Над 3500 парфюма с фалшиви марки конфискува полицията във Варна, съобщиха от пресцентъра на Областната дирекция на МВР в крайморския град.

Стоката е открита при проверка на автомобил, спрян на автомагистрала „Хемус“, близо до село Невша. Шофьорът е 44-годишен варненец, известен на полицията. Служителите на МВР открили в колата 56 кашона с 3244 парфюма с надписи на различни търговски марки. По-късно е претърсен и магазин в курортен комплекс край Варна, свързан със същия мъж. Там са намерени още 268 парфюма и 97 чифта маратонки, също на известни марки. За стоките не са представени документи за произход и разрешение от притежателите на марките.

По случая е образувано досъдебно производство.

В началото на август тази година полицията откри в магазин в курортен комплекс дрехи с фалшиви марки за близо 180 000 лева. Преди това, през април, бе задържан млад мъж, отново за търговия със стоки без документи от притежателите на марките.

Световна премиера на Четворен концерт от австрийската композиторка Габриеле Прой направиха във Варна Украинската младежка филхармония с диригент Оксана Линив и „Паганини ансамбъл“ от Виена. Събитието бе в рамките на Международния музикален фестивал „Варненско лято“. 

Четворният концерт е композиран специално за ансамбъла и за фестивала „Варненско лято“. Габриеле Прой e сред най-активните и разпознаваеми съвременни композитори в Австрия. Родена и израснала във Виена, тя учи композиция при проф. Ерих Урбанер и електроакустични техники при проф.Дитер Кауфман, както и китара при проф. Гюнтер Шнайдер. През 2013 г. е удостоена с Виенската награда за музика, най-значимото отличие в сферата на музикалното изкуство на австрийската столица. Творбите й са изпълнявани в много държави в Европа, както и в Япония, Турция, Иран, Австралия, Канада и САЩ. Често е търсена за създаване на мащабни произведения по специални поводи като 200-годишнината от историческата Битка за Лайпциг; по време на тържествата на Марсилия като културна столица на Европа; при отбелязването на 150-годишнината от установяването на дипломатически отношения между Австрия и Япония. Носителка е на редица награди за композиция. Нейни произведения изпълняват състави от ранга на Симфоничния оркестър на австрийското радио, Виенските симфоници и Хора на Мюнхенската филхармония. Сред диригентите и музикантите, които са я интерпретирали, са Андреас Херман, Филип Ентрамон, Кристиан Шулц, Армин Егер, Елена Денисова, Ръсел Райън. 

„Паганини ансамбъл“ е създаден през 2019 г. от Марио Хосен, който свири в него заедно с Марта Потулска (виола), Лиляна Кехайова (виолончело) и Александър Свете (китара). Посветен е основно на камерната музика на Николо Паганини и представя рядко изпълнявани негови творби за цигулка, китара, виола и виолончело. Съставът е избран за официален посланик на „Пътят на Паганини“, в рамките на големия европейски проект Cultural Routes. От 2021 г. ансамбълът активно гастролира в цяла Европа, както и в Китай и Канада. Изнасяли са концерти в Музикферайн и Концертхаус във Виена, в Мадрид, Варшава, Монреал, Шанхай, Сантандер; на фестивалите в Гент (Белгия), Вилнюс (Литва), на Фестивала „Паганини“ в Генуа. 

На концерта на Украинската младежка филхармония прозвуча и рядко изпълняваната пиеса „Приятелство“ от Йожен Изаи. Тя бе изпълнена от цигуларите Марио Хосен и Андрий Мурза. Мурза е родом от Одеса и за втори път гостува на фестивала „Варненско лято“. Преди концерта сподели, че се чувства у дома си във Варна, защото градовете са побратими, атмосферата им е близка, а миризмата на морето е същата. 

Цигуларят се дипломира в Музикалната академия в родния си град, след което продължава обучението си при Марко Рици в Мадрид, а след това в Университета за музика и изпълнителски изкуства в Манхайм. Участва в майсторските класове на Пинкас Цукерман, Жерар Пуле, Захар Брон. Има редица престижни награди от конкурси в Португалия и Молдова и грантове от големи фондации като „Исак Албениц“. През 2015 г. печели конкурса на Sinfonia Foundation, откъдето му предоставят за ползване цигулка на Николо Амати. Бил е концертмайстор на Симфоничния оркестър Текфен в Истанбул. Артистичен директор е на Международния цигулков конкурс в Одеса, който т.г. се проведе в Германия. Преподава в Музикалната академия в Одеса и изнася майсторски класове в Украйна, Китай и Германия.

Произведението „Нощна молитва“ от украинеца Eвгени Оркин също прозвуча на концерта. Той е роден е в Лвов в семейството на музиканти. Учи в Киев, Утрехт и Манхайм, където завършва кларинет, дирижиране и композиция. Формира свой собствен музикален език на базата на различни музикални стилове. Негови творби са изпълнявани от симфонични оркестри в Берлин, Хайделберг, Утрехт и от най-добрите украински оркестри и са били част от фестивалите в Люцерн, Ваймар, Виена (Viena Music Weeks). През 2023 г. печели Европейската награда за композиция в Берлин. 

Украинската младежка филхармония е създадена през 2016 г. по инициатива на Оксана Линив. Това е първият национален младежки оркестър в Украйна, който се превръща в платформа за развитие на млади музиканти от цялата страна. Оркестърът редовно изнася концерти на големи европейски форуми като Beethovenfest в Бон, Young Euro Classic в Берлин, Баховия фестивал в Лайпциг, Младежкия фестивал в Байройт, фестивала в Люцерн; и в престижни зали като Музикферайн в Грац, Театър „Шатле“ в Париж и в Центъра за изящни изкуства в Брюксел. Берлинската филхармония поема патронажа над Украинската младежка филхармония, която през 2021 г. е удостоена със Saxon Mozart Prize, а през 2022 г. получава Музикалната награда на град Дуисбург, Германия. След избухването на войната в Украйна, Оксана Линив създава проекта „Музика за бъдещето“, в рамките на който се организират музикални лагери за млади украински музиканти в Любляна, Словения. 

Съставът се представи още с Четвъртата симфония от Йоханес Брамс. Заедно с „Паганини ансамбъл“ изсвириха и Тема с вариации из квартет опус 5 на Николо Паганини в аранжимент на Рудолф Леополд, което също бе премиерно изпълнение. 

В Градската художествена галерия във Варна започна Международният симпозиум на фестивала „Варненско лято“. Тази година той е посветен на музиката на средиземноморските държави. Научните сесии са днес и утре, а всяка от трите предстоящи вечери ще има камерен концерт. 

Музикознанието е област от човешкото познание, която малцина са избрали да следват и да изследват, но тя има огромно подсъзнателно въздействие върху поколенията. Това, което учените са разработили и ще дискутират тук, влияе не само на класическата, а и на поп музиката и на нашето ежедневие, каза на откриването на симпозиума артистичният директор на фестивала проф. Марио Хосен. 

Модератор на теоретичния форум е проф. Хартмут Кронес от Виена. Той отбеляза, че програмата в рамките на симпозиума е разнообразна и включва музика от Гърция, Италия, Испания, Франция, както и България. Докладите не са конкретни анализи на произведенията, а цялостен обзор на музиката на ХХ и XXI век в тези страни. Ще видим развитието й и ще поставим акцент върху политическото влияние, което помага или пречи, добави Кронес. Между докладите има и музикални илюстрации. 

Научните сесии и дебати са с участието на музиколози от Италия, Испания, Гърция, Турция, Австрия, България. Днес се представят доклади за Добри Христов, от чието рождение се навършват 150 години; Пиер Булез, на когото се чества 100-годишнина; както и за италианската съвременна и модерна музика. Утре на фокус са френската клавирна камерна музика от Форе до Равел; гръцките композитори Скалакотас, Логофетис и Ксенакис и левите модернисти в Испанската гражданска война. 

Вечерните концерти ще представят камерни творби в изпълнения на водещи музиканти от държавите от Средиземноморския регион и България. Сред композиторите, които ще прозвучат, са Джовани Ботезини, Хоакин Родриго, Четин Исикоглу, Лучано Берио, Мануел де Файя, Морис Равел, Никос Скалкотас, Пиер Булез, Габриел Форе, Марин Големинов, Янис Ксенакис. 

Симпозиумът на „Варненско лято“ се реализира със съдействието на Посолството на Италия и Италианския културен институт, Посолството на Испания, Австрийския културен форум в София. 

Пожарът, който възникна в един от крайните квартали на Белослав, е локализиран, но все още пожарникарите го потушават предвид силния вятър, съобщиха от пресцентъра на полицията във Варна.

Сигналът е получен около 13:10 часа. Напълно изгорели са седем къщи, пострадали няма.

Пожарът е засегнал площ от около 10 декара.

На място има осем екипа на пожарната и екипи на полицията.

Концертът във Варна на Украинската младежка филхармония е чудесен пример как хора от цял свят се обединяват за развитието на музикалните таланти, за които е важно да са обединени и да имат място за изява. Това каза диригентката на състава Оксана Линив на пресконференция преди събитието, която даде заедно с артистичния директор на Международния музикален фестивал „Варненско лято“ Марио Хосен, цигуларя Андрий Мурза и и.ф. кмет на града Павел Попов. 

Оксана Линив е за първи път в България, водейки създадената от нея Украинска младежка филхармония за участие на фестивала „Варненско лято“ тази вечер. „От началото на инвазията в Украйна този оркестър е важен не само за образованието на децата, а и за солидарността им. В тези трудни времена на война, те се чувстват едно цяло“, подчерта тя. По думите й младите музиканти са много щастливи да прекарат във Варна десет дни в подготовка за предстоящото им турне, което след Варна ще премине през участие на международен фестивал в Братислава, концерти в Швейцария и Германия. 

„Повече от половината от инструменталистите в оркестъра живеят в Украйна, където имат много трудности. Разрушени са техните семейства, домове, училища. В най-хубавите дни на детството и юношеството, те нямат нормален живот. Тъжни са, стресирани, изтощени и недоспали, но е радостно да се види как след престоя във Варна започват да се усмихват и да се възстановяват заради хубавата храна, къпането в морето и топлотата на домакините“, отбеляза диригентката. 

Тя разказа, че оркестърът е репетирал по осем часа на ден, но всички младежи са любопитни към предстоящата изява, която за много от тях е първи концерт в живота. Особено отговорни са към работата с професионалисти като Марио Хосен и „Паганини ансамбъл“, които ще се изявяват редом с тях на сцената във Варна. 

Диригентката изказа особена благодарност към всички, които са подпомогнали пътуването на Украинската младежка филхармония. Сред тях са Община Варна, Австрийският културен институт, както и частни спонсори. В Токио се е провела кампания за набиране на средства за каузата, добави тя. Догодина оркестърът ще отбележи своята 10-годишнина със съвместен проект с Концертгебау от Амстердам. Ще бъдат гости на международен фестивал в Берлин и ще продължат партньорството си с Берлинската филхармония. 

В концерта тази вечер във Варна ще вземат участие „Паганини ансамбъл“ от Виена – Марио Хосен (цигулка), Марта Потулска (виола), Лиляна Кехайова (виолончело) и Александър Свете (китара). Заедно с Марио Хосен солист ще бъде цигуларят Андрий Мурза, като двамата ще изпълнят пиесата „Приятелство“ от Йожен Изаи. Мурза подчерта, че тя е рядко изпълнявана и много красива и ще бъде специален подарък за публиката на „Варненско лято“. Марио Хосен подчерта, че е избрал произведението заради заглавието, което обединява на сцената музикантите в едно културно и политическо послание към света. 

Важно е всички да разберат значимостта на фестивала „Варненско лято“, който догодина чества 100 години от създаването му, защото в света има много малко събития с толкова дълга история, посочи още Андрий Мурза. 

Пожар засегна няколко къщи в един от крайните квартали в Белослав, казаха за БТА от пресцентъра на дирекцията на полицията във Варна. Засега няма данни за пострадали хора.

На място с огъня се борят осем екипа на Регионалната дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“. Има разположени и полицейски екипи.

Заради силния вятър пожарът все още не е овладян.

За музеите ученическата публика е потенциал, който чака своето развитие, каза днес за БТА директорът на Военноморския музей във Варна д-р Мариана Кръстева при представянето на новия брой на списание ЛИК „130 години организиран туризъм в България“ . Тя уточни, че културната институция работи активно в тази посока, като предлага различни варианти на образователните институции. С посещенията си при нас младите хора освен че научават много нови неща, развиват и критическото си мислене, посочи Кръстева.

Към Военноморския музей проявяват интерес както чужденци, така и много българи, особено тези от вътрешността на страната, каза директорът му. Тя припомни, че културната институция представя както морската, така и военноморската история на страната ни, а те не са достатъчно популярни и всеки посетител научава нови и интересни неща. От вътрешността на страната идват и ученически групи, защото тази тематика за тях е непозната, допълни Кръстева. Според нея е важно, че посетителите получават адекватна информация по атрактивен начин и мнозина са изненадани от богатството, илюстриращо в музея морска България. Кръстева припомни, че хората бродят от хилядолетия в Черно море и в музея могат да бъдат видени доказателства за това, например каменни котви от второ хилядолетие преди Христа.

Сред чуждестранните гости преобладават тези от Румъния, Германия, Англия, Франция, Украйна. По думите на Кръстева има и посетители от Далечния Изток. Сред гостите голяма част са семейства, а това е най-добрата публика за нас, каза още Кръстева. Тя уточни, че за младите хора има огромно значение, че в музея се ползват активно новите технологии – интерактивни карти и холограмни изображения, които им помагат да попиват много по-лесно информацията. Новите технологии обаче не могат да заместят автентичните артефакти, подчерта Кръстева.

Тя уточни още, че повечето от българските посетители имат книжки от 100-те национални обекти и искат печат и марка и с гордост допълни, че музеят е вероятно сред първите, включени в тази инициатива на организираното туристическо движение у нас. 

Наличието на добри транспортни връзки и на достатъчно места за паркиране също е фактори за посещаемостта на музеите, каза днес за БТА директорът на Регионалния исторически музей (РИМ) във Варна Игор Лазаренко при представянето на новия брой на списание ЛИК „130 години организиран туризъм в България“.

Той посочи, че от обектите, които влизат в състава на РИМ, най-посещаван е Аладжа манастир, който привлича туристите както с легендите около него, така и с факта, че е близо до курортите край Варна. Проблемът е, че до музейния комплекс няма нормален транспорт, подчерта Лазаренко. По думите му същото важи и за Побитите камъни, към които също има голям интерес, но посетителите могат да достигнат природната забележителност само с личните си автомобили. Ако има обществен транспорт до тези обекти, посещаемостта ще бъде много по-голяма, бе позицията на Лазаренко. По думите му това важи особено за Аладжа манастир, който би бил предпочитана дестинация и за семейни излети и разходки в природен парк „Златни пясъци“.

Римските терми във Варна също представляват интерес за туристите, но състоянието им не е добро и те се нуждаят от укрепване, коментира още Лазаренко. По думите му много гости привлича и Археологическият музей в крайморския град.

Лазаренко допълни, че настоящата година се очертава като много добра като посещаемост за музеите във Варна. Групите вече са много по-малко, но индивидуалните посещения непрекъснато се увеличават, допълни той. Според него този факт доказва, че има интерес към културния туризъм и към нашата институция както сред чуждестранните гости, така и сред българите. Лазаренко допълни, че музеите посещават хора на всякаква възраст. Повечето от гостите на РИМ от България имат книжки от инициативата 100-те национални обекта. Малцина са тези, които искат печат и марка, без да влязат да разгледат съответния музей, каза още Лазаренко. Той допълни, че културно-историческите обекти във Варна са разпознаваеми в интернет пространството и има много хора, които след като са видели някаква информация, пристигат на място, за да научат повече. 

Всяка година между 60 и 65 хиляди души посещават Аладжа манастир край Варна, каза днес за БТА главният уредник на музейният комплекс Горан Стефанов при представянето на новия брой на списание ЛИК „130 години организиран туризъм в България“. По думите му много от гостите не са организирани туристи, а самостоятелни посетители, или приятели и близки, които са тръгнали на екскурзия. 

От организираните групи най-много са посетителите от Полша и Чехия, допълни Стефанов. Най-големият брой от самостоятелните гости са българите и румънците. По думите на Стефанов музейният комплекс привлича и много туристи от Германия, посещават го и хора от Израел, Индия, Япония, Малайзия, Тайланд, Китай.  

В Аладжа манастир не може да се говори за типичен поклоннически туризъм, тъй като той не е действащ, посочи Стефанов. По думите му въпреки това гостите знаят, че посещават сакрално място и често си пожелават нещо, записват го на бележки, които оставят. Повечето хора искат здраве и щастие, но някои – особено гостите от Румъния, пишат имена, вероятно на близки, посочи Стефанов. Той уточни, че има и бележки, написани с чувство за хумор. Последната, която е прочел, гласяла :„Дай, Боже, за три дена да се отърва от грипа и от Пена“, но не е ясно коя е жената – дали съпругата, или тъщата на отправилия посланието, с усмивка уточни уредникът на музейния комплекс. Той каза още, че наскоро гражданин на мюсюлманска страна попитал дали може да си направи намаз в манастира. Когато Стефанов му припомнил, че комплексът е свързан с християнската религия, човекът посочил, че Бог е един и за него е важно, че мястото е сакрално.

Българите възприемат Аладжа манастир основно като исторически обект и идват, за да научат повече за миналото на собствената си родина, допълни уредникът. Той припомни, че комплексът е един от най-големите на Балканския полуостров по обща площ. Не е ясно колко монаси са живели в него преди векове, възможно е да са били около 20 души, допълни Стефанов и уточни, че е твърде вероятно в околността да са живели и отшелници, които са посещавали службите в манастира.

Като най-сериозен проблем в момента за музейния комплекс той изтъкна липсата на градски транспорт до обекта. До него може да се стигне само с автомобил. От курортните комплекси вариантът да се отиде до Аладжа манастир е или по екопътеките през природен парк „Златни пясъци“, или да се върви около два километра от спирка на градския транспорт.

За възстановяване на прекъснатите заради пандемията нощни спектакли с ефектно осветление в Аладжа манастир Стефанов коментира, че засега няма подобни планове. Дори да започне отново провеждането на такива спектакли обаче, те трябва да бъдат в друг формат, защото паметникът може да бъде увреден от силни звуци или светлини, смята той.

Уредникът посочи още, че би било много добре да бъде реализиран проектът за обособяване на поклоннически маршрут, който да свърже раннохристиянските манастири около Варна. В проекта е предвидено да бъде осигурен и специален транспорт между обектите, като автобусите може да минават през центъра на Варна. Според Стефанов изпълнението на тази идея би предложило на гостите европейски продукт, с който да се гордее цяла България.

Той коментира още, че почти всеки българин, който идва в Аладжа манастир, има книжка от инициативата за 100-те национални обекта и иска печат. Това обаче не е водещият мотив за посещенията, по-скоро е съпътстващ елемент, защото никой няма да тръгне да обикаля страната, ако няма интерес да научи нещо, а просто събира печати и марки, обобщи Стефанов.