Независимостта е търновски акт, както казва историята, защото Велико Търново събира в едно пътя до заветната дата 22 септември 1908 г. Това каза кметът на Велико Търново Даниел Панов на тържествената заря проверка по случай 117 години от провъзгласяването на Независимостта на България на площада в подножието на Царевец.

„Този път не беше лесен, той премина през векове на робство, мрак и битки. По него се родиха и живяха Ботев, Левски, Раковски, Стамболов – най-великите ни национални водачи, които имаха дързостта да мечтаят за невъзможното и превърнаха тази мечта в национална идея“, допълни Панов.

„Независимостта е най-обединяващият ден, извор на гордостта ни, че сме българи и великотърновци и ден, в който честваме живата памет на героите ни, изпълнена с толкова много смелост, героизъм и достойнство“, каза Панов.

По думите му независимостта е кулминация в българската история и манифестът, с който Фердинанд обявява независимостта, дава глас на вековния зов за народа ни за истинска свобода.

Всяка годишнина от независимостта е вълнуваща, запомняща се, поредица от празненства, чийто център и бъдеще ще бъде старопрестолно Търново, така казват общинските съветници на първото честване една година след обявяването на Независимостта през 1909 г., припомни кметът. „Днес, 117 години по-късно, ние следваме заветите им, пазим традицията, а този уникален български дух предаваме на поколения напред“, каза Даниел Панов.

„От всеки един български гражданин зависи както да помним нашата славна история и предци, с които се гордеем, така и да запазим стремежа им за свободна и независима България“. Това заяви председателят на парламента Наталия Киселова по време на тържествена заря-проверка във Велико Търново по повод 117 години от обявяването на независимостта на България.

Именно тук, в старопрестолния Търновград, нашите предци обявиха независимостта на България, а с този акт една от най-старите държави в Европа отново се появява на световната карта като самостоятелна и независима държава. Тя стана възможна, след като Руско-турската освободителна война донесе Освобождението на България, а храбрите български капитани защитиха Съединението, отбеляза Киселова. Премахването на суверенитета на Високата порта върху Българското княжество, който следваше от Берлинския договор показа, че когато се води политика, която е подчинена на националните интереси и има национално обединение, се постигат най-добрите резултати за нашата Родина, посочи тя.

„С обявяването на независимостта е направена поредната, а за съжаление, оказала се и последната, стъпка за осъществяване на Възрожденския идеал за национално обединение на всички земи, населени с българи и възкръсване на българската държавност като свободна, обединена, независима и просперираща българска държава“, заяви председателят на парламента.

По думите ѝ историческото дело, което днес бележим, е резултат от усилията на българската дипломация и държавниците, които са загърбили своите тясно партийни различия, за да отговорят на стремежа на българския народ към свобода и правда и обединение.

Длъжни сме да помним историческия урок, който нашите държавници, политици и дипломати ни дадоха – обединени, те не просто прокламираха независимостта, а и защитиха националната ни чест и достойнство, добави Наталия Киселова. С обявяването на независимостта си за пореден път, след Освобождението и Съединението, нашият славен и изстрадал народ заявява своята непримиримост с това друг да определя бъднините му и желанието си България да бъде призната за единна и суверенна държава, каза тя. Според Киселова това е поредно доказателство, че въпреки трудностите, българите са съхранили своя свободен дух, чест и достойнство, че са готови да се опълчат срещу неправдата и да защитят националните ни интереси.

Днес е нужно да черпим сили и вдъхновение от делата и смелостта на предците ни, призова Киселова. Нужно е да търсим и пазим това, което ни обединява, а не да се демонстрира това, което ни разделя, добави тя.

Киселова отбеляза, че трябва да осъзнаем, че постигането на националните ни цели зависи само и единствено от нас. „Нека да покажем, че помним завета на хан Кубрат към неговите синове да бъдат обединени, за да са силни и независими, да помним Асеневци, които възстановяват независимата българска държавност в Средновековието. Нека да помним Паисий и неговата История славянобългарска, поставящи основата на националноосвободително движение на българския народ от Османската империя, да помним свидните жертви, които дава българският народ в националноосвободителните борби, църковна независимост и национално обединение“, каза още Киселова.

В Деня на Независимостта на България 22 септември Стефан Вълдобрев и „Обичайните заподозрени“ записаха нова песен в средновековната търновска църква „Св. св. Петър и Павел“. Това беше поредната историческа забележителност, чиято акустика беше използвана за да обогати звученето на предстоящия албум на музикантите.

В храма, намиращ се в подножието на крепостта „Царевец“ във Велико Търново, Стоян Янкулов-Стунджи записа перкусии, а Стефан Вълдобрев – тамбура и вокал. Те са за песента „Покриви без къщи“, като част от нея беше озвучена и вчера в археологическия резерват „Никополис ад Иструм“ край близкото село Никюп и в църквата „Св. Архангели Михаил и Гавраил“ в Арбанаси.

По време на записите музикантите бяха посетени от генералния директор на БТА Кирил Вълчев, който присъства на честванията по случай празника във Велико Търново, придружен и от генералния директор на арменската агенция „Арменпрес” Нарине Назарян. Той още веднъж изрази подкрепата на агенцията за този проект на музикантите, наречен „Акустиката на България“, на който БТА е основен медиен партньор. Вълчев посочи, че идеята записът да се направи точно на този ден и в този град е негова, но изборът на храма е на Вълдобрев, който го е предпочел пред „Св. 40 мъченици“, където е прочетен Манифеста за Независимостта. Аз си представям, че нашите песни в този си вид ще станат един вид манифести на свободата, на пътуването, на любовта, на красотата, коментира пред БТА музикантът. Той допълни, че досега реализацията на инициативата върви много добре. Това е осмата песен и осмото място на записите, като според него става все по-хубаво. 

Липсата на независимост би могла да е свързана и с това да нямаш право да избереш акустиката си, коментира Вълчев, след което двамата си припомниха част от историята на църквата „Св. св. Петър и Павел“ и това, че в нея са били съхранявани мощи на Св. Иван Рилски. Енергията е едно от нещата, които привличат музиканта към подобни места. Когато ги обикалям, знам малко за тях и после научавам много, но творческата ми интуиция е такава, че усещам мястото дали има потенциал и после се убеждавам, че съм на прав път, каза Вълдобрев. Той допълни, че изборът му може би е подсъзнателен и е останал от времето, когато е посещавал тези места като дете.  

Вълчев и Вълдобрев припомниха, че цялата идея на инициативата „Акустиката на България“ е да усили звука на места в цялата страна, които живеещите до тях понякога изобщо не забелязват. Голямата цел е най-вече младите да разберат, че това да си независим е и възможност сам да бъдеш в тишина, без някой да ти налага нещо, и свободно да чуваш различния шум, каза Вълчев. Двамата с Вълдобрев се обединиха около мнението, че трябва да се помага на повече хора да осъзнават какво богатство е това и да усещат със сърцето си, посещавайки такива места.

Вълдобрев благодари на БТА за истинското и пълноценно партньорство, благодарение на което инициативата е посрещана много добре навсякъде, където са правят записите на албума „Акустиката на България“.

За БТА проф. Хитко Вачев, който е един от основните археолози, работили по проучването, изследването и възстановяването на храма, разказа, че това е един от най-емблематичните паметници на Второто българско царство. Църквата е посветена на върховните апостоли св. св. Петър и Павел и е издигната по времето на цар Калоян. Най-вероятно в нея той е коронясан от кардинал Лъв за крал. Впоследствие особено отношение към храма има и съпругата на цар Иван Асен II – унгарката Анна-Мария Арпад, която дава средства около църквата да бъде издигнат голям манастир. Той е средище на духовна и книжовна дейност. Особено емблематично е, че след завземането на старопрестолния Търновград от османците църквата и комплексът около нея стават резиденция на Патриарх Евтимий. Той пренася в храма мощите на няколко светии, сред които са и тези на най-тачения български светец Иван Рилски. Върху един от стълбовете е неговото изображение, пред което е стояла раклата с мощите му, посочи проф. Вачев. На по-късен етап църквата и комплексът около нея са резиденция на търновски митрополити. Тя е многократно стенописвана, като са запазени няколко стенописни пласта от края на 12-ти век, от началото на 15-и век, от 17-и век. Това са едни от най-представителните паметници на иконографското изкуство на територията на България, подчерта археологът.

На крепостта „Царевец“ беше издигнато националното знаме, многолюдно шествие премина по улиците на Велико Търново в чест на 117 години от обявяването на Независимостта на България.

По традиция центърът на тържествата е в историческата и духовна столица на България, където на 22 септември 1908 година княз Фердинанд, заедно с министрите от кабинета на Александър Малинов, прочита Манифеста, с който бива провъзгласена Независимостта на България. След тържествената литургия в храма „Св. 40 мъченици“, гостите на празника поднесоха цветя пред гроба на цар Калоян и се отправиха към крепостта „Царевец“.

Председателят на Народното събрание прие почетния строй от курсанти на НВУ “Васил Левски“. С военен ритуал беше издигнато българското знаме, а в небето полетяха 117 бели, зелени и червени балони.

В словото си Наталия Киселова посочи, че само единни и обединени около национални приоритети можем да градим държавата си като просперираща, уважавана и предпочитана от младите. Тя допълни, че няма по-знаково място от Велико Търново за тържественото огласяване от княз Фердинанд и правителството на Александър Малинов на манифеста, възвестяващ този исторически акт.

Кметът на Велико Търново Даниел Панов приветства великотърновци и гостите на празника с думите, че няма по-обединителен и по-сплотяващ ден за нас българите от 22 септември – ден, в който гордостта и щастието, че сме българи и великотърновци са навсякъде около нас, затова днес камбаните бият празнично, а българското знаме гордо се извисява както тук в сърцето на нашата история, така и от балконите на къщите. Независимостта изисква зрялост и отговорност, 117 години по-късно заветът на нашите предци все по-ясно се откроява, особено във времена като днешните, в които най-голямото изпитание е разделението, подчерта Панов.

Представители на институции и политически партии поднесоха венци в знак на признателност пред паметната пирамида на Царевец, която увековечава историческия акт. Венци бяха поднесени от името на президента Румен Радев, от председателя на Народното събрание Наталия Киселова, вицепрезидента Илияна Йотова, министър-председателя Росен Желязков, заместник-председателите на Народното събрание, от отделните парламентарни групи, посланици и представители на дипломатически мисии.

Сред присъстващите бяха народните представители проф. Костадин Ангелов, Димитър Николов, Красимир Терзиев от ГЕРБ-СДС. Депутатът Мариана Бояджиева от „БСП-Обединена левица“, заместник-председателят на Народното събрание Ертен Алисова от „ДПС-Ново начало“, както и депутатите от формацията Халил Летифов, Гюнай Далоолу, Байрям Байрям, Ербил Халим, Шендоан Халит, народните представители от парламентарната група на „Продължаваме промяната – Демократична България“ Людмила Илиева и Надежда Йорданова, народният представител от „Възраждане“ Ангел Янчев, депутатът от „Има такъв народ“ Снежанка Траянска, заместник-председателят на парламента Юлиана Матеева и депутатът от „Величие“ Павлин Петров, областният управител Юлия Ликоманова-Мутафчиева, началникът на НВУ “Васил Левски“ бригаден генерал Станчо Кайков, заместник-ректорът на Великотърновския университет проф. Николай Кънев, председателят на Великотърновския общински съвет Венцислав Спирдонов, кметът на Горна Оряховица Николай Рашков, представители на институции и общественици също участваха в тържествата. Сред гостите бяха още генералният директор на БТА Кирил Вълчев, както и генералният директор на „Арменпрес” Нарине Назарян.

Всички гости се включиха в многолюдното шествие с граждани и ученици от великотърновските училища, което премина по великотърновските улици. Шествието беше водено от съставите, които участват в 18-ото издание на Международния фестивал на военните духови оркестри. Пред паметника „Майка България“ бяха поднесени цветя. Музикантите с пагони представиха атрактивно музикално шоу. В следобедните часове на откритата сцена в центъра на Велико Търново ще се изявяват млади възпитаници на музикални и танцови школи от Велико Търново. Кулминацията на празника предстои с тържествената заря проверка на площад „Цар Асен“ и приемане на почетния строй от курсанти на НВУ „Васил Левски“.

С военен ритуал в Свищов бяха тържествено отбелязани 117 години от обявяване на Независимостта на България. В честването участва 55-и инженерен полк – Белене.

Празнично слово пред Паметника на свободата в крайдунавския град произнесе директорът на Дирекция „Култура и културно наследство“ към Община Свищов д-р Росен Маринов. „Актът на обявяване на независимостта е дързък, но премерен израз на националната зрялост и политическата мъдрост на българския народ. Той е не просто отказ от формалната зависимост на османската империя, но и заявка пред света, че България е готова да заеме своето достойно място в европейското семейство на народите“, каза Маринов.

„Независимостта е не просто политически акт, тя е състояние на духа, вярата, че съдбата на нашия народ трябва да бъде в нашите ръце. Нека помним, че свободата и независимостта се защитават и утвърждават всеки ден чрез образование, труд, отговорност и обич към родината“, допълни той.

Благодарствен молебен отслужи отец Михаил Миронов, предстоятел на храм „Света Троица“ в Свищов. В програмата участваха деца от детски градини в града.

Празничното честване завърши с ритуал по поднасяне на венци и цветя. Почит пред паметника отдадоха кметът на Община Свищов д-р Генчо Генчев, председателят на Общинския съвет в Свищов д-р Кристиян Кирилов, заместник-командирът на 55-и инженерен полк – Белене подполковник Стоян Митков, ректорът на Стопанска академия „Димитър А. Ценов” доц. д-р Марин Маринов. Цветя бяха поднесени от представители на редица образователни, културни, социални институции, политически партии, организации и граждани, прозвуча националният химн.

Само единни и обединени около национални приоритети можем да градим държавата си като просперираща, уважавана и предпочитана от младите. Това каза председателят на Народното събрание Наталия Киселова в слово по повод 117-ата годишнина от обявяването на Независимостта на България.

Нашите предци ни дадоха пример за мъдрост и далновидност в съдбовни за нацията моменти, посочи Киселова. Наш дълг като техни наследници е да следваме съветите им и да милеем за България, добави тя.

Честито царство – това е поздравът на сънародниците ни в онези дни, добави председателят. По думите на Киселова възторгът е всеобщ, защото осъзнават важността на това значимо събитие.

(следва)

Започна честването на 117 години от обявяването на Независимостта на България с тържествената литургия в църквата „Свети 40 мъченици“ във Велико Търново. Службата ръководи никополският епископ Матей.

Присъства председателят на Народното събрание Наталия Киселова. Тя каза, че днешният ден е много важен за държавата да придобие самостоятелен облик. Въпросът за независимостта, освен личностно себеусещане, е българската държава да постави по един категоричен начин своите интереси и да се бори за тях, допълни Киселова. Кметът на Велико Търново Даниел Панов каза, че предците са ни завещали да имаме независима и свободна България, която ние трябва да надграждаме, за да осигурим по-добро бъдеще за децата, затова е важно да има обединение, а не разединение.

Сред официалните лица присъстваха председателят на Общинския съвет Венцислав Спирдонов, областният управител Юлия Ликоманова-Мутафчиева, началникът на Националния военен университет (НВУ) “Васил Левски“ бригаден генерал Станчо Кайков, народни представители, както и представители на образователни и държавни институции и политически партии. Сред гостите бе също генералният директор на БТА Кирил Вълчев и генералният директор на „Арменпрес” Нарине Назарян. 

По традиция тържественият ден започна в историческия храм, където, след пристигането си на гара „Трапезица“, княз Фердинанд прочита манифеста за обявяване на Независимостта на 22 септември 1908 година, заедно с министрите от кабинета на премиера Александър Малинов. Възстановката на историческия акт и прочитането на манифеста ще бъдат пресъздадени от актьорите на Музикално-драматичния театър “Константин Кисимов“ пред гостите на тържеството.

В манифеста се казва „Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не трябва да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля – да бъде според както той иска. Въодушевен от това свето дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния, прогласявам съединената на 6 септември 1885 година България за Независимо българско царство“.

След прочитането на манифеста бе изпълнен водосвет на бойното знаме на НВУ „Васил Левски”, както и на знамената на държавни и общински институции, учебни заведения и неправителствени организации.

Церемонията продължава с издигане на националното знаме на Република България в крепостта „Царевец“, след което гостите и участниците в тържествата ще поднесат венци и цветя на Пирамидата на Независимостта, където манифестът е бил прочетен отново. Следва шествие с участниците в церемонията, гражданите и гостите на Велико Търново до центъра на града. В шествието ще се включат и участниците в тазгодишния Фестивал на Военните духови оркестри.

Както преди 117 години, така и днес международната обстановка не е спокойна и е нормално да потърсим съюзници, за да постигаме своите цели. България е страна, която спазва международните договори и се съобразява с принципите на международното право, това каза председателят на Народното събрание Наталия Киселова във Велико Търново в отговор на въпрос дали България днес е по-независима от преди 117 години.

Киселова ще участва в честванията на Деня на Независимостта във Велико Търново.

Днешният ден е много важен за държавата да придобие самостоятелен облик. Въпросът за независимостта, освен личностно себеусещане, е българската държава да постави по един категоричен начин своите интереси и да се бори за тях, каза още Киселова.

Посланието, което отправи тя, е девизът, изписан върху историческата сграда на Народното събрание, „Съединението прави силата“.