Ахмет Емин Атасой ще представи юбилейната си стихосбирка „Решително време“ на творческа среща в Търговище. С нея авторът отбелязва 65 години поетическа дейност. Организатор и домакин на събитието е Регионалната библиотека „Петър Стъпов“, а срещата ще се състои на 24 септември от 17:00 часа.

„Решително време“ е най-новата стихосбирка на Ахмет Емин Атасой. В интервю за БТА той посочи, че тя символично включва 65 нови стихотворения, разпределени в четири раздела, всеки с индивидуална тематична композиция. „Посланието на книгата е да насочи читателя към онзи решителен период, в който се намирам и аз самият напоследък. През призмата на своите 81 години имам своите размисли за свършеното и недовършеното. „Решително време“ е моята равносметка и оценка на собствения ми принос като човек и творец“, обясни Атасой.

Ахмет Емин Атасой е роден на 16 май 1944 г. в опаченското село Крепча. Той е един от знаковите поети и преводачи на България, с над 65 години писателска дейност на български и турски език.

Връщайки се към спомените си, Атасой разказва, че пише още от ученик. Първото му стихотворение е отпечатано, когато е на 16 години – през май 1960 г. във вестник „Йени ъшък“ („Нова светлина“), едно от изданията за турското население в България по това време. По-късно публикува и в списание „Йени хаят“ („Нов живот“). На 23-годишна възраст издава първата си стихосбирка, чието заглавие в превод на български е „Насаме със твоето отсъствие“ и която привлича вниманието на литературната критика.

Поетът споделя, че започва да пише на български език през 1972 г., като в творчеството си използва алегории, метафори и символики.

В последвалите години Атасой продължава да твори и на български, и на турски език. През 1989 г. заедно със семейството си е изселен в Турция, където пише основно на турски. В родното си село Крепча се връща през 2019 г. и оттогава работи върху нови стихотворения на български език.

„Крепча е най-хубавото село на света. Природата тук ме вдъхновява – тихо и спокойно е. Доволен съм от срещите с местните хора и гостуванията на близки и приятели. Всичко това ми дава енергия да пиша“, споделя Ахмет Емин Атасой. По думите му, макар последната му стихосбирка „Решително време“ да е отпечатана преди няколко месеца, той вече подготвя следваща.

През 65-годишната си творческа кариера Ахмет Емин Атасой е издал общо 28 стихосбирки – 18 на турски и 10 на български език. Той е автор и на многобройни преводи на български поети на турски, голяма част от които са публикувани във водещи литературни издания и няколко антологии.

БТА припомня, че през миналата година в библиотеката в Търговище се състоя творческа среща, посветена на 80-ата годишнина на поета.

Средната брутна работа заплата в област Търговище поддържа темп на растеж и през второто тримесечие на годината. Регистрирано е повишение с 9,2 на сто в сравнение с първото тримесечие на 2025 г. Така размерът на средната месечна брутна работна заплата в Търговищко достига 2052 лева, съобщават от отдел „Статистически изследвания – Търговище“ при Териториално статистическо бюро – Североизток. 

За април средната брутна месечна работна заплата е 2051 лв., за май – 2081 лв., за юни – 2023 лева.

В сравнение с останалите области на страната през второто тримесечие на 2025 г. област Търговище е на десето място по показателя средна брутна работна заплата. С най-високо средно месечно възнаграждение през второто тримесечие е София (столица) – 3489 лв., а с най-ниско е област Кюстендил – 1779 лева. Средното възнаграждение за страната за второто тримесечие е 2572 лева, отчитат от статистиката.

Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо увеличение през отчетния период в региона, са „Образование“ и „Операции с недвижими имоти“, а най-голямо намаление е регистрирано в дейност „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“.

През първото тримесечие на годината област Търговище бе на 12-о място по показателя средна брутна работна заплата, а размерът й беше 1879 лева.

В Търговищко през второто тримесечие се отчита минимален ръст в броя на наетите, информират от Териториалното статистическо бюро (ТСБ) – Североизток. По предварителни данни, наетите по трудово и служебно правоотношение граждани в област Търговище към края на месец юни достигат 24,6 хиляди, което е ръст от 0,9 на сто спрямо края на март 2025 г.

Сравнителна справка показва, че към края на юни 2024 г. броят на наетите в региона е бил 25,2 хиляди души. 

От ТСБ – Североизток посочват, че през месеците от април до юни е отчетено увеличение в броя на наетите граждани в десет икономически дейности, като в процентно изражение то е най-значимо в „Строителство“ и в „Други дейности“. Намаление се наблюдава в пет икономически дейности, като най-голямо е в „Операции с недвижими имоти” и „Образование”.

Относителният дял на наетите е най-висок в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 27,5% и 12,5%.

По показателя брой наети по трудово и служебно правоотношение, област Търговище заема 26-то място сред 28-те области в страната. Най-голям е броят на наетите в област София (столица) – 825,7 хил., а най-малък в област Видин – 16,9 хиляди, допълват от ТСБ – Североизток.

Търговище отбеляза Деня на Независимостта с разходка в миналото на града и забавления в местността Парка. Екскурзоводът от Регионалния исторически музей Веселин Бонев поведе поход към средновековния и античен град Мисионис и изнесе беседа за историята на града, считан за първообраз на днешно Търговище.

Дошлите на празника имаха възможност да се насладят на фолклорна програма под надслова „Празник с „Омая“. Тя е инициирана от местният фолклорен клуб „Омая“, който отбелязва с поредица инициативи своята пета годишнина. Организатори на честванията на Деня на независимостта на открито в района на местността Парка са Община Търговище и танцьорите от „Омая“.

В зоната за отдих в Парка бяха обособени кътове за развлечения на малки и големи. За децата бяха подготвени игри и забавления с аниматор. Подготвени бяха кътове за месене и разточване на гьозлеми и бухти. А в специално подреден битов кът желаещите можеха да се преоблекат в народни носии и да запечатат визията си в снимка за спомен.

Празничният ден продължава с младежки рок концерт – „Рок за независимост“. В 18:00 ч. на спортната площадка „Стадиончето“ зад Центъра за младежки дейности и инициативи ще излязат тийн бандите „Истерия“, „Образцов дом“ и „17’s Connection“. Младежите ще представят кавъри на популярни рок песни, както и авторски песни, носещи посланията за отстояване на личната свобода и правото на избор. Входът за концерта е свободен.

По повод 117-ата годишнина от обявяването на Независимостта на България, кметът на Търговище Дарин Димитров поздравява жителите и гостите на града, отбелязвайки, че този исторически акт демонстрира куража, зрелостта и готовността на народа ни да живее в суверенна държава и да бъде равноправен на останалите европейски народи.

„Независимостта е завет и отговорност – тя ни задължава да пазим постигнатото, да бъдем единни и да работим за бъдещето на нашата Родина. Нека днес се гордеем с делото на предците си и с общи усилия градим по-добро и достойно бъдеще за децата си“, пожелава Димитров.

За своя пети рожден ден фолклорен клуб „Омая“ и приятели от страната подариха на Търговище концерт-спектакъла “Гюрчлийската”. Танцьорите представиха единадесет музикално-танцови платна и чрез усърдието и таланта си накараха публиката да преживее разказваните истории. 

С танц, музика, песен и костюми зрителят бе потопен предсватбената и сватбената обредност и ритуали на Югозападна България, премина през магията на Родопите, на Шоплука, на Северозапада, на Тракия и на Добруджа. 

За петата годишнина на домакините от фолклорен клуб „Омая“ в Търговище дойдоха възпитаници на 140 СУ „Иван Богоров“ с професия „Танцьор“ – София, студенти от фолклорен ансамбъл при Югозападен университет „Неофит Рилски“ в Благоевград и фолклорен танцов ансамбъл „На мегдана“ от София.

По думите на водещия Рангел Вангелов тази вечер зрителят е видял как силата на волята и обичта към корена, а също и вярата в българското, превръщат една скромна човешка мечта в стихия, наречена „Омая“. 

Клубът от Търговище събира жени и мъже, преклонили глава пред българското. Те не са завършили училище за музикално-танцово изкуство, но вдъхновяват композитори и канят хореографи, за да обогатяват техния репертоар и да вдъхновяват своите почитатели. 

В този дух говори и хореографът Георги Гаров. Той се върна през лятото на 2019 г., когато нахъсани жени от Търговище искат среща с него и така се случва „Омая“-та. „Оттогава до днес тези вълшебни хора създадоха четири нови музикално-танцови картини специално за техния клуб. Те създадоха и концерта днес. Това може да е пример за институции, занимаващи се с изкуството на фолклора!“, каза той.  

Ръководителят на „Омая“ Ева Танева благодари на вярната публика -„Вие сте нашата посока и нашия мотив!“, каза тя. 

От клуба допълват, че спектакълът “Гюрчлийската” е естествено продължение на общуването им с публиката, която е „дълго време емоционално “взривена” след миналогодишния концерт-спектакъл “Завръщане в образа” по Димитровден. Още тогава екипът отбеляза, че хората са жадни за изкуство“, допълни Танева.

“Гюрчлийската“ е част от проекта “Пет”, с който „Омая“ кандидатства и е одобрен от Община Търговище в конкурсна сесия по Програма “Култура плюс”. Спектакълът тази вече е част от културната програма на Община Търговище по повод 22 септември – Ден на Независимостта на България.

В залата на Драматичния театър публиката се докосна до симбиозата в дългогодишната дейност на хореографите Николай Цветков и Георги Гаров, композитора Петьо Кръстев, както и на техни последователи. 

Събитията по отбелязването на петата годишнина на фолклорен клуб „Омая“ започнаха с откриването на изложбата,  “Пътят към хорáта и хòрата”, подредена в Славейковото училище – част от музейния комплекс в Търговище.

А в празничния 22 септември танцьорите канят жителите на Търговище на общоградски “Празник с Омая” на поляната в местността “Парка”. Там ще бъде приготвен курбан, ще има софри, на които ще се точат гюзлеми и бухти, ще има музика, веселие и споделеност, обещават омайниците. 

Житейските тежести изглаждат душата ни и отворят ума ни за чистия свят, каза в словото си към миряните в Търговище отец Славчо Проданов. Те бяха дошли в храм „Св. Йоан Рилски“ в деня, когато православната църква чества паметта на свети апостол Кодрат, на свети Димитрий Ростовски и отдание на празника Кръстовден.

Следването на Христа е лична и свободна воля, обясни свещеникът. „Ето – казва Господ – стоя пред вратата и хлопам. Ако ме пуснете, аз ще вляза при вас и ще вечерям с вас“. Според Проданов с тези думи св. Йоан Богослов иска да каже да отворим вратите на нашите души и на нашите сърца, за да влезе Христос. Да не чакаме Той да почука. 

„Който иска да върви след мене, нека се отрече от себе си!“, припомни архиерейският наместник. По думите му, ако един човек иска да бъде добър ученик, да бъде после от полза за себе си, за народ и отечество, той трябва да подчини своята воля на волята на учителя си. И да се отрече от себе си и да възприема това, което учителят му преподава, за да расте в духовни сили и мъдрост.

„Да вземе кръста си“ – казва Господ Иисус Христос. Всички сме кръстоносци, има ли хора без кръст – житейски кръст на тази Земя, попита риторично отец Проданов. И отговори: „Няма такива хора – на едни е по-лек, на други – по-тежък. Но ние вървим в този кратък наш живот, спираме, сядаме, сваляме кръста от нашите плещи и почиваме си и отново го полагаме и поемаме напред. И носим тежестите, трудностите в нашия земен свят“. 

Какви са тези трудности обясни свещеникът чрез басня. В нея се говори как едно камъче било безпощадно блъскано от вълните. И попитало „защо ме блъскате така жестоко? Изглаждаме те – отговорили вълните.“ Това са нашите трудности, братя и сестри. Вълните, които изглаждат душата ни и отворят ума ни за онзи другия, небесния, чистия свят“, категоричен бе свещеникът. 

Той допълни, че след като сме взели кръста си, т.е. тежестите си, греха си, ние вече можем да вървим след Христа. По Неговите стъпки, Неговия живот, към Неговото спасение! 

За уроците и оценките, получени от „майстора на смеха“ Георги Калоянчев, говори пред репортер на БТА актьорът от трупата в Търговище Любомир Фърков. Разговорът е по повод представянето на септемврийския брой на сп. „ЛИК“, посветен на стогодишнината от рождението на царете на смеха – Георги Парцалев и Георги Калоянчев.

Любомир Фърков близо 18 години работи в Сатиричния театър, където постъпва по покана на тогавашния директор Пламен Марков. Оценява като възможност запознанството си с Георги Калоянчев и определя като особено удоволствие мястото му да бъде тъкмо до огледалото на именития актьор. Двамата делят обща гримьорна в Сатиричния театър в продължение на няколко години в началото на века.

„Той беше не особено активен по отношение общуването си с всички останали актьори. Говореше малко, може би и защото възрастта му лека-полека напредваше, но от него можехме да научим онова, което беше важно за нас като актьори, които постъпват в трупата на Сатиричния театър“, върна се в спомените си Фърков. Спомня си и днес колко ценно е било за по-младите актьори, когато големият майстор на сатирата каже: „Е, добре се справи с тази роля. Добре игра.“ Щастлив е от факта, че самият той е получавал такива комплименти от него.

По думите на Фърков, Калоянчев е давал както много положителни, така и отрицателни оценки за работата на актьорите от трупата по това време, но винаги, без да преминава мярката на допустимото.

„Калоянчев идваше винаги един час преди началото на спектакъла, седеше пред огледалото, пушеше в гримьорната няколко цигари и се гледаше многозначително. Може би това беше някакъв начин, по който той се подготвяше за ролята“, разсъждава днес Любомир Фърков.

Освен срещите в Сатиричния театър, двамата актьори участват заедно и в късометражния филм „Сватба“ на режисьора Милен Николов. Любомир Фърков разказа, че Калоянчев е бил в ролята на управител на заведение, от типа атрактивни по курортите в България. „Моята приятелка Мадлен Чолакова беше наета да танцува народни танци в заведението, а аз бях неин приятел и ревнувах изключително много, че тя играе, че танцува, че вечерно време закъснява“, разказва ни част от сюжета актьорът. Тогава Фърков получава важен съвет от Георги Калоянчев – да бъде по-внимателен с израженията си пред камерата, споделя ни днес той.

Най-ценният урок обаче Фърков счита, че е получил от Георги Калоянчев тъкмо в гримьорната на Сатиричния театър. „Човекът имаше големия талант да разграничава сценичното си поведение спрямо това дали е за театър, кино или телевизия“, каза Фърков. И разказа случай, който няма да забрави никога. „Засичаме се в гримьорната, и двамата дошли доста по-рано от необходимото. Тогава той ми каза: „Любо, трябва да диференцираш кога играеш в кино, кога играеш в телевизия, кога – в театър. А в театъра, когато играеш, да знаеш каква роля играеш и да не разчиташ само на режисьора, а самият ти да си режисьор на своята игра. Ако ти не правиш разлика и навсякъде си еднакъв, ти ставаш скучен артист“.

За мен Георги Калоянчев беше добър човек, с много опит и с много голям талант, от който са се учили поколения артисти, каза на финала Любомир Фърков, признавайки, че е научил много от емблематичния актьор.

Окръжният съд в Търговище наложи „лишаване от свобода“ от една година, изтърпяването на което да се отложи за изпитателен срок от три години, на всеки от двамата братя – Д. М. (26-годишен, неосъждан) и С. М. (21-годишен, неосъждан). И двамата са от омуртагското село Угледно, информират от пресслужбата на институцията.

Наказанията са за това, че в съучастие са използвали чужд платежен инструмент – дебитна карта без съгласието на титуляра. С нея младите мъже са извършили общо седем трансакции на обща стойност 2250 лв. С деянието е осъществен съставът на престъплението по чл. 249, ал. 1 от Наказателния кодекс. За БТА говорителят на Окръжния съд Десислава Здравкова уточни, че случаят е от 5 април т.г. Чуждата дебитна карта е използвана в Търговище – петте тегления са от един и същ банкомат, осъществени са и две плащания на постерминал. 

За да одобри споразуменията между обвиняемите и държавното обвинение, съдът взе предвид, че имуществените вреди са възстановени на пострадалата, а извършителите са неосъждани.

Подписаните споразумения имат сила на присъда и не подлежат на обжалване.

От през 2023 г. от полицията в Търговище напомниха на гражданите за сигурност на парите им да не съхраняват на едно място дебитни и кредитни карти заедно с пинкодовете. 

С изцяло собствена суровина работи винарна „Вила Овчарово“ край Търговище. В средата на септември екипът е ангажиран в кампанията по прибирането на реколтата, която тази година не е от най-добрите, каза за БТА управителят Алев Сабитов. 

В лозовите масиви на площ от 150 дка, работят 15 души от близките села Овчарово и Дългач. Екипът разказва, че, за да се стигне до днес, началото е поставено през 2009 г. със засаждането на първите масиви. А през 2013 г. е произведена и първата реколта вино. Сега производственият капацитет на винарната е 50 000 бутилки, изцяло от собствения лозов масив. 

Технологът Димитрина Димитрова разказа, че през миналата година тук се създава нов асортимент с български сорт. За целта закупуват Димят и Ризлинг, за да направят сепаж. „Виното ни беше отличено със сребърен медал на Балканския конкурс в категория „Вина с местни сортове“.

В собствения масив винарната отглежда от белите сортове Совиньон блан и Шардоне. През годините няма промяна в площта на масива или в сортовата структура на лозята. 

Реколтата тази година е доста по-слаба в сравнение с предишни, каза технологът. Причината са измръзванията, поради които добивите са много по-ниски. При белите сортове измръзването е към 80 процента. При по-малко грозде, ще произведем и по-малко вина, каза Димитрова. 

За да се получи добро и качествено вино, се изминава дълъг процес. Основата е в гроздето. „Реколта с реколта се различава, затова има такава неповторяемост във вината от един и същи сорт. Много е важно качеството на суровината и след това от нас се изисква правилно да направляваме процеса. Това е един микробиологичен процес – виното е жив продукт. Той продължава живота си дори и след ферментацията, след бутилирането, всяка бутилка си има собствен живот“, каза Димитрова. 

Според екипа на винарната все повече хора ценят виното, но може да се работи още в посока повишаване винената култура на българина, отбеляза Димитрова. „Вино се пие. Но въпросът е кой какво вино търси да пие!“ – според специалиста, всяко вино, направено грамотно и с добра суровина, е добро. Много е важно целият процес да протече чисто, без странични микробиологични процеси, да формира добри аромати и добри вкусове. Но така или иначе хората имат различни вкусове, суровината дава продукти с различен характер. Например, Совиньон блан дава по-свежи вина, Шардоне – по-меки на вкус. Клиентите, които предпочитат да усещат свежест във вкуса, се ориентират към Совиньон. А тези, които предпочитат по-меки – търсят Шардоне, коментира технологът. 

Димитрина Димитрова разказа, че за да рекламират продукцията си и да достигнат до повече ценители, всяка година винарните от Североизтока се организират и правят винени турове – Дни на отворените врати. Тази година през май „Вила Овчарово“ е посетена и от румънци, които пренощуват в хотела на комплекса.

Винарната продава своята продукция основно на вътрешния пазар, износът е много малък. „Пазарът е доста труден – допълни технологът. – Защото на българския пазар пристигат вина от Италия, Испания и Франция, Румъния и Молдова, които са с доста по-ниски цени от нашата себестойност.“

„Вината ни са разпознаваеми за ценителите, за хората които държат да пият качествени вина, не от масовия консуматор. Това е и нашата цел – ние не сме масов производител. Правим малки серии от качествени вина“, каза управителят Алев Сабитов. 

От скоро за пряка връзка с клиента е създаден и онлайн магазин. А иначе пътят на виното, произведено в Овчарово, за да постигне до клиента, преминава през дистрибутори и търговци на дребно. „Продукцията ни не се оскъпява, но по този начин спада печалбата, защото остава в междинните звена – търговците. Наясно сме, че без тях не може. Ценим партньорството с тях, защото в съвременната търговия няма как сам да достигнеш навсякъде“, коментира още Сабитов.

Управителят сподели, че за сезонните дейности при обработката на масивите на „Вила Овчарово“ се наемат работници кампанийно. Такава е и практиката в бранша. Трудно се поддържа постоянен персонал, понеже и естественото на дейността не го изисква. „Това е една от причините колегите да обръщат поглед към автоматизация и механизация на процеса, доколкото е възможно. Защото ситуацията с работната ръка в страната засяга и нас. Ние нямаме възможност да наемаме работници от по-далеч и се налага да ползваме местните хора. Тук обаче населението е намаляло, на следващо място – е в пенсионна възраст и по-малко работоспособно. Това е една от големите трудности, с които се сблъскваме през последния месец. Налага ни се да балансираме между производителност и човечност“, сподели Алев Сабитов. 

Вината, произведени във „Вила Овчарово“ са отличавани многократно в международни винени конкурси.

Винарната се намира в село Овчарово на 12 км от Търговище. Построена е точно до лозята и се радва на прекрасно разположение и изглед, като и на свеж полъх откъм Преславската планина. Младият и мотивиран екип от професионалисти придава модерно звучене на българските традиции във винарството. Лозята са на северните склонове на Балкана – особено подходящ тероар за бели вина. Лозята се обработват ръчно и щадящо за земята. Гроздоберът и селекцията също са ръчни. Вината с бранда „Вила Овчарово“ са в средния ценови сегмент.

БТА ще представи в поредицата „Следвай пътя на новото БГ ВИНО“ десетки винарски изби в България преди деветото издание на Глобалната конференция за винен туризъм, чийто домакин ще бъде Пловдив. Организатор на форума е Министерството на туризма в партньорство със Световната организация по туризъм към ООН (UN Tourism).