Писателят и музикант Константин Кацаров изнесе концерт в къща музей „Алеко Константинов“ в Свищов. Събитието бе част от празниците „Свищовски лозници“.

За мен е истинско удоволствие и щастие за пореден път да съм в Свищов, като този път е по-специален – за празниците на града, каза Константин Кацаров.

Той изпълни музикална програма, включваща едни от най-популярните и обичани рок и поп песни. Кацаров спечели бурните аплодисменти на публиката и посочи, че изпълнява свои любими песни.

По време на концерта бяха изложени книги на автора. Присъстващите имаха възможност да получат автограф и снимка с писателя.

Граждани, внесли подписка срещу изграждането на фотоволтаичен парк в Сухиндол, попитаха общинските съветници кога ще получат отговор на питанията си от общината.

В края на днешното заседание на Общинския съвет в Сухиндол, представителите на инициативния комитет срещу изграждането на инвестицията заявиха, че очакват отговор от страна на местната власт във връзка с тяхното възражение. Жанет Орфану подчерта, че подписката от над 640 подписали се жители на общината е нотариално заверена и е изпратена до Общинската администрация, както и до деловодството на Общинския съвет.

Председателят на Общинския съвет Борислав Вълев посочи, че към днешна дата подобна подписка не е постъпвала в Общинския съвет. Вероятно става дума за технически проблем, но подписката е налична и изразява мнението на половината от имащите право на глас в общината, посочиха от инициативния комитет.

В искането се казва, че подписалите се в нея са против изграждането на фотоволтаични и ветрогенераторни паркове върху земеделски земи, гори, поземлени имоти, представляващи ниви, ливади, пасища, мери, и площи на Община Сухиндол. Считаме, че реализирането на тези проекти ще има отрицателно въздействие върху околната среда и здравето на хората, както и развитието на региона, като земеделски, лозарски и свързан с винопроизводството, животновъдството и пчеларството, културният и исторически туризъм, се казва още в становището, с което представителите на инициативния комитет запознаха общинските съветници.

В края на сесията от граждани бяха поставени още въпроси свързани с нарастващата популация на бездомни кучета и опасението, че при идването на зимния сезон те ще бъдат агресивни. Кметът на общината инж. Пламен Чернев отговори, че се водят разговори с ръководствата на съседни общини и възможността бездомните кучета да бъдат премествани в техните приюти, но резултат няма. По думите му на този етап общината има взаимодействие с фирма за кастриране на животните, но проблемът остава.

Биоземеделието не е просто алтернатива, то е доказателство, че устойчиво земеделие с високо качество и опазване на природни ресурси могат да вървят ръка за ръка. То е избор както икономически, така и екологичен. Избор, който все повече производители предпочитат и който Министерството на земеделието и храните (МЗХ) насърчава чрез програми, политики, диалог със заинтересованите страни. Това каза министърът на земеделието и храните д-р Георги Тахов на официалното откриване на първото издание на най-голямото изложение на сертифицирани български биопроизводители в страната. Събитието започна днес във Велико Търново и ще продължи до неделя, 28 септември, а организатор е МЗХ.

По думите на министър Тахов днешното събитие е значимо, не само защото подчертава важността на биоземеделието, но и защото поставя акцент върху един много устойчив модел – модел на производство, който носи отговорност към природата, здравето и бъдещия потенциал на нашите блага. Според него днешният ден е още една крачка напред в посока на сътрудничество, информираност и обща визия за бъдещето на земеделието в България и в Европа.

Георги Тахов припомни, че България има дългогодишни традиции в селското стопанство, уникални природни условия за развитие на земеделието, запазени райони с богато биоразнообразие, устойчиви сортове и автентични породи животни. Това са важни предпоставки за развитие на биологичното земеделие, което безспорно има бъдеще, подчерта министърът.

Той цитира данни, според които в момента у нас има над 5600 оператора със сключени договори за контрол, като общата площ под контрол в биологични стопанства и в преход е близо 200 000 хектара.

Земеделският министър отбеляза, че държавата ще продължи да насърчава биопроизводството и в рамките на настоящия програмен период, защото то осигурява не само здравословна храна, а и сериозна трудова заетост в селските райони.

Георги Тахов припомни още, че с одобрението на третото изменение на Стратегическия план за развитие на земеделието, в основната интервенция за подпомагане на биологичното земеделие, а именно „Биологично растениевъдство“, е увеличен размерът на дегресивните ставки за всички групи култури от 50 на 70 процента. Разработихме и включихме също нова интервенция – „Биологично животновъдство“, с бюджет 85 млн. лева, допълни аграрният министър.

Към това той добави, че преди два дни са публикували за обществено обсъждане насоки за кандидатстване по интервенция за сътрудничество за къси вериги за доставка, като целта е да я реализират възможно най-скоро – в началото на октомври, с максималния ѝ бюджет. Интервенцията ще предостави възможност на всички земеделски стопани да реализират произведената от тях продукция директно на пазара на по-справедлива цена.

Развитието на биологичното земеделие ще бъде подпомагано и чрез инвестиционни интервенции по Стратегическия план. В началото на 2026 г. ще стартира интервенция в областта на инвестиции в преработка на селскостопански продукти, като общият размер на бюджета е 70 млн. евро, а тези, които са пряко свързани с преработката на биологични земеделски суровини, ще получат най-високия приоритет – 25 точки, обясни министър Тахов.

Кметът на Велико Търново инж. Даниел Панов каза, че не е случайно, че в последно време българите залагаме повече на българското производство. Според него точно това е правилният подход. Той се обърна към министър Тахов с призив за повече подкрепа за родните производители.

Областният управител на област Велико Търново Юлия Ликоманова-Мутафчиева каза, че събитието е празник не само за Велико Търново, но и за цялата страна, защото се поставя началото на една добра инициатива, насочена към здравословния начин на хранене, към това да се създават традиции и навици. Фестивалът ще бъде център на срещи между производители, експерти, гости, семейства, които споделят една обща ценност – грижата за човека и природата, допълни тя.

Председателят на парламентарната комисия по земеделие, храни и гори Цвета Караянчева заяви, че е от съществено значение да бъдат популяризирани ползите от биоземеделието както за природата, така и за здравето. Важно е да бъдем информирани, че храната и хранителните навици до голяма степен определят нашето здраве, а доброто решение за здравословно хранене са именно органичните продукти, каза още тя.

По думите на Караянчева този тип храни ни гарантират високо качество и безопасност със сведен до минимум отпечатък върху околната среда и биоразнообразието. Тя изрази своето задоволство, че в последно време е отчетен ръст в доставките на биологично произведени плодове за учениците по училищните схеми, както и за дадения приоритет на продуктите с български произход. Караянчева изрази надежда тази тенденция да продължи и подчерта, че българското биопроизводство заслужава нашата подкрепа и защото поддържа множество традиции живи, развива местната икономика.

Първите Годишни награди за биопроизводители на България бяха връчени по време на първото издание на най-голямото изложение на сертифицирани български биопроизводители в страната, което започна днес във Велико Търново и ще продължи до неделя, 28 септември.

В категория „Биопредприятие“ бе отличено „100 процента био“ ООД – производител на сокове, сладка и сушени плодове. Заместник-министърът на земеделието и храните Лозана Василева, която връчи наградата, каза, че тя е символ за доверието към  българското производство и е доказателство, че българското биопроизводство може да бъде конкурентоспособно както у нас, така и в Европейския съюз (ЕС). Наградата от името на победителя прие председателят на Българската асоциация „Биопродукти“ Албена Симеонова, която призова купуващите биопродукти от търговската мрежа да гледат за европейското лого за биологично производство.

Община с най-много биопродукти в обществените кухни стана Община Своге. Наградата прие заместник-кметът Нина Копринджийска. Тя каза, че отличието е признание за усилията да включат повече биопродукти в храненето на децата, учениците и хората в социалните услуги. Вярваме, че здравословното хранене е инвестиция в бъдещето, допълни Копринджийска.

Отличието „Област с най-много биопроизводители“ беше присъдено на област Бургас с 396 регистрирани оператора и впечатляващо разнообразие от биопродукция. По думите на Димитър Ходулов, началник отдел в Областната администрация на Бургас, който се качи на сцената, за да вземе наградата, това число не е само статистика, а показва огромна отговорност и труд на хората, които се занимават с биопроизводство.

„Натур БГ“ ЕООД получи приза за най-добър биомаркетинг. Компанията е производител на солети и барчета от Казанлък. Наградата прие управителят на фирмата Атанас Балкански, а областният управител на област Велико Търново Юлия Ликоманова-Мутафчиева, която му я връчи, каза, че „Натур БГ“ е семеен бизнес, действащ от 13 години, изнасящ продуктите си в осем държави, а младите в семейството са именно тези, които се занимават с маркетига.

Специална грамота за новаторство в детското хранене с биопродукти получи Община Троян, която има собствени градини за целта.

Голямата награда – „Биопроизводител на годината“, отиде при земеделският производител Владимир Димитров Кънев от Павликени, който стопанисва 250 кошера. Отличието му беше връчено от министъра на земеделието и храните д-р Георги Тахов, който подчерта своето уважение, защото пчеларството не е леко занимание. Владимир Кънев каза, че малките производители имат нужда точно от такива събития, на които да покажат своята продукция директно на потребителя.

Биоземеделието не е просто алтернатива, то е доказателство, че устойчиво земеделие с високо качество и опазване на природни ресурси могат да вървят ръка за ръка. То е избор както икономически, така и екологичен. Избор, който все повече производители предпочитат и който Министерството на земеделието и храните (МЗХ) насърчава чрез програми, политики, диалог със заинтересованите страни. Това каза министърът на земеделието и храните д-р Георги Тахов на официалното откриване на първото издание на най-голямото изложение на сертифицирани български биопроизводители в страната. Събитието започна днес във Велико Търново и ще продължи до неделя, 28 септември, а организатор е МЗХ.

По думите на министър Тахов днешното събитие е значимо, не само защото подчертава важността на биоземеделието, но и защото поставя акцент върху един много устойчив модел – модел на производство, който носи отговорност към природата, здравето и бъдещия потенциал на нашите блага. Според него днешният ден е още една крачка напред в посока на сътрудничество, информираност и обща визия за бъдещето на земеделието в България и в Европа.

Георги Тахов припомни, че България има дългогодишни традиции в селското стопанство, уникални природни условия за развитие на земеделието, запазени райони с богато биоразнообразие, устойчиви сортове и автентични породи животни. Това са важни предпоставки за развитие на биологичното земеделие, което безспорно има бъдеще, подчерта министърът.

Той цитира данни, според които в момента у нас има над 5600 оператора със сключени договори за контрол, като общата площ под контрол в биологични стопанства и в преход е близо 200 000 хектара.

Земеделският министър отбеляза, че държавата ще продължи да насърчава биопроизводството и в рамките на настоящия програмен период, защото то осигурява не само здравословна храна, а и сериозна трудова заетост в селските райони.

Георги Тахов припомни още, че с одобрението на третото изменение на Стратегическия план за развитие на земеделието, в основната интервенция за подпомагане на биологичното земеделие, а именно „Биологично растениевъдство“, е увеличен размерът на дегресивните ставки за всички групи култури от 50 на 70 процента. Разработихме и включихме също нова интервенция – „Биологично животновъдство“, с бюджет 85 млн. лева, допълни аграрният министър.

Към това той добави, че преди два дни са публикували за обществено обсъждане насоки за кандидатстване по интервенция за сътрудничество за къси вериги за доставка, като целта е да я реализират възможно най-скоро – в началото на октомври, с максималния ѝ бюджет. Интервенцията ще предостави възможност на всички земеделски стопани да реализират произведената от тях продукция директно на пазара на по-справедлива цена.

Развитието на биологичното земеделие ще бъде подпомагано и чрез инвестиционни интервенции по Стратегическия план. В началото на 2026 г. ще стартира интервенция в областта на инвестиции в преработка на селскостопански продукти, като общият размер на бюджета е 70 млн. евро, а тези, които са пряко свързани с преработката на биологични земеделски суровини, ще получат най-високия приоритет – 25 точки, обясни министър Тахов.

Кметът на Велико Търново инж. Даниел Панов каза, че не е случайно, че в последно време българите залагаме повече на българското производство. Според него точно това е правилният подход. Той се обърна към министър Тахов с призив за повече подкрепа за родните производители.

Областният управител на област Велико Търново Юлия Ликоманова-Мутафчиева каза, че събитието е празник не само за Велико Търново, но и за цялата страна, защото се поставя началото на една добра инициатива, насочена към здравословния начин на хранене, към това да се създават традиции и навици. Фестивалът ще бъде център на срещи между производители, експерти, гости, семейства, които споделят една обща ценност – грижата за човека и природата, допълни тя.

Председателят на парламентарната комисия по земеделие, храни и гори Цвета Караянчева заяви, че е от съществено значение да бъдат популяризирани ползите от биоземеделието както за природата, така и за здравето. Важно е да бъдем информирани, че храната и хранителните навици до голяма степен определят нашето здраве, а доброто решение за здравословно хранене са именно органичните продукти, каза още тя.

По думите на Караянчева този тип храни ни гарантират високо качество и безопасност със сведен до минимум отпечатък върху околната среда и биоразнообразието. Тя изрази своето задоволство, че в последно време е отчетен ръст в доставките на биологично произведени плодове за учениците по училищните схеми, както и за дадения приоритет на продуктите с български произход. Караянчева изрази надежда тази тенденция да продължи и подчерта, че българското биопроизводство заслужава нашата подкрепа и защото поддържа множество традиции живи, развива местната икономика.

Добивите от слънчоглед и царевица са аналогични на миналогодишните и са абсолютно достатъчни да поемат продоволствената сигурност на страната. Това каза министърът на земеделието и храните Георги Тахов пред журналисти във Велико Търново.

На въпрос за Закона за виното и ракията, той каза, че по законопроекта е работено четири-пет месеца. Той е минал през всички работни групи и е бил в пълен синхрон с регламентите на европейското законодателство, но всички предложения, залегнали в него, са на бранша. След създалото се напрежение и след разговор с министър-председателя Росен Желязков, законопроектът е свален от обществено обсъждане и сега продължава работата по него, както и нови срещи с бранша.

По отношение на вземането на решение дали да се ваксинират животните срещу шарка по овцете и козите, министър Тахов заяви, че такова все още няма. Това решение трябва да бъде много обосновано и много устойчиво, то засяга няколко бранша, посочи той. Аграрният министър каза още, че на база проведените срещи с животновъдния бранш, на база всички анализи в Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) и след предстоящ разговор в парламента с партиите ще бъде взето обосновано и устойчиво решение. Той заяви, че няма информация за нелегално ваксиниране.

На въпрос какво се случва с първия „Магазин за хората“, който трябваше да отвори врати до края на септември в Пловдивско, министър Тахов посочи, че се очаква не само един, а повече от 50 магазина да бъдат заредени с над 30 вида продукти непосредствено преди Нова година.

Във Велико Търново министърът на земеделието участва във връчването на Първите Годишни награди за биопроизводители на България.

Тази вечер бе официалното откриване на празниците „Свищовски лозници“ на централния площад в крайдунавския град.

„Празнуваме Свищовските лозници, които са белязали Свищов в далечните години и ни водят към бъдещето“, каза в словото си кметът на Свищов д-р Генчо Генчев. „Не малко усилия положихме заедно през тази година, за да направим нашия град по-добро място за живеене и вярвам, че вървим уверено по пътя, по който ще изградим социална, икономическа, здравна и образователна среда, защото Свищов го заслужава“, допълни кметът.

Предстоятелят на храм „Света Троица“ отец Михаил Миронов, архиерейският наместник на Свищовската духовна околия ставрофорен иконом Руслан Личев и енорийският свещеник Патрик Виал от католическа енория „Св. св. Кирил и Методий“ отслужиха молебен за здраве.

Концертната програма започна с изпълненията на танцьорите от Фолклорен танцов състав „Творецът“ с ръководител Явор Узунов.

Вечерта завърши с концерт на Владимир Ампов – Графа. С него на сцената излязоха Борислав Бояджиев – барабани и Венци Трифонов – кларинет, саксофон, тромпет. За публиката прозвучаха обичани и популярни песни като „Домино“, „Слънце свети в очите ти“, „Чуваш ли ме“ и други. 

Винарна „Виа Винера“ (Via Vinera Karabunar Estate) залага както на занаятчийския подход, така и на модерните технологии. Това каза за БТА Влади Желев, един от собствениците на винарната.

Избата започва своя път през 2007 г. в местността Шаровица край с. Карабунар – район, в който лозята и виното са част от живота на хората от незапомнени времена. През 2017 г. е представено новото име на избата – „Виа Винера“, под което качествените вина на изба „Карабунар“ започват да се представят на българския и международните пазари. Промяната е вследствие от желанието на собствениците да продължат традициите в региона, като им придадат модерно звучене, както и да изградят собствена идентичност. В бъдеще избата ще се презентира с новата си едноименна серия „Via Vinera“, както и с познатите „Bulgarian Heritage“, „Contour“ и „Castellum“. 

Първоначално е била дестилерия, а след закупуването и през 2011 година е разширена. През 2016 има второ разширение на винарната. Тогава е увеличен и капацитета й до 1000 тона грозде. Избата притежава два масива – в Тракийската низина (с. Карабунар) и в Дунавската равнина (гр. Килифарево). В град Килифарево до Велико Търново се отглеждат 220 декара предимно бели сортове – Совиньон блан, Шардоне и други. В Карабунар, където е и производствената база, са другите сортове, от местните са Червен мискет, Рубин, Мавруд и интернационалните Каберне совиньон, Кабарне фран, Мерло.

Според Желев през последните четири години се наблюдава спад в реколтата заради измененията в климата. Заради измръзвания и много валежи тази година реколтата е на 80 процента в сравнение с миналата година. Желев поясни, че миналата година реколтата също е била изключително ниска като добив.

Така че това е поредната година, в която наблюдаваме спад в реколтата. Това което наблюдаваме е, че за пореден път има преждевременно изкуствено зреене на самите гроздове, не добро оплождане по време на цъфтеж на лозовите масиви и разбира се измръзванията през април, каза още той.

Около 70 процента от продажбите на винарната са за вътрешния пазар. Останалите са за износ. Според него българинът започва да обръща внимание на българското вино. Продължава обаче да има интерес и към вноса на вина. За съжаление, по думите му, пазарът не помага а се популяризира българското вино. Непрекъснато се внася, а много ресторанти използват предимно чужди вина, вместо български.

Хубаво е ресторантьорите и хотелиерите да предлагат 80 процента регионални вина и примерно 20 процента някакъв внос. Но за съжаление това не се наблюдава и културата е доста ниска от гледна точка на избор на вината, добави Влади Желев.

Едноименната серия „Via Vinera“ залага на интернационални сортове, отлежавали в дъб. Това са занаятчийски вина, които са лесно разбираеми и атрактивни както в стилистично, така и в ценово отношение. Въпреки краткото си присъствие на пазара вината от серия „Via Vinera“ са оценени на едни от най-престижните интернационални винени конкурси. 

Благодарение на съчетанието на майсторството на екипа и най-съвременни технологии Мискет и Димят на Bulgarian Heritage от самото си създаване получават признание за своите достойнства на престижни международни конкурси. Реколта 2014 печели специални рекомендации на азиатското издание на един от най-престижните конкурси – Decanter Asia Wine Awards 2015. Мискет реколта 2015 е отличен с бронзов медал на същия конкурс през 2016 г. Реколта 2016 завоюва златен медал на водещия международен конкурс в България – „Винария 2017“, както и признанието за „Най-добро бяло вино от местен български сорт“ на Съюза на енолозите.

Следвайки амбицията си да развива „българската следа“, изба „Виа Венера“ разшири гамата на Bulgarian Heritage с червени вина от традиционните български сортове Мавруд и Рубин с характерното за марката неповторимо звучене и на Concours Mondial de Bruxelles през май 2017 Bulgarian Heritage Мавруд 2015 г. печели златен медал. 

БТА ще представи в поредицата „Следвай пътя на новото БГ ВИНО“ десетки винарски изби в България преди деветото издание на Глобалната конференция за винен туризъм, чийто домакин ще бъде Пловдив. Организатор на форума е Министерството на туризма в партньорство със Световната организация по туризъм към ООН (UN Tourism).

Българската компания „Натюр БГ“ се стреми да стане третата в Европа, която произвежда безглутенови биосолети, съобщи управителят й Атанас Балкански за БТА.

Компанията, която произвежда биосолети в Казанлък, вчера получи приза за най-добър биомаркетинг на първите Годишни награди за биопроизводители на България. Те бяха връчени по време на първото издание на най-голямото изложение на сертифицирани български биопроизводители в страната, което започна вчера във Велико Търново и ще продължи до неделя, 28 септември.

Успехът ни се дължи на това, че децата ни застанаха зад нас – те организират маркетинга ни и комуникацията със света, заяви Балкански.

Компанията продава на вътрешния пазар и изнася в осем държави. Балкански каза, че са стигнали до 13-14 държави, но ковид пандемията ги е върнала малко назад. Почти във всички държави, в които изнасят, контрагентите искат да продават продуктите под собствена марка. Можем да пробием като своя марка, но гоним печалбата, така че се съобразяваме с желанието на контрагента, обясни Балкански. Той допълни, че независимо под каква марка са пакетирани, техните солети могат да бъдат разпознати по надписа под европейското лого за биопроизводство.

Балкански обясни, че постоянно участват в международни панаири по света. Използват инструментите, които Изпълнителната агенция за малки и средни предприятия (ИАМСП) и Министерството на земеделието и храните (МЗХ) предлагат за подпомагане на такива участия. Предстои им участие в голямо изложение в Саудитска Арабия през ноември, а догодина следва Китай.

От 12 години сме в този бизнес, отбеляза той. Солетите, които предлагат, са от лимец, спелта, ръж, лимец с подправки, а за износ – и овесени. Те са без животински продукти, брашната се мелят на каменна мелница, идват от проверени фермери, с които фирмата работи дълги години.

Балкански каза, че голямата им цел е да пуснат безглутенови биосолети, защото в Европа само две фирми в две държави – Унгария и Полша, правят такива. Силно се надяваме ние да сме третата, посочи той.

Относно разликите в предпочитанията на потребителите у нас и навън, Балкански отбеляза, че те са най-вече по отношение на солта. Има държави, които искат много сол, включително посолени отгоре с кристали, а в други дори има наложен данък „сол“ – съдържанието на сол на 100 грама трябва да е под 0,99 процента или данъкът е по-голям. Такива са Унгария и Израел, където слагаме една четвърт от солта за вътрешния пазар, докато за други страни като Полша и Хърватия слагаме почти двойно количеството сол, разказа Балкански. Той допълни, че по убеждение правят солетите си по-малко солени.

По думите на Балкански в последните години контролът на биопроизводителите е много строг, което е гаранция, че продуктите наистина са биологични.

Биопроизводителите у нас в момента са почти 6000, а трендът е възходящ от 2021 г. насам. Това каза пред БТА председателят на Българската асоциация „Биопродукти“ (БАБ) Албена Симеонова по време на най-голямото до момента изложение на сертифицирани български биопроизводители в страната, което започна вчера във Велико Търново и ще продължи до неделя, 28 септември.

Тя обясни, че това не е първият биофест у нас. БАБ от години организира събития по инициатива на Международната федерация на биоземеделските движения. Започнахме с отворени врати във фермите, посещения във ферми, миналата година организирахме първия биофест в Южния парк в София, разказа Симеонова. Тя посочи, че по идея на Министерството на земеделието и храните (МЗХ), което финансира фестивала, тазгодишното събитие излиза от столицата и така Велико Търново е избрано за негов домакин.

По думите на Симеонова хората все повече внимават какво слагат на трапезата си и какво съдържа храната им. Биологичните продукти се отличават с това, че не съдържат пестициди, синтетични торове, генномодифицирани организми и никакви химически добавки при преработката и пакетирането, заяви тя.

Симеонова подчерта, че има „био“ и „всичко останало“. Чувала съм „от планината“, „еко“, „на баба“, „на дядо“, всичко това е конвенционален продукт, отбеляза тя и подчерта, че единственият доказан, здравословен продукт е биологичният – сертифициран, с европейското лого за биопроизводство. Симеонова призова гражданите да търсят това лого, когато си купуват биопродукти в търговската мрежа.

По думите ѝ всичко, което се прави конвенционално, може да се произвежда вече и биологично. БАБ има и членове, които произвеждат аквакултури, отбеляза Симеонова.

Тя каза още, че диалогът с МЗХ и Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) върви добре – отпуснати са 430 млн. евро за биологично земеделие по Стратегическия план, от тях са похарчени 130 и са останали 300. Създадена е нова интервенция – „Биологично животновъдство“ в биологичната мярка. Симеонова подчерта, че това е компенсаторна мярка, а не субсидия. Компенсират ни за по-ниските добиви, за по-малкото производство и за по-трудоемкото и скъпо производство, защото всичко се произвежда на ръка, посочи тя. Бюджетът на новата интервенция е 85 млн. евро, които идват от останалите 300 млн. евро. Председателят на БАБ каза, че организацията приветства това решение, защото животновъдството трябва да се развива – то поначало е много труден отрасъл, а когато става въпрос за биологично производство, фуражът също трябва да е био, а изискванията и анализите са много сериозни.

На въпрос има ли развитие по темата със забраната за паша в Националните паркове, Симеонова отговори отрицателно. Това е една традиция, която в годините е залегнала при нас, коментира тя пасторализма.

Като един от основните проблеми на биоземеделието у нас председателят на БАБ посочи маркетинга. Биофестът е маркетинг, каза тя и допълни, че представители на БАБ ходят на изложения и в чужбина, но това е не е достатъчно. Като производител на грозде и вино Симеонова не смята, че секторът получава адекватна помощ от държавата. Тя обясни, че когато пътуват на изложения, МЗХ плаща щанда и стоките, но производителят трябва да си плати самолетния билет, квартирата, да наеме човек, който да работи с него. Помощ за пазари, промоция на българските продукти, подчерта Симеонова, са изключително важни.

Тя каза, че браншът се е преборил за това 3 процента от всички обществените поръчки вече да бъдат за био продукти, като при детските градини и училищата изискването е 5 процента.

Нещата вървят, бавно, но трудно, коментира Симеонова. Тя все пак изрази задоволство, че младите поемат щафетата и смяната на поколенията в производството се случва.

Албена Симеонова призова потребителите да избират българските биопродукти, защото са вкусни, здравословни, опазват околната среда и създават заетост.