Комиксът „Битката при Варна. Битка на народите през 1444 г.“ се представя в галерията на Читалище „Просвета 1927“ в квартал „Аспарухово“ във Варна, съобщи за БТА авторката Елена Владова. Това е първата му среща с публиката, която освен печатното издание, може да види и 12 експозиционни пана с репродукции, допълни тя. 

Това е четвъртият документален комикс на Елена Владова като сценарист и Николай Русев като художник. Съдържанието проследява основните събития, довели до битката при Варна на 10 ноември 1444 г., и разказва за главните действащи лица в нея. В този епичен сблъсък се решава съдбата на балканските народи, които попадат под османска власт. Европейската войска, предвождана от крал Владислав Варненчик и унгарския пълководец Янош Хуняди, е разгромена от османските войски на султан Мурад II, припомни авторката. Изданието завършва с избрани цитати и кратки откъси от исторически извори, които свидетелстват за мащабите и отзвука на събитието в Средновековна Европа. 

В разработването на сценария на комикса консултант е бил историкът д-р Невян Митев, който работи в Парк-музей „Владислав Варненчик“ от 2012 до 2023 г., като през последните 3 години от периода е негов директор. Изданието „Битката при Варна. Битка на народите през 1444 г.“ излиза с подкрепата на Фонд „Култура“ на Община Варна като част от проекта „Полша и Варна“. 

Първият комикс на Елена Владова и Николай Русев е за раннохристиянския манастирски комплекс в местността Джанавара край Варна. Вторият – „Тайната на Котис I“, те правят за конкурс в чужбина. Той има версии на български и английски език. През 2024 г. излиза „Варненският халколитен некропол“, който е посветен на 80-годишнината от рождението на археолога Иван Иванов, направил голямото откритие на обекта. Той също е придружен от експозиционни пана. След премиерата му в Археологическия музей във Варна, изложбата с тях е гостувала в Историческите музеи в Добрич, Генерал Тошево, Каварна и културен център „Двореца“ в Балчик.  

Както БТА писа, през 2024-та в  Парк-музея на бойната дружба „Владислав Варненчик“ бяха отбелязани тържествено 580 години от битката при Варна. 

Министерството на туризма извършва цялостна проверка на курортен комплекс Златни пясъци, съобщиха от ведомството.                

Съвместни екипи на министерството, Комисията за защита на потребителите, Икономическа полиция, Регионалната здравна инспекция, Националната агенция за приходите и общината проверяват за цялостното предоставяне на туристическата услуга и спазване на всички наредби и закони.

Междинни резултати от акцията се предвижда да бъдат предоставени на медиите днес в 11:30 часа. 

Съдът във Варна уважи искане на Окръжната прокуратура в града и определи мярка за неотклонение „задържане под стража“ за 48-годишен мъж, който е привлечен в качеството му на обвиняем за две престъпления – държане без надлежно разрешително на високорискови наркотични вещества с цел разпространение и за отглеждане на растения от рода на конопа. Това съобщиха от пресцентъра на държавното обвинение в крайморския град.

Наркооранжерията бе разкрита на 11 юли 2025 г. При специализирана операция в къща в село Аврен бяха открити няколко помещения, оборудвани за отглеждане на растения от рода на конопа. От тях са иззети общо 461 стръка марихуана в различен стадий на растеж, както и специфично оборудване.

Освен засадените растения, при процесуалните действия са намерени общо 1129,95 грама суха тревиста маса и общо 1040,76 грама кокаин.

В апартамент, използван от задържания, са намерени и иззети 562 патрона и 2 запалки за ръчни гранати.

Работата по документиране и доказване на извършените престъпления продължава под ръководството и надзора на прокурор от Окръжната прокуратура във Варна.

Определението подлежи на обжалване пред Апелативния съд.

Специалното отношение към българската музика се дължи на три фактора. Единият е ритмическото богатство, вторият е енергията, която носи като настроение, и третият е дълбочината. В нашата музика, когато се свири наистина със сърце, има една много особена духовност, която е типична за региона ни и това въздейства върху хората на всякакво ниво. Това е нашата идентичност, нашият генетичен код. С него сме интересни. Никога не бива да го забравяме. Духовността е наистина един основополагащ елемент в нашето изкуство. Това сподели в интервю за БТА китаристът и преподавател Георги Василев, който представи проекта Balkan Moods на фестивала „Варненско лято“ заедно с колегите си Теодосий Спасов – кавал, Димитър Иванов – 10-струнна китара, Атанас Уркузунов – китара, и Ирина-Калина Гудева – контрабас и глас.

Според него музиката е изкуство на комуникация – да предадеш някакво усещане, мисъл, чувство, а когато човек е готов да го приеме, той винаги реагира положително. „Светът вече е различен, не се разграничават строго стилистически нещата. Хората са много отворени към нови неща, стига да са качествени, разбира се. Аз винаги съм се стремял в това, което правя, да присъства понятието вкус. Той се формира цял живот със слушане, контакти, обмяна на опит“, каза още той, като добави, че границата с кича не е написана с червена линия, просто човек трябва да я чувства.

По думите на Василев, който живее и работи в Швейцария, интересът към китарата се увеличава в световен мащаб. Има хора, които смятат, че класическата китара е много изолиран инструмент, но това, че е хармоничен, дава голяма свобода и поле за създаване на проекти. Има много фестивали, предназначени за класически китаристи в международен мащаб и те могат цял живот да практикуват професията си, без да са зависими от оркестри, сцени за камерна музика или импресарии. „Когато музикантът е на достатъчно високо ниво, амбициозен, образован и знае как да управлява кариерата си, може с китарата да има много плодотворен живот. Надявам се в бъдеще това изобилие от възможности за младите хора да продължи, за да могат да реализират мечтите си и да са щастливи със своя избор да станат музиканти“, добави Василев.

Следва цялото интервю с Георги Василев – за проекта Balkan Moods („Балкански настроения“), премиерната им изява в България, албума, който са издали наскоро, както и за вплитането на български фолклор в съвременните композиции, обучението и реализацията на китаристите, начина на съществуване на оркестрите в Швейцария. 

От колко време работите заедно с останалите музиканти в Balkan Moods?

– Формацията Balkan Moods съществува от есента на 2024 г. Имахме турне в Швейцария, а сега сме за първи път в България. Много се надявам да се задържим като състав, имаме предвидено участие за догодина на Guitar Art Festival в Белград, където ще направим и майсторски класове. Работим и за организирането на концерти из Европа, по-скоро в Швейцария и Франция, които са по-близки за нас като транспорт и логистика. 

Как се събрахте? 

С Калина (Ирина-Калина Гудева) от 35 години сме партньори и свирим заедно. С Димитър Иванов се познаваме от 20 години (той е бил ученик на Василев – б.а.), с Атанас Уркузунов – също. С Теодосий Спасов се запознахме съвсем скоро. Идеята за проекта е от три години и е на Димитър Иванов. Ако той не беше помечтал, може би нямаше да се случи. 

Каква беше неговата идея – да се направи ансамбъл с 10-струнна китара ли? 

– Той се специализира в този инструмент преди няколко години и се изразява чрез него в момента. Това е вид китара, която има баритонов аспект. Заради по-ниските струни се доближава до регистъра на контрабаса и в някои случаи е много полезна. Освен това като звучене има друг вид резонанс. Не мога да кажа, че е копие на лютнята, но на подобен принцип позволява най-различни настройки в зависимост от тоналността на пиесата, която се свири. Може да се променят нотите по най-ниските четири струни като настройване и по този начин се получават допълнителни резонанси, а високите струни вибрират „по симпатия“ и придават едно допълнително звучене. 

Как работите заедно във формацията, как репетирате композициите, много от които са ваши авторски? 

– Понеже сме малко разпръснати, най-ефикасната форма за работа е да се направят аранжиментите и да се изпратят. Сега вече имаме достатъчно материал, референция кой какво е правил, въпреки че това не е затворена строго определена форма на музициране. Има части, в които импровизираме. В това, което чухте във Варна, имаше моменти с импровизации. Има части в пиесите, предвидени за Теодосий, в които е напълно свободен. Аз също имах кратки импровизации. Всичко идва на момента, в зависимост от обстановката, атмосферата, вдъхновението. И тъй като аз съм родом от Варна, имаше много приятели и колеги в публиката, и бе огромно удоволствие да свиря за тях. 

Музиката, която свирите, е доста модернистична, различна интерпретация на фолклора. Според Вас бяха ли подготвени хората какво ще чуят? Как усетихте рефлекса на варненската публика и имаше ли разлика спрямо швейцарската?

– Може би интересното на този проект е, че не може да се вкара в рамката фолклор, джаз или класическа музика, а се получава нов неочакван стил. За мен в това е красотата. Той ни дава голямо поле за развитие на нашите идеи. Колкото до публиката, мисля, че хората са еднакви навсякъде. Когато има емоция, дълбочина в свиренето, внимание към тях, те винаги реагират. Защото всъщност музиката е изкуство на комуникация – да предадеш усещане, мисъл, чувство. И когато човек е готов да го приеме, той винаги реагира положително. 

Лесна ли е реализацията на един подобен албум, как стига той до своите слушатели? 

– Все още не мога да отговоря, защото той излиза сега, ще видим каква съдба ще има. Искам да му пожелая попътен вятър, защото за мен това беше много хубаво преживяване, добър опит, свързан с положителни емоции, много светла енергия, мисли и усещания. За мен самият процес на създаване на албума е по-интересен от другите аспекти, които следват и също са много важни. Интересен е самият креативен процес – да се започне от нула и да се стигне до нещо, което държим в ръцете си. Имахме много малко време да запишем албума, буквално няколко часа, и свирихме по два-три пъти пиесите, което е недостатъчно, ако човек трябва да мисли нещата в детайли. Обаче след това записахме и концерта ни в същата зала в Саксон, която функционира и като студио. Оказа се, че заради хората срещу нас енергията е по-комуникираща и затова в албума влязоха пиеси във версиите от изпълнението на живо, като например „Силистра рок“ на Теодосий и „Грозданка“ в аранжимент на Любомир Денев. 

Този микс от джаз, фолклор и класическа музика характерен ли е за Вашата музика или е нещо ново? 

– Не е ново. Ние отдавна експериментираме с различни стилове и естетики. Според мен това е красотата на нашата професия, когато сме на етап в живота си, в който може да излизаме извън утвърдените рамки. Той и светът вече е различен, не се разграничават така строго стилистически нещата. Хората са много отворени към нови неща, стига да са качествени разбира се. Аз винаги съм се стремял в това, което правя, да присъства понятието вкус. Той се формира с времето, със слушане, контакти, обмяна на опит, и е нещо много важно. Както казва Теодосий, в някои стилове може да свириш прекрасно и само за три секунди да излезеш извън рамката и да стане кич. Ето това е границата, която се стараем да не преминаваме. Тя не е написана с червена линия, но просто човек трябва да я чувства. 

Смесването на музикалните композиции с български фолклор и етно елементи продължава ли така добре да се котира на Запад? 

– Абсолютно. Аз съм много изненадан какъв интерес има, какво уважение. В класа си имам студенти, които не знаят за България, но познават Иво Папазов, той за тях е Господ като музикант и аз споделям това мнение. Познават и Теодосий Спасов. Според мен това специално отношение към нашата музика се дължи на три фактора. Единият е ритмическото богатство, вторият е енергията, която носи като настроение, и третият е дълбочината. В нашата музика, когато се свири наистина със сърце, има една много особена духовност, която е типична за региона ни и това въздейства върху хората на всякакво ниво. Никога не бива да го забравяме. Духовността е наистина един основополагащ елемент в нашето изкуство.

Смятате ли, че е хубаво композиторите ни да продължават да смесват този наш роден елемент в съвременната музика, която създават, колкото и тя да е новаторска? 

– Не само смятам, аз съм убеден. Това е нашата идентичност, нашият генетичен код. С него сме интересни. 

Вие имахте и майсторски клас в Лятната музикална академия на фестивала „Варненско лято“. Какво е мястото на класическата китара в съвременната музика?

– Има хора, които смятат, че класическата китара е много изолиран инструмент. Ако се има предвид обаче, че той е хармоничен и на него може да свири мелодия, хармония, акомпанимент, това дава голяма свобода и поле за създаване на проекти. Освен това много важно е, че за разлика от други инструменти, класическата китара е самодостатъчна. Има много фестивали и сцени, предназначени за класически китаристи в международен мащаб и те могат цял живот могат да практикуват професията си, свирейки там. Това за мен е голямо богатство. Не са зависими от оркестри, сцени за камерна музика или импресарии. Има изградена система от фестивали в международен план, особено в наши дни с тези лесни комуникации. Когато един класически китарист е на достатъчно високо ниво, амбициозен, образован и знае как да управлява кариерата си, той може с този инструмент да има много плодотворен и щастлив живот на музикант. 

Това означава ли, че не е намалял интересът към инструмента във времето? 

– Напротив, увеличава се и съм изненадан да констатирам, че е в световен мащаб. Попадал съм на статистики, които твърдят, че китарата е най-свиреният инструмент, заедно с пианото, като разбира се в това число влиза и електрическата китара. Не знам дали има друг инструмент, който дава такава голяма палитра от възможности за реализация. Има хиляди лица и форми на изразяване, да не говорим за работа с ефекти. Всички нови технологии помагат китарата да се използва като оркестър. 

Говорите и за интерес от страна на младите хора да учат китара? 

– Доколкото знам има чакащи листи с кандидати в Швейцария за Консерваторията и дори за музикалните училища, много деца искат да учат китара. Това е изненадващо. Може би е плод на високо информираното общество, в което живеем днес с много лесни форми на комуникация. Всички мои студенти, завършили в последните 25 години, работят като китаристи и това е много красиво. 

Оркестровите инструменти също имат възможности за реализация, но там конкуренцията е огромна. В конкурси за концертмайстор има над двеста кандидати от целия свят. Добре, че има и много оркестри. Надявам се в бъдеще това изобилие от възможности за младите хора да продължи, за да могат да реализират мечтите си и да са щастливи със своя избор да станат музиканти. 

Кой издържа оркестрите в Швейцария? 

– Големите оркестри си имат субсидия от държавата, от кантона, комуната, в която са. Също имат и абонаменти, спонсори, обикновено банките или големи международни организации. Това всъщност са едни много добре организирани предприятия, имат си департамент, който се занимава с маркетинг и търсене на финанси за определени проекти. 

Всеки китарист ли трябва да мине през класическата китара и тогава да продължи с другите й форми и кога идва този момент – в академията ли? 

– Хората все още днес разделят китарата на джаз, електрическа и класическа, а трите се свирят по един и същи начин, с един строй. Разбира се техниките са различни, човек трябва да познава ефектите, стилистичните особености, но базата – „азбуката“, е една и съща. Това е като при писането. Дали ще творим проза, поезия или драма, ние имаме нужда от българския език и буквите. 

Дошло е според мен време вече всички тези особености да се изучават от ранна детска възраст, за да не се стига дотам зрели хора на двадесет години да нямат елементарни представи за хармония и нейното използване в практиката. Това е нещо, което много застъпваме в последните години, за да дадем шанс на тези деца да са толкова поливалентни, че да правят всичко, което им харесва. Лично аз бих казал, че е добре да се почне на китара с нормални струни, защото звукоизвличането е нещо много важно. На електрическата китара звукът се получава сравнително по-лесно. Ако човек започне да възпроизвежда само с пръстите си, той има друга чувствителност и настройка за слушане.

Георги Василев е родом от Варна. Завършил е Киевската и Женевската консерватория, учил е хорово дирижиране при Мишел Корбо, композиция и оркестрация при Жан Балиса. Специализирал е в Кралската академия в Копенхаген и е завършил с диплома за концертиращ солист при Инголф Олсен. Носител е на първи награди от големи европейски конкурси като „Мария Каналс де Барселона“ в Испания и CIEM в Швейцария. Бил е солист на Оркестъра на Романска Швейцария, Кралската датска филхармония, Австралийския камерен оркестър. Записва за най-големите музикални компании, изнася рецитали в Европа, Бразилия, САЩ и Австралия. От 2001 г. преподава китара в Музикалната академия в Лозана/Сион.

Италианското сопрано Анна Пироци излиза довечера на сцената на „Опера в Летния театър“ във Варна. Във Verismo Opera Gala ще й партнира тенорът Винченцо Костанцо. Диригент на оркестъра на варненската опера е Якопо Сипари ди Пескасероли. Събитието е под патронажа на италианския посланик в България Марчело Апичела, съобщават организаторите от Театрално-музикалния продуцентски център във Варна.

Анна Пироци участва в откриването на 102-рия сезон на оперния фестивал „Арена ди Верона“ с ролята на Абигайл в „Набуко“ от Верди в новата постановка на Стефано Пода, на 13 юни т.г., припомнят от варненската опера. Избрани арии от същата партия ще прозвучат и в концерта й в българския крайморски град. В програмата на гала концерта са включени оперни откъси от веристичния период – арии и дуети от „Тоска“, „Вилиси“, „Мадам Бътерфлай“ и „Манон Леско“ на Пучини, както и от „Селска чест“ на Маскани, „Андре Шение“ на Джордано, „Адриана Лекуврьор“ на Чилеа. 

Родена в Неапол, Анна Пироци започва оперното си образование в Музикалния институт на Вале д’Аоста и усъвършенства вокалното си майсторство в Консерваторията „Джузепе Верди“ в Торино. Още на дебюта й през 2012 г. в Театър „Реджо“ в Торино като Амелия в „Бал с маски“ от Верди критиката я определя като „необикновено драматично колоратурно сопрано“. Следващата й роля – Абигайл на Залцбургския фестивал, под диригентството на Рикардо Мути, води до ангажименти в Кралската опера „Ковънт Гардън“, Метрополитън опера, Миланската скала, Парижката опера, Виенската държавна опера, Арена ди Верона, Кралският театър в Мадрид, Сан Франциско опера, театър „Лисеу“ в Барселона, Баварската държавна опера в Мюнхен. В сезон 2022-23 Анна Пироци прави дебют като Медея на Керубини, поставяйки началото на празненствата по случай 100-годишнината на Мария Калас в Атина. В сезон 2023-24 дебютира като Адриана Лекуврьор в Парижката опера, изпълнява Амелия от „Бал с маски“ в Театър „Лисеу“ в Барселона и в Двореца на изкуствата „Кралица София“. В Неапол я аплодират като Норма, в Операта в Цюрих – като Турандот, в Римската опера – като Елизабет в „Дон Карлос“. 

Емблематични за Пироци са Вердиевите роли Лейди Макбет в „Макбет“, която тя изпълнява в Метрополитън опера, Кралската опера, Виенската държавна опера, Сао Паоло, Валенсия, Болоня, Каляри, Палермо, Мадрид, Торино и фестивала в Единбург; и Абигайл от „Набуко“, която е пяла във Валенсия, Пекин, Тел Авив, Лайпциг, Щутгарт, Берлин, Лас Палмас, Менорка, Лион, Париж, Болоня, Флоренция, Парма, Палермо, Каляри, Неапол, в Ла Скала и другаде. В календара на певицата догодина предстои ролята на Турандот от едноименната опера на Пучини в Миланската скала, в Метрополитън опера в Ню Йорк, Deutsche Oper в Берлин и в Кралската опера „Ковънт Гардън“ в Лондон.

Лили Иванова изнесе двучасов концерт в Летния театър на Варна. Програмата на турнето ѝ тази година е със специалното участие на оркестъра на Националния музикален театър „Стефан Македонски“ с диригент Константин Добройков. На сцената са и музикантите от Grand LI Orchestra – Огнян Енев, Орлин Цветанов, Иван Йорданов-Чери, Христо Михалков, Росен Ватев, триото LaTiDa и Ангел Дюлгеров, който е и музикален продуцент.

Преди концерта зрителка каза, че ходи на всички гостувания във Варна на Лили Иванова, защото тя е единствената, която докосва сърцето ѝ със своите песни, възхищава ѝ се и има всички нейни плочи. Знаем всичките ѝ хитове, всички ги знаят и се запяват лесно, споделиха други. Тези, които идват за първи път, казаха, че го правят, защото Лили Иванова е прима, наистина достойна за похвала и уважение заради начина, по който изглежда, и енергията, която излъчва. Обичаме я, следим нейните нови песни, а включването на симфоничен оркестър в програмата допълнително засилва интереса ни, споделиха още зрители.  

В първата част на концерта прозвучаха песните „Два белега“, „Студ“, „Сълза“, „Покруса“, „Ненужен спомен“, „Ако спра да обичам“, „Искам те“. На „Бурната река“ публиката започна да пляска по време на изпълнението. Последва „Този свят е жена“. Със соло на тромпет на Огнян Енев и аплодисменти започна „Невероятно“, а след финала ѝ певицата представи музикантите от групата, благодари на оркестъра и покани зрителите да пеят заедно с нея. Всички станаха на крака, танцуваха и припяваха на „Щурче“ и „Детелини“, след което скандираха „Браво!“ и „Лили, обичаме те!“. Със соло на цигулка започна „Ветрове“, на която публиката светна с фенерчетата на мобилните си телефони. 

Соло на китаристите Ангел Дюлгеров и Иван Йорданов-Чери, и на цигуларя Орлин Цветанов предшестваше изпълнението на „Камино“. След него Лили Иванова се поклони заедно с диригента Константин Добройков и музикантите от Grand LI Orchestra сред викове „Браво!“ и „Още“. След десет минути аплодисменти, тя се върна за бис и изпълни „Присъда“ (Последната ми дума ще е песен), с която завършва по традиция своите изяви.

Тазгодишното национално турне на Лили Иванова започна на 14 февруари в софийския клуб Joy Station. След това тя изнесе концерт на 19 май в Народния театър „Иван Вазов“. След Варна програмата ще гостува на 15 юли в Летния театър в Бургас, на 13 септември в Античния театър и на 15 ноември в зала „С.И.Л.А.“ в Пловдив. Извънреден концерт ще има на 11 октомври в Перник, а финалът е на 12 и 13 декември в зала 1 на НДК.  

По време на националното учение с международно участие „Бриз 2025“ ще бъде сертифицирана по стандартите на НАТО морската тактическа група за специални операции, съобщи на пресконференция днес командирът на Военноморските сили (ВМС) контраадмирал Кирил Михайлов.

Той уточни, че сертифицирането ще се извърши от група на съвместното командване на НАТО и на Военноморските сили. Процесът на сертификация се наблюдава от представители на НАТО от командването на специалните сили на алианса.

Командирът съобщи още, че в „Бриз 2025“ участват 14 държави, включително България, и над 1500 души личен състав. В учението ще се включат 18 плавателни съда – кораби и катери, 14 от които са на българските ВМС. Заради конфликта в Черно море и конвенцията от Монтрьо, плавателните съдове са само от страни от черноморския басейн.

В учението ще участват и самолети от морската патрулна авиация на Турция и САЩ, както и хеликоптер на румънските ВМС. Със самолети ще се включат и българските Военновъздушни сили.

В учението ще се включат и представители на четири министерства и 28 организации. За пореден път в него ще участва и Европейската агенция за морска безопасност (EMSA).

Контраадмирал Михайлов каза, че учението тази година се провежда в сложна среда на военен конфликт съвсем близо до страната ни. „Учението не е насочено срещу никой противник конкретно, а е изградено по фиктивен сценарий“, посочи командирът.

По време на учението ще бъдат отработени цели и задачи за повишаване на оперативната съвместимост. Денят за високопоставени гости на „Бриз 2025“ ще е на 18 юли (петък).

Михайлов каза, че за втори път в „Бриз“ се включва Противоминната група в Черно море (MCM BLACK SEA).

При полицейска акция, проведена в петък и събота вечерта във Варна в райони на заведения, в които се продава алкохол, са установени 1 малолетен и 104 непълнолетни младежи без придружител след 22:00 часа, съобщиха от пресцентъра на Областната дирекция на МВР в крайморския град.

Общо проверените подрастващи са 452. Ненавършилите 18 години са предадени на родителите си, като две деца са били настанени в Дом за временно настаняване на малолетни и непълнолетни.

Съставени са 80 акта по Закона за закрила на детето на майките и бащите на установените младежи.

Предупредителни протоколи са съставени и на собствениците на три питейните заведения и един констативен – на един бар.

От полицията припомнят, че глобата, която се налага на родителите, е в размер от 300 до 500 лева, а при повторно нарушение- от 500 до 1000 лева.

В началото на тази седмица от дирекцията на МВР във Варна информираха, че засичат между 15 и 30 малолетни и непълнолетни без придружител при почти всяка своя акция след 22:00 часа.

Проектът Balkan Moods („Балкански настроения“) беше представен за първи път в България на Международния музикален фестивал „Варненско лято“, в Археологическия музей в града. В него участват Теодосий Спасов – кавал, Георги Василев – китара, Димитър Иванов – 10-струнна китара, Атанас Уркузунов – китара, и Ирина-Калина Гудева – контрабас и глас.

Програмата на ансамбъла включва творби на съвременни български и сръбски композитори, както и авторски пиеси на членовете на групата. Повечето от произведенията прозвучаха за първи път у нас, а едно от тях имаше световна премиера.

Музиката на Balkan Moods наскоро излезе в албум и е представяна в различни градове в Швейцария, включително Цюрих, Женева и Монтрьо. Репертоарът на ансамбъла представлява симбиоза между класика, джаз и фолклор, съчетавайки традиционното с модерното. Вдъхновен е от красивите мелодии, сложните ритми и богатите културни традиции на Балканите.

Концертът във Варна започна с пиесите на сръбския композитор и китарист Душан Богданович – „Тази жаба няма пера“ и „Марийо, бела кумрио“, аранжирана за 10-струнна китара и изпълнена от Димитър Иванов. Публиката чу и неговата авторска композиция „Източни ветрове“.

Атанас Уркузунов направи световна премиера на своята пиеса „Балкански диптих“. Друго солово изпълнение в концерта беше „Левантинска сюита“ от Богданович, изпълнена от Георги Василев.

Със своя специфичен контраалтов глас Ирина-Калина Гудева изпълни „Самодивска песен“, на която е автор на текста и музиката, съвместно с родената във Варна Венециела Найденова. Тя пя и в новата творба „Грозданка“ на Любомир Денев, както и в аранжимент на квинтета на песента „Лудо-младо“ от композитора Атанас Бояджиев и поета Богомил Гудев.

Прозвучаха и композиции на Теодосий Спасов – „Нещо красиво“ и „Сей, Боб“, която не е включена в албума Balkan Moods и е съвсем нова, каза Георги Василев. Финалът беше с българската премиера на композицията „Българеска 3“ от Атанас Уркузунов.

Квинтетът ще има още една изява в България – на 16 юли в Пловдив, в Малката базилика на Филипопол, в сътрудничество с IX Международен младежки фестивал „Кръстопът“.

Концертът на ансамбъла беше воден от китариста Георги Василев, родом от Варна. Завършил е Киевската и Женевската консерватория, учил е хорово дирижиране при Мишел Корбо, композиция и оркестрация при Жан Балиса. Специализирал е в Кралската академия в Копенхаген и е завършил с диплома за концертиращ солист при Инголф Олсен. Носител е на първи награди от големи европейски конкурси като „Мария Каналс де Барселона“ в Испания и CIEM в Швейцария. Бил е солист на Оркестъра на Романска Швейцария, Кралската датска филхармония, Австралийския камерен оркестър. Записва за най-големите музикални компании, изнася рецитали в Европа, Бразилия, САЩ и Австралия. От 2001 г. преподава китара в Музикалната академия в Лозана/Сион.

Теодосий Спасов е първият, който започва да свири джаз на кавал. Смесването на народна музика с елементи от джаз и класика е в основата на почти всички негови авторски пиеси. Канен е да изнася концерти на най-престижните музикални форуми в света. В последните години композира филмова и театрална музика, както и творби за симфоничен оркестър и кавал. Има издадени над 38 компактдиска със солови изпълнения и с различни състави. Носител е на награди като тази на Международната академия на изкуствата в Париж, „Наградата на София“, „Икар“, „Аскеер“, „Златно перо“, „Златен век“.

Китаристът и композитор Атанас Уркузунов е роден в София. Учил е китара при Димитър Дойчинов, а по-късно във Франция при Арно Дюмон, Александър Лагоя и Оливие Шасен. Завършил е Парижката консерватория. Като композитор е печелил награди от конкурси в Италия, Уругвай и Мартиника. Автор е на над 80 произведения за китара, включително два концерта, издадени от престижни издателства. Освен седемте му солови албума, има над 50 записа с негово участие. Изнася майсторски класове и е член на жури на конкурси в Европа, САЩ, Канада, Китай и Япония. Преподава китара в консерваторията „Морис Равел“ в Париж.

Димитър Иванов е роден в Силистра. Учил е в Нов български университет, а след това завършва Консерваторията в Сион, където негов преподавател е Георги Василев. Участвал е във всички големи форуми в Швейцария, както и в Канада, Франция, Англия и Германия. Специализирал е в Женева, завършил е и музикален звукозапис в Университета по изкуства в Цюрих. Издал е албум с виолончелистката Ноеми Браун, както и с формацията Quatro Vozes – с пиеси на Егберто Гисмонти. През 2018–2019 г. специализира в Женева при Душан Богданович и започва да създава нов репертоар, вплитайки балкански идиоми в собствени аранжименти на композиции от Авишай Коен, изпълнявани на 10-струнна китара. Издава албума The Broken Balkan Polyrhythmic Etude с аранжименти на творби от Бетовен, Шопен и Рахманинов. Записва свои версии за две китари на „Голдберг вариации“ от Бах, които са номинирани за International Classical Music Awards. Следват проекти с африканския китарист Дерек Грипър и завръщане към музиката на Егберто Гисмонти – вече за 10-струнна китара.

Ирина-Калина Гудева е родена в София. Завършила е Националната музикална академия в София в класа по контрабас на проф. Тодор Тошев. Специализирала е при Франко Петраки в Женевската консерватория, където получава наградата за виртуозни инструменталисти. Била е първи контрабасист в Симфониета Лозана, Камерния оркестър на Нюшател и оркестъра на Кралския датски театър. Обича да експериментира и да съчетава различни музикални жанрове. Използва специфичния си контраалтов глас в своите пърформанси. Работи с композитори и диригенти като Пиер Булез, Дьорд Куртаг, Хелмут Лахенман, Хайнц Холигер, Емилио Помарико, Пиер-Андре Валад, както и с ансамбли като Contrechamps, Athelas Sinfonietta, Ars Nova и Ensemble Modern. Свирила е като солист или част от камерни ансамбли в Италия, Швейцария, Германия, Франция, Испания, Южна Америка, Дания, Швеция и Куба.

Изказване на треньора на Черно море Илиан Илиев след последната контролна среща на отбора му срещу тима на Добруджа, завършила 4:1 за домакините.

Илиан Илиев (треньор на Черно море) – „Доволен съм от играта в атака, в дефанзивен план – не толкова, така че трябва да подобрим… Като подаваме много топката на противника, това не е добре – бягаш повече без топка, но като цяло от желанието за игра и от всички, които влязоха сме доволни.

Контролите не са мерило, новите показват, че са адаптирани, добре са в отбора, това значи, че приемаме добре новите хора, но като цяло трябва още да се сработваме във фаза защита, като желание от тяхна страна и желание да влязат по-бързо в отбора сме доволни.

Засега не е готова картотеката за нито един от новите чужденци извън ЕС, надяваме се поне тримата без Густаво Франса евентуално да са готови за мача с Локомотив София.

Аз го казах и преди, че ни се падна силен, тежък противник (бел.авт. Истанбул Башакшекир), както виждате вземат неслучайни футболисти, ще видим.“