През идните четири години Община Казанлък ще работи за обмен на знания, опит и добри практики при прилагането на генеративен изкуствен интелект в управлението на интелигентни градове и региони. Това съобщиха за БТА от общинската администрация. Дейностите са по проекта BETTI, финансиран по програма INTERREG Европа 2021–2027 и съфинансиран от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие, в който администрацията в Казанлък е пълноправен партньор с още девет организации от осем европейски държави.

В сградата на Община Казанлък се е състояла и първата работна среща със заинтересованите страни, в която са участвали 15 представители на местния бизнес, културни и образователни институции и организации, сред които „Давид Холдинг“ АД, Индустриална зона -Казанлък, Исторически музей „Искра“ и „Археокомплекс Долината на тракийските царе“, заедно с Клъстера по мехатроника и автоматизация, който е български партньор по проекта. По време на срещата експертите са обсъдили възможностите и предизвикателствата пред етичното внедряване на изкуствен интелект.

Кметът на община Казанлък Галина Стоянова изразява пълна подкрепа за участието на администрацията в проекта и насърчава служителите да се възползват от новите възможности за обучение и развитие, посочиха още от Община Казанлък. Целта е да се повиши капацитета на администрацията за отговорно, етично и ефективно използване на изкуствен интелект в управлението.

Чрез проекта BETTI общината ще може да прилага успешни европейски практики, доказали се като устойчиви модели и да подобри публичните услуги, като ги направи по-ефективни, прозрачни и достъпни за гражданите. В процеса активно ще бъдат включени и заинтересовани страни – местен бизнес, културни и образователни институции, граждански организации и млади хора.

Проектът ще продължи до 31 юли 2029 г. и в рамките му партньорите ще разработят инструменти и политики за етично и надеждно внедряване на изкуствен интелект, в съответствие с Европейската стратегия за цифровизация и новите регламенти на ЕС.

Проектът BETTI се изпълнява от 1 май т.г. и ще продължи до края на юли 2029 година, като общият бюджет е в размер на 2 380 534 евро. Водещ партньор е Центърът за иновации и икономическо развитие – CISE в Италия. Той ще подкрепи местните власти с конкретни инструменти, знания и стандарти, които гарантират, че технологиите се развиват в съответствие с обществените ценности, заложени в Европейската цифрова стратегия, Акта на ЕС за изкуствения интелект и Координирания план за изкуствен интелект.

Общинският съвет в Казанлък възложи управлението на местната Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) „Д-р Христо Стамболски“ на досегашния управител д-р Кети Маналова-Владкова. Това решение беше взето на днешното редовно заседание, състояло се в зала „Инфра“. Това е нейният пети пореден мандат като управител на общинското болнично заведение. 

Д-р Маналова благодари за единодушното гласуване. Тя посочи, че за нея това е знак на доверие. „Да си управител пет мандата означава не само, че си изградил опит, но и че си изградил доверие у хората, които гласуват за това“, каза тя. Управителят определи длъжността и като огромна отговорност, особено в наши дни, когато оцеляването на общинските и държавни болници става все по-трудно. „Необходими са много упоритост, много знания и умения, дипломатичност, както и вашата подкрепа, на която се надявам, за да се преборим с обстоятелствата, които ни заплашват“, отбеляза д-р Кети Маналова. Тя подчерта, че ще положи всички усилия за запазване на целостта на общинската болница, за нейното развитие, за оцеляването ѝ във финансовия и кадровия смисъл, който е най-важен в днешния ден. Ще надграждаме знания и умения на лекари, медицински сестри, надявам се да се открие и Колежът за медицински сестри и специалисти по здравна грижа, за да запълним липсите в персонала, посочи тя и допълни, че ще положи огромни усилия и в този мандат болницата да получи отлична акредитационна оценка, както е и в момента. 

Конкурсна процедура за възлагане на управлението на публичното предприятие беше открита с решение на съветниците през юни т.г. Тогава беше определена и комисия за номиниране на кандидатите. От доклада на кмета Галина Стоянова до Общинския съвет става ясно, че комисията е провела три заседания, след които е класирала и номинирала д-р Кети Маналова за управител на здравното заведение. С днешното си решение общинските съветници възлагат на кмета Галина Стоянова да сключи договор за управлението на МБАЛ „Д-р Христо Стамболски“ ЕООД в едномесечен срок. 

По време на заседанието съветниците взеха и решение за провеждане на конкурс за избор на регистриран одитор за заверка на Годишния финансов отчет за 2025 г. и 2026 г. на казанлъшката болница, който ще се състои на 28 октомври. 

Съветниците приеха и Годишния обобщен доклад за резултатите от дейността на публичните предприятия с общинско участие в капитала за 2024 г.

Д-р Кети Маналова е завършила медицина в Тракийски университет – Стара Загора през 1990 година, след което придобива специалност „Вътрешни болести“ в Медицински университет – София и завършва магистратура по „Здравен мениджмънт“ в Медицински университет – Пловдив, се посочва на официалния сайт на МБАЛ „Д-р Христо Стамболски“. Притежава Сертификат от Университет в Джоржтаун-управление на „Болнично здравеопазване“, Сертификат за болнично управление по Българо-швейцарски проект и Сертификат „Ехография коремни органи“ от Военномедицинска академия – София. Работила е две години в кабинет по вътрешни болести в Поликлиника-Казанлък, след това осем години във Функционално отделение и три години като завеждащ Функционално отделение. От 2003 г. до 2008 г. е зам.-управител по Медицинската дейност, а от 2008 г. – управител на МБАЛ „Д-р Христо Стамболски“ ЕООД.

Винарска изба Better Half Garage Wines инвестира в нови глинени съдове от Италия, Испания и Грузия, в устойчиви практики в лозята и в разширяване на насажденията. Това каза пред БТА Стефан Далаков, търговски и маркетинг директор на избата.

По неговите думи винарската изба работи с над 20 сорта грозде – международните Каберне фран, Сира, Малбек, Карменер, Совиньон блан, Шардоне и българските Мавруд, Мискет, Коломбар. „Отличаваме се с лимитирани серии (между 300 и 2000 бутилки) и с възраждането на древни техники – винификация и отлежаване в амфори, квеври, питоси и други глинени съдове. Вулканичните почви около връх Бетера в село Змейово придават на вината ни специфична минералност и свежест“, посочи Стефан Далаков.

Той уточни, че лимитираните серии на винарната имат за цел да разкажат историите на тероара и да отличат вината Dalakov 4 Miskets – модерен прочит на мискета, реализиран с четири разновидности на сорта, с флорална изразителност и елегантна свежест; Dalakov&sons Colombard – отличаващ се с нетипичния за България сорт и яркия си, свеж и минерален стил. При него винификацията в глинени съдове и вулканичният тероар придават уникален характер и изразителност. Dalakov Amphora Wines е серия, която е изцяло винифицирана в глинени съдове и носи духа на древната тракийска традиция.

Директорът сподели, че реколта 2024 е изключително балансирана и очаква вина със сериозен потенциал за отлежаване и с ясно изразен сортов характер. Better Half Garage Wines планира участие както в български, така и в международни форуми – включително DiVino.Taste и престижни европейски конкурси, където, по думите на Стефан Далаков, българското вино заслужава да бъде представено достойно.

Освен вино от лимитирани серии Better Half Garage Wines предлага дегустации и винени вечери в бутиковия хотел на избата Villa Yana, който също се намира в село Змейово. Посетителите на тези инициативи имат възможност да съчетаят виното с местни рецепти и продукти от фермери за пълноценно изживяване на вечерта.

Стефан Далаков подчерта и друга характерна за селото традиция във винения туризъм – Празникът на пелина. „Селото ни е известно и със своя традиционен пелин, който се прави от над 20 билки. Всяко семейство има собствена рецепта, без канела или бъз, и Празникът на пелина събира местните жители и гости всяка есен. За нас тази традиция е символ на връзката между виното, природата и културата на региона“, каза търговският и маркетинг директор на Better Half Garage Wines.

Избата е семеен проект за производство на гаражни вина на един от най-утвърдените и разпознаваеми български винари Николай Далаков. Открита е през 2007 г. със засаждането на лозя в село Змейово. Година по-късно насажденията са увеличени с 12 хектара в землището на старозагорското село Дълбоки. Лозята с южно изложение са на 516 метра надморска височина в район със значителни температурни разлики между ден и нощ.

БТА ще представи в поредицата „Следвай пътя на новото БГ ВИНО“ десетки винарски изби в България преди деветото издание на Глобалната конференция за винен туризъм, чийто домакин ще бъде Пловдив. Организатор на форума е Министерството на туризма в партньорство със Световната организация по туризъм към ООН (UN Tourism).

Винарска изба “Better half garage wines” инвестира в нови глинени съдове от Италия, Испания и Грузия, в устойчиви практики в лозята и в разширяване на насажденията. Това каза пред БТА Стефан Далаков, търговски и маркетинг директор на избата.

По неговите думи винарската изба работи с над 20 сорта грозде – международните Каберне фран, Сира, Малбек, Карменер, Совиньон блан, Шардоне и българските Мавруд, Мискет, Коломбар. „Отличаваме се с лимитирани серии (между 300 и 2000 бутилки) и с възраждането на древни техники – винификация и отлежаване в амфори, квеври, питоси и други глинени съдове. Вулканичните почви около връх Бетера в село Змейово придават на вината ни специфична минералност и свежест“, посочи Стефан Далаков.

Той уточни, че лимитираните серии на винарната имат за цел да разкажат историите на тероара и да отличат вината Dalakov 4 Miskets – модерен прочит на мискета, реализиран с четири разновидности на сорта, с флорална изразителност и елегантна свежест; Dalakov&sons Colombard – отличаващ се с нетипичния за България сорт и яркия си, свеж и минерален стил. При него винификацията в глинени съдове и вулканичният тероар придават уникален характер и изразителност. Dalakov Amphora Wines е серия, която е изцяло винифицирана в глинени съдове и носи духа на древната тракийска традиция.

Директорът сподели, че реколта 2024 е изключително балансирана и очаква вина със сериозен потенциал за отлежаване и с ясно изразен сортов характер. „Better half garage wines“ планира участие както в български, така и в международни форуми – включително DiVino.Taste и престижни европейски конкурси, където, по думите на Стефан Далаков, българското вино заслужава да бъде представено достойно.

Освен вино от лимитирани серии „Better half garage wines“ предлага дегустации и винени вечери в бутиковия хотел на избата Villa Yana, който също се намира в село Змейово. Посетителите на тези инициативи имат възможност да съчетаят виното с местни рецепти и продукти от фермери за пълноценно изживяване на вечерта.

Стефан Далаков подчерта и друга характерна за селото традиция във винения туризъм – Празникът на пелина. „Селото ни е известно и със своя традиционен пелин, който се прави от над 20 билки. Всяко семейство има собствена рецепта, без канела или бъз, и Празникът на пелина събира местните жители и гости всяка есен. За нас тази традиция е символ на връзката между виното, природата и културата на региона“, каза търговският и маркетинг директор на „Better half garage wines“.

Избата е семеен проект за производство на гаражни вина на един от най-утвърдените и разпознаваеми български винари Николай Далаков. Открита е през 2007 г. със засаждането на лозя в село Змейово. Година по-късно насажденията са увеличени с 12 хектара в землището на старозагорското село Дълбоки. Лозята с южно изложение са на 516 метра надморска височина в район със значителни температурни разлики между ден и нощ.

БТА ще представи в поредицата „Следвай пътя на новото БГ ВИНО“ десетки винарски изби в България преди деветото издание на Глобалната конференция за винен туризъм, чийто домакин ще бъде Пловдив. Организатор на форума е Министерството на туризма в партньорство със Световната организация по туризъм към ООН (UN Tourism).

В обновената зала „Инфра“ започна тази сутрин 42-ото заседание на Общински съвет – Казанлък. Извършеният ремонт включва подмяна на дограма, саниране и обновяване на заседателната зала и прилежащите пространства, както и подмяна на обзавеждането. Осигурени са и по-голям брой места за граждани, нови места имат и кметовете на населените места в общината. 

Председателят на Общинския съвет Николай Златанов посочи, че ремонтът на залата е бил крайно необходим и изказа благодарност към кмета на общината Галина Стоянова, която е приела предложението на председателския съвет и е осигурила средства с идеята, че след като сградата на общинската администрация ще бъде санирана тази година, се налага да бъде изцяло обновена и залата на Общинския съвет. 

Златанов допълни, че освен цялостното обновление на залата, са създадени и по-добри условия за онлайн излъчване на заседанията на Общинския съвет и неговите комисии. Това е и една от основните цели на извършения ремонт, каза председателят. 

Заседателна зала „Инфра“ е изградена през 1979 г. и придобита от Община Казанлък през 2000 г. По думите на председателя Николай Златанов последният ремонт в помещението е направен преди 25 години, като той е включвал само частични подобрения – обзавеждане, инсталиране на системи за говорене и гласуване. Дограмата на залата, която е на 45 години, не е била подменяна и с времето е ставала все по-нефункционална. Неизползваеми са били и санитарните възли на сградата. 

На днешното заседание общинските съветници в Казанлък ще обсъдят общо 46 предложения. 

Общинският съвет в Казанлък ще гласува възлагане на управлението на местната Многопрофилна болница за активно лечение „Д-р Христо Стамболски“ на досегашния управител д-р Кети Маналова- Владкова. Това е вписано в Дневния ред на днешното редовно заседание на съвета. Обсъдено ще бъде и провеждането на конкурс за избор на регистриран одитор за заверка на годишния финансов отчет за 2025 г. и 2026 г. на здравното заведение. 

В дневния ред са включени още предложения за приемане на одитен доклад на Сметната палата за извършен финансов одит на консолидирания годишен финансов отчет на Община Казанлък за 2024 г., одобряване на бюджетна прогноза за местни дейности за периода 2026 – 2028 г., етап II., изменение на Бюджет и Инвестиционна програма за 2025 г., както и разходване на месечни отчисления по чл.64 от Закон за управление на отпадъците. 

Общинските съветници ще гласуват и по предложение на кмета Галина Стоянова за удължаване срока на споразумението за сътрудничество между Община Казанлък и сдружение ”Бъдеще за децата” за ползване на помещения, предоставени за реализиране на дейности по социално предприемачество и социално включване на младеж и хора с увреждания.Обсъдено ще бъде и приемане на изменения и допълнения в наредбите за настаняване на граждани с доказани жилищни нужди и продажба на общински жилища, за общинските пазари в община Казанлък и за рекламната и информационната дейност на територията на община Казанлък.

Кметът Галина Стоянова е внесла и предложения за провеждане на публични търгове с тайно наддаване за отдаване под наем за срок от 3 години на общински обекти публична общинска собственост, представляващи ученически столове в няколко местни училища.  

Предложенията, които съветниците предстои да обсъдят, са общо 46. 

Създаване на общинско предприятие „Социални услуги” към Община Николаево ще обсъдят местните общински съветници на днешното си редовно заседание. Това става известно от дневния ред на сесията, публикуван на официалния сайт на местната администрация. Съветниците ще разгледат общо 11 докладни записки. 

По време на заседанието ще бъде обсъден и годишният отчет за състоянието на общинския дълг на Общината за периода от 1 януари до  31 декември м.г. Съветниците ще гласуват и по предложение на кмета инж. Константин Костов за допълване на структура на общинската администрация и промяна на финансираната численост на персонала в някои бюджетни дейности. 

В дневния ред е включено още приемане на окончателен годишен план на бюджета и отчета на бюджета за 2024 година на Община Николаево, както и искания за отпускане на еднократна финансова помощ, постъпили в деловодството на местната администрация. 

Няма държава, която сама може да се бори с дронове. Toва заяви пред медиите началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов, който наблюдава финалния етап на състезание с оператори на безпилотни летателни системи на Сухопътните войски „Ястребово око 2025”, което се състоя на учебния център на Сухопътни войски „Люляк“ в Стара Загора. Адм. Ефтимов допълни, че след обявяването на предложението за изграждане на европейска стена срещу дронове Министерството на отбраната и Щабът на отбраната са направили анализ на документа и са докладвали на министъра на отбраната какви са възможностите на Българската армия, на въоръжените сили да допринесат към развитието на тази инициатива. Убеждаваме се, че това е крайно необходимо, каза адм. Ефтимов. Той допълни, че антидрон защитата е комплекс от мерки – наблюдение, откриване, класифициране, съпровождане, некинетично въздействие, кинетично въздействие. Това изисква огромен ресурс, обясни Ефтимов. Той оцени инициативата като един структуриран подход, който да даде стандарт, да се насочи отбранителната промишленост и да се извърши стандартизация в процедурите, в подготовката. Но това е подход на правителството, тъй като е политическа инициатива“, допълни адм. Ефтимов.

Той изрази задоволство от показаното от военнослужещите по време на днешното състезание и подчерта, че динамиката на въвеждане на безпилотни летателни апарати в армията следва своя ход, но тя зависи от бюджета и от процедурите. АДм. Ефтимов коментира, че България има възможности и въоръжените сили се развиват добре. Трупаме умения и темпото е добро, но може да бъде по-добро, допълни началникът на отбраната. 

Адмирал Ефтимов изказа удовлетворение от видяното днес по време на състезанието и заяви, че на следващото състезание ще има т.нар. ударни дронове – да се демонстрира удар върху цел, това е нивото ни на амбиция, но и развитието на антидрон системите, които трябва да вървят паралелно, обясни още той.

Националната агенция за приходите (НАП) проверява, записва и следи ежедневно цените на стоките в търговските обекти и ще определи дали тяхно евентуално увеличение е на база суровина или чиста спекула. Това каза Пламен Георгиев, директор на Териториална дирекция на национална агенция за приходите – Пловдив по време на проведената днес Регионална дискусия на тема „Ефектът на еврозоната“ в Казанлък.

Той отговори на въпрос от гражданин и подчерта, че в момента тече гратисен период и НАП, Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и Комисията за защита на потребителите (КЗП) могат да издават предписания. „След 8 октомври 2025 г. могат да се налагат глоби за необосновано покачване на цените, чийто размер достига до 100 000 лева. Ние и в момента събираме информация, но потребителите сами могат да контролират цените по принципа на пазарната икономика“, посочи Пламен Георгиев и призова потребителите да подават сигнали за подобни нарушения по електронен път, на хартиен носител в деловодствата на трите институции, на националния телефон и чрез куриер по пощата.

По неговите думи системите на НАП към днешна дата са напълно готови за присъединяването на България към еврозоната. По време на дискусията той разясни и начина за подаване на данъчните декларации след 1 януари 2026 година.

Отношение по темата на втория панел от Регионалната дискусия – „Ефекти от еврозоната върху доходи и цени“ взе и Виолета Иванова, заместник-директор на Института за социални и синдикални изследвания и обучение (ИССИО), която представи сравнителен анализ на държавите, които са се присъединили през последните години, като конкретизира данните за прибалтийските републики и Хърватия за периода от присъединяването им към валутния съюз до този момент. Според представените от нея данни брутният вътрешен продукт на Естония е бил с ниво 65 процента спрямо средноевропейското и е нараснал с 14 на сто. Същото увеличение за Латвия е от 60 процента до 71 на сто. Експертът отбеляза по-нисък ръст на инфлация в тези страни, което обаче не води до намаляване на покупателната способност за посочения период. Според данните се наблюдава устойчиво повишаване на средното равнище на доходите в трите прибалтийски държави и Хърватия, а ръстове на средната работна заплата в прибалтийските държави е между 122 процента за Латвия и 213 на сто в Литва. Стабилност на ценовите равнища също е сред изследваните показатели от института.

Отношение по темата взе и Пламен Димитров, заместник-председател на Икономическия и социален съвет (ИСС) от организациите на работниците и синдикатите, който подчерта, че очаква сериозна възможност доходите на хората от всички сектори да растат след присъединяването на България към еврозоната. „Българският лев е бил зависим и „закачен“ за друга валута още от момента на неговото създаване, с изключение на периода между 1990 г. и 1997 г., който бе фатален и завърши с хиперинфлация и фалит на държавата. От тогава сме във валутния борд, на който аз не съм привърженик, защото повишението на заплатите е с по-бавни темпове от това, което е възможено и се позволява от икономиката ни. Влизането в еврозоната е единствеия начин това да се промени и има редица примери с реални числа и факти“, каза Пламен Димитров.

По неговите думи КЗК, НАП и КЗП трябва да покажат дали държавата има „железен юмрук“ в борбата си с необоснованото покачване на цените на стоките. „В момента няма такъв и от много години насам продължава да има фрапантни разлики в ценообразуването, които между борсата и магазинната мрежа стигат между 20 и 70 процента. Вече сме сезирали КЗК за цените на млечните продукти, където изкривяването е сериозно“, посочи Пламен Димитров.

По време на панела участниците отговориха и на други въпроси от граждани. При питане дали има фалшиви данни при представяне на инфлацията в страните от еврозоната, Пламен Димитров отговори, че се използват официалните данни на Евростат, които са потвърдени от синдикатите в съответните държави. Пламен Георгиев взе отношение към въпроси за разликата в цените на едро и дребно като посочи, че пазарът е този, който ги определя и те се регулират на принципа на пазарната икономика.

Първият панел от Регионалната дискусия в Казанлък бе на тема „Ефекти на еврозоната върху конкурентоспособността и инвестициите“.