През последните три седмици във Варна бяха почистени около 3000 шахти, каза днес на брифинг заместник-кметът на крайморския град Димитър Кирчев.

По думите му, след снощния проливен дъжд обстановката вече е напълно нормална. В рамките на един час критичните участъци са били разчистени. Рано тази сутрин е приключило и отводняването на подлеза в района на Икономическия университет в града. 

Тъй като очакванията са отново да вали, отново ще има дежурни екипи, допълни Кирчев. По думите му, те ще бъдат в готовност и утре. Днес предстои среща между администрацията и районните кметове, за да се подобри още координацията между отделните звена.

Заместник-кметът Илия Коев допълни, че общинската управа непрекъснато следи метеорологичните прогнози и поддържа контакт с областната управа и с ръководството на дирекцията „Пожарна безопасност и защита на населението“. В готовност за реакция са и доброволците. При нужда Общината има възможност веднага да отправи предупреждения към хората и чрез системата BG-Alert, допълни Коев.

Кукленият театър се пробужда благодарение на родителите, които водят децата си в него. Важно е те да имат тази инициатива. Това каза в интервю за БТА сценографът Георги Бараков, който бе отличен за работата си в спектакъла „Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада“ на 19-ия Международен куклен фестивал „Златният делфин“. Представлението получи Голямата награда на форума, както и призовете за режисура и музика. 

За Бараков, който е родом от Варна, работата в него е първи досег до професионална сцена и дебют. Той е завършил Сценичен и екранен дизайн в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ при проф. Чайка Петрушева. Бил е въвлечен в проекта „Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада“ по покана на режисьора Йордан Тинков, за когото това е дипломна работа, след като миналата година двамата се срещат в театралната лаборатория на Веселка Кунчева и Мариета Голомехова в Стара Загора. 

Сподели, че не е чел книгата на Ено Рауд преди да започне сценографията на спектакъла, но наваксва в движение. Изобразява тримата герои от любимия на много читатели роман според своето въображение и посланието на режисьора, без да се води от илюстрациите в книгата или да черпи от други образци. 

Историята, разказана в спектакъла, е адаптирана от режисьора, но е претърпяла големи промени при поставянето, обясни сценографът. Според него темата на представлението е особено актуална, защото касае политическите внушения в нашето ежедневие. Говорим за това, че светът е такъв, какъвто медиите ти го представят, въпросът е дали ще си склонен да се подчиниш на всички тези правила, поясни той. 

При дебютната си работа младият сценограф е научил много за кукления театър, тъй като дотогава се е занимавал предимно с кино. „Имах технически опит с различни материали, но разбрах, че двете изкуства са много различни. Във филмите декорите се правят, за да издържат снимките на няколко кадъра, а в театъра нещата трябва да ни надживеят, да са здрави и издръжливи, да се мислят в перспектива и да бъдат удобни за актьорите“, каза Бараков, който е изработил сам всички кукли и декори в „Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада“. Едно от най-сложните неща в декора е автомобилът на героите, който е бил подобряван многократно от създаването си преди година. 

През последните месеци Георги Бараков е участвал в работата по спектаклите на Ния Ялъмова „Доктор Дулитъл“ в Пловдив и „Малкият Мук“ в Стара Загора, където в момента се поставя ново заглавие с негово участие. Каза, че за една година се е запознал с майстори и си е „сверил“ часовника. Харесва му да ползва различни системи кукли и да не се ограничава. Интересно му е да изследва всички възможни техники на водене, както и да импровизира и да развива свои методи. Смята, че в България всичко е възможно да се направи, въпреки че има недостиг на специалисти, а в по-малките градове няма дори ателиета в театрите. Вижда повече ограничения не като финансови възможности, а по-скоро във времето за репетиции поради заетостта на артистите на няколко места. 

„Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада“ има още награда „Икар“ 2025 в категорията „Куклен спектакъл“​, както и номинации за Йордан Тинков за режисьорски дебют, за Пламен Петков за авторска музика; Голямата награда от 24-ия Национален куклено-театрален фестивал „Михаил Лъкатник“ – статуетката „Играещият човек“, както и номинация за музика и режисура; награда Сивина за Игор Коропко; награда от 24-тия Международен фестивал на спектакли за деца „Вълшебната завеса“ за Александър Йорданов за ролята му на Мъхеста брада.

Инспекторите от Комисията за защита на потребителите (КЗП) и от Националната агенция за приходите (НАП) започват от утре масови проверки на търговците, каза днес във Вълчи дол Лора Георгиева от НАП-Варна. Тя и представителите на КЗП Искра Атанасова и Христина Христова се срещнаха с обществеността в града, като темата на разговора бе въвеждането на еврото у нас.

Проверките ще бъдат дали всички етикети в търговските обекти и заведенията са в лева и евро, а касовите апарати показват сметката и в двете валути, посочи Георгиева. Тя припомни, че от утре търговците подлежат на глоби, ако не са изпълнили тези изисквания.

Искра Атанасова припомни, че двойното етикетиране ще бъде валидно до 8 август 2026 г., от 1 февруари догодина обаче клиентите ще трябва да плащат само в евро. До края на януари може да се плаща в лева, но рестото трябва да е в евро, освен при липса на наличност, когато може да е само в лева, посочи инспекторът от КЗП. Тя припомни още, че през първите 6 месеца на следващата година всеки може да обмени безплатно старата валута в пощенските клонове и в банките.

Администрациите ще оказват контрол, но е нужно и гражданите да бъдат активни и да подават сигнали, когато видят нередности, подчерта Георгиева.

В отговор на въпрос тя поясни, че няма значение в коя от държавите от ЕС са изработени евровите банкноти или монети, които ще дават и получават хората. Българските също ще бъдат валидни навсякъде.

Експертите призоваха гражданите да плащат най-вече с карти, тъй като тогава няма да има нужда да изчисляват в различни валути колко трябва да дадат и да получат като ресто.

Скулпторът Веселин Костадинов отбелязва годишнина в творческия си път с изложба „40 години провокация в изкуството“ в Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ във Варна. 

Авторът представя над 20 творби от последните десетилетия, като съчетава избрани работи от периода 2010-2022 г. със съвсем нови, създадени през последните месеци. Заглавието и селекцията според галеристите открито декларират неговата позиция за ролята на артиста и изкуството в обществото, тъй като вместо традиционна ретроспекция, Костадинов прави програмна изложба, която не само обобщава досегашния му път, но и очертава бъдещите му идеи.

Експозицията включва предимно пространствени скулптури и инсталации, изработени от разнообразни материали като ламарина, дърво, стъкло и месинг, теракота. Включена е и акрилна живопис, както и голямоформатна рисунка.

Публиката може да види „Стената на плача“ от 2012/2014 г., която е изработена от хартия със специфична клетъчна структура, напомняща за някогашната сграда на дружеството на художниците във Варна. „Ухото“ или „Когато миналото си е отишло, а настоящето не е дошло“ (2014/2015 г.) е скулптурна инсталация от ламарина и акрил, представяща фигурата на „човека-ухо“ като символ на манипулацията на обществото.

Сред най-новите творби, показани от Костадинов, е мащабната скулптура с височина 3,50 метра, изградена от дървена конструкция, полиетилен и плат, със заглавие „Ако не знаеш къде отиваш, стигаш там, където най-малко си очаквал“. Също от тази година е и оцветената дървена конструкция от триъгълни сегменти, описващи арка, наречена „Движение, посока, живот“.

По думите на екипа на галерията, Костадинов превръща пространството на изложбата в арена за размисъл по актуални обществени проблеми. Изложбата му разкрива личните му каузи, вариращи от грижата за градската среда до отношението към събития от световната сцена. Специално място заемат работите, които изследват концепцията за „клетката“ като оградено пространство, символ на изолация и обществени ограничения.

Според художника изкуството е провокация, тя трябва да съществува и за автора, и за зрителя и винаги да се съдържа в творбите. Костадинов започва творческия си път в легендарната фабрика „Вулкан”. Познат е със своите скулптури в градска среда – „Разходка” на бул. „Княз Борис I” до хотел „Черно море” и седналата фигура от бронз на арх. Дабко Дабков – един от създателите на модерния облик на Варна. През годините някои от творбите му са предизвиквали разгорещени спорове, други са впечатлявали с необичайна реализация – например имерсивната инсталация на Рибарския плаж през 2000 г. Автор е на ежегодната награда на Строителната камара във Варна „Златен отвес”, на скулптурата на Никола Спасов „Адмирала“, реализирана до стадион „Тича”. Участва в международни пленери под патронажа на холандската кралица Беатрикс II. Има самостоятелни изложби и участия във форуми във Франция, Германия, Нидерландия. Реализирал е скулптурни произведения за различни институции във Варна и страната. Има втора награда от Всеруския симпозиум по скулптура в камък в Одеса през 1988 г., както и Голямата награда на Стара Загора за участие в Симпозиум по скулптура в камък от 1987 г.

Изложбата „40 години провокация в изкуството“ се реализира с подкрепа от Фонд „Култура“ на Община Варна и може да се разгледа до 27 октомври 2025 г.

След силен дъжд тази вечер във Варна два от автоподлезите са временно затворени за движение, тъй като са наводнени, съобщиха от дирекцията на полицията в крайморския град. В подлеза „Шипка“ има един закъсал автомобил. Пострадали хора няма.

Затруднено е движението по крайезерния път в града, както и в района на „Карантината“ в квартал „Аспарухово“.

Басейнова дирекция „Черноморски район“ (БДЧР) не е съгласувала строителство на сгради в коритото на река Дращела в Елените. Това показва резултатът от направена проверка, изнесен на страницата на институцията. За БТА директорът ѝ Явор Димитров посочи, че докладът е направен по искане на министерството на околната среда и водите. Акцентът е бил дали дирекцията е процедирала инвестиционни предложения в този район. 

От провеждания от 2013 г. до момента мониторинг за физикохимично състояние на река Дращела през годините става ясно, че тя пресъхва през лятото, което е наложило да бъде наблюдавана през зимата и пролетта. Дращела е ляв приток на река Козлука, като се влива в нея преди навлизането ѝ в курорта „Елените“. Според доклада на БДЧР още през 2009 г. е образувана преписка за незаконно застрояване на дере Козлука, която е препратена по компетентност до Община Несебър, РДНСК- Бургас, Районната прокуратура и областния управител на Бургас. С резолюция на Районната прокуратура в Несебър преписката е прекратена.

В БДЧР са постъпили два сигнала за река Дращела, по които са извършени проверки. Първият е подаден през 2015 г. Той е за застрояване на реката. Проверката на място е установила, че тя преминава през цялата територия на вилното селище, като коритото е покрито почти изцяло. Дерето е било покрито в долната част, при устието, в периода 2006-2007 г. Покриването е от един мост до вливане в Черно море. Изградени са един хотел и няколко атракциона. РДНСК е уведомена веднага след проверката.

През 2019 г. от БДЧР е извършена проверка съвместно с РИОСВ – Бургас, Община Несебър и Национална асоциация „Българско Черноморие”, която тогава е подала сигнал в екоминистерството за замърсяване на бреговете и коритото на река Дращела в западната част на Елените. При обхода на място отново се констатира, че реката е покрита и застроена. За наличието на отпадъци в огледания участък е образувано наказателно производство от Районна прокуратура-Несебър.

В деловодната система на БДЧР не е открита информация за съгласуване на инвестиционни предложения, свързани с покриване на речното корито на Дращела и за строителството на сгради в него. В доклада е направен и пълен преглед на съгласуваните от БДЧР инвестиционни предложения в близост до река Дращела/Козлука. Дирекцията е изразила свое становище за допустимост по шест такива, като две са определени за недопустими, а едното е прекратено с решение на директора на РИОСВ-Бургас.

При съгласуване на подробен устройствен план (ПУП) за спортно-рекреационен парк в землището на Свети Влас от БДЧР е изразено становище, че през поземлените имоти, които са общинска собственост, преминава дере с обособен водосбор и постоянен отток и в проекта за ПУП трябва да бъдат предвидени действия за осигуряване проводимостта на дерето и предотвратяване на заливане на имоти в близост.

В Плана за управление на риска от наводнения 2022-2027 г. районът на Свети Влас, включително река Дращела, е определен като такъв със значителен потенциален риск от наводнения, за който са предвидени редица мерки на национално и на местно ниво, е посочено още на страницата на Басейнова дирекция – Варна.  

Клавирното дуо Аглика Генова и Любен Димитров ще открие Европейския музикален фестивал във Варна, съобщават организаторите от „Елит проджектс мениджмънт“. Концертът им на 9 октомври в Градската художествена галерия е част от честването на 30-годишнината на тяхната творческа дейност.

Събитието е и премиера за България на най-новия звукозаписен проект на изпълнителите – пълните събрани съчинения за клавирно дуо на френския импресионист Клод Дебюси, издаден от лейбъла Oehms Classics. Първата част от тричастния интеграл, записан в студиото на WDR (Westdeutscher Rundfunk) в Кьолн, имаше своята световна премиера на 16 май в Мюнхен като част от официалното честване на 30-годишната творческа дейност на дуото. 

Варненската публика ще може да чуе изцяло френска програма, в която наред с творби на Дебюси ще бъде представена музика от Морис Равел и Жермен Тайефер.

Аглика Генова и Любен Димитров печелят четирите големи международни конкурса за клавирни дуа – Мюнхен (ARD), Маями (Dranoff), Токио и Калтанисета (Bellini) само в рамките на две години (1995-96 г.) като предизвикват сензация, припомнят организаторите. Оттогава те са едни от най-търсените клавирни дуа. Имат рецитали и участия с известни оркестри и диригенти на най-големите концертни сцени в света.

Както БТА писа, през 2024 г. двамата пианисти откриха фестивала „Дни на класиката“ в Балчик на новия концертен роял в града. 

Европейският музикален фестивал във Варна тази година ще предложи още срещи с проекта на джаз музикантите Милен Кукошаров и Веселин Веселинов-Еко; камерен концерт „Европейски пътешествия” с участието на Росен Идеалов, Явор Желев, Светлана Анчева и Надежда Цанова; изява на млади таланти от Националното училище по изкуствата „Добри Христов” във Варна. Финалът е с концерт на цигуларката Лия Петрова и оркестър Кантус Фирмус, част от проекта „Колекция Страдивариус”. 

Стъклото има много приложения както за утилитарни предмети и интегриране в архитектурна среда, така и за правене на изкуство и бижута. Ние си го представяме само като чаши, вази, остъкляване, а то всъщност е медия, изразно средство на артиста. Това сподели пред БТА художничката и преподавател Моника Найденова, която представя в галерия „33“ във Варна изложба художествено стъкло, наречена „Прозрачни светове“. 

Най-новите й произведения са в серия, озаглавена „Вътрешна красота“, която авторката развива след получената награда „Златна ябълка“. Концепцията й е да изрази идеята чрез крехката обвивка на кристала, под която се крие здравина и сила, изобразена със златни елементи. В избора на материала има и лична символика, защото Найденова е завършила специалност „Метал“ в Националната художествена академия (НХА) в София и се чувства свързана с него, като го интегрира във всички свои работи под някаква форма. 

„Прекрачва“ към стъклото след завършването на Академията, когато работи по проект, който съчетава двата материала. Любовта пламва от пръв поглед, след което посещава обучителни курсове в чужбина. Смята, че в България има сериозни традиции в метала и керамиката, но не и в стъклото, затова избира да се учи при добри майстори в Чехия, а след това и в сътрудничество с художници в Турция и Испания. Казва, че е успяла да черпи от извора, защото са били открити и са споделяли с нея всичко за процеса. След това художничката прави дисертация върху стъклото в НХА и започва да преподава в Нов български университет. Продължава да прави ежегодни специализации, за да се усъвършенства. 

Работи както по интериорни решения, така и витражи на църкви, бижута, пластики. Използва всички техники от топлата и студена обработка на стъклото – издухване, леене, както и след това полиране, отнемане на материала. Каза, че те винаги си взаимодействат и майсторът трябва да разбира от всички, а изборът на материала се прави съобразявайки характеристиката му с приложението. 

Според Найденова стъклото има много приложения и именно това я привлича към него. То служи за утилитарни предмети, за интегриране в архитектурна среда, за художествени произведения, поясни тя като добави, че като автор не прави компромиси когато прави функционални неща и това също й носи удоволствие. Обича да работи и по интериорни проекти.

„Ние подценяваме едно произведение, когато има функция, а щом е чисто изкуство му даваме по-горна категория. Това всъщност е погрешно. Ако говорим за експонат в изложба, приемаме, че е авторово решение, но ако е предмет, който ни служи в ежедневието, не си даваме сметка, че той трябва да бъде и естетически издържан, и функционален, за да отговаря на приложението си, а това прави работата по него двойно по-трудна“, обясни художничката. 

Като преподавател по специалността в Нов български университет, тя вижда у студентите си същата изненада, която е имала, при срещата със стъклото и неговите безкрайни възможности. Смята, че в България винаги се движим с леко закъснение, но вече материалът е актуален и у нас, докато в чужбина има галерии, които представят само такива произведения в различни проявления, като един от популярните нови сегменти са бижутата.  

Публиката се променя и ние не можем да общуваме с нея със средствата, с които са го правили нашите преподаватели, тя няма да ни го разреши. Като артисти се интересуваме от новостите, понеже те добавят нови възможности към нашите изразни средства. Това каза в интервю за БТА сценографът проф. Васил Рокоманов, който беше председател на журито на 19-ия Международен куклен фестивал „Златният делфин“, който завърши снощи с награждаване. 

Той добави, че съществуват съвършено нови актьорски и танцови техники, техники на водене и конструиране на кукли, както и материали, които се държат различно в сценичното пространство и е нормално артистите да ги прилагат, за да бъдат адекватни на зрителските изисквания. 

Професорът подчерта, че програмата на 19-ото издание на „Златният делфин“ е била изключително разнообразна. Позитивен факт според него е, че хилядолетна цивилизация като Китай е избрала ателието на Варненския куклен театър, за да изработи персонажите за тяхната продукция „Бао‘ър“. 

Според него обаче българският театър има много сериозен кадрови проблем и няма достатъчно специалисти, които да изработват декори, кукли и костюми, а те са средството за работа на актьорите и основен елемент в един спектакъл. Причината е ниското възнаграждение в сектора, което демотивира желаещите. Ние се радваме много, когато се появят хора, които искат да навлязат в професията и намират начин да се развиват, за което е необходима подкрепа от ръководствата, посочи още проф. Рокоманов. 

Следва цялото интервю със сценографа – за палитрата от спектакли на фестивала „Златният делфин“, за трудностите пред българската куклена сцена, за новите технологии и методи на работа в изкуството, за младата публика и нейните изисквания. 

Може ли да обобщите по някакъв начин какви спектакли гледахме на тазгодишното издание на Международния куклен фестивал „Златният делфин“?

– Разнообразни. Това е обобщението и аз поздравявам организаторите и селекционера Богдана Костуркова, които въпреки критичните икономически условия, в които се провежда събитието, са успели да осигурят на публиката и журито една палитра от театрални представления, които са разнообразни като посоки на търсения, стилистика и постижения. 

Като техники на водене на куклите също ли? 

– Да, видяхме разнообразни форми. От традиционните, както при гостите от Китай, които показаха няколко вида театър на сенките, при Грузия имаше класическо водене на т.нар. „явайки“ – обемни кукли с щеки, които са се появили в ХХ век в Русия и Австрия. В „Маншон, Полуобувка и Мъхеста Брада“ пък бяха от естрадния тип. Имаше и адаптирани костюми, адресирани повече към куклата, куклено поведение от актьорите. Гледахме мюзикъл предимно с актьорска игра на живо. 

В грузинския спектакъл, който получи награди за режисура и мъжка роля, видяхме съчетание между кукли и актьорски изпълнения, както и много артисти да водят героите. Каква е целта на това решение?  

– Те се стремяха към едно пълно покритие на максимата, че в драматичния театър актьорът представя героя и води действието, а в кукления това прави куклата, одухотворявана от актьора. Играят „Отело“ от Шекспир и имат амбицията, и тя е защитена, да създадат пълно покритие на физическо действие, оценки, присъствие. Това е доста сложно представление, което обаче имаше нужда от друго пространство, за да общува по-отблизо с публиката. 

Имаше ли преобладаващи като характер представления – по-драматични и минорни или отново бяха разнообразни? 

– Имаше и мажорни, някои много весели. Например „Небивалици с букви“ на Столичния куклен театър носи позитивно радостно настроение, а е дидактичен. По един великолепен театрален начин склонява малкия зрител да положи усилия да общува с буквите и обръща внимание на деликатните процеси на обучението – как тази материя да бъде представена на детето по забавен и увлекателен начин, но не в смисъл на лесен или лековат, както ние с години си мислехме. Спектакълът се справя великолепно с тази задача. 
Голямо постижение има при грузинското представление, където бяхме свидетели на истинска трагедия. В драматичния театър постигането на истински трагичното е тежка, отговорна професионална задача. Това, че те го направиха с кукли е значимо. Изненадващо за мен се оказа, че грузинският език много подхожда на тази трагедия. Сценографията също е свързана с античния театрон. Изобщо сценичното поведение е такова, че успяват да внушат тази трагична съдба на героите. 

Мюзикълите присъстват ли активно и на куклената сцена, както виждаме това в оперните театри? 

– Мюзикълът е много труден жанр, а много хора в близкото минало подхождаха с лекота. Той има тежки изисквания към хората, които го правят и чрез него занимават публиката. За чест на Варненския куклен театър, мога да кажа, че артистите от трупата представят мюзикъла в най-добрата му светлина. „Питър Пан“ не е първият им подобен спектакъл, те имат висока степен на хореографски и танцови умения, пеят чудесно и защитават този жанр на много сериозно професионално ниво. Щеше ми се да има повече кукли в представлението. Това се видя и в реакцията на публиката при появата на крокодила. Децата са много верен показател, те са безпощадни и изразяват директно своята емоция. 

Има ли системи кукли, които са по-актуални в момента? Променят ли се тенденциите през годините? 

– Трудно е да се каже. Когато видиш конкретния факт, тогава осъзнаваш силата на някаква техника на водене, на нещо, което си мислиш, че е отминало и няма да се възроди. Например гостите от Естония показаха театър, който е инспириран от сведения за Херон Александрийски от Античността. Аз не бях виждал в този мащаб и така поднесен подобен спектакъл. Интересно е също, че той е ориентиран за уличен театър на открито. Във Варна времето не позволи да го видим в неговата естествена среда. Гледахме го седнали фронтално, а той предполага публиката да се самоорганизира – децата да са най-отпред, а възрастните да са прави от поне три страни. 

Икономическите условия налагат ли ограничения върху кукленото изкуство? 

– За българския театър това е много сериозен проблем и преди всичко той е кадрови. Няма хора, които да изработват декори, кукли и костюми. При съществуващата структура и заплащане на труда в театрите, хората, които създават т.нар „материалната част на спектаклите“, все още са с много ниски заплати, което ги демотивира да се насочат към професията. Рядкост е истински театрален специалист, който е в състояние да чете проектите, да изработва качествена сценография, кукли и костюми, които да се ползват дълго време. Те са средството на актьора и един спектакъл живее толкова, колкото живеят костюмите и куклите. Колкото и да е парадоксално, от директори на театри знам, че най-лесно заменимата позиция е актьорът, тъй като той влиза с няколко репетиции в ролята. 
Вече няма хора, които да изработват наистина качествени кукли и ние се радваме много, когато се появят такива и навлязат в професията, намирайки начин да се развиват, което е много важно. Важно е на такива форуми като фестивала „Златният делфин“ да присъстват хора, които да гледат как са направени нещата. Показателно е, че авторите на китайския спектакъл „Бао‘ър“ са избрали куклите им да бъдат направени във Варна. Той е изграден върху идеята за колаборация на различни културни области, за да може да получи шанс да общува с международна публика. 

Доколко са съвременни спектаклите, които видяхте? Модерността интересува ли артистите? 

– Разбира се, че трябва да следим и да се вълнуваме от променящия се свят, защото преди всичко се променя публиката и ние не можем да общуваме с нея със средствата, с които са го правили нашите преподаватели, тя няма да ни го разреши. Съществуват съвършено нови актьорски и танцови техники, техники на водене и конструиране на кукли, както и материали, които се държат различно в сценичното пространство, например в областта на осветлението. Наскоро прочетох, че до година-две се очаква мобилните устройства да ни доставят холограмни изображения, както го гледахме във филма „Междузвездни войни“ преди години. 
Чрез тези нови технологии децата ни и критикуват. Пускат си телефоните и виждаш как в салона светят екранчета, което означава, че сме ги загубили като зрители. Като артисти, които искаме да сме в обръщение, ние сме длъжни да общуваме с тях, затова се интересуваме от новостите, понеже те добавят нови възможности към нашите изразни средства.
Но трябва да се има предвид също, че театърът е изкуство на добре забравеното старо. Най-успешно работят отдавна забравени неща, само че трябва да бъдат имплантирани към съвременността така, че хората да не се усетят или да е в подходящ контекст. Например трупата от Естония ни връща към механичните чудеса от Античността, но ни вкарва и в света на електронните и видео игри и по този начин общува с младата публика. Затова след представлението зрители отидоха с интерес да снимат тези великолепни постижения и технически феномени, които са създали артистите.