Нова изложба в Музея по история на медицината във Варна разказва за живота на първата жена лекар у нас – д-р Анастасия Головина, и нейната снаха д-р Недялка Головина. За БТА уредникът на музея Ели Маринова посочи, че с експозицията се честват две годишнини, свързани с лекарките. През 2025 г. се навършват 175 години от рождението на Анастасия Головина и 125 години от рождението на Недялка Головина.

Музеят трябва не просто да представя развитието на медицината през вековете, а и да припомня живота и работата на хората, отдали живота си на здравеопазването, посочи Маринова. Тя уточни, че изложбата за Головини може да бъде разгледана до края на март 2026 г. Този път подходихме по-различно при представянето на таблата, каза още Маринова. Вместо текстовете да бъдат написани на три езика, те са само на български. Всяко табло обаче е снабдено с QR-код, при чието сканиране информацията може да бъде прочетена и на английски, или на руски език.

Анастасия Головина е първата жена лекар в България, разказа Маринова. Освен това тя е и общественик, журналист, дарител. Освен че е първата жена лекар, Головина е и първата жена с висше образование въобще, подчерта Маринова. По думите й, когато Головина завършва медицина в Сорбоната (Париж), има само шест дипломирани лекарки във Франция и само една в Русия. Година след българката се дипломира и първата докторка от Германия. 

Головина е родена през 1850 година в Кишинев, в семейство на български преселници от Калоферско. Завършва френски колеж в родния си град и започва да работи като стенографка. Стремежът й обаче е да има по-високо образование, а семейството е заможно и може да си го позволи. Така Анастасия Головина започва да учи медицина в Цюрих, но заедно с други руски студенти е депортирана. Малко по-късно българката продължава образованието си в Париж.

Междувременно тя живо се интересува какво става в България, дори приютява наши революционери след потушаването на Априлското въстание.  През 1879 година идва в България и решава да посвети живота, знанията и уменията си на своята родина. Първоначално отсяда във Велико Търново, където се запознава със съпруга си Александър Головин, който е директор на бюрото за кореспонденция на княз Батенберг. През 1887 година се установяват във Варна и тя става първата лекарка, назначена в държавна болница. Започва да пише научни статии. Като лекар в държавната болница следи изключително много за изграждане на хигиенни навици сред населението. Анастасия Головина е първата жена психиатър, като сред пациентите й има и страдащи от мания за величие. Освен това е член и на археологическото дружество.

Идеята за въвеждането на аутопсията като задължителна практика за установяване причината за смъртта също е на Анастасия Головина, каза Маринова. Тя работи активно върху популяризирането на необходимостта пациентите да се извеждат на разходки. Освен това обучава съгражданите си как да извършват закалителни процедури. Широко разпространява и ползите от морските бани и къпането в морето. Д-р Головина сред основателите на Българския червен кръст, както и на Дружеството за закрила на детето, на което дарява дома си. Помага за изграждането на Мъжка гимназия във Варна, като осигурява и средства за стипендии на името на съпруга си.

Недялка Головина е значително по-малко известна от свекърва си, но е направила също много за развитието на медицината у нас, и особено за детското здравеопазване, допълни другият уредник в музея Ваня Тонкова. Тя посочи, че Недялка е родена в София, там завършва и започва да работи в детското отделение на Александровска болница. Когато са създадени първите здравносъвещателни станции – днешните детски консултации, тя започва активно да съветва родилките и младите майки как да се грижат за новородените си деца. Недялка Головина и нейни колеги започват да обикалят страната, за да популяризират новите здравни методи, като показват и изложби. През 1926-1927 г. една от спирките им е Варна. Така младата лекарка среща Анастасия Головина, която предоставя своята къща за подреждането на изложбата и даването на консултации.

През 1930 година Недялка се омъжва за Юри Головин. Анастасия е разочарована, че синът й става не лекар, а инженер, и посреща снаха си с много добро чувство. Недялка е същата като свекърва си, с усмивка допълни Тонкова. Тя също подкрепя и разпространява ползите от закалителните процедури, воденето на децата на плаж, морските бани. Когато се омъжва, остава във Варна. През 1949 г. тя и съпругът й са изселени Тервел, където Юри Головин умира. Недялка Головина обаче продължава да работи като лекар. Първоначално като доброволец в болницата в Тервел, след това е назначена. По-късно се връща във Варна и продължава да работи активно по всички проблеми, свързани с детското здраве.

Изказване на треньора на Черно море Илиан Илиев след срещата от 12-ия кръг на efbet Лигата между варненския тим и Левски, завършила 3:1 за гостите.

Илиан Илиев (треньор на Черно море) – „Второто полувреме като започна или ние дадохме инициативата, или Левски си я взеха, но е факт, че направиха някои ситуации и опасности. Лошото е, че ни изравниха от корнер, който с тези високи хора не трябва да допускаме. Но е факт, че дадохме инициативата, но пък от друга страна мисля, че първото полувреме надиграхме Левски и трябваше да водим не само с един гол, трябваше да бъдем по-убедителни. Както пък те – когато имаха инициативата, успяха да вкарат да гола и да обърнат мача.

След това имахме период, в който трябваше да изравним и имахме ситуации за това, но не успяхме. Ние срещу Левски имаме 20 удара, 11 точни и да загубиш мача, значи си пропуснал доста ситуации и не си имал самочувствието да отбележиш, но пък имаш самочувствието да играеш така.

Аз съм доволен като цяло от футболистите, изключая тези 20 минути през второто полувреме и статичните положения, които за пореден път ни изиграват лоша шега и трябва да реагираме по някакъв начин, да заставаме по друг начин в тези ситуации. Каква е причината за втората част? Аз ако я знаех, щях да я коригирам веднага от тъча. Трябва да отдадем заслуженото на Левски, те са първи в момента и имат самочувствие и когато им дадеш инициативата и пространства, използваха ги. Мисля, че ние можеше да реагираме по-добре, по-умно в тези ситуации. Да забавим мача, да не влиза мача атака за атака или по-точно даваме им и те веднага атакуват. Това вече е въпрос да имаш хора, умни, да застанат в тези ситуации.

Причина трудно може да се намери. Направиха няколко промени, играха по-директно, с двама нападатели минаха, ние пък сменихме с трима и тогава ни вкараха втория гол, което пак не е добре защото имаш високи хора и ти вкарват гол, малко щастлив от рикошет. Но това ни е може би най-добрият мач през този сезон като игра.

Ние и в предния мач с Монтана имахме такива ситуации, в които Селсо Сидни игра вляво, а Георги Лазаров игра нападател. Нещо, което е недостатък в тази ситуация, се показа първите 15 минути. На Селсо Сидни не му е навик да се защитава. Не вижда с нещо да сме изненадали противника. Единствено ние искахме да сме малко по-агресивни и да имаме скорост в атаката, особено със Селсо Сидни и Георги Лазаров и го направихме.“

Изказване на треньора на Левски Хулио Веласкес след срещата от 12-ия кръг на efbet Лигата между Черно море и „сините“, завършила 3:1 за гостите.

Хулио Веласкес (треньор на Левски) – „Считам, че изиграхме мач, в който показахме нашата игра във възходяща линия. Костваше ни доста да се адаптираме през първата част, това, което се изискваше от нас е да се адаптираме към обстоятелствата. В крайна сметка на този терен и начинът на игра и профилът на противниковия отбор всичко се случва много бързо. Много бързо смяна на топката.

Костваше ни доста да намерим правилните пространства и както винаги казвам – ако не си пореден добре в атака, това ти коства да се защитаваш добре. Въпреки всичко можеше да се оттеглим с по-добър резултат на почивката. Две чисти положения на Майкон и Мазир Сула, но като цяло не мисля, че стояхме добре през първата част.

Второто полувреме считам, че абсолютно превъзхождахме. Много добре разбрахме какво трябва да направим, за да дадем адекватен отговор. В основни линии търсехме по-бързо развитие по фланга, търсехме да създаваме ситуации с комбинации бек с крило. С двама ясно изразени нападатели в последната четвърт на терена в лицето на Борислав Рупанов и Мустафа Сангаре водеше до това да ангажираме противниковите централни защитници, което от своя страна позволи по-добро включване от втора линия на нашите халфове. Това, което направихме е, че искахме да сме проактивни и по-агресивни в моментите без топка.

Заради всичко казано дотук смея да твърдя, че съм много доволен от този мач. Доволен съм и за начина, по който отговорихме на противника на един определено труден терен срещу един здрав отбор, показвайки зрялост и характер и възможност да се адаптираме към обстоятелствата. Абсолютно всички успяха да го направят. Искам да повторя думи, които сте чували от мен – изключително горд съм с моя отбор, защото винаги изпълняват по най-добрия начин и подхождат отговорно към нашите изисквания. Не мога да пропусна и нещо важно, което ни помогна да обърне мача – невероятната подкрепа на нашите фенове, които много ни помогнаха.

Абсолютно всички отбори в първенството представляват едно и също за нас, ние се концентрираме върху нашата игра и не гледаме другите. Мач за мач, ден за ден, и преди всичко здраво стъпили на земята и включително скромни и уважителни. За мен всичко това е ключовото. Ключът за успеха се крие в начина, по който играха футболистите.“

Среща от 12-ия кръг на efbet Лигата:

Черно море – Левски 1:3 (1:0)

Голмайстори: 1:0 Селсо Сидни (22-ра мин.), 1:1 Мустафа Сангаре (55-ата мин.), 1:2 Мустафа Сангаре (65-ата мин), 1:3 Борислав Рупанов (90-ата мин.);

Стадион „Тича“;

Зрители – 5000;

Съдия – Васил Минев;

Жълти картони: Асен Дончев, Живко Атанасов (Черно море); Светослав Вуцов (Левски);

Състави:

Черно море – Пламен Илиев, Живко Атанасов, Влатко Дробаров (81-ва мин. Андреяс Калкан), Асен Дончев, Цветомир Панов (69-ата мин. Даниел Мартин), Давид Телеш, Асен Чандъров, Васил Панайотов (69-ата мин. Фелипе Кардозо), Жоао Педро 62-ра мин. Росен Стефанов), Георги Лазаров, Селсо Сидни (69-ата мин. Николай Златев);

Левски – Светослав Вуцов, Майкон, Мустафа Сангаре (79-ата мин. Георги Костадинов), Гашпер Търдин, Алдаир (46-ата мин. Борислав Рупанов), Мазир Сула (79-ата мин. Рилдо Фильо), Акрам Бурас, Кристиан Димитров, Марин Петков (62-ра мин. Евертон Бала), Радослав Кирилов (84-ата мин. Оливер Камдем), Вендерсон Цунами;

Левски постигна победа с 3:1 като гост над Черно море. „Сините“ стигнаха до успеха след пълен обрат след като изоставаха с 0:1 след първата част. Два гола за столичани реализира Мустафа Сангаре и един Борислав Рупанов. С победата си Левски е едноличен лидер във временното класиране с 29 точки, докато Черно море остава с 23 точки.

Преди началото на мача с едноминутно мълчание бе почетена паметта на починалите наскоро легенди на българския футбол Добромир Жечев и Иван Зафиров.

Домакините започнаха по-активно срещата и първи стигнаха до по-сериозно голово положение. В 12-ата минута Жоао Педро стреля опасно от границата на наказателното поле от воле, но вратарят Светослав Вуцов улови топката. В 14-ата минута Кристиан Димитров засече с глава топката, но тя премина встрани от вратата на Черно море. В 20-ата минута Влатко Дробаров стреля опасно, но вратарят на „сините“ Светослав Вуцов отново улови. В 22-ата минута след центриране от корнер Кристиан Димитров засече топката с глава, но тя премина встрани от вратата на домакините. Секунди по-късно Черно море откри резултата. Васил Панайотов изведе в чудесна позиция отдясно Георги Лазаров, който стреля по диагонал отдясно, но вратарят Светослав Вуцов успя да парира. При последвалата добавка на Селсо Сидни отдясно по диагонал вкара за 1:0 за домакините. В 30-ата минута Марин Петков стреля опасно по диагонал отдясно, но вратарят на Черно море Пламен Илиев внимаваше и спаси. Три минути по-късно Марин Петков стреля опасно от свободен удар, но Пламен Илиев отново улови. В 42-ата минута Светослав Вуцов успя да спаси пореден опасен удар на домакините, този път на Селсо Сидни. В 44-ата минута топката бе избита лошо и попадна у Жоао Педро, който стреля по диагонал отдясно от около 20-тина метра, но за късмет на гостите топката премина встрани от вратата.

В 48-ата минута Левски можеше да изравни резултата. Мустафа Сангаре намери непокрит в наказателното поле на домакините Мазир Сула, който стреля по диагонал отляво, но вратарят Пламен Илиев успя да спаси. В 54-ата минута късметът бе на страната на Черно море, след като след удара на Акрам Бурас топката се отби в напречната греда. Минута по-късно Левски изравни резултата. След центриране от корнер Мустафа Сангаре засече с глава топката и вкара за 1:1. В 65-ата минута Левски стигна до пълен обрат. Радослав Кирилов центрира в наказателното поле на домакините, а Мустафа Санграре успя да си я свали с глава и с удар от няколко метра вкара за 2:1 за „сините“. В 73-ата минута гол на Георги Лазаров не бе зачетен заради засада. В 76-ата минута Николай Златев направи самостоятелен пробив, премина покрай няколко играчи на гостите и стреля, но над вратата. В 83-ата минута Светослав Вуцов спаси страхотен удар на Николай Златев от 5-6 метра и запази резултата. В 90-ата минута Борислав Рупанов бе най-съобразителен в наказателното поле на домакините след центриране от корнер и с глава оформи крайното 3:1 за Левски.

По традиция, на Деня на Свети Лука – 18 октомври, Сдружението на варненските художници откри своята годишна изложба в Градската художествена галерия „Борис Георгиев“. Бяха връчени призове на най-добре представителите се в експозицията творци. 

Голямата награда „Свети Лука“ за 2025 г. отиде при Христина Цонкова-Маркова. Призът на журито е за Лора Маринова, а трите равностойни награди – за Христо Христов, Деян Веков и Николай Русев. Тази година няма носител на отличието за млад творец. Най-добре представилите се участници в изложбата са избрани от художници от управителния съвет на сдружението и Пламен Монев като външен експерт.

Тази година сдружението учреди и награда за текст, създаден за изложбата „Свети Лука“. Целта ѝ е да се популяризира изкуството на варненските художници. Избраният материал ще бъде публикуван във вестник КИЛ и в сайта Culturespace.bg.

Изложбата „Свети Лука“ включва творби на 56 автори в областта на живописта, графиката, скулптурата, рисунката и приложните изкуства. Най-многобройно е представянето на утвърденото поколение варненски художници. В експозицията широко застъпен е пейзажът, но присъстват фигурални композиции и абстрактни творби. Сред участниците са Радко Мурзов, Деян Веков, Христо Христов, Цветана Векова, Боян Янев, както и по-млади творци като Яна Любенова, Петко Недялков и Венцислав Марков.

 Както БТА писа, носител на Голямата награда „Свети Лука“ за 2024 г. бе Деян Веков. През годините призове от изложбата са получавали проф. Пламен Братанов, Иван Иванов – Ивани, доц. Деница Янева, Красен Бербенков, Боян Янев, Надежда Антова, Венцислав Марков, Иван Обретенов, Георги Кенаров, Цветана Векова.

Треньорът на Черно море Илиан Илиев определи група от 21 футболисти за домакинството на Левски в мач от 12-ия кръг на efbet Лига. От нея заради травми отпаднаха Димитър Тонев и Берк Бейхан, както и Уеслен Жуниор.

В групата на „моряците“ за двубоя са Пламен Илиев, Кристиян Томов, Цветомир Панов, Живко Атанасов, Асен Дончев, Росен Стефанов, Влатко Дробаров, Даниел Мартин, Жоао Бандаро, Васил Панайотов, Асен Дончев, Николай Костадинов Мартин Милушев, Давид Телеш, Андреяс Калкан, Жоао Педро, Филипе Кардосо, Николай Златев, Георги Лазаров, Селсо Сидни и Густаво Франса.

Срещата между „моряците“ и столичани е утре, 19 октомври, от 17:30 часа на стадион „Тича“. Билетите за мача са в продажба в мрежата на Ивентим. Те ще се продават и на касите на стадион „Тича“ от 13:15 часа.

БТА припомня, че заради двубоя във Варна ще има временни ограничения в движението на автомобили.

Главен рефер на мача ще е Васил Минев, а негови асистенти ще са Георги Тодоров и Тодор Вуков. Валентин Железов ще отговаря за ВАР с асистент Станимир Илков. Четвърти съдия ще е Любослав Любомиров, а съдийски наблюдател – Георги Йорданов.

Преди този двубой „сините“ са на първо място във временното класиране с 26 точки, а Черно море заема петото с 22 пункта в актива си.

Клуб за български танци „Настроение“ – Варна спечели Наградата на кмета на Община Търговище на тазгодишното издание на Националния фестивал на любителските клубове по танци „Джумалийско надиграване“. Грамотата и купата на отличените връчи основателят и главен организатор на форума Стамен Стаменов.

Тази година е четиринадесетото издание на танцовия форум, който дава възможност за среща и сцена за изява на самодейни състави от цялата страна. Поради дъждовното и мрачно време, събитието се състоя на закрито – в концертната зала на Младежкия дом в областния град.

Близо 300 танцьори от десет клуба за български народни танци участваха в „Джумалийско надиграване“. В Търговище те дойдоха от различни градове и села предимно в Североизточна България, но имаше и такива пропътували стотици километри, като например от далечен Благоевград.

Представянето им оценява тричленно жури от изтъкнати представители на фолклорното танцово майсторство: Стойчо Тончев – дългогодишен хореограф и преподавател в Националното училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев“ – Котел, Станимир Иванов – ръководител на Детски танцов състав „Северняче“ – Попово, и Велизар Василев – хореограф и артист-солист в ансамбъл „Тракия“ – Пловдив.

Организаторите отбелязаха, че съставите са се подготвили на много добре, танцували са на високо ниво за любители. Оценявайки индивидулното представяне на всяка от групите, бяха раздадени награди, сред които и такива за любимци на публиката, за най-оригинално изпълнение и за най-емоционално изпълнение.

Стефан Капитанов представи своята книга „Евксиноград – непремълчани истории” пред препълнената зала „Одесос” на Археологическия музей във Варна. 

Изданието съдържа спомени на Капитанов, който е бил управител на резиденцията от 1999 до 2011 г., както и много фотоси. По думите на редактора Юлиян Атанасов работата по него е отнела осем месеца и е била улеснена от записките, които авторът си е водил през времето, което описва. Издател е Петър Тодоров – „Морски свят“. 

Книгата е разделена на 12 части и започва с разказ за рода на Стефан Капитанов. След това авторът разказва за назначението си, както и за всички елементи от комплекса Евксиноград – от царския дворец, през лозята и избата, спортния комплекс, пристанището, крепостта „Кастрици“, старата чешма, както и за храма „Св. Димитър“, съграден през неговия мандат, който той счита за най-голямата си гордост. 

Пред БТА Капитанов каза, че когато е поел работата в Евксиноград, е намерил доста неща в резиденцията поизоставени. „Нямаше място, което да не сме подобрили и то благодарение на частни спонсори, но трябва да се знае, че не става без да си поискаш. Трябва да търсиш и да настояваш, само с писане на докладни не може“, добави той като уточни, че благодетелите са били основно от сектора на енергетиката, включително от АЕЦ „Козлодуй“. По думите му без тяхната подкрепа не е можело да се насмогне на работата, защото бюджетът не е бил голям.

Най-важното за поддържането на Евксиноград според бившия управител обаче са служителите. „Без екип това голямо съкровище не може да се поддържа. Хората са основният двигател“, смята Капитанов, но добавя, че е трябвало постепенно да научи работещите в резиденцията да я обичат. Заварил е 220 души персонал, но до края на мандата му са останали 130, защото по мнението му е нямало нужда от повече.  

Попитан кое е най-ценното в комплекса Евксиноград, Капитанов бе категоричен, че всичко в него е еднакво ценно. „Това е един ансамбъл, от който не можеш да отнемеш нещо или да отложиш ремонта на друго. Всичко функционира заедно като човешкия организъм“, посочи той. Според него сегашното състояние на комплекса е много по-лошо от момента, в който неговото управление е приключило с пенсионирането му. Припомни, че преди да си тръгне е започнал реализацията на европейски проект по програма за опазване на паметници на културата. „Целта беше да се направи реставрация, а не ремонт, но след това „разбиха“ проекта на десет по-малки и крайният резултат не беше този, който залагахме“, посочи Капитанов. Той не одобрява и поставянето на асансьори в царския дворец, защото счита, че не бива да правят промени в историческо място. 

Според него паркът, който е бил уникален, също е занемарен и като цяло отношението на държавата към опазването на Евксиноград днес почти не съществува. Това е предмет и на последната част в книгата му.  По време на премиерата, пред публиката бяха прожектирани фотоси от резиденцията и нейните колекции. 

Единадесетото издание на фестивала „Синелибри“ гостува във Варна от 18 октомври до 2 ноември. Домакин е Фестивалният и конгресен център. Програмата представя филми, вдъхновени от литературни произведения. 

Откриването е с политическата драма „Магьосника от Кремъл“ на Оливие Асаяс с Джуд Лоу и Пол Дейно. Продукцията от САЩ, Великобритания и Франция от 2025 г. е адаптация по едноименния роман на Джулиано да Емполи, удостоен с Голямата награда за роман на Френската академия за 2022 г. Историята разказва за руския режисьор и продуцент Вадим Баранов, който става политически консултант на изгряващия агент на КГБ Владимир Путин. 

В програмата са включени общо 16 заглавия. Сред тях е „Чужденецът“ на Франсоа Озон по едноименния роман на Албер Камю, който има номинация за „Златен лъв“ на филмовия фестивал във Венеция, както и номинация за наградата на публиката в Сан Себастиан през т.г. 

Ще бъде показан новият филм на Паоло Сорентино „Помилване“, носител на няколко награди на фестивала във Венеция т.г. – Купа „Волпи“ за най-добър актьор за Тони Сервило, три награди „Пазинети“ – за най-добър филм, най-добър актьор (Тони Сервило) и специална награда за Анна Ферцети, награда Arca CinemaGiovani за най-добър италиански филм и награда Brian за режисьора Паоло Сорентино. Сервило играе италианския президент Мариано де Сантис, убеден католик и опитен юрист, който е пред дилема дали да приеме закон за легализиране на евтаназията и да помилва двама души, отнели живота на своите партньори, докато се натъква на изплувало от миналото предателство на покойната му съпруга.

Варненската публика ще види и биографичната драма „Франц“ за писателя Франц Кафка. Продукцията е на Чехия, Полша, Германия, Франция и Турция. Режисьор е Агнешка Холанд. Филмът започва с детските години на Кафка в Прага и проследява живота му до смъртта му в Австрия след Първата световна война – от съзряването в сянката на авторитарния му баща през крепкото му приятелство с Макс Брод до сложните любовни връзки с Феличе Бауер и Милена Йесенска.

Във Варна ще бъдат прожектирани и два филма с участието на певицата Силви Вартан. Единият е игрален – „Мама и чудото на живота“, по действителната история на Ролан Перес, разказана в книгата „Майка ми, Бог и Силви Вартан“; другият е документален – „От любов“, е на Георги Тошев. Той разказва за живота и кариерата на родената в България звезда, покорила световните сцени, за успеха и съмнението, за аплодисментите и сълзите, за срещата с „Бийтълс“, за любовта и раздялата с Джони Холидей, за сбъднатите и несбъднати молитви. 

Сред другите заглавия, които ще предложи „Синелибри“ във Варна, са „Празненството“ с Уилям Дефо по едноименния роман на Панос Карнезис, комичната криминална мистерия на режисьорката Ребека Злотовски „Личен живот“ с Джоди Фостър и Даниел Отьой, „Три сбогувания“ по автобиографичния роман на италианската писателка и литературна критичка Микела Мурджа, „Далауей“ по романа „Цветя на мрака“ от Татяна дьо Роне, третиращ темата за изкуствения интелект, „Най-богатата жена на света“ с Изабел Юпер по мотиви от действителната история на Лилиан Бетанкур, наследницата на богатството на L’Oreal, „Голямата арка“, който има номинация в категория „Особен поглед“ на филмовия фестивал в Кан и номинация за най-добър международен филм от фестивала в Йерусалим. 

Програмата завършва с анимацията „Невероятният свят на господин Паньол“ на Силвен Шоме („Илюзионистът“, „Трио „Белвил“). Филмът пресъздава удивителния живот на драматурга, писател и режисьор Марсел Паньол, израснал в семейство от средната класа в Марсилия и превърнал се в един от най-изобретателните и плодовити творци в света от 30-те до 50-те години на миналия век.

Културата се прави от личности, от хората, които създават фундамента, и това са художниците, писателите и композиторите. Останалото са изпълнителски изкуства, създавани от актьори и музиканти, които може да са перфектни и изключителни, но те стъпват на основата – на творците. Това каза в интервю за БТА скулпторът Веселин Костадинов. Наскоро той подреди във Варненската градска галерия програмна изложба „40 години провокация в изкуството“.

Според Костадинов с обществен ресурс се финансират културни оператори, които създават събития, но те не са хората, които остават в историята на изкуството или на културата на един град. На практика средствата не достигат до истинските творци и според него това трябва да се промени, защото по този начин културата не се движи напред, а градът се провинциализира и не може да излъчи големия творец, зад чието име да застане. 

Той смята, че трябва да има квота за изпълнителските изкуства и отделно облекчен начин за кандидатстване на композитори, писатели и художници. „Всеки автор трябва да има сигурност. Той не може да е пристиснат до пода и да взима отношение по обществените процеси“, посочи скулпторът.

Според Костадинов съзнателно се срива и профанизира имиджа на художника в полза на лаици, които се обявяват за художници. Това е девалвация на ценностите, защото художникът учи, както лекарят, дълъг период от време. „Изкуството винаги е било стъпало, връзка между миналото и бъдещето. Това е процес на натрупване. Когато се изчерпи една сфера, естествено се минава в друга. Човекът и обществото трябва да изчерпят възможностите на фигуралното, за да стигнат по естествен път до абстракцията. Правенето на абстракция е проява и на свободата на човека“, каза още той. 

Следва цялото интервю с Веселин Костадинов – за финансирането на култура, за необходимостта от общуване между творците, за съвременното концептуално изкуство и неговото проявление в България, 

В изложбата Ви има текстове, които поставят фокус върху проблемите в културата. Смятате, че обществените ресурси се усвояват от културни оператори, които пишат проекти, а не от творците. Казали сте го преди повече от десет години, а сега така ли е? 

– Така е. Културата по принцип се прави от хората, които създават фундамента, и това са художниците, писателите и композиторите. Останалото са изпълнителски изкуства, дело на актьори и музиканти, които може да са перфектни и изключителни, но те стъпват на основата. Ние продължаваме да финансираме културните оператори, които създават събития, а аз не зная културен оператор да остане в историята на изкуството или на културата в един град. Култура се гради от художници, писатели, композитори. Такива има във Варна, но единици са, които получават някакви средства. 

Според Вас трябва ли средствата от фондовете да се използват за преживяване от културните дейци? 

– Виждам различни групи хора, които формират организации и „изпомпват“ тези фондове, и на практика те не достигат до истинските творци. Трябва някой да забележи това, защото по този начин културата не се движи напред. Градът се провинциализира и не може да излъчи големия поет или писател, зад чието име да застане. Спомнете си преди доста години, когато държавата, каквато и да е била, застана зад варненските художници, как физиономията на града се свързваше с „Вулкан“. 

Тези фондове също са начин държавата да застане зад творците. Имате ли идея какво може да се промени, за да бъдат по-полезни? 

– Да, аз съм присъствал на някакви опити да се прави обсъждане за тях, и виждам, че там присъстват посредниците, през които минават средствата за култура, но тях никой не ги познава. Трябва да има квота за изпълнителските изкуства и отделно за фундамента. Трябва да има облекчен начин за кандидатстване на композитори, писатели и художници. Единици са тези, които търсят финансиране оттам. Аз съм кандидатствал за моята изложба, но сто процента от средствата отново отиват за изпълнителите. Аз плащам данък за средствата, които съм разпределил, но не е желателно да си пиша хонорар. Тоест когато съм организатор – може, а когато съм автор – не. Голяма част от кандидатстващите са дружества и фирми, физическите лица са единици, а всъщност културата се прави от личностите. После обществото пита къде са личностите да коментират процесите в държавата, а те са изтласкани, защото се чудят как да оцеляват. 

Това е голям въпрос. Дали талантливите са по-скромни и не искат да се изтъкват и така биват изместени от по-напористите? На Вас налагало ли Ви се е да работите нещо друго, за да се издържате? 

– Авторът трябва да има някаква сигурност. Той не може да е пристиснат до пода и да вземе отношение по обществените процеси. На мен ми се е налагало да работя и друго, разбира се. Имаше период от около седем години, когато се опитвах да бъда на свободна практика, даже си наложих норма, мислейки че мога да направя двадесет пластики в месеца, но не се получава заради сложната обработка, която се изисква. В България пазарът на изкуство е труден и няма как човек да живее изцяло от продажба на произведения. 

В текст към творбата „Стената на плача“ в изложбата поставяте и проблема с липсата на пространство, което действа като клуб и изложбена зала за сдружението на варненските художници. Той е също отдавнашен и няма решение. Защо е така, според Вас? 

– Той стои и е в основата на загубата на Варна като Европейска столица на културата. Тогава се търсеха съветници в чужбина, а тук има достатъчно творци с европейски авторитет, които да рекламират града. Много е важно хората на изкуството да общуват помежду си. Някога имаше клубове на художници, на писатели. Когато ги няма и се налага принципа „разделяй и владей“, той действа в ущърб на всичко. Варна имаше две изложбени зали. Община Пловдив събори тяхната, но построи други две. 

Как намирате сегашния дружествен живот на варненските художници? Днес се открива годишната им изложба „Св. Лука“.

– Една такава изложба не може да привлече най-качествените автори, тъй като те са дистанцирани в някаква степен. Дружеството трябва да предложи някакви възможности на художниците, причина защо да участват. Трябва то да се бори за защитата им, за отстояване на авторските им права. 

Във Варна от няколко години се провежда форум за съвременно визуално изкуство „Буна“ с идеята, че градът може да се превърне в център на това течение. Как гледате на това събитие? 

– В сферата на дигиталните технологии и изказ нещата са отишли много напред и това, което се показва тук, е толкова остаряло. Аз съм виждал преди повече от десет години такива уникални прожекции върху фасадата на катедралата в Руан, които се правят през летния туристически сезон. Това е фантазия на много високо ниво, докато тук стават неща, финансирани от различни организации, но те са показвани на много места. Това е по-скоро мероприятие. 

Казвате, че винаги в изкуството трябва да има провокация. Тогава как определяте изкуството, в което я няма? Става дума за разликата между изобразително и концептуално изкуство ли? 

– Изкуството винаги е било стъпало, връзка между миналото и бъдещето. Това е процес на натрупване. Когато се изчерпи една сфера, естествено се минава в друга. Изкуството на идеите, на концепциите, би трябвало да е по-висша сфера на изразяване, както и абстракцията. Човекът и обществото трябва да изчерпят възможностите на фигуралното, за да стигнат по естествен път до абстракцията. За съжаление обаче при нас в България не съществува естественият път на натрупване, за да стигнем до тези процеси. Правенето на абстракция е проява и на свободата на човека, а при много автори се явява просто цапане. 
Аз самият вече си поставям по-различни пластични търсения, защото когато човек стигне до етап на изчерпане в някаква степен на възможностите, търси разширяване на периметъра и отива в друга форма на синтез. Това ще забележите и в изложбата ми, където няма толкова конкретика, колкото философия. 

Смятате, че българските творци не са извървели по естествен начин пътя до концептуалното изкуство, а е трябвало да „скочат“ там отведнъж? 

– Не бих направил такова обобщение, но когато човек се сблъска с европейското и световно изкуство вижда, че там има различно отношение към цвета и композицията, докато при нас се запазва дистанция от тези понятия. До развитие се стига след натрупване в автора, в обществото и в неговите потребности, също така в естетиката и дизайна. Например в един модерен интериор не би стояла добре фигурална живопис, колкото абстрактна. Говорим за фотореализъм, но във Франция това понятие е свързано с магичен реализъм, където художникът не просто рисува перфектно предмета, а закодира определени символи и кодове. 

Вие кога стигнахте до философията в своите творби? 

– Някога Стоимен Стоилов ми каза, че когато направя 120 работи, ще разбера за какво става дума, а аз щом направих 150-тата се сетих за неговите думи и не бях сигурен дали съм разбрал. Ако кажа, че съм стигнал до някаква точка, значи съм свършил като творец. Хокусай на 80 години си прави програма как ще стигне до съвършенството и я следва, но естествено съвършенството е един мираж, което важи и за художника. Аз самият не знам докъде мога да стигна. То ще е дотам, докъдето Господ ми позволи. 

Тази моя изложба не е точка. Тя е селекция на работи и ценности, които съм следвал във времето, и може би ги показвам за последен път. Част от тях ще бъдат унищожени, защото явно няма смисъл, след като обществото не припознава тези мои идеи. 

Кои неща смятате да унищожите? 

– „Стената на плача“, както и големите дървени работи, дори и най-новата сред тях, защото имам ограничени пространствени възможности да ги съхранявам. Бих ги дарил да стоят експонирани някъде, но засега няма интерес. Нещата в нашата сфера са много сериозни. Сякаш съзнателно имиджът на художника се срива и се профанизира. Има хора, които рисуват в някакви школи за няколко часа картинки и след това се обявяват за художници. Това е девалвация на ценностите, защото художникът учи, както лекарят, дълъг период от време.