Отбори от седем държави ще спорят на 11-то клубно състезание по пожароприложен спорт за купа „Одесос“, съобщи днес на пресконференция директорът на Регионалната дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (РДПБЗН) във Варна старши комисар Стоян Стоянов. В надпреварата ще участват доброволци и професионални пожарникари от Чехия, Словакия, Румъния, Хърватия, Украйна, Сърбия и България. Има шанс да се включат и отбори от Турция и Кения. За купа „Одесос“ ще спорят 10 мъжки и пет дамски отбора, допълни Стоянов. По думите му от нашата страната са поканени най-добрите тимове – домакините от Варна, от Стара Загора, Враца и Плевен.

Нашият град е домакин на много спортни събития, но това по пожароприложен спорт е специално, допълни зам.-кметът Илия Коев. По думите му надпреварата е уникална, тъй като на терена излизат изключително добре подготвени мъже и жени, които не са просто спортисти, а герои, които реагират първи при бедствия и аварии и са винаги на линия да окажат помощ. 

Директорът на РДПБЗН – Бургас старши комисар Николай Николаев, който от години е главен съдия на състезанието, допълни, че пожароприложният спорт изисква изключително много качества – бързина, ловкост, съобразителност, смелост, умение да работиш в екип. Дисциплините, в които ще се надпреварват отборите във Варна, ще бъдат четири, а класирането – комплексно. Награждаването на победителите ще бъде в петък.

Николаев допълни, че Варна разполага с прекрасни условия за провеждането на такъв тип турнир. Той подчерта, че състезанието за купа „Одесос“ вече се е утвърдило в календара на Международната асоциация на пожарникарите и привлича интереса на най-добрите отбори. Поради тази причина в него традиционно се включват едни от най-добрите служители на пожарната, както и много доброволци.

Варна е добрият пример как се привличат млади хора към този спорт, каза още Николаев. Той припомни, че освен клуб към регионалната дирекция, в града има и школа „Огнеборец“ към Общинския детски комплекс, в която тренират близо 80 младежи и девойки.

Пожароприложният спорт е начална стъпка към включването в доброволните формирования, както и път към професионалната служба, допълни Стоянов. Той подчерта, че варненската школа вече има своите последователи в Стара Загора и в Пловдив, най-вероятно ще бъде създадена такава и в Бургас.

За да има силен винен туризъм, различните сектори – лозари, винари, хотелиери, туроператори, ресторантьори, трябва да гледат в една посока и да работят заедно, каза за БТА собственикът на винарска изба „Присое“ Стефан Балтаджиев. 

Семейната винарна се намира близо до Варна и се стопанисва от Балтаджиев с помощта на майка му. Той е ангажиран с отглеждането на лозята, технологичните процеси, посрещането на гости и продажбите.

По данни на избата реколтата тази година е по-слаба заради неблагоприятни климатични условия – застудяване през април и суша, особено в Северна България. Като друг сериозен проблем се очертава липсата на работна ръка. Търсени са служители, които да работят както в лозята, така и във винарната, но такива кадри трудно се намират, отбелязва производителят. И допълни, че вече е практика колегите му да изчакват българи, които отиват да прибират гроздето във Франция, да се приберат у дома, за да работят и в техните масиви.

Климатичните промени също влияят върху работата. В масивите на „Присое“ се отглеждат сортове Мерло, Шардоне, Каберне совиньон и Врачански мискет. Според Балтаджиев за справяне с предизвикателствата е нужен цялостен подход – промени в лозарството, адаптация на технологиите и частична подмяна на сортовете. В тази връзка от полза е европейската програма за преструктуриране и конверсия на лозята, посочи Балтаджиев и уточни, че обмисля и той да кандидатства.

Младият винар акцентира върху нуждата от обединяване на бранша. У нас всеки се спасява сам, намерил е някакъв вариант и работи, докато на Запад хората са го измислили – обединяват се в кооперативи, помагат си и така решават много от проблемите си, посочи Балтаджиев.

В „Присое“ виненият туризъм е водеща част от дейността. Избата посреща гости от различни държави, като повечето посетители са любители на виното, а не професионалисти. Дегустациите се провеждат на английски и френски език, а за рускоговорящи туристи се включва и майката на собственика. Гостите от традиционни винопроизводителни страни като Франция, Италия и Испания остават приятно изненадани от качеството на българските вина, особено на червените.  Повечето от гостите са млади хора, допълни Балтаджиев и уточни, че едва около 5 на сто от хората, които посещават „Присое“, са врели и кипели в дегустациите.

Според него, за да се повиши броя на гостите в избите, лозаро-винарският бранш трябва да си партнира по-активно с туристическия сектор. С ресторантьорите, хотелиерите, туроператорите трябва да мислим в една посока, изтъкна Балтаджиев.

Друг проблем, свързан със сектора, е недостигът на млади технолози. Причините са трудните условия на работа, голямата отговорност и отдалечеността на избите от големите населени места. Според Балтаджиев е необходимо повече инвестиции в обучението на ново поколение винари.

За себе си отчита, че има късмет, защото баща му дълги години е бил технолог в избата в Евксиноград и му е помогнал да научи тънкостите на занаята. Проблемът е, че вече се къса връзката между поколенията, а винарството се учи, посочи Балтаджиев. Според него бизнесът трябва да мисли и да инвестира и в това отношение – за обучението на млади хора. При това те да учат не просто за винари, а от А до Я – от това как се гледа грозде, до как се прави качествено вино. Допълва, че той самият например ползва само български бъчви – стари, дъбови. Те също са инструмент за постигане на качество, каза Балтаджиев и уточни, че е пробвал и с чуждестранни бъчви, но се е върнал към нашенските.

БТА ще представи в поредицата „Следвай пътя на новото БГ ВИНО“ десетки винарски изби в България преди деветото издание на Глобалната конференция за винен туризъм, чийто домакин ще бъде Пловдив. Организатор на форума е Министерството на туризма в партньорство със Световната организация по туризъм към ООН (UN Tourism).

Варненският окръжен съд отмени постановлението на Окръжната прокуратура в града от 20 август, с което беше прекратено наказателното производство срещу бившия кмет на Варна Иван Портних за авариралата тръба под Варненското езеро, съобщиха от пресслужбата на съда.

Съдът не се съгласи с фактите, възприети от прокуратурата, и посочи, че не са били изпълнени указанията на предходния съдебен състав и върна делото отново на държавното обвинение за продължаване на разследването.

След преценка на събраните по делото доказателства състав на Варненския окръжен съд прецени, че жалбата на Община Варна е основателна и върна делото на прокуратурата за изпълнение на съдебните указания.

Съдебният акт подлежи на жалба или протест пред Варненския апелативен съд.

Частното наказателно дело беше образувано в съда по внесена жалба от ощетеното юридическо лице – Община Варна, която поиска отмяна на прокурорския акт, с който е било прекратено наказателното производство.

В края на ноември миналата година съдът отмени за първи път постановлението на Окръжната прокуратура, с което е било прекратено наказателното производство срещу бившия кмет Иван Портних за авариралата тръба под Варненското езеро.

През миналата година съдът на два пъти – през февруари и през юни, връщаше делото в прокуратурата за отстраняване на допуснати нарушения.

Филмът Made in EU на режисьора Стефан Командарев получи Голямата награда за пълнометражен игрален филм на 43-тото издание на Фестивала на българския игрален филм „Златна роза“. Мотивите на журито са, че той е безкомпромисна кинотворба, която освен че отразява духа на съвремието в България, тесногръдието, страха и покорството, внушава и надежда в младите хора. 

Командарев отбеляза, че наградата е за целия екип, направил филма, защото той е не просто от добри професионалисти, а от съмишленици. Нашето общо дело е да се опитаме с нещата, които правим, тази страна България, която наистина обичаме, да се превърне в едно по-добро и по-справедливо място, включително и за кмета на Варна Благомир Коцев, каза от сцената Командарев. 

Темата за ареста на Благомир Коцев бе засегната от много от творците и артистите, които връчваха или получаваха награди. Сред тях бяха Мартина Апостолова, Димитър Коцев-Шошо, Константин Божанов, както и зам.-кметът на Варна Снежана Апостолова, която връчи наградата на Община Варна на филма „Гунди – легенда за любовта“. Няколко пъти прозвуча апелът „Свобода за Благо!“, бе изразена подкрепа за Варна и пожелания да живеем в по-справедлива държава.  

Наградата за най-добър пълнометражен филм бе връчена от директора на Националния филмов център Петър Тодоров. Той отбеляза, че изказванията от сцената показват, че киното е изкуство за смели хора. Бъдете смели, вдъхновени и творете, защото това е много важно, добави той. „Made in EU“ получи и признанието на младежкото жури на фестивала. 

Специалната награда на журито за пълнометражен филм е за филма „Стадото“ на Милко Лазаров. Той благодари на журито и организаторите и завърши с думите „Да живее българското кино! Свобода за Благо!“. „Стадото“ бе отличен още с наградата за музика – на Пенка Кунева, за операторско майсторство – на Калоян Божилов, както и с приза на Гилдия „Критика“ към Съюза на българските филмови дейци (СБФД).

Награда за мъжка роля получава Стоян Дойчев за „Пакет вечност“ – за внимателното изграждане на герой, който не се предава при никакви обстоятелства, постигайки сплав от хумор и тъга.

Наградата за женска роля е за Гергана Плетньова за Made in EU за плътност при пресъздаване на образа на една наглед невзрачна, но всъщност силна жена. Тя благодари на журито за оценката и на Стефан Командарев за образа, който бил от най-трудните, които е правила досега. 

Константин Божанов получи наградите за режисура и за сценарий за филма си „Безсрамните“. Той каза, че ги споделя със своите главни актриси, както и с композитора Петър Дундаков, с когото се надява да продължи да работи. 

Голямата награда за късометражно кино отиде при филма „Гадже“ на режисьора Жорж Ванев. Наградата за дебютен пълнометражен филм е за „Пакет вечност“ на режисьорката Магделена Илиева. Наградата на публиката за пореден път получи режисьорът Ивайло Пенчев – за своя филм „Рожден ден“. 

За първи път на фестивала „Златна роза“ бяха връчени две нови отличия. За артистична смелост бе удостоен филмът „Любоф“ на Ивайло Христов. Наградата на Българския клон на Европейската женска аудиовизуална мрежа (EWA BG) за късометражен филм на жена режисьор отиде при „Еraserhead в плетена торба за пазар“ на режисьорката Лили Кос. Тя получи и наградата на Гилдия „Критика“ към Съюза на българските филмови дейци (СБФД) за късометражен филм. 

Наградата на СБФД е за „Приказка за майка и син“ на режисьора Димитър Сарджев. „Филмаутор“ връчи своя приз за късометражен филм на „Потомство“ на режисьора Емил Александров. Наградата за сериал отиде при „Те, вълните“ на БНТ с режисьори Неда Морфова и Петър Крумов. 

Филмът „Made in EU“ на режисьора Стефан Командарев получи Голямата награда за пълнометражен игрален филм на 43-тото издание на Фестивала на българския игрален филм „Златна роза“. Мотивите на журито са, че той е безкомпромисна кинотворба, която освен че отразява духа на съвремието в България, тесногръдието, страха и покорството, внушава и надежда в младите хора. 

Командарев отбеляза, че наградата е за целия екип, направил филма, защото той е не просто от добри професионалисти, а от съмишленици. Нашето общо дело е да се опитаме с нещата, които правим, тази страна България, която наистина обичаме, да се превърне в едно по-добро и по-справедливо място, включително и за кмета на Варна Благомир Коцев, каза от сцената Командарев. 

Темата за ареста на Благомир Коцев бе засегната от много от творците и артистите, които връчваха или получаваха награди. Сред тях бяха Мартина Апостолова, Димитър Коцев-Шошо, Константин Божанов, както и зам.-кметът на Варна Снежана Апостолова, която връчи наградата на Община Варна на филма „Гунди – легенда за любовта“. Няколко пъти прозвуча апелът „Свобода за Благо!“, бе изразена подкрепа за Варна и пожелания да живеем в по-справедлива държава.  

Наградата за най-добър пълнометражен филм бе връчена от директора на Националния филмов център Петър Тодоров. Той отбеляза, че изказванията от сцената показват, че киното е изкуство за смели хора. Бъдете смели, вдъхновени и творете, защото това е много важно, добави той. „Made in EU“ получи и признанието на младежкото жури на фестивала. 

Специалната награда на журито за пълнометражен филм е за филма „Стадото“ на Милко Лазаров. Той благодари на журито и организаторите и завърши с думите „Да живее българското кино! Свобода за Благо!“. „Стадото“ бе отличен още с наградата за музика – на Пенка Кунева, за операторско майсторство – на Калоян Божилов, както и с приза на Гилдия „Критика“ към Съюза на българските филмови дейци (СБФД).

Награда за мъжка роля получава Стоян Дойчев за „Пакет вечност“ – за внимателното изграждане на герой, който не се предава при никакви обстоятелства, постигайки сплав от хумор и тъга.

Наградата за женска роля е за Гергана Плетньова за „Made in EU“ за плътност при пресъздаване на образа на една наглед невзрачна, но всъщност силна жена. Тя благодари на журито за оценката и на Стефан Командарев за образа, който бил от най-трудните, които е правила досега. 

Константин Божанов получи наградите за режисура и за сценарий за филма си „Безсрамните“. Той каза, че ги споделя със своите главни актриси, както и с композитора Петър Дундаков, с когото се надява да продължи да работи. 

Голямата награда за късометражно кино отиде при филма „Гадже“ на режисьора Жорж Ванев. Наградата за дебютен пълнометражен филм е за „Пакет вечност“ на режисьорката Магделена Илиева. Наградата на публиката за пореден път получи режисьорът Ивайло Пенчев – за своя филм „Рожден ден“. 

За първи път на фестивала „Златна роза“ бяха връчени две нови отличия. За артистична смелост бе удостоен филмът „Любоф“ на Ивайло Христов. Наградата на Българския клон на Европейската женска аудиовизуална мрежа (EWA BG) за късометражен филм на жена режисьор отиде при „Еraserhead в плетена торба за пазар“ на режисьорката Лили Кос. Тя получи и наградата на Гилдия „Критика“ към Съюза на българските филмови дейци (СБФД) за късометражен филм. 

Наградата на СБФД е за „Приказка за майка и син“ на режисьора Димитър Сарджев. „Филмаутор“ връчи своя приз за късометражен филм на „Потомство“ на режисьора Емил Александров. Наградата за сериал отиде при „Те, вълните“ на БНТ с режисьори Неда Морфова и Петър Крумов. 

Драматургията в българското кино е катастрофална и трябва да се наблегне много на занаята на разказване на истории. Това каза режисьорът Константин Божанов, който представи филма си „Безсрамните“ в конкурсната програма на 43-тото издание на Фестивала на българския игрален филм „Златна роза“ във Варна. Продукцията е на Швейцария, Франция, България, Тайван и Индия. Оператор е Габриел Лобос, музиката е на Петър Дундаков. В ролите са Анaсуя Сенгупта, Омара, Аурошикха Дей, Рохит Кокате, Киран Бхигавад, Танмей Тханания и Мита Васишт. 

Божанов подчерта, че за него сценарият е най-важният елемент и провалът на повечето филми тръгва от това, че те работят на страница. „В България драматургията е катастрофална и трябва да се наблегне много на занаята на разказване на истории, защото ние се реем във въздуха. Има занаят на разказване на истории. Важен е начинът, по който кинотворецът ангажира емоционално и интелектуално зрителя. У нас изключително малко се мисли за зрителя, а изкуството е форма на комуникация с публиката. Ако не ни интересува зрителя, което съм чувал от мнозина колеги, защо го правим? Тогава то става една интелектуална мастурбация. Когато този процес се разкъса, резултатите са налице. Ако правим филмите само за няколко човека около нас, това е изключително жалко“, изрази мнение Божанов. 

Друг голям проблем на нашето кино според него е, че няма отношение към звука като огромна част от изживяването и на това е крайно време да се обърне внимание. Той смята още, че трябва да се излезе от провинциалното отношение и да се видим добре какви сме. Не е необходимо да гоним някакви супер постижения. Ние правим това, което можем, и се опитваме по възможно най-добрия начин да разказваме истории, които емоционално да докосват, да ни накарат да се замислим за човешката кондиция, посочи още режисьорът. 

Той сподели, че не е очаквал „Безсрамните“ да получи награда за най-добра актриса за Анaсуя Сенгупта в секция „Особен поглед“ на фестивала в Кан през 2024 г. Това е първият път в историята, когато индийски актьор получава приз в Кан и затова в Индия е имало огромен интерес към филма и опашки пред киносалоните. И за двете актриси в главните роли това е дебют, но те са демонстрирали на снимките дисциплина на много високо ниво и отдаденост. 

По думите на композитора Петър Дундаков, който също присъства на прожекцията на „Златна роза“, във филма „Безсрамните“ има дух, Константин Божанов е вдъхновен режисьор и умее да сподели това с останалите от екипа. Той обясни, че е писал музиката по време на монтажа, а не след като всичко е сглобено, както обичайно става. През музиката се създава смисъл, иначе пишеш само ноти, смята той. 

Божанов сподели, че има културен интерес към Индия от 20 години. Въпреки огромните различия със западния свят, в това, което е видял там, намира много общо в търсенето на смисъла в живота. Тръгва да прави документален филм през 2014 г. и преживява четири месеца в страната, изминавайки десет хиляди километра. Основата на „Безсрамните“ е базирана на традиция, която съществува от VI век. Започва да снима документален филм за религиозна проститутка, но в процеса решава да обърне проекта в игрален, защото най-интересната линия била във връзката между двете жени, които стават главни героини. В нея той вижда една топлота на фона на много грубата реалност. Това са жени, които водят живота си с такова достойнство, без да се оплакват, за разлика от повечето хора около нас, отбеляза той. Добави, че е решил да покаже как един герой отвън влиза в затворена система и се разбунтува срещу нея. Героите и конструкцията са изцяло фикция, в игралния филм има само елементи от реалната биография на хората, за които е смятал да снима документално кино. 

„Безсрамните“ е показван на кинофестивалите в Сараево, Пусан, Мумбай, Палм Спрингс. 

Игралният филм „Стадото“ на режисьора Милко Лазаров, който е българското предложение за „Оскар“ тази година, бе представен в конкурсната програма на 43-тото издание на фестивала „Златна роза“ във Варна. Той е копродукция на България, Германия и Люксембург. Продуцент е Веселка Кирякова.

Сценарият е писан от Милко Лазаров заедно с Екатерина Чурилова и Симеон Венциславов. Оператор е Калоян Божилов, а музиката е на Пенка Кунева. Ролите се изпълняват от Весела Вълчева, Захари Бахаров, Иван Савов, Иван Бърнев, Христос Стергиоглу, Валерия Върбанова.

Филмът пое в метафорична посока повече, отколкото очаквах, каза режисьорът Милко Лазаров на пресконференцията след прожекцията. Според него обяснението за това е образът на главната героиня Тарика, който той не може да обвърже с нищо битово и земно. По тази причина е отпаднала и една сценарна линия между нея и Никола, където е била и една от най-красивите сцени в действието. Персонажът на Никола според него се явява „спусък“, който поражда желанието за мъст у тълпата. 

Лазаров смята, че всеки филм се развива сам и режисьорът трябва да го следва. Това е неговата трета творба, след „Отчуждение“ и „Ага“. „Опасявах се, че правя еднакви филми, в новия си проект „Вълк“ се опитвам да разказвам по-земно и комуникативно, но пак не мога да избягам от онова, което ми идва отръки и е моя същност. Има режисьори, които умеят да контролират филмите си, а мен те ме обгръщат, въпреки че следвам сценария“, сподели той. 

За киното в пълна степен според него важи фразата „в началото бе словото“, защото режисьорът работи с идеята да стане възможно най-доброто, но не може да избяга от ядката на историята. В „Стадото“ са вкарани препратки към митологията на различни движения между християнството и исляма, но всички стигат до идеята, че Бог е един и вярват в него, обясни Лазаров. Добави, че винаги е предпочитал да общува с вярващи хора, защото при тях има стремеж към проникване в нещо, което не е тук и сега, а това осмисля нашите жалки безсмислени животи. 

Важно за него е да разказва през емоция, защото този вид преживяване е незабравимо. Такива филми са рисковани, но придават обем на националните кинематографии, смята той. Сподели още, че вижда едно движение на човечеството като колективно съзнание, пришпорвано от технологичното развитие през последните 20-30 години, което води до това хората да посягат към идеята да бъдат Бог, одързостявайки се да станат по-безсмъртни. Според него така се размиват границите. За това помага и фактът, че човекът е създал свое собствено творение – изкуствения интелект, и новите поколения ще свикват все повече с него. 

„Стадото“ бе определен от някои критици като най-силният филм на фестивала, класи над останалите, като вълшебна притча с важно политическо внушение. Режисьорът получи поздравления за фокуса към духовното, което е подчертано на финала. Бе откроена играта на актьорите – младата Весела Вълчева и Захари Бахаров, както и прелестната визия, за която помага изборът на местата за снимки и работата на оператора Калоян Божилов. Филмът издига българското кино в универсално измерение, посочиха още от критиката. Бе припомнено, че „Стадото“ е известен в чужбина с името на главната героиня „Тарика“, която страда наследствено от т.нар. „пеперудени криле“, които се тълкуват като проклятие и това поражда конфликт в общността. Творбата има награда за най-добър филм и награда на ФИПРЕСИ на фестивала в Калкута. Показан е в официалната селекция на филмовия фестивал в Лондон BFI, в Кайро, на „София филм фест“ 2025, на Cannes Écrans Juniors 2025. Той е българското предложение за „Оскар“ тази година. 

Игралният филм „Стадото“ на режисьора Милко Лазаров, който е българското предложение за „Оскар“ тази година, бе представен в конкурсната програма на 43-тото издание на фестивала „Златна роза“ във Варна. Той е копродукция на България, Германия и Люксембург. Продуцент е Веселка Кирякова.

Сценарият е писан от Милко Лазаров заедно с Екатерина Чурилова и Симеон Венциславов. Оператор е Калоян Божилов, а музиката е на Пенка Кунева. Ролите се изпълняват от Весела Вълчева, Захари Бахаров, Иван Савов, Иван Бърнев, Христос Стергиоглу, Валерия Върбанова.

Филмът пое в метафорична посока повече, отколкото очаквах, каза режисьорът Милко Лазаров на пресконференцията след прожекцията. Според него обяснението за това е образът на главната героиня Тарика, който той не може да обвърже с нищо битово и земно. По тази причина е отпаднала и една сценарна линия между нея и Никола, където е била и една от най-красивите сцени в действието. Персонажът на Никола според него се явява „спусък“, който поражда желанието за мъст у тълпата. 

Лазаров смята, че всеки филм се развива сам и режисьорът трябва да го следва. Това е неговата трета творба, след „Отчуждение“ и „Ага“. „Опасявах се, че правя еднакви филми, в новия си проект „Вълк“ се опитвам да разказвам по-земно и комуникативно, но пак не мога да избягам от онова, което ми идва отръки и е моя същност. Има режисьори, които умеят да контролират филмите си, а мен те ме обгръщат, въпреки че следвам сценария“, сподели той. 

За киното в пълна степен според него важи фразата „в началото бе словото“, защото режисьорът работи с идеята да стане възможно най-доброто, но не може да избяга от ядката на историята. В „Стадото“ са вкарани препратки към митологията на различни движения между християнството и исляма, но всички стигат до идеята, че Бог е един и вярват в него, обясни Лазаров. Добави, че винаги е предпочитал да общува с вярващи хора, защото при тях има стремеж към проникване в нещо, което не е тук и сега, а това осмисля нашите жалки безсмислени животи. 

Важно за него е да разказва през емоция, защото този вид преживяване е незабравимо. Такива филми са рисковани, но придават обем на националните кинематографии, смята той. Сподели още, че вижда едно движение на човечеството като колективно съзнание, пришпорвано от технологичното развитие през последните 20-30 години, което води до това хората да посягат към идеята да бъдат Бог, одързостявайки се да станат по-безсмъртни. Според него така се размиват границите. За това помага и фактът, че човекът е създал свое собствено творение – изкуствения интелект, и новите поколения ще свикват все повече с него. 

„Стадото“ бе определен от някои критици като най-силният филм на фестивала, класи над останалите, като вълшебна притча с важно политическо внушение. Режисьорът получи поздравления за фокуса към духовното, което е подчертано на финала. Бе откроена играта на актьорите – младата Весела Вълчева и Захари Бахаров, както и прелестната визия, за която помага изборът на местата за снимки и работата на оператора Калоян Божилов. Филмът издига българското кино в универсално измерение, посочиха още от критиката. Бе припомнено, че „Стадото“ е известен в чужбина с името на главната героиня „Тарика“, която страда наследствено от т.нар. „пеперудени криле“, които се тълкуват като проклятие и това поражда конфликт в общността. Творбата има награда за най-добър филм и награда на ФИПРЕСИ на фестивала в Калкута. Показан е в официалната селекция на филмовия фестивал в Лондон BFI, в Кайро, на „София филм фест“ 2025, на Cannes Écrans Juniors 2025. Той е българското предложение за „Оскар“ тази година. 

Апелативните съдии Стефан Илиев и Венелин Иванов отказаха да си направят отвод, след молба от адвокат Ина Лулчева. Илиев е председател, а Иванов член на състава, който преразглежда мярката за неотклонение на кмета на Варна Благомир Коцев.

Съдия Илиев каза, че няма обстоятелство, което да го предубеждава и да го прави пристрастен.

Адвокат Лулчева обясни, че той е бил посочен от административния ръководител на съда, а не избран на случаен принцип, какъвто е закона. Това говори за липса на безпристрастност. Молбата ѝ е внесена на 19 септември и в нея, освен отвода на съдия Илиев, се иска и този на съдия Георги Ушев. Той обаче си направи самоотвод в същия ден. 

БТА припомня, че два дни по-рано апелативните съдии Александър Желязков, Атанаска Китипова и Десислав Любомиров също направиха самоотвод от разглеждането на мярката на Коцев.

Разпределението на делата трябва да се извършва по случаен подбор, уточни адвокат Лулчева. Това важи и за тримата членове на състава. Въпреки че съдиите са дежурни, за този период отново няма случаен подбор. Според адвоката съдиите Ушев и Иванов не са безпристрастни.