Всяка година, когато настъпи 5 октомври, Стара Загора отново засиява в светлината на своята памет и вяра, каза Старозагорският митрополит Киприан в словото си по повод празника на Стара Загора, който се отбелязва днес. В празничния ден той отслужи молебен за Стара Загора в катедралния храм „Св. Николай Чудотворец“.

Това е денят, в който си припомняме не само възраждането на нашия град след пепелищата на трагедията, но и непоколебимия дух на хората, които положиха основите на новото му бъдеще. Тук, на тази свята земя, в този свят храм история и надежда се преплитат в единна нишка, която води поколенията напред, добави митрополитът.

Старозагорският митрополит припомни, че през 2025 г. се навършват 146 години от съдбовното възкресение на Стара Загора. През всички тези десетилетия тя върви с лице към бъдещето, съхранила в сърцето си родолюбието и жертвоготовността на своите деди. Духът им е жив в нас – в нашия труд, в нашите домове, в нашите молитви за добруването на града ни. Те ни завещаха мъжество и надежда, а ние сме призвани да пазим и развиваме това наследство, допълни той. 

Както ни напомня Писанието: „Господ е крепост на Своя народ и спасителна защита на Своя помазаник“ /Пс. 27:8/. Нека и ние черпим тази сила от Божията благодат, за да бъдем съградители на мир, справедливост и благополучие в нашия дом – Стара Загора. Нека в делниците си търсим пътя на съгласието и любовта, за да оставим след нас град, който да бъде още по-светъл и красив. Днес отново звучат празнични камбани, мирисът на липи ни връща към вечността, а нашият град продължава да излъчва топлина и достойнство. Нека сърцата ни бъдат отворени за добри дела, а делата ни – в служба на род и Родина, каза владиката. 

И пожела Всемогъщият Бог да благослови домовете с мир, радост и здраве. Да укрепва нашия обичан град, да пази България и да дарява сили за нови духовни и обществени върхове. На многая и благая лета, Стара Загора, каза още митрополит Киприан. 

Днес Стара Загора за 38-и пореден път ще чества Празника на града – 5 октомври. Предложението за общоградското честване е направено през 1987 г. от почетния гражданин на Стара Загора – историкът Величка Койчева. Решението е прието на сесия на Общинския съвет, показва справка на БТА в документи, предоставени от Ргеиналния исторически музей. 

До 1944 г. празникът на града е бил Тодоровден, когато Българската православна църква почита свети Теодор Тирон, небесен покровител на Стара Загора, уточняват в свое изследване проф. Иван Танев и д-р Мариана Минкова от Регионалния исторически музей. След 9 септември празникът е забранен и на Тодоровден в града се провежда панаир. 

Историята на новия Празник на Стара Загора ни връща в лятото на 1877 г. По време на Освободителната война (1877-1878) градът е изпепелен до основи, а 14 хиляди мирни граждани са избити. Когато военният кореспондент Джанюариъс Алойшиъс Макгахан вижда опожарения град заявява: „Едва ли някога тук ще има град!“.

Първите бежанци се завръщат по домовете си през януари 1878 г. и заварват оцеляла Ески Джамия, както и 846 турски и 222 български къщи.

На 11 януари същата година в Ески Джамия се отслужва молебен, на който присъства главнокомандващият руските войски генерал Николай Николаевич, четем в „ Летопис. Календар на събитията в Стара Загора от VII хил. пр. н. е. до средата на XX век“, издаден от краеведа Иван Неделчев през 1998 година. 

Животът в разрушения град продължава. Първата сватба е през февруари 1878 г., разказва в своите мемоари свещеник Тодор Пенков (1878-1959). Месец по-късно се провеждат избори за Градски съвет.    

Трима старозагорци – Нестор Марков – пръв префект на Старозагорския департамент, Атанас Илиев – началник на Старозагорска околия и Димитър Наумов – народен представител от Старозагорска околия в Областното събрание на Източна Румелия обединяват сили и авторитет в съграждането на града, който заема своето място в Третата българска държава.

На 5 октомври 1879 г. , на почистено място сред руините, където днес е градският площад, княз Алеко Богориди, първи управител на Източна Румелия, поставя основния камък на града, който се възражда през следващите десетилетия. Великотърновският митрополит Климент отслужва молебен в присъствието на кмета Стефан Салабашев и стотици граждани. Тържеството завършва привечер с песни и танци, свидетелства в ръкописните си спомени бившият кмет на Стара Загора Минко Минев (1912-1915).  

На 27 август 1879 г. Градският съвет приема първия градоустройствен план на Стара Загора, изработен от чешкия строителен техник Лубор Байер. Той предоставя ново градоустройствено решение с прави улици, които придават характерна особеност на града и внася нови елементи от западноевропейската архитектура. Планът на Байер е одобрен от главния архитект на Източна Румелия – италианеца Паоло Монтани.

До възстановяването на храм „Света Богородица“ през 1881 г. жителите на Стара Загора ходят на църква в Ески Джамия, днес превърната в Музей на религиите. Същата година се учредява и градска полиция, свидетелстват архивите.

През 1883 г. отварят Мъжката и Девическата гимназия, а пет години по-късно и държавната болница. Военният клуб е открит през 1897 г. и там започват да се изнасят представления от местните любителски трупи.

Първият митрополит, който е избран начело на Старозагорската епархия, е Методий Старозагорски, който пристига в града през 1894 г. като временно управляващ. По негова инициатива се създава Благотворителният комитет „Св. Игнатий Старозагорски“, който поставя началото на парк „Аязмото“. На 1 ноември тази година отбелязваме 100 години от блажената кончина на владиката.  

През 1900 г. е създадено дружество „Театър“, което по -късно става Драматичен театър „Гео Милев“. 

Първият телефон в Стара Загора прозвънява в 1907 г., когато е открита телефонната централа с 40 абоната. Същата година е основано и археологическото дружество „Августа Траяна“ с председател историкът Атанас Кожухаров. На следващата година той се обръща към художника Hикола Стоенчев да подари на музейната сбирка портрета на революционера Кольо Ганчев и той става първата картина от сбирката. После постъпват портретът на Атанас Кожухаров от Евгения Илиева – Лепавцова, портретът на Христина Морфова от Иван Мърквичка, картини от Васил Маринов и Васил Костакиев. Така е поставено началото на Градската художествена галерия.

Оперното изкуство в Стара Загора води началото си от 27 февруари 1925 г., когато в града е поставена операта „Гергана“. По-голямата част от състава е сформирана от  хористи и свещеници от градските църкви. Появяването на извънстолична опера, само няколко години след откриването на оперния театър в София, е истинско културно събитие в страната.

Седем десетилетия по-късно, през 1995 г., е открит Тракийският университет, в който днес се обучават студенти от петте континента.

Възкръснала от пепелищата преди 146 години Стара Загора днес е шестият по големина град в България, по последни данни на Националния статистически институт и продължава да се развива като културен и образователен център в страната.

С богата програма Стара Загора отбелязва днес празника на града. В 9:00 часа в катедралния храм „Св. Николай Чудотворец“ Старозагорският митрополит Киприан ще отслужи молебен, съобщават от общинската администрация на сайта си. 

В 9:45 ч. ще започне тържествената сесия на Общинския съвет в града. Празничният ден ще продължи с ритуал за издигане на националното знаме на Република България на площада пред Общината. По време на церемонията ще бъде предаден символичният ключ на града на тазгодишния млад кмет на Млада Загора.

В зала „Байер“ по-късно през деня ще бъде открита традиционната изложба на старозагорските художници „Есенен салон“.

Кулминацията на проявите е вечерта с концерт пред Община Стара Загора с участието на Дара Екимова и Лили Иванова.

Празникът на Стара Загора не е просто дата в календара – той носи в себе си памет и надежда. На 5 октомври през 1879 г. е положен основният камък за възстановяването на града след изпепеляването му по време на Руско-турската война. Началото полага градоустройственият план на чешкия архитект Лубор Байер, създаден с подкрепата на губернатора на Източна Румелия Алеко Богориди. От този момент осемхилядолетният град започва своето Възраждане с модерна визия, европейски облик и неподвластен на времето дух. Празникът на Стара Загора е знак на признателност към миналото и към личностите, оставили диря в историята. Той е увереност в настоящето и вдъхновение за утрешния ден, посочват от Община Стара Загора.

Над 150 ретро автомобила взеха участие в тазгодишното „Авто-мото-ретро“ изложение в Стара Загора, организирано от старозагорския авто-мото клуб „Ретро“. Той се проведе на паркинга на търговския обект „Holliday park”. Най-атрактивният участник беше руски военен джип „Зил“ от 1947 година.

„Представителите само от Стара Загора бяха над 30, но за наша радост имахме и международно участие от Сърбия и Република Северна Македония“, каза пред БТА Асен Паскалев, представител на клуба организатор.

Най-много бяха автомобилите от марката „Трабант“, но не липсваха и ретро коли с марките „Москвич“, „Мерцедес“, „Шкода“ и други.