Изказване на треньора на Спартак 1918 Варна Диан Дончев след срещата от 1-вия кръг на efbet Лигата между варненския тим и Берое, завършила 0:0.

Диан Дончев (треньор на Спартак 1918 Варна) – „Честно да си призная бях съгласен и на равния резултат, но след като мина мачът – съжаляваме, можеше и да победим.

Относно треньора (бел. авт. Гьоко Хаджиевски) – вижда се работата, която върши. За десет дена отборът е преобразен. В движение търсим нови футболисти, със сигурност ще привлечем нови играчи, да засилим конкуренцията и да бъдем пак, ако можем да се доближим до отбора, който беше през миналото първенство. Търсим нападател, защитник, халф, търсим всичко. Добър свободен футболист трудно ще намерим, но търсим – дали ще е българин, може и чужденец да е. Ще видим.

С идването на новото ръководство съм сигурен, че нещата ще се оправят. Няма да стане много бързо, но се работи непрестанно и мисля, че ще тръгнат нещата“, завърши Дончев.

Изказване на треньора на Берое Виктор Басадре след срещата от 1-ия кръг на efbet Лигата между Спартак 1918 Варна и старозагорския тим, завършила 0:0.

Виктор Басадре (треньор на Берое) – „Беше труден мач. Мисля, че първите минути започнахме много по-добре, отколкото завършихме. През първото полувреме имахме една добра ситуация, при която вратарят изби.

Трябва да кажа, че през второто полувреме отборът на Спартак имаше няколко ситуации, които нашият вратар Артур Мота спаси.

Истината е, както знаем, че много футболисти си тръгнаха от противниковия отбор, имат нов треньор. Както и вие казвате – имаше малко информация за отбора на Спартак.

Обаче искам да кажа, че аз пристигнах преди две седмици и още разучавам моя отбор и съм малко време тук и гледам да се фокусирам върху нашия отбор. Аз съм много доволен от момчетата, които имам на скамейката. Но моето лично мнение е, че трябва да ги използваме, когато можем да спечелим двубоя, а пък не да направят някоя грешка и резултатът да се обърне.“

Среща от 1-ия кръг на efbet Лигата:

Спартак 1918 Варна – Берое 0:0

Стадион „Спартак“;

Зрители – 1000;

Съдия – Димитър Димитров;

Жълти картони: Цветослав Маринов (Спартак 1918 Варна); Леандро Годой, Карлос Алгара (Берое);

Състави:

Спартак 1918 Варна – Максим Ковальов, Матео Петрашило, Иван Алексиев, Жак Пехливанов, Бернардо Коуто, Даниел Халачев (68-ма мин. Даниел Иванов), Александър Георгиев, Цветослав Маринов, Емил Янчев, Деян Лозев, Шанде;

Берое – Артур Мота, Хуан Пабло Саломони, Ивайло Митев, Хуанка Пинеда, Леандро Годой, Исмаел Ферер (60-ата мин. Джанлука Коя), Викторио Вълков, Карлос Алгара, Алберто Салидо, Стефан Гаврилов, Жоао Милейрао;

Спартак 1918 Варна и Берое създадоха доста положения, но не успяха да си отбележат гол в първата си среща от новия сезон в Първа лига и завършиха 0:0.

Първата ситуация в мача бе за гостите в третата минута, когато Леандро Годой стреля от дистанция, но неточно. В петата минута Алберто Салидо от Берое стреля от границата на наказателното поле, леко вляво, но топката премина над вратата на домакините.

В 14-ата минута бе първата сериозна ситуация за Спартак 1918 Варна. Бернардо Коуто центрира от корнер в наказателното поле на гостите където Цветослав Маринов засече топката с глава, но за късмет на Берое тя премина на сантиметри встрани от вратата.

В 17-ата минута вратарят на домакините Максим Ковальов предотврати сигурен гол. Алберто Салидо намери в много добра позиция Хуан Пабло Саломони, който стреля от няколко метра, но стражът показа класа и изби топката в ъглов удар.

В 29-ата минута Жак Пехливанов от домакините стреля от почти 30 метра, но неточно. Минута по-късно отново Жак Пехливанов стреля по диагонал отляво, но топката попадна в ръцете на вратаря Артур Мота. В 39-ата минута Карлос Алгара стреля от повече от 30 метра, но топката попадна в ръцете на вратаря Максим Ковальов.

В 48-ата минута Алберто Салидо премина през няколко играчи на домакините, навлезе в наказателното поле и стреля, но топката премина над вратата на Спартак 1918 Варна.

В 54-ата минута гостите бяха близо до гол, но вратарят Максим Ковальов успя да спаси опасен удар на Леандро Годой по диагонал отляво. Минута по-късно Шанде стреля по диагонал отляво от 15-тина метра, но топката премина на сантиметри встрани от вратата на Берое.

В 57-ата минута Карлос Алгара стреля от около 25 метра, но вратарят Максим Ковальов внимаваше и улови топката. В 75-ата минута Шанде се измъкна от отбраната на гостите, напредна, нахлу в наказателното поле и стреля, но вратарят Артур Мота спаси. В ответната атака в 76-ата минута Хуанка Пинеда стреля извън наказателното поле, но вратарят Максим Ковальов успя да спаси.

В 88-ата минута Леандро Годой стреля по земя от свободен удар от около 26 метра, но ударът бе слаб и вратарят Максим Ковальов улови топката.

Не е нужно програмите за профилирана подготовка в училищата да са толкова амбициозни и ще ги оптимизираме, каза днес пред журналисти във Варна министърът на образованието и науката Красимир Вълчев. По думите му новите ще са на база преминаване от специалности към професии. Списъкът е по-окрупнен, защото днешните деца ще живеят в години, които ще изискват честа смяна на професиите, посочи Вълчев. По думите му това налага създаването на по-гъвкав класификатор на професиите, съответно и нови програми в професионалното образование.

В средното образование ще бъде реализиран комплекс от мерки за насърчаване изучаването на математика и природни науки, припомни министърът. Според него най-силните инструменти в това отношение са учебните програми, оценяването и учебните планове. Краткосрочната реформа ще включва въвеждане на интегрални изпити в седми и десети клас, допълни Вълчев и уточни, че по-подробно концепцията ще бъде представена още през тази седмица.

По думите на министъра промяната на учебните планове включва най-сериозно увеличение на часовете по математика и природни науки, малко по-малко – на тези по български език и литература (БЕЛ). Нарастването ще е за сметка на чуждоезиковото обучение и профилираната подготовка.

Най-лошите резултати са при математиката и природните науки, учениците не могат да решават практически задачи, посочи Вълчев. Той подчерта, че средният брой точки по математика на изпита в седми клас е 43, но това е ефект на частните уроци. Средният брой точки в десети клас е 35, което показва реалното състояние, и означава близо 50 на сто двойки, допълни Вълчев. Като много сериозен проблем той изтъкна, че учениците не могат да решават практически задачи. По думите му поради тази причина такива ще бъдат вкарани повече в изпитите в седми и десети клас. Задачите ще изискват базови знания от природните науки – не да се знаят наизуст физични закони, или класификацията на биологичните видове, а да се решават задачи, например с калории и храни, с киловатчасове, обясни министърът. Според него с новите правила изпитът след седми клас дори ще е по-лесен за тези, които учат с разбиране, а не наизустяват.

Големият проблем на българските ученици е, че като не разбират, заучават, но след това забравят и нямат трайни знания, допълни Вълчев. Според него настоящите учебни програми са прекалено академични и трябва да бъдат променени, но това ще коства 4-5 години. Започнали сме процеса, но до приключването му ще са нужни краткосрочни мерки и такива са интегралните изпити и увеличението на часовете по математика и природни науки, обясни министърът. Той подчерта, че е важно децата да имат време да правят опити и практически упражнения в училище. Акцентира и върху подготовката им по хуманитарни науки. По думите му концентрацията на слаби резултати по БЕЛ е основно в регионите, където учениците не говорят български в семействата си.

Има нужда от повече комуникационни кампании за приемането на еврото, каза днес във Варна ректорът на Университета за национално и световно стопанство (УНСС) проф. Димитър Димитров пред участниците в конференция, посветена на перспективите пред страна ни след влизането й в еврозоната.

Според Димитров се водят дискусии по темата, показват се таблици и цифри, но те са ясни основно на специалистите, а не на широката публика. По думите му това е и една от причините да се ширят много спекулации. Като пример той даде твърдението, че след влизането на еврото, трябва да бъдат претопени 8000 тона монети. Справка показа, че са 8 тона, а не 8000, само че веднага започнаха коментари, които трудно се опровергават, посочи Димитров. Той уточни, че е спекулация и твърдението, че „под дюшеците“ българите крият 80 милиарда лева. „Балансът на БНБ общо е 30 милиарда лева, и да има левове под дюшеците, ще са около 5 милиарда“, посочи експертът. И подчерта, че сериозните аргументи трудно се чуват, защото някак си апокалиптичните сценарии са по-привлекателни за хората. Точно затова са нужни по-гъвкави комуникационни кампании на ниво, разбираемо за всички хора, подчерта Димитров.

Когато се говори за пари, за икономически отношения, доверието винаги има голямо значение, каза още ректорът на УНСС. Той коментира, че влизането на страната ни в еврозоната ще се отрази положително на инвеститорите, защото за тях това има значение. Според Димитров причината е, че страната ни става част от семейство, ясно е, че има контрол върху банковата система, има сравнимост. Така се увеличават инвестициите, защото доверието се увеличава, подчерта ректорът. Той посочи още, че чрез влизането ни в еврозоната ще имаме възможност да получаваме и подкрепа от Европейската централна банка. Освен това страната ни ще взема участие и в решенията за бъдещите политики.

Настоящият момент е много подходящ за приемането на еврото, каза още Димитров. Неговите аргументи бяха, че това е валидно както в организационен, така и в управленски план, тъй като правителството има ясен мандат и ще може да направи нужното след 1 януари.

В откриването на конференцията във Варна участваха още министърът на образованието и науката Красимир Вълчев и ректорът на Икономическия университет в крайморския град проф. Евгени Станимиров. Форумът събра учени, експерти и представители на двете висши училища. Сред акцентите в дискусиите са стабилността на еврото в глобалната икономика, банките и спестяванията на българите, инфлационните процеси, докладите за конвергенцията на ЕК и ЕЦБ. 

Ректорът на Икономическия университет във Варна проф. Евгени Станимиров каза на конференция, че влизането в еврозоната създава предпоставки, дали ще бъдат с положителен знак, зависи от нас, от нашите действия. Форумът е посветен на перспективите пред страната ни след приемането на еврото.

Проф. Станимиров подчерта, че почти всички обществени дискусии за и против смяната на лева с общоевропейската валута представят тезите в една плоскост, без опит да се види цялата картина. През последните години у нас се случиха много неща, макар че имаме лошия навик да изтъкваме само негативните, коментира Станимиров. Той припомни повишаването както на доходите, така и на цените, като последните вече са близки, а някои и надминават тези в еврозоната. Загубата на конкурентоспособност поради тези причини е възможен сценарий, но подобно предположение не трябва да се възприема като чиста монета, защото повишаването на цените на свой ред може да стимулира активността на бизнеса и стремежа му към по-висока ефективност, посочи ректорът. Той подчерта, че в страната ни са проведени редица структурни реформи, които компенсират и дори надхвърлят ефектите от потенциалното намаляване на конкурентоспособността.

Дали влизането ни в еврозоната ще бъде с положителен знак, зависи от нас, както и от от редица макроикономически и геополитически тенденции, допълни Станимиров. Според него първият позитивен ефект от тази стъпка вече е факт и България е с повишен кредитен рейтинг. Според Станимиров посоката на развитие на страната ще зависи от следващите действия – къде ще се инвестират средства, с какви технологии ще се работи, с колко енергия ще се произвежда. Предстоят ни реформи от трето поколение, свързани с противодействие на корупцията, подобряване на образованието, обновяване на инфраструктурата, оптимизиране работата на институциите, подчерта Станимиров. По думите му този комплекс от действия трябва да ни направи по-подготвени за предизвикателствата на бъдещето в области като демографията, технологиите, климатичните промени. Всъщност темата днес не е просто еврото, а ние и еврото, защото цялата комуникация губи всякаква стойност извън контекста на отражението на валутата върху живота на всеки, затова и популиският елемент трябва да бъде елеминиран, каза още Станимиров.

В откриването на конференцията участваха още министърът на образованието и науката Красимир Вълчев и ректорът на Университета за национално и световно стопанство проф. Димитър Димитров. Домакин е Икономическият университет във Варна. Форумът събра учени, експерти и представители на двете висши училища. Сред акцентите в дискусиите са стабилността на еврото в глобалната икономика, банките и спестяванията на българите, инфлационните процеси, докладите за конвергенцията на ЕК и ЕЦБ. 

„Театърът се вълнува“ е слоганът на първия Международен черноморски театрален фестивал във Варна. Това съобщават организаторите от Театрално-музикалния продуцентски център в града. Както БТА писа, Варненският драматичен театър „Стоян Бъчваров“ учредява нов форум за сценично изкуство в крайморския град, чието първо издание ще бъде в края на месец септември със селекция от осем заглавия.

Фестивалната визия е дело на графичния дизайнер Славяна Иванова. Тя подсказва с усмивка локацията на събитието със стилизирани изображения на риби, а мотото „Театърът се вълнува“ търси паралел между изкуството и морето. В концепцията на Международния черноморски театрален фестивал е заложена идеята за творчески обмен на силни съвременни послания, пресъздадени с модерни изразни средства, адекватни на критериите за високо качество в изкуството на XXI век, обясниха от екипа на институцията.

Откриването ще бъде с премиерната постановка на Варненския драматичен театър – „Алма Малер“, която се подготвя в колаборация с творци от Република Северна Македония. Драматург е Сашо Димовски, който създаде специално за варненските актьори танцово-театралния спектакъл „Свръхчовек“ по музиката на „Пролетно тайнство“ от Стравински и философията на Ницше. Режисьорският прочит е на Деян Пройковски, който след Народния театър „Иван Вазов“ и Драматичен театър „Николай Масалитинов“ – Пловдив прави третата си българска постановка на сцената във Варна. Пиесата е вдъхновена от съпругата на композитора Густав Малер, написала много музикални произведения и една от най-известните музи на ХХ век. 

Националният унгарски театър в Клуж-Напока ще гостува с постановката „Аз съм вятъра“ от Джон Фос. Тя е режисирана от Габор Томпа, който през миналия сезон постави във Варна „Както ви харесва“ от Шекспир, участвала на фестивалите Interferences в Румъния и „Варненско лято“. 

Във Варна идва и италианската асоциация Aria Teatrо с авторския спектакъл на Аида Талиенте и Киара Бенедети „След дъжда“. Пиесата е за близостта между две сестри и екзистенциалната празнота, с която трябва да живее едната след смъртта на другата. 

Същата тема, но вече в обществено-политически контекст, занимава и „Празен град“ на Деян Дуковски от РС Македония, постановка на Ахмет Исмаил в Yalta Art Room София. С болезнена самоирония в постановката са разгледани последните няколко часа от живота на двама братя. Озовали се на срещуположни страни по време на югославските войни, те осъзнават, че са станали жертва на политическо безумие в свят, който все повече губи изначалния си смисъл.

Младежки театър „Николай Бинев“ от София ще се включи в новия варненски форум със спектакъла на Яна Титова „Лисабон“ по Захари Карабашлиев. Ще гостува и трупата на Драматичен театър „Никола Вапцаров“ от Благоевград – с „Женитба“ от Гогол, постановка на Ростислав Георгиев.

Фестивалната програма ще завърши с пиесата „Арт“ на Ясмина Реза в постановка на Живко Гущеров на сцената на Драматичен театър „Николай Масалитинов“. Тя е отличена с награди „Златен Кукерикон“ за режисура и за най-добър спектакъл.

В съпътстващата програма зрителите ще могат да видят изложбите „100 години Георги Парцалев“ и авторска фотография на актьора Симеон Лютаков. Режисьорът и театрален педагог проф. Пламен Марков ще проведе по време на фестивала ателие по актьорско майсторство с млади таланти. 

С приемането на еврото България приключва процеса на евроинтеграцията си, а ползите за държавата ни ще бъдат дългосрочни, каза днес във Варна министърът на образованието и науката Красимир Вълчев. Според него преходът всъщност ще бъде минимален, тъй като страната ни от 28 години е във валутен борд и на практика се е отказала от самостоятелна парична политика.

Министърът посочи, че не очаква приемането на еврото да доведе до някакви сътресения в системата на образованието, която догодина ще има първия си бюджет в новата валута. Вълчев изрази съжаление, че информационната среда у нас и особено социалните мрежи позволяват да се експонират фалшиви новини и да се правят много спекулации. Необходимо е да се разсеят митовете, които битуват, посочи министърът. Той подчерта, че е направен опит да се свърже и увеличението на таксите за платено обучение в университетите с приемането на еврото. По думите му това е спекулация, тъй като причината за увеличението е продиктувана от текстове в законодателството. Коригирахме нещата и университетите ни остават конкурентоспособни, посочи Вълчев. 

Той коментира още, че към институциите често се подхожда с по-голямо недоверие, отколкото към академичните среди. От една страна, те се отличават с висока степен на плурализъм, освен това представят научни доказателства, аргументира се Вълчев. И допълни, че точно академичните среди и науката са тези, които трябва да представят истински аргументи и да разбиват митовете и спекулациите.

Нормално е хората да имат притеснения, каза още Вълчев. Той припомни, че инфлация винаги е имало и без да сме в еврозоната. „Това е нормален процес, ние сме в период на конвергенция, увеличават се доходите, но се вдигат и цените“, коментира министърът. Според него през последното десетилетие средната работна заплата у нас расте средногодишно с 11-12 процента, увеличава се и покупателната способност спрямо средноевропейската. Растежът но доходите обаче води и до такъв при цените, каза министърът.

Няма съмнение, че ползите от приемането на еврото ще са дългосрочни и осезаеми, в дългосрочен план ще сме по-свързани, по-проспериращи, доверието в страната ни и в банковата ни система ще се повишава, посочи Вълчев. По думите му обаче процесите не свършват с влизането на България в еврозоната, а реформите трябва да продължат.

Министърът на образованието и науката заедно с ректорите на Икономическия университет във Варна проф. Евгени Станимиров и на Университета за национално и световно стопанство проф. Димитър Димитров откри днес в крайморския град конференция за перспективите пред страната ни след приемането на еврото. Форумът събра учени, експерти и представители на двете висши училища. Сред акцентите в дискусиите са стабилността на еврото в глобалната икономика, банките и спестяванията на българите, инфлационните процеси, докладите за конвергенцията на ЕК и ЕЦБ. Домакин на конференцията е Икономическият университет във Варна.

Световната оперна прима Диана Дамрау ще изнесе за първи път концерт във Варна на 24 юли. Изявата е под наслов Sole e amore (Слънце и любов) и е една от кулминациите в 16-ото издание на фестивала „Опера в Летния театър“, съобщават организаторите от Театрално-музикалния продуцентски център. Певицата вече пристигна във Варна, посрещаната от директорката на институцията Даниела Димова. 

В концерта си Дамрау ще поднесе селекция от оперни и оперетни арии, както и песенен репертоар заедно с оркестъра на Варненската опера под палката на маестро Павел Балев. Очаква се, следвайки традицията на техните общи концертни изяви, певицата да изпълни и една българска творба.

Тя ще направи и премиера с оркестър на песента „Колко тъжно, че вече никой не танцува валс“ (How sad no one waltzes anymore) от композитора Брад Рос. Той е написал специално за нея интерлюдия в произведението. Диана Дамрау е пяла песента преди това в рецитали, но само с акомпанимент на пиано. Нейно е решението да я изпълни премиерно със симфоничен оркестър във Варна.

В гала концерта ще прозвучат още увертюра „Донна Диана“ от Емил Николаус фон Резничек; увертюра от операта „Крадливата сврака“ на Джоакино Росини и каватина на Нинета Di piacer mi balza il cor (Сърцето ми подскача от радост); Cuatro madrigales amatorios (Четири любовни мадригала) от Хоакин Родригес в преработка за глас и оркестър; Испанска песен от Les filles de Cadix (Момичетата от Кадис) на Лео Делиб; J’ai deux amants (Имам двама любовници) от „Маскирана любов“ на Андре Месаже; увертюра и каватина на Норина Quel guardo il cavaliere (Този поглед на рицар) от „Дон Паскуале“ на Доницети; валс „Злато и сребро“ и Meine Lippen, sie küssen so heiß (Моите устни, те целуват толкова горещо) от оперетата „Джудита“ на Франц Лехар.

Събитието е под патронажа на посланика на Федерална Република Германия в България Ирене Мария Планк. 

Сопраното Диана Дамрау триумфира над две десетилетия на престижните световни оперни и концертни сцени с партии за лиричен и колоратурен сопран. Богатият й песенен репертоар обхваща главните сопранови роли в „Ан Болейн“ (Опера Цюрих, Виенска Щатсопера), „Ромео и Жулиета“ (Ла Скала, Метрополитън опера), „Лучия ди Ламермур“ (Ла Скала, Баварска държавна опера, Метрополитън опера, Ковънт гардън), „Манон“ (Виенска Щатсопера, Метрополитън опера), „Травиата“ (Ла Скала, Метрополитън опера, Ковънт гардън, Национална опера на Париж, Баварска държавна опера), „Вълшебната флейта“ (Метрополитън опера, Залцбургски фестивал, Виенска Щатсопера, Ковънт гардън, Баварска държавна опера). В Метрополитън опера Диана Дамрау е изпълнявала най-характерните си роли, сред тях 8 дебютни, излъчвани в кина по цял свят чрез програмата Met Live in HD. Тя е и първата певица в историята на Метрополитън опера, която пресъздава образите на Памина и Кралицата на нощта в различни представления на „Вълшебната флейта“ (Моцарт) в една и съща поредица от спектакли. 

Дамрау вдъхновява композиторите да създават специални произведения за нея. С богатия си песенен репертоар тя често излиза на концертния подиум в партньорство с други първокласни изпълнители. Преди варненската си гала, заедно с тенора Йонас Кауфман и пианиста Хелмут Дойч заслужи овациите на публиката в най-реномираните зали на Европа с изискан концерт от творби на Густав Малер и Рихард Щраус.

Диана Дамрау е удостоена със званието „Камерзенгерин“ на Баварската държавна опера (2007), баварския орден „Максимилиан“ за наука и изкуство (2010), Ордена за заслуги към ФРГ (2021). Отличена е с Международна оперна награда на Лондон, наградите на Opera News и Gramophone. От 2020 г. астероид носи нейното име. 

С приемането на еврото България приключва процеса на евроинтеграцията си, а ползите за държавата ни ще бъдат дългосрочни, каза днес във Варна министърът на образованието и науката Красимир Вълчев. Според него преходът всъщност ще бъде минимален, тъй като страната ни от 28 години е във валутен борд и на практика се е отказала от самостоятелна парична политика.

Министърът посочи, че не очаква приемането на еврото да доведе до някакви сътресения в системата на образованието, която догодина ще има първия си бюджет в новата валута. Вълчев изрази съжаление, че информационната среда у нас и особено социалните мрежи позволяват да се експонират фалшиви новини и да се правят много спекулации. Необходимо е да се разсеят митовете, които битуват, посочи министърът. Той подчерта, че е направен опит да се свърже и увеличението на таксите за платено обучение в университетите с приемането на еврото. По думите му това е спекулация, тъй като причината за увеличението е продиктувана от текстове в законодателството. Коригирахме нещата и университетите ни остават конкурентоспособни, посочи Вълчев. 

Той коментира още, че към институциите често се подхожда с по-голямо недоверие, отколкото към академичните среди. От една страна, те се отличават с висока степен на плурализъм, освен това представят научни доказателства, аргументира се Вълчев. И допълни, че точно академичните среди и науката са тези, които трябва да представят истински аргументи и да разбиват митовете и спекулациите.

Нормално е хората да имат притеснения, каза още Вълчев. Той припомни, че инфлация винаги е имало и без да сме в еврозоната. „Това е нормален процес, ние сме в период на конвергенция, увеличават се доходите, но се вдигат и цените“, коментира министърът. Според него през последното десетилетие средната работна заплата у нас расте средногодишно с 11-12 процента, увеличава се и покупателната способност спрямо средноевропейската. Растежът но доходите обаче води и до такъв при цените, каза министърът.

Няма съмнение, че ползите от приемането на еврото ще са дългосрочни и осезаеми, в дългосрочен план ще сме по-свързани, по-проспериращи, доверието в страната ни и в банковата ни система ще се повишава, посочи Вълчев. По думите му обаче процесите не свършват с влизането на България в еврозоната, а реформите трябва да продължат.

Министърът на образованието и науката заедно с ректорите на Икономическия университет във Варна проф. Евгени Станимиров и на Университета за национално и световно стопанство проф. Димитър Димитров откри днес в крайморския град конференция за перспективите пред страната ни след приемането на еврото. Форумът събра учени, експерти и представители на двете висши училища. Сред акцентите в дискусиите са стабилността на еврото в глобалната икономика, банките и спестяванията на българите, инфлационните процеси, докладите за конвергенцията на ЕК и ЕЦБ. Домакин на конференцията е Икономическият университет във Варна.