Най-големият успех на фондация „Проект Бузлуджа“, която вече десет години работи за опазването на паметника на връх „Бузлуджа“, е това, че той вече не се възприема като руина, а като място с бъдеще. Това каза в интервю за БТА създателят и управител на фондацията арх. Дора Иванова по време на откриването на петия фестивал Open Buzludzha, който преминава под мотото „История за споделяне“.

Това беше една изоставена руина, а в момента е сцена на музика, култура и съвременно изкуство, отбеляза тя. Благодарение на спечеленото финансиране по проект на Община Казанлък за изграждане на покрив и прозорци, монументът  тепърва предстои да разгърне потенциала си, допълни арх. Иванова. 

Намираме се на прага на превръщането му от изоставено място в тази световна дестинация, която искаме да видим, каза тя. За арх. Иванова това е изключително вълнуващо, а екипът на фондацията се радва, че може да го сподели с гостите на фестивала.

По думите и това не е могло да бъде възможно без институционалната подкрепа. „Със сегашното издание на Open Buzludzha празнуваме не само годишнината на фондацията, но и новото възможно бъдеще на паметника, което е факт благодарение на усилията на Община Казанлък и на Областна администрация – Стара Загора“, посочи тя. През следващите 36 месеца предстои да бъде осъществен проект, част от Концепция за интегрирани териториални инвестиции на Община Казанлък, с който да се постави нов постоянен топлоизолиран покрив и нови прозорци, обясни арх. Дора Иванова. Това е първата и най-важна мярка, за да може монументът да бъде консолидиран и да се позволи развитието му. Тя изказа благодарност за подкрепата на Община Казанлък, че са включили паметника в концепцията си за развитие и на Областна администрация, в чието управление се намира монументът, както и за готовността този проект да бъде осъществен. 

Предстои да бъде разработена цялостна визия, съгласувана на всички нива в държавата, но това, което ние искаме да видим тук – на връх Бузлуджа, е една отворена платформа за разказване и споделяне на истории, едно място, на което да бъдат показани творби на съвременни артисти, каза още арх. Дора Иванова.

Според екипа на фондация „Проект Бузлуджа“ това е прекрасно място за събития и конференции. Бихме искали да позволим на посетителите да се качват до върха на 70-метровия пилон, за да се насладят на прекрасната гледка тук, в центъра на България, това да е място, което е живо целогодишно, с цялостен културен календар и с много събития и посещения. Бихме искали Бузлуджа да бъде място за съвременна култура и изкуство, образование, диалог, място, от което да учим от миналото и което да бъде полезно за туризма на региона и страната“, отбеляза тя. 

Арх. Иванова подчерта, че паметникът на връх Бузлуджа привлича посетители от цял свят. По думите й на фестивала Open Buzludzha в момента има посетители от поне 20 държави. „Това са хиляди хора, които се възхищават на монумента и които в момента имат възможност да научат повече и за историята. Смятаме, че едно толкова интересно място като никое друго има капацитет да привлича както артисти, така и посетители, които да разбират повече за контекста и за България“, посочи тя. Според нея паметникът е уникален с това, че по света няма друго подобно архитектурно творение. Това, което се крие зад фасадата, е една огромна отговорност и ние в момента работим по нея – какви са посланията на бъдещата Бузлуджа, как да разкажем нейната история и да включим хората в нея, обясни арх. Дора Иванова. Тя подчерта, че паметникът трябва да бъде запазен, но и изпълнен със смисъл и съдържание, за да не се забравят моментите от миналото, които са важни, сложни, травматични и противоречиви и да се учим от тях. 

„Мотото на Open Buzludzha е „История за споделяне“, защото за пръв път споделяме историите, които от години записваме за паметника, посочи още арх. Иванова. По думите ѝ „история за споделяне“ е и целият проект за опазване на монумента, защото той е възможен благодарение на усилията на много хора, институции, експерти, доброволци от България и чужбина, които през последните десет години са работили, за да може той да има бъдеще. 

Фестивалът, който беше официално открит вчера и продължава днес и утре, има изключително богата дневна програма, разказа тя. Има фестивална игра под надслов именно „История за споделяне“ с десет различни дневни активности – работилници, турове, лекции, както и много забавления и игри за деца. Декорът на фестивала е изключителен – очакваме най-големите хрърчила в България, 3D мапинг, както и разнообразна музикална програма, допълни тя. 

Open Buzludzha се осъществява с финансиране от Национален фонд „Култура“ и с подкрепата на Министерството на туризма, Община Казанлък, Областна администрация – Стара Загора и Националния парк-музей „Шипка – Бузлуджа“. Според организаторите възможното бъдеще на монумента е плод именно на доброто взаимодействие между институциите, доброволците и неправителствения сектор. 

Гости от България и чужбина събра край паметника „Бузлуджа“ откриването на тазгодишния фестивал Open Buzludzha, който ще продължи до 17 август. Това е петото издание на културния форум, чиято мисия е да популяризира каузата за опазване и социализиране на монумента. Фестивалът е организиран от фондация „Проект Бузлуджа“, която тази година отбелязва десетата годишнина от основаването си, а фестивалът преминава под надслов „История за споделяне“. 

„Мотото е „История за споделяне“, защото за пръв път споделяме историите, които от години записваме за паметника Бузлуджа именно тук – на фестивала“, каза за БТА арх. Дора Иванова, основател и управител на фондация „Бузлуджа“.  Каним хората да преживеят мястото, да споделят свои истории за паметника и да създадат нови такива, посочи тя. По думите ѝ „история за споделяне“ е и целият проект за опазване на паметника, защото той е възможен благодарение на усилията на много хора, институции, експерти, доброволци от България и чужбина, които през последните десет години са работили, за да може сградата да има бъдеще. 

„Най-важното, което се случи за десет години, е че успяхме да променим начина, по който тази сграда се възприема и от едно място, което беше изоставена руина без перспектива, в момента това е сцена на музика, на култура и съвременно изкуство и сграда с бъдеще“, коментира арх. Дора Иванова. Тя отбеляза, че благодарение на спечеленото финансиране по проект на Община Казанлък за изграждане на покрив и прозорци, сградата тепърва предстои да разгърне потенциала си. Намираме се на прага на превръщането на сградата от изоставено място в тази световна дестинация, която искаме да видим, заяви тя и отбеляза, че това е изключително вълнуващо, а екипът на фондацията се радва, че може да го сподели с гостите на фестивала. 

Предстои да бъде разработена цялостна визия, съгласувана на всички нива в държавата, но това, което ние искаме да видим тук – на връх „Бузлуджа“, е една отворена платформа за разказване и споделяне на истории, едно място, на което да бъдат показани творби на съвременни артисти, допълни тя. 

По време на откриването бяха връчени и наградите на финалистите от фотоконкурса „Бузлуджа през обектива на времето“, организиран от Община Казанлък. Отличени бяха фотографии на Макс Буковски, Слави Заяков, Веселин Бонев, Николай Шабарков, Диана Фъртунова, Никол Шьоблум, Любен Иванов, Ивайло Цветанов и Тенчо Петков. Снимките могат да бъдат разгледани на фасадата на монумента в рамките на фестивала. Отличията връчиха Мариела Цекова, Латинка Захариева и Даниела Тенева от общинската администрация в Казанлък и председателят на журито – фотографът Бедрос Азинян. 

Вечерта продължи с 3D мапинг шоу върху фасадата на паметника, създадено от MP-Studio, в което беше представена примерна визия за бъдещето на обекта, а музикалната сцена откриха Samuel Manuelyan Project. Концертната програма продължава с група Scarlet, дуо Zhivica, диджей парти и музика от 90-те години на миналия век. 

През следващите два дни фестивалът Open Buzludzha предвижда разнообразна дневна и концертна програма. Посетителите ще могат да се включат в турове около паметника, творчески работилници за деца и възрастни, тематични лекции и дискусии и други интерактивни дейности. Утре вечер на сцената ще се качат музикантите от новата българска рок група Mono and the Stereos, а след тях програмата ще продължи с Innerglow – българска група с електронно звучене. Вечерта ще завърши с рок-фънк диджей парти от DJ Medo. Финален акцент на фестивала ще бъде класическият концерт на струнния квартет от Камерна формация „Арс нова“, който ще се състои на 17 август.  

Първият от заключителните концерти на участниците в тазгодишната лятна музикална „Академия Роза“ събра на централния площад в Шипка любители на класическата музика. Младежите свириха под диригентството на маестро Любомир Денев – син,  а солисти бяха младите таланти и бивши възпитаници на академията Мина Георгиева – виола, Тодор Георгиев – цигулка, Мария Петкова – обой и Цветелина Занкова – валдхорна. Официални гости на събитието бяха кметът на града Василка Панайотова и Негово Високопреосвещенство Старозагорският митрополит Киприан. 

Работата в „Академия Роза“ не е само между диригент и оркестър, каза маестро Любомир Денев и изказа своите благодарности на тазгодишните ментори Константина Тодорова от Варненската опера (фагот), Красимир Костадинов от Софийската филхармония (валдхорна), Станислава Стойкова от Щатскапеле Берлин (виола) и Константин Димитров – концертмайстор на Русенската опера. Той посочи, че те са работили изключително много, за да се осъществи този концерт. Маестро Денев благодари и на създателя и идеолог на академията – основателя на фондация „Академия Роза“ Пламен Николов. 

Горди сме, че отново публиката има възможност да се наслади на това, което децата постигнаха само за няколко дни, каза Пламен Николов и отбеляза, че екипът на Академията е малък, но с голям ентусиазъм, воля и вяра. „Важно е за всички да си вземем един момент от забързаното ежедневие и да се отдадем на онова, което композиторите и музикантите правят за нас“, посочи още той. 

Кметът на Шипка,  Василка Панайотова, честити празника Успение на Пресвета Богородица, който е и празник на града, и пожела на всички здраве, щастие и благоденствие.  „Благодарим на фондация „Академия Роза“ и на Пламен Николов за това, че за поредна година ни предлагат тази вълшебна вечер“, каза тя. Панайотова пожела на младите музиканти да покорят световни сцени, но да не забравят, че са били на сцената в Шипка и тя да им носи само късмет. „Напишете вашата музикална приказка“, обърна се тя към тях. Кметът поздрави и маестро Любомир Денев за това, че е изградил този прекрасен отбор от млади таланти. Тя връчи на организаторите грамоти за участие в програмата на шипченските Богородични празници.  

Младите музиканти изпълниха произведения на Георг Филип Телеман, Волфганг Амадеус Моцарт и Йозеф Хайдн. Предстоят още два заключителни концерта, първият от които е утре в Казанлък, а следващият – на 17 август във Варна. 

Тази година в лятната музикална академия в Шипка участваха 25 деца от различни населени места в България и Република Северна Македония, подбрани с конкурс. В програмата им през изминалата седмица бяха включени ежедневни сутрешни и следобедни репетиции. Академията се финансира изцяло от фондация „Академия Роза“, като основната цел е на младите таланти да се даде поле за изява и развитие и възможност да свирят в оркестър. Другата мисия на организаторите е да доведат класическата музика до малките населени места. 

Пожарът, който се разрази край гълъбовското село Обручище, е локализиран и овладян. Това съобщиха пред БТА от екипите на Пожарната, които са на място. Обявеното частично бедствено положение остава в рамките на 48 часа, каза за БТА заместник-кметът на Община Гълъбово Емилия Гочева.

Седем екипа на пожарната ще останат да дежурят на място. Пожарът е нанесъл щети на гориста местност до селото, в близост до домовете, но няма пострадали хора и постройки. Системата BG-Alert не е задействана. Към момента не е установена причината за разразилия се огън, посочиха от пожарната.

Емилия Гочева съобщи, че обстановката в района ще бъде следена и от екип на администрацията и обявеното по-рано частично бедствено положение превантивно ще остане в сила за 48 часа.

От пресцентъра на Областна дирекция на МВР – Стара Загора също потвърдиха, че няма опасност за населението и съобщиха, че в гасенето на пожара са се включили екипи от Пожарната на Стара Загора,  Сливен, Нова Загора и Пловдив. Използвана е и тежка техника от „Мини  Марица- изток“ и ТЕЦ „Ей и Ес“ – Гълъбово. 

Пожарът, който се разрази край гълъбовското село Обручище, е локализиран и овладян. Това съобщиха пред БТА от екипите на Пожарната, които са на място. Обявеното частично бедствено положение остава в рамките на 48 часа, каза за БТА заместник-кметът на Община Гълъбово Емилия Гочева.

Седем екипа на пожарната ще останат да дежурят на място. Пожарът е нанесъл щети на гориста местност до селото, в близост до домовете, но няма пострадали хора и постройки. Системата BG-Alert не е задействана. Към момента не е установена причината за разразилия се огън, посочиха от пожарната.

Емилия Гочева съобщи, че обстановката в района ще бъде следена и от екип на администрацията и обявеното по-рано частично бедствено положение превантивно ще остане в сила за 48 часа.

Голям пожар се е разразил в следобедните часове край гълъбовското село Обручище. Община Гълъбово е обявила частично бедствено положение. Това съобщи за БТА заместник-кметът Елена Гочева.

„Пожарът стигна от единия край на селото до домовете на хората и бе локализиран. След това се получиха нови огнища край борова гора. Има силен вятър, който затруднява екипите на pожарната, които се опитват да овладеят ситуацията“, посочи Гочева. 

Изпратили сме много техника, но положението не е добро. Продължаваме с борбата. Засега няма опасност за хората, каза още зам.-кметът.

Нагръдник от благородни метали, намерен в Цвяткова могила край Шипка, гостува в Исторически музей „Искра“ в Казанлък. Това съобщиха за БТА от културния институт. Експонатът е от фонда на Националния исторически музей (НИМ) и ще остане в Казанлък до средата на октомври т.г.

Нагръдникът е открит при археологическото проучване на Цвяткова могила, некропол „Косматките“ в землището на Шипка – Шейново. Изследването е осъществено  от екип на д-р Георги Китов и Гаврил Лазов през 1995 година. 

Експонатът е част от защитно парадно въоръжение, а откриването му, заедно с множество други артефакти като копие, върхове на стрели, ножове, конски скелет, апликации от конска сбурия, сребърни фрагменти и елементи от укараса на предмети, затвърждава предположенията, че са принадлежали на знатен благородник, живял през втората половина на IV век.

От екипа на казанлъшкия Исторически музей изразиха благодарност към доц. д-р Бони Петрунова и ръководената от нея колегия на НИМ за сътрудничеството и допълниха, че ценният експонат гостува в града благодарение на инициативата и подкрепата на гл.ас. д-р Петранка Неделчева. 

Изложбата „Срамежливата интимност“ с творби на фотографката Лоте Михайлова ще бъде показана в къща музей „Ненко Балкански“ в Казанлък на 21 август. Това съобщиха за БТА от културния институт. Експозицията е създадена преди няколко години от екипа на „ФотоФабрика“ и се представя в Казанлък по повод 100-годишнината от рождението на авторката. 

Тази изложба е опит да се приближим към едно от ярките имена в българската фотография, чиито произведения и към днешна дата пазят своята оригиналност, документална прецизност и висока професионална стойност. Фотографското й око гледа на света едновременно през изтънчена дистанцираност и с една срамежлива интимност, която говори за искрено любопитство и възхита от обектите, попадащи в нейните композиции, посочват създателите на експозицията. По думите на директора на  „ФотоФабрика“ Еми Барух творчеството на Лоте Михайлова „притежава силата да вижда „обикновените“ неща по необикновен начин“. Във фотографиите си тя демонстрира женската чувствителност към човешката намеса в природата и върви по следите, които оставяме в заобикалящия ни свят. Произведенията й сякаш съдържат едно мъдро обобщение за света извън националните граници – и в това е тяхната най-голяма мощ, казва още Еми Барух, цитирана от казанлъшката галерия. 

„Лоте Михайлова не разказва и не обяснява, фотографиите ѝ са емоционално предизвикани в богата палитра от чувства, но доминиращото сякаш си остава носталгията – към едно „преди“, което вече само фотографията може да ѝ върне. Тя се докосва до него с изобразителния си почерк, който пази нещо от традицията на класиците от първата половина на 20-и век. И така на свой ред сама е станала част от българската фотографска класика“, казва културологът доц. Георги Лозанов. 

За подготовката на изложбата е използван личният архив на Лоте Михайлова, предоставен от нейния син Михаил Атанасов, а всички представени в експозицията образи са реализирани с пигментен печат върху хартия Paul Calle Fine Art, посочват още от галерията. 

Експозицията е съпътствана от каталог, в който са подбрани над 90 кадри от личния архив на авторката, създадени в периода между 60-те и 80-те години на 20-и век, 60 от които са включени в настоящата изложба. Всички те представят изключителното ѝ творчество, което не е загубило актуалност до днес.

„ФотоФабрика“ е ежегоден фотографски фестивал, организиран от едноименната фондация. От създаването си през 2013 г. до днес, вече 10 години, фестивалът показва високите образци на съвременната репортажна и художествена фотография.

Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Министерството на културата, включен е в програмата на 10-ия фестивал „ФотоФабрика“ и беше част от Календара на културните събития на Столична община за 2023 г., посочват още от Художествената галерия. Организатори на предстоящото представяне на изложбата са Еми Барух, Албена Спасова и Пламен Петров. 

Лоте Михайлова е родена на 27 ноември 1925 г. в Перник, в семейството на германец и българка. В детството си живее в Германия, но завършва гимназия в България. Остава да живее и работи тук, започвайки като фотограф във фотоотдела на Столична община. През това време завършва курсове по филмова и фототехника, както и по научна фотография в „Българска кинематография“. Работила е като фотограф в „Българска кинематография“ и в Студия за игрални филми „Бояна“, заснемайки създаването на 20 игрални филма. Била е фотограф и фоторедактор на редакция „Художествена фотография“ в отдел „Интерфото“ на агенция „София прес“.

Нейната фотография „Акт“ във втората Национална изложба по художествена фотография през 1963 г. е повод за сблъсък между новатори и консервативно настроеното жури. „Първоначално работата е отхвърлена като аморална и упадъчна и това взриви участниците. Снимката „Акт“ не само бе допусната, но и бе наградена със златен медал“, посочва авторът на „Фотографското изкуство в България“, и сам свидетел на събитието – Петър Боев.

Творчеството на Лоте Михайлова е отличено с общо 44 награди от национални и международни фотоизложби. На Международния филмов фестивал в Карлови Вари през 1964 г. получава Голямата награда за филмова фотография и Първа награда за филмова рекламна фотография. В края на 90-те години се установява в Германия, където продължава да снима активно до смъртта си през 2014 г.

Мъжкият баскетболен отбор на Берое (Стара Загора) привлече четвърто ново чуждестранно попълнение. Това е американският център Карсън Башам, който бе представен в официалната страница на клуба в платформата Фейсбук. 

Карсън Башам е висок 208 сантиметра и е играл в колежите Peperdine University и Northern Arizona University. 

През октомври 2024 година той подписва първия си професионален договор с грузинския ТСУ Тбилиси. Записва 31 мача със средни показатели от 10.6 точки, 6.9 борби, 1.5 асистенции и 1.6 чадъра. За последно е бил част от мексиканския Сантос.

„Добре дошъл в зеленото семейство! Пожелаваме ти здраве, късмет и много победи със зелено-белия екип“, написаха от Берое при представянето на баскетболиста.

Припомняме, че останалите три чуждестранни нови попълнения в тима са също американци – Айзък Джесъп, Дешон Парсънс и Дариъс Куизенбери.

Духовна радост днес е да бъдем заедно, събрани в този храм, посветен на Майката Божия и на нейното Успение и да се поклоним пред чудотворната икона на Пресвета Богородица Скоропослушница и пред копието на иконата на Пресвета Богородица „Неувяхващ цвят“. Това каза в обръщението си към вярващите Старозагорският митрополит Киприан, който възглави днешното празнично богослужение в храм „Успение Богородично“ в Казанлък.

„Тя, Неувяхващата роза – цветът, който винаги ще благоукрасява нашите души, тя, която винаги ще застане пред своя роден син, за да се помоли за нас – грешните, тя, която винаги е застъпница за целия човешки род, тя, която изтърпя страданието на своя син, стоейки под кръста и не възропта, а се молеше в себе си, знаейки какво ще стане с Господ Иисус Христос. Нейното търпение, нейната всеобхватна любов винаги е вдъхновявала човечеството, защото бидейки в тази радост на нейния празник, всички ние сме единни в Христос“, каза митрополитът. Той отбеляза, че пред образа Божията Майка всички се прекланяме с умиление, защото „тя прие целия свят в своите обятия, в своята прегръдка, за да може всички ние да се докоснем до нея със синовна обич“. Владиката пожела на всички благословен празник.

По време на литургията стотици вярващи се поклониха пред чудотворната икона на Пресвета Богородица Скоропослушница, светинята на Дохиар, която беше донесена от град Ананиев в Украйна от отец Николай и беше посрещната вчера в казанлъшкия храм. Иконата е поставена в центъра на храма до копието на иконата „Неувяхващ цвят“, което миналата година беше подарено за съхранение в църквата от митрополита на Дидимотихо и Орестиада Дамаскин – Република Гърция. 

В края на празничното богослужение беше извършено и светото тайнство кръщение и бяха поздравени всички именици. Нека знаят, че нашите молитви са винаги за тях, каза митрополит Киприан. 

Храм „Св. Успение Богородично“ в Казанлък е построен през 1834 година от християните от Калпакчийската махала, посочиха за БТА от Старозагорската света митрополия. Уповавайки и молейки се на Бога, те изпросват разрешение за строеж на храм от султана чрез Мехмед ага Караферлията, който бил назначен за аянин на Казанлъшка околия, и най-вероятно християнин по Божи промисъл. Строителството на xpaма е завършено през март 1834 година, а освещаването се случило на 15 август. През зимата на 1872 година е посрещнат митрополит Иларион Макариополски. През 1895 година Васил Аврамов изработва иконостас на храма, който е изцяло от дърво.

B по-ново време в храма са служили свещеник Петър Цанков, свещеник Цанко Бошнаков, блажено-починалият и приснопаметен архиерейски наместник на Казанлъшка духовна околия ставрофорен свещеноиконом Петко Мотев. Понастоящем председател на Църковното настоятелство е свещеноиконом Теодор Попминчев, подпомаган в дейността си от свещеник Габриел Жейнов.