Не е нужно програмите за профилирана подготовка в училищата да са толкова амбициозни и ще ги оптимизираме, каза днес пред журналисти във Варна министърът на образованието и науката Красимир Вълчев. По думите му новите ще са на база преминаване от специалности към професии. Списъкът е по-окрупнен, защото днешните деца ще живеят в години, които ще изискват честа смяна на професиите, посочи Вълчев. По думите му това налага създаването на по-гъвкав класификатор на професиите, съответно и нови програми в професионалното образование.

В средното образование ще бъде реализиран комплекс от мерки за насърчаване изучаването на математика и природни науки, припомни министърът. Според него най-силните инструменти в това отношение са учебните програми, оценяването и учебните планове. Краткосрочната реформа ще включва въвеждане на интегрални изпити в седми и десети клас, допълни Вълчев и уточни, че по-подробно концепцията ще бъде представена още през тази седмица.

По думите на министъра промяната на учебните планове включва най-сериозно увеличение на часовете по математика и природни науки, малко по-малко – на тези по български език и литература (БЕЛ). Нарастването ще е за сметка на чуждоезиковото обучение и профилираната подготовка.

Най-лошите резултати са при математиката и природните науки, учениците не могат да решават практически задачи, посочи Вълчев. Той подчерта, че средният брой точки по математика на изпита в седми клас е 43, но това е ефект на частните уроци. Средният брой точки в десети клас е 35, което показва реалното състояние, и означава близо 50 на сто двойки, допълни Вълчев. Като много сериозен проблем той изтъкна, че учениците не могат да решават практически задачи. По думите му поради тази причина такива ще бъдат вкарани повече в изпитите в седми и десети клас. Задачите ще изискват базови знания от природните науки – не да се знаят наизуст физични закони, или класификацията на биологичните видове, а да се решават задачи, например с калории и храни, с киловатчасове, обясни министърът. Според него с новите правила изпитът след седми клас дори ще е по-лесен за тези, които учат с разбиране, а не наизустяват.

Големият проблем на българските ученици е, че като не разбират, заучават, но след това забравят и нямат трайни знания, допълни Вълчев. Според него настоящите учебни програми са прекалено академични и трябва да бъдат променени, но това ще коства 4-5 години. Започнали сме процеса, но до приключването му ще са нужни краткосрочни мерки и такива са интегралните изпити и увеличението на часовете по математика и природни науки, обясни министърът. Той подчерта, че е важно децата да имат време да правят опити и практически упражнения в училище. Акцентира и върху подготовката им по хуманитарни науки. По думите му концентрацията на слаби резултати по БЕЛ е основно в регионите, където учениците не говорят български в семействата си.

Има нужда от повече комуникационни кампании за приемането на еврото, каза днес във Варна ректорът на Университета за национално и световно стопанство (УНСС) проф. Димитър Димитров пред участниците в конференция, посветена на перспективите пред страна ни след влизането й в еврозоната.

Според Димитров се водят дискусии по темата, показват се таблици и цифри, но те са ясни основно на специалистите, а не на широката публика. По думите му това е и една от причините да се ширят много спекулации. Като пример той даде твърдението, че след влизането на еврото, трябва да бъдат претопени 8000 тона монети. Справка показа, че са 8 тона, а не 8000, само че веднага започнаха коментари, които трудно се опровергават, посочи Димитров. Той уточни, че е спекулация и твърдението, че „под дюшеците“ българите крият 80 милиарда лева. „Балансът на БНБ общо е 30 милиарда лева, и да има левове под дюшеците, ще са около 5 милиарда“, посочи експертът. И подчерта, че сериозните аргументи трудно се чуват, защото някак си апокалиптичните сценарии са по-привлекателни за хората. Точно затова са нужни по-гъвкави комуникационни кампании на ниво, разбираемо за всички хора, подчерта Димитров.

Когато се говори за пари, за икономически отношения, доверието винаги има голямо значение, каза още ректорът на УНСС. Той коментира, че влизането на страната ни в еврозоната ще се отрази положително на инвеститорите, защото за тях това има значение. Според Димитров причината е, че страната ни става част от семейство, ясно е, че има контрол върху банковата система, има сравнимост. Така се увеличават инвестициите, защото доверието се увеличава, подчерта ректорът. Той посочи още, че чрез влизането ни в еврозоната ще имаме възможност да получаваме и подкрепа от Европейската централна банка. Освен това страната ни ще взема участие и в решенията за бъдещите политики.

Настоящият момент е много подходящ за приемането на еврото, каза още Димитров. Неговите аргументи бяха, че това е валидно както в организационен, така и в управленски план, тъй като правителството има ясен мандат и ще може да направи нужното след 1 януари.

В откриването на конференцията във Варна участваха още министърът на образованието и науката Красимир Вълчев и ректорът на Икономическия университет в крайморския град проф. Евгени Станимиров. Форумът събра учени, експерти и представители на двете висши училища. Сред акцентите в дискусиите са стабилността на еврото в глобалната икономика, банките и спестяванията на българите, инфлационните процеси, докладите за конвергенцията на ЕК и ЕЦБ. 

Ректорът на Икономическия университет във Варна проф. Евгени Станимиров каза на конференция, че влизането в еврозоната създава предпоставки, дали ще бъдат с положителен знак, зависи от нас, от нашите действия. Форумът е посветен на перспективите пред страната ни след приемането на еврото.

Проф. Станимиров подчерта, че почти всички обществени дискусии за и против смяната на лева с общоевропейската валута представят тезите в една плоскост, без опит да се види цялата картина. През последните години у нас се случиха много неща, макар че имаме лошия навик да изтъкваме само негативните, коментира Станимиров. Той припомни повишаването както на доходите, така и на цените, като последните вече са близки, а някои и надминават тези в еврозоната. Загубата на конкурентоспособност поради тези причини е възможен сценарий, но подобно предположение не трябва да се възприема като чиста монета, защото повишаването на цените на свой ред може да стимулира активността на бизнеса и стремежа му към по-висока ефективност, посочи ректорът. Той подчерта, че в страната ни са проведени редица структурни реформи, които компенсират и дори надхвърлят ефектите от потенциалното намаляване на конкурентоспособността.

Дали влизането ни в еврозоната ще бъде с положителен знак, зависи от нас, както и от от редица макроикономически и геополитически тенденции, допълни Станимиров. Според него първият позитивен ефект от тази стъпка вече е факт и България е с повишен кредитен рейтинг. Според Станимиров посоката на развитие на страната ще зависи от следващите действия – къде ще се инвестират средства, с какви технологии ще се работи, с колко енергия ще се произвежда. Предстоят ни реформи от трето поколение, свързани с противодействие на корупцията, подобряване на образованието, обновяване на инфраструктурата, оптимизиране работата на институциите, подчерта Станимиров. По думите му този комплекс от действия трябва да ни направи по-подготвени за предизвикателствата на бъдещето в области като демографията, технологиите, климатичните промени. Всъщност темата днес не е просто еврото, а ние и еврото, защото цялата комуникация губи всякаква стойност извън контекста на отражението на валутата върху живота на всеки, затова и популиският елемент трябва да бъде елеминиран, каза още Станимиров.

В откриването на конференцията участваха още министърът на образованието и науката Красимир Вълчев и ректорът на Университета за национално и световно стопанство проф. Димитър Димитров. Домакин е Икономическият университет във Варна. Форумът събра учени, експерти и представители на двете висши училища. Сред акцентите в дискусиите са стабилността на еврото в глобалната икономика, банките и спестяванията на българите, инфлационните процеси, докладите за конвергенцията на ЕК и ЕЦБ. 

С приемането на еврото България приключва процеса на евроинтеграцията си, а ползите за държавата ни ще бъдат дългосрочни, каза днес във Варна министърът на образованието и науката Красимир Вълчев. Според него преходът всъщност ще бъде минимален, тъй като страната ни от 28 години е във валутен борд и на практика се е отказала от самостоятелна парична политика.

Министърът посочи, че не очаква приемането на еврото да доведе до някакви сътресения в системата на образованието, която догодина ще има първия си бюджет в новата валута. Вълчев изрази съжаление, че информационната среда у нас и особено социалните мрежи позволяват да се експонират фалшиви новини и да се правят много спекулации. Необходимо е да се разсеят митовете, които битуват, посочи министърът. Той подчерта, че е направен опит да се свърже и увеличението на таксите за платено обучение в университетите с приемането на еврото. По думите му това е спекулация, тъй като причината за увеличението е продиктувана от текстове в законодателството. Коригирахме нещата и университетите ни остават конкурентоспособни, посочи Вълчев. 

Той коментира още, че към институциите често се подхожда с по-голямо недоверие, отколкото към академичните среди. От една страна, те се отличават с висока степен на плурализъм, освен това представят научни доказателства, аргументира се Вълчев. И допълни, че точно академичните среди и науката са тези, които трябва да представят истински аргументи и да разбиват митовете и спекулациите.

Нормално е хората да имат притеснения, каза още Вълчев. Той припомни, че инфлация винаги е имало и без да сме в еврозоната. „Това е нормален процес, ние сме в период на конвергенция, увеличават се доходите, но се вдигат и цените“, коментира министърът. Според него през последното десетилетие средната работна заплата у нас расте средногодишно с 11-12 процента, увеличава се и покупателната способност спрямо средноевропейската. Растежът но доходите обаче води и до такъв при цените, каза министърът.

Няма съмнение, че ползите от приемането на еврото ще са дългосрочни и осезаеми, в дългосрочен план ще сме по-свързани, по-проспериращи, доверието в страната ни и в банковата ни система ще се повишава, посочи Вълчев. По думите му обаче процесите не свършват с влизането на България в еврозоната, а реформите трябва да продължат.

Министърът на образованието и науката заедно с ректорите на Икономическия университет във Варна проф. Евгени Станимиров и на Университета за национално и световно стопанство проф. Димитър Димитров откри днес в крайморския град конференция за перспективите пред страната ни след приемането на еврото. Форумът събра учени, експерти и представители на двете висши училища. Сред акцентите в дискусиите са стабилността на еврото в глобалната икономика, банките и спестяванията на българите, инфлационните процеси, докладите за конвергенцията на ЕК и ЕЦБ. Домакин на конференцията е Икономическият университет във Варна.

„Театърът се вълнува“ е слоганът на първия Международен черноморски театрален фестивал във Варна. Това съобщават организаторите от Театрално-музикалния продуцентски център в града. Както БТА писа, Варненският драматичен театър „Стоян Бъчваров“ учредява нов форум за сценично изкуство в крайморския град, чието първо издание ще бъде в края на месец септември със селекция от осем заглавия.

Фестивалната визия е дело на графичния дизайнер Славяна Иванова. Тя подсказва с усмивка локацията на събитието със стилизирани изображения на риби, а мотото „Театърът се вълнува“ търси паралел между изкуството и морето. В концепцията на Международния черноморски театрален фестивал е заложена идеята за творчески обмен на силни съвременни послания, пресъздадени с модерни изразни средства, адекватни на критериите за високо качество в изкуството на XXI век, обясниха от екипа на институцията.

Откриването ще бъде с премиерната постановка на Варненския драматичен театър – „Алма Малер“, която се подготвя в колаборация с творци от Република Северна Македония. Драматург е Сашо Димовски, който създаде специално за варненските актьори танцово-театралния спектакъл „Свръхчовек“ по музиката на „Пролетно тайнство“ от Стравински и философията на Ницше. Режисьорският прочит е на Деян Пройковски, който след Народния театър „Иван Вазов“ и Драматичен театър „Николай Масалитинов“ – Пловдив прави третата си българска постановка на сцената във Варна. Пиесата е вдъхновена от съпругата на композитора Густав Малер, написала много музикални произведения и една от най-известните музи на ХХ век. 

Националният унгарски театър в Клуж-Напока ще гостува с постановката „Аз съм вятъра“ от Джон Фос. Тя е режисирана от Габор Томпа, който през миналия сезон постави във Варна „Както ви харесва“ от Шекспир, участвала на фестивалите Interferences в Румъния и „Варненско лято“. 

Във Варна идва и италианската асоциация Aria Teatrо с авторския спектакъл на Аида Талиенте и Киара Бенедети „След дъжда“. Пиесата е за близостта между две сестри и екзистенциалната празнота, с която трябва да живее едната след смъртта на другата. 

Същата тема, но вече в обществено-политически контекст, занимава и „Празен град“ на Деян Дуковски от РС Македония, постановка на Ахмет Исмаил в Yalta Art Room София. С болезнена самоирония в постановката са разгледани последните няколко часа от живота на двама братя. Озовали се на срещуположни страни по време на югославските войни, те осъзнават, че са станали жертва на политическо безумие в свят, който все повече губи изначалния си смисъл.

Младежки театър „Николай Бинев“ от София ще се включи в новия варненски форум със спектакъла на Яна Титова „Лисабон“ по Захари Карабашлиев. Ще гостува и трупата на Драматичен театър „Никола Вапцаров“ от Благоевград – с „Женитба“ от Гогол, постановка на Ростислав Георгиев.

Фестивалната програма ще завърши с пиесата „Арт“ на Ясмина Реза в постановка на Живко Гущеров на сцената на Драматичен театър „Николай Масалитинов“. Тя е отличена с награди „Златен Кукерикон“ за режисура и за най-добър спектакъл.

В съпътстващата програма зрителите ще могат да видят изложбите „100 години Георги Парцалев“ и авторска фотография на актьора Симеон Лютаков. Режисьорът и театрален педагог проф. Пламен Марков ще проведе по време на фестивала ателие по актьорско майсторство с млади таланти. 

Световната оперна прима Диана Дамрау ще изнесе за първи път концерт във Варна на 24 юли. Изявата е под наслов Sole e amore (Слънце и любов) и е една от кулминациите в 16-ото издание на фестивала „Опера в Летния театър“, съобщават организаторите от Театрално-музикалния продуцентски център. Певицата вече пристигна във Варна, посрещаната от директорката на институцията Даниела Димова. 

В концерта си Дамрау ще поднесе селекция от оперни и оперетни арии, както и песенен репертоар заедно с оркестъра на Варненската опера под палката на маестро Павел Балев. Очаква се, следвайки традицията на техните общи концертни изяви, певицата да изпълни и една българска творба.

Тя ще направи и премиера с оркестър на песента „Колко тъжно, че вече никой не танцува валс“ (How sad no one waltzes anymore) от композитора Брад Рос. Той е написал специално за нея интерлюдия в произведението. Диана Дамрау е пяла песента преди това в рецитали, но само с акомпанимент на пиано. Нейно е решението да я изпълни премиерно със симфоничен оркестър във Варна.

В гала концерта ще прозвучат още увертюра „Донна Диана“ от Емил Николаус фон Резничек; увертюра от операта „Крадливата сврака“ на Джоакино Росини и каватина на Нинета Di piacer mi balza il cor (Сърцето ми подскача от радост); Cuatro madrigales amatorios (Четири любовни мадригала) от Хоакин Родригес в преработка за глас и оркестър; Испанска песен от Les filles de Cadix (Момичетата от Кадис) на Лео Делиб; J’ai deux amants (Имам двама любовници) от „Маскирана любов“ на Андре Месаже; увертюра и каватина на Норина Quel guardo il cavaliere (Този поглед на рицар) от „Дон Паскуале“ на Доницети; валс „Злато и сребро“ и Meine Lippen, sie küssen so heiß (Моите устни, те целуват толкова горещо) от оперетата „Джудита“ на Франц Лехар.

Събитието е под патронажа на посланика на Федерална Република Германия в България Ирене Мария Планк. 

Сопраното Диана Дамрау триумфира над две десетилетия на престижните световни оперни и концертни сцени с партии за лиричен и колоратурен сопран. Богатият й песенен репертоар обхваща главните сопранови роли в „Ан Болейн“ (Опера Цюрих, Виенска Щатсопера), „Ромео и Жулиета“ (Ла Скала, Метрополитън опера), „Лучия ди Ламермур“ (Ла Скала, Баварска държавна опера, Метрополитън опера, Ковънт гардън), „Манон“ (Виенска Щатсопера, Метрополитън опера), „Травиата“ (Ла Скала, Метрополитън опера, Ковънт гардън, Национална опера на Париж, Баварска държавна опера), „Вълшебната флейта“ (Метрополитън опера, Залцбургски фестивал, Виенска Щатсопера, Ковънт гардън, Баварска държавна опера). В Метрополитън опера Диана Дамрау е изпълнявала най-характерните си роли, сред тях 8 дебютни, излъчвани в кина по цял свят чрез програмата Met Live in HD. Тя е и първата певица в историята на Метрополитън опера, която пресъздава образите на Памина и Кралицата на нощта в различни представления на „Вълшебната флейта“ (Моцарт) в една и съща поредица от спектакли. 

Дамрау вдъхновява композиторите да създават специални произведения за нея. С богатия си песенен репертоар тя често излиза на концертния подиум в партньорство с други първокласни изпълнители. Преди варненската си гала, заедно с тенора Йонас Кауфман и пианиста Хелмут Дойч заслужи овациите на публиката в най-реномираните зали на Европа с изискан концерт от творби на Густав Малер и Рихард Щраус.

Диана Дамрау е удостоена със званието „Камерзенгерин“ на Баварската държавна опера (2007), баварския орден „Максимилиан“ за наука и изкуство (2010), Ордена за заслуги към ФРГ (2021). Отличена е с Международна оперна награда на Лондон, наградите на Opera News и Gramophone. От 2020 г. астероид носи нейното име. 

С приемането на еврото България приключва процеса на евроинтеграцията си, а ползите за държавата ни ще бъдат дългосрочни, каза днес във Варна министърът на образованието и науката Красимир Вълчев. Според него преходът всъщност ще бъде минимален, тъй като страната ни от 28 години е във валутен борд и на практика се е отказала от самостоятелна парична политика.

Министърът посочи, че не очаква приемането на еврото да доведе до някакви сътресения в системата на образованието, която догодина ще има първия си бюджет в новата валута. Вълчев изрази съжаление, че информационната среда у нас и особено социалните мрежи позволяват да се експонират фалшиви новини и да се правят много спекулации. Необходимо е да се разсеят митовете, които битуват, посочи министърът. Той подчерта, че е направен опит да се свърже и увеличението на таксите за платено обучение в университетите с приемането на еврото. По думите му това е спекулация, тъй като причината за увеличението е продиктувана от текстове в законодателството. Коригирахме нещата и университетите ни остават конкурентоспособни, посочи Вълчев. 

Той коментира още, че към институциите често се подхожда с по-голямо недоверие, отколкото към академичните среди. От една страна, те се отличават с висока степен на плурализъм, освен това представят научни доказателства, аргументира се Вълчев. И допълни, че точно академичните среди и науката са тези, които трябва да представят истински аргументи и да разбиват митовете и спекулациите.

Нормално е хората да имат притеснения, каза още Вълчев. Той припомни, че инфлация винаги е имало и без да сме в еврозоната. „Това е нормален процес, ние сме в период на конвергенция, увеличават се доходите, но се вдигат и цените“, коментира министърът. Според него през последното десетилетие средната работна заплата у нас расте средногодишно с 11-12 процента, увеличава се и покупателната способност спрямо средноевропейската. Растежът но доходите обаче води и до такъв при цените, каза министърът.

Няма съмнение, че ползите от приемането на еврото ще са дългосрочни и осезаеми, в дългосрочен план ще сме по-свързани, по-проспериращи, доверието в страната ни и в банковата ни система ще се повишава, посочи Вълчев. По думите му обаче процесите не свършват с влизането на България в еврозоната, а реформите трябва да продължат.

Министърът на образованието и науката заедно с ректорите на Икономическия университет във Варна проф. Евгени Станимиров и на Университета за национално и световно стопанство проф. Димитър Димитров откри днес в крайморския град конференция за перспективите пред страната ни след приемането на еврото. Форумът събра учени, експерти и представители на двете висши училища. Сред акцентите в дискусиите са стабилността на еврото в глобалната икономика, банките и спестяванията на българите, инфлационните процеси, докладите за конвергенцията на ЕК и ЕЦБ. Домакин на конференцията е Икономическият университет във Варна.

Общо 212 флакончета с райски газ и множество балони откри полицията във Варна при специализирана операция през почивните дни в питейни и увеселителни заведения, съобщиха от пресцентъра на Областната дирекция на МВР в крайморския град.

Целта на акцията е била ограничаване на противообществените прояви, установяване на малолетни и непълнолетни посетители на нощни заведения без придружител, продажбата на райски газ и алкохол, и спазване на правила за частната охранителна дейност.

Флаконите с диазотен оксид са намерени в заведение на крайбрежната алея. На същото заведение са съставени предупредителни протоколи и протоколи по частната охранителна дейност. В хода на операцията е извършена проверка на магазин за продажба на алкохол и тютюневи изделия, който се намира в близост до заведението.

В дните на операцията са били проверени 333 души, от които са установени 48 непълнолетни без придружител след 22:00 часа. От тях девет деца са настанени в Дом за временно настаняване на малолетни и непълнолетни, а останалите са предадени на своите настойници. Съставени са 24 акта на родители на непълнолетни деца и предстои санкциониране на останалите през седмицата.

В края на предходната седмица при подобна операция полицията установи един малолетен и 104 непълнолетни младежи без придружител след 22:00 часа.

Световната оперна прима Диана Дамрау ще изнесе за първи път концерт във Варна на 24 юли. Изявата е под наслов Sole e amore (Слънце и любов) и е една от кулминациите в 16-ото издание на фестивала „Опера в Летния театър“, съобщават организаторите от Театрално-музикалния продуцентски център. Певицата вече пристигна във Варна, посрещаната от директорката на институцията Даниела Димова. 

В концерта си Дамрау ще поднесе селекция от оперни и оперетни арии, както и песенен репертоар заедно с оркестъра на Варненската опера под палката на маестро Павел Балев. Очаква се, следвайки традицията на техните общи концертни изяви, певицата да изпълни и една българска творба.

Тя ще направи и премиера с оркестър на песента „Колко тъжно, че вече никой не танцува валс“ (How sad no one waltzes anymore) от композитора Брад Рос. Той е написал специално за нея интерлюдия в произведението. Диана Дамрау е пяла песента преди това в рецитали, но само с акомпанимент на пиано. Нейно е решението да я изпълни премиерно със симфоничен оркестър във Варна.

В гала концерта ще прозвучат още увертюра „Донна Диана“ от Емил Николаус фон Резничек; увертюра от операта „Крадливата сврака“ на Джоакино Росини и каватина на Нинета Di piacer mi balza il cor (Сърцето ми подскача от радост); Cuatro madrigales amatorios (Четири любовни мадригала) от Хоакин Родригес в преработка за глас и оркестър; Испанска песен от Les filles de Cadix (Момичетата от Кадис) на Лео Делиб; J’ai deux amants (Имам двама любовници) от „Маскирана любов“ на Андре Месаже; увертюра и каватина на Норина Quel guardo il cavaliere (Този поглед на рицар) от „Дон Паскуале“ на Доницети; валс „Злато и сребро“ и Meine Lippen, sie küssen so heiß (Моите устни, те целуват толкова горещо) от оперетата „Джудита“ на Франц Лехар.

Събитието е под патронажа на посланика на Федерална Република Германия в България Ирене Мария Планк. 

Сопраното Диана Дамрау триумфира над две десетилетия на престижните световни оперни и концертни сцени с партии за лиричен и колоратурен сопран. Богатият й песенен репертоар обхваща главните сопранови роли в „Ан Болейн“ (Опера Цюрих, Виенска Щатсопера), „Ромео и Жулиета“ (Ла Скала, Метрополитън опера), „Лучия ди Ламермур“ (Ла Скала, Баварска държавна опера, Метрополитън опера, Ковънт гардън), „Манон“ (Виенска Щатсопера, Метрополитън опера), „Травиата“ (Ла Скала, Метрополитън опера, Ковънт гардън, Национална опера на Париж, Баварска държавна опера), „Вълшебната флейта“ (Метрополитън опера, Залцбургски фестивал, Виенска Щатсопера, Ковънт гардън, Баварска държавна опера). В Метрополитън опера Диана Дамрау е изпълнявала най-характерните си роли, сред тях 8 дебютни, излъчвани в кина по цял свят чрез програмата Met Live in HD. Тя е и първата певица в историята на Метрополитън опера, която пресъздава образите на Памина и Кралицата на нощта в различни представления на „Вълшебната флейта“ (Моцарт) в една и съща поредица от спектакли. 

Дамрау вдъхновява композиторите да създават специални произведения за нея. С богатия си песенен репертоар тя често излиза на концертния подиум в партньорство с други първокласни изпълнители. Преди варненската си гала, заедно с тенора Йонас Кауфман и пианиста Хелмут Дойч заслужи овациите на публиката в най-реномираните зали на Европа с изискан концерт от творби на Густав Малер и Рихард Щраус.

Диана Дамрау е удостоена със званието „Камерзенгерин“ на Баварската държавна опера (2007), баварския орден „Максимилиан“ за наука и изкуство (2010), Ордена за заслуги към ФРГ (2021). Отличена е с Международна оперна награда на Лондон, наградите на Opera News и Gramophone. От 2020 г. астероид носи нейното име. 

За втора поредна седмица във Варна протестират с автошествие в защита на българския лев и против приемането на еврото. Недоволството в крайморския град се провежда за осма поредна седмица.

Протестиращите се събраха на паркинга на магазин „Метро“ във Варна, откъдето в 18:00 часа потегли шествието по улиците в града. Недоволните отново издигнаха лозунги срещу приемането на единната европейска валута и за запазването на българския лев.

Те развяваха национални знамена и партийни – на „Възраждане“, основен организатор на проявата. Протестиращите смятат, че приемането на еврото ще влоши жизнения стандарт на българите и ще доведе да загубата на икономическия и финансов суверенитет на страната ни.

Хората искат с протеста да изразят гражданска позиция срещу замяната на националната валута. В протеста се включи и народният представител от „Възраждане“ Коста Стоянов.