Изложбата „Оригинал и отпечатък“ на Любен Стоев (1939-2016) гостува в Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ във Варна. Откриването й е съпроводено с прожекция на филма „Моят чичо Любен“ от 2023 г. на Никола Бошнаков и Георги (Джеки) Стоев

Изложбата пристига във Варна по покана на галерията, каза за БТА Бошнаков. Тя се показва в този формат за първи път. Досега при пътешествията на филма в страната и чужбина са се провели и 20 изложби с творби на Стоев, като най-мащабната е била в градската галерия на Дрезден с название „Тези, които не виждаме в мрака“. В германския град паралелно е имало и по-малка експозиция „Любен Стоев около света“ – в арт пространството „Велтклуб“. 

Във Варна исках да представя повече аспекти от творчеството на художника, обясни Бошнаков. Припомни, че Любен Стоев завършва графика в Дрезден при Леа Грундиг и една от силните му страни още от студентските години са градските пейзажи. Вижданията му обаче получават критика от неговата преподавателка, че в изображенията му по нищо не личи, че това са социалистически градове – тоест не са идеологически и излизат извън рамката на символиката на времето, допълни той. 

След завършването на образование в Германия, Любен Стоев се връща в България и работи като плакатист в киноразпространението. Най-представителната техника за него е дърворезът и затова в изложбата във Варна, наред с графиките, са изложени и оригиналите на дъските, от които са правени. Това е много трудоемък способ, вадят се по няколко отпечатъка, но той го обичаше, макар че спокойно работеше и в други техники, посочи Бошнаков. 

Последният му цикъл творби е „Градът отгоре“, но в него пейзажите са в цвят, правени с пастел и акрилни бои. През последните 15 години от живота си художникът пътува по-малко, но продължава да намира сюжетите си на улицата. Ползва разнообразни техники, а материалите му са това, с което разполага в момента – от велпапе до стара дограма за рамките, обясни Бошнаков, който го е познавал лично в този период. 

Във филма „Моят чичо Любен“ основният акцент е върху социално-критическото изкуство на Стоев. Лентата е снимана след внезапната му кончина, въпреки че Бошнаков е имал идея да документира живота му и преди това. Сюжетът се води от племенника му (сина на Джеки Стоев – Рей ван Цешау), който е вокалист на известната немска група Freunde der italienischen oper („Приятели на италианската опера“). Заплетохме полуигрален сюжет, в който той идва в България и влиза в света на чичо си, а филмът се върти около реалност и измислица, разказа режисьорът. 

В лентата има много архивни кадри, понеже Любен Стоев е регистрирал почти всичко от живота си – пътувания, изложби и работен процес. Използвани са и заснети от Атанас Христосков епизоди за неговия филм за изчезналите киносалони на София. „Моят чичо Любен“ е носител на наградата за режисура на 27-ия фестивал на българското документално и анимационно кино “Златен ритон” в Пловдив през 2023 г.

Изложбата и прожекцията в Градската галерия слагат началото на Есенния салон на изкуствата във Варна, който продължава до средата на месец ноември с авторски концерти, изложби, премиери на книги и съвременен танц. 

Тазгодишното издание на фестивала Varna jazz days ще предложи клубни вечери, семейно приключение и четири концерта на различни места във Варна до края на месец ноември, съобщава организаторът Нейко Бодуров във Фесйбук. 

Първото събитие е уличен джем сешън тази събота, 18 октомври, в 13:00 часа на площад „България“, на централната пешеходна алея във Варна. В джем сешъна ще участват музикантите Нейко Бодуров, Стоян Роянов, Нейчо Петров-Реджи, Витомир Попов, Даниела Белчева, Антоанела Петрова, Страцимир Павлов, Николай Петров, Павел Найденов и Валери Ценков. Вторият концерт е на 25 октомври в „Ла Кашет“.

Фестивалът ще има прояви и на сцена „Филиал“ на Драматичния театър „Стоян Бъчваров“. Първото събитие там е на 9 ноември с участието на квартетите Alpha Trianguli от Австрия и Momi Maiga от Испания. А второтое- на 30 ноември, когато ще се представят триото Sultan Stevenson от Великобритания и британско-белгийския квинтет Ineza. 

Другите събития на Varna jazz days са в „Кампус 90“, където на 15 ноември ще има суинг маратон с българската формация VSOP &The Oldie Goldies, а на 23-ти същия месец предстои фамилен джаз концерт. 

Както БТА писа, през 2024 г. Varna jazz days предложи концерти на сцената на читалище „Отец Паисий“ с участието на Ейми Гадиага, Васил Вутев, Васил Хаджигрудев, формацията „Пеев-Турийски“, както и клубни вечери във формат „Джаз лаборатории“ в „Ла Кашет“.

Благотворителната инициатива „Бал на изобилието“, чиято цел е осигуряване на апаратура за родилното и отделението по неонатология в многопрофилната болница „Св. Анна“ във Варна, бе представена на пресконференция в Националния пресклуб на БТА в крайморския град. Председателят на дамски клуб „Бизнес на високи токчета“, част от националната едноименна мрежа за женско предприемачество, Дани Кънева посочи, че идеята е лекарите да бъдат подкрепени в грижата си за родилките и бебетата.

В клуба членуват жени, които имат собствен бизнес, но са и майки, посочи Кънева. Тя уточни, че амбицията е инициативата с благотворителния бал да се превърне в традиция в града. „Искаме да обединим бизнеса в подкрепа на значими социални каузи, защото това са инвестиции в бъдещето“, посочи Кънева. Тя допълни, че до сега инициативата в помощ на двете отделения в „Св. Анна“ вече е събрала около 28 хиляди лева. Очакванията са сумата да нарасне още след бала, който ще се проведе на 18 октомври. Кънева уточни, че на празника са поканени представители на бизнеса, на гражданския сектор, на други клубове и организации. Разкрита е и банкова сметка, чрез която всеки може да подкрепи инициативата, с каквато прецени сума.

След бала ще бъде обявено официално колко средства са събрани, каза още Кънева. С парите ще бъде купена апаратура, каквато посочат лекарите от болницата.

Мечтата ни е да имаме портативен ехограф с различни трансдюсери, които да позволяват прецизно да се видят евентуални патологии при новородените, допълни началникът на отделението по неонатология в „Св. Анна“ д-р Миглена Маринова. Тя подчерта, че екипът ѝ е сравнително млад, но много мотивиран. Маринова припомни, че медицинската апаратура се променя изключително бързо, оборудването в отделението също бързо се амортизира. По думите ѝ от началото на година през отделението вече са преминали около 580 бебета, а между 5 и 10 на сто от новородените попадат в интензивния сектор, защото имат нужда от много обгрижване.

Благотворителността е лична кауза за членовете на клуба, допълни зам.-председателят му Виолета Донкова. Тя посочи, че всяка от дамите е инвестирала време, средства и лични контакти в организирането на бала. Донкова уточни, че инициативата е получила подкрепа от хора, които са повярвали в каузата на членовете на клуба, като сред тях има и футболен клуб.

Единадесетото издание на фестивала „Синелибри“ гостува във Варна от 18 октомври до 2 ноември. Домакин е Фестивалният и конгресен център. Програмата представя филми, вдъхновени от литературни произведения. 

Откриването е с политическата драма „Магьосника от Кремъл“ на Оливие Асаяс с Джуд Лоу и Пол Дейно. Продукцията от САЩ, Великобритания и Франция от 2025 г. е адаптация по едноименния роман на Джулиано да Емполи, удостоен с Голямата награда за роман на Френската академия за 2022 г. Историята разказва за руския режисьор и продуцент Вадим Баранов, който става политически консултант на изгряващия агент на КГБ Владимир Путин. 

В програмата са включени общо 16 заглавия. Сред тях е „Чужденецът“ на Франсоа Озон по едноименния роман на Албер Камю, който има номинация за „Златен лъв“ на филмовия фестивал във Венеция, както и номинация за наградата на публиката в Сан Себастиан през т.г. 

Ще бъде показан новият филм на Паоло Сорентино „Помилване“, носител на няколко награди на фестивала във Венеция т.г. – Купа „Волпи“ за най-добър актьор за Тони Сервило, три награди „Пазинети“ – за най-добър филм, най-добър актьор (Тони Сервило) и специална награда за Анна Ферцети, награда Arca CinemaGiovani за най-добър италиански филм и награда Brian за режисьора Паоло Сорентино. Сервило играе италианския президент Мариано де Сантис, убеден католик и опитен юрист, който е пред дилема дали да приеме закон за легализиране на евтаназията и да помилва двама души, отнели живота на своите партньори, докато се натъква на изплувало от миналото предателство на покойната му съпруга.

Варненската публика ще види и биографичната драма „Франц“ за писателя Франц Кафка. Продукцията е на Чехия, Полша, Германия, Франция и Турция. Режисьор е Агнешка Холанд. Филмът започва с детските години на Кафка в Прага и проследява живота му до смъртта му в Австрия след Първата световна война – от съзряването в сянката на авторитарния му баща през крепкото му приятелство с Макс Брод до сложните любовни връзки с Феличе Бауер и Милена Йесенска.

Във Варна ще бъдат прожектирани и два филма с участието на певицата Силви Вартан. Единият е игрален – „Мама и чудото на живота“, по действителната история на Ролан Перес, разказана в книгата „Майка ми, Бог и Силви Вартан“; другият е документален – „От любов“, е на Георги Тошев. Той разказва за живота и кариерата на родената в България звезда, покорила световните сцени, за успеха и съмнението, за аплодисментите и сълзите, за срещата с „Бийтълс“, за любовта и раздялата с Джони Холидей, за сбъднатите и несбъднати молитви. 

Сред другите заглавия, които ще предложи „Синелибри“ във Варна, са „Празненството“ с Уилям Дефо по едноименния роман на Панос Карнезис, комичната криминална мистерия на режисьорката Ребека Злотовски „Личен живот“ с Джоди Фостър и Даниел Отьой, „Три сбогувания“ по автобиографичния роман на италианската писателка и литературна критичка Микела Мурджа, „Далауей“ по романа „Цветя на мрака“ от Татяна дьо Роне, третиращ темата за изкуствения интелект, „Най-богатата жена на света“ с Изабел Юпер по мотиви от действителната история на Лилиан Бетанкур, наследницата на богатството на L’Oreal, „Голямата арка“, който има номинация в категория „Особен поглед“ на филмовия фестивал в Кан и номинация за най-добър международен филм от фестивала в Йерусалим. 

Програмата завършва с анимацията „Невероятният свят на господин Паньол“ на Силвен Шоме („Илюзионистът“, „Трио „Белвил“). Филмът пресъздава удивителния живот на драматурга, писател и режисьор Марсел Паньол, израснал в семейство от средната класа в Марсилия и превърнал се в един от най-изобретателните и плодовити творци в света от 30-те до 50-те години на миналия век.

Музеят за нова история на Варна ще представи документалния филм „Зеленият вълшебник“, който е посветен на Антон Новак, създал Морската градина и озеленяването в други части на града. Събитието е част от инициативата „Кино в музея“ и е посветено на 165 години от рождението, 80 години от кончината и 130 години от установяването на Новак във Варна. Прожекцията е на 15 октомври от 18:00 ч.

Филмът е продукция от 2010 г. на екип от БНТ 2 със сценарист Бистра Варнева, режисьор Августина Стефанова и оператор Димитър Дермански. За живота на Антон Новак разказват д-р Константин Трошев от Дружеството за българо-чешко и словашко приятелство, председателят на читалище „Стара Варна“ Ламбрин Сотиров и инженер Иван Великов, който е специалист по парково строителство. 

Както БТА писа, Регионалният исторически музей отбелязва годишнините на Антон Новак и с документалната изложба „Българските чехи“, която е експонирана в сградата на Археологическия музей. Тя е съвместен проект на Българската телеграфна агенция (БТА) и Държавна агенция „Архиви“ и гостува във Варна по инициатива на уредника в Музея за нова история на Варна Теодор Роков. 

В книгата „Антон Новак“ на Константин Трошев (изд. „Славена“, 2006) се казва, че чехът Антонин (Антон) Новак (1860-1945) пристига във Варна през 1895 г. по покана на Общинския съвет с препоръката на Карел Шкорпил. Назначен за градски градинар, той изгражда цялата система от паркове и градини, които и днес са част от „зелената архитектура“ на града. 
Новак е роден на 7 декември 1860 г. в малкото населено място Винорж, окръг Карлин, област Прага (сега квартал на столицата на Чешката република). Баща му е Ян Новак, майка му – Лидмила Поточни. Има три сестри и осем братя, от които четирима загиват в Първата световна война. Антонин завършва основното си образование във Винорж. През 1886 г. получава диплом от Земския помологичен институт в Троя до Прага. След военната си служба в армията на Австро-унгарската империя, младият специалист работи кратко като инструктор в института в Троя и след това в град Пилзен. Заради способностите му е изпратен на практика в прочутите паркове Шьонбрун и Белведере във Виена, където в продължение на четири години специализира в областта на парковото строителство. 
През 1892 г., по препоръка на тогавашния гимназиален учител във Велико Търново Карел Шкорпил, Антон Новак е назначен за градинар-декоратор. Успява да положи началото на градската градина по повод сватбата на Цар Фердинанд и за нея е удостоен с орден „За гражданска заслуга“. 
През 1895 г., отново по препоръка на Шкорпил, Новак е назначен за градски градинар във Варна. Възприема побългаряването на собственото си име от Антонин на Антон. Започва системна работа по проучване, планиране на парковете, като ръководи и участва лично в дейността. Първият обект е градската градина, която сега е зад Драматичен театър „Стоян Бъчваров“. Започва изграждането и на най-голямата му творба – Приморската градина. Голям брой дървета и храсти са пренесени от околностите на града, но и от отдалечени гори и от планините на България, а дори и от Средиземноморието. Това става главно с волски каруци. Екзотични видове се доставят с кораби от Азия и дори от Китай. Антон Новак създава разсадници. Води оживена кореспонденция с фирми и паркове в Чехия, Германия, Унгария, Франция, Нидерландия за доставка на семена и луковици. Поради липса на квалифицирани работници, се налага да организира курсове за обучение на градинари, лозари, овощари. Сам облагородява стотици шипкови храсти и създава пъстра палитра от рози. Неговите разсадници има не само в Морската градина, но и в местностите Гюндийза (днес Боровец) и Пейнерджик (днес квартал „Чайка“). Поливането на новозасадените растения се извършва ръчно през нощта, а водата се доставя с бъчви на каруци. 
Антон Новак създава и градините в църковни и училищни дворове, озеленява булевардите „Сливница“, „Мария Луиза“, „Съборни“, улиците „Македония“, „Братя Миладинови“. Засадени са липи от местносттите Джанавара и Арап Чешме, които и до днес изпълват града със своя аромат. Негово дело е и паркът на музея на бойната дружба с мавзолей на полския крал Владислав Варненчик. 
Големи са били семейните грижи на Антон Новак. След смъртта на съпругата му – чехкинята София, той сключва брак с Каролина от Прага. Имал е четирима сина и една дъщеря Людмила (1901 г.). Синът му Карел е починал през първата година от живота си. Антон е роден през 1899 г., а Ярослав – през 1903 г. Доста известен във Варна е Венцислав, който дълги години работи в туризма. 
Антон Новак преживява във Варна Балканските, Първата и Втората световна война. На 1 май 1934 г. става български гражданин. Различни спорове довеждат до уволнението му на 1 март 1937 г., когато остава без жилище и пенсия. Това го принуждава да се обърне с молба до председателя на Народното събрание, в която пише „…дойдох да положа всичките ми знания и всичката си енергия в полза на България, която много обичам. Аз се отдадох на службата си всецяло.“ През този период на живота си, Новак живее в бедност. През 1944 г. от Община Варна му е отпусната малка пенсия. 
Умира на 8 януари 1945 г. във Варна. Според смъртния акт причината е сърдечно увреждане. Шествие от негови почитатели и граждани съпровожда ковчега до Централните гробища, където се намира гробът на семейството със скромен паметник и неговата снимка. 

Животът и работата му са оценени високо. На централния вход на Приморската градина е монтирана паметна плоча. Площадът пред него носи името му. През 1999 г. е открит и негов паметник в парка, близо до Икономическия университет. По повод 145-годишнината от рождението и 60-годишината от смъртта му Дружеството за българо-чешко и словашко приятелство във Варна изработи документална изложба за него. Тя съдържа документи и снимки, предоставени от Държавен архив – Варна, Регионалния исторически музей, Музея за нова история на Варна, Градската управа на Винорж-Прага, Община Велико Търново, както и от внуците Антон и Владимир Новак. 

Варненци отново излязоха днес на протест в подкрепа на задържания кмет на града Благомир Коцев. Хората се събраха пред сградата на Общината, за да изкажат недоволството си от управляващите и съдебната система. Те скандираха и издигнаха плакати с призиви за свобода за политическите затворници и в подкрепа на Коцев.

Павел Попов, изпълняващ функциите кмет на Варна, прочете писмото от Благомир Коцев до членове на Европейския комитет на регионите в Брюксел, на чието заседание днес той трябваше да бъде докладчик. По традиция протестиращите преминаха с шествие през центъра на града, като за кратко блокираха и кръстовището пред сградата на общинската администрацията.

Благомир Коцев беше задържан на 8 юли. Тогава от държавното обвинение съобщиха, че антикорупционната комисия работи по акция във Варна, а действията са под надзора на Софийската градска прокуратура (СГП). На следващия ден от СГП съобщиха, че четирима души са обвинени и задържани за срок от 72 часа по разследване за корупционно престъпление във Варна.

На 11 юли Софийският градски съд започна разглеждането на мерките за неотклонение на кмета на Варна Благомир Коцев, общинските съветници Йордан Кателиев и Николай Стефанов и бизнесмена Ивайло Маринов, а няколко часа по-късно постанови „задържане под стража“ за четиримата. Кметът Благомир Коцев остава в ареста, реши на 18 юли Софийският апелативният съд. Магистратите постановиха в ареста да останат и двамата общински съветници. На свобода срещу подписка излезе само бизнесменът Ивайло Маринов, защото според съда липсват доказателства за връзка с другите трима.

На 9 октомври Апелативен съд – София, постанови мярка „домашен арест“ за общинските съветници Йордан Кателиев и Николай Стефанов. Съдът постанови незабавното им освобождаване от ареста, освен ако не бъдат задържани на друго основание. Определението на съда е окончателно.

На 10 октомври Софийският градски съд остави в ареста кмета на Варна. Решението подлежи на обжалване. В мотивите си тогава председателят на съдебния състав посочи, че Коцев продължава да е кмет на Варна и на този си пост разполага с голям ресурс и може да повлияе на неразпитаните свидетели. 

„Когато демокрацията е атакувана в една държава членка, тя е отслабена в цяла Европа“, заяви кметът на Варна, Благомир Коцев, в писмо към членове на Европейския комитет на регионите по време на Европейската седмица на градовете и регионите в Брюксел, посочиха от пресцентъра на „Продължаваме промяната“. Ако не беше несправедливо държан в ареста вече повече от три месеца, днес в Брюксел Благомир Коцев трябваше да бъде докладчик на заседанието на Комитета, посочват още от „Продължаваме промяната“.

Писмото от ареста беше прочетено от общинския съветник от Варна София Колева, след което цялата зала стана на крака и аплодира посланието на Благомир Коцев. От своя страна председателят на групата на „Обнови Европа“ в Европейския комитет на регионите – Франсоа Декостер, се обърна към София Колева и каза да предаде на Благомир Коцев, че неговата битка е тяхна битка и се надяват скоро да се върне сред тях.

Днес се обръщам към вас не от конферентната зала, където се надявах да застана сред вас, а от затворническа килия в собствената ми страна – България, се посочва в писмото на Коцев. Говоря не само като демократично избран кмет и гражданин на Европейския съюз, но и като представител на всички, които вярват в свободата, прозрачността и върховенството на закона.

В писмото се посочва, че през ноември 2023 г., на местните избори, варненци са поверили своя вот на тяхната споделена визия за реформи, откритост и модернизация. Новата администрация започна да се справя с дългогодишни проблеми, да премахва монополи и да възстановява справедливостта в обществените поръчки. Тези усилия бързо предизвикаха съпротива от онези, които се бяха настанили удобно в сянката на корупцията, посочва кметът.

През юли 2024 г. беше започнато политически мотивирано разследване срещу същата тази администрация, основано на твърдения на лица, свързани с предишната администрация и с управляващия елит на България. Последва театрален арест, извършен от десетки правителствени агенти – акт, целящ да сплаши не само мен, кмет от опозицията, но и цялото движение за промяна в България, пише още в съобщението.

Кметът посочва още, че са използвани фалшиви обвинения в корупция, за да се оправдае задържането без достоверни доказателства. Свидетели в последствие заявиха, че показанията им са били изтръгнати под натиск или в замяна на лични облаги. И все пак, българските съдилища продължават да игнорират фактите и презумпцията за невинност, пише още в писмото му.

По думите на Коцев този случай не касае само един човек и става въпрос за състоянието на демокрацията и правосъдието в България – член на Европейския съюз, където политическите репресии отново рискуват да се превърнат в инструмент за управление. Тези, които се противопоставят на дълбоките властови мрежи, на олигархичните интереси и техните политически покровители са подложени на натиск, сплашване или лишаване от свобода, пише той. В края на писмото Коцев посочва, че случващото се в България засяга всички. Той благодари на Европейския комитет на регионите, че са до жителите на Варна и се застъпват за демокрацията.

Цялото писмо можете да прочетете тук.

На 10 октомври Софийският градски съд остави в ареста кмета на Варна. Решението подлежи на обжалване. Коцев е обвинен по разследване за корупция и участие в организирана престъпна група. В мотивите си председателят на съдебния състав посочи, че Коцев продължава да е кмет на Варна и на този си пост разполага с голям ресурс и може да повлияе на неразпитаните свидетели. 

Музеят за нова история на Варна ще представи документалния филм „Зеленият вълшебник“, който е посветен на Антон Новак, създал Морската градина и озеленяването в други части на града. Събитието е част от инициативата „Кино в музея“ и е посветено на 165 години от рождението, 80 години от кончината и 130 години от установяването на Новак във Варна. Прожекцията е на 15 октомври от 18:00 ч.

Филмът е продукция от 2010 г. на екип от БНТ 2 със сценарист Бистра Варнева, режисьор Августина Стефанова и оператор Димитър Дермански. За живота на Антон Новак разказват д-р Константин Трошев от Дружеството за българо-чешко и словашко приятелство, председателят на читалище „Стара Варна“ Ламбрин Сотиров и инженер Иван Великов, който е специалист по парково строителство. 

Както БТА писа, Регионалният исторически музей отбелязва годишнините на Антон Новак и с документалната изложба „Българските чехи“, която е експонирана в сградата на Археологическия музей. Тя е съвместен проект на Българската телеграфна агенция (БТА) и Държавна агенция „Архиви“ и гостува във Варна по инициатива на уредника в Музея за нова история на Варна Теодор Роков. 

В книгата „Антон Новак“ на Константин Трошев (изд. „Славена“, 2006) се казва, че чехът Антонин (Антон) Новак (1860-1945) пристига във Варна през 1895 г. по покана на Общинския съвет с препоръката на Карел Шкорпил. Назначен за градски градинар, той изгражда цялата система от паркове и градини, които и днес са част от „зелената архитектура“ на града. 
Новак е роден на 7 декември 1860 г. в малкото населено място Винорж, окръг Карлин, област Прага (сега квартал на столицата на Чешката република). Баща му е Ян Новак, майка му – Лидмила Поточни. Има три сестри и осем братя, от които четирима загиват в Първата световна война. Антонин завършва основното си образование във Винорж. През 1886 г. получава диплом от Земския помологичен институт в Троя до Прага. След военната си служба в армията на Австро-унгарската империя, младият специалист работи кратко като инструктор в института в Троя и след това в град Пилзен. Заради способностите му е изпратен на практика в прочутите паркове Шьонбрун и Белведере във Виена, където в продължение на четири години специализира в областта на парковото строителство. 
През 1892 г., по препоръка на тогавашния гимназиален учител във Велико Търново Карел Шкорпил, Антон Новак е назначен за градинар-декоратор. Успява да положи началото на градската градина по повод сватбата на Цар Фердинанд и за нея е удостоен с орден „За гражданска заслуга“. 
През 1895 г., отново по препоръка на Шкорпил, Новак е назначен за градски градинар във Варна. Възприема побългаряването на собственото си име от Антонин на Антон. Започва системна работа по проучване, планиране на парковете, като ръководи и участва лично в дейността. Първият обект е градската градина, която сега е зад Драматичен театър „Стоян Бъчваров“. Започва изграждането и на най-голямата му творба – Приморската градина. Голям брой дървета и храсти са пренесени от околностите на града, но и от отдалечени гори и от планините на България, а дори и от Средиземноморието. Това става главно с волски каруци. Екзотични видове се доставят с кораби от Азия и дори от Китай. Антон Новак създава разсадници. Води оживена кореспонденция с фирми и паркове в Чехия, Германия, Унгария, Франция, Нидерландия за доставка на семена и луковици. Поради липса на квалифицирани работници, се налага да организира курсове за обучение на градинари, лозари, овощари. Сам облагородява стотици шипкови храсти и създава пъстра палитра от рози. Неговите разсадници има не само в Морската градина, но и в местностите Гюндийза (днес Боровец) и Пейнерджик (днес квартал „Чайка“). Поливането на новозасадените растения се извършва ръчно през нощта, а водата се доставя с бъчви на каруци. 
Антон Новак създава и градините в църковни и училищни дворове, озеленява булевардите „Сливница“, „Мария Луиза“, „Съборни“, улиците „Македония“, „Братя Миладинови“. Засадени са липи от местносттите Джанавара и Арап Чешме, които и до днес изпълват града със своя аромат. Негово дело е и паркът на музея на бойната дружба с мавзолей на полския крал Владислав Варненчик. 
Големи са били семейните грижи на Антон Новак. След смъртта на съпругата му – чехкинята София, той сключва брак с Каролина от Прага. Имал е четирима сина и една дъщеря Людмила (1901 г.). Синът му Карел е починал през първата година от живота си. Антон е роден през 1899 г., а Ярослав – през 1903 г. Доста известен във Варна е Венцислав, който дълги години работи в туризма. 
Антон Новак преживява във Варна Балканските, Първата и Втората световна война. На 1 май 1934 г. става български гражданин. Различни спорове довеждат до уволнението му на 1 март 1937 г., когато остава без жилище и пенсия. Това го принуждава да се обърне с молба до председателя на Народното събрание, в която пише „…дойдох да положа всичките ми знания и всичката си енергия в полза на България, която много обичам. Аз се отдадох на службата си всецяло.“ През този период на живота си, Новак живее в бедност. През 1944 г. от Община Варна му е отпусната малка пенсия. 
Умира на 8 януари 1945 г. във Варна. Според смъртния акт причината е сърдечно увреждане. Шествие от негови почитатели и граждани съпровожда ковчега до Централните гробища, където се намира гробът на семейството със скромен паметник и неговата снимка. 

Животът и работата му са оценени високо. На централния вход на Приморската градина е монтирана паметна плоча. Площадът пред него носи името му. През 1999 г. е открит и негов паметник в парка, близо до Икономическия университет. По повод 145-годишнината от рождението и 60-годишината от смъртта му Дружеството за българо-чешко и словашко приятелство във Варна изработи документална изложба за него. Тя съдържа документи и снимки, предоставени от Държавен архив – Варна, Регионалния исторически музей, Музея за нова история на Варна, Градската управа на Винорж-Прага, Община Велико Търново, както и от внуците Антон и Владимир Новак. 

Двама души са пострадали при пожар в дома за хора в нетрудоспособна възраст, съобщиха от полицията във Варна. Сигналът за пожар във вила тип „бунгало“ в местността Св. Никола е подаден от 28-годишен варненец в 0:40 часа на 13 октомври.

Установено е, че на адреса се помещава дом за хора в нетрудоспособна възраст, стопанисван от 46-годишна варненка, в качеството ѝ на юридическо лице.

Веднага след получаване на сигнала, пристигналият на място полицейски екип на Пето районно управление е предприел незабавни действия по спасяване на двамата настанени в бунгалото мъже – единият на 66 години от Пазарджик, а другият – на 65 години от село Гецово, община Разград. Вследствие на спасителните действия на полицаите, пострадалите са изведени от бунгалото и отведени в болнично заведение. Те са настанени в отделение по реанимация с около 35 процента изгаряния и с опасност за живота.

Изгоряла е цялата вътрешност на вилата, както и част от покрива. Извършен е оглед в присъствието на пожарен експерт, улики за престъпление не са установени, причините за пожара са в процес на изясняване.

По случая е образувано досъдебно производство. Непосредствено след възникване на инцидента са уведомени компетентните институции – националната агенция за приходите, Агенцията за качество на социалните услуги и Икономическа полиция за извършване на проверка по отношение дейността на предоставяните социални услуги.

Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ ще има първо участие в Международния Шекспиров фестивал в Битоля, Република Северна Македония, съобщи директорката на Театрално-музикалния продуцентски център (ТМПЦ) във Варна Даниела Димова. Трупата ще се представи с „Както ви харесва“ от Уилям Шекспир на 21 ноември т.г. Постановката е на румънския режисьор Габор Томпа, който гостува и на първото издание на Черноморския театрален фестивал в града със своя спектакъл „Аз съм вятърът“ по Юн Фосе, поставен в Националния унгарски театър от Клуж-Напока. 

Предстои Варненският драматичен театър да представи и на други сцени най-новото си заглавие „Време разделно“ на режисьорката Бина Харалампиева. По думите на Димова то ще гостува в цяла България, както и в градове, където има големи български общности и то не само в Европа, а и в Америка. За тези пътувания ръководството на ТМПЦ-Варна ще търси подкрепата на международния отдел на Министерството на културата, който комуникира с българските културни центрове по света, допълни Димова.

„През ноември ще имаме две мащабни турнета с наши представления в цялата страна, а от януари до април 2026 г. представленията ще бъдат посветени на 150-годишнината от Априлската епопея. Тогава ще направим едно шествие в България не само с „Под игото“ и с „Време разделно“, а и с други представления като „Тютюн“, „Поразените“ и „Ботушът“, за които има много заявки за гостувания и голям интерес от страна на учениците“, каза още директорката. 

Тя припомни, че това е 105-ият сезон на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“, а „Време разделно“ е втората премиера в него след „Алма Малер“. Прочитът на романа на Антон Дончев е третата постановка по българска класика, която правят във Варна режисьорката Бина Харалампиева и драматургът Юрий Дачев.

Традицията популярни родни литературни произведения да оживяват на сцената във Варна ще продължи с драмата „Вампир“ от Антон Страшимиров, която режисьорът Пламен Марков ще постави в началото на 2027 г., съобщи още Димова.