От този понеделник съм номер 1 в ранглистата, наистина нещо неочаквано и съм много щастлив за това. Това каза днес във Варна при завръщането си от Великобритания шампионът по тенис на турнира „Уимбълдън“ при юношите Иван Иванов.  

Той бе посрещнат от деца от тенис-клуба му във Варна, от близки и приятели.

„Да, очаквах такова посрещане, бяха ми казали по телефона, но все пак такава обстановка е нещо уникално за мен и след такъв успех на „Уимбълдън“ е една привилегия да бъда тук“, заяви шампионът. Той добави, че трофеят е в един от саковете му и е обещал да го покаже на пресконференцията в четвъртък.

Оттук-нататък се подготвям да Откритото първенство на САЩ, също така в програмата ми има три чалънджъра тук, в България, в София през август и се готвя за тях, каза в отговор на въпрос Иванов.

Запитан дали е вярвал в триумфа когато е тръгвал за „Уимбълдън“ Иванов посочи, че успехът му е бил цел както на всеки един турнир, но на този е нещо незабравимо и уникално и би си го пожелал в едни от най-скъпите си сънища.

Той благодари на академията, че е го е довела до този турнир и до този успех, както и на всички български треньори, които са били до него.

В отговор на въпрос коя му е любимата настилка Иванов отговори, че може би оттук-нататък би си променил решението и от клей да каже, че е трева.

Да, без загубен сет, наистина не го осъзнах дори след финала, след като ми казаха, че съм спечелил турнира без загубен сет, добави победителят. Според него това наистина е нещо уникално, тъй като е имало много сетболи, които е успял и да стигне до победата в два сета.

Той разкри, че Рафаел Надал, от чиято академия е, го е поздравил за успеха във видеоразговор.

Запитан съжалява ли, че финалът на турнира не беше български Иванов коментира, че със сигурност би се радвал да е български. Двамата (бел.авт. с Александър Василев) сме много добри играчи, и двамата го заслужавахме, но финалът бе срещу американеца.

Искам да подобрявам играта си на твърдата настилка, тъй като това е една от мечтите ми – да играя добре и на Откритото първенство на Австралия, и на САЩ, заяви още младата звезда.

Запитан дали се чувства, че има сили да играе при мъжете на добро ниво Иванов каза, че все пак мъжките и юношеските турнири са нещо много различно.

„При мъжките трябва да си много по-дисциплиниран, много по-фокусиран, което сега се уча да правя на юношеските“, обобщи шампионът.

Община Варна е уведомена за започнала проверка от отдел „Икономическа полиция“ към Областната дирекция на МВР в крайморския град, съобщиха от администрацията.

Проверката е възложена от Районната прокуратура във Варна. Тя се отнася до административните процедури по издаването на Заповед № К-014/08.07.2025 г. и Заповед № К-015/08.07.2025 г., свързани с временното заместване на кмета на града.

Общинската администрация съдейства на компетентните органи и предоставя изисканата документация в срок, уточняват от пресцентъра на Общината.

На 11 юли изпълняващият длъжността кмет на Варна Павел Попов коментира обжалването в Административния съд на заповедта на Благомир Коцев, с която той е определен за негов заместник. „Трябва да кажа, че в част от сценария участват варненци, участват хора, които са призвани да представят своя град и които участват в опити за подмяна на волята на кмета Благомир Коцев“, каза тогава Попов. Според него атаката срещу неговото упълномощаване като изпълняващ длъжността кмет на община Варна се е оказала изключително последователна, целенасочена и имаща за цел подмяна на волята на законно избрания кмет.

Никой не е самотен остров в музиката. Това каза в интервю за БТА певицата и педагог Весела Морова, която проведе работилница по вокална импровизация „Ела в кръга“ в рамките на четвъртото издание на Q-Jazzfestival във Варна. Нейните възпитаници представиха акапелни изпълнения в последната вечер на форума, на сцената на рибарско селище „Карантината“ в квартал „Аспарухово“.  

Морова приложи в заниманията си форма на вокално обучение – групово пеене, която не е толкова позната у нас. „Всеки кръг, всяка песен е нещо уникално и спонтанно. Трябва да пееш красиво, да си точно в ритъма, да не се разсейваш. Много е хубаво, че в този метод се тренира потапянето в момента и откъсването от електронните устройства, защото цялото ни съвремие е едно безкрайно разсейване със стимули. Тук си сред хората и общуваш“, каза тя.

Като преподавател в Музикалната академия Морова смята, че за образованието на джаз певците е добре те да учат инструмент и да знаят теорията, защото джазът не е много лесна музика. „Всяка импровизация се базира на някаква структура. Ако искаш тя да е върху блуса, трябва да знаеш неговата схема. Също така импровизацията си има „език“ – срички, думи. Понякога е измислен език, но пак трябва да мине през тялото, всеки да го е преживял няколко пъти. Джаз не се преподава трудно, когато има хора, които искат да го учат, когато тази музика им създава искра, защото от нея тръгва всичко, важна е личната мотивация. В основата е интерпретацията, вариацията – да направиш своя тази песен. Джазът позволява това. Импровизацията идва вече на следващ етап“, обясни тя.

Певицата изрази мнение, че изискването за изпълнение само на авторска музика на Q-Jazzfestival, наложено от организаторите, силно стимулира младите хора и е формула, която работи за цяла България, защото на повечето фестивали се търсят повече елементи, които клонят към шоуто и популярната музика. Изискването за авторски джаз е най-ценното на този фестивал. Всеки творец, който иска да излезе от стандартите, се чувства окрилен на такава сцена. Важно е също композициите да се свирят на подобно място, за да се усетят извън студийните записи, допълни тя.

Следва цялото интервю с Весела Морова за груповото пеене, неговата история и приложение, за обучението в джаз, за сцените за авторска музика у нас. 

Какви бяха целите, които си поставихте при заниманията с младежите в работилницата „Ела в кръга“?

– Реших да предизвикам не само себе си като педагог, но и всички участници с една по-особена форма на обучение – да го наречем музикално споделяне, която не е толкова позната у нас. Това е груповото пеене. Учихме за музиката в група, но не толкова на теория, а как да усещаме ритъма с тялото си, да чуваме гласа си, слушайки същевременно и останалите. Да имаме усещане за музикална хармония, бидейки само с певци около себе си. Целта е да се развият уменията за ритъм и задържане на един пулс, което не се акцентира много в нашето образование. Учихме също как да бъдат отворени ушите на певеца, защото когато той излезе с група, му трябват тези умения за активно слушане. 
Никой не е самотен остров в музиката. Този кръг не е измислен от мен. Това е прастара форма на споделяне на музика още от племената в Африка. Както знаем, джазът е дошъл именно от синтеза на африканските ритми и ритуални практики. В тях има много пеене в кръг, където всеки допринася с някаква партия. Там е много развита формата „въпрос и отговор“, където един лидер задава тема и хорът отговаря. Този принцип се използва в цялата съвременна поп музика в Щатите. Говорим за поп, соул, ар енд би, всичката съвременна музика всъщност е на афроамериканска основа. 

Накрая на работилницата младежите представиха акапелно своята работа на сцената на Q-Jazzfestival. Защо избрахте този начин на изява? 

– Реших, че в духа на фестивала и на този вид вокално обучение ще бъде само акапелното представяне. Понякога, когато ограничиш изразните средства, е много по-интересно. Разполагаш само с няколко гласа и възможността да направиш нещо с тях. Това мотивира много повече креативност във всички, защото вече нямат инструмент, на който да се облегнат. Иначе ползваме пиано в процеса понякога, за да може като хармоничен инструмент на него да се демонстрират интервали, акорди, да се научим веднага да повтаряме един тон. Чух това упражнение наскоро. Аз постоянно се включвам в работилници, майсторски класове с професионалисти, които са развили този метод на обучение до невероятни висоти. Тази нишка тръгна още от образованието ми в САЩ, защото всички певци, които учат импровизация, минават и през това и са запознати с него. То се установява с Боби Макферин, който създава през 1980-те години неговия оркестър Voicestra. Това са 12 човека, които той дирижира като вокален бенд. Имат няколко албума. Терминът „пеене в кръг“ идва оттам. Един човек е диригент, раздава партии на различни групи от кръга. Установява се ритмична рамка, някой импровизира, диригентът има право да спира, да променя динамиката. Става точно „песен на момента“ и това е, което исках да постигнем в нашата работилница, макар че за три дни с хора от всякакви нива не е лесно, то се учи с години и от преподавателите. Според мен направихме максимума. Много съм благодарна на участниците, че ми се довериха и имаха търпение, защото понякога има тишина, вдъхновението не идва толкова бързо. Ние буквално „дърпаме“ нотите от въздуха. 

Допускат ли се импровизации в този вид изпълнение или всичко е много добре репетирано и се повтаря на сцената? 

– Всеки кръг, всяка песен е нещо уникално на момента, спонтанно. Ние правим кръгове в залата за репетиции, но това на сцената няма нищо общо. Репетираме да ни идват идеите по-бързо и всеки да може да задържи една партия – да го направиш с едно просто мотивче пет минути се оказва не толкова лека задача. Трябва да пееш, все едно е музиката на живота ти в момента – това е твоето бебе. Да пееш красиво, да си точно в ритъма, да не се разсейваш. Много е хубаво, че в този метод се тренира потапянето в момента и откъсването от електронните устройства. Цялото ни съвремие е едно безкрайно разсейване със стимули. А тук си сред хората и влизаш в един вид общуване. Има упражнения по двама, в които те трябва да се гледат непрестанно, да поддържат контакт с очи и да импровизират един с друг, което също спомага да общуват, да взимат идеи един от друг, да се мотивират. 

Значи всяко изпълнение е уникално и не може да се повтори? 

– Така е. Това са идеите на момента, така че каквото сме направили, остава там, на сцената на „Карантината“. 

Като става дума за обучение, как се преподава и учи джаз? Джазът е символ на свобода, а образованието свързваме по-скоро с вкарване в рамки. 

– Дори и големи джазмени казват, че понякога образованието може и да пречи, защото създава готови модели и по някакъв начин ти намалява креативното мислене. Аз не смятам така. За мен е освобождаващо певците да се учат например на инструмент, да знаят теорията, защото джазът не е много лесна музика. Всяка импровизация се базира на някаква структура. Ако искаш да импровизираш върху блуса, трябва да знаеш неговата схема. Също така импровизацията си има „език“ – срички, думи. Понякога е измислен език, но пак трябва да мине през тялото, всеки да го е преживял няколко пъти. Най-важно е да чуваме, да сме в тоналност. Всички тези умения помагат и когато пеем песни. Джаз не се преподава трудно, когато има хора, които искат да го учат. 

Явно когато имат и добра базова музикална подготовка? 

– Те могат да я създадат и впоследствие, стига тази музика да им създава искра, защото от нея тръгва всичко. Всеки глас може да се шлифова, от малък да стане голям, от голям да стане по-прибран, да научи различни цветове – това е възможно. Най-важна е личната мотивация и какво слуша човек. Знаем, че джаз стандартите са едни кратки теми, които са написани по определен начин, учат се така, но после никой не ги изпява със същите ноти. В основата е интерпретацията, вариацията и това се опитвам да предам на моите ученици в Музикалната академия – да интерпретират в зависимост от темата, мелодията, да направят своя тази песен. Джазът позволява това. Импровизацията идва вече на следващ етап. 

Как намирате формулата на Q-Jazzfestival във Варна – сцената на брега на морето с гледката към светлините на града, краката в пясъка, доброволците, джаза на младите? 

– Сцената е хипнотизираща, гледката също. Вече бях няколко пъти като публика и усещането е неповторимо. Просто сядаш, слушаш и не искаш да си тръгнеш. Към формулата прибавям авторския джаз, който организаторът Дарин Сотиров е наложил с годините и се радвам много, че той държи на това, защото много често фестивалните организатори по-скоро клонят към шоу елементите и искат да има групи, които да са от по-популярната страна на нещата. Тук въобще не става въпрос за популярна музика в смисъла да звучи по-смилаемо. Това силно стимулира младите хора и затова мисля, че е формула, която работи за цяла България. Изискването за авторски джаз е най-ценното на този фестивал, както и всички млади доброволци. Цялата картинка е много динамична, междупоколенческа и всеки творец, който прави авторска музика и иска да излезе от стандартите, се чувства окрилен на такава сцена. Чух прекрасни неща и от колегите, които гостуваха във Варна. 

Като преподавател виждате ли порив у младите да правят авторска музика? Сигурно е достатъчно труден преходът от академията към професионална реализация, в този момент те осмеляват ли се да мислят за собствено творчество? 

– Да, трудно е и не само в България. Живяла съм в САЩ и повечето музиканти, които наистина се ориентират към писането, трябва да са готови за още две-три странични професии, за да имат източници на приход. Тоест ако искаш да си само музикант, трябва да разшириш свиренето си, да си готов да изпълняваш не само собствена музика. Ако искаш да правиш само авторска музика, трябва да имаш и други професии. Според мен у нас има сцена за авторски джаз, в София има много клубове, които са добре настроени към тази музика. Публика също има, макар и не много, но тя никога не е била огромен процент от населението. Човек трябва да е готов за всякакъв отговор от публиката когато застава със своя продукт, с цялата си личност. Аз много се възхищавам на творците, които пишат музика и съм работила с много такива, винаги се радвам да изпълнявам нечии произведения. Голяма тръпка е и понякога оценката за артиста не е чак толкова на преден план. Важно е мястото за изява на фестивал като Q-Jazz, защото тази музика трябва да се свири, да се усети извън студийните записи. 

На какво се дължи това, че джаз музикантите влизат в различни формации, където се изявяват по-често, отколкото да създават устойчиви във времето групи с постоянен състав? 

– Това наблюдение е правилно. От една страна добрите музиканти, които с по-малко репетиции ще успеят да бъдат част от много видове групи, са малко. От друга всеки има по няколко лица и същности. Някой може да свири задълбочен меланхоличен джаз, но да иска и да „избухне“ в латино група. Може би има и финансов елемент, заради повече участия и изяви. Освен това повечето музиканти са приятели и за тях е удоволствие да свирят заедно в различни формати. 

Весела Морова е джаз вокалистка, радио журналист и преподавател по пеене и импровизация. Завършва образованието си в Clark University, САЩ през 2009 г. и след това изучава джаз пеене в Berklee College of Music. От 2014 г. до 2016 г. се обучава при Даниела Станкова и е асистент-преподавател в училище за певци „Д Старс“. През 2021 г. се сертифицира и като вокален педагог по системата Somatic Voicework, участва и в обучителни програми на световно-признатия изследовател на гласа Йохан Съндбърг (Johan Sundberg). След няколко години като хоноруван преподавател в АМТИИ „Асен Диамандиев” – Пловдив, поема свой клас студенти в НМА „Панчо Владигеров” – София, като там получава и магистърска степен по поп и джаз пеене при проф. д-р Стефка Оникян. Поддържа и активна сценична и звукозаписна кариера като джаз вокалист – лидер и солист в комбо състави и биг бендове. До 2024 г. е член на уникалната по рода си българска акапелна група „Спектрум”. От няколко години води работилници по групова вокална импровизация и трениране на музикални умения у певци.

Движението през тунел ,,Витиня“ на автомагистрала ,,Хемус“ ще е двупосочно в тръбата за Варна до 10:00 ч. на 18 юли, петък. Това съобщиха от пресцентъра на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) и припомниха, че преминаването в тръбата за София е ограничено поради ремонтни дейности, започнали на 14 юли.

От АПИ призоваха шофьорите да карат внимателно, да спазват правилата за движение и ограничението на скоростта и да не предприемат рискови изпреварвания, с които застрашават безопасността на останалите пътуващи. Всички граждани и транспортни фирми могат да получават информация за актуалната пътна обстановка от интернет страницата на АПИ, както и по всяко време от денонощието на телефон 0700 130 20.

Вчера от пътната агенция информираха, че движението през тунел „Витиня“ на автомагистрала „Хемус“ ще се осъществява двупосочно в тръбата за Варна до 10:00 ч. в сряда. 

Общо 58 ученици реализираха лятната си практика в различни отдели на „Водоснабдяване и канализация – Варна“ (ВиК) ООД, съобщиха от пресцентъра на водоснабдителното дружество. Част от стажантите са на практика в компанията вече за втора година с програма за надграждане на вече наученото и задълбочаване на практическите знания в основните направления от дейността на водния оператор.

В рамките на нормативно определените две седмици лятна практика, възпитаниците от 11-и клас на Професионалната гимназия по строителство, архитектура и геодезия във Варна, които бяха на стаж и миналата година, този път преминаха детайлно обучение във „Водомерно стопанство“, което приключи и с практическо задание. Те се запознаха с видовете водомери и техните характеристики, преминаха през обучение за точното им отчитане, запознаха се с уредите за калибриране. Единайсетокласниците научиха и как се ремонтират средствата за измерване – разглобяване, подмяна на части, сглобяване.

Десетокласниците от специалност „Водно стопанство“ от гимназията се запознаха с дейностите на отделите „Паспортизация“, „Канализация“, „Проектиране“, „Помпена станция“ и др. Голям интерес предизвика модерната диспечерна зала, където научиха как се откриват, проследяват и отстраняват проблеми във водопреносната система. Ученици от Професионална гимназия по химични и хранително-вкусови технологии в града имаха възможност да наблюдават работата на Лабораторния изпитвателен комплекс във „ВиК – Варна“ ООД и да научат тънкостите при вземане и изследване на пробите на водата, както и да се запознаят с изискванията за съдържанието на питейната вода.

На летен стаж във „ВиК – Варна“ ООД бяха и ученици от Професионална гимназия по компютърно моделиране и компютърни системи, които наблюдаваха управлението на процесите в Пречиствателна станция – Варна и се запознаха с дейностите в IT отдела на дружеството.

От компанията припомнят, че ръководството на дружеството започна кампанията за активна работа с възпитаниците на професионалните гимназии във Варна преди две години. Крайната цел е осигуряване от една страна на работни места за завършващите средното си образование и от друга – подмладяване на екипа на ВиК – Варна и гарантиране на експертния му капацитет в бъдеще.

През миналата година управителят на дружеството инж. Веселин Русев съобщи, че „ВиК – Варна“ ООД разработва стипендиантска и стажантска програми, за да може да привлича млади кадри.

Установените от Министерството на туризма при проверките по плажовете нарушения намаляват, каза днес във Варна Иван Виделов, директор на Дирекция „Контролна и инспекционна дейност“ във ведомството. Той участва в съвместна акция на министерството и други институции в курорта Златни пясъци.

Виделов каза, че горе-долу от 10 обекта един е с някакво нарушение. Ние следим основно чистотата на плажната ивица, наличие на спасители и медицински лица, и тези нарушения намаляват, обясни той. Според него подобрението в това отношение е и по Северното, и по Южното Черноморие.

В отговор на въпрос Виделов каза, че към настоящия момент на много малко места са забелязва неспазване от концесионерите на изискването за свободна зона на плажа. По думите му, тъй като установеното неспазване е минимално, трябва да бъде установено с геодезическо заснемане. Той обаче уточни, че трябва да се има предвид, че и самото море, и плажът всяка година са различни.

За съжаление има нарушения с автомобили по пясъчни ивици, засилили сме проверките и за това, включително с полицията, коментира още Виделов. „Има такива нарушения, съставят се актове, нарушенията са предимно по неохраняеми плажове“, посочи той и допълни, че хората си правят състезания по плажа. Той изрази надежда тези нарушения да се прекратят, тъй като санкциите не са малки.

В момента продължават съвместните акции на различни институции по цялото Черноморие, каза още експертът и допълни, че при проверките в курорта Златни пясъци участват представители на Министерството на туризма, Комисията за защита на потребителите, Икономическа полиция, Регионалната здравна инспекция, Националната агенция за приходите и Община Варна.

Както и при предишни проверки и сега в момента, в който акцията стартира, започнаха масово да затварят обекти, които са тук на алеята, явно се притесняват от акцията, коментира Виделов. Той посочи, че при проверката до момента от НАП не са установили неиздаване на касов бон и явно се върви към някакво подобрение. Най-честите нарушения отново са етикети, на които няма надписи на български език, фалшиви стоки и др., но като цяло те намаляват, отбеляза още той.

Проверките ще продължават до края на летния сезон с различен интензитет.

Комиксът „Битката при Варна. Битка на народите през 1444 г.“ се представя в галерията на Читалище „Просвета 1927“ в квартал „Аспарухово“ във Варна, съобщи за БТА авторката Елена Владова. Това е първата му среща с публиката, която освен печатното издание, може да види и 12 експозиционни пана с репродукции, допълни тя. 

Това е четвъртият документален комикс на Елена Владова като сценарист и Николай Русев като художник. Съдържанието проследява основните събития, довели до битката при Варна на 10 ноември 1444 г., и разказва за главните действащи лица в нея. В този епичен сблъсък се решава съдбата на балканските народи, които попадат под османска власт. Европейската войска, предвождана от крал Владислав Варненчик и унгарския пълководец Янош Хуняди, е разгромена от османските войски на султан Мурад II, припомни авторката. Изданието завършва с избрани цитати и кратки откъси от исторически извори, които свидетелстват за мащабите и отзвука на събитието в Средновековна Европа. 

В разработването на сценария на комикса консултант е бил историкът д-р Невян Митев, който работи в Парк-музей „Владислав Варненчик“ от 2012 до 2023 г., като през последните 3 години от периода е негов директор. Изданието „Битката при Варна. Битка на народите през 1444 г.“ излиза с подкрепата на Фонд „Култура“ на Община Варна като част от проекта „Полша и Варна“. 

Първият комикс на Елена Владова и Николай Русев е за раннохристиянския манастирски комплекс в местността Джанавара край Варна. Вторият – „Тайната на Котис I“, те правят за конкурс в чужбина. Той има версии на български и английски език. През 2024 г. излиза „Варненският халколитен некропол“, който е посветен на 80-годишнината от рождението на археолога Иван Иванов, направил голямото откритие на обекта. Той също е придружен от експозиционни пана. След премиерата му в Археологическия музей във Варна, изложбата с тях е гостувала в Историческите музеи в Добрич, Генерал Тошево, Каварна и културен център „Двореца“ в Балчик.  

Както БТА писа, през 2024-та в  Парк-музея на бойната дружба „Владислав Варненчик“ бяха отбелязани тържествено 580 години от битката при Варна. 

Министерството на туризма извършва цялостна проверка на курортен комплекс Златни пясъци, съобщиха от ведомството.                

Съвместни екипи на министерството, Комисията за защита на потребителите, Икономическа полиция, Регионалната здравна инспекция, Националната агенция за приходите и общината проверяват за цялостното предоставяне на туристическата услуга и спазване на всички наредби и закони.

Междинни резултати от акцията се предвижда да бъдат предоставени на медиите днес в 11:30 часа. 

Съдът във Варна уважи искане на Окръжната прокуратура в града и определи мярка за неотклонение „задържане под стража“ за 48-годишен мъж, който е привлечен в качеството му на обвиняем за две престъпления – държане без надлежно разрешително на високорискови наркотични вещества с цел разпространение и за отглеждане на растения от рода на конопа. Това съобщиха от пресцентъра на държавното обвинение в крайморския град.

Наркооранжерията бе разкрита на 11 юли 2025 г. При специализирана операция в къща в село Аврен бяха открити няколко помещения, оборудвани за отглеждане на растения от рода на конопа. От тях са иззети общо 461 стръка марихуана в различен стадий на растеж, както и специфично оборудване.

Освен засадените растения, при процесуалните действия са намерени общо 1129,95 грама суха тревиста маса и общо 1040,76 грама кокаин.

В апартамент, използван от задържания, са намерени и иззети 562 патрона и 2 запалки за ръчни гранати.

Работата по документиране и доказване на извършените престъпления продължава под ръководството и надзора на прокурор от Окръжната прокуратура във Варна.

Определението подлежи на обжалване пред Апелативния съд.

Специалното отношение към българската музика се дължи на три фактора. Единият е ритмическото богатство, вторият е енергията, която носи като настроение, и третият е дълбочината. В нашата музика, когато се свири наистина със сърце, има една много особена духовност, която е типична за региона ни и това въздейства върху хората на всякакво ниво. Това е нашата идентичност, нашият генетичен код. С него сме интересни. Никога не бива да го забравяме. Духовността е наистина един основополагащ елемент в нашето изкуство. Това сподели в интервю за БТА китаристът и преподавател Георги Василев, който представи проекта Balkan Moods на фестивала „Варненско лято“ заедно с колегите си Теодосий Спасов – кавал, Димитър Иванов – 10-струнна китара, Атанас Уркузунов – китара, и Ирина-Калина Гудева – контрабас и глас.

Според него музиката е изкуство на комуникация – да предадеш някакво усещане, мисъл, чувство, а когато човек е готов да го приеме, той винаги реагира положително. „Светът вече е различен, не се разграничават строго стилистически нещата. Хората са много отворени към нови неща, стига да са качествени, разбира се. Аз винаги съм се стремял в това, което правя, да присъства понятието вкус. Той се формира цял живот със слушане, контакти, обмяна на опит“, каза още той, като добави, че границата с кича не е написана с червена линия, просто човек трябва да я чувства.

По думите на Василев, който живее и работи в Швейцария, интересът към китарата се увеличава в световен мащаб. Има хора, които смятат, че класическата китара е много изолиран инструмент, но това, че е хармоничен, дава голяма свобода и поле за създаване на проекти. Има много фестивали, предназначени за класически китаристи в международен мащаб и те могат цял живот да практикуват професията си, без да са зависими от оркестри, сцени за камерна музика или импресарии. „Когато музикантът е на достатъчно високо ниво, амбициозен, образован и знае как да управлява кариерата си, може с китарата да има много плодотворен живот. Надявам се в бъдеще това изобилие от възможности за младите хора да продължи, за да могат да реализират мечтите си и да са щастливи със своя избор да станат музиканти“, добави Василев.

Следва цялото интервю с Георги Василев – за проекта Balkan Moods („Балкански настроения“), премиерната им изява в България, албума, който са издали наскоро, както и за вплитането на български фолклор в съвременните композиции, обучението и реализацията на китаристите, начина на съществуване на оркестрите в Швейцария. 

От колко време работите заедно с останалите музиканти в Balkan Moods?

– Формацията Balkan Moods съществува от есента на 2024 г. Имахме турне в Швейцария, а сега сме за първи път в България. Много се надявам да се задържим като състав, имаме предвидено участие за догодина на Guitar Art Festival в Белград, където ще направим и майсторски класове. Работим и за организирането на концерти из Европа, по-скоро в Швейцария и Франция, които са по-близки за нас като транспорт и логистика. 

Как се събрахте? 

С Калина (Ирина-Калина Гудева) от 35 години сме партньори и свирим заедно. С Димитър Иванов се познаваме от 20 години (той е бил ученик на Василев – б.а.), с Атанас Уркузунов – също. С Теодосий Спасов се запознахме съвсем скоро. Идеята за проекта е от три години и е на Димитър Иванов. Ако той не беше помечтал, може би нямаше да се случи. 

Каква беше неговата идея – да се направи ансамбъл с 10-струнна китара ли? 

– Той се специализира в този инструмент преди няколко години и се изразява чрез него в момента. Това е вид китара, която има баритонов аспект. Заради по-ниските струни се доближава до регистъра на контрабаса и в някои случаи е много полезна. Освен това като звучене има друг вид резонанс. Не мога да кажа, че е копие на лютнята, но на подобен принцип позволява най-различни настройки в зависимост от тоналността на пиесата, която се свири. Може да се променят нотите по най-ниските четири струни като настройване и по този начин се получават допълнителни резонанси, а високите струни вибрират „по симпатия“ и придават едно допълнително звучене. 

Как работите заедно във формацията, как репетирате композициите, много от които са ваши авторски? 

– Понеже сме малко разпръснати, най-ефикасната форма за работа е да се направят аранжиментите и да се изпратят. Сега вече имаме достатъчно материал, референция кой какво е правил, въпреки че това не е затворена строго определена форма на музициране. Има части, в които импровизираме. В това, което чухте във Варна, имаше моменти с импровизации. Има части в пиесите, предвидени за Теодосий, в които е напълно свободен. Аз също имах кратки импровизации. Всичко идва на момента, в зависимост от обстановката, атмосферата, вдъхновението. И тъй като аз съм родом от Варна, имаше много приятели и колеги в публиката, и бе огромно удоволствие да свиря за тях. 

Музиката, която свирите, е доста модернистична, различна интерпретация на фолклора. Според Вас бяха ли подготвени хората какво ще чуят? Как усетихте рефлекса на варненската публика и имаше ли разлика спрямо швейцарската?

– Може би интересното на този проект е, че не може да се вкара в рамката фолклор, джаз или класическа музика, а се получава нов неочакван стил. За мен в това е красотата. Той ни дава голямо поле за развитие на нашите идеи. Колкото до публиката, мисля, че хората са еднакви навсякъде. Когато има емоция, дълбочина в свиренето, внимание към тях, те винаги реагират. Защото всъщност музиката е изкуство на комуникация – да предадеш усещане, мисъл, чувство. И когато човек е готов да го приеме, той винаги реагира положително. 

Лесна ли е реализацията на един подобен албум, как стига той до своите слушатели? 

– Все още не мога да отговоря, защото той излиза сега, ще видим каква съдба ще има. Искам да му пожелая попътен вятър, защото за мен това беше много хубаво преживяване, добър опит, свързан с положителни емоции, много светла енергия, мисли и усещания. За мен самият процес на създаване на албума е по-интересен от другите аспекти, които следват и също са много важни. Интересен е самият креативен процес – да се започне от нула и да се стигне до нещо, което държим в ръцете си. Имахме много малко време да запишем албума, буквално няколко часа, и свирихме по два-три пъти пиесите, което е недостатъчно, ако човек трябва да мисли нещата в детайли. Обаче след това записахме и концерта ни в същата зала в Саксон, която функционира и като студио. Оказа се, че заради хората срещу нас енергията е по-комуникираща и затова в албума влязоха пиеси във версиите от изпълнението на живо, като например „Силистра рок“ на Теодосий и „Грозданка“ в аранжимент на Любомир Денев. 

Този микс от джаз, фолклор и класическа музика характерен ли е за Вашата музика или е нещо ново? 

– Не е ново. Ние отдавна експериментираме с различни стилове и естетики. Според мен това е красотата на нашата професия, когато сме на етап в живота си, в който може да излизаме извън утвърдените рамки. Той и светът вече е различен, не се разграничават така строго стилистически нещата. Хората са много отворени към нови неща, стига да са качествени разбира се. Аз винаги съм се стремял в това, което правя, да присъства понятието вкус. Той се формира с времето, със слушане, контакти, обмяна на опит, и е нещо много важно. Както казва Теодосий, в някои стилове може да свириш прекрасно и само за три секунди да излезеш извън рамката и да стане кич. Ето това е границата, която се стараем да не преминаваме. Тя не е написана с червена линия, но просто човек трябва да я чувства. 

Смесването на музикалните композиции с български фолклор и етно елементи продължава ли така добре да се котира на Запад? 

– Абсолютно. Аз съм много изненадан какъв интерес има, какво уважение. В класа си имам студенти, които не знаят за България, но познават Иво Папазов, той за тях е Господ като музикант и аз споделям това мнение. Познават и Теодосий Спасов. Според мен това специално отношение към нашата музика се дължи на три фактора. Единият е ритмическото богатство, вторият е енергията, която носи като настроение, и третият е дълбочината. В нашата музика, когато се свири наистина със сърце, има една много особена духовност, която е типична за региона ни и това въздейства върху хората на всякакво ниво. Никога не бива да го забравяме. Духовността е наистина един основополагащ елемент в нашето изкуство.

Смятате ли, че е хубаво композиторите ни да продължават да смесват този наш роден елемент в съвременната музика, която създават, колкото и тя да е новаторска? 

– Не само смятам, аз съм убеден. Това е нашата идентичност, нашият генетичен код. С него сме интересни. 

Вие имахте и майсторски клас в Лятната музикална академия на фестивала „Варненско лято“. Какво е мястото на класическата китара в съвременната музика?

– Има хора, които смятат, че класическата китара е много изолиран инструмент. Ако се има предвид обаче, че той е хармоничен и на него може да свири мелодия, хармония, акомпанимент, това дава голяма свобода и поле за създаване на проекти. Освен това много важно е, че за разлика от други инструменти, класическата китара е самодостатъчна. Има много фестивали и сцени, предназначени за класически китаристи в международен мащаб и те могат цял живот могат да практикуват професията си, свирейки там. Това за мен е голямо богатство. Не са зависими от оркестри, сцени за камерна музика или импресарии. Има изградена система от фестивали в международен план, особено в наши дни с тези лесни комуникации. Когато един класически китарист е на достатъчно високо ниво, амбициозен, образован и знае как да управлява кариерата си, той може с този инструмент да има много плодотворен и щастлив живот на музикант. 

Това означава ли, че не е намалял интересът към инструмента във времето? 

– Напротив, увеличава се и съм изненадан да констатирам, че е в световен мащаб. Попадал съм на статистики, които твърдят, че китарата е най-свиреният инструмент, заедно с пианото, като разбира се в това число влиза и електрическата китара. Не знам дали има друг инструмент, който дава такава голяма палитра от възможности за реализация. Има хиляди лица и форми на изразяване, да не говорим за работа с ефекти. Всички нови технологии помагат китарата да се използва като оркестър. 

Говорите и за интерес от страна на младите хора да учат китара? 

– Доколкото знам има чакащи листи с кандидати в Швейцария за Консерваторията и дори за музикалните училища, много деца искат да учат китара. Това е изненадващо. Може би е плод на високо информираното общество, в което живеем днес с много лесни форми на комуникация. Всички мои студенти, завършили в последните 25 години, работят като китаристи и това е много красиво. 

Оркестровите инструменти също имат възможности за реализация, но там конкуренцията е огромна. В конкурси за концертмайстор има над двеста кандидати от целия свят. Добре, че има и много оркестри. Надявам се в бъдеще това изобилие от възможности за младите хора да продължи, за да могат да реализират мечтите си и да са щастливи със своя избор да станат музиканти. 

Кой издържа оркестрите в Швейцария? 

– Големите оркестри си имат субсидия от държавата, от кантона, комуната, в която са. Също имат и абонаменти, спонсори, обикновено банките или големи международни организации. Това всъщност са едни много добре организирани предприятия, имат си департамент, който се занимава с маркетинг и търсене на финанси за определени проекти. 

Всеки китарист ли трябва да мине през класическата китара и тогава да продължи с другите й форми и кога идва този момент – в академията ли? 

– Хората все още днес разделят китарата на джаз, електрическа и класическа, а трите се свирят по един и същи начин, с един строй. Разбира се техниките са различни, човек трябва да познава ефектите, стилистичните особености, но базата – „азбуката“, е една и съща. Това е като при писането. Дали ще творим проза, поезия или драма, ние имаме нужда от българския език и буквите. 

Дошло е според мен време вече всички тези особености да се изучават от ранна детска възраст, за да не се стига дотам зрели хора на двадесет години да нямат елементарни представи за хармония и нейното използване в практиката. Това е нещо, което много застъпваме в последните години, за да дадем шанс на тези деца да са толкова поливалентни, че да правят всичко, което им харесва. Лично аз бих казал, че е добре да се почне на китара с нормални струни, защото звукоизвличането е нещо много важно. На електрическата китара звукът се получава сравнително по-лесно. Ако човек започне да възпроизвежда само с пръстите си, той има друга чувствителност и настройка за слушане.

Георги Василев е родом от Варна. Завършил е Киевската и Женевската консерватория, учил е хорово дирижиране при Мишел Корбо, композиция и оркестрация при Жан Балиса. Специализирал е в Кралската академия в Копенхаген и е завършил с диплома за концертиращ солист при Инголф Олсен. Носител е на първи награди от големи европейски конкурси като „Мария Каналс де Барселона“ в Испания и CIEM в Швейцария. Бил е солист на Оркестъра на Романска Швейцария, Кралската датска филхармония, Австралийския камерен оркестър. Записва за най-големите музикални компании, изнася рецитали в Европа, Бразилия, САЩ и Австралия. От 2001 г. преподава китара в Музикалната академия в Лозана/Сион.