Среща с гост-лектори от САЩ в гимназията в Попово провокират Петя Неделчева да се запознае със страната на неограничените възможности от първо лице. Гимназистката е впечатлена от различния подход, винаги усмихнатите лица и дружелюбното им отношение. Като студент по право във Великотърновския университет успява да сбъдне това свое желание и през 2003 г. заминава за няколко месеца по програма и заедно с приятелка. Година по-късно започва продължителният й престой в САЩ – престой, който трае 14 години и благодарение на който Неделчева развива професионални и личностни качества, които ѝ помагат и в реализацията в родния край, споделя тя пред репортер на БТА по повод инициативата „Избирам България“ на Министерството на труда и социалната политика, в рамките на която БТА започна да публикува истории на българи, завърнали се от чужбина в родината си.

В Щатите Неделчева започва работа в ресторант за бързо хранене и хотел. Само след няколко седмици е повишена в мениджър смяна и в задълженията ѝ е да ръководи екип от шест до осем служители. „Бях на 23 г. и имах колебания, че ще се справя. Акцентът ми и фактът, че някои от служителите бяха два пъти по-възрастни от мен американци, беше стресиращ в началото. Но работата наравно с тях и меките умения са факторите, които ми помогнаха да бъда успешен мениджър“, посочва тя.

Според Петя Неделчева в България реализацията по специалността на току-що завършил студент е трудна. Затова и не се връща у нас за последните си изпити, а се прехвърля и продължава образованието си в американски университет. Междувременно започва да работи във втората по големина банка в САЩ, която финансира част от образованието ѝ. „Пет месеца след започването ми в банката бях главен касиер в клона, където работех. По-късно станах и нотариус на банката“, разказва тя.

Професионалният ми път в банката и обученията, които преминах, ми помогнаха да стана професионалист на високо ниво“, споделя Неделчева.

Седем години по-късно тя приема друго предизвикателство и започва нова страница от своята професионална реализация. Приема позицията на административен мениджър в голяма международна компания и сега разкрива, че тъкмо оттам се проявява и желанието ѝ да се занимава с човешки ресурси. Категорична е в разбирането, че отношението към хората в една компания може да я издигне на по-високо ниво, да я отличи от останалите и да ѝ даде предимство. И досега поддържа контакт с част от колегите си зад океана, с които са близки приятели. 

„В САЩ оцених това, че няма значение кой си и откъде си. Никой не те препоръчва или познава и имаш равни шансове с всеки кандидат за работа. Всичко зависи само от теб самия, от твоето желание и мотивация“, казва още Петя Неделчева.

И въпреки че се чувства добре в професионален аспект, кратките пребивавания в България започват да са недостатъчни и терзаят душата ѝ. „Имаше един момент, когато много се натъжих и осъзнах как се отразява отсъствието ми на семейството. Когато посетих племенника ми – беше може би на 2-3 годинки и той не искаше да дойде при мен. Брат ми му казваше да отиде при леля си, а малкия посочи лаптопа и каза, че леля му е там. Беше свикнал да се виждаме през екрана на компютъра и за него човекът, който стоеше пред него беше един непознат“, споделя ни Неделчева.

През декември 2017 г., когато си е у дома за юбилея на баща ѝ, жената се замисля дали не е време да се върне в родината. Отива в Щатите, но мисълта за прибиране в България не я напуска. Започва да мечтае за живот в България и през януари 2018 г. взима окончателно решение. „След като съобщих на родителите си, ми стана някак по-леко, спокойно, и вече решението беше по-осъзнато. Мисля, че родителите ми бяха най-щастливите хора в този ден. Но когато споделих с приятелите си в САЩ, единици бяха тези, които ме подкрепиха. Мнението на повечето беше, че това е стъпка назад за мен и е огромна грешка“, спомня си тя. 

Бързо събира 14 години от живота си в четири куфара и през март 2018 г. каца в България и споделя, че чувството да си дойдеш у дома, което е изпитала в онзи момент, е незаменимо. 

Като късмет определя възможността да попадне във фирма „Гласко“ – Търговище, които към онзи момент дори нямат свободни позиции. Въпреки това пише мейл до фирмата, изпраща CV и само броени часове по-късно е поканена на среща. Следват интервю, събеседване с представителите на различните отдели и комуникативността ѝ не остава незабелязана. 

„Попаднах във фирма, в която вярват в служителите си и са готови да им дадат възможност да се развиват. Щастлива съм, че пътят ми се пресече със семейство Петя и Никола Колеви, които са собственици на фирмата. Започнах работа като специалист човешки ресурси и сега съм изпълнителен директор. Отне малко време, докато моите инициативи и идеи срещнаха подкрепа, но постоянството и увереността ми, че са правилни за фирмата донесоха резултат. Сега заедно с екипа ми, посрещаме предизвикателства и заедно реализираме нови проекти“, отбеляза Неделчева. 

За себе си Петя Неделчева казва: „В България намерих работа, която ме предизвиква и удовлетворява, срещнах любовта и имам петгодишно момченце, което изпълва живота ни с вълнения и много любов. Благословена съм да правя това, което обичам, да бъда със семейството си и любимите си хора, когато поискам, и да не се налага да броя дните до следващото си посещение у дома.“ Уверена е, че е пренесла добри практики в сегашната си работа като личния пример, работата в екип и даването на обратна връзка на служителите. Положителната нагласа, добрите и колегиални отношения и поемането на отговорност са ключови, за да има човек успешен старт, където и да се намира. 

Неделчева отправя и един съвет към онези българи, които мислят да се връщане в България и той е да си потърсят работа, която съвпада със знанията и уменията им, за да се чувстват на мястото си всеки ден. Да търсят подкрепа от семейство и приятели, да пътуват и опознават България. Да се върнат към корена и традициите ни, които имат значение и ни правят истински българи.

Привличането на нови приемни семейства към каузата за по-добро бъдеще на деца в риск обсъждат в Търговище. Информационната среща се реализира по инициатива на Националната асоциация за приемна грижа (НАПГ), а координатор за Търговище е екипът на Клуба на нестопанските организации. Идеята е събитието да даде възможност за пряк контакт и комуникация между приемни родители, социални работници, учители, младежи, активни граждани, хора с отношение към темата за приемната грижа, каза програмният директор на НАПГ Гинка Илиева.

Под мотото „Детството няма втори шанс. Няма чужди деца“ Илиева посочи, че подобни събития ще се проведат в няколко града в страната – градове с традиции в приемната грижа или такива, в които услугата е твърде слабо застъпена.

„Идеята ни е да запознаем обществото с приемната грижа – да разкажем кой и как може да бъде приемен родител, на какви изисквания трябва да отговаря, как може да кандидатства, какво е заплащането. Но в същото време ще говорим и за това какви деца се настаняват в приемни семейства, ще диференцираме разликите между приемна грижа и осиновяване“, каза за БТА Илиева. Тя посочи, че в България има деца, които биха могли да ползват услугата приемна грижа, но няма достатъчен брой обучени и мотивирани семейства. По думите ѝ София е градът, в който има най-осезаема нужда от приемни семейства. Необходими са около 400 семейства, а има около 30.

За БТА директорът на Регионалната дирекция „Социалната подпомагане“ в Търговище Гергана Георгиева каза, че в областта към момента има 58. В областния град те са най-много – 46, в Омуртаг и в Попово има по шест приемни семейства. В тях са настанени общо 16 деца.

От 16:00 часа в малката зала на читалище „Напредък“ ще започне общностна среща, в която разговорът продължава. Всички заедно ще поговорим за приемното родителство и децата в приемната грижа – за техните мечти, трудности, но и за силата, която носят, каза в анонс Гинка Илиева и покани хората с отношение по темата да вземат участие в срещата.