на производството“, казаха от фирмата. В момента в завода работят 1900 човека от различни населени места от региона. 

Освен приятелска и подкрепяща работна среда, компанията предлага редица социални и финансови придобивки като атрактивна стартова заплата, ваучери за храна, безплатен транспорт от София, Етрополе, Правец, Мездра, Враца и околните населени места, допълнително здравно осигуряване и безплатни медицински услуги, годишни премии и карти за отстъпки, безплатни тонизиращи напитки и преференциални цени на територията на завода, мултиспорт карта и възможности за обучения и сертифициране. 

Министерството на труда и социалната политика (МТСП) обяви мярката „Избирам България“, насочена към завръщащите се от чужбина българи, както и към желаещите да се преместят в населено място с до 50 000 жители. 

„Избирам България“ е финансирана от Програма „Развитие на човешките ресурси“ (ПРЧР) към МТСП и се реализира в два компонента. По първия, който цели да привлече български граждани, които желаят да се завърнат в родината, могат да кандидатстват хора, които или са живели в чужбина през 12 от последните 18 месеца, или са новозавършили образованието си зад граница, обясни за БТА заместник-министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова. Целта на втория компонент на мярката „Избирам България“ е да насърчи хора, които в момента живеят в България, да започнат работа в друго населено място с под 50 000 жители.

Трябва да съхраним Националния събор на народното творчество в Копривщица като добра практика. Това каза пред БТА координаторът на журито на XIII Националният събор на народното творчество и бивш директор на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН проф. д-р Владимир Пенчев.

Той обясни, че настоящият събор е юбилеен, защото началото е положено 1965 година, т.е. преди 60 години. Основната инициатива е на Райна Кацарова, която е една от най-известните български музиковедки. По думите на професора по време на социализма този модел на национален събор е бил лесно реализуем, но в днес става малко по-трудно, защото е сведено до Министерството на културата, под чиято шапка е инициативата. През последните години много често се сменяха и министри, и респективно екипите, и това в някаква степен повлия на тазгодишния събор, отбеляза проф. Пенчев. Той добави, че въпреки това първият ден преминава много добре, а утре предстои и официалното откриване на форума.  

Етапи

Националният събор на народното творчество преминава през два етапа – регионална селекция във всички региони на страната и национален етап в Копривщица, обясни професорът. Министерството на културата упълномощава областните управи да организират прегледи на народното творчество в съответните области, като експерти от ИЕФЕМ-БАН участват в подбора на участниците. Селекционните комисии проследяват изявите на изпълнителите през двата етапа на форума, излъчват изпълнителите на националния етап и отличават с медали най-добре представилите се на събора. 

Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките (ИЕФЕМ – БАН) е упълномощен да дава експертизата за това, обясни проф. Пенчев. Той добави, че въпреки това е налице конкурсно начало, като по този начин се отделят най-добрите, които да представят съответната регионална и локална култура на този национален събор.

Организация

Много ще настояваме организацията на следващия събор да започне доста по-рано, отбеляза професорът. Той каза, че тази година организацията е започнала през май, което е наложило всичко да се реализира в съвсем кратки срокове.  „Ние като експерти сме силно заинтересувани нещата да се получат както трябва, но се оказа, че сме информирали областите преди министерството“, каза проф. Пенчев. 

Участници

В националния събор има участници от всякакви възрасти – от бебета на няколко месеца до баби и дядовци на над 90 години. Всяка област има право на четиричасово изпълнение на събора, като са разпределени на шест сцени. Идеята е да се представи цялото разнообразие на народното творчество в съответната област, като се представят също етнически или етнокултурни общности.

Жури 

Всяка от шестте сцени има жури, което се състои от петима души – председател, трима експерти от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките (ИЕФЕМ – БАН) и документатор, обясни професор Пенчев. Той добави, че се работи в сътрудничество с Института за изследване на изкуствата при БАН. 

Критерии

Журито включва експерти, които оценяват по доста критерии, обясни координаторът. Той каза, че се следи за оригиналност, точност на изпълнението, съчетание на музика с танци и още много други. „За сетен път ще кажа – има го  конкурсното начало, но е важно желанието на хората да покажат своята култура – локална, регионална, защото и отделни села и и цели региони се представят“, отбеляза проф. ВладимирПенчев.  

Какво може да се види? 

В Националния събор на народното творчество в Копривщица вземат участие носители и наследници на локално нематериално културно наследство – певци, свирачи, танцьори, игрохорци, разказвачи на народни предания, приказки и анекдоти и други словесни форми, групи за народни обичаи от всички области на страната, които представят местни традиции, предвижда статутът на събора. Тук могат да бъдат видени различни прояви, включително и представяне на традиционни носии и различни и интересни обреди, добави проф. Пенчев.

Награди 

Тъй като събора е юбилеен тази година, за всички участници има медали и плакети за участие, но все пак има първо, второ и трето място. Има класиране, но за самите хора наистина е важно не толкова мястото, колкото участието, смята експертът. Той добави, че има хора, които носят медалите си от участието си в този събор преди 50 години. 

Интерес от чужбина 

Много чужденци посещават събора, каза проф. Пенчев. По думите му винаги е имало интерес – и професионален, и общокултурен, защото събора е посещаван от професионалисти –  хореографи, етнографи и фолклористи. 

ЮНЕСКО

Националният събор на народно творчество в Копривщица е вписан в Регистъра на добрите практики за опазване на нематериалното културно наследство на Организацията на ООН за образование, наука и култура (ЮНЕСКО). Тук ролята до голяма степен е наша, защото ние като институция, номинираме и за живи човешки съкровища и за тези номинации на ЮНЕСКО, посочи проф. Пенчев. По думите му съборът е наистина много добра практика и е фиксиран именно като такава, именно заради това ние трябва да го съхраним и за бъдещето. 

Основни организатори на събора са Министерството на културата, Община Копривщица, Областната администрация на Софийска област, Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките (ИЕФЕМ – БАН).  Той започна днес и ще продължи до 10 август.

Основните медийни партньори на събитието са Българската телеграфна агенция, Българската национална телевизия и Българското национално радио.

С официална церемония днес ще бъде открито 13-ото издание на Националния събор на народното творчество в Копривщица. 

Тазгодишното издание на събора е под патронажа на министър-председателя Росен Желязков. На церемонията по откриването е планирано да присъстват кметът на Копривщица Мария Тороманова, министърът на културата Мариан Бачев, областният управител на Софийска област Силвия Арнаутска, заместник-министърът на културата Ашот Казарян.

Основните медийни партньори на събитието са Българската телеграфна агенция, Българската национална телевизия и Българското национално радио.

Съборът се провежда от 1965 г. на всеки пет години в първата пълна седмица на месец август. Основни организатори на форума са Министерството на културата, Община Копривщица, Областната администрация на Софийска област, Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките (ИЕФЕМ – БАН).

След официалното откриване на събора, участие в програмата ще вземат осем групи и изпълнители от цялата страна. В церемонията ще се изяви певицата Нелина Орашъкова, а специален гост ще бъде Валя Балканска. Младежката коледарска група „Иван Терзиев“ от Ямбол ще представи типичен ямболски коледарски буенек, докато женската група от село Сатовча, област Благоевград, ще изпълни пеене „на високо“, вписано в Представителната листа на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. Николай Тодоров от София ще представи марковска песен, лазарската група от читалище „Напредък – Юпер“ ще покажат лазарски танц, а Бистришките баби от село Бистрица, Софийска област, ще изпеят жътварска песен. 

В програмата на откриването са включени също така автентичен сватбарски обичай засевка от село Здравец, Варненска област, както и танцов състав „Сърбеница“ от село Софрониево, Врачанска област. След тържественото откриване на централната сцена следва програмата на групи от Софийска област.

На втората сцена ще се представят Стара Загора и Бургас, докато по същото време се очаква третата сцена да приеме представители на пет области, Монтана, Плевен, Видин, Враца и Шумен. Четвъртата сцена ще бъде ангажирана с изяви на  представители от Добрич и Силистра. На петата сцена ще се представят групи от Пазарджик и Благоевград, докато на шестата сцена ще се изявят групи от Варна, Разград и Русе.

Националният събор на народното творчество в Копривщица започна вчера и ще продължи до неделя, 10 август.

За четвърта поредна година в курортен комплекс Боровец се състоя Международният джаз фестивал „Д-р Емил Илиев“. Фестът се проведе от 1 до 6 август. Акцентът на тазгодишното издание беше поставен върху българските изпълнители. Българската телеграфна агенция е медиен партньор на фестивала от 2022 година. 

Музикалният форум беше открит от министъра на културата Мариан Бачев, кмета на община Самоков Ангел Джоргов, областния управител на Софийска област Силвия Арнаутска, генералните директори на БТА и БНР – Кирил Вълчев и Милен Митев, както и директора на събитието д-р Татяна Илиева. Първата награда бе връчена на Българското национално радио, което тази година отбелязва 90 години от създаването си. Втората награда бе връчена на Биг бенда на БНР по случай 65-ата им годишна.

В първата музикална вечер на сцената излязоха Биг бендът на БНР с диригент Антони Дончев, гост солистът Орлин Павлов и осемгодишната Даная. Павлов каза, че много обича джаза, защото в него има свобода. 

Преди фестивала официално бе открита изложба на самоковския художник Георги Георгиев с десет акварелни картини и осем пластики. 

През втория ден бяха представени книгите на волейболиста Владимир Николов и журналистиката Виолета Цветкова – „Високо“ и „45 срещи насаме с незабравимите“. . На сцената се изяви шведската група „Дърти Луупс“. 

В третата фестивална вечер в Боровец на сцената се качиха солистката Вероника Тодорова, „КласикАрт“ и „Нгуен Ле Силк & Сенд трио“. В рамките на съпътстващата програма беше представена книгата на кинокритика проф. Божидар Манов „Що е то? Гатанки в стихове“ и лятна джаз академия за деца с ръководител джаз певицата Кристина Кирова. 

Четвъртата вечер от джаз фестивала в Боровец беше посветена на българската музика. На сцената първо се качи групата „Триплет трио“, която е в състав Александър Деянов-Скилър (бийтбокс), Атешхан Юсеинов (китара) и Радослав Славчев-Ривърмен (бас) и представи песни от бъдещия си албум. Те бяха последвани от групата „Зона Це“, която изплрни песни от най-новия си албум. Публиката чу и композиции на покойния Васил Пармаков, основател и дългогодишен член на формацията. Два филма – „Живот в 33/16“ и „Само джаз“ – бяха прожектирани като част от съпътстващата програма на фестивала. 

Квартетът „Айрис Йенстер“ представи авторска музика в петата музикална вечер.  Филмът „Балканска черна кутия“ на режисьора и сценарист Цветан Драгнев бе прожектиран като част от съпътстващата програма. В същия ден автомобилният пилот Никола Цолов даде пресконференция пред медиите и заяви, че е преминал през няколко спорта докато намери своя любим – автомобилния. На следващия ден той се срещна с почитатели. 

В последния фестивал ден (6 август), освен срещата с Никола Цолов, на сцената се качиха музикантите от „Миро Иванов Квартет“, а присъстващите чуха четири нови музикални пиеси и изцяло авторска музика. Те бяха последвани от българо-кубинската група „Лос Папис“, която изпълни кубински, порторикански и венецуелски песни и вдигна публиката на крака. В последния фестивален ден бяха наградени доброволци и хората, които помагат за организацията на фестивала. Грамоти и награди връчи директорът на фестивала д-р Татяна Илиева.  В съпътстващата програма бе прожектиран филмът „Сънувам музика“.