Три кучета от породата питбул са нападнали друго домашно животно и са го разкъсали, съобщиха от Областната дирекция на полицията във Варна.

Сигналът, че три кучета без повод и намордник са нападнали и хапят едно от двете ѝ животни е подаден от украинска гражданка, която също е била нахапана.

На място незабавно е изпратен екип на полицията, който установил и задържал собственика на кучетата нападатели. Той е 52–годишен варненец, известен на органите на реда.

По случая е образувано досъдебно производство и е предадено на Районна прокуратура, като са уведомени Община Варна и Областната дирекция за безопасност на храните.

Три кучета от породата питбул са нападнали друго домашно животно и са го разкъсали, съобщиха от Областната дирекция на полицията във Варна.

Сигналът, че три кучета без повод и намордник са нападнали и хапят едно от двете ѝ животни е подаден от украинска гражданка, която също е била нахапана.

На място незабавно е изпратен екип на полицията, който установил и задържал собственика на кучетата нападатели. Той е 52–годишен варненец, известен на органите на реда.

По случая е образувано досъдебно производство и е предадено на Районна прокуратура, като са уведомени Община Варна и Областната дирекция за безопасност на храните.

Варненският свободен университет (ВСУ) „Черноризец Храбър“ е на едно от челните места в страната ни по брой първокурсници през тази година, каза днес в обръщението си по повод началото на академичната година във висшето училище президентът доц. д-р Красимир Недялков. Според него този успех се дължи на факта, че висшето училище има високи изисквания, постигнатото се надгражда и процесът на трансформация е непрекъснат.

В словото си президентът се обърна към новоприетите студенти с думите, че са направили най-добрия избор за своето бъдеще. Ролята на частните образователни институции в България е да предоставят алтернатива пред младите хора, каза Недялков. Според него обикновено в частните училища и университети се появяват новите посоки в развитието на образованието и в тях първо се разработват и налагат нови системи и методи на обучение.

Близо 1000 са първокурсници в университета и филиала му в Смолян, като приемът на бакалаври е по-висок от миналогодишния, съобщиха от университета. Около 40 процента от новоприетите студенти са избрали редовната форма, близо 50 на сто – задочната, а останалите 10 ще се обучават дистанционно. Повишава се балът за кандидатстване, расте броят на студентите, които започват второ висше образование, а все повече работещи избират задочната форма, която им позволява да съчетават професия и обучение, съобщиха от висшето училище.

Традиционно висок се запазва интересът към специалностите „Психология“ и „Право“. Приемът в „Архитектура“, „Строителство на сгради и съоръжения“, „Интериорен дизайн“ и „Графичен дизайн“ се увеличава с близо 50 процента спрямо миналата година. Сред най-атрактивните за чуждестранните студенти е специалността „Международен бизнес“ – съвместна програма с BI Norwegian Business School. Тази година университетът посреща 90 нови чуждестранни студенти от Европа, Азия и Африка, които ще се обучават в бакалавърски и магистърски програми, както и в подготвителни езикови курсове.

Откриването на новата академична година е в навечерието на три важни годишнини за университета – 35 години от създаването му, 30 години от завършването на първия випуск и 30 години от учредяването на Студентския съвет.

ВСУ посреща академичната година с пета поредна институционална акредитация за максимален шестгодишен период. Оценката – 9,01 от 10 по новата система на Националната агенция за оценяване и акредитация.

Повече от 1250 първокурсници започват от днес своето обучение в Техническия университет (ТУ) във Варна. Младежите ще учат в 36 специалности в различни направления на инженерните, аграрните и социалните науки в образователно-квалификационните степени „бакалавър“ и „професионален бакалавър“. Висшето училище приема и над 200 бъдещи магистри.

Новата учебна година днес бе открита тържествено в университета, а празника уважиха зам.-кметът на Варна Пламен Китипов, зам.-областният управител Айрие Ибрямова, началникът на Регионалното управление на образованието д-р Ирена Радева. Сред официалните гости бяха представители на академичната общност в града, на бизнеса, на държавни и местни институции, на браншови организации.

В своето обръщение ректорът на университета проф. Драгомир Пламенов благодари на първокурсниците, избрали своя път в академичното семейство на висшето училище. Той ги увери, че това е възможно най-правилният избор, защото „ТУ е институция в българското висше образование, гарантираща успешна професионална реализация“. Преподавателите са висококвалифицирани в своите области специалисти, посочи проф. Пламенов и призова младите хора да използват максимално знанията и уменията си. На колегите си ректорът пожела успешна нова учебна година и много мотивирани студенти. 

Специално благословение от името на Варненския и Великопреславски митрополит Йоан предаде отец Василий Шаган, който отслужи водосвет за здраве и успехи. Той пожела на всички млади хора, които все още се чудят какви искат да станат, да следват това, с което се справят най-добре, и да работят с любов, а не от корист.

Техническият университет във Варна е създаден преди 63 години. За този период той е обучил над 72 000 специалисти в ключови за страната инженерни, социални и аграрни области.

Отбори от седем държави ще спорят на 11-то клубно състезание по пожароприложен спорт за купа „Одесос“, съобщи днес на пресконференция директорът на Регионалната дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (РДПБЗН) във Варна старши комисар Стоян Стоянов. В надпреварата ще участват доброволци и професионални пожарникари от Чехия, Словакия, Румъния, Хърватия, Украйна, Сърбия и България. Има шанс да се включат и отбори от Турция и Кения. За купа „Одесос“ ще спорят 10 мъжки и пет дамски отбора, допълни Стоянов. По думите му от нашата страната са поканени най-добрите тимове – домакините от Варна, от Стара Загора, Враца и Плевен.

Нашият град е домакин на много спортни събития, но това по пожароприложен спорт е специално, допълни зам.-кметът Илия Коев. По думите му надпреварата е уникална, тъй като на терена излизат изключително добре подготвени мъже и жени, които не са просто спортисти, а герои, които реагират първи при бедствия и аварии и са винаги на линия да окажат помощ. 

Директорът на РДПБЗН – Бургас старши комисар Николай Николаев, който от години е главен съдия на състезанието, допълни, че пожароприложният спорт изисква изключително много качества – бързина, ловкост, съобразителност, смелост, умение да работиш в екип. Дисциплините, в които ще се надпреварват отборите във Варна, ще бъдат четири, а класирането – комплексно. Награждаването на победителите ще бъде в петък.

Николаев допълни, че Варна разполага с прекрасни условия за провеждането на такъв тип турнир. Той подчерта, че състезанието за купа „Одесос“ вече се е утвърдило в календара на Международната асоциация на пожарникарите и привлича интереса на най-добрите отбори. Поради тази причина в него традиционно се включват едни от най-добрите служители на пожарната, както и много доброволци.

Варна е добрият пример как се привличат млади хора към този спорт, каза още Николаев. Той припомни, че освен клуб към регионалната дирекция, в града има и школа „Огнеборец“ към Общинския детски комплекс, в която тренират близо 80 младежи и девойки.

Пожароприложният спорт е начална стъпка към включването в доброволните формирования, както и път към професионалната служба, допълни Стоянов. Той подчерта, че варненската школа вече има своите последователи в Стара Загора и в Пловдив, най-вероятно ще бъде създадена такава и в Бургас.

За да има силен винен туризъм, различните сектори – лозари, винари, хотелиери, туроператори, ресторантьори, трябва да гледат в една посока и да работят заедно, каза за БТА собственикът на винарска изба „Присое“ Стефан Балтаджиев. 

Семейната винарна се намира близо до Варна и се стопанисва от Балтаджиев с помощта на майка му. Той е ангажиран с отглеждането на лозята, технологичните процеси, посрещането на гости и продажбите.

По данни на избата реколтата тази година е по-слаба заради неблагоприятни климатични условия – застудяване през април и суша, особено в Северна България. Като друг сериозен проблем се очертава липсата на работна ръка. Търсени са служители, които да работят както в лозята, така и във винарната, но такива кадри трудно се намират, отбелязва производителят. И допълни, че вече е практика колегите му да изчакват българи, които отиват да прибират гроздето във Франция, да се приберат у дома, за да работят и в техните масиви.

Климатичните промени също влияят върху работата. В масивите на „Присое“ се отглеждат сортове Мерло, Шардоне, Каберне совиньон и Врачански мискет. Според Балтаджиев за справяне с предизвикателствата е нужен цялостен подход – промени в лозарството, адаптация на технологиите и частична подмяна на сортовете. В тази връзка от полза е европейската програма за преструктуриране и конверсия на лозята, посочи Балтаджиев и уточни, че обмисля и той да кандидатства.

Младият винар акцентира върху нуждата от обединяване на бранша. У нас всеки се спасява сам, намерил е някакъв вариант и работи, докато на Запад хората са го измислили – обединяват се в кооперативи, помагат си и така решават много от проблемите си, посочи Балтаджиев.

В „Присое“ виненият туризъм е водеща част от дейността. Избата посреща гости от различни държави, като повечето посетители са любители на виното, а не професионалисти. Дегустациите се провеждат на английски и френски език, а за рускоговорящи туристи се включва и майката на собственика. Гостите от традиционни винопроизводителни страни като Франция, Италия и Испания остават приятно изненадани от качеството на българските вина, особено на червените.  Повечето от гостите са млади хора, допълни Балтаджиев и уточни, че едва около 5 на сто от хората, които посещават „Присое“, са врели и кипели в дегустациите.

Според него, за да се повиши броя на гостите в избите, лозаро-винарският бранш трябва да си партнира по-активно с туристическия сектор. С ресторантьорите, хотелиерите, туроператорите трябва да мислим в една посока, изтъкна Балтаджиев.

Друг проблем, свързан със сектора, е недостигът на млади технолози. Причините са трудните условия на работа, голямата отговорност и отдалечеността на избите от големите населени места. Според Балтаджиев е необходимо повече инвестиции в обучението на ново поколение винари.

За себе си отчита, че има късмет, защото баща му дълги години е бил технолог в избата в Евксиноград и му е помогнал да научи тънкостите на занаята. Проблемът е, че вече се къса връзката между поколенията, а винарството се учи, посочи Балтаджиев. Според него бизнесът трябва да мисли и да инвестира и в това отношение – за обучението на млади хора. При това те да учат не просто за винари, а от А до Я – от това как се гледа грозде, до как се прави качествено вино. Допълва, че той самият например ползва само български бъчви – стари, дъбови. Те също са инструмент за постигане на качество, каза Балтаджиев и уточни, че е пробвал и с чуждестранни бъчви, но се е върнал към нашенските.

БТА ще представи в поредицата „Следвай пътя на новото БГ ВИНО“ десетки винарски изби в България преди деветото издание на Глобалната конференция за винен туризъм, чийто домакин ще бъде Пловдив. Организатор на форума е Министерството на туризма в партньорство със Световната организация по туризъм към ООН (UN Tourism).

Варненският окръжен съд отмени постановлението на Окръжната прокуратура в града от 20 август, с което беше прекратено наказателното производство срещу бившия кмет на Варна Иван Портних за авариралата тръба под Варненското езеро, съобщиха от пресслужбата на съда.

Съдът не се съгласи с фактите, възприети от прокуратурата, и посочи, че не са били изпълнени указанията на предходния съдебен състав и върна делото отново на държавното обвинение за продължаване на разследването.

След преценка на събраните по делото доказателства състав на Варненския окръжен съд прецени, че жалбата на Община Варна е основателна и върна делото на прокуратурата за изпълнение на съдебните указания.

Съдебният акт подлежи на жалба или протест пред Варненския апелативен съд.

Частното наказателно дело беше образувано в съда по внесена жалба от ощетеното юридическо лице – Община Варна, която поиска отмяна на прокурорския акт, с който е било прекратено наказателното производство.

В края на ноември миналата година съдът отмени за първи път постановлението на Окръжната прокуратура, с което е било прекратено наказателното производство срещу бившия кмет Иван Портних за авариралата тръба под Варненското езеро.

През миналата година съдът на два пъти – през февруари и през юни, връщаше делото в прокуратурата за отстраняване на допуснати нарушения.

Филмът Made in EU на режисьора Стефан Командарев получи Голямата награда за пълнометражен игрален филм на 43-тото издание на Фестивала на българския игрален филм „Златна роза“. Мотивите на журито са, че той е безкомпромисна кинотворба, която освен че отразява духа на съвремието в България, тесногръдието, страха и покорството, внушава и надежда в младите хора. 

Командарев отбеляза, че наградата е за целия екип, направил филма, защото той е не просто от добри професионалисти, а от съмишленици. Нашето общо дело е да се опитаме с нещата, които правим, тази страна България, която наистина обичаме, да се превърне в едно по-добро и по-справедливо място, включително и за кмета на Варна Благомир Коцев, каза от сцената Командарев. 

Темата за ареста на Благомир Коцев бе засегната от много от творците и артистите, които връчваха или получаваха награди. Сред тях бяха Мартина Апостолова, Димитър Коцев-Шошо, Константин Божанов, както и зам.-кметът на Варна Снежана Апостолова, която връчи наградата на Община Варна на филма „Гунди – легенда за любовта“. Няколко пъти прозвуча апелът „Свобода за Благо!“, бе изразена подкрепа за Варна и пожелания да живеем в по-справедлива държава.  

Наградата за най-добър пълнометражен филм бе връчена от директора на Националния филмов център Петър Тодоров. Той отбеляза, че изказванията от сцената показват, че киното е изкуство за смели хора. Бъдете смели, вдъхновени и творете, защото това е много важно, добави той. „Made in EU“ получи и признанието на младежкото жури на фестивала. 

Специалната награда на журито за пълнометражен филм е за филма „Стадото“ на Милко Лазаров. Той благодари на журито и организаторите и завърши с думите „Да живее българското кино! Свобода за Благо!“. „Стадото“ бе отличен още с наградата за музика – на Пенка Кунева, за операторско майсторство – на Калоян Божилов, както и с приза на Гилдия „Критика“ към Съюза на българските филмови дейци (СБФД).

Награда за мъжка роля получава Стоян Дойчев за „Пакет вечност“ – за внимателното изграждане на герой, който не се предава при никакви обстоятелства, постигайки сплав от хумор и тъга.

Наградата за женска роля е за Гергана Плетньова за Made in EU за плътност при пресъздаване на образа на една наглед невзрачна, но всъщност силна жена. Тя благодари на журито за оценката и на Стефан Командарев за образа, който бил от най-трудните, които е правила досега. 

Константин Божанов получи наградите за режисура и за сценарий за филма си „Безсрамните“. Той каза, че ги споделя със своите главни актриси, както и с композитора Петър Дундаков, с когото се надява да продължи да работи. 

Голямата награда за късометражно кино отиде при филма „Гадже“ на режисьора Жорж Ванев. Наградата за дебютен пълнометражен филм е за „Пакет вечност“ на режисьорката Магделена Илиева. Наградата на публиката за пореден път получи режисьорът Ивайло Пенчев – за своя филм „Рожден ден“. 

За първи път на фестивала „Златна роза“ бяха връчени две нови отличия. За артистична смелост бе удостоен филмът „Любоф“ на Ивайло Христов. Наградата на Българския клон на Европейската женска аудиовизуална мрежа (EWA BG) за късометражен филм на жена режисьор отиде при „Еraserhead в плетена торба за пазар“ на режисьорката Лили Кос. Тя получи и наградата на Гилдия „Критика“ към Съюза на българските филмови дейци (СБФД) за късометражен филм. 

Наградата на СБФД е за „Приказка за майка и син“ на режисьора Димитър Сарджев. „Филмаутор“ връчи своя приз за късометражен филм на „Потомство“ на режисьора Емил Александров. Наградата за сериал отиде при „Те, вълните“ на БНТ с режисьори Неда Морфова и Петър Крумов. 

Филмът „Made in EU“ на режисьора Стефан Командарев получи Голямата награда за пълнометражен игрален филм на 43-тото издание на Фестивала на българския игрален филм „Златна роза“. Мотивите на журито са, че той е безкомпромисна кинотворба, която освен че отразява духа на съвремието в България, тесногръдието, страха и покорството, внушава и надежда в младите хора. 

Командарев отбеляза, че наградата е за целия екип, направил филма, защото той е не просто от добри професионалисти, а от съмишленици. Нашето общо дело е да се опитаме с нещата, които правим, тази страна България, която наистина обичаме, да се превърне в едно по-добро и по-справедливо място, включително и за кмета на Варна Благомир Коцев, каза от сцената Командарев. 

Темата за ареста на Благомир Коцев бе засегната от много от творците и артистите, които връчваха или получаваха награди. Сред тях бяха Мартина Апостолова, Димитър Коцев-Шошо, Константин Божанов, както и зам.-кметът на Варна Снежана Апостолова, която връчи наградата на Община Варна на филма „Гунди – легенда за любовта“. Няколко пъти прозвуча апелът „Свобода за Благо!“, бе изразена подкрепа за Варна и пожелания да живеем в по-справедлива държава.  

Наградата за най-добър пълнометражен филм бе връчена от директора на Националния филмов център Петър Тодоров. Той отбеляза, че изказванията от сцената показват, че киното е изкуство за смели хора. Бъдете смели, вдъхновени и творете, защото това е много важно, добави той. „Made in EU“ получи и признанието на младежкото жури на фестивала. 

Специалната награда на журито за пълнометражен филм е за филма „Стадото“ на Милко Лазаров. Той благодари на журито и организаторите и завърши с думите „Да живее българското кино! Свобода за Благо!“. „Стадото“ бе отличен още с наградата за музика – на Пенка Кунева, за операторско майсторство – на Калоян Божилов, както и с приза на Гилдия „Критика“ към Съюза на българските филмови дейци (СБФД).

Награда за мъжка роля получава Стоян Дойчев за „Пакет вечност“ – за внимателното изграждане на герой, който не се предава при никакви обстоятелства, постигайки сплав от хумор и тъга.

Наградата за женска роля е за Гергана Плетньова за „Made in EU“ за плътност при пресъздаване на образа на една наглед невзрачна, но всъщност силна жена. Тя благодари на журито за оценката и на Стефан Командарев за образа, който бил от най-трудните, които е правила досега. 

Константин Божанов получи наградите за режисура и за сценарий за филма си „Безсрамните“. Той каза, че ги споделя със своите главни актриси, както и с композитора Петър Дундаков, с когото се надява да продължи да работи. 

Голямата награда за късометражно кино отиде при филма „Гадже“ на режисьора Жорж Ванев. Наградата за дебютен пълнометражен филм е за „Пакет вечност“ на режисьорката Магделена Илиева. Наградата на публиката за пореден път получи режисьорът Ивайло Пенчев – за своя филм „Рожден ден“. 

За първи път на фестивала „Златна роза“ бяха връчени две нови отличия. За артистична смелост бе удостоен филмът „Любоф“ на Ивайло Христов. Наградата на Българския клон на Европейската женска аудиовизуална мрежа (EWA BG) за късометражен филм на жена режисьор отиде при „Еraserhead в плетена торба за пазар“ на режисьорката Лили Кос. Тя получи и наградата на Гилдия „Критика“ към Съюза на българските филмови дейци (СБФД) за късометражен филм. 

Наградата на СБФД е за „Приказка за майка и син“ на режисьора Димитър Сарджев. „Филмаутор“ връчи своя приз за късометражен филм на „Потомство“ на режисьора Емил Александров. Наградата за сериал отиде при „Те, вълните“ на БНТ с режисьори Неда Морфова и Петър Крумов. 

Драматургията в българското кино е катастрофална и трябва да се наблегне много на занаята на разказване на истории. Това каза режисьорът Константин Божанов, който представи филма си „Безсрамните“ в конкурсната програма на 43-тото издание на Фестивала на българския игрален филм „Златна роза“ във Варна. Продукцията е на Швейцария, Франция, България, Тайван и Индия. Оператор е Габриел Лобос, музиката е на Петър Дундаков. В ролите са Анaсуя Сенгупта, Омара, Аурошикха Дей, Рохит Кокате, Киран Бхигавад, Танмей Тханания и Мита Васишт. 

Божанов подчерта, че за него сценарият е най-важният елемент и провалът на повечето филми тръгва от това, че те работят на страница. „В България драматургията е катастрофална и трябва да се наблегне много на занаята на разказване на истории, защото ние се реем във въздуха. Има занаят на разказване на истории. Важен е начинът, по който кинотворецът ангажира емоционално и интелектуално зрителя. У нас изключително малко се мисли за зрителя, а изкуството е форма на комуникация с публиката. Ако не ни интересува зрителя, което съм чувал от мнозина колеги, защо го правим? Тогава то става една интелектуална мастурбация. Когато този процес се разкъса, резултатите са налице. Ако правим филмите само за няколко човека около нас, това е изключително жалко“, изрази мнение Божанов. 

Друг голям проблем на нашето кино според него е, че няма отношение към звука като огромна част от изживяването и на това е крайно време да се обърне внимание. Той смята още, че трябва да се излезе от провинциалното отношение и да се видим добре какви сме. Не е необходимо да гоним някакви супер постижения. Ние правим това, което можем, и се опитваме по възможно най-добрия начин да разказваме истории, които емоционално да докосват, да ни накарат да се замислим за човешката кондиция, посочи още режисьорът. 

Той сподели, че не е очаквал „Безсрамните“ да получи награда за най-добра актриса за Анaсуя Сенгупта в секция „Особен поглед“ на фестивала в Кан през 2024 г. Това е първият път в историята, когато индийски актьор получава приз в Кан и затова в Индия е имало огромен интерес към филма и опашки пред киносалоните. И за двете актриси в главните роли това е дебют, но те са демонстрирали на снимките дисциплина на много високо ниво и отдаденост. 

По думите на композитора Петър Дундаков, който също присъства на прожекцията на „Златна роза“, във филма „Безсрамните“ има дух, Константин Божанов е вдъхновен режисьор и умее да сподели това с останалите от екипа. Той обясни, че е писал музиката по време на монтажа, а не след като всичко е сглобено, както обичайно става. През музиката се създава смисъл, иначе пишеш само ноти, смята той. 

Божанов сподели, че има културен интерес към Индия от 20 години. Въпреки огромните различия със западния свят, в това, което е видял там, намира много общо в търсенето на смисъла в живота. Тръгва да прави документален филм през 2014 г. и преживява четири месеца в страната, изминавайки десет хиляди километра. Основата на „Безсрамните“ е базирана на традиция, която съществува от VI век. Започва да снима документален филм за религиозна проститутка, но в процеса решава да обърне проекта в игрален, защото най-интересната линия била във връзката между двете жени, които стават главни героини. В нея той вижда една топлота на фона на много грубата реалност. Това са жени, които водят живота си с такова достойнство, без да се оплакват, за разлика от повечето хора около нас, отбеляза той. Добави, че е решил да покаже как един герой отвън влиза в затворена система и се разбунтува срещу нея. Героите и конструкцията са изцяло фикция, в игралния филм има само елементи от реалната биография на хората, за които е смятал да снима документално кино. 

„Безсрамните“ е показван на кинофестивалите в Сараево, Пусан, Мумбай, Палм Спрингс.