Винарна „Виа Винера“ (Via Vinera Karabunar Estate) залага както на занаятчийския подход, така и на модерните технологии. Това каза за БТА Влади Желев, един от собствениците на винарната.

Избата започва своя път през 2007 г. в местността Шаровица край с. Карабунар – район, в който лозята и виното са част от живота на хората от незапомнени времена. През 2017 г. е представено новото име на избата – „Виа Винера“, под което качествените вина на изба „Карабунар“ започват да се представят на българския и международните пазари. Промяната е вследствие от желанието на собствениците да продължат традициите в региона, като им придадат модерно звучене, както и да изградят собствена идентичност. В бъдеще избата ще се презентира с новата си едноименна серия „Via Vinera“, както и с познатите „Bulgarian Heritage“, „Contour“ и „Castellum“. 

Първоначално е била дестилерия, а след закупуването и през 2011 година е разширена. През 2016 има второ разширение на винарната. Тогава е увеличен и капацитета й до 1000 тона грозде. Избата притежава два масива – в Тракийската низина (с. Карабунар) и в Дунавската равнина (гр. Килифарево). В град Килифарево до Велико Търново се отглеждат 220 декара предимно бели сортове – Совиньон блан, Шардоне и други. В Карабунар, където е и производствената база, са другите сортове, от местните са Червен мискет, Рубин, Мавруд и интернационалните Каберне совиньон, Кабарне фран, Мерло.

Според Желев през последните четири години се наблюдава спад в реколтата заради измененията в климата. Заради измръзвания и много валежи тази година реколтата е на 80 процента в сравнение с миналата година. Желев поясни, че миналата година реколтата също е била изключително ниска като добив.

Така че това е поредната година, в която наблюдаваме спад в реколтата. Това което наблюдаваме е, че за пореден път има преждевременно изкуствено зреене на самите гроздове, не добро оплождане по време на цъфтеж на лозовите масиви и разбира се измръзванията през април, каза още той.

Около 70 процента от продажбите на винарната са за вътрешния пазар. Останалите са за износ. Според него българинът започва да обръща внимание на българското вино. Продължава обаче да има интерес и към вноса на вина. За съжаление, по думите му, пазарът не помага а се популяризира българското вино. Непрекъснато се внася, а много ресторанти използват предимно чужди вина, вместо български.

Хубаво е ресторантьорите и хотелиерите да предлагат 80 процента регионални вина и примерно 20 процента някакъв внос. Но за съжаление това не се наблюдава и културата е доста ниска от гледна точка на избор на вината, добави Влади Желев.

Едноименната серия „Via Vinera“ залага на интернационални сортове, отлежавали в дъб. Това са занаятчийски вина, които са лесно разбираеми и атрактивни както в стилистично, така и в ценово отношение. Въпреки краткото си присъствие на пазара вината от серия „Via Vinera“ са оценени на едни от най-престижните интернационални винени конкурси. 

Благодарение на съчетанието на майсторството на екипа и най-съвременни технологии Мискет и Димят на Bulgarian Heritage от самото си създаване получават признание за своите достойнства на престижни международни конкурси. Реколта 2014 печели специални рекомендации на азиатското издание на един от най-престижните конкурси – Decanter Asia Wine Awards 2015. Мискет реколта 2015 е отличен с бронзов медал на същия конкурс през 2016 г. Реколта 2016 завоюва златен медал на водещия международен конкурс в България – „Винария 2017“, както и признанието за „Най-добро бяло вино от местен български сорт“ на Съюза на енолозите.

Следвайки амбицията си да развива „българската следа“, изба „Виа Венера“ разшири гамата на Bulgarian Heritage с червени вина от традиционните български сортове Мавруд и Рубин с характерното за марката неповторимо звучене и на Concours Mondial de Bruxelles през май 2017 Bulgarian Heritage Мавруд 2015 г. печели златен медал. 

БТА ще представи в поредицата „Следвай пътя на новото БГ ВИНО“ десетки винарски изби в България преди деветото издание на Глобалната конференция за винен туризъм, чийто домакин ще бъде Пловдив. Организатор на форума е Министерството на туризма в партньорство със Световната организация по туризъм към ООН (UN Tourism).

Българската компания „Натюр БГ“ се стреми да стане третата в Европа, която произвежда безглутенови биосолети, съобщи управителят й Атанас Балкански за БТА.

Компанията, която произвежда биосолети в Казанлък, вчера получи приза за най-добър биомаркетинг на първите Годишни награди за биопроизводители на България. Те бяха връчени по време на първото издание на най-голямото изложение на сертифицирани български биопроизводители в страната, което започна вчера във Велико Търново и ще продължи до неделя, 28 септември.

Успехът ни се дължи на това, че децата ни застанаха зад нас – те организират маркетинга ни и комуникацията със света, заяви Балкански.

Компанията продава на вътрешния пазар и изнася в осем държави. Балкански каза, че са стигнали до 13-14 държави, но ковид пандемията ги е върнала малко назад. Почти във всички държави, в които изнасят, контрагентите искат да продават продуктите под собствена марка. Можем да пробием като своя марка, но гоним печалбата, така че се съобразяваме с желанието на контрагента, обясни Балкански. Той допълни, че независимо под каква марка са пакетирани, техните солети могат да бъдат разпознати по надписа под европейското лого за биопроизводство.

Балкански обясни, че постоянно участват в международни панаири по света. Използват инструментите, които Изпълнителната агенция за малки и средни предприятия (ИАМСП) и Министерството на земеделието и храните (МЗХ) предлагат за подпомагане на такива участия. Предстои им участие в голямо изложение в Саудитска Арабия през ноември, а догодина следва Китай.

От 12 години сме в този бизнес, отбеляза той. Солетите, които предлагат, са от лимец, спелта, ръж, лимец с подправки, а за износ – и овесени. Те са без животински продукти, брашната се мелят на каменна мелница, идват от проверени фермери, с които фирмата работи дълги години.

Балкански каза, че голямата им цел е да пуснат безглутенови биосолети, защото в Европа само две фирми в две държави – Унгария и Полша, правят такива. Силно се надяваме ние да сме третата, посочи той.

Относно разликите в предпочитанията на потребителите у нас и навън, Балкански отбеляза, че те са най-вече по отношение на солта. Има държави, които искат много сол, включително посолени отгоре с кристали, а в други дори има наложен данък „сол“ – съдържанието на сол на 100 грама трябва да е под 0,99 процента или данъкът е по-голям. Такива са Унгария и Израел, където слагаме една четвърт от солта за вътрешния пазар, докато за други страни като Полша и Хърватия слагаме почти двойно количеството сол, разказа Балкански. Той допълни, че по убеждение правят солетите си по-малко солени.

По думите на Балкански в последните години контролът на биопроизводителите е много строг, което е гаранция, че продуктите наистина са биологични.

Биопроизводителите у нас в момента са почти 6000, а трендът е възходящ от 2021 г. насам. Това каза пред БТА председателят на Българската асоциация „Биопродукти“ (БАБ) Албена Симеонова по време на най-голямото до момента изложение на сертифицирани български биопроизводители в страната, което започна вчера във Велико Търново и ще продължи до неделя, 28 септември.

Тя обясни, че това не е първият биофест у нас. БАБ от години организира събития по инициатива на Международната федерация на биоземеделските движения. Започнахме с отворени врати във фермите, посещения във ферми, миналата година организирахме първия биофест в Южния парк в София, разказа Симеонова. Тя посочи, че по идея на Министерството на земеделието и храните (МЗХ), което финансира фестивала, тазгодишното събитие излиза от столицата и така Велико Търново е избрано за негов домакин.

По думите на Симеонова хората все повече внимават какво слагат на трапезата си и какво съдържа храната им. Биологичните продукти се отличават с това, че не съдържат пестициди, синтетични торове, генномодифицирани организми и никакви химически добавки при преработката и пакетирането, заяви тя.

Симеонова подчерта, че има „био“ и „всичко останало“. Чувала съм „от планината“, „еко“, „на баба“, „на дядо“, всичко това е конвенционален продукт, отбеляза тя и подчерта, че единственият доказан, здравословен продукт е биологичният – сертифициран, с европейското лого за биопроизводство. Симеонова призова гражданите да търсят това лого, когато си купуват биопродукти в търговската мрежа.

По думите ѝ всичко, което се прави конвенционално, може да се произвежда вече и биологично. БАБ има и членове, които произвеждат аквакултури, отбеляза Симеонова.

Тя каза още, че диалогът с МЗХ и Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) върви добре – отпуснати са 430 млн. евро за биологично земеделие по Стратегическия план, от тях са похарчени 130 и са останали 300. Създадена е нова интервенция – „Биологично животновъдство“ в биологичната мярка. Симеонова подчерта, че това е компенсаторна мярка, а не субсидия. Компенсират ни за по-ниските добиви, за по-малкото производство и за по-трудоемкото и скъпо производство, защото всичко се произвежда на ръка, посочи тя. Бюджетът на новата интервенция е 85 млн. евро, които идват от останалите 300 млн. евро. Председателят на БАБ каза, че организацията приветства това решение, защото животновъдството трябва да се развива – то поначало е много труден отрасъл, а когато става въпрос за биологично производство, фуражът също трябва да е био, а изискванията и анализите са много сериозни.

На въпрос има ли развитие по темата със забраната за паша в Националните паркове, Симеонова отговори отрицателно. Това е една традиция, която в годините е залегнала при нас, коментира тя пасторализма.

Като един от основните проблеми на биоземеделието у нас председателят на БАБ посочи маркетинга. Биофестът е маркетинг, каза тя и допълни, че представители на БАБ ходят на изложения и в чужбина, но това е не е достатъчно. Като производител на грозде и вино Симеонова не смята, че секторът получава адекватна помощ от държавата. Тя обясни, че когато пътуват на изложения, МЗХ плаща щанда и стоките, но производителят трябва да си плати самолетния билет, квартирата, да наеме човек, който да работи с него. Помощ за пазари, промоция на българските продукти, подчерта Симеонова, са изключително важни.

Тя каза, че браншът се е преборил за това 3 процента от всички обществените поръчки вече да бъдат за био продукти, като при детските градини и училищата изискването е 5 процента.

Нещата вървят, бавно, но трудно, коментира Симеонова. Тя все пак изрази задоволство, че младите поемат щафетата и смяната на поколенията в производството се случва.

Албена Симеонова призова потребителите да избират българските биопродукти, защото са вкусни, здравословни, опазват околната среда и създават заетост.

На камерната сцена на Първо българско народно читалище „Еленка и Кирил Д. Аврамови – 1856“ се състоя церемонията по награждаването на отличените в традиционния поетичен конкурс „Свищовски лозници“. В тазгодишното издание участие взеха 180 автори от цялата страна.

Журито, с председател поета Георги Драмбозов и членове поетите Иван Антонов и Иван Атанасов, литератора Връбка Попова, главния експерт в Дирекция „Култура и културно наследство“ при община Свищов Грета Цанова и директора на дирекцията д-р Росен Маринов, определи лауреатите.

Литературната награда „Златно дунавско перо“, връчвана от 2005 г., бе присъдена на Люлин Занов от с. Гиген, Плевен, за стихотворението „Песен за Свищов“. Специалната награда на името на поета Николай Искъров получи Валентин Йорданов от Силистра за творбата „А жив ли е той“.

Първа награда в конкурса спечели Донка Ангелова от Горна Оряховица със стихотворението „Видях, един самотен човек“. Второто място бе за Владимир Стоянов от Варна с „Поляна от глухарчета“, а третото – за Зефира Пенева от Пловдив, която представи стихотворението си „Възраст“. Кметът на Свищов д-р Генчо Генчев връчи наградите. Поощрителни отличия получиха Даниела Николова от София и Ангел Дюлгеров от Перник.

„Докато слушах стиховете, се убеждавам какъв дух носи Свищов именно чрез хората на перото и словото. Удовлетворен съм, че за поредна година дадохме възможност на творци от цялата страна да се потопят в магията на словото по повод празниците „Свищовски лозници“, каза кметът.

Празничната вечер завърши с премиерата на новата стихосбирка на свищовския поет Людмил Симеонов „Здрач и шепот“, представена с музикален съпровод на пиано от Бисера Друмева.

Носител на голямата награда за литература „Златно дунавско перо“ през 2024 г. стана поетът Кънчо Великов. 

Хубаво е да се помага на дребните производители, защото иначе те отиват в сивия сектор, смята биопроизводителят Рашко Денев, който заедно със съпругата си отглежда 60 декара собствени орехови градини и 90 декара под наем в силистренския град Главиница. Това каза той пред журналисти по време на най-голямото изложение на сертифицирани български биопроизводители в страната, което продължи три дни във Велико Търново и приключи днес.

Асортиментът на семейство Деневи включва орехи, орехови продукти и мурсалски чай,които са изцяло биосертифицирани.

Всичко започва със засяването на орехи преди време с мисълта чрез продажбата на плодовете им Деневи да добавят нещо към пенсиите си. Оказа се, че може да се работи много надълбоко с ореха и започнахме да произвеждаме първо масло от орехи, после тахан, брашно от орехи, наша колежка направи крем за лице от ореховото масло, разказа Денев.

Предлагат също и оцет от орехи. На въпрос как им е хрумнала идеята, производителят обясни, че със съпругата му години наред са си правили оцет от ябълки, тъй като се стараят максимално да избягват „химиите от магазините“. Но им се налагало да купуват ябълките, а те били пръскани, така че отново попадали в порочния кръг на химията. Така решили да пробват дали ще стане с орехи. Първият опит не бил съвсем успешен, но след това продуктът се получил.

Най-новият им продукт е маджун от дини. По думите на Денев производството е много трудоемко. Той подчерта, че в маджуна не трябва да има никаква захар. От 400 килограма дини излизат 10 килограма маджун, необходими са поне два кубика дърва и два дни, разказа производителят, но заяви, че въпреки това усилието напълно си заслужава.

Денев подчерта, че орехът е един от най-ценните продукти – помага на имунната система и на мозъка, а продуктите от зелени орехчета съдържат йод, който помага на щитовидната жлеза, на гърлото.

Хубаво е човек да яде чисти храни, макар и малко по-скъпи, посочи производителят. Той допълни, че почти всяка седмица ходят на фермерски пазар във Варна, където вече имат и постоянни клиенти. По думите му младите са започнали вече по-масово да се насочват към биологични храни, защото могат да си ги позволят.

Рашко Денев изказа своята благодарност към Министерството на земеделието и храните (МЗХ) за помощта към производителите, но каза, че за малките фермери е трудно да се включват в повече изложения и може би МЗХ трябва да помисли да покриване на част от разходите за някои от тях. Хубаво е да се помага на дребните производители, защото иначе отиват в сивия сектор, каза биопроизводителят.

Според него трябва да се опростят и изискванията за малките производители.

Само аз и съпругата ми работим, а изискват две съблекални, бани, тоалетни, обясни Денев, допълвайки, че семейството му е вложило около 30 000 лева само за сградата. По думите му изискванията за малка ферма като обем документи са същите като за мандра.

Денев е на мнение, че ако процедурите бъдат опростени, много повече млади хора ще започнат да работят на светло.

Стотици жители и гости на Велико Търново гледаха заедно финала на световното първенство по волейбол за мъже и подкрепяха българския отбор, който се изправи срещу настоящия световен шампион Италия. Те се събраха в парк „Марно поле“ в центъра на града, където от Общината бяха поставили голяма видеостена. Събитието съвпадна с провеждащото се на същото място първо издание на изложение на сертифицирани български биопроизводители.

Сред хората, които подкрепяха националите ни, беше треньорът на клуба по волейбол „Раковски – 1964“ Асен Стаменов, който беше пристигнал от Севлиево заедно с няколко от играчите си. Дойдохме специално за това, защото нашата Община не е организирала такова нещо, каза за БТА Стаменов. Решихме да сме сред хората, защото рядко може да се види български отбор да играе финал на световно първенство, в който и да е спорт. Стаменов коментира, че случващото се на терена не е изненадващо, защото италианците са настоящия световен шампион и очакванията са били за труден мач. Според него в първите два гейма силният им сервис е бил голямото им оръжие, но в третия нашата атака през центъра е довела до резултат. Неговата надежда за краен резултат 3:2 за българите обаче не се сбъдна.

За нас България е шампион при положение, че сме най-младият отбор на световното първенство, коментира за БТА след края на мача терньорът на великотърновския волейболен клуб „Вел волей“ Велина Кансъзова. Момчетата се представиха феноменално, всеки един от тях е уникален, а като екип – още повече, добави тя. Според нея единственото, което не е достигнало за победата, е липсата на опит. Кансъзова си пожела някой ден нейните възпитаници да достигнат до същите висини и цяла България да ги подкрепя.

С Кансъзова бе помощник-треньорът на отбора Йордан Великов и децата от клуба. Боримир Златинов каза, че този път италианците са били по-добри, но на следващото световно първенство шампиони ще бъдат българите. Според него Алекс Николов е бил най-добрият от отбора и вече се е превърнал в негов кумир. Александър Байкушев каза, че усещането да гледа подобен двубой е било невероятно, въпреки загубата. Рая Петкова коментира, че отборът е допуснал някои грешки, но се надява следващия път да бъдат изчистени и това да доведе до още по-голям успех. Мишел Георгиева изрази вълнението си от видяното и допълни, че ще се опита да вземе за себе си поуките от този мач, за да може да става все по-добра в играта. Велимира Евгениева каза, че българският тим се е представил много добре и въпреки загубата, всички са дали всичко от себе си.

Празниците „Свищовски лозници“ завършиха с награждаване на победителите в конкурса за домашно червено вино, духова музика и народни танци.

Първо място бе присъдено на Петър Русев от Свищов. Второ място получи Тихомир Иванов от Горна Оряховица, а наградата за трето място отиде при Детелин Перников от Белене. Победителите получиха наградите си от кмета на община Свищов д-р Генчо Генчев.

Специалната награда, осигурена от „Томика-Метал“ АД, спечели Стоянка Алексиева от с. Горна Студена, която получи неръждаем резервоар, предназначен за ферментация и съхранение на вино. Наградата връчи ръководителят на фирмата Георги Георгиев.

„Благодаря на всички участници, които показаха своя талант на сцената и поздравиха всеки от вас по време на празниците. Надявам се, че ще запазите хубав спомен от „Свищовски лозници 2025“, каза кметът на община Свищов. „Нека всички заедно в днешния ден да благодарим на националния ни отбор по волейбол, който записа исторически успех и показа дух и спортсменство“, допълни кметът и пожела да бъдем по-добри и единни във всичко хубаво, което ни се случва.

На сцената на централния площад в града излезе детско-юношеският танцов ансамбъл „Дунавска младост“ и фолклорният танцов клуб „Харизмата на хорото“. Участие в програмата взеха и възпитаници от класа по народно пеене на Корнелия Чекелева при свищовското читалище. Вечерта завърши с изпълнения на Етрополската духова музика, а на площада се изви хоро.

БТА припомня, че програмата на празниците „Свищовски лозници“ започна на 24 септември с рок концерт на групите Chicho Mancho’s Band, Diamant, Apogei, Detonator, High Enough и Tiron.

Стефан Вълдобрев и „Обичайните заподозрени“ изнесоха концерт през втората вечер на празниците. Преди това бе представена ретроспективна изложба, включваща снимки от фонда на Градска библиотека „Проф. Иван Шишманов“.

В рамките на третия ден свищовски художници откриха 48-ата си традиционна изложба в художествената галерия „Николай Павлович“. В къща музей „Алеко Константинов“ писателят и музикант Константин Кацаров изнесе концерт.

Официалното откриване на „Свищовски лозници“ започна със слово на кмета на Свищов д-р Генчо Генчев.  В концертната програма участва Владимир Ампов – Графа и фолклорен танцов състав „Творецът“.

В събота в галерията прозвучаха класически произведения в изпълнение на камерна формация „Арс Нова“ от Стара Загора. Вечерта завърши с изпълненията на групите за хип-хоп и кей-поп към Първо българско народно читалище „Еленка и Кирил Д. Аврамови-1856“ и възпитаници на школа за поп и рок изпълнители „Клуб Естрада“. Накрая на сцената излезе и певицата Анелия.

По-рано днес бяха връчени наградите в традиционния поетичен конкурс „Свищовски лозници“, в който тази година се включиха 180 участници. Носител на наградата за литература „Златно дунавско перо“ е Люлин Занов.

Община Свищов, съвместно с общините Никопол, Павликени и Белене, започва проект, свързан с надграждане на системите за разделно събиране на биоразградими и едрогабаритни битови отпадъци, и модернизация на съществуващата инфраструктура за тяхното управление. Това съобщиха от общинската администрация.

Общата стойност на проекта е над 3,9 млн. лв., от които близо 3,1 млн. лв. са безвъзмездна финансова помощ по Програма „Околна среда“ 2021–2027 г. Общият размер на инвестицията за община Свищов е 1,6 млн. лв. Продължителността на проекта е 30 месеца.

Средствата ще бъдат използвани за модернизация на съществуващата компостираща инсталация на Регионалното депо за неопасен отпадък в с. Санадиново, за закупуване на нова техника за обработване на място на биоотпадъци, както и на техника за събиране на биоотпадъци. Ще бъдат доставени 1339 кофи за разделно събиране отпадъци, за строителни отпадъци, както и за биоразградима зелена маса от домакинствата. Предвижда се закупуване на един брой мини челен товарач с мулчер, заедно с три специализирани камиона.

Реализирането на проекта ще създаде по-добри условия за организиране на дейностите във връзка с управлението на отпадъците на територията на община Свищов и организацията по сметосъбирането и сметоизвозването, допълниха от Общината.

Припомняме, че през август в община Свищов бяха открити 15 площадки за едрогабаритни отпадъци. Въведен беше също единен телефонен номер за информация и сигнали във връзка с управлението на отпадъци. 

Режим на водата във Велико Търново и областта няма да има, каза вицепремиерът Атанас Зафиров, който е и председател на Националния борд по водите. Той и министърът на регионалното развитие Иван Иванов, както и на околната среда и водите Манол Генов участваха в работно заседание с кмета на Велико Търново Даниел Панов и кметовете на общините от Великотърновска област.

По думите на Зафиров проблеми с водоподаването в отделни населени места в областта има, но на този етап опасност от воден режим, подобен на този в Плевен и в Ловеч няма.

Той посочи, че по темата с безводието във Великотърновска област има множество спекулации, които имат за цел да всяват страх и паника в хората и обслужват политически интереси и подчерта, че всяка политическа атака трябва да има някакви граници. Когато безсмислено се всява страх, там където няма повод за такъв, се отклонява вниманието към реалните проблеми, които трябва да бъдат решавани, каза Зафиров.

Вицепремиерът подчерта, че превантивните стъпки за намиране на алтернативен водоизточник за региона се предприемат навреме. Тук се работи усърдно по проекта язовир „Александър Стамболийски“, който има добри показатели като качество на водата, да бъде алтернативен източник на водоподаване в региона, каза Зафиров и допълни, че това ще бъде една от темите в предстоящото заседание на борда.

Зафиров подчерта, че държавата няма да допусне незаконно ползване на питейна вода, независимо как се казва инвеститорът, и дали става дума за ВЕЦ-ове, земеделски производители или промишлени предприятия. Това е в обхвата на борда, който работи по установяването на всички проблемни точки, допълни той.

Според вицепремиера 200 милиона лева за тази година и 350 милиона лева, включително европейски средства за следващата година, са предвидени за възстановяване на напоителните системи.  Той уточни, че работата на борда върви в добър синхрон с местната власт, със законодателната власт и с Министерския съвет, който взима окончателните решения. Заседанието в сградата на Община Велико Търново продължава с участието на областния управител Юлия Ликоманова Мутафчиева, директора на ВиК „Йовковци“, народни представители от региона и други институции.

Използването на водите на язовир „Александър Стамболийски“ за питейни нужди ще реши проблемите на няколко общини, които в момента имат нарушено водоподаване, каза във Велико Търново министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов. Пред журналистите той подчерта, че опасност от воден режим във Великотърновска област няма и всяка спекулация по тази тема е търсене единствено и само на политически дивиденти.

В етап на проектиране е водопровод между язовира и село Емен, за да може той да попадне във водопреносната система за питейно-битови нужди, каза по време на срещата кметът на Велико Търново Даниел Панов. Работата по проекта е съвместна между няколко институции – община Велико Търново, ВиК „Йовковци“, Българския енергиен холдинг и различни министерства. Предстои да започне процесът за промяната на предназначението на язовира, което към момента е за напояване и за енергийни нужди, припомни министър Иванов.

Точният размер на инвестицията ще бъде ясен, след като бъде готов проектът, който общината е възложила, а средствата са осигурени от държавния бюджет. Министърът посочи, че по информация на ВиК „Йовковци“ водата е годна за питейни нужди, но въпреки това ще бъде предвидено и изграждане на пречиствателна станция, за да има всички гаранции, че водата ще е годна за консумация от потребителите.  Той уточни, че е от компетенциите на Министерството на околната среда и водите да се учреди санитарно-охранителна зона около язовира. По думите на Иванов до две години процесът може да е приключил и връзката между язовир „Александър Стамболийски“ и Велико Търново ще бъде осъществена.

Министър Иван Иванов, заедно с вицепремиера Атанас Зафиров и министъра на околната среда и водите Манол Генов, участва в работна среща с кмета на Велико Търново Даниел Панов, кметовете на общини от областта, народните представители д-р Костадин Ангелов, Димитър Николов и Мариана Бояджиева, областния управител Юлия Ликоманова – Мутафчиева, директора на ВиК „Йовковци“ Илиян Илиев и представители на институции. Срещата е във връзка със ситуацията около водоподаването в региона и появилите се информации в публичното пространство и социалните мрежи, че се очаква воден режим във Велико Търново и региона заради намалялото ниво на язовир „Йовковци“, който в момента осигурява водоподаването.