Недостигът на квалифицирани кадри е сред най-острите проблеми пред строителната индустрия в България, казаха за БТА от фирма „Хидрострой“ АД, цитирайки изпълнителният директор на дружеството инж. Николай Пашов. Според данни на Евростат строителството е един от секторите с най-висок дял на незаети позиции в целия Европейски съюз. У нас, по данни на Камарата на строителите в България, над 60 процента от фирмите изпитват трудности да намерят инженери, проектанти и квалифицирани работници, допълниха от дружеството. Причините са комплексни – демографският срив, миграцията на млади специалисти към чужбина, недостатъчното практическо обучение в професионалните гимназии и университети, както и бързите технологични промени, изискващи нови умения, посочиха от фирмата. Според специалистите обаче недостигът на квалифицирани кадри води до реален риск от забавяне на ключови инфраструктурни проекти и от ограничаване конкурентоспособността на сектора.

В тази среда „Хидрострой“ АД не просто осъзнава проблема, но и целенасочено инвестира в неговото решаване, подчертава Пашов. През последните години компанията непрекъснато се развива и реализира едни от най-мащабните инфраструктурни проекти у нас. Зад всички постижения обаче стоят хора, а дружеството е сред най-големите работодатели в страната, с над 1500 служители.

„Нашата философия е, че хората са най-ценният актив. Успехът на всяка компания в дългосрочен план зависи не само от техниката и технологиите, но преди всичко от хората, които стоят зад тях“, коментира Пашов.

Той уточнява, че през последната година компанията е обучила над 200 свои служители в ключови направления – управление на трудовите процеси, безопасност и здраве, контрол на качеството, електробезопасност и стандарти в пътната сигнализация. Паралелно с това повече от 50 служители придобиват или вече са завършили бакалавърска или магистърска степен по специалности, свързани с работата им, като компанията поема изцяло или частично разходите им за образованието. Тази практика показва значението на връзката между образованието и бизнеса в контекста на динамичните промени на пазара на труда, подчертава Пашов.

От „Хидрострой“ споделят, че продължават да търсят и да назначават на работа хора, които споделят ценностите на компанията – професионалисти, мотивирани, адаптивни и с усет за усвояване на нови знания и умения.

„Нашата основна цел винаги е била хората в екипа да се идентифицират с компанията, да бъдат информирани, добре обучени и мотивирани, да стимулираме позитивните междуличностни отношения и да заслужим тяхната лоялност. А да накараме членовете на екипа да вървят в една посока и да се ангажират с целите на компанията, означава, че сме си свършили работата като работодател“, категоричен е инж. Пашов. И уточнява, че компанията възприема инвестицията в човешкия капитал не просто като социална отговорност, а като икономическа необходимост. На фона на сериозните затруднения в намирането и задържането на кадри, за „Хидрострой“ устойчивият път минава през инвестиции в хората – от образованието и квалификацията до грижата за тяхната сигурност и мотивация. Това е модел, който не само гарантира успеха на компанията, но може да се превърне и в основа за решаване на един от най-големите системни проблеми на пазара на труда не само в строителството, подчертават от дружеството.

Министерството на труда и социалната политика (МТСП) обяви мярката „Избирам България“, насочена към завръщащите се от чужбина българи, както и към желаещите да се преместят в населено място с до 50 000 жители. 
„Избирам България“ е финансирана от Програма „Развитие на човешките ресурси“ (ПРЧР) към МТСП и се реализира в два компонента. По първия, който цели да привлече български граждани, които желаят да се завърнат в родината, могат да кандидатстват хора, които или са живели в чужбина през 12 от последните 18 месеца, или са новозавършили образованието си зад граница, обясни за БТА заместник-министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова. Целта на втория компонент на мярката „Избирам България“ е да насърчи хора, които в момента живеят в България, да започнат работа в друго населено място с под 50 хил. жители.

Изложба с гигантски сухоземни африкански охлюви гостува в Природонаучния музей във Варна. 

Колекцията е на биолога Ростислав Траянов, който каза пред БТА, че се занимава с отглеждането на екзотичните животни като хоби. Всички едри охлюви са африкански, обясни той и добави, че има и няколко южноамерикански и островни, които впечатляват с окраска на черупката, устройство на тялото или особености на биологията. 

Идеята ми е да покажа екзотични видове. Във Варна представям екземпляри от най-едрите, с максималните им размери. Сред тях е и най-големият сухоземен охлюв в света, уточни той. Сред видовете няма токсични. Едрите охлюви са ядливи, дори в Африка има ферми за отглеждането им, но според учения у нас няма интерес към този бизнес, защото не е икономически изгодно.

Траянов се е научил да ги развъжда и всички екземпляри от изложбата са се излюпили при него. Поддържа в колекцията си между 30 и 50 вида, но бройката е динамична, защото разменя някои с други любители. Предлагат ги и за домашни любимци на желаещи. 

Сред великаните в изложбата има с или без черупки, кръгли, спирални, винтообразни, с разнообразни цветове на телата и къщичките. Най-големите са от групата „ахатини“, които са основната част от експозицията. Редом с тях са показани и по-малки, но впечатляващи видове от различни краища на света. 

Изложбата в Природонаучния музей във Варна е отворена за посещение до 31 август. 

Третото издание на форума за съвременно визуално изкуство „Буна“ във Варна ще се състои от 3 до 8 септември, съобщават организаторите от едноименната фондация. Тази година събитието е под наслов „Откритие и другост в Ерата 5.0“, съчинено от куратора на изданието Каролин Арюеро от Франция. Темите са свързани с идентичността, човека и неговите взаимоотношения през призмата на настъпващите нови технологии, изкуствения интелект и трансхуманизма, поясняват организаторите. 

Във форума се включват над 170 участници от 30 държави. Програмата включва изложби, градски намеси, пърформанси, интерактивни и дигитални инсталации, лекции, дискусии и музика. Откриването е в първия ден в ново галерийно пространство, наречено New Ventura, на ул. „София“ №22.

Третото издание на „Буна“ има специален фокус, разработен в сътрудничество с Френския институт в София и Посолството на Франция в България. Освен чрез личността на кураторите, той е изразен в изложба на Галерия „Пунта“ и Spiaggia Libera, посветена на митичните морски създания, с участието на 25 френски художници. Ще се състои дискусионен панел на тема „Роден или базиран: идентичност, принадлежност и политиките на изкуството“, в който се включват гости от френскоезичната общност – Кендъл Гийрз от Южна Африка, живееща в Белгия, Мелани Вей от Белгия и Каролин Арюеро.

В изданието ще има и значим сегмент с балкански художници по повод новоучредената Балканска награда за съвременно изкуство на Фондация „Зингер-Захариев“, която цели обединението на локланата съвременна сцена и повишаване на видимостта на артисти от региона. По темата ще се говори в дискусия „Балканите сега: Нови наративи от най-стария ъгъл на Европа“ с участието на Зденка Бадовинац от Словения, Славица Янешлиева от Северна Македония, Яра Бубнова и Неманя Николич от Сърбия.

Форумът „Буна“ ще присъди отличия за артист, пърформанс, колективен или кураторски проект и специална награда на журито, което е в състав Ана Франговска, Зденка Бадовинац, Владия Михайлова, Калин Серапионов и Александър Вълчев. 

Пърформасите в „Буна“ са в специален модул. Публиката ще види акции на Глория Август, Ана Котар Шкаряк, Боряна Петкова и Искра Проданова; изпълнения на Korpus Nula Ltd. (Радостина Граховска и Лора Минкова), Антония Пашова, Стефано Рамано и Кубра Бадеми. За тазгодишния акцент в програмата – модул „Пърформанси“, отговаря Боряна Петкова.

Новите медии присъстват силно на фестивала с видео, добавена реалност, холограми, изкуствен интелект, интерактивни и стрийминг проекти. Селектираните творби отправят послание за трансформирането на изкуството в контекста на променящите се технологии, но и „обещават“, че човешкото не е въпрос на медия и технология, а продължава да бъде централна тема в артистичните търсения и процеси, казват организаторите. Зрителите ще могат да се разходят в Електрическата гора на DigiPhysics, да поговорят с изкуствен интелект в ролята на универсална майка, създаден от Рада Матева, да докоснат повърхността на слънцето в работата на Пепа Иванова, да се срещнат с духовете от миналото в произведенията на Михай Греко и Ралица Тонева.

В Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ и в „Хале 3“ ще бъдат представени най-мащабните видеоинсталации на фестивала, създадени от немските художници Янис Шрьодер и Лукас Рем. Първият разказва за красивото зимно Черноморие, а вторият – за зараждането на идеите за човешки права в Средновековна Европа.

Темите за насилието и войната също са на фокус в груповата изложба в поп-ъп пространството на ул. „Габрово“ №15. Варненският художник Нено Белчев напомня за страховитата годишнина от атомните бомбардировки в Хирошима и Нагасаки чрез проект с добавена реалност в Галерия „Галерия“. 

Форумът „Буна“ се реализира с подкрепата на Министерство на културата, фонд „Култура“ на Община Варна, Френския институт и Посолството на Франция в България, фондация „Зингер-Захариев“, Посолството на Словения и Посолството на Косово. Програмата е безплатна. 

Съветниците от „Възраждане“ ще настояват ръководството на Община Варна да покаже договора със сметопочистващата фирма, за да стане ясно какъв е вариантът той да бъде разтрогнат, каза днес на пресконференция зам.-председателят на Общинския съвет Николай Костадинов. Той подчерта, че хигиената в града е под всякаква критика. Положението е катастрофално, а такса смет беше вдигната, което подсказва, че не става дума за липса на пари, а за управленски капацитет, посочи Костадинов. По думите му съветниците от „Възраждане“ ще настояват администрацията да обясни и защо все още не е изпълнено решението за поставяне на камери край контейнерите за боклук в града.

Съветникът Юлиан Губатов допълни, че в Общината не реагират адекватно и на сигналите, подавани от граждани, че част от контейнерите в града са поставени на неподходящи места, близо до пешеходни пътеки, където създават предпоставки за катастрофи.

Като проблем за града депутатът от „Възраждане“ Коста Стоянов изтъкна и това, че улиците не се мият. Той подчерта, че администрацията трябва да упражнява по-сериозен контрол върху строежите, които замърсяват въздуха с фини прахови частици.

Съветниците посочиха, че са внесли питане до кметския екип колко млади дръвчета са засадени във Варна през последните три години, както и какъв процент от тях са оцелели, кой полага грижи за състоянието им и дали фирмите, на които се налага да отсекат дървета, изпълняват стриктно компесаторните си озеленителни програми.

Стоянов допълни, че днес в Общината ще бъде внесено и искане за пълна проверка на всички електрически стълбове в града. Поводът е инцидентът на детска площадка, при който бяха обгорени ръцете на дете. Според общинските съветници е необходимо проверката да бъде външна и независима, за да има гаранции, че стълбовете за в добро състояние.

Депутатът Стоянов отправи критики към администрацията във Варна, че бави провеждането на обществени поръчки и предупреди, че градът може да загуби милиони левове от програмата за саниране на жилищни и обществени сгради. 

Международният фестивал Art realm con ще се състои във Варна на 29 и 30 август, съобщава се на интернет страницата на организаторите. Той ще предложи лекции, дискусии и работилници в сферата на дигиталните и традиционни изкуства в хотел „Черно море“ в града. 

Както БТА писа, събитието е наследник на фестивала за дигитални изкуства Futuro Varna. Насочено е към художници, които работят в областта на дигиталните и традиционни изкуства, дизайнери, аниматори, промоутъри на съвременно изкуство, преподаватели по изкуствата, създатели и производители на компютърни игри, ученици от професионални художествени паралелки. 

Форумът включва лекции, изложение, работилници, изложбен панел с индивидуални представяния на творчески проекти в новите медии. В първия ден ще участват артистите Диана Нанева, Марк Молнар, Петър Лазаров, Алфонсо дела Торе, Пабло Карпио, Спиридон Гианакис, Паулин Фос, Мирослав Петров. Във втория ден гости ще бъдат Олександра Фастовец, Дарек Заброцки, Николай Станев, Любомир Сергеев, Еди Бенун, Михал Кус. 

В творческото пространство на фестивала посетителите могат да рисуват и моделират, както и да изпробват виртуална реалност. Желаещите ще имат възможност на форума да получат персонален съвет и насоки как да надградят уменията си. Професионалните артисти ще демонстрират работен процес и полезни техники.

Събитието се организира с подкрепата на Фонд „Култура“ на Община Варна, откъдето предоставят 79 хиляди лева за инициативата. 

Книгата „Българските кремъчни пушки в Османската империя XVII – XIX век. Произход и производство, видове, производствени центрове – Сливен и Габрово“ ще бъде представена във Варна днес, съобщават организаторите от Музея на Възраждането. Авторите Огнян Добриков и Виолин Калчев, които живеят в града, ще разкажат на срещата повече за своята монография, в която правят цялостно проучване на създаването и манифактурното производство на огнестрелно оръжие в Османската империя. 

Това е първото представяне на изданието, каза за БТА Калчев като добави, че историята е хоби и за двамата автори от младежките им години. „Причината да се захванем с това изследване е, че не се познава българския принос в оръжейното производство в Османската империя. Знае се за албански, гръцки, македонски пушки, но не и за българските, които си имат имена. В цял свят те са описвани като османски, произвеждани от османци“, обясни той. 

От една страна авторите черпят за труда си от стари извори, включително спомени на Георги Раковски и други възрожденци, но по думите на Калчев там информацията е разхвърляна. Към това добавят нови данни от скоро преведени важни османски и турски документи – данъчни регистри и договори за поръчки на оръжия за османската армия, и на тази база пишат монографията си. „Страничните сведения намериха потвърждение през документите. Успяхме да сглобим и реконструираме много истинна картината на нашето оръжейно производство“, посочи Калчев. 

Според него много важен момент в техния труд е, че досега няма издаден каталог на балканските кремъчни пушки, а в монографията им е направена категоризация с наименования, описания, справочна информация и снимков материал. Това позволява музейни експерти, колекционери и любители да знаят какво притежават.

Огнян Добриков и Виолин Калчев са изследвали експозициите и фондовете на повече от 50 български музея, както и множество частни етнографски сбирки и колекции. Изданието е в обем от 152 цветни страници със 192 илюстрации и 7 таблици. До две години ще излезе и преработено издание на английски език, съобщи Калчев и добави, че това е много важно, защото информацията по този начин ще стигне до експерти и колекционери на османско оръжие в чужбина. Авторите вече са подарили екземпляри от своя труд за архивите на музеите, има бройки и за по-големите библиотеки в страната. 

Книгата разглежда произхода, създаването и производството на българските кремъчни пушки през XVII–XIX век, както и появата на най-големия оръжеен център за коване на цеви в Османската империя – Сливенския. Читателите ще научат за уникалната Сливенска бойлия, сливенските и габровските дълги и къси шишанета, дългите кремъчни нарезни цеви и пушките шишанета за цариградския арсенал, които създават самобитен и колоритен акцент, обогатявайки гамата на балканското кремъчно оръжие. Данните сочат, че сливенските и габровските тюфекчии са произвели за периода 1780-1829 г. над 400 хиляди цеви и над 150 хиляди завършени кремъчни пушки.

Книгата „Българските кремъчни пушки в Османската империя XVII – XIX век. Произход и производство, видове, производствени центрове – Сливен и Габрово“ ще бъде представена във Варна утре, съобщават организаторите от Музея на Възраждането. Авторите Огнян Добриков и Виолин Калчев, които живеят в града, ще разкажат на срещата повече за своята монография, в която правят цялостно проучване на създаването и манифактурното производство на огнестрелно оръжие в Османската империя. 

Това е първото представяне на изданието, каза за БТА Калчев като добави, че историята е хоби и за двамата автори от младежките им години. „Причината да се захванем с това изследване е, че не се познава българския принос в оръжейното производство в Османската империя. Знае се за албански, гръцки, македонски пушки, но не и за българските, които си имат имена. В цял свят те са описвани като османски, произвеждани от османци“, обясни той. 

От една страна авторите черпят за труда си от стари извори, включително спомени на Георги Раковски и други възрожденци, но по думите на Калчев там информацията е разхвърляна. Към това добавят нови данни от скоро преведени важни османски и турски документи – данъчни регистри и договори за поръчки на оръжия за османската армия, и на тази база пишат монографията си. „Страничните сведения намериха потвърждение през документите. Успяхме да сглобим и реконструираме много истинна картината на нашето оръжейно производство“, посочи Калчев. 

Според него много важен момент в техния труд е, че досега няма издаден каталог на балканските кремъчни пушки, а в монографията им е направена категоризация с наименования, описания, справочна информация и снимков материал. Това позволява музейни експерти, колекционери и любители да знаят какво притежават.

Огнян Добриков и Виолин Калчев са изследвали експозициите и фондовете на повече от 50 български музея, както и множество частни етнографски сбирки и колекции. Изданието е в обем от 152 цветни страници със 192 илюстрации и 7 таблици. До две години ще излезе и преработено издание на английски език, съобщи Калчев и добави, че това е много важно, защото информацията по този начин ще стигне до експерти и колекционери на османско оръжие в чужбина. Авторите вече са подарили екземпляри от своя труд за архивите на музеите, има бройки и за по-големите библиотеки в страната. 

Книгата разглежда произхода, създаването и производството на българските кремъчни пушки през XVII–XIX век, както и появата на най-големия оръжеен център за коване на цеви в Османската империя – Сливенския. Читателите ще научат за уникалната Сливенска бойлия, сливенските и габровските дълги и къси шишанета, дългите кремъчни нарезни цеви и пушките шишанета за цариградския арсенал, които създават самобитен и колоритен акцент, обогатявайки гамата на балканското кремъчно оръжие. Данните сочат, че сливенските и габровските тюфекчии са произвели за периода 1780-1829 г. над 400 хиляди цеви и над 150 хиляди завършени кремъчни пушки.

В края на 2024 г. във Варненска област са работили 16 болници с 2720 легла, съобщиха от пресслужбата на Териториалното статистическо бюро „Североизток“ в крайморския град. В сравнение с предходната година броят им остава непроменен, но леглата в тях намаляват с 58, или с 2,1 процента. Многопрофилните болници в региона са шест, които разполагат общо с 1972 легла. Специализираните лечебници са 10. Осем от тях са за активно лечение. В тях има 448 легла. Две болници са за рехабилитация. Те разполагат с общо 300 легла.

Осигуреността на населението в област Варна с болнични легла в края на 2024 г. е 621,7 на 100 000 души от населението, при 870,9 на 100 000 души средно за страната, посочват от статистическото бюро.

В края на 2024 г. в региона са действали 185 заведения за извънболнична помощ, с едно повече в сравнение с предходната година. Базата им е от 100 легла, за краткосрочно наблюдение и престой. Медицинските центрове в региона са 74. Те разполагат с 91 легла. Варненци могат да разчитат на 10 денталните центъра. Диагностично-консултативните центрове са 9, а медико-денталните – 7. В региона работят и 6 хосписа, които разполага общо с 269 легла.

Статистиката сочи, че в края на 2024 г. на основен договор в лечебните и здравните заведения в областта са 2276 лекари. Денталните доктори са 691, като 503 от тях работят в практики със сключен договор с НЗОК. Професионалистите по здравни грижи и другите медицински специалисти са 3048, от които 1655 медицински сестри и 331 акушерки. В заведенията за болнична помощ практикуват 1050 лекари. Професионалистите по здравни грижи и другите медицински специалисти са 1385, от които 911 медицински сестри. В заведенията за извънболнична помощ на основен договор са 899 лекари и 581 лекари по дентална медицина. Професионалистите по здравни грижи и другите медицински специалисти са 872. В други лечебни и здравни заведения, включително детски ясли и кабинети в училищата, на основен договор работят 327 лекари, 110 лекари по дентална медицина и 791 професионалисти по здравни грижи.

Данните показват, че към края на 2024 г. 61,5 на сто от практикуващите лекари са жени. Над 26 на сто от докторите в региона са на възраст между 55 и 64 години. На второ място е групата на най-младите лекари – на възраст до 35 години. В тази категория попадат 25,4 процента от практикуващите. В региона работят и 78 лекари, навършили 75 години. Като специалности най-голям е делът на общопрактикуващите лекари. На второ място са кардиолозите, следвани от педиатрите и гинеколозите.

Осигуреността с лекари в края на 2024 г. за област Варна е 52 на 10 000 души от населението. Този показател средно за страната е 46,8 на 10 000 души. Осигуреността с лекари по области варира от 25,1 до 80,3 на 10 000 души, като най-висока е в областите, където има медицински университети и университетски болници – Плевен, София (столица) и Пловдив. Най-нисък е този показател за областите Кърджали (25,1 на 10 000 души), Ямбол, Разград и Хасково.

Както БТА информира през октомври 2023 година бе приета областната здравна карта. Тогава бе отчетено, че в региона има достатъчно лекари, но липсват медицински сестри и лаборанти. 

През първата седмица от откриването на новата платформа за граждански сигнали за тежки пътни нарушения са постъпили общо 57 видеа, съобщи днес на пресконференция главен инспектор Петко Камбуров, началник на сектор „Пътна полиция“ във Варна. По думите му всички са разгледани и оценени от служител на МВР.

От подалите сигналите 33-ма души са потвърдили, че са готови да участват в административно-наказателното производство срещу нарушителите, допълни Камбуров. По думите му по тези случаи вече са образувани преписки. Заснетите в нарушение шофьори се установяват поетапно и ще бъдат санкционирани.

Сред подадените сигнали особено се открояват неправилно изпреварване, отнемане на предимство, неспазване на маркировка, преминаване на червен светофар, каза още Камбуров. Той уточни, че сред 57-те изпратени до платформата видеа, има две от служители на градския транспорт във Варна.

Сигналите са за цялата област, допълни началникът на „Пътна полиция“. По думите му има и такива за областите Добрич, Бургас и София, които ще бъдат препратени на полицията в тези градове. За 24-те сигнала, за които подалите ги не желаят да участват в административно-наказателното производство, е задействана процедура на шофьорите нарушители да бъдат връчени писмени предупреждения, уточни Камбуров. 

Нови и съвременни патрулни лодки ще подпомагат ефективния контрол в рибарството и ще допринесат за опазването на морските ресурси, съобщават от Областния информационен център във Варна. Те ще бъдат закупени по проект, финансиран от Програмата за морско дело, рибарство и аквакултури 2021-2027 г. Общата му стойност е 2 915 784,69 лева. Бенефициент е Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА).

През миналата година изпълнителният директор на агенцията д-р Николай Георгиев съобщи пред БТА, че ИАРА ще търси пари по европейските фондове за високопроходими автомобили и катери, които да ползва в морето и по река Дунав.

С европейските средства агенцията ще бъде оборудвана със седем патрулни плавателни средства – три с обща дължина на катера минимум 5,80 до 6 метра и три с дължина от 8,2 до 8,5 метра. В комплект с тях ще има колесари, осигуряващи мобилност, широкообхватност и оптимизация на разходите както за придвижване, така и за зимно съхранение на лодките. Ще бъде доставен и плавателен съд с размер от 10 до 11,5 метра, който ще има район на плаване до 20 морски мили.

Към края на календарната 2018 г. ИАРА е разполагала с три патрулни катера, предоставени за обезпечаването на контролните дейности по море на териториалните звена по крайбрежието на българското Черноморие – Бургас, Варна и Добрич. Към момента агенцията има плавателен съд само с размер 7,5 метра. Незадоволителното му техническо състояние по никакъв начин не способства за осъществяване на контролните функции на ИАРА.

Към началото на миналата година риболовният флот на България е от 1857 плавателни съда, 95 процента от тях са с дължина до 12 метра. Това прави използването на старите патрулни катери неефективно, рисковано, в конкретни случаи дори невъзможно.

С изпълнението на проекта и доставката на новото оборудване се очаква да бъде осигурен по-добър мониторинг и устойчиво управление на рибните ресурси в Черно море. Изпълнението ще продължи до 19 май 2028 година.