• Type:
  • Genre:
  • Duration:
  • Average Rating:

София (област)

Четвъртата вечер от джаз фестивала в Боровец ще бъде с българка музика

Тази вечер на сцената на Международния джаз фестивал „Д-р Емил Илиев“ в курортен комплекс Боровец ще се качи „Триплет трио“ и музикантите от групата „Зона Це“, съобщават от екипа на форума. 

През днешния ден ще има и съпътстваща програма. Ще бъдат излъчени филмите „Живот в 33 / 16“ и „Само джаз“, на които режисьор е Милан Огнянов. Вторият филм е посветен на Милчо Левиев и ще бъде представен от Божидар Манов.     

Групата „Зона Це“ е създадена през 1992 година, когато пианистът и композитор Васил Пармаков записва своя първи самостоятелен албум, наречен Lombroso. Негови музикални партньори са близките му приятели Стоян Янкулов-Стунджи и Веселин Веселинов-Еко. Покрай записите на албума тримата музиканти се превръщат в ядрото на групата. След 2002 година, по най-различни рационални и емоционални причини, групата преустановява своята активна концертна дейност до 2011 г., когато по инициатива на Стунджи, приета от Васко и Еко, отново се събират, но този път като трио. 

През май 2016 г. настъпва и най-тежкият момент в тяхната история- здравословните проблеми на Васил Пармаков се задълбочават и той напуска този свят. Стунджи и Еко са покрусени, но решават да изнесат поредица от концерти в памет на своя скъп приятел, изпълнявайки неговата музика. Те канят пианиста Васил Спасов и китариста Мирослав Иванов, които също са близки приятели на Васко Пармаков. Четиримата осъществяват няколко турнета из България, разказват организаторите. В момента „Зона Це“ се състои от Стоян Янкулов-Стунджи (барабани, перкусии), Веселин Веселинов-Еко (бас), Васил Спасов (пиано, синтезатори) и Мирослав Иванов (китари). 

„Триплет Трио“ е съставено от Александър Деянов-Скилър (бийтбокс), Атешхан Юсеинов (китара) и Радослав Славчев-Ривърмен (бас).

Александър Деянов е роден 1988 г. Той е един от първите, които внасят културата на бийтбокса в България. През 2007 година става първият бийтбокс шампион на България. Той изкарва бийтбокса извън традиционните хип-хоп влияния като съчетава много голям спектър от стилове. Той се изявява на сцени в Япония, САЩ, Англия, Германия, казват организаторите на джаз феста.

Атешхан Юсеинов е виртуозен китарист, музикант с нестандартни идеи, автор и лидер на няколко различни проекта, а Радослав Славчев-Ривермен е един от водещите бас китаристи у нас . Музиката на „Триплет трио“ представлява една експлозивна смес от българските традиции и модерния звук. Думата „плет“ перфектно описва същността на проекта: букет от различни стилове, отбелязват от екипа на Международния джаз фестивал „Д-р Емил Илиев“.

През изминалата вечер на сцената на джаз фестивала се качи солистката Вероника Тодорова заедно със състава „КласикАрт“. След тях на сцената се качиха изпълнителите от френското трио „Силк & Сенд“. 

Преди те да се качат на сцената директорът на фестивала д-р Татяна Илиева връчи на доброволките Аделина Георгиева и Михаела Миланчева грамоти за това, че за четвърта поредна година помагат за организацията на фестивала.

Българската телеграфна агенция е медиен партньор на Международния джаз фестивал „Д-р Емил Илиев“. 

/ТС/

Триото „Силк § Сенд“ ще изпълни песен, базирана на български ритми по време на джаз фестивала в Боровец

Френското трио „Силк § Сенд“ ще завърши тази вечер своя концерт с песента „Коприна и пясък“, както се казва и групата. Песента е базирана на български ритми, каза музикантът Нгеун Ле от групата по време на пресконференция в хотел „Рила“ в курортен комплекс Боровец. 

Той разказа, че в началото не е обичал да свири в трио, по-късно е разбрал, че много му харесва, а тази вечер за пръв път ще свири с китара, която е специално направена за него. Музикантът каза, че триото им се нарича „Коприна и пясък“ и обясни, че пясъкът идва от Африка, а коприната от Азия. 

Изпълнителите са за втори път в България, а държавите, в които са били по участия са много на брой. Групата е била на участие и в София. Нгеун Ле каза, че харесва традиционната българска музика, която по думите му е богата на много ритми. 

Барабанистът от групата Рани Криджа отбеляза, че по професия е инженер, защото родителите му още от дете са го карали да тръгне по този път, но в сърцето му винаги е била музиката и затова е станал барабанист. Той обясни, че в началото майка му и баща му не са били съгласни, но по-късно са разбрали, че това, с което се занимава, го прави щастлив и те само могат да се гордеят се него. По думите му откакто е започнал да свири с Нгуен Ле е разбрал, че музиката е неговата голяма любов. 

Крис Дженис, който е джаз контрабасист, композитор и аранжор, коментира, че свири с лявата ръка, което по думите му е доста рядко срещано. 

Нгуен Ле е самоук. Започва да свири на барабани, а по-късно се пренасочва към китарата. Академичните му занимания са в областите на изящните изкуства и философията, след които се насочва към музикалната кариера. Поради тази причина неговите артистични идеи не могат да бъдат обвързани с определена школа – той ги развива, като се уповава на собствените си възприятия. Друг важен принцип на Ле е, че той определя себе си като строител на мостове между различни жанрове, стилове и държави. 

Крис Дженинс е джаз контрабасист, композитор, аранжьор и преподавател. Израства в Канада и започва отрано да се занимава с музика – най- напред с уроци по пиано и класическа китара, преди да се насочи към бас китарата и контрабаса. В Калгари, Канада, той има възможността да свири с много местни музиканти, а също така да акомпанира на чужденци.

През 2002 г. Крис се премества да живее в Европа и се утвърждава като международно известен и търсен басист със седалище Париж. Свири с музиканти като Карим Зиад, Боян Зулфикарпашич, Рик Маргица, Пол Маккендълс, Рудреш Махантапа, Химко Паганоти и Марк Джулиана. В момента е част от триото на Нгуен Ле.

Рани Криджа е роден в Мароко, в сърцето на културата Гнава. По време на юношеските си години, започва да слуша традиционните музикални стилове на северна Африка, което оформя основата на музиката, изпълнявана от него днес. Известен с познанията и възможностите си да свири автентични арабски, африкански и латино ритми. Той участва в записи, турнета и дели една сцена с артисти като Стинг, Хърби Хенкок, Ал Ди Меола, Пласидо Доминго, Питър Гейбриъл, Ве Де Ер Биг Бенд, Ани Ленъкс, Принс.

 

/ТТ/

Джазът има много направления и може да докосне почти всеки човек, каза джаз певицата Кристина Кирова

Джазът има много направления и може да те докосне. Той помага на хората и особено на децата да се развиват и да усъвършенстват мозъка си. Джазът развива умението да се зарадваш на живота от една друга перспектива и подобрява комуникационните способности. Това каза в интервю за БТА джаз певицата Кристина Кирова. Тя води днес лятна джаз академия за деца в Боровец. Събитието е част от съпътстващата програма на Международния джаз фестивал „Д-р Емил Илиев“. Фестивалът започна на 1 август и продължава до 6-и.

Кирова казва, че най-важното за децата, които искат да учат джаз, е емоцията. Родителите също са важен фактор, защото трябва да подкрепят децата си да изразят какво има в душата им. По думите й детето трябва да приеме, че всеки звук е красив. Това в джаза е много важно, защото той е произлязъл от класическата музика, която вече е съществувала, „но душата на хората ги е завела към блус, джаз и реално това е възможността ти да проявиш своето въображение, а след това да се запознаеш и с правилата в музиката – солфеж, ритмика“. Тя добави, че когато човек знае всички тези правила, може да се изразява свободно и красиво. 

„Джазът развива умението да се зарадваш на живота от една друга перспектива и подобрява комуникационните способности“, добави тя. Според нея джазът дава много красива, душевна и цветна посока в живота. 

На въпрос какво би казала на родителите, които имат притеснения да заведат децата си на джаз академия, тя каза, че правилният отговор е смело напред, защото децата имат нужда от подкрепата на своите родители, за да повярват в себе си. 

Джаз изпълнителката каза, че хубавото на днешното време е, че децата могат чрез интернет да преслушат стари записи от преди 50-60 и дори 80 години назад. По думите й те трябва да се възползват от технологиите, но най-ценното е, когато детето хване джаз инструмента в ръце. 

Тя казва, че в сърцето й важно място заема Еми Лайтхаус и посочи, че тя е добър пример какво представлява джазът независимо какво се случва около теб – музиката е в теб и тя е твоят начин да дадеш нещо на света. Джаз изпълнителката добави, че харесва всякаква музика и във всеки един проект има нещо красиво. „Разликата между мен и някой, който не е учил музика, е, че аз мога да кажа защо ми харесва определен проект“. 

По отношение на това, че джаз музиката е определяна като бутикова, Кирова коментира, че всичко идва от представата какво е джаз. Добави, че някои хора под „джаз“ си представят нещо много конкретно, а „всъщност джазът има много разклонения и всеки би си харесал определено направление и може дори да не разбере, че това е джаз“. Кристина Кирова допълни, че музиката се създава за хората и не е само за тези, които са учили този вид изкуство. 

Тя е много щастлива, че има възможността да се докосне до деца, които имат много искрено и чисто отношение към музиката. По думите й с днешната академия може би са поставили началото на нещо голямо и значимо за културния живот на България. 

По време на джаз академията Кирова показа на децата различни инструменти. Те пяха и се забавляваха, след което последва представяне на книгата „Що е то? Гатанки в стихове“ на проф. Божидар Манов. Всички деца получиха лакомства за верен отговор, а накрая последва раздаване на грамоти за участие и общи снимки. 

Кристина Кирова е на шест години, когато прави първите си стъпки в музиката, като става част от вокалната група „Радиодеца“ към БНР. През годините продължава музикалния си път със самостоятелни изяви, а през 2016-а завършва Националната музикална академия „Панчо Владигеров“ със специалност поп и джаз пеене. Пътят ѝ на голямата сцена започва именно на Международния джаз фестивал, създаден от д-р Емил Илиев, който повярва в нейния талант и характерния ѝ музикален почерк. През годините следват изяви на различни джаз фестивали и на клубната сцена, като представя авторска музика и модерен прочит на популярни песни и джаз стандарти.

В третата фестивална вечер от Международния джаз фестивал „Д-р Емил Илиев“ в Боровец на сцената ще се качат Вероника Тодорова, „КласикАрт“ и „Нгуен Ле Силк & Сенд Трио“.

/ВБ/

Един музикант трябва да бъде много искрен и отворен със своята публика, за да има какво да разкаже, каза солистът Вероника Тодорова

Един музикант трябва да бъде много искрен и отворен със своята публика, за да има какво да разкаже и да е готов да разкрие душата си. Това каза солистката Вероника Тодорова по време на пресконференция в хотел „Рила“ в курортен комплекс Боровец. Тя ще се качи на сцената тази вечер на Международния джаз фестивал „Д-р Емил Илиев“ заедно с музикантите от ансамбъла „КласикАрт“. 

По думите й българската музика е дълбокият корен, от който има нужда и прибирайки се след 20 години от чужбина в България, е научила колко много я обича. Тя каза, че има нужда от българска музика и като човек, и като артист. 

По време на пресконференцията Тодорова съобщи, че е донесла със себе си от Германия, където е живяла, оригинални аранжименти на музикални произведения. Тя посочи, че ще представи своя лична творба – „Танцът на водата“, и каза, че винаги я е вдъхновявала водата. Тодорова припомни, че е родом от троянското село Дебнево. 

По думите й акордеонът е един специален инструмент не само за нея, но и за много други музиканти. „С този инструмент човек може да бъде много виртуозен и да работи с тона на музиката. За мен това е много специален инструмент и когато го прегърна имам чувството, че заедно дишаме“, каза Вероника Тодорова. Тя посочи, че няма приключение, в което да не се е впускала с него.Тя отбеляза, че за съжаление българският фолклор е все още нова територия за нея, но тя е магическа. „Знам, че там има много енергия, която няма начин да не е моята като българка. Аз съм родена тук на тази земя и със сигурност я нося и усещам“, добави още тя.

Кристияна Алипиева-Михайлова, виолончелист в състав „КласикАрт“, каза, че тази вечер се чувстват като мисионери, които искат да продължат каузата на д-р Емил Илиев, създател на Международния джаз фестивал. Тя припомни как са се запознали с Вероника Тодорова и добави, че това е станало благодарение на техните деца, които са се запознали в залата, докато са чакали своите майки. По думите й това, което ги обединява, е суинга. Тя посочи, че  „КласикАрт“ е нещо феноменално и може да се гордее с перфектен екип. Тя добави, че не трябва да се губят корените и няма значение, че са класически музиканти, важно е да се показва на публиката и българското. 

Първото произведение тази вечер ще бъде на американски композитор. Втората творба, която ще изпълнят, е благодарение на вдъхновението, което им вдъхнала журналистката Елиана Захариева – част от екипа на джаз фестивала. На сцената тази вечер тангото ще срещне джаза. 

Цигуларката Калина Христова каза, че във всеки един състав всеки музикант е ценен, но и отговорността е много голяма. По думите й със своите колеги винаги гледат да се впуснат в непознатото, защото според нея човек расте по този начин. Музиката няма граници, ние сме тези, които ги поставяме, но „КласикАрт“ се опитва да ги прескочи и да отиде в непознатото, добави Христова. „Джазът носи едно усещане за свобода“, подчерта тя. 

Вероника Тодорова от близо 20 години работи като диригент и концертиращ музикант на европейската сцена. През 2006 година на Световното първенство по акордеон в Норвегия е обявена за най-добрата акордеонистка в света. Същата година печели и титлата „Майстор на Германия“. 

„КласикАрт“ е създаден през 2017 г. от солисти, обединени от любовта към това, което правят, следвайки мечтите си. Ансамбълът е в състав: Калина Христова – цигулка (концертмайстор на Софийска филхармония), Галина Любенова – цигулка (Симфоничен оркестър на БНР), Евгения Бааджиева-Димова – виола (пом. водач на виолите в СО на БНР), Кристиана Алипиева-Михайлова – виолончело (пом. концертмайстор на виолончелите в Софийска филхармония), Явор Добрев – кларинет (водач на кларинети в Софийска опера и балет) и Михаил Михайлов – валдхорна (първи валдхорнист на Софийска филхармония). 

Концертите на „КласикАрт“ са концептуални спектакли с музика, слово, художествено осветление и специален надслов. Репертоарът им непрекъснато се разширява, включва премиери на творби от български композитори, както и рядко изпълнявани камерни шедьоври от бароковата епоха, класика, романтизъм и съвремие. „КласикАрт“ успешно реализира концерти с джаз формати, танго и филмова музика. Умеят да интригуват и чрез гостуванията на различни музиканти.

Българската телеграфна агенция е медиен партньор на Международния джаз фестивал „Д-р Емил Илиев“. 

/ТТ/

Вероника Тодорова, „КласикАрт“ и „Нгуен Ле Силк & Сенд Трио“ ще се качат на сцената в третата вечер на джаз фестивала в Боровец

В третата фестивална вечер от Международния джаз фестивал „Д-р Емил Илиев“ в Боровец на сцената ще се качат Вероника Тодорова, „КласикАрт“ и „Нгуен Ле Силк & Сенд Трио“, съобщават организаторите. 

Вероника Тодорова от близо 20 години работи като диригент и концертиращ музикант на европейската сцена. През 2006 година на Световното първенство по акордеон в Норвегия е обявена за най-добрата акордеонистка в света. Същата година печели и титлата „Майстор на Германия“. 

„КласикАрт“ е създаден през 2017 г. от солисти, обединени от любовта към това, което правят, следвайки мечтите си. Ансамбълът е в състав: Калина Христова – цигулка (концертмайстор на Софийска филхармония), Галина Любенова – цигулка (Симфоничен оркестър на БНР), Евгения Бааджиева-Димова – виола (пом. водач на виолите в СО на БНР), Кристиана Алипиева-Михайлова – виолончело (пом. концертмайстор на виолончелите в Софийска филхармония), Явор Добрев – кларинет (водач на кларинети в Софийска опера и балет) и Михаил Михайлов – валдхорна (първи валдхорнист на Софийска филхармония). 

Концертите на „КласикАрт“ са концептуални спектакли с музика, слово, художествено осветление и специален надслов. Репертоарът им непрекъснато се разширява, включва премиери на творби от български композитори, както и рядко изпълнявани камерни шедьоври от бароковата епоха, класика, романтизъм и съвремие. „КласикАрт“ успешно реализира концерти с джаз формати, танго и филмова музика. Умеят да интригуват и чрез гостуванията на различни музиканти.

През 30-те години, в които Нгуен Ле се превърна в един от най-изявените артисти на компанията АКТ, критиците определяха всеки един от албумите му като шедьовър. Той е един от рядко срещаните музиканти, чийто личен отпечатък върху звук и техника е запазена марка.

Ле е самоук. Започва да свири на барабани, а по- късно се пренасочва към китарата. Академичните му занимания са в областите на изящните изкуства и философията, след които се насочва към музикалната кариера. Поради тази причина неговите артистични идеи не могат да бъдат обвързани с определена школа – той ги развива, като се уповава на собствените си възприятия. 

Международният джаз фестивал „Д-р Емил Илиев“ в Боровец бе открит в петък със своя химн, а присъстващите станаха на крака в памет на създателя му – доктор Емил Илиев. Официалното откриване направиха директорът на фестивала д-р Татяна Илиева, министърът на културата Мариан Бачев, кметът на община Самоков Ангел Джоргов, генералните директори на БТА и БНР – Кирил Вълчев и Милен Митев, и областният управител на Софийска област Силвия Арнаутска. Те изнесоха тържествени слова, а министър Мариан Бачев връчи награди на името на създателя на фестивала – д-р Емил Илиев.

БТА е медиен партньор на фестивала.

/ВБ/

Шведската група „Дърти Луупс“ ще предложи изненади на публиката в Боровец по време джаз фестивала, каза басистът Хенрик Линдер

Тази вечер на сцената на Международния джаз фестивал „Д-р Емил Илиев“ в Боровец ще се качи шведската група „Дърти Луупс“.  

Басистът на групата Хенрик Линдер каза, че ще има смесица на всичко от тяхната кариера, като ще има и изненади. По думите му обикновено двама души правят аранжиментите. Хенрик Линдер обясни, че най-лесният начин да започнеш в музикалната сфера е да правиш кавъри. Той обясни, че е пял в училищен хор. 

По отношение на това как правят концертите си басистът обясни, че е важно да има прилив и отлив – да не са само бързи или само бавни изпълнения. 

Линдер каза, че би му било интересно да изследва българските ритми, които се приближават по ритмичност до тези в Близкия Изток. На въпрос, че много групи в днешно време се политизират и имат пристрастност и дали шведската група е такава, той отговори не, но уважават изразяването на свободното мнение.  

Името на групата е измислено от техен приятел, който им е изпратил списък с имена и те са избрали това. 

Той посочи, че търсят групи, които се различават от тяхната, защото, като направят кавър, да се различава от оригинала. Линдер обясни, че би било забавно да направят и нещо с бигбенд. 

Басистът обясни, че в Швеция всяко дете до девет години може да свири безплатно на какъвто инструмент желае. 

Групата „Дърти Луупс“ обединява талантите на приятелите от детинство Йона Нилсон (вокали и клавишни инструменти) и Хенрик Линдер (бас китара и бек вокали) с този на Арон Мелергорд (барабани и бек вокали). През 2008 година тримата решават да сформират „Дърти Луупс“, за да дадат простор на собственото си усещане и разбиране за поп музика. Аранжиментите им представляват смес от джаз, фюжън, госпъл, фънк, електроника, поп и диско. Първоначално записват и публикуват кавър версии на различни песни, с които привличат вниманието на музикалния мениджър Андреас Карлсон. Той им помага да изградят мрежа от почитатели и да подпишат договор с продуцента Дейвид Фостър и компанията „Върв“. През 2014 година групата издава дебютния си албум „Луупифайд“ последван от още три.

/ВБ/

В Самоков бяха представени книгите на Владимир Николов и Виолета Цветкова – „Високо“ и „45 срещи насаме с незабравимите“

В Художествена галерия „Проф. Васил Захариев“ в Самоков бяха представени две книги – „Високо“ на волейболиста Владимир Николов и „45 срещи насаме с незабравимите“ на журналистиката Виолета Цветкова. Събитието бе открито от директора на Международния джаз фестивал „Д-р Емил Илиев“ – д-р Татяна Илиева. То е част от съпътстващата програма на джаз феста. 

Илиева каза, че по традиция в дните на фестивала се организират срещи с хора, които са направили много за България. По думите й писателката Виолета Цветкова е казала, че работи по нов проект – книгата „Високо“, и така е научила, че волейболистът живее на столичната улица, носеща името на д-р Емил Илиев, създател на фестивала. 

Модератор на събитието бе Златна Костова, която е дългогодишен служител в Българската телеграфна агенция. По думите й „Високо“ е честна, вдъхновяваща, откровена и неконюктурна книга. Костова добави, че в книгата се говори за интелигентен, чувствителен и вдъхновяващ човек – Владимир Николов. Според нея професионализмът на волейболиста няма граници и той върви по най-високата летва и тази книга е едно откровение, което „аз лично четох като най-добрия образец от романите. Аз се вълнувах, плаках и се смях. Нямах търпение да минавам от глава на глава, както се чете един най-добър роман“, каза още Златна Костова. Тя допълни, че се надява всеки сам да открие книгата. Златна Костова припомни историята как се е запознала с Владимир Николов. По думите й жанрът на книгата е различен – от една страна е автобиография, а от друга страна е роман. 

Златна Костова каза, че Владимир Николов и Виолета Цветкова се нареждат в нейната поредица с вдъхновяващи личности. По думите на Костова най-хубавото в нейния живот са професионалистите, а Николов и Цветкова са едни от тях. „Това са хора, които са готови да посрещат всички предизвикателства в живота си“, каза тя. Според нея Виолета Цветкова е най-добрият портретист-писател и тя прави словесни портрети на хората. Тя се среща с големи личности и ги представя на читателите. „Много силно препоръчвам книгата „Високо“ и книгата „45 срещи насаме с незабравимите“, защото и двете могат да се четат по какъвто начин искате – отпред назад и отзад напред“, допълни още модераторът. По думите й това са приятни и интересни четива. 

Виолета Цветкова допълни, че това е документален роман. Тя каза за книгата „Високо“, че това е издание, в което всеки може да открие частица от себе си. По думите й в книгата има частица от историята на България. При писането на такъв вид книги трябва да влезеш в главата на героя от книгата – да живееш като него, говориш като него и дори да мислиш като него. Тя каза, че тайни в книгата има – истини и взаимоотношения, които знаят хората от волейболната среда, но не и обикновените. Тя обясни, че в книгата няма жълто написани неща. 

Владимир Николов каза, че идеята да бъде написана книгата е, че преди няколко година със своята съпруга са говорили, че трябва да оставят нещо след себе си и да го оставят на своите деца. Той добави, че са се запознали с писателя Захари Карабашлиев и той е бил този, който е направил първата крачка по нейната реализация. На въпрос какво му казват хората, които са прочели книгата той отговори, че има добри отзиви. Волейболистът  препоръча на всички хора, които тръгват да я четат да не си слагат лимит на мечтите си и здраво да ги преследват. 

По отношение на волейбола Владимир Николов каза, че той много се е развил, като конкуренцията е по-голяма, тренировките са по-осезаеми и играчите трябва да са по-подготвени.  

За книгата си „45 срещи насаме с незабравимите“ Виолета Цветкова поясни, че тези 45 срещи са незабравими за нея като журналист, който повече от 30 години работи в сферата на културата. „Това винаги са били моите занимания. Срещите започнаха още от 1993 година, когато започнах като репортер и преминах всички стълбички – редактор, отговорен редактор във вестник „Континент“, но освен че пишех по-кратки текстове, коментари и анализи, едно от любимите ми неща, които правех, е големи интервюта“, каза още журналистката. 

По думите й обикновено е правила интервюта с хора от културата. Томът представя 45 интервюта на авторката с личности като Катя Паскалева, Георги Калоянчев, Тодор Колев, Стоянка Мутафова, Георги Данаилов, Валери Петров, Леда Милева, Магда Абазова, Крикор Азарян, Иван Андонов, Наум Шопов, проф. Никола Георгиев, Димо от P.I.F., Коста Цонев и др. В книгата са използвани снимки от архива на БТА. Тя посочи, че всички интервюта са незабравими и всички принадлежат на сърцето и душата й. 

Цветкова допълни, че има поне още 45 човека, които би описала в книга. Тя посочи, че е често запитвана дали може да има продължение на книгата, но не се е замисляла да го направи. Виолета Цветкова каза, че има много богат архив и има много още какво да се разкаже, напише и изговори. 

В края на събитието кметът на община Самоков Ангел Джоргов връчи награди на Цветкова и Николов на името на създателя на фестивала д-р Емил Илиев. 

Втората вечер джаз фестивалът ще предложи музикални изпълнения от шведската група „Дърти Луупс“. През днешния ден ще бъде излъчен и филмът „Дъждовен ден“, на който режисьор, сценарист и оператор е Андрей Чертов. Желаещите ще могат да се срещнат лично с него в хотел „Рила“ в Боровец.

Международният джаз фестивал „Д-р Емил Илиев“ в курортен комплекс Боровец бе открит вчера със своя химн, а присъстващите станаха на крака в памет на създателя му – доктор Емил Илиев. Официалното откриване направиха директорът на фестивала д-р Татяна Илиева, министърът на културата Мариан Бачев, кметът на община Самоков Ангел Джоргов, генералните директори на БТА и БНР – Кирил Вълчев и Милен Митев, и областният управител на Софийска област Силвия Арнаутска. Те изнесоха тържествени слова, а министър Мариан Бачев връчи награди на името на създателя на фестивала – д-р Емил Илиев.

БТА е медиен партньор на фестивала. 

/ВБ/

Когато пея, близките ми настръхват и се разплакват, каза осемгодишната Даная Александрова пред БТА

В блиц интервю за БТА осемгодишната Даная Александрова разказа как е започнала да се занимава с музика и какво най-много обича да изпълнява. Тя и Орлин Павлов откриха в петък вечерта четвъртото издание на Международния джаз фестивал „Д-р Емил Илиев“ в Боровец. 

Даная Александрова разказа, че нейните родители са открили таланта й да пее. Тя каза, че обича да изпълнява песни на Нели Рангелова, Маргарита Хранова, Искрен Пецов, Милена и други. 

Младата изпълнителка добави, че наскоро е взела участие в концерти с благотворителна кауза, където е застанала до известни певци. 

На въпрос какво й казват родителите, близки, роднини и приятели, когато пее, Даная отговори, че ги разплаква. Според тях тя пее много хубаво и настръхват. Тя каза, че неин музикален идол е певицата Нели Рангелова. 

Любимата песен на Даная е нейната авторска „Разбити мечти“. 

Даная добави, че много се е зарадвала, когато баща й е казал, че ще участва във фестивала в Боровец. Младата талантлива изпълнителка каза, че пее от петгодишна, а първата песен, която е изпяла, е била за бездомните животни. Добави, че вкъщи отглежда куче. Бащата на Даная разказа, че дъщеря му участва в благотворителни събития, като в родния им град Дряново са напълнили цял стадион. Тогава са събрани около 200 000 лева за човек в нужда.     

Даная Александрова има три авторски песни. „Земята с любов да спасим“ достигна над 6 000 000 гледания. Тя е завоювала над 130 златни отличия в страната и чужбина. Неин вокален педагог е Аделина Колева. На шест години в международен формат в Италия става интернационален шампион за България, а на следващата година се завръща с Гран При от Париж и Белград в конкурсите за таланти на Европа с авторска песен. В първото издание на Националния конкурс за нова детска песен „Музикална въртележка“ в Плевен печели първото място, както и вота на публиката. Ден след това е на финала на „Интернет търси талант“ и става първият победител на изданието. Даная вече е с подписани договори за роли в пълнометражни български филми.

/ВБ/

Владимир Николов и Виолета Цветкова ще се срещнат с читатели в Художествената галерия „Проф. Васил Захариев“ в Самоков

Волейболистът Владимир Николов ще представи автобиографичната си книга „Високо“, написана в съавторство с журналистката Виолета Цветкова, която също ще представи и своята книга „45 срещи насаме с незабравимите“. Това съобщават от екипа на Международния джаз фестивал „Д-р Емил Илиев“, който се провежда в курортен комплекс Боровец. Културното събитие ще се състои в Художествена галерия „Проф. Васил Захариев“ и е част от съпътстващата програма на джаз фестивала. Срещата ще започне в 11:30 часа. Модератор ще бъде Златна Костова. 

Втората вечер джаз фестивалът ще предложи музикални изпълнения от шведската група „Дърти Луупс“. Групата обединява талантите на приятелите от детинство Йона Нилсон (вокали и клавишни инструменти) и Хенрик Линдер (бас китара и бек вокали) с този на Арон Мелергорд (барабани и бек вокали).  През 2008 година тримата решават да сформират „Дърти Луупс“, за да дадат простор на собственото си усещане и разбиране за поп музика. Аранжиментите им представляват смес от джаз, фюжън, госпел, фънк, електроника, поп и диско. Първоначално записват и публикуват кавър версии на различни песни, с които привличат вниманието на музикалния мениджър Андреас Карлсон. Той им помага да изградят мрежа от почитатели и да подпишат договор с продуцента Дейвид Фостър и компанията „Върв“. През 2014 година групата издава дебютния си албум „Луупифайд“ последван от още три.

През днешния ден ще бъде излъчен и филмът „Дъждовен ден“, на който режисьор, сценарист и оператор е Андрей Чертов. Желаещите ще могат да се срещнат лично с него в хотел „Рила“ в Боровец.

„Дъждовен ден“ е режисьорският дебют Андрей Чертов. Филмът получава наградата „Златен Ритон“ за 2013 година, той нарочно е черно-бял. Историята на филма разказа за културната среда и живот на Пловдив, завъртян през джаз китариста Огнян Видев. През погледа му е представена пловдивската бохема – Атанас Кръстев – Начо Културата, Георги Божилов – Слона, Катя Паскалева, Димитър Киров – ДиКиро, Георги Бояджиев – Бояджана, вече напуснали ни. С художници и творци, писатели, артисти, поети, музиканти, с които общува по различни начини и сред които името на българския джазов музикант Огнян Видев е безспорно едно от особено ярките, защото „джазът е „арт“ – изкуство, не е само забавление, съобщават още организаторите на джаз фестивала.

Международният джаз фестивал „Д-р Емил Илиев“ в курортен комплекс Боровец бе открит вчера със своя химн, а присъстващите станаха на крака в памет на създателя му – доктор Емил Илиев. Официалното откриване направиха директорът на фестивала д-р Татяна Илиева, министърът на културата Мариан Бачев, кметът на община Самоков Ангел Джоргов, генералните директори на БТА и БНР – Кирил Вълчев и Милен Митев, и областният управител на Софийска област Силвия Арнаутска. Те изнесоха тържествени слова, а министър Мариан Бачев връчи награди на името на създателя на фестивала – д-р Емил Илиев.

Първата награда бе връчена на Българското национално радио, което тази година отбелязва 90 години от създаването си. Отличието прие генералният директор на общественото радио Милен Митев. Втората награда бе връчена на Биг бенда на БНР по случай 65-ата им годишна, а наградата получи диригентът Антони Дончев. Отличие бе връчено на Лилия Илиева- дъщеря на създателите на фестивала и един от водещите на форума.

/ТТ/

Изложба на самоковския художник Георги Георгиев бе открита в Боровец

Самоковският художник Георги Георгиев подреди изложба в хотел „Рила“ в курортен комплекс Боровец. Тя е част от съпътстващата програма на Международния джаз фестивал „Д-р Емил Илиев“, който започна тази вечер в най-стария зимен курорт в България. 

В изложбата могат да се видят десет акварелни картини и осем пластики, каза пред БТА художникът. По думите му изложбата се осъществява благодарение на директора на фестивала д-р Татяна Илиева. Георгиев отбеляза, че експозицията и джаз фестът взаимно се допълват. Той добави, че творбите са направени през последните няколко години и те са подбрани специално, защото показват природата на Самоков. „Предполагам, че всеки по различен начин усеща цветовете. Има по-ярки и по-убити картини“, обясни той. Георгиев отбеляза, че е попитан от хората защо не рисува морето и отговори, че за да го направи, трябва да е живял там затова рисува планината, защото живее именно тук в Самоков – в подножието на Рила планина. 

Кураторът на изложбата изкуствоведът проф. Аксиния Джурова каза, че художникът Георги Георгиев е от най-младото поколение местни художници, което се отличава от старата възрожденска традиция. „Тази изложба специално показва художника в две направления – едното е живопис – прекрасни акварели, които са предимно инспирирани от природни състояния, не толкова конкретни пейзажи“, каза още Джурова. Тя обясни, че в творбите на Георгиев няма да се видят типичните планински пейзажи, нито градските. В скулптурата Георги Георгиев е един от малкото, които творят, защото в Самоков няма такава традиция. По думите й художникът вдъхва живот на стари предмети и ги превръща в артефакти. Проф. Джурова каза, че той е от самоковските художници, които са успели да се откъснат от цялата традиция на местните художници, каквато сме свикнали да виждаме. 

Директорът на Международния джаз фестивал Татяна Илиева каза, че всяка година фестивалът има съпътстваща програма и благодари на художника, че е приел поканата да бъде част от нея. 

Кметът на община Самоков Ангел Джоргов каза, че голяма част от картините вече са продадени и това са едни прекрасни произведения на изкуството. По време на откриването на изложбата той благодари на Татяна Илиева, на проф. Аксиния Джурова, на художника, както и на генералните директори на БТА и БНР – Кирил Вълчев и Милен Митев за отразяването на всички събития, свързани с фестивала. 

Изложбата ще може да бъде видяна до 6 август, докогато продължава и Международният джаз фестивал „Д-р Емил Илиев“. Сред официалните лица бяха още генералните директори на БТА и БНР – Кирил Вълчев и Милен Митев, народният представител Валентин Милушев, културни дейци и други. 

Георги Георгиев е роден в град София през 1968 година. Той завършва Художествената гимназия в град София през 1987 година, съобщават организаторите от Международния джаз фестивал „Д-р Емил Илиев“.

Има осем самостоятелни изложби, последната от които в Градска Художествена галерия-град Благоевград през 2024 г, както и седем участия в общи художествени изложби. Участник в шестото балканско квадринале на живописта „Митовете и легендите на моя народ“ 2024 г. в град Стара Загора. Работи в областта на изобразителното изкуство – графика, живопис и малка пластика. Георгиев е един от организаторите на ежегодния пленер в град Самоков „Нишките на времето“, заедно с Национален дарителски фонд „13 века България“ и Община Самоков. Собственик е на галерия „Ретро Арт Галери“ в Самоков. По настоящем живее и работи в града.

 

/ТТ/

Scroll to top
Използваме "бисквитки", за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социалните медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за използването на нашия сайт с нашите партньори в социалните медии, рекламата и анализа. Виж още
Приеми