Носителят на Суперкупата на България по баскетбол Черно море Тича привлече американския център. Това е високият 207 сантиметра американец Деанте Джонсън, съобщиха от варненския тим в официалната си страница във фейсбук.

„С ръстът си, присъствието си в подкошието и ценния си опит, той е готов да помогне за новите ни цели“, написаха от Черно море Тича.

През сезон 2024/2025 роденият на 2 юни 2000 година състезател игра в Гранд Рапидс Голд в Джи Лигата. В допълнение на този си опит, Деанте Джонсън има и международен опит, като е играл в Европа, в частност в Литва, което е подпомогнало за усъвършенстване на уменията си и адаптивността си на корта.

Според статистиката на G League през миналия сезон Джонсън има средно 3,9 точки на мач, взел е 2,8 борби и има 0,8 асистенции.

Състезателят е играл колежански баскетбол в Кливланд Стейт.

За привличането на още един висок състезател анонсира наставникът на варненския тим Васил Евтимов, след като Черно море тича спечели приятелския турнир по баскетбол от Черноморските игри.

Една от новостите на винарска изба „Салла Естейт“ е, че от тази година ще пусне на пазара и вино от сорта Шардоне с контролирано наименование за произход, което всъщност е най-високата категория, тъй като лозето на избата е в местност, която е утвърдена за производство на такива вина. Ние ще се възползваме от това и ще предложим още един вид Шардоне, което ще бъде със запазено наименование за произход. Това каза за БТА Анелия Христакиева – главен енолог на винарската избата от нейното създаване през 2010 година до сега.

Винарска изба „Салла Естейт“ се намира в село Блъсково, община Провадия. Населеното място е разположено в сърцето на прочутото провадийско плато Сърта, на 60 километра от Варна. Винарната е основана през 2010 от братята Иван Иванов и Георги Анастасов, нейни собственици и днес. И двамата имат зад гърба си дългогодишна кариера в банковия и финансов сектор, след оттеглянето от която, се ражда идеята им за малка бутикова изба. Гроздето на „Салла Естейт“ се отглежда на площ от 300 декара собствени лозя, намиращи се непосредствено до избата, върху Югозападен склон. Теренът е хълмист, а местността съчетава уникални природни условия – комбинация от подходяща почва, релеф, климат.

Посадъчният материал е от френската фирма „Гийом“ и включва елитните бели сортове Шардоне, Совиньон Блан, Траминер, Ризлинг, атрактивните червени сортове Пино Ноар, Каберне Фран и местния български сорт Врачански Мискет. Климатът е преходно континентален. Годишната продължителност на слънчевото греене е 2172 часа, като за вегитационния период (от 1 април до 30 септември) е 1526 часа. Годишната температурна сума е 3100 – 3700°С (градуса по Целзий). Почвите са представени от карбонатни песъкливо – глинести отложения. Характеризират се с добра аерираност, водопропускливост и водозадържаща способност, пише на сайта на Винарска изба „Салла Естейт“.

„През 2005 г. закупихме 300 декара стари лозови масиви, бяха само камъни и дървета, необработвани от 20 години. Имахме две години обработка на почвата. След това избираме от Франция фирмата „Гийом“. Нейни представители дойдоха тук и направиха почвено-климатичен анализ и ни казаха къде и какво е подходящо да сеем. Тук предимно са били отглеждани бели сортове грозде. В момента имаме от белите сортове Шардоне, Совиньон Блан, Траминер, Ризлинг и местния български сорт Врачански Мискет, а от червенеете – Пино Ноар и Каберне Фран, които се отглеждат на 300 декара. През 2010 година беше първото плододаване и първото вино, което направихме. Вече 15 години сме на пазара, знаят ни като име. Около 70 процента от продукцията я продаваме на ресторанти, а другата част от нея – на специализирани магазини. Изнасяме в по-малки количества също така за Япония и за Англия. Правим сухи вина, над 20 вида“, каза пред репортер на БТА собственикът на избата Иван Иванов.

По думите на Анелия Христакиева засега избата предлага само сухи вина, но всички са със запазено географско указание. „Вината, които предлагаме, са в две серии. Първата е „Салла“. Това ни е високият клас. Там са едносортови вина от сортовете Врачански мискет, Совиньон Блан, Ризлинг, Траминер, както и Шардоне в два варианта – с и без отлежаване в дъбови бъчви. Освен това имаме Ризлинг, който отлежава в дъбови бъчви. От двата червени сорта, с които работим – Пино Ноар и Каберне Фран, правим едносортови вина, правим и купаж, който се казва „Салла ред“. От няколко години предлагаме и една нова серия. Нарекохме я „Салинас“, за да направим пребрадка към солницата, която е открита до Провадия. Това е най-старият град в Европа, на около 6000 години, според археолозите, които го разработват. „Салинас“ означава солта на живота. Тази серия е насочена към по-млада аудитория. В нея също имаме едносортови вина – Совиньон Блан и Пино Ноар, а останалите са купажни. Розето е от двата червени сорта. Имаме също Каберне Фран с Пино Ноар. Белите купажи са Ризлинг с Траминер и Шардоне със Совиньон Блан. Последният е малко нестандартен, но доста интересен“,  отбеляза Христакиева. 

По думите й от тази година „Салла Естейт“ ще произведе и вино от сорта Шардоне с контролирано наименование за произход, което всъщност е най-високата категория, тъй като лозето на избата е в местност, която е утвърдена за производство на такива вина. „За други новости засега не можем да говорим, защото реколтата беше с много малко количество грозде – изключително добро като качество, но количествата са малки като добив. При нас много неблагоприятно се отразиха априлските студове.

Тук зимата започна с много високи температури. През декември, януари и февруари беше много топло. През април изведнъж паднаха температурите до минус 18 градуса, заваля сняг, а растенията вече бяха започнали да се развиват. След това последва горещото лято. Воден стрес при нас няма, имаме изградено капково напояване, но горещото време все пак оказа неблагоприятно въздействие. Изключително добри са показателите на гроздето и гроздовия сок. Надяваме се и вината да станат много добри, но количеството ще бъде малко. Реколта 2025 г. ще трябва да я гледаме като много ценна реколта“, каза още Христакиева.

Досега сме добивали от 600 до 800 килограма грозде от декар, а сега – по около 200 кг. Добивът е с около три-четири пъти по-малък в сравнение в предишни години въпреки, че нямаме недостиг на вода, заради изградено от нас капково напояване, уточни Иванов. 

Анелия Христакиева сподели, че „Салла Естейт“ се опитва да се включи във всички инициативи, свързани с българските винени сортове. „Сега предстоят „Дни на Мавруда“. В инициативите около това събитие се включваме с нашия български сорт Врачански Мискет, защото събитието е организирано с цел да се популяризират всички български сортове, не само Мавруда. Редовно участваме в едно от най-големите изложения в България за вино – „DiVino“, което се организира в края на ноември и началото на декември.

Обмисляме дали да не се включим и във „Винария“. Участваме и на много други регионални събития, включително в Пловдив, Варна, както и в Добрич, което предстои тази събота и неделя, организирано от един ресторант. Опитваме се да участваме във всички събития, които са свързани с виното, за да може продукцията ни да стигне до по-широк кръг от хора, тъй като нямаме друга реклама. На нас това ни е шанса хората да чуят за нас, да опитат нашите вина, тъй като основният ни пазар са ресторантите и тясно специализираните магазини.

Всяка година през месец май участваме и в „Дните на отворените врати на Североизтока“. Това са два дни, в които всеки може да дойде и да опита нашите вина безплатно. Правим и тематични събития в новия ни хотел и ресторант. Там се опитваме да съберем по-голям кръг от хора, за да могат да опитат нашите вина. Редовно правим и дегустации, посрещаме туристи от 2014 година“, сподели Христакиева.

Собственикът на избата Иван Иванов уточни, че освен хотел, за желаещите да посетят  „Салла Естейт“ са на разположение също и изграден нов комплекс, с конферентна зала, голям ресторант и дегустационна и др. „Има и детски кът, както и конна база. Конете са от древната и специфичната порода Липицанер, които са возили само краски особи, внесени от Словения и от Виена, Австрия“, допълни Иванов.

БТА ще представи в поредицата „Следвай пътя на новото БГ ВИНО“ десетки винарски изби в България преди деветото издание на Глобалната конференция за винен туризъм, чийто домакин ще бъде Пловдив. Организатор на форума е Министерството на туризма в партньорство със Световната организация по туризъм към ООН (UN Tourism). 

Правилата за превалутиране и задълженията на търговците бяха разяснени на информационна среща в Дългопол, организирана от Комисията за защита на потребителите (КЗП) като част от Националната информационна кампания за въвеждане на еврото в България. В срещата, проведена в сградата на Общинския съвет, участваха представителите на КЗП – Мелин Алиева, Венета Гигова и Десислава Воденичарова, директор на НАП-Шумен.

Гигова представи най-важните акценти във връзка с въвеждането на еврото в България. На първо място тя отбеляза, че цените ще се обозначават едновременно в евро и в лева в рамките на една година след въвеждането на еврото – от 8 август 2025 г. до 8 август 2026 г., като по време на периода на двойно обращение, който ще продължи от 1 януари до 31 януари 2026 г., ще се работи с двете валути едновременно. Гигова напомни, че официалният курс е 1 евро = 1,95583 лева, а всички цени на стоки и услуги трябва да се изписват едновременно в лева и евро, с един и същ шрифт, размер и цвят, за да могат потребителите по-лесно да се ориентират за стойността.

Гигова отбеляза, че паричните средства по банковите сметки ще се преобразуват автоматично, без такси, като договори, ваучери, заеми и други финансови инструменти също ще се преобразуват автоматично, без необходимост от повторно предоговаряне и без промяна на условията.

Тя каза, че Българската народна банка (БНБ) ще обменя левове в евро без такса от 1 януари 2026 г., като услугата е безсрочна и безплатна. Български пощи и кредитните институции ще извършват безплатно превалутиране до 30 юни 2026 г., след което могат да наложат такса. Относто отговорността на търговците Гигова допълни, че ще бъде тяхно задължение да използват правилно превалутирани цени и да връщат рестото изцяло в евро. Като изключения за двойното обозначаване посочи тотемите на бензиностанциите, колонките за зареждане на горива, таксиметровите апарати и цените на тютюневи изделия.

Директорът на НАП – Шумен Десислава Воденичарова обясни изискванията за подаването на данъчните декларации. Тя уточни, че декларациите за изтекъл данъчен период се подават във валутата, валидна в края на съответния период. Ако периодът попада или приключва в периода на двойното обращение – до 31 януари 2026 г. – декларацията задължително се подава в евро. Воденичарова обясни и правилата за закръгляне на стойности. Основното правило е, че се взема предвид третият знак след десетичната запетая – той определя как се формира крайната цена в търговските обекти. Изключения има при възнагражденията за труд, пенсиите и социалните помощи. Там също се отчита третият знак, но ако той е по-голям от 0, вторият знак се повишава с единица. Всички публични плащания ще се извършват в евро. Изключение прави периодът на двойното обращение, когато при възможност за плащане в брой то може да се извършва и в левове. В НАП това условие не е приложимо, тъй като всички плащания са безкасови. Следователно от 1 януари 2026 г. всички плащания чрез НАП ще се извършват само в евро.

Информационните срещи на КЗП продължават утре в Правец, Брезово, Никопол, Кочериново и Бяла.

Тази година за участие в Националния литературен конкурс „Атанас Липчев“ са постъпили 135 разказа, съобщи за БТА председателката на Сдружението на писателите във Варна, което организира събитието. Резултатите от 11-тото издание на конкурса ще бъдат обявени на 1 ноември в Радио Варна.  

Освен на автори от страната, има творби и на българи, живеещи в Канада, Испания, САЩ. Има заявки от повече от двадесет млади хора на възраст между 18 и 35 години, като някои са навършили пълнолетие през тази година, каза тя. По думите й подадените разкази са много интересни и цветни. Не всички автори са писали по зададената тема „Животът си беше добре подреден, когато…“, която е цитат от романа на Липчев „Тежки пари“. За разликата от миналата година, когато е имало разкази за социалните мрежи, сега има повече фантастични, дори за вампири. Няколко души са подали вълнуващи любовни истории, няколко творби са свързани с българския фолклор, други – с морето, което присъства и в романа „Фустанела“ на Атанас Липчев. 

Конкурсът е „сеизмограф“ на съвремието ни, посочи още Вангелова като добави, че освен да констатират „диагнозите“, авторите могат и да предложат лечение за проблемите. Възрастовата граница на участниците варира между 18 и 70 години, като организаторите се стремят да привличат все повече млади хора. 

Както БТА писа, като модул към конкурса се провежда литературен форум за студенти и ученици, който тази година бе организиран в творческа работилница с деца от Средно училище „Св. Климент Охридски“. 

С творческа среща завърши форумът „Неформално образование – творческа работилница“, организиран от Сдружението на писателите във Варна. Той е част от тазгодишното издание на Националния литературен конкурс „Атанас Липчев“. 

Във форума се включиха 27 деца от шести и седми клас на Средно училище „Св. Климент Охридски“, сред които има и със специални образователни потребности. Те представиха за участие над 35 творби – есета, разкази и стихотворения, съобщи за БТА председателката на сдружението Катя Вангелова. Всяка година правим модул с образователна цел към конкурса „Атанас Липчев“, но досега в него участваха студенти. За първи път той е с по-малки деца, отбеляза тя като добави, че ръководството и педагозите от училището са откликнали много ентусиазирано. 

Литературният конкурс е бил свободен, без определена тема. Четирима души са оценявали произведенията на децата и са отличили 12 от тях. Забелязахме, че авторите се вълнуват от световните събития. В своите творби те отправят послания да се грижим за ближния, за домашните любимци, да помагаме на по-слабите, да няма война, да обичаме родината си, посочи Вангелова. От журито са направили извод, че е препоръчително да се изучава история на религиите, защото има доста неясноти у децата по тези теми, добави тя. 

В категорията за белетристика с първа награда е отличен Борис Георгиев, а при поезията – Калина Сурова. Всички наградени творби са публикувани в местния вестник КИЛ, от който децата получиха брой, заедно с грамоти и подаръци. На финалната среща по проекта, наградените прочетоха своите творби в Арт салона на Радио Варна. Те получиха препоръки за по-грамотно писане от главния редактор на вестник КИЛ д-р Ваня Колева. Научиха и повече за творчеството на писателя Атанас Липчев, на когото е посветен Националния литературен конкурс, който се организира за 11-ти път от Сдружението на писателите във Варна. 

Форумът „Неформално образование – творческа работилница“ е продължение на миналогодишния конкурс „Изнесен вестник КИЛ“, който сдружението осъществи с Основно училище „Петко Р. Славейков“ във Варна на тема „За буквите и словото“. 

Варненският апелативен съд постанови отмяна на домашния арест за лекар, обвинен в организиране и ръководене на престъпна група за разпространение на наркотици и той отново ще бъде задържан под стража, съобщиха днес от пресслужбата на съда.

Престъплението е извършено от май до ноември 2024 г. Докторът (37 г.) е обвинен за разпространение на забранени субстанции – метамфетамин, марихуана, екстази и фентанил. След началото на разследването той е напуснал България и е живял в Турция. Задържан е през юли на ГКПП „Капитан Андреево“, след международно издирване по линия на Интерпол. Към наказателна отговорност за участие в престъпната група са привлечени още петима души.

Според Апелативния съд от събраните до момента доказателства по случая, включително чрез специални разузнавателни средства, свидетелски показания, изготвени експертизи, може да се направи обосновано предположение, че мъжът е съпричастен към престъпленията, за които е обвинен. Макар да е с чисто съдебно минало, професионална квалификация и практика, съдебният състав намира за реална опасността той да извърши друго престъпление или да се укрие.

Определението, с което Апелативният съд отменя домашния арест и потвърждава задържането под стража на лекаря, не подлежи на обжалване.

Винената култура на българина непрекъснато се повишава и бизнесът полага усилия да отговаря на очакванията, каза за БТА Тихомир Трифонов, главен технолог във Винарска изба „Варна“, която се намира близо до село генерал Кантарджиево. По думите му усетът към напитката на боговете се дължи и на това, че мнозина пътуват, докосват се до различни интересни напитки, чиито вкусове искат да открият и в родината си. Затова производителите полагаме усилия да адаптираме нашата технология и към вкуса на българите, които търсят нещо по-различно, по-интересно, посочи Трифонов.

Винарна „Варна“ произвежда основно бели вина и розе, защото регионът е подходящ за такива сортове грозде, допълни технологът. По думите му в масивите на винарната могат да се видят Совиньон блан, Пино гри, Ризлинг, Шардоне, малко Траминер и Грюнер Велтлинер. Застъпени са и българските сортове Варненски мискет и Врачански мискет. Бъчвите на винарната са френски, дъбови, които допълнително облагородяват вкуса на виното, допълни Трифонов. Той уточни, че някои от вината са представяни на международни изложения и са печелили отличия, но според него най-добрата награда е отношението на клиентите. Технологът уточни, че преди години винарната е реализирала и износ за чужбина, но в малки количества, тъй като капацитетът й е около 200 000 литра годишно и няма възможност да поддържа регулярни количества за експорт.

Сред клиентите на винарната има и много чужденци. Това са наши приятели, които всяка година отсядат по нашето Черноморие и задължително ни посещават за ритуална дегустация, обясни Трифонов.

За развитието на винения туризъм у нас той посочи, че браншът полага усилия, разработва и прилага различни маркетингови инициативи. Лошото е, че през последните години тенденцията е вносът в страната да расте, посочи технологът. И подчерта, че за да стигнат до българския пазар тези италиански, аржентински и т.н. напитки на конкурентни цени, може да се предположи, че не са с изключително високо качество. Те са атрактивни, но на пръв поглед, просто името и произходът при тях са много силен коз, който ги продава, бе позицията на Трифонов.

Няма вариант да се ограничи вносът – нито на вино, нито на грозде, посочи още специалистът. Според него изходът е да се търсят механизми в помощ на лозаро-винарския сектор на държавно ниво, да бъдат създадени регулации, да се разработят и прилагат компесаторни механизми, за да имат лозарите и винарите сигурност и стимул да работят. За изменение на закона за виното се говори от години, но все още нищо не е направено, припомни Трифонов. Според него при промяната в законодателството не трябва да се прилагат френските правила едно към едно, а да се вземат предвид българските специфики. По думите му трябва да се има предвид изменението на бизнеса през последното десетилетие и преобразуването на бранша – от големи заводи в много малки винарни. Законът трябва да има предвид различните обеми на производство, да предвиди механизми, които да подпомагат както производството, така и след това реализацията на продукта, посочи Трифонов.

България се слави с много добри условия за отглеждане на лозя и оттам – с много добра суровина, от която да се произвеждат вина, подчерта технологът. Според него обаче през последното десетилетие климатичните промени все повече влияят на сектора. Това също трябва да се има предвид, когато се променя законодателството, посочи Трифонов и уточни, че са необходими ясни рамки за поливното земеделие и как ще се прилага. Сондажи, надземни водоизточници – нещата трябва да се регулират, защото в противен случай секторът го грозят сериозни проблеми, бе позицията на технолога.

За вината, произвеждани във „Варна“, той коментира още, че са от масиви, създадени малко преди тя да заработи през 2008 година. Макара основният акцент да са белите вина и розетата, в палитрата присъстват и две червени, гроздето за които идва от Южна България. Нашата задача е да осигурим точната напитка за всеки вкус, посочи Трифонов и уточни, че макар да се опитват да се диференцират като производител, няма как да спрат производството на червените вина, тъй като са търсени от клиентите. 

БТА ще представи в поредицата „Следвай пътя на новото БГ ВИНО“ десетки винарски изби в България преди деветото издание на Глобалната конференция за винен туризъм, чийто домакин ще бъде Пловдив. Организатор на форума е Министерството на туризма в партньорство със Световната организация по туризъм към ООН (UN Tourism).

Вероятно най-ниската реколта от лозята от създаването си преди около 20 години отчита намиращата се на около 45 километра от Варна винарна „Белоградец“. Пред БТА собственикът ѝ Атанас Карагеоргиев обясни, че причината е в рязкото застудяване през април. Въпреки това той е доволен, че все пак лозята му имат някакъв добив, особено сортовете с червено грозде. Купува обаче и от вътрешността на страната, за да може да задоволи клиентите, които търсят бели вина – Врачански мискет, Варненски мискет, Мускат, Совиньон блан.

От 2023 г. избата предлага и вино „Зейлас“, направено от неизвестен до този момент местен сорт, открит в Родопите. Според Карагеоргиев растенията са устойчиви на болести и имат голям потенциал, но засега добивите са малки и продукцията не се представя на изложения.

По думите му браншът в България може да почерпи опит от Франция, където лозарите са обединени в кооперации. Това позволява да се обработват големи площи с по-малко техника и работна ръка и да се поддържат добри изкупни цени. „При нас е обратното – раздробени сме, не си помагаме и сваляме цените“, коментира Карагеоргиев. И подчерта, че кооперирането би помогнало да се намира лесно и качествена работна ръка, защото едни и същи хора ще обработват масивите на отделните лозари един след друг. Производителят коментира още, че сега трябва сам да си „отглежда“ и кадри, да плаща стипендии, за да има добър агроном, технолог, счетоводител. Карагеоргиев е убеден, че браншът няма как да издържи още дълго време така раздробен и ще започне да се обединява, забравяйки лошите спомени от ТКЗС-та.

Той посочи още, че за развитието на винения туризъм е необходима по-добра инфраструктура, както и реклама, за да бъдат привлечени туристи. Според него виненият туризъм трябва да включва не само дегустации, но и настаняване и допълнителни услуги – например СПА или лечебни с грозде.

Производителят коментира, че все още в сектора има нелоялна конкуренция и то не само от дребни лозари и хора, които продават вино в пластмасови бутилки по пазарите. По думите му по-сериозният проблем са фирми, които внасят различни материали и виното им невинаги е само от грозде.

Карагеоргиев подчерта, че секторът има нужда от нов закон, посветен само на виното, както и от намаляване на бюрокрацията. Той отбеляза, че субсидиите за лозарите у нас са значително по-ниски от тези в Румъния – 20 лева на декар срещу 49 евро.

БТА ще представи в поредицата „Следвай пътя на новото БГ ВИНО“ десетки винарски изби в България преди деветото издание на Глобалната конференция за винен туризъм, чийто домакин ще бъде Пловдив. Организатор на форума е Министерството на туризма в партньорство със Световната организация по туризъм към ООН (UN Tourism).

Вероятно най-ниската реколта от лозята от създаването си преди около 20 години отчита намиращата се на около 45 километра от Варна винарна „Белоградец“. Пред БТА собственикът ѝ Атанас Карагеоргиев обясни, че причината е в рязкото застудяване през април. Въпреки това той е доволен, че все пак лозята му имат някакъв добив, особено сортовете с червено грозде. Купува обаче и от вътрешността на страната, за да може да задоволи клиентите, които търсят бели вина – Врачански Мискет, Варненски Мискет, Мускат, Совиньон Блан.

От 2023 г. избата предлага и вино „Зейлас“, направено от неизвестен до този момент местен сорт, открит в Родопите. Според Карагеоргиев растенията са устойчиви на болести и имат голям потенциал, но засега добивите са малки и продукцията не се представя на изложения.

По думите му браншът в България може да почерпи опит от Франция, където лозарите са обединени в кооперации. Това позволява да се обработват големи площи с по-малко техника и работна ръка и да се поддържат добри изкупни цени. „При нас е обратното – раздробени сме, не си помагаме и сваляме цените, коментира Карагеоргиев. И подчерта, че кооперирането би помогнало да се намира лесно и качествена работна ръка, защото едни и същи хора ще обработват масивите на отделните лозари един след друг. Производителят коментира още, че сега трябва сам да си „отглежда“ и кадри, да плаща стипендии, за да има добър агроном, технолог, счетоводител. Карагеоргиев е убеден, че браншът няма как да издържи още дълго време така раздробен и ще започне да се обединява, забравяйки лошите спомени от ТКЗС-та.

Той посочи още, че за развитието на винения туризъм е необходима по-добра инфраструктура, както и реклама, за да бъдат привлечени туристи. Според него виненият туризъм трябва да включва не само дегустации, но и настаняване и допълнителни услуги – например СПА или лечебни с грозде.

Производителят коментира, че все още в сектора има нелоялна конкуренция и то не само от дребни лозари и хора, които продават вино в пластмасови бутилки по пазарите. По думите му по-сериозният проблем са фирми, които внасят различни материали и виното им невинаги е само от грозде.

Карагеоргиев подчерта, че секторът има нужда от нов закон, посветен само на виното, както и от намаляване на бюрокрацията. Той отбеляза, че субсидиите за лозарите у нас са значително по-ниски от тези в Румъния – 20 лева на декар срещу 49 евро.

БТА ще представи в поредицата „Следвай пътя на новото БГ ВИНО“ десетки винарски изби в България преди деветото издание на Глобалната конференция за винен туризъм, чийто домакин ще бъде Пловдив. Организатор на форума е Министерството на туризма в партньорство със Световната организация по туризъм към ООН (UN Tourism).

Варненската държавна опера открива своя 79-и сезон със симфоничен концерт на Световния ден на музиката – 1 октомври, съобщават от институцията. Диригент ще е маестро Емил Табаков, а солист – младият пианист Ивайло Василев. В програмата ще прозвучат творби на Рахманинов и Шостакович. 

Сред тях е виртуозната „Рапсодия върху тема от Паганини“ на Рахманинов за пиано и оркестър, базирана на 24-те каприза за цигулка на Николo Паганини. Произведението съчетава техническа сложност с дълбока емоционалност и демонстрира психологическата дълбочина, характерна за композитора, отбелязват от оперния театър. Публиката ще се наслади и на Симфония № 10 на Шостакович, смятана за една от най-значимите му творби. Тя комбинира драматични, напрегнати моменти с лирични и меланхолични пасажи и показва умението на автора да съчетава експресивност, ирония и драматизъм.

Ивайло Василев е на 18 години и вече е явление в музикалния свят, посочват организаторите, като припомнят, че е наричан „Малкия Моцарт“. Започва да свири на пиано 5-годишен, а на 10 вече композира собствени творби. На 11 прави блестящ дебют като солист със Софийска филхармония, а през 2024 г. се включва в турнето на Филхармонията в САЩ и изпълнява 18 концерта и един рецитал. Има участия с оркестри в Русия, Люксембург, Германия, САЩ, Сингапур, Финландия, Казахстан, Гърция, Испания, Италия, Германия, Франция, Чехия, Белгия, Великобритания. Носител е на над 30 международни отличия и е сред единиците избрани да участват на финалите на едни от най-значимите и трудни фестивали и конкурси в света като 2023 Cliburn Junior Festival and Competition. Трикратен носител е на Голямата награда на Фондация „Димитър Бербатов“ в категорията „Изкуство“. Два пъти е награждаван от Министерството на културата за високи творчески постижения. През 2021 г. Ивайло Василев е удостоен с наградата „Кристална лира“ в категорията „Млад музикант“. Тази година получава първа награда на Международния конкурс „Панчо Владигеров“ в София.

Програмата на Варненската опера през октомври съдържа 15 събития. Предстоят още два концерта – на 23-ти с диригент Григор Паликаров и солист Дорел Голан (пиано), както и гостуване на Струнен ансамбъл Мартучини от Италия. Ще бъдат представени на основна сцена вече познатите заглавия на мюзикъли „Цар Лъв“, „Дух“, „Аладин“, балетите „Снежанка и седемте джуджета“ и „Пепеляшка“, операта „Травиата“. На 20 октомври ще гостува Драматичен театър „Рачо Стоянов“ от Габрово със спектакъла „Невидимо дете“ на Веселка Кунчева.