Художествен център „Алфа“, включващ Художествена галерия и Дом на изкуството и науката, беше официално открит в Гурково. Това съобщиха от местната администрация. Инициативата е на художника Веселин Куртев, който е родом от града, но живее и твори в Ню Брънзуик, САЩ. Там преди години творецът основава галерията Alfa Art Gallery, която е утвърдено средище на съвременното изкуство отвъд океана.

С откриването на арт център в родния си град художникът прави символичен, но много личен жест, с който се връща към корените си и отдава признание към общността, дала началото на творческия му път.

Откриването на тази галерия е събитие с регионално значение, посочи кметът на общината Кънчо Папазов, цитиран от администрацията. „Ще направим така, че тя да се превърне в средище на културния живот в нашата община – едно ново културно явление с потенциал да свързва хората чрез изкуство и наука“, подчерта той. Кметът връчи на художника юбилеен знак на Община Гурково и изказа благодарността си към него. Папазов припомни за дейността на друг местен творец – покойния Илия Тодоров, който предава първите уроци на Веселин Куртев. Той благодари на Куртев за това, че се е върнал от САЩ, за да радва съгражданите си със своето творчество и изрази надежда, че откриването на галерията е първата стъпка към бъдещи съвместни проекти.

На откриването на художествения център присъстваха представители на културната и академична общност, сред които проф. д-р Иван Бочев, бивш декан на Факултета по изобразително изкуство на Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“, който подчерта изключителното трудолюбие и стилистична последователност в творчеството на Куртев, определяйки платната му като „приказка без начало и край“, носеща лирика и спомени от детството.

Учителката на художника Веска Мечева отбеляза, че Веселин Кутев умело ни представя линии, образи и тишина. „Художникът в теб е не просто професия, а начин на живот“, каза тя и подчерта, че събитието е художествен триумф, но и духовен жест, изразяващ личната философия, закодирана в платно, четка и нюанси.

Гост беше и Антони Цонев от дирекция „Култура“ към Община Велико Търново, син на българския киноооператор и режисьор – гурковеца Иван Цонев. „Хора, живеещи отвъд океана, се завръщат в Гурково  – това означава много. Гурково не те пуска никога, където и да си“, заяви Антони Цонев. Изкуствоведът д-р Достена Лаверн, която живее във Франция, определи новото културно средище като „искра на небосклона на българското изкуство“, а гурковската писателка Мими Иванов подари стихове на домакините и рецитира поетичния текст „Отново у дома“.

Сред официалните гости бяха още председателят на местния Общински съвет Димитър Драчев, директорът на Художествена галерия „Петко Загорски“ в Бургас Георги Динев, академици, изкуствоведи, художници, общественици. Акцент в събитието беше и откриването на Дома на изкуството и науката, посветен на съпругата на известния художник Галина Куртева, която е научен изследовател с признание на два континента.

Арт център „Алфа“ е не само галерия или дом на науката и изкуството, това е завръщане към корените, дар за общността и мост между два свята, построен с четка, визия и любов, посочват от общинската администрация в Гурково.

Както БТА съобщи, Община Гурково ще кандидатства с проектно предложение по Схема за безвъзмездна помощ „Ново поколение местни политики за култура за малки общини“. В Общината тази година беше учреден и общински фонд „Култура“.

В Художествената галерия в Казанлък започна поредица от творчески ателиета за деца с илюстратора и режисьор Иван Томов. В първия уъркшоп, озаглавен „Рисуване заедно“, се включиха деца на различна възраст, които твориха върху общо платно, като всеки от участниците изобрази свои сцени и персонажи.

Урокът започна с упражнение за движенията на ръката, което целеше децата да се отпуснат, а Иван Томов коментира, че днешното ателие няма определена концепция, а цели участниците да дадат воля на въображението си и да се почувстват уверени.

Иван Томов е завършил MetFilm School в Лондон, а наскоро откри и първата си самостоятелна изложба, която може да бъде разгледана в зала „Иван Милев“ в Казанлък. Това не е първото тематично ателие за деца в местната галерия, което младият творец ръководи.

Ателиетата са подходящи за деца от всички възрасти, като материалите са осигурени, а участието е безплатно и става с предварително записване. Те ще продължат идната събота (19 юли), като тогава урокът ще бъде посветен на рисуването на части – платната ще бъдат разделени на три и събрани отново по въображаем начин.

На 16 август под надслов „Създаване на персонаж“ децата ще измислят свой герой и ще му предадат характер. На 23 август в ателието „Създаване на свят“ участниците ще рисуват фантастични пейзажи и измислени места.

Операта „Цар Калоян“ е сложно, но много красиво произведение. Има части, в които няма българин, който да не остане съпричастен. Всичко в нея е впечатляващо. Тръгва по вените ни и я усещаме. Това каза режисьорът на постановката Вера Петрова в интервю за БТА преди премиерата на заглавието в Стара Загора.

Тя получава покана да режисира „Цар Калоян“ от директора на старозагорска опера Огнян Драганов. „Той си поставя целите стратегически. Освен обичайния репертоар, да се постави и българско заглавие е голяма смелост в днешно време. Да се обърнеш към Панчо Владигеров е проява на голяма културна мисъл“, коментира режисьорът.

Петрова подчерта, че реализацията на операта нямало да се случи, ако не е проведен и разговор с академик Пламен Карталов, който също е ангажиран лично. „Продуктът е едно прекрасно взаимодействие между Софийската опера и Държавна опера – Стара Загора. Ние търсихме сътрудничество през годините и сега това време дойде с едно историческо заглавие с големи изисквания“, посочи Петрова.

Тя припомни, че премиерата на „Цар Калоян“ в Стара Загора е през 1975 г. и се е смятала за една от най-добрите реализации въобще. „Това е факт, потвърден и от самия Панчо Владигеров. Като добавим представянето на операта през 90-те години на площада в София, когато академик Пламен Краталов я направи с огромен размах и фантастични декори – носим сериозна отговорност пред тези колоси, защото искаме да представим на публиката едно по-различно четене, което да представи друга гледна точка“, каза Вера Петрова.

Режисьорът разказва, че целият екип приема тази задача много сериозно и работи месеци наред върху цялостната концепция, която да свърже визуално музикалната и драматургичната част и същевременно да има перманентен ритъм. Проектът е изцяло старозагорски – костюми, декори – всичко се изработва наново. Цялостната визия е работа на Генадий Иванов – Гендони. Паралелно върви и работата с диригента Ивайло Кринчев по музикалната организация, която по думите на Петрова също е много тежка. „Цар Калоян е сложно произведение, но много красиво. С места, в които няма българин, който да не остане съпричастен. Всичко е впечатляващо. Тръгва по вените ни и я усещаме. Маестро Кринчев успя да направи една много компактна музикална структура, която да върви в постоянно действие – да няма забавяне или забързване“, подчерта режисьорът.

Вера Петрова обясни, че в цялата концепция е вплетена и една легенда, която е от славянските вярвания и е за трите сокола. Тя е свързана и с роман на Фани Попова – Мутафова, но е „червената нишка“, която разказва историята от личното аз до вътрешния мир на героя. „Надявам се, така да бъде схванато от публиката. Лично мен, както и целия екип ,ни вдъхнови самият цар Калоян, който е пример за човек постигнал непостижимото. Той прави сериозен избор в живота си и го довежда до край с пълната си лична отговорност. Това ще бъде и посланието на нашата концепция към всеки един българин – да поеме личната си отговорност“, отбеляза режисьорът.

„Надяваме се да ви убедим в нашия прочит, който е по-различен, по-камерен, по-съкровен. Всичко е едно голямо предизвикателство, а най-голямата отговорност е към поколенията, които създадоха най-значимите представления на българската опера. Другото предизвикателство са откритите пространства, но като последователи на академик Карталов не оставяме тази традиция забравена“, допълни Вера Петрова.

Успоредно с работата по реализацията на операта вървят дискусиите и със Силвия Томова, която е постановчик и хореограф. Тя създава жестикулациите на всеки артист, за да има изчистена форма, която да бъде ясна и достъпна в невербалния си аспект към публиката, обясни Петрова. По думите й целият театър работи на пълен оборот, а ролите също са изключително трудни. „Артистите са убедителни не само певчески, но и актьорски. Мисля, че те ще дадат всичко от себе си, за да проведат зрителя от началото до самия нееднозначен музикален финал, който ни е оставил Панчо Владигеров – с много въпроси без отговори. И ние държим да бъде така. „Червената нишка“ да отговаря на финала на операта“, каза режисьорът.

Петрова представи и самите артисти, които взимат участие в постановката. В централни роли са Кирил Манолов в образа на цар Калоян и Костадин Андреев, който е Балдуин в изключително трудна тенорова партия. „Прекрасна изненада за мен бе младият Борис Тасков, който се справя впечатляващо също в образа на латинския император на Константинопол. Другата роля, която е от огромно значение е на самата царица Мария. В нея влизат три разкошни артистки – Гергана Георгиева, Емилия Джурова и Елена Петрова. Тя е с огромна тежест – само от сопрани със сериозна вокална и музикална подготовка“, обясни режисьорът.

Тя отбеляза още една роля – тази на основния антагонист – Борил. „Ние сме засилили чисто художествено неговото присъствие. При него има художествена фикция, но сме се водили и от исторически факти. В голяма помощ бяха книгите на Пламен Павлов, който има огромни статии за този период през Средновековието. Оттам черпихме много вдъхновение, за да направим по-човечна цялата структура, която да говори на зрителя“, каза още Вера Петрова.

Хормайсторите Младен Станев и Стефания Русева също са свършили фантастична работа, защото хоровата партия е много трудно написана, а е красива, смята режисьорът. Според Петрова хорът от 40 души трябва да звучи като 80. „Нивата на сценографията са разделени много красиво в огромно могъщо духовно присъствие в иконите и иконостасът на България. Легендата ще бъде прочетена с гласа на Стефка Минева, която за всички нас е колос на българската култура“, казва Вера Петрова.

По нейните думи либретото е много интересно и компактно, но не и лесно за работа, защото е върху основата на романа „Солунския чудотворец“ от Фани Попова – Мутафова. Написано е по молба на самия Панчо Владигеров, а писателката работи върху него заедно с Николай Лилиев. „Текстовете са много красиви и вървят страхотно с музиката. Вижда се къде точно Владигеров е получил вдъхновение“, смята режисьорът.

Според Вера Петрова българската опера има място на световната сцена, но за да е трайно и защитено България трябва преоткрие и представим своите заглавия пред света. „Трябва да вярваме в тях, защото те имат музикална и драматургична стойност. Вярата в нашето изкуство започва от самите нас. Трябва обаче и държавна политика, която да подкрепя такива проекти. Ако не инвестираме в това, то може да загубим цели поколения. Културата е най-големият дипломат в света. Тя решава много по-активно конфликтността“, коментира Петрова.

Тя се обърна и към целия екип на Държавна опера – Стара Загора, който отбеляза своя 100-годишен юбилей през миналата седмица. „Стара Загора има огромни традиции в оперното изкуство и не случайно е първата извънстолична опера. Дала е едни от най-големите певци, диригенти и режисьори на страната. Пожелавам Стара Загора да продължи да отстоява своите стойности, да държи духовността и светлината за години и векове напред“, каза Вера Петрова.

Операта „Цар Калоян“ ще бъде представена премиерно на 17 и 18 юли на Античния форум в Стара Загора, а на 25 юли ще гостува във Велико Търново за „Сцената на вековете“. На 20 август тя ще бъде представена и на сцената на брега на древния Севтополис на язовир „Копринка“.

Два центъра за специализирани здравно-социални грижи за деца с увреждания и потребност от постоянна медицинска грижа бяха открити на официална церемония. Те са част от Центъра за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания в града.

„Откриваме т.нар. къщички, които представляват центрове за оказване на интегрирана медико-социална грижа за деца с увреждания, които изискват перманентно медицинско обслужване“, каза директорът на Центъра за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания д-р Живко Желязков. Той посочи, че къщичките са изградени в рамките на проекта на Министерството на здравеопазването „Изграждане на инфраструктура за предоставяне на специализирана здравно-социална грижа за деца с увреждания – 2“, финансиран по оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020. 

„Създаването на тези центрове е още едно потвърждение, че когато институциите, местната власт и общността работят заедно, можем да постигнем реална промяна в живота и на най-уязвимите. Министерството на здравеопазването развива последователна политика по деинституционализацията на грижата за деца с увреждания, благодарение на Оперативна програма „Региони в растеж“ бе реализиран проектът за изграждане на центровете“, каза по време на откриването Добромира Карева, заместник-министър на здравеопазването. Тя заяви, че именно такива центрове заменят институционалната среда с по-близка до семейния уют. Те са обзаведени функционално и комфортно с грижа към индивидуалностите на потребителите.

Сред прерязване на символичната лента за откриване на двата центъра, бяха засадени и малки дръвчета липа, която е символът на Стара Загора.

Капацитетът на двата центъра, които бяха открити, е по осем деца до 18 години. Персоналът, който се грижи за тях, е от 16 души, като включва осем медицински сестри и толкова детегледачки. Заместник-министър Карева посочи, че към момента няма недостиг на персонал за работа в центровете от този тип в цялата страна.

На церемонията по откриване на центровете присъстваха още областният управител д-р Неделчо Маринов, заместник-кметът на община Стара Загора Павлина Делчева, директорът на Регионалната здравна инспекция д-р Недялка Кабаджова, общественият посредник на община Стара Загора Иванка Сотирова и гости.

Проектът е с общ бюджет от 3 585 600,24 лв., от които над 3 милиона лева са европейски средства, а останалата част – национално съфинансиране. Целта е създаването на пет нови центъра, които да предложат качествена, дългосрочна и специализирана грижа за деца с тежки увреждания и високорисково поведение. В Стара Загора се изграждат два от тях, другите два са в Казанлък, а последният е в Кюстендил.

В здравните и социални заведения за деца с проблеми най-важното нещо е персоналът. Това каза в интервю за БТА директорът на новооткрития Център за специализирана здравно-социална грижа за деца с увреждания с потребност от постоянни медицински грижи в Казанлък д-р Ивелина Панова. Тя ръководи институция, насочена към грижа за деца с увреждания, в продължение на над 30 години и е категорична, че материалната база и условията могат да бъдат осигурени с много или с малко средства, но за да работиш с тези деца, трябва да притежаваш нещо, което не се купува – да ги обичаш. 

С изграждането на къщите в Казанлък поставихме точката на дългия процес по деинституционализация на децата с увреждания, каза д-р Панова, която от 1994 година е директор на бившия Дом за медико-социални грижи в местното село Бузовград. „Преди 31 години там заварих една тъжна картина – 121 тежко болни деца, в претъпкани помещения, облечени еднакво. Тогава започна и борбата за техния живот и благоденствие, за осигуряване на лекарства, на условия, но не на последно място – на правото да бъдат обичани“, посочи тя. Д-р Ивелина Панова обясни, че процесът по деинституционализация, който включва затварянето на подобни домове, се осъществява от държавата с идеята да бъде предоставено най-доброто място за живот на децата. В синхрон с този процес ние започнахме адаптация към новите условия, изпълнихме освободените пространства с нови практики и услуги, променихме коренно начинът на отглеждане на децата, като акцентът беше поставен върху това семейството да е основно, а специалистите да помагат, отбеляза тя.

За изминалите 31 години Домът в село Бузовград е претърпял много трансформации. През 2009 година към него е създаден Дневният център за деца с увреждания, който се е превърнал в ядро на сегашната дейност на екипа. Домът за медико-социални грижи е затворен окончателно през 2020 година, след което на негово място е създаден Център за комплексно обслужване за деца с увреждания. „Центърът е лечебно заведение, в което осъществяваме грижа за деца, които имат семейства, но са родени в риск. Ние ги рехабилитираме, обслужваме ги, произвеждаме здраве“, обясни д-р Ивелина Панова. Децата там са с различни по своята същност проблеми и аномалии. По думите ѝ в Центъра се работи много добре с деца с аутизъм. Имаме две групи от по десет деца, повечето от които с аутизъм, с които работим на принципа на комплексната услуга. „За тях се грижат психолог, ерготерапевт, логопеди, специални педагози и едни невероятни детегледачки и здравни асистенти, които не заменяме за нито един друг специалист в областта“, посочи д-р Панова. 

По думите ѝ двете нови къщи в Казанлък са завършили процеса на деинституционализация в региона. В момента там са настанени общо 16 деца с различни проблеми и заболявания, някои от които изключително тежки. Директорът отбеляза, че заслугата за построяването на Центъра е на Министерството на здравеопазването, като те са изградени по проекта „Изграждане на инфраструктура за предоставяне на специализирана здравно-социална грижа за деца с увреждания – 2“, финансиран по оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020.

Д-р Ивелина Панова подчерта, че условията в къщите са чудесни, но по-важното е, че е осигурена възможността там да работят достатъчно специалисти въпреки кадровата криза в сектора. „Имаме 36 щатни бройки, за което съм изключително благодарна, защото тези деца изискват много грижа“, посочи тя. Директорът допълни, че голяма част от медицинските специалисти в Центъра са бивши служители на Дома в Бузовград, но в персонала има и нови хора, което съчетава опита с ентусиазма и дава много добри резултати. „В момента в страната материалната база почти навсякъде е великолепна. Според мен, като човек, който 31 години е тук, материалните условия могат почти винаги да бъдат създадени, дори да нямаш средства – можеш да приспособиш нещо и да се справиш“, обобщи д-р Ивелина Панова. Тя отбеляза, че един директор най-трудно се справя с намирането на персонал, защото са необходими хора, които са призвани за това. 

Министерството на вътрешните работи (МВР) е предприело конкретни действия за пътната безопасност на рискови кръстовища на републиканския път Казанлък – Габрово в района на градовете Шипка и Крън, съобщават от пресцентъра на Община Казанлък. На място в опасните участъци ще има присъствие на полицейски екипи с цел засилен контрол по спазването на Закона за движение по пътищата, включително чрез използване на технически средства за контрол на скоростта.

Това са заявили от МВР в отговор на запитване от кмета на общината Галина Стоянова. На база правомощията, предоставени от действащото законодателство на директора на Областната дирекция на МВР в Стара Загора, е била разпоредена проверка на посочените пътни участъци. В резултат на извършения анализ е изготвено положително становище във връзка с постъпило заявление от Дружеството по закона за задълженията и договорите „Поддържане 2022“ за съгласуване на проект за постоянна организация на движението на проект за подмяна на организацията на движението в двете кръстовища. 

Министерството на вътрешните работи провежда обществени поръчки за доставка на стационарни и стационарно-преносими устройства за контрол на скоростта, е посочено още в отговора на запитването на Стоянова. Подробности за процедурите са достъпни на Платформата за електронни обществени поръчки.  

От общинската администрация в Казанлък припомнят, че посочените участъци са част от републиканската пътна мрежа. Съгласно разпоредбите на Закона организацията на движението, изграждането, ремонтът и поддържането на тези пътища са в компетентността на Агенция „Пътна инфраструктура“. МВР, чрез съответните областни дирекции, съгласува и контролира спазването на нормативните изисквания, имащи отношение към безопасността на движението.

През април т.г. кметът на град Шипка Василка Панайотова коментира, че от Агенция „Пътна инфраструктура“ са поели ангажимент да предприемат мерки за обезопасяване на кръстовището на главния път I-5 на изхода от прохода Шипка с път II-56 от град Шипка за село Шейново. Предвижда се подновяване на знаковото стопанство в отсечката между Казанлък и Шипка, като заедно с това ще бъде извършено полагане на хоризонтална маркировка и напречна шумна такава, поставяне на мантинели, почистване на канали и канавки. Дейностите предстои да бъдат реализирани с цел повишаване на безопасността и намаляване на травматизма в участъка. 

Заложените действия са резултат от проведен анализ на рисковете по отсечката в началото на миналата година, като сред изводите, залегнали в обследването, в което са участвали пътни експерти, представители на Министерството на вътрешните работи и на АПИ, както и представители на областните и общински администрации, е, че на този етап няма нужда от изграждане на кръгови кръстовища по пътя в районите на Крън и Шипка. 

На опасното кръстовище край Шипка бяха организирани няколко протеста, след тежкия пътен инцидент от август 2023 година, в който животът си изгуби 20-годишно момиче.

Кметът на община Казанлък Галина Стоянова беше избрана за вицепрезидент на Асоциацията на Европейските парфюмерийни градове, съобщиха от администрацията. Асоциацията е основана през 2023 година и обединява градове в Европа, които имат историческа, културна или икономическа връзка с производството на парфюми и ароматни суровини. Сред тях са градовете Грас във Франция, Кьолн в Германия, Санта Мария Маджоре, Карпи, Молфета и Болоня в Италия.

Членството на Казанлък в Асоциацията ще даде възможност за споделено европейско развитие, сътрудничество и много нови възможности, посочват от общинската администрация. 

По покана на кмета на френския град Грас Жером Вийо, който е и президент на асоциацията, Галина Стоянова взе участие в конференцията „Мигът на лавандулата 2025“ – събитие, събиращо професионалисти в сферата на индустрията, професионалисти и представители на институциите, за да изследват стратегическата роля на естествения произход в парфюмерийния сектор на европейско ниво. Ключов момент от форума бе подписването от кмета на Община Казанлък на формуляра за членство в Асоциацията на Европейските парфюмерийни градове, като Галина Стоянова имаше честта да бъде избрана за вицепрезидент на организацията, посочват от общинския пресцентър.

С това кметът на Града на розите печели световно признание и се утвърждава като европейски лидер със смелостта и постоянството, с което поведе битката за защита на националния символ – розовото масло, отбелязват от администрацията. Доказателство за това е и стабилността на Казанлък като туристически и индустриален фактор, довела до избора на Стоянова за вицепрезидент на престижната асоциация. 

През май 2023 година предизвикателствата пред парфюмерийния сектор и въздействието на новото законодателство на Европейския съюз бяха акцент на международен форум в Казанлък. Присъстваха представители Министерството на земеделието, евродепутати, кметовете на френския град Грас и на Казанлък, както и лидери в сектора на парфюмерийната индустрия. Именно кметът на Казанлък Галина Стоянова първа инициира действия в защита на статута на българското розово масло във връзка с подготвяния европейски Регламент за класификация, етикетиране и опаковане на химикали (CLP), след което усилията и бяха подкрепени от българските евродепутати и от Министерството на земеделието.

През април т.г. в Казанлък бяха представени резултатите от първите шест месеца на изследването на състава на розовото масло, по което работи екип от учени от Софийския университет „Св. Климент Охридски“.  Изследването е инициирано от Община Казанлък, а резултатите представи проф. Иван Бъчваров. „Знаете, че битката за спасяване на статута на розовото масло не е приключила, защото регламентът, който беше поправен с внесения доклад от Европейския парламент дава срок от четири години, в който да се преразгледа и анализира отново съставът на розовото масло и да се определи наистина дали то има биологичен характер, смес ли е и какво е въздействието му върху човешкия организъм, обясни тогава пред журналисти кметът Галина Стоянова. 

По време на тазгодишния Празник на розата вицепрезидентът Илияна Йотова посочи, че във френския град Грас името на Казанлък се произнася с особено вълнение и авторитет. Вицепрезидентът отбеляза, че кметът на Казанлък Галина Стоянова, заедно с кметове на други градове, е защитила етеричните масла в Европа. „За Вас се говори не просто като за български кмет, не просто като за български лидер, говори се като за европейски лидер“, обърна се тя към кмета на Казанлък.  И подчерта, че скоро не е срещала подобно признание. Илияна Йотова поздрави Галина Стоянова и нейния екип. Тази битка, разбира се, ще продължи – тя не е само на Казанлък, тя е и на Карлово и на Павел Баня, на всички български градове, които защитават това производство, посочи още вицепрезидентът.