Милена Крумова ще представи във Варна своя сборник с разкази „Синхрон“. Тя ще гостува в събота, 4 октомври, от 12:00 ч. в Музея на Възраждането, съобщават от Сдружението на писателите в града.

Крумова е неизчерпаема откъм идеи и похвати. Създава обрати, които водят героите и читателя към ново ниво на житейска интерпретация, ползвайки усещането за падение и неуспех, за сриване и необходимост в цялата им отрицателна гама, казва за изданието рецензентът Хрисимира Саръова. Според редактора на книгата Камелия Кондова, Милена Крумова притежава „очите на разказвача“, както и талант да пише увлекателно и грамотно, с пълнокръвни образи и великолепни финали, които са справедливи. Тя вижда във всеки пейзаж, предмет, делнично или извънредно събитие единствено възможната история, добавя тя.

Книгата е представяна и на Софийския международен литературен фестивал в Националния дворец на културата (НДК) в края на м.г.

Милена Крумова е родена в Кюстендил. Работи като преподавател по български език и литература в международно училище. Участва в творчески екип, подготвящ образователна анимационна поредица „Приключенията на Лили. Българската азбука“, част от е достъпна в интернет. Първият й роман „Тюркоаз“ е издаден през 2018 г. и номиниран за участие в конкурса за съвременен любовен роман към Фондация „Буквите“. През следващата година излизат романите „Рубин“ (номиниран за участие в конкурса за Съвременен любовен роман) и „Ореол“, който получава награда в конкурса на Асоциация „Емпирей“ за роман на християнска тема.

В края на 2024 г. ,с подкрепата на Министерство на културата, е издаден сборникът с разкази „Синхрон“. Авторката е лауреат на награди за разказ в конкурса „Албена“, в конкурса на община Генерал Тошево под надслов „Земя на пеещите колелета“, в „Нов живец“ (Атина), „Ирелевант“, „Небесни меридиани“ (Израел). Нейни творби с християнска, социална, романтична тематика са публикувани в сборници и антологии, издавани от различни институции. Член е на Конфедерацията на българските писатели.

Спектакълът „Кути“ (Kuthi) на Театър „Триктрек“ от Талин, Естония, бе представен на 19-ия Международен куклен фестивал „Златният делфин“ във Варна. Негов автор и режисьор е Александър Андреев, който е направил куклите, костюмите, сценографията и музикалното оформление. В постановката той играе заедно със Серафима Андреева и Лука Андреев. 

Декорът, в който се развива действието, представлява средновековен замък. Заедно с миниатюрните кукли, всичко е направено от дърво. Андреев сподели за БТА, че е изработил всичко сам в продължение на две години. Спектакълът е без думи. Действието се пресъздава с движението на куклите, сценична механика, актьорска игра и хореография. Атмосферата на средновековна готика е подкрепена от подходящ музикален съпровод. Замъкът има прибиращи се стени, подвижни части, тайни стаи, обсадни оръдия, катапулти и скрити механизми, които оживяват по време на представлението. 

Историята разказва за мирния живот и сватбата на дъщерята на краля, последвана от нападение от воините-гарвани на Кути. Защитниците дават отпор, но са победени. Тогава доброто и злото се изправят в битка лице в лице. Публиката гледа представлението във Варненския куклен театър. След аплодисментите, зрителите можеха да разгледат декора отблизо и да разговарят с артистите. 

„Триктрек“ е пътуващ куклен театър от Естония, основан през 2017 г. от Александър и Серафима Андрееви. Техните представления съчетават инженерство и механика, превръщайки дървените конструкции в зрелища. Технически сложните спектакли обаче могат да се показват не само в професионални театри, но и по улиците. Първата им творба е „Крокодилът“ и в нея децата могат да взаимодействат с механизмите и марионетките. „Кути“ е най-голямата продукция на театъра и е редовен участник в европейски фестивали. Трупата има две награди за най-добра сценография и дизайн.

В първите дни на 19-ото издание на „Златният делфин“, публиката видя още представлението „Небивалици с Букви“ на Столичния куклен театър, създадено по книгата на Цвета Брестничка. Драматизацията и режисурата са на Елица Петкова, сценографията и куклите – на Ива Гикова и Ивайло Николов, музиката – на Пламен Петков (Mensa). Участват Ана-Мария Лалова, Надежда Георгиева, Стефан Димитров, Стоян Дойчев.

Държавен куклен театър от Стара Загора гостува с „Парченце от луната“ с автор и режисьор Анна-Валерия Гостанян. Сценографията е на Наталия Гочева, музиката – на Пламен Петков. Играят актьорите Биляна Райнова, Антония Кундакова и Любомир Желев. 

Кукленият фестивал във Варна продължава до 7 октомври. 

До края на тази година специализирана АГ болница във Варна ще изпълнява програма за репродуктивен скрининг, съобщиха днес от Общината в крайморския град. Лекарите ще правят прегледи, консултации и диагностика на двойки с репродуктивни проблеми. От програмата могат да се ползват пълнолетни семейства от Варна, които са срещнали фертилни затруднения.

Финансирането е осигурено от Община Варна. Очакванията са скринингът да обхване повече от 150 двойки. Желаещите да посетят лекар, могат да се запишат на тел. 087 95 999 02.

Както БТА информира от 2014 г. до август 2025 г. с подкрепата на програмата за отпускане на финансова помощ за двойки с репродуктивни проблеми във Варна са родени 317 бебета. Повечето от новородените – 167, са момчета. През настоящата година от бюджета за подкрепа на двойките бяха заделени 700 000 лева. 

Три варненски университета и две общини очакват инвестиции от над 17 милиона лева по линия на Концепции за интегрирани териториални инвестиции с водещ партньор Община Шумен, съобщиха днес от Областния информационен център в крайморския град.

С малко над 7,3 милиона лева от програма „Околна среда“ администрацията във Варна ще изпълни геозащитни дейности за осигуряване на експлоатацията на панорамния път към комплекс Златни пясъци“ в района на свлачището „Трифон Зарезан“. Предвидени са инженерни и хидрогеоложки проучвания, както и извършване на геозащитни строежи за противодействие на свлачищните процеси.

С близо 3,6 милиона лева от програмите „Развитие на регионите“ и „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ Висшето военноморско училище във Варна ще изгради регионален иновационен научно-образователен кампус, както и лаборатория по възобновяеми енергийни източници.

Варненският свободен университет ще създаде модерна лаборатория по пътно, хидротехническо и сградно инженерство, оборудвана със специализирана апаратура и софтуер за цифрови изследвания. Индикативният бюджет на проекта е 586 740 лева. Същите средства ще бъдат инвестирани и в модернизацията на съществуващата и създаването на нова научна инфраструктура в Техническия университет във Варна. Парите ще бъдат вложени в обновяване на лабораториите, купуване на ново оборудване и софтуер.

Община Аксаково ще изгради и оборудва Център за резидентна грижа за възрастни хора без увреждания. Бюджетът на проекта е 4,2 милиона лева.

Всички проектни идеи са част от три Концепции за интегрирани териториални инвестиции в Североизточен регион за планиране, като предстои за всяка от тях да се проведе публично обсъждане

Младежите трябва да разберат, че страната има нужда от компетентни и квалифицирани хора, само с инфлуенсъри няма да стане, каза днес във Варна Лилия Еленкова, зам.-председател на Комитета по управление на въпросите на младежта на Съвета на Европа (СЕ).

Тя посочи, че политиката на СЕ през последните няколко години е, че младите хора трябва да навлязат във всички секторни политики, да бъдат овластени. Но това не означава, че младежите просто ще бъдат поканени да участват във вземането на решения, те трябва да бъдат подготвени, за да получат това включване, подчерта Еленкова. По думите й всеки, който има желание да бъде овластен – на регионално, национално, или европейско ниво, би трябвало да познава законодателството, нормативната рамка, процесите, които текат, защото само така може да предложи алтернативни отговори. Освен това трябва да има уменията да събира мненията и на своите съученици, състуденти, на другите младежи, с които контактува, каза още Еленкова.

Тя посочи, че у нас сериозен проблем е това, че има много млади хора, които нито учат, нито работят. Много от тях са деца на заможни родители, които работят в чужбина и им изпращат пари, припомни експертът. По думите й съществува и група, чиито доходи са абсолютно неясни, но със сигурност не плащат данъци. Според нея вариантите за решаване на проблема са два, като наказателният не е добър. Позицията на Еленкова беше, че младежите трябва да осъзнаят, че когато живеят в една държава и искат тя да функционира, трябва да се научат да плащат данъци, защото в противен случай системите в един момент ще започнат да колабират. „Идващото поколение, според мен вече няма задача дори да строи, защото предното е сторило нужното, то има задачата да поддържа, само че и за това са нужни познания“, посочи Еленкова. 

Тя припомни, че има достатъчно финансови инструменти, които осигуряват пари за младежки проекти и политики. В страната вече има и 27 центъра, които се занимават с проблемите на хората от тази възрастова група. Еленкова уточни, че в момента бюджетът на национално ниво за младежки политики е около 5 милиона лева, като е поставено искане през следващата година да бъдат осигурени още 10 милиона лева. Целта е по-големият бюджет да помогне за изграждането на капацитета на младежките центрове и за засилване на дейността им.

Варна винаги е била специфичен добър пример с отношението на местната власт към младежките политики, допълни Еленкова. Тя припомни, че градът има самостоятелна стратегия, както и фонд, който финансира младежки проекти. В Общината има и специална дирекция, която работи по тези въпроси. В страната има много общини, в които няма такова отношение към младежкия сектор, посочи Еленкова. Тя посочи, че в момента добри стъпки се предприемат в общините Шумен, Стара Загора, Враца, Смолян, Кюстендил, Габрово, Бургас, Перник.

Едно от основните полета за работа е осмислянето на свободното време на младежите, бе позицията на Еленкова. Някои от тях се занимават със спорт, с изкуство, или посещават кръжоци, но има и много, които нямат смислени занимания, развиващи тяхната личност, подчерта тя. За да могат центровете и различните организации да се занимават с развитието на потенциала на младите хора, е нужен финансов ресурс и това също е причината да се иска повишение на средствата в бюджета, коментира Еленкова.

Младежките политики и младежките центрове са във фокуса на международен фестивал за образование, заетост и иновации, който започна днес край Варна. В рамките на двудневния форум ще бъдат представени добри практики на национално и европейско ниво.

Изложба във варненската галерия „Графит“ припомня за художника Венцеслав Антонов (1942-2024). Мотото й е „Влияние и наследство“. 

Експонирани са над 50 произведения на автора, сред които има както графика, а също живопис и скулптура. Те са от различни периоди на творческия му път и са част от колекциите на Ненко Чернев, Валентин Русев, Николай Тодоров, Веселин Марков, семейство Антонови, както и от фонда на Международното биенале на графиката. В залата се прожектира и видео с моменти от работния процес на художника. 

Венцеслав Антонов е един от инициаторите на Международното биенале на графиката във Варна, на което е директор от 1997 г. до кончината си през м.г. Носител е на Награда „Варна“ в категорията „Изобразителни изкуства“ през 2003 г. и на Голямата награда „Варна“ за цялостно творчество през 2017 г. Отличен е с почетен плакет от Министерството на културата за постижения в изкуството и с Гран при на фондация „Остен“ за живопис (2017).

Художникът е роден в Бяла Слатина на 6 април 1942 г. През 1971 г. завършва специалност „Приложна графика” при проф. Александър Поплилов в Националната художествена академия в София. От 1975 г. завинаги избира Варна за свой дом и място, където да развива творчеството си. Работи в областта на приложната графика, плаката и пространственото оформление.

Изложбата „Влияние и наследство“ е организирана от „Асоциация на графици – Международен графичен център“ и е подкрепена от Фонд „Култура“ на Община Варна. Искаме да почетем една година от смъртта на художника Венцеслав Антонов с това събитие, за да може неговото дело отново да се види и да не остане заличено от времето, споделиха те. Експозицията в галерия „Графит“ може да бъде разгледана до 25 октомври. 

Образувано е досъдебно производство за отправени заплахи срещу семейството на задържания кмет на Варна Благомир Коцев, потвърдиха за БТА от дирекцията на полицията в крайморския град.

Информацията за случилото се изтече на официалната фейсбук страница на Коцев. Там е посочено, че заплашителното послание е получено в семейния ресторант. Младеж е донесъл 4 кутии пури с еднакъв надпис и обяснил на един от служителите, че пратката е за сестрата на кмета. Тя обаче не пуши пури. Надписът върху кутиите с пури гласи „Оставете тютюнопушенето – останете живи заради близките си“.

След получаването на пратката и разговори с адвокат, за случилото се е подаден сигнал във Второ полицейско управление във Варна. На фейсбук страницата е посочено, че образуваното досъдебно производство е по чл. 144, ал. 3 от НК – за закана за убийство. Позицията е, че кутиите с пури са на брой колкото децата в семейството на Коцев, толкова са и възрастните му членове. 

Пианистът и композитор Ангел Заберски-син представи своя албум „Изповед на един син” във Фестивалния комплекс във Варна. Той сподели в залата, че важна за него като музикант е качествената, а не количествената публика и се радва, че зрителите на концерта са точно такива, слушат с внимание и изпълнителите усещат това. Щастлив съм, че сме заедно именно в Деня на музиката. Желанието ми е след концерта да си тръгнете по-усмихнати, щастливи и одухотворени, допълни той. 

Основен солист в концерта е тромпетистът Михаил Йосифов, заедно с басиста Борис Таслев и барабаниста Стоян Янкулов-Стунджи, с които композиторът свири от години в трио. Участват също струнен квартет „Стойнев“, както и брас квинтет в състав Димитър Стоев – бас тромбон, Владислав Мичев – тромбон, Ивайло Благоев и Георги Стойков – тромпет, и Красимир Костадинов – валдхорна.  

Прозвучаха авторските пиеси на Заберски „Валсиращият валс“, „Падащи сълзи“, „Фънк балада“, „Крилете на вятъра“, „Танцуващият тромпетист“, написана специално за Йосифов. Бе изпълнена и „Епилог“, на която композиторът гледа като завършек на целия му труд по албума. Тя е само за тромпет и струнни, а след изпълнението й авторът се поклони на Йосифов. 

Бяха изпълнени и аранжименти на пианиста по испанските песни „Гранада” и „Амапола”, „Лунна светлина” на Дебюси, ария из операта „Палячи” на Леонкавало, „Хофманови разкази“ на Офенбах. 

На финала публиката чу фолклорната пиеса „Тракийски напеви”. В нея солист бе и кавалджията Недялко Недялков, който се надсвирваше в бързата част с тромпетиста. Стунджи изпълни соло на барабани, което предизвика продължителни аплодисменти. Поантата на концерта бе с аранжимента на Заберски на песента „Вода” на Стоян Янкулов и Елица Тодорова. 

Албумът „Изповед на един син“ посветих на родителите си, защото мисля, че това е най-добрият начин да им се отблагодаря за това, че са ме създали, възпитали и образовали, за да стигна дотук и да предлагам това, което правя като музикант. Те работиха в сферата на популярната музика, тогава наречена естрадна. Моят изказ е това, което съм наследил от тях, каза Заберски.

Той сподели още, че когато композира и аранжира е много отговорен, но написаните на хартия ноти не означават нищо, докато не попаднат в ръцете на качествени изпълнители, които да ги превърнат в музика. „Аз правя музика, друго не мога, но по вашите аплаузи съдя, че сме на прав път. Утре сме в Добрич, на следващия ден – в Русе, където също има приятели, както и почитатели на красивата стойностна музика“, обърна се към публиката Ангел Заберски-син. След дългите аплодисменти, музикантите изпълниха и бис от Мишел Льогран.