Министерството на образованието и науката (МОН) ще предложи промени в Закона за висшето образование (ЗВО) и в Закона за развитие на академичната общност на Република България (ЗРАОРБ). Това каза пред журналисти в Стара Загора заместник-министърът на образованието и науката акад. проф. Николай Витанов, който участва в кръгла маса за образователни реформи, организирана от Сдружение „Академична етика и реформи в образованието“ (АЕРО). 

По думите му подготвяните промени предстои да бъдат обсъдени в работни групи, като се очаква те да бъдат обявени за обществено обсъждане в средата на ноември. Не се предвиждат революционни промени, посочи зам.-министърът. По думите му предложенията са различни групи, като повечето от тях са технически с цел отстраняване на несъответствия и противоречия. „Една от промените касае много злободневния проблем със студентските такси, където се надяваме, че ще предложим по-правилно решение – например във всички университети в дадено професионално направление таксите да са едни и същи“, обясни той. По думите му целта на повечето предлагани промени е регулиране на различни проблеми, установени в процеса на прилагане на двата закона. 

Сред акцентите на кръглата маса, в която участваха експерти и представители на висши училища и студентски организации, бяха трудовоправната защита на академичния състав, системата за финансиране на висшето образование, както и академичната етика. Зам.-министър Витанов отбеляза, че предвидените от МОН промени имат отношение към повечето от засегнатите по време на форума проблеми. Той коментира направеното от АЕРО предложение за двуинституционално одобрение на уволненията на академични преподаватели като изрази мнение, че то е резонно. „Не сме предвидили такова предложение, но ще го разгледаме с цялата му сериозност“, зави акад. Николай Витанов. Той изрази мнение, че не може едноличен орган, какъвто е ректорът, да взима еднолични решения и допълни, че доказателство за това е, че повечето от тези решения падат в съда и уволнените биват върнати обратно на работа. 

По отношение на финансирането на университетите акад. Витанов коментира, че във формулата, която отчита качеството на преподаването в съответното висше училище има неща, които трябва да се подобрят. Според него сред тях е регионалният компонент, който се изразява в това, че в тази формула влиза почти директно осигурителният доход на завършващите. Зам.-министърът отбеляза, че това облагодетелства университетите в големите градове и дискриминира някои от провинциалните такива. „Искаме студентите от провинциалните висши училища да остават в регионите си, а не всички да отиват в София, докато тази формула сочи в противоположна посока – на струпване в големите центрове“, каза той. Според него може да се намери правилен баланс. Зам.-министърът допълни, че има и изравняваща субсидия, но въпреки това във формулата има неща, които трябва да се подобрят. Засега не се разглежда промяна на принципа „парите следват студента“ – логично е където има повече студенти, да има и по-голяма държавна субсидия, посочи още той. 

Акад. Николай Витанов посочи още, че по-малко от половината сигнали към Комисията по академична етика към МОН са за плагиатство, а повечето са за процедури за заемане на академични длъжности. Всички те се отработват по утвърдена процедура. 

Зам.-министърът отбеляза, че във връзка с предвижданите промени ще се искат и мнения на неформални сдружения. 

Експерти от Комисията за защита на потребителите (КЗП) и Националната агенция за приходите (НАП) проведоха информационна среща с жители на Гълъбово. Събитието бе част от Националната информационна кампания за въвеждане на еврото в България от 1 януари 2026 г.

Пред присъстващите Васил Донев, главен инспектор в КЗП-Стара Загора и Кина Миланова, експерт в КЗП разясниха основните правила за преминаване към еврото, изискванията към търоговците и принципите на коректното обозначаване на цените.

Васил Донев подчерта, че комисията ще следи за нелоялни търговкси практики и посочи конкретни акценти в процеса по въвеждане на еврото. Експертът обясни, че при превалутирането цените ще се закръглят до втория знак след десетичната запетая и представи конкретните срокове за двойно обозначение на цените и двойното обращение в лева и евро. Той посочи, че месец януари ще бъде критичен за търговците и даде пример с Хърватия, където срокът за едновременно използване на двете валути е бил две седмици.

Експертите от КЗП представиха пред присъстващите различни сценарии при комбинирано плащане и връщане на ресто между 1 януари и 1 февруари 2026 г. и подчертаха, че търговецът е длъжен да върне остатъка в евро, а само при недостатъчна наличност – в лева. Те дадоха съвет към потребителите да използват картови плащания в първия месец след въвеждането на единната валута в България.

В своята презентация експертите от КЗП представиха и възможностите за подаване на сигнали при установени нарушения – чрез сайта на КЗП (kzp.bg), мобилното приложение „КЗП“ или на телефон 0700 111 22. Подробна и актуална информация е достъпна и на сайта evroto.bg, където има електронни калкулатори за лесно преобразуване на суми от левове в евро и обратно.

Галена Недкова, директор на Офиса на Националната агенция за приходите (НАП) в Стара Загора посочи, че дори в момента всички граждани, които разполагат с Персонален идентификационен код (ПИК) могат да проверят заплатите си в лева и евро. Тя обясни, че всички данъчни декларации и актове за стар период ще бъдат посочени в лева, а след 1 януари 2026 г. те ще бъдат представяни в евро. „Януари ще бъде най-труден за всички, но в НАП няма да бъде така, защото всички плащания минават по банков път, а някои от услугите при нас за безплатни“, каза Галена Недкова.

Тя подчерта и сериозните санкции за търговците, които нямат двойно обозначение в издаваните касови бележки и даде съвет към гражданите да сигнализират на институциите при нередности и да използват екетронните услуги на НАП.

Следващата информационна среща от Националната информационна кампания за въвеждане на еврото в България на територията на област Стара Загора ще се проведе в Раднево на 9 октомври от 11:00 часа в местната администрация.

Мъж на 55 години е задържан в Казанлък за палеж на линейка на паркинг на здравно заведение, съобщиха от пресцентъра на Областната дирекция на МВР в Стара Загора. В резултат на палежа са нанесени материални щети върху превозното средство. 

Сигнал за горяща линейка е получен на 4 октомври сутринта, уточняват от полицията. Автомобилът е бил изгасен от служители на здравното заведение. При проверка на място е установено, че в резултат на пожара е обгорял преден капак, пластмасова кора под капака, деформирано е  арматурно табло на автомобила и се е счупило предно панорамно стъкло. Извършен е оглед на местопроизшествието.

В Районното управление в Казанлък е образувано досъдебно производство под надзора на Районната прокуратура в Стара Загора. В резултат на проведените оперативно-издирвателни мероприятия на полицейските служители извършителят е установен и е задържан за срок до 24 часа. 

През февруари т.г. мъж на 19 години беше задържан във връзка с пожар в къща в Гурково, а в края на миналата година полицията в Казанлък задържа 51-годишен мъж за палеж на едноетажна монолитна постройка. 

С богата програма Стара Загора отбеляза днес своя празник.

Началото бе дадено в катедралния храм „Св. Николай Чудотворец“, където Старозагорският митрополит Киприан отслужи молебен за града. „Когато настъпи 5 октомври, Стара Загора засиява в светлината на своята памет и вяра“, посочи владиката в словото си.

Веднага след това се състоя тържествена сесия на Общинския съвет.

„Стара Загора – град със съдба, белязан от история, винаги успявал да възкръсва, да се изправя, да върви напред. 5 октомври е денят, в който си спомняме за пепелищата, превърнати в ново начало. Дата, на която нашите предци показаха, че няма сила, която може да унижи духа на един народ, решен да живее свободно и достойно. Това каза председателят на старозагорския Общински съвет Ивета Лазарова.

По време на сесията беше представена книгата „Пръв сред равни“, съдържаща девет документални автобиографични портрета на председатели на Общински съвети в Стара Загора от 1991 до 2023 година. Това е поредното издание на издателство „Постижения“. На тържествената сесия присъстваха бившите председатели на Общинския съвет в Стара Загора Недялко Недялков, Емил Христов, Таньо Брайков, Тенчо Руканов и Мария Динева. В книгата са включени още д-р Цветана Джамджиева, д-р Богдана Димитрова, проф. Иван Божков, Антон Андронов.

На площада пред местната администрация беше проведен ритуал за издигане на националното знаме на Република България на площада пред Общината. По време на него заместник-кметът Радостин Танев посочи, че днес Стара Загора не е само памет. Стара Загора е жив, истински, красив, невероятен град, пълен с усмихнати хора. Град, който показва, че там където има памет и надежда, има и бъдеще. Стара Загора е символ на съвременна България – модерен, жив град. Но в същото време с дълбоки корени в миналото и с много мисъл за бъдещето.

Церемонията завърши с предаването на символичния ключ на града от заместник-кмета Надежда Чакърова на тазгодишния млад кмет на Млада Загора Иван Байков, който заяви: „Радвам се, че мога да покажа, че младите имаме много добри идеи и можем да работим заедно.“

По традиция в изложбена зала „Лубор Байер“ беше открита традиционната изложба на старозагорските художници „Есенен салон“. Победител тази година стана старозагорският скулптор Наско Настев.

Кулминацията на празничните прояви по повод Деня на Стара Загора – 5 октомври, беше концерт на специално изградената сцена на площада пред община Стара Загора с участието на примата на българската естрада Лили Иванова и младата българска певица Дара Екимова.

В празничните прояви участие взеха  заместник-председателят на Народното събрание Драгомир Стойнев, министърът на образованието и науката Красимир Вълчев, председателят на парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред Маноил Манев, народният представител от „Продължаваме промяната – Демократична България„ (ПП-ДБ) Радослав Рибарски, народният представител от „ДПС-Ново начало„ Шендоан Халит, генералният директор на Българската телеграфна агенция Кирил Вълчев, областният управител д-р Неделчо Маринов, председателят на Общинския съвет Ивета Лазарова, заместник-кметове на община Стара Загора Радостин Танев, Милена Желева, Надежда Чакърова, Светослав Колев и арх. Мартин Паскалев, Старозагорският митрополит Киприан, делегация от побратимения сръбски град Крушевац, общественици и гости.

Старозагорци и гости на града напълниха площада пред община Стара Загора, за да се насладят на концерт на примата на българската естрада Лили Иванова по повод Деня на Стара Загора – 5 октомври.

Това беше и кулминацията на честванията на празничния ден. Лили Иванова беше посрещната с бурни аплодисменти от стотиците хора, дошли да слушат любимата певица на поколения българи.

За празника на Стара Загора тя изпя емблематични свои песни сред които „Както никой друг“, „Чуй душата ми“, „Студ“, „Нарисувай ми, художнико, сълза“, „Ако спра да обичам“, „Невероятно“. На всяка песен публиката ръкопляскаше в такт с акомпанимента на музикантите от LI Orchesta – Ангел Дюлгеров, Орлин Цветанов, Огнян Енев, Иван Йорданов -Чери, Росен Ватев и Христо Михалков, както и вокалното трио LaTiDa. Лили Иванова призова присъстващите да пеят заедно с нея, докато изпълнява емблематичните хитове „Щурче“, „Детелини“ и „Ветрове“. Публиката два пъти извика на бис певицата, а в отговор тя изпълни за зрителите „Присъда“.

Лили Иванова изказа благодарности за топлото посрещане в Стара Загора, както и за поканата да бъде гост по случай празника на града, която е била отправена лично от кмета Живко Тодоров.

Концертът започна с изпълнения на млада певица Дара Екимова. Тя зарадва публиката с някои от най-популярните си песни, сред които „Ако ти не си до мен“, „Стокхолм“, „Бягам“, Славата“,“ Хъни“, “ Ако се обадиш“, „Дишам“,“ До последен дъх“ и други. От сцената тя поздрави всички с днешния празник – Деня на Стара Загора, и заяви, че винаги се радва, когато гостува в Града на липите. 

Водещи на концерта бяха актьорите Александра Сърчаджиева и Филип Буков.

Новата книга на Румяна Халачева „Богомилският кръст” ще бъде представена в старозагорската Регионална библиотека „Захарий Княжески“ на 6 октомври. Събитието е включено в програмата с предстоящи събития, публикувана на сайта на библиотеката.  

 „Богомилският кръст“ изтрива праха на вековете, наслоен върху низвергнатото от църквите богомилско учение. Повежда ни по следите на милионите хора, нарекли се богомили, бугри, катари, албигойци, торбеши, патарени, които примат в сърцата си учението на Боян Мага и тяхната искра подпалва огъня на духовната свобода в цяла Европа. В мрачните средновековни времена, той събужда светлината в дълбините на човешките души и става носител на идеи, които ще разтърсят империи, посочват в анонса от библиотеката. Оттам допълват, че „Богомилският кръст“ е роман, който отвежда читателя отвъд историята – към сърцето на вечната битка между мрака и светлината, като доказва, че светлината е градивната съставка на тази вселена, което я прави непобедима.

БТА припомня, че първият роман на Румяна Халачева – „Дълбините на древността” излиза през 2018 г. Продължението му излиза през 2022 г. под заглавието „Дълбините на душата“.

Третият роман на писателката – „Богомилският кръст“ е посветен на богомилите, които през X-XIII век извършват духовна революция в цяла Европа.

Премиерата е част от събитията на Есенните литературни дни, които се провеждат през целия месец октомври в Стара Загора.

Скулпторът Наско Настев беше отличен с голямата награда на „Есенен салон“ 2025 по време на тържествена церемония в изложбена зала „Байер“ в Стара Загора. Форумът се провежда ежегодно на 5 октомври – празникът на Стара Загора, като събира художници, творци и почитатели на изкуството. 

„Чувствам се много благодарен на Община Стара Загора и на всички гости, които са тук за голямото отличие. Това е голямо отличие и се чувствам безкрайно поласкан“, каза пред БТА Наско Настев.

„Както всеки Есенен салон, така и този показва какво е вълнувало авторите през изминалото време от годината и какво ги е подтикнало да създадат конкретните произведения. Ако мога да съдя от експлозията от цветове и форми- хубаво е било“, каза председателят на Съюза на българските художници – клон Стара Загора Дамян Баев.

„Пети октомври не би бил пълен, ако я няма тази проява – Есенният салон. Той се провежда всяка година в Деня на Стара Загора в изложбена зала „Лубор Байер“, подчерта началникът на отдел „Култура“ в Община Стара Загора Диана Атанасова. Тя поздрави творците на града.

За втори път беше присъдено отличие – награда на Съюза на българските художници. С него бе отличен Пламен Кирилов.

Журито бе в състав Диана Драганова-Щир, Атанас Ташев, Татяна Полихромова, Емил Владимиров и Дамян Баев

Тази година във форума участват 40 участници с 67 творби. Експозицията е представена в изложбена зала „Лубор Байер“. Голямата награда на Есенния салон е пластиката „Тракийски конник“ на старозагорския скулптор Александър Козаров.

В Деня на Стара Загора – 5 октомври Стефан Вълдобрев и „Обичайните заподозрени“ записваха нова песен и на емблематичната жп гара в Стара Загора. По-рано през деня музикантите записаха части от песента на сцената на Държавна опера- Стара Загора и на стадион „Берое“. Това беше поредната локация, чиято акустика беше използвана, за да обогати звученето на предстоящия албум на музикантите. 

По време на записите музикантите бяха посетени от генералния директор на БТА Кирил Вълчев, който присъства на честванията по случай Деня на Стара Загора. „Днес честваме деня на възстановяването на града след като го опожаряват турците през 1877 година, а през 1879 на 5 октомври се полага първият камък за възстановяване на града“, припомни Вълчев. И допълни, че 5600 -ата година преди Христа известната Неолитна къща в Стара Загора, която е много хубаво запазена, също изгаря. Там има един глинен съд, който няма дъно и няма капак и това води до размисъл за какво се е използвал. Най-логичното предположение е, че е имало кожа и е бил музикален инструмент“, посочи Вълчев. 

Стефан Вълдобрев допълни, че именно затова символът на любимия му отбор „Берое“ е птицата феникс, „защото и отборът, както и градът се възраждат като птицата феникс“, каза старозагорецът. 

На въпрос какво чува в родния си град, музикантът отговори: „В Стара Загора чувам звуците на детството. Винаги, когато дойда тук, ги чувам. Толкова отдавна вече не живея тук, че имам чувството, че е било в предишен живот. Напоследък, когато дойда тук, спя на хотел, защото, когато си отидат родителите, мястото не е същото“, каза Вълдобрев. Той обясни, че това са „звуци на поезия, на тишина, на вглъбяване“. Акустиката на поезията е вътре в мислите на един юноша. Помня акустиката на апартамента, където съм израснал, първо той беше празен – само един паркет и едно пиано, купено на кредит“, спомни си Вълдобрев.

От своя страна генералният директор на БТА Кирил Вълчев допълни, че Стара Загора освен град на липите е и град на поетите, като посочи творците Гео Милев, Николай Лилиев, Веселин Ханчев, Кирил Христов и други. 

По отношение на възпятата от самия Стефан Вълдобрев в песен емблематична старозагорска жп гара, Вълчев разказа, че на 24 юни 1977 година започва стоежът на гарата, а е завършена на 16 юни 1982 година. „Това е най-хубавата гара в България“, заключи той. Възхитен от новия вид на гарата в Стара Загора беше и самият Стефан Вълдобрев, който призна, че не е посещавал гарата от 1990 година, когато е в първи курс студент. 

Вълчев и Вълдобрев припомниха, че цялата идея на инициативата „Акустиката на България“ е да усили звука на места в цялата страна, които живеещите до тях понякога изобщо не забелязват. Голямата цел е най-вече младите да разберат, че това да си независим е и възможност сам да бъдеш в тишина, без някой да ти налага нещо и свободно да чуваш различния шум, каза Кирил Вълчев. Двамата с Вълдобрев се обединиха около мнението, че трябва да се помага на повече хора да осъзнават какво богатство е това и да го усещат със сърцето си, посещавайки такива места.

Стефан Вълдобрев благодари на БТА за истинското и пълноценно партньорство, благодарение на което инициативата е посрещана много добре навсякъде, където са правят записите на албума „Акустиката на България“.

„На 16 юни 1982 година е открито приемното здание. Неговото реновиране започна на 28 юли 2020 година, а то е открито след обновяването на 21 ноември 2023 година. В настоящия момент гарата се поддържа в добро хигиенично състояние. Хората, които ползват услугите на железопътния транспорт имат възможността да се насладят на музейната експозиция, която е дарение от Регионалния исторически музей в града“, разказа началникът на старозагорската гара Марин Георгиев.

В Деня на Стара Загора – 5 октомври Стефан Вълдобрев и „Обичайните заподозрени“ записаха нова песен и на стадион „Берое“в града, след като преди това бяха в Операта. Спортното съоръжение е поредната локация, чиято акустика беше използвана, за да обогати звученето на предстоящия албум на музикантите. 

„Първоначално в проекта „Акустиката на България“ бяха включени 26 обекта от страната, които са ми близки на сърцето и имам история с тях. Места, които са ме вдъхновявали“, разказа пред БТА Вълдобрев.

В своя роден град той решава, че ще снима на две локации – в Държавна опера -Стара Загора и в известния като Стария театър, а днес Драматичен театър „Гео Милев“. „В Операта, защото там за първи път усетих любовта си към музиката. А в театъра, защото там се помещаваше читалище „Родина“, в което посещавах много кръжоци“, разказа музикантът.

След старта на проекта и популяризирането му „започнах записите през август, а благодарение на БТА се разчу страшно много и където и да отидем всеки ме пита къде ще бъдем“. Според Вълдобрев най-голям интерес имало къде ще бъдат записите в Стара Загора. По тази причина той решил да са на три места в града – в Държавна опера – Стара Загора, на стадион „Берое“ и на жп гарата.

Музикантът разкри, че всеки път, когато идва на стадиона, усеща вълнение и трепет. „Представете си едно момче, на което детството е минало тук, около стадиона, и на Аязмото. Оттук се вижда и блокът, в който съм отраснал. Когато имахме домакински мачове, бях в зоната на агитката. Тук точно почувствах тази общност, това е голяма сила и голяма любов“, спомни си Стефан Вълдобрев.

Българска телеграфна агенция е основен медиен партньор е проект „Акустиката на България“. 

Стадион „Берое“, който се намира се в парка „Митрополит Методий Кусев“ (Аязмото), е един от най-големите стадиони у нас. Капацитетът на съоръжението е 10 560 седящи места. Строежът на стадиона започва през 1955 година, а през юни т.г. беше направена символична първа копка за ремонт.

В Деня на Стара Загора – 5 октомври, Стефан Вълдобрев и „Обичайните заподозрени“ записаха нова песен в концертната зала на Държавна опера-Стара Загора. Това е поредната забележителност, чиято акустика музикантите използват, за да за предстоящия албум. 

„Именно тук като дете моите родители ме водиха почти всяка седмица. Те много обичаха оперното изкуство. Тук за първи път попих и заобичах музиката. Седяхме на втория, третия ред. Оперите бяха много дълги – по четири часа с два антракта. Това е дълго за дете и помня, че заспивах в скута на майка ми. И сънувах това, което става на сцената – виждах го с полуотворени очи и си казвах колко е красиво хората вместо да говорят да пеят. Страдат, карат се, влюбени са, щастливи са, но всичко го изразяват с пеене. Имаше едни красиви костюми и на сцената, и във фоайето, защото хората, които идваха, бяха с едни специални костюми и парфюми. Това беше голямо преживяване за мен“, разказа пред БТА Стефан Вълдобрев, който е роден в Стара Загора.

В града беше записана деветата песен от проекта, озаглавен „Акустиката на България“, на който Българска телеграфна агенция (БТА) е основен медиен партньор.

Идеята е да се усили звукът на места в цялата страна, който живеещите до тях понякога изобщо не забелязват. Започнахме в района на Варна, след това слязохме на юг – в Созопол и Приморско, минахме през Велико Търново и днес сме в Стара Загора, каза Вълдобрев. Добави, че все още не знае как ще се казва новата продукция, вероятно „Утре вече е вчера“, „защото има един припев: Утре е друг ден, утре вече е вчера“. Стефан Вълдобрев каза, че основното послание на песента е „да се живее тук и сега“. Музикантът припомни, че в „По-полека“ има нотка, че трябва да се наслаждаваме на момента.

„Операта в Стара Загора е може би първостепенна емблема на града. И фактът, че тя има стогодишна история и тази година празнува този юбилей, говори сам по себе си какво е нейното значение за града“,  каза пред БТА директорът на културната институция Владимир Бошнаков. Според него Операта прави Стара Загора привлекателно място не само за гражданите, но и за гостите на града. „Това е едно луксозно и свещено място, където всички могат да осъществят своите социални срещи, както и да удовлетворят своите културни потребности“, допълни той. 

През тази година Държавна опера-Стара Загора отпразнува своя 100-годишен юбилей. На 1 юли 1925 година с премиерата на операта „Гергана“ от маестро Георги Атанасов е основана единствената просъществувала и постоянно действаща извънстолична оперна трупа в България. През 1971 г. е открита новата й модерна сграда. През 1991 г. пожар изпепели зрителната зала и голяма част от фоайетата на Операта. Спектакловата дейност се мести на различни локации в Стара Загора. След ремонтни дейности, точно преди 15 години, на 5 октомври 2010 година с премиерата на операта „Кармен“ от Жорж Бизе, с която сградата отново отвари врати за публиката.