Tрети зимен ученически конкурс „Перо от лед“ организира Музей „Литературна Стара Загора“. Това съобщават на официалната страница на културната институция. Творческото съревнование очаква ученици от област Стара Загора от 2 до 12 клас с афинитет към словото. Те ще бъдат разделени в три категории: ученици от 2 до 4 клас; ученици  от 5 до 7 клас и ученици 8 до 12 клас.

Надпреварата ще бъде в две категории – поезия (жанр стихотворение), и проза (жанр кратък разказ, приказка, есе). Всеки ученик може да се включи с до две непубликувани произведения в една категория. При участие в повече от една категория се приема само по едно непубликувано стихотворение. До участие ще бъдат допускани само творби на български език и не се допускат творби, създадени от изкуствен интелект. 

Целта на конкурса е да провокира интерес към българската митология и фолклорна обредност, особено към зимните празници и свързаните с тях вярвания, за да може подрастващото поколение да се докосне до духовните им измерения. Надпреварата дава шанс за литературна изява и подкрепа на млади автори в ученическа възраст.

Текстовете се приемат в електронен вариант на email: [email protected] и на място, в сградата на Музей „Литературна Стара Загора“ в запечатани бели пликове. Крайният срок за участие е 20 декември, а победителите ще получат своите награди на 18 януари 2026г (Атанасовден).

Стара Загора е град с дълбоки литературни традиции, а под емблематичните му екзотични липи са се формирали духовно писатели като Даскал Петър Иванов, Георги Бакалов, Кирил Христов, Георги Илиев, Димитър Подвързачов, Георги Райчев, Николай Лилиев, Иван Хаджихристов, Гео Милев, Иван Мирчев, Веселин Ханчев. Културните пластове, изградени от предишните поколения писатели и поети, фиксират града ни като един от най-важните центрове на духовния, културен и литературен живот на България, казват организаторите,

БТА припомня, че първото издание на конкурса се проведе през 2023 година. 

Шести празник на тиквата зарадва днес жителите на старозагорското село Дълбоки. Гостите се насладиха на програма от фолклорни изпълнения на малки и големи от самодейни състави от читалища в община Стара Загора. Най-много аплодисменти събраха децата от група „Бисери“ от Народно читалище „Пробуда – 1928“ от село Змейово с художествен ръководител Мария Пехливанска.

Основната цел на празника е да насърчи интереса към отглеждането на тикви и включването им във всекидневното хранене.

Програмата включваше три конкурса сред тях за „Най-голяма тиква“ и за „Най-красива текстилна тиква“. Интерес предизвика кулинарният конкурс, който включваше над 50 ястия, приготвени с тиква. Сред сладките изкушения имаше крем-карамел с тиква, торта с тиква, кекс с тиква, баница с тиква, пай от тиква и много други.

Специален гост на празника беше шеф Рони Киркова, която представи свои произведения от тиква. В края на празника всеки имаше възможност да опита от специален рачел от тиква по тайна местна рецепта.

По време на празника присъстващите имаха възможност да закупят тематични сувенири от символичен благотворителен базар, който набира средства за ремонт на местната църква „Успение Богородично”, която е построена през 1844 година.

През октомври Държавна опера Стара Загора ще бъде домакин на шестото издание на международния хореографски конкурс Linkage. Това става ясно от програмата с предстоящи събития на културната институция. Конкурсът ще се проведе от 25 до 27 октомври на сцената на Старозагорската опера.

По време на събитието ще бъдат представени едни от най-добрите хореографски миниатюри, създадени през последните две години, а публиката ще има възможност да избере своя фаворит, посочват организаторите.

Според тях, Linkage е международен хореографски конкурс за млади творци, който включва в регламента си съвременни хореографски миниатюри – сола и дуети. Основните критерии за селекция на финалистите са оригиналност на концепцията, работа с изпълнителите, музикален прочит, хореографска лексика и техническо ниво на изпълнението.

Победителите ще бъдат обявени на специална гала вечер на 27 октомври.

БТА припомня, че Държавна опера Стара Загора през 2022 година беше домакин на третото издание на Международния хореографски конкурс „Linkage“.

Стихосбирката на старозагорката Живка Барова „Забързана към залеза“ ще бъде представена на 21 октомври, вторник, в изложбената зала „Лубор Байер“. Това става ясно от програмата на тазгодишното издание на „Есенни литературни дни“ в града на поетите.

Книгата е седмата в творчеството на поетесата. В нея са включени 80 стихотворения, вдъхновени от помъдрелите чувства и размисли на авторката по пътя към нейния житейски залез.

Живка Барова е родена и живее в Стара Загора. Като педагог и журналист тя е посветила живота си на човешките съдби и проблеми. Пише поезия и проза. Сред поетичните ѝ книги са: „Късчета душа“ (2021), „Перо от ангел“ (2022), „Житейско петолиние“ (2022), „Терапия против самота“ (2023) и „120 удара на сърцето“ (2024). Шестата ѝ книга е сборникът с разкази „Намигване“ (2025). Тя е член на Съюза на независимите български писатели и на Дружеството на писателите в Стара Загора.

Премиерата е част от събитията на Есенните литературни дни, които се провеждат през целия месец октомври в Стара Загора.

БТА припомня, че през април т.г. като част от ХХ юбилейно издание на маратона на четенето „Четяща Стара Загора” Живка Барова представи най-новата си книга „Намигване“ пред старозагорската публика.

Проектът „Изплуване“ в Казанлък представя нюансите на проблеми, които често подминаваме, а общото между артистите, чиито творби са показани в него, е тяхното мислене и социална ангажираност. Това каза в интервю за БТА кураторът д-р Мария Василева. Творбите са на близо 20 български автори и са експонирани на няколко различни локации в града, като „Изплуване“ е третата изложба от мащабния проект на местната Художествена галерия „Навсякъде с изкуството“. Официалното откриване е днес в Централната сграда на културния институт. 

В основата на идеята за проекта е близостта на Казанлък с язовир „Копринка“. Знам какви са даденостите на града, но винаги в съзнанието ми той се е свързвал с Долината на розите и тракийските царе и никога – с вода, разказа Василева. При проучването си тя се е запознала с амбициозния проект на арх. Жеко Тилев за разкриване и възстановяване на древния тракийски град Севтополис, който се намира под водите на язовира. Според нея в тази история има два интересни аспекта – от една страна отношението ни към миналото и как често „погребваме“ това, което притежаваме и от друга – амбицията и визията на арх. Тилев, която надхвърля мисленето на обикновения човек.

„Това е нещо, което много ме вдъхнови, защото мисля, че във времето, в което живеем, точно съзиданието, креативността и творчеството са онова, което ни дърпа напред и осветлява всички проблеми с най-малките им нюанси“, каза Мария Василева. Именно през тази история тя е стигнала до името „Изплуване“, а то не е свързано толкова с водата, колкото със съвремието ни, изпълнено с тежки предизвикателства, които ни карат да чувстваме, че потъваме. Реших да има някаква надежда за изплуване през творческата креативност, посочи Василева и допълни, че всички показани работи са свързани с обществена и лична проблематика, но тези проблеми можем да преодолеем само, ако ги осъзнаваме. Тя отбеляза още, че трябва да следим проблемите не праволинейно, а да се опитваме да огледаме нюансите. „Нищо не е черно или бяло и именно хората на изкуството с тяхната чувствителност могат да ни накарат да се вгледаме в множеството нюанси. Избрах автори, които имат това мислене и тази социална ангажираност“, каза изкуствоведът. 

Мария Василева посочи, че представените творби отварят нови пластове на съзнанието и ни карат да се вгледаме в неща, които често подминаваме. Засегнати в проекта са както темата за войните, така и за историческото наследство, за насилието над жени и за медийното влияние и фалшивите новини. 

Според куратора интересно от гледна точка на историята на изкуството е това, че проектът показва и творби на Жорж Папазов, Жул Паскин и Люба Бояджиева – автори, които в България не сме оценили достатъчно. Изложбата включва и нареченото безпредметно изкуство, което също трудно се възприема в страната ни, допълни тя. Включила съм и личен, човешки пласт, тъй като личните истории, обществените и социални проблеми, вървят винаги ръка за ръка, посочи още Василева. 

В изложбата има и творби, насочени по някакъв начин към региона, каза още кураторът. Такъв е проектът на Никола Михов “Forget your past”, чието име е вдъхновено от надписа, който от години стои на паметника „Бузлуджа“. Има и по-директни референции като маска на виден съвременен политик, която е реплика на откритата край Казанлък златна маска на тракийския цар Терес, а в музей „Ахинора“ е показана работа, продуцирана специално за пространството и кореспондираща с творбата на Иван Милев, обясни Василева. По думите й този проект е създаден за представяне именно в този град. „Сами по себе си нещата са много добри и могат да се покажат навсякъде, но не в тази цялост“, отбеляза тя. 

Според Мария Василева курирането на подобен проект освен опит, изисква да познаваш много добре както художествената сцена, така и средата и пространствата, в които ще работиш. „Редът е този – идея, концептуализация, търсене на работи, които отговарят на тази идея, за да бъде максимално нюансирана и богата и да може проблемът да се погледне от всички страни“, обясни тя. Според нея е много важно как се „обиграва“ пространството, защото публиката не се фокусира върху едно нещо, а върху цялата среда. „Има значение всичко – от цветовете на стените до шрифта на етикета, а в този смисъл съм във възторг от екипа на галерията в Казанлък, защото има изключително внимание към детайла“, подчерта тя. 

Мария Василева посочи, че след днешното официално откриване по проекта „Изплуване“ предстои още много работа, за да могат идеите зад творбите и зад цялостната концепция да бъдат разбрани от публиката. В следващите месеци ще бъдат организирани уъркшопи, прожекции, лекции и беседи, свързани с проекта и с отделни творби. 

Според нея, за да „изплува“ от проблемите, на обществото са необходими на първо място образованост и на второ – надежда. „Смятам, че в настоящата изложба има вдъхновяващи неща и дори човек да не ги разбира – това окрилява“, каза тя и допълни, че именно в това може да се види надеждата. 

По отношение на мястото на съвременното изкуство на художествената сцена у нас изкуствоведът посочи, че много неща са се променили в добра посока през последните три десетилетия. „Случи се така, че аз бях от поколението, което започна битката за съвременното изкуство“, каза тя и отбеляза, че тази битка съвсем не е била лесна. По думите й вече има много галерии и форуми, които представят съвременно изкуство. „Има и много интересни български автори, чиито работи са на световно ниво. Липсва обаче представяне на съвременното изкуство в постоянните експозиции на музеите, което е ключово и когато няма такова, няма и образователни програми за него“, посочи Мария Василева. 

В изложбата „Изплуване“ са представени произведения на Борислав Борозанов, Венета Андрова, Динко Стоев, Константин Златев, Мария Аверина, Никола Михов, Нонсофия, Правдолюб Иванов, Радоил Серафимов, RASSIM®, Симеон Симеонов, Симеон Стоилов, София Грънчарова, Стоян Дечев и Юлиана Текова. Включени са и творби на световно признатите художници с български произход Жорж Папазов, Жул Паскин и Люба Бояджиева – ЛЮБА. Те са експонирани в Художествената галерия и нейните филиали.

До средата на следващата година се очаква да приключи ремонтът на сградата на Драматичен театър „Гео Милев“, съобщи пред журналисти заместник-кметът на Стара Загора арх. Мартин Паскалев.

Той поясни, че в момента се работи както отвън, така и вътре в сградата. „Ремонтните дейности по фасадата на сградата напредват, нанасят се цветовете на куполната, високата част над покрива. Предстои работа по западната и южната фасади- северната и източната са готови на „първа ръка“, допълни той. И уточни, че след сваляне на скелетата с автовишка ще се работи по финия детайл, за да могат орнаментите да бъдат подчертани и да са в красив вид.

По думите му се работи също и вътре в зрителната зала, където се извършват дейности по прокарване на ел. инсталации за осветлението, за акустиката. По отношение на сцената предстои специалисти да обследват механиката, която е подвижна. 

„Тази сграда освен, че е паметник на културата, функционално е и много сложна, тъй като, за да функционира един театър той трябва да има необходимата акустика и осветление, както и сценична механизация. Това са много тесни специалности, които, за жалост, у нас много малко хора разбират от тях и се занимават с това“, каза също заместник-кметът и допълни, че предстои работа по настилките в общите части, фоайетата, коридорите.

„Завършването на фасадата не означава, че сградата е готова, вътре се работи паралелно. Много важен етап е и изборът на парадните врати, който се извършва в момента“, коментира арх. Паскалев.

Зам.-кметът припомни, че дворът около театъра също ще бъде изцяло обновен. Там ще бъде изградена нова лятна сцена, а е премахната старата, която беше изградена с каменен зид, с пукнатини и бе компрометирана. „Лятната сцена е изключително ценна за театъра“, подчерта той.

Паскалев уточни, че причина за закъснението в сроковете за завършване на проекта, от една страна, е конструктивното укрепване на сградата, което се е наложило. От друга страна е изграждането на нова ОВК инсталация (отопление, вентилация и климатизация). „В първоначалния проект от 2014 година не е предвидена подмяна на тази инсталация. А една такава сграда със зрителна зала, в която се събират няколко стотин човека, е немислимо да не бъде климатизирана и вентилирана. Това би било недопустимо. Това доведе до изработване на нов проект по тази част, които трябваше да бъде съгласуван“, обясни арх. Паскалев.

„Реконструкцията и обновяването на театъра ще допринесе за удобството както на посетителите, така и на работещите в него. С изцяло обновената акустична зала, на която ще бъде поставена изцяло нова и съвременна мултимедия, звукоизолация, ще се създава усещането за сцена от световно ниво заедно с  подновеното осветление“, каза директорът на Драматичен театър „Гео Милев“ Светла Тодорова. „Тази сграда, освен че е архитектурна забележителност и историческа, с над 100-годишна история, тя за нас е един жив организъм- за всички хора, които работят тук. За всички нас тя е частица от всеки един“, коментира Тодорова. „Сградата е едно културно и духовно средище, което събира в себе си творци от различни места и отглежда млади творци“, посочи тя.

„Проектът предвижда пълна подмяна на мокета, седалките и дежурното осветление в зрителната зала, ново сценично облекло – завеса, крачоли, средно дъно на сцената, както и ремонт на сценичната механизация и на рунд хоризонта, подмяна на мебелите и на компютърното обзавеждане в административната част, както и на мебелите в гримьорните. Ще бъдат поставени видеомонитори, свързани с камерна и голяма сцена за следене на репетиции и представления“, допълни Светла Тодорова.

Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Европейския фонд за регионално развитие по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г., предоставена от Фонд на фондовете. Общата му стойност е 4 868 503 лв., от които 4 млн. лв. са финансиране от Фонд за градско развитие, а останалата част от сумата е собствено финансиране. 

Първата копка на сградата е направена на 1 април 1912 година. Архитектът ѝ е Никола Лазаров, а стилът ѝ е определян като „Виенски барок“. Малко по-късно, през 1916 година, поетът Гео Милев поставя експериментално пиесата на Софокъл „Едип цар“. През 1990 година е обявена за паметник на културата от местно значение, припомни заместник-кметът Милена Желева.

Със символична първа копка на 15 декември 2022 година започна ремонтът на емблематичната сграда на Драматичен театър „Гео Милев“, която е дом и на Общински фолклорен ансамбъл „Загоре“. Последно ремонт на сградата е правен през 1997 г., а общата застроена площ на обекта е 1194 кв. м. След извършване на ремонта залата на основната сцена ще разполага с над 300 места за зрители, а камерна сцена с 60.

Символична първа копка постави началото на ремонтните дейности и модернизацията на общинския плаж в Павел баня. Това съобщиха за БТА от местната администрация. Присъстваха кметът на общината Иса Бесоолу, председателят на Общинския съвет Милена Паунова, общинските съветници, кметове на населени места, представители на общинската администрация и граждани. 

„Виждате какъв внушителен и като площ, и като възможности обект Общината беше загубила в годините. Важното е, че си го върнахме и вече плажът е общински. Оттук насетне ще трябва да го възстановим и той да има своята добавена стойност за нашата община”, заяви Иса Бесоолу, цитиран от общинския пресцентър. Той се обърна към председателя на Общинския съвет Милена Паунова и към общинските съветници и допълни, че предстои всички, заедно с него, да се погрижат за това плажът да заработи отново като общинска собственост, а средствата за ремонтните дейности да бъдат осигурени от субсидията за капиталови разходи и от туристическия данък за 2026 г. 

Кметът обясни на присъстващите трудностите, през които Общината е преминала, за да стане отново собственик на плажа си. Той отговори и на всички въпроси относно бъдещето на обекта, като подчерта, че започва проектиране. Бесоолу допълни, че ще направи и публично обсъждане във връзка с детайлите по проекта. Бесоолу предвиди, че общинският плаж може да заработи през май 2027 година. 

Преди повече от 15 години общинският плаж бе незаконно продаден от бившия кмет на Павел баня, посочват от администрацията. След дълги дела, в началото на първия мандат на Иса Бесоолу, имотът беше възстановен на Общината, като публична общинска собственост с право на ползване. 

Както БТА съобщи, в началото на годината в района на плажа в Павел баня възникна пожар, след който се появиха твърдения, че Община Павел баня има намерение да продаде имота. Тогава Иса Бесоолу беше категоричен, че това няма да се случи, а докато той е начело на местната администрация, обектът ще бъде общински. 

Община Казанлък приема творби за ежегодния Есенен салон, който ще се състои за 25-и път в изложбена зала „Иван Милев“ в Културно-информационния център. Това съобщиха от пресцентъра на местната администрация. Право на участие имат всички художници родени, живяли или живеещи на територията на община Казанлък.

Всеки автор може да участва с не повече от три творби във всеки от разделите – живопис, графика, скулптура, като творбите трябва да са оригинали и да са създадени през предходната година. 

Творбите се приемат в Културно-информационния център на ул. „Искра“ 4 до 24 октомври, като журирането ще се осъществи до три дни след крайния срок. 

В предходното издание на Есенния салон в Казанлък участваха повече от 50 местни творци с над 150 произведения. Носител на голямата награда на Община Казанлък стана Володя Зарчев. Отличието на Художествената галерия в Казанлък получи Антон Радулов, а на Литературно-художествен музей (ЛХМ) „Чудомир“ – Иван Гайдаров. Наградата за млад автор получи Георги Гечев.

Тракийският университет беше домакин на кръгла маса на тема „Управление на качеството като процес на устойчиво развитие – препоръките на Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА)“. Това съобщиха от пресцентъра на висшето учебно заведение.

Участие в кръглата маса взеха проф. д.н. Николай Цанков – заместник-ректор по качество, акредитация и следдипломна квалификация на Тракийския университет, проф. д.н. Мариана Антонова Шинтер – заместник-председател на НАОА, и проф. д.н. Станимира Ангелова Куюм – член на Акредитационния съвет на НАОА. Те представиха основните приоритети в политиката на агенцията, свързани със стратегическото развитие, управлението на качеството и институционалната устойчивост.

По време на форума бяха обсъдени теми, сред които изграждането на вътрешна система за управление на качеството като стратегическа рамка за развитие на висшите училища; ролята на външните заинтересовани страни – работодатели, професионални организации и местни общности – в укрепването на връзката между академичната среда и пазара на труда; значението на следакредитационния контрол като инструмент за поддържане на високи стандарти и реална трансформация в университетската среда и необходимостта от преминаване от формализъм към автентично качество, основано на устойчивост и академична култура.

Участниците дискутираха възможности за надграждане на системите за вътрешно оценяване на качеството, за засилване на партньорството между университетите и НАОА, както и подходи за повишаване на конкурентоспособността и устойчивостта на висшето образование в България.

Събитието завърши с послание за необходимостта от единни усилия между академичните институции, държавните органи и обществото за изграждане на качествено, модерно и ориентирано към бъдещето висше образование.

БТА припомня, че през миналата седмица над 200 учени, лекари и изследователи взеха участие в 35-ата Асамблея на Международната медицинска асоциация – България, която се проведе в Тракийския университет.

Художникът Росен Кавръков открива днес юбилейна изложба в Художествената галерия в Стара Загора по случай своята 50-годишнина.

Експозицията ще бъде представена в залата за временни изложби на галерията, съобщават от културната институция. Оттам уточняват, че повечето живописни произведения са създадени през последната година и разкриват посоките на търсене и сюжетните линии, които авторът следва и развива с времето.

Творчеството на Росен Кавръков се отличава с характерна фигуративност, като платната му оживяват чрез различните изразни средства, които използва. В стремежа си да обогати картините чрез цветове и фактура, чрез приглушени тонове или ярки цветни полета, той разкрива както богатството на живописта, така и онова невидимо състояние, което излъчват неговите творби, казват от галерията.

„Особено място в творчеството на Кавръков заема темата за човека. Връзката и срещата между хората са пресъздадени чрез различните персонажи и сюжети в неговите картини – това е онази среща, която е като малко тайнство или магия, като неизказана дума в нощта“, се посочва в информацията за изложбата.

Експозицията може да бъде разгледана до 2 ноември.

Росен Кавръков е роден през 1975 г. в Казанлък, а още в детска възраст семейството му се установява в Стара Загора. Завършва художественото си образование в Свободна академия „Жул Паскин“ в София през 1999 г. Първата му самостоятелна изложба е през 2002 г. в галерия „Неси“ в Бургас. Оттогава има множество самостоятелни изложби в Стара Загора, София, Хасково, Жеравна, Габрово и Бургас, както и участие в общи, национални и международни форуми и биеналета на живописта.

БТА припомня, че през септември художникът взе участие в шестнадесетото издание на пленера по живопис „Шуменско плато“.