Културата се прави от личности, от хората, които създават фундамента, и това са художниците, писателите и композиторите. Останалото са изпълнителски изкуства, създавани от актьори и музиканти, които може да са перфектни и изключителни, но те стъпват на основата – на творците. Това каза в интервю за БТА скулпторът Веселин Костадинов. Наскоро той подреди във Варненската градска галерия програмна изложба „40 години провокация в изкуството“.

Според Костадинов с обществен ресурс се финансират културни оператори, които създават събития, но те не са хората, които остават в историята на изкуството или на културата на един град. На практика средствата не достигат до истинските творци и според него това трябва да се промени, защото по този начин културата не се движи напред, а градът се провинциализира и не може да излъчи големия творец, зад чието име да застане. 

Той смята, че трябва да има квота за изпълнителските изкуства и отделно облекчен начин за кандидатстване на композитори, писатели и художници. „Всеки автор трябва да има сигурност. Той не може да е пристиснат до пода и да взима отношение по обществените процеси“, посочи скулпторът.

Според Костадинов съзнателно се срива и профанизира имиджа на художника в полза на лаици, които се обявяват за художници. Това е девалвация на ценностите, защото художникът учи, както лекарят, дълъг период от време. „Изкуството винаги е било стъпало, връзка между миналото и бъдещето. Това е процес на натрупване. Когато се изчерпи една сфера, естествено се минава в друга. Човекът и обществото трябва да изчерпят възможностите на фигуралното, за да стигнат по естествен път до абстракцията. Правенето на абстракция е проява и на свободата на човека“, каза още той. 

Следва цялото интервю с Веселин Костадинов – за финансирането на култура, за необходимостта от общуване между творците, за съвременното концептуално изкуство и неговото проявление в България, 

В изложбата Ви има текстове, които поставят фокус върху проблемите в културата. Смятате, че обществените ресурси се усвояват от културни оператори, които пишат проекти, а не от творците. Казали сте го преди повече от десет години, а сега така ли е? 

– Така е. Културата по принцип се прави от хората, които създават фундамента, и това са художниците, писателите и композиторите. Останалото са изпълнителски изкуства, дело на актьори и музиканти, които може да са перфектни и изключителни, но те стъпват на основата. Ние продължаваме да финансираме културните оператори, които създават събития, а аз не зная културен оператор да остане в историята на изкуството или на културата в един град. Култура се гради от художници, писатели, композитори. Такива има във Варна, но единици са, които получават някакви средства. 

Според Вас трябва ли средствата от фондовете да се използват за преживяване от културните дейци? 

– Виждам различни групи хора, които формират организации и „изпомпват“ тези фондове, и на практика те не достигат до истинските творци. Трябва някой да забележи това, защото по този начин културата не се движи напред. Градът се провинциализира и не може да излъчи големия поет или писател, зад чието име да застане. Спомнете си преди доста години, когато държавата, каквато и да е била, застана зад варненските художници, как физиономията на града се свързваше с „Вулкан“. 

Тези фондове също са начин държавата да застане зад творците. Имате ли идея какво може да се промени, за да бъдат по-полезни? 

– Да, аз съм присъствал на някакви опити да се прави обсъждане за тях, и виждам, че там присъстват посредниците, през които минават средствата за култура, но тях никой не ги познава. Трябва да има квота за изпълнителските изкуства и отделно за фундамента. Трябва да има облекчен начин за кандидатстване на композитори, писатели и художници. Единици са тези, които търсят финансиране оттам. Аз съм кандидатствал за моята изложба, но сто процента от средствата отново отиват за изпълнителите. Аз плащам данък за средствата, които съм разпределил, но не е желателно да си пиша хонорар. Тоест когато съм организатор – може, а когато съм автор – не. Голяма част от кандидатстващите са дружества и фирми, физическите лица са единици, а всъщност културата се прави от личностите. После обществото пита къде са личностите да коментират процесите в държавата, а те са изтласкани, защото се чудят как да оцеляват. 

Това е голям въпрос. Дали талантливите са по-скромни и не искат да се изтъкват и така биват изместени от по-напористите? На Вас налагало ли Ви се е да работите нещо друго, за да се издържате? 

– Авторът трябва да има някаква сигурност. Той не може да е пристиснат до пода и да вземе отношение по обществените процеси. На мен ми се е налагало да работя и друго, разбира се. Имаше период от около седем години, когато се опитвах да бъда на свободна практика, даже си наложих норма, мислейки че мога да направя двадесет пластики в месеца, но не се получава заради сложната обработка, която се изисква. В България пазарът на изкуство е труден и няма как човек да живее изцяло от продажба на произведения. 

В текст към творбата „Стената на плача“ в изложбата поставяте и проблема с липсата на пространство, което действа като клуб и изложбена зала за сдружението на варненските художници. Той е също отдавнашен и няма решение. Защо е така, според Вас? 

– Той стои и е в основата на загубата на Варна като Европейска столица на културата. Тогава се търсеха съветници в чужбина, а тук има достатъчно творци с европейски авторитет, които да рекламират града. Много е важно хората на изкуството да общуват помежду си. Някога имаше клубове на художници, на писатели. Когато ги няма и се налага принципа „разделяй и владей“, той действа в ущърб на всичко. Варна имаше две изложбени зали. Община Пловдив събори тяхната, но построи други две. 

Как намирате сегашния дружествен живот на варненските художници? Днес се открива годишната им изложба „Св. Лука“.

– Една такава изложба не може да привлече най-качествените автори, тъй като те са дистанцирани в някаква степен. Дружеството трябва да предложи някакви възможности на художниците, причина защо да участват. Трябва то да се бори за защитата им, за отстояване на авторските им права. 

Във Варна от няколко години се провежда форум за съвременно визуално изкуство „Буна“ с идеята, че градът може да се превърне в център на това течение. Как гледате на това събитие? 

– В сферата на дигиталните технологии и изказ нещата са отишли много напред и това, което се показва тук, е толкова остаряло. Аз съм виждал преди повече от десет години такива уникални прожекции върху фасадата на катедралата в Руан, които се правят през летния туристически сезон. Това е фантазия на много високо ниво, докато тук стават неща, финансирани от различни организации, но те са показвани на много места. Това е по-скоро мероприятие. 

Казвате, че винаги в изкуството трябва да има провокация. Тогава как определяте изкуството, в което я няма? Става дума за разликата между изобразително и концептуално изкуство ли? 

– Изкуството винаги е било стъпало, връзка между миналото и бъдещето. Това е процес на натрупване. Когато се изчерпи една сфера, естествено се минава в друга. Изкуството на идеите, на концепциите, би трябвало да е по-висша сфера на изразяване, както и абстракцията. Човекът и обществото трябва да изчерпят възможностите на фигуралното, за да стигнат по естествен път до абстракцията. За съжаление обаче при нас в България не съществува естественият път на натрупване, за да стигнем до тези процеси. Правенето на абстракция е проява и на свободата на човека, а при много автори се явява просто цапане. 
Аз самият вече си поставям по-различни пластични търсения, защото когато човек стигне до етап на изчерпане в някаква степен на възможностите, търси разширяване на периметъра и отива в друга форма на синтез. Това ще забележите и в изложбата ми, където няма толкова конкретика, колкото философия. 

Смятате, че българските творци не са извървели по естествен начин пътя до концептуалното изкуство, а е трябвало да „скочат“ там отведнъж? 

– Не бих направил такова обобщение, но когато човек се сблъска с европейското и световно изкуство вижда, че там има различно отношение към цвета и композицията, докато при нас се запазва дистанция от тези понятия. До развитие се стига след натрупване в автора, в обществото и в неговите потребности, също така в естетиката и дизайна. Например в един модерен интериор не би стояла добре фигурална живопис, колкото абстрактна. Говорим за фотореализъм, но във Франция това понятие е свързано с магичен реализъм, където художникът не просто рисува перфектно предмета, а закодира определени символи и кодове. 

Вие кога стигнахте до философията в своите творби? 

– Някога Стоимен Стоилов ми каза, че когато направя 120 работи, ще разбера за какво става дума, а аз щом направих 150-тата се сетих за неговите думи и не бях сигурен дали съм разбрал. Ако кажа, че съм стигнал до някаква точка, значи съм свършил като творец. Хокусай на 80 години си прави програма как ще стигне до съвършенството и я следва, но естествено съвършенството е един мираж, което важи и за художника. Аз самият не знам докъде мога да стигна. То ще е дотам, докъдето Господ ми позволи. 

Тази моя изложба не е точка. Тя е селекция на работи и ценности, които съм следвал във времето, и може би ги показвам за последен път. Част от тях ще бъдат унищожени, защото явно няма смисъл, след като обществото не припознава тези мои идеи. 

Кои неща смятате да унищожите? 

– „Стената на плача“, както и големите дървени работи, дори и най-новата сред тях, защото имам ограничени пространствени възможности да ги съхранявам. Бих ги дарил да стоят експонирани някъде, но засега няма интерес. Нещата в нашата сфера са много сериозни. Сякаш съзнателно имиджът на художника се срива и се профанизира. Има хора, които рисуват в някакви школи за няколко часа картинки и след това се обявяват за художници. Това е девалвация на ценностите, защото художникът учи, както лекарят, дълъг период от време. 

От 26 октомври влиза в сила зимното разписание на полетите от и до летището във Варна, съобщиха от пресслужбата на компанията концесионер на аеропорта – „Фрапорт туин стар еърпорт мениджмънт“ АД.

Пасажерите ще имат възможност да летят по 16 маршрута до 11 държави. 

С три от дестинациите ще има директна връзка за пръв път. През тази зима ще има вече полети от Варна до Франкфурт (Германия). Те ще се изпълняват всеки четвъртък и неделя. Маршрутът до Братислава (Словакия) ще бъде разкрит на 15 ноември. Полетите ще бъдат всеки вторник и събота, а през декември – и в четвъртък. Както БТА информира, една от новите линии за тази зима – до Бергамо (Италия), бе открита през септември.

Традиционно през зимата ще бъдат изпълнявани редовни полети от и до Лондон – Лутън, Берлин, Дортмунд, Меминген, Нюрнберг, Хамбург, Хан, Айндховен, Брюксел – Шарлероа и Тел Авив.

Връзката на летището във Варна със София е всекидневна. Всеки ден ще има и полети до Виена и Истанбул. 

Фестивал на танца „Арменска душа“ ще се състои във Варна на 18 и 19 октомври, съобщават от дирекция „Култура и духовно развитие“ на Община Варна. Организатори са Народно читалище „Св. Саркис 2007“ и Арменски танцов състав „Гаяне Марашлян“. 

В първата вечер на фестивала в 17:00 ч. на сцена „Филиал“ на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ ще се изявяват арменски танцови състави от цяла България. Специални гости са ансамбъл „Урарту“ от Комотини, Гърция.

На 19 октомври варненци и гостите на града могат да видят изпълнения на формациите в концерт на открито от 13:00 ч. на площад „Независимост“. 

Входът за събитията е свободен. Фестивалът се организира с финансовата подкрепа на Фонд „Култура“ на Община Варна. 

Тазгодишното издание на фестивала Varna jazz days ще предложи клубни вечери, семейно приключение и четири концерта на различни места във Варна до края на месец ноември, съобщава организаторът Нейко Бодуров във Фесйбук. 

Първото събитие е уличен джем сешън тази събота, 18 октомври, в 13:00 часа на площад „България“, на централната пешеходна алея във Варна. В джем сешъна ще участват музикантите Нейко Бодуров, Стоян Роянов, Нейчо Петров-Реджи, Витомир Попов, Даниела Белчева, Антоанела Петрова, Страцимир Павлов, Николай Петров, Павел Найденов и Валери Ценков. Вторият концерт е на 25 октомври в „Ла Кашет“.

Фестивалът ще има прояви и на сцена „Филиал“ на Драматичния театър „Стоян Бъчваров“. Първото събитие там е на 9 ноември с участието на квартетите Alpha Trianguli от Австрия и Momi Maiga от Испания. А второтое- на 30 ноември, когато ще се представят триото Sultan Stevenson от Великобритания и британско-белгийския квинтет Ineza. 

Другите събития на Varna jazz days са в „Кампус 90“, където на 15 ноември ще има суинг маратон с българската формация VSOP &The Oldie Goldies, а на 23-ти същия месец предстои фамилен джаз концерт. 

Както БТА писа, през 2024 г. Varna jazz days предложи концерти на сцената на читалище „Отец Паисий“ с участието на Ейми Гадиага, Васил Вутев, Васил Хаджигрудев, формацията „Пеев-Турийски“, както и клубни вечери във формат „Джаз лаборатории“ в „Ла Кашет“.

Стефка Георгиева създаде специално за варненската „Галерия 8“ инсталация, озаглавена „Ние, птиците“. Творбата си авторката посвещава на галериста Борис Стателов. 

Пред БТА Георгиева каза, че винаги изработва нови произведения за изложбите, съобразявайки се с атмосферата, която излъчва мястото, но този път е решила да се движи не от пространството, а от чувствата си към галериста, защото през годините той силно я е подкрепял. 

„Това е много емоционална и лична работа, моето откровение към него. Аз по принцип работя без предварителен замисъл и идея. Когато завърша работата си, сънувам или „прочитам“ какво всъщност съм направила. Така и процесът е обогатяващ за мен. Но този случай е различен, защото съм визуализирала чувството, което имам към Борис Стателов. Това са моите спомени за него преди и сблъсъка с човека сега – чувство, породено от естеството на живота. Това е едно обяснение и благодарност към него, че е бил в живота ми и ми е помогнал“, сподели художничката. 

Тя обясни още, че като артист не държи работите й да се тълкуват, иначе би била концептуалист и би сложила текст към творбата, за да насочи зрителя. Нейните ръкоделия са трудоемки и обикновено й отнемат около година, но „Ние, птиците“ е направила за няколко месеца, след поканата от галериста. Изработва ги от ленти от цветни найлонови торбички, в които има вплетен текстил, след което втвърдява материала чрез топлинна обработка. 

Със същата техника е направен и обекта, с който участва по-рано т.г. в международната изложба Evrovizion. Crossing stories and spaces, проект на германския Институт за международни културни връзки (ifa). Нейна работа може да се види и в постоянната експозиция на Варненската градска галерия „Борис Георгиев“.  

Във Варна ще има временни промени в движението на автомобили в неделя заради мача от 12-ия кръг на efbet Лигата между Черно море и Левски, съобщиха от пресцентъра на общината.

В интервала от 15:30 до 17:30 часа, както и след края на футболната среща до окончателното изтегляне на феновете на двата отбора, ще бъде затворен за движение на автомобили участъка по бул. „Осми Приморски полк“ между кръстовищата с бул. „Чаталджа“ и ул. „Никола Вапцаров“ в посока курортните комплекси.

Между 15:30 до 17:30 часа ще е ограничено движението на коли по бул. „Осми Приморски полк“ в частта му между кръстовището с бул. „Васил Левски“ е кръстовището с ул. „Царевец“ в посока центъра на града.

От 15:00 да 20:00 часа се ограничава движението на автомобили по ул. „Никола Вапцаров“ отсечката между бул. „Княз Борис I“ и бул. „Осми Приморски полк“, откъдето е служебният вход за стадион „Тича“.

По решение на ръководителя на охраната на мероприятието от дирекцията на полицията във Варна при отпадане на необходимостта, движението на автомобили в тези участъци може да бъде възстановено поетапно.

Срещата от 12-ия кръг на Първа лига между Черно море и Левски е в неделя (19 октомври) от 17:30 часа на стадион „Тича“ във Варна. Преди този мач „сините“ заемат първото място във временното класиране с 26 точки, докато „моряците“ са четвърти с 22 пункта в актива си.

Петото издание на Малък фестивал на куклите във Варна ще срещне публиката със спектакли от Пловдив и Стара Загора, съобщава организаторката Дарина Колева. Форумът предстои на 25 и 26 октомври във Фестивалния и конгресен център (ФКЦ) и сцена „Филиал“ на Драматичния театър „Стоян Бъчваров“. 

В първия ден гостува трупата от Стара Загора. Откриването е от 11:00 във ФКЦ с представлението „Малкият Мук“. Неговата сценография е дело на варненеца Георги Бараков, който както БТА писа, бе отличен на тазгодишния Международен куклен фестивал „Златният делфин“ за работата си в постановката „Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада“. Второто заглавие в афиша е „Който не работи, не трябва да яде“ в 16:00 ч. 

В неделния ден публиката може да гледа „Роня, дъщерята на разбойника“ и „Мечо Пух“ на Пловдивския театър на сцена „Филиал“. 

Програмата на Малък фестивал на куклите включва и три театрални работилници за деца и възрастни. С Милко Йовчев желаещите ще усвояват актьорски умения, а с Арсен могат да се научат да правят фокуси.

Малък фестивал на куклите е варненска инициатива, която се реализира изцяло с индивидуални дарения на зрители и меценати, отбеляза Дарина Колева.  

Община Варна ще поиска от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) информация за състоянието на Аспаруховия мост. Това съобщиха от пресслужбата на Общинския съвет (ОбС) в крайморския град. Решението е взето на първото заседание на работната група, създадена за изясняване техническото на състояние на моста. В разговора са участвали председателят на ОбС Христо Димитров, зам.-кметът Димитър Кирчев, общински съветници – членове на постоянната комисия по транспорт, представители на общинската администрация, експерти от браншови организации.

Собственик на Аспаруховия мост е държавата. През август 2024 г. тогавашният министър на регионалното развитие и благоустройството съобщи, че съоръжението не е в аварийно състояние. През януари 2024 г. на среща във Варна бе съобщено, че предстои проектирането, а през 2025 г. – и изпълнението на основен ремонт на моста.

Дори състоянието на моста да е добро, той има нужда от ремонт, а той ще продължи дълго време, е позицията на членовете на работната група. Това налага предварително планиране на обходен маршрут и изграждане на алтернативно трасе, което да подсигури нормална транспортна връзка от кварталите към града, посочват от пресслужбата на ОбС. 

На заседанието на работната група е дискутирано още, че в началото на 2026 г. в Брюксел ще бъде отворена процедура за подобряване на градските транспортни връзки и ако Варна отговаря на изискванията, може да кандидатства за европейско финансиране. Членовете на работната група са обсъдили и необходимостта от въвеждане на интелигентна система за наблюдение на съоръжението. В момента няма данни какъв точно е трафикът по моста и средната скорост на колите. Поради тази причина групата ще излезе с предложение в бюджета на общината за следващата година да бъдат заложени пари за изграждането на такава система, която да позволи набирането на база данни.

Днес данните се превръщат в най-ценния ресурс, а алгоритмите са новите закони в света, но колкото и силни да стават машините, човекът трябва да остане в центъра на правото, защото то е не само норми, а израз на справедливото и доброто, каза днес областният управител на Варна проф. Андрияна Андреева при откриването на Националната научна конференция „Правото и бизнесът в съвременното общество“. Организатор и домакин на форума е Икономическият университет в крайморския град. 

Технологиите са новите таланти от притчата в Библията, които са ни дадени, но от нас зависи дали ще се отнесем отговорно и ще ги използваме мъдро, допълни Андреева. По думите й юристите са призвани да бъдат пазители на границата между технологията и човешките ценности и тяхната задача, както и на държавниците и на преподавателите, е да намерят тънката граница на ефективността между технологиите и хуманността в правото. „Нашата задача е да научим младите хора, че трябва да бъдат не само добри професионалисти, но и да мислят етично, отговорно и справедливо“, посочи още Андреева.

Ректорът на университета проф. Евгени Станимиров посочи в приветствието си към участниците във форума, че темите на конференцията са изключително актуални – изкуственият интелект, дигиталната трансформация, балансът между иновации, сигурност и права. Новите предизвикателства са от управленски, технологичен, социален и етичен порядък, съвремието ни се характеризира с няколко неща – нелинейност, ускорена промяна, нестабилност и взаимосвързаност, каза Станимиров. И уточни, че днес малки промени предизвикват непропорционални ефекти и няма възможност за прогнозиране на база познатите модели. Това обаче пък дава възможност да развиваме системи за бизнес прогнозиране, каза още ректорът.

По думите му, като се вижда динамиката на процесите, изглежда странно да се говори за устойчивост. По-скоро терминът е „устойчива промяна“, но такава с неясни параметри и продължителност на проявление, допълни Станимиров. По думите му се оказва, че полулетаргичното и квазиустойчиво състояние, в което се развиваше светът допреди 15 години, вече е в историята и в този контекст правото е натоварено с очаквания да бъде един от стожерите и балансиращите фактори между стремежа за запазване на сигурност и осигуряване на растеж за гарантиране на правата на всички участници в процесите. 

Омбудсманът на страната Велислава Делчева отправи онлайн поздрав към участниците в конференцията и подчерта, че темата на форума е навременна, защото поставя във фокуса си взаимодействието между икономиката и правото, а и ще даде перспектива за начина, по който в бъдеще те ще оформят качеството на живота на нашето общество. На пръв поглед омбудсманът и бизнесът действат в различни посоки, но и двете страни имат обща основа – закона и отговорността към гражданите и към това да се спазват човешките права, каза Делчева. По думите й правото е онзи баланс, който осигурява справедливи условия за работодателите и работниците. Когато диалогът между двете страни е нарушен, когато няма разбирателство и уважение, страда не само отделният човек, а и цялото общество, посочи омбудсманът. Тя изрази увереност, че социално отговорният бизнес, бизнесът с човешко лице, е най-силният съюзник, защото не просто спазва закона, а и споделя неговия дух и уважение към човека. 

Това е осмото издание на Националната научна конференция „Правото и бизнесът в съвременното общество“. Освен изкуственият интелект и дигиталната трансформация, във фокуса на дискусиите са ролята на образованието, балансът между сигурността и основните права, етичните граници на технологичния прогрес.

След първи януари всички договори автоматично ще бъдат превалутирани от лева в евро и клиентите не трябва да подписват никакви нови споразумения или анекси към старите, посочи Велимира Иванова, старши инспектор в Комисията за защита на потребителите – Варна. Иванова и Лора Георгиева, главен експерт от дирекцията на приходната агенция в крайморския град, запознаха обществеността в Белослав с основни положения, свързани с въвеждането на еврото у нас.

Няма регламент коя валута да бъде изписана първа на етикета – лев, или евро, посочи Иванова. Тя подчерта, че след 1 януари търговците задължително трябва да връщат рестото в новата валута. Само при липса на наличност се допуска то да бъде изцяло в левове.

Лора Георгиева подчерта, че клиентите са естественият регулатор на пазара и те могат да попречат на магазините да вдигат цените необосновано. Тя призова потребителите да подават сигнали до институциите, за да могат нарушенията да бъдат сведени до минимум.  

Георгиева допълни, че вече има сформирани екипи от служители на институциите, които проверяват търговците за нарушения. Тя уточни, че всички глоби, наложени до края на тази година, са в лева, но след 1 януари трябва да бъдат платени в евро. Същото е валидно и за подаването на декларации от бизнеса. Те показват задълженията си в лева, ако подават документа до края на тази година, но плащат в евро, ако декември е свършил.

От 1 януари вендинг машините ще работят само в новата валута, казаха още експертите. Същото е валидно за бензиностанциите