Дарители, дали облика на независима България, ще бъдат обезсмъртени в стенописна инсталация във Велико Търново. Очаква се тя да бъде монтирана в центъра на града до края на годината или най-късно до пролетта на 2026 година, каза за БТА Станислав Стоянов, ръководител на проекта, който се реализира по идея на Ротари клуб – Велико Търново.

Целта на паното е да се почете паметта на търновските благодетели, които преди повече от сто години са отделяли от своите средства, за да даряват за общностните каузи във Велико Търново. Стоянов припомни, че по-голямата част от обществените сгради в града до 1944 година са построени с личните дарения на такива хора. С паното искаме да покажем каква България сме имали, чий пример следваме ние като хора, които се занимават с обществена дейност, и как е възможно в наши дни отново будните хора, освен за себе си да се опитат да направят нещо смислено за обществото, което да им донесе удовлетворение, посочи Стоянов. Той подчерта, че освен запазване на паметта, в основата на идеята е да се припомни начина на мислене – когато имаш и можеш да дариш, да го направиш.

Проучванията показват, че след Освобождението, но най-вече след обявяване на независимостта, дарителите в цялата страна са стотици хиляди. Във Велико Търново и в много от населените места и градове в региона по-голямата част от обществените сгради, строени до 1944 година, са изградени с личните дарения на такива хора. 

В паното, което ротарианците подготвят ще бъдат включени около 20 от дарителите, вложили в публичната инфраструктура на града най-много средства. 

След конкурс, обявен преди три години, сред множество предложения, е избран единодушно вариант, дело на скулптора Христо Гелов, който, според организаторите ще е най-въздействащ. Дълго са продължили съгласувателните процедури с Националния институт за недвижимо национално наследство (НИНКН) към Министерството на културата, с Община Велико Търново и други институции. Документацията е одобрена и в момента се работи по отделните елементи – част от паното. 

Разработва се най-трудната част – прототипите на въртящите се елементи в кинетичната инсталация. Това са спирали, които ще се задвижват от движението на вятъра и ще символизират възвишението на паметта на дарителите. При полъха на вятъра цялата фасада ще оживява по свой органичен начин чрез елементите от цвят и метал. Инсталацията ще бъде монтирана върху изцяло санирана и измазана фасада, със сграфито слой на улица „Стефан Стамболов“. Върху монтирани конзоли ще бъдат поставени елементите, които ще се задвижват с лагерни механизми от вятърната енергия. В цокълната част ще бъде поставен информационен модул за дарителите. Там ще бъдат поставени три въртящи се дървени колони, наречени колони на благодарността, от орехово дърво, върху които ще бъдат гравирани изображенията на всички значими дарения- храмове, публични сгради, читалища, болници и училища. Това ще бъде своеобразно припомняне и за майсторството на Колю Фичето, който поставя въртящи се колони в редица църкви, които е създал, припомниха инициаторите. 

Разработката ще бъде финансирана изцяло с дарителски средства от членовете на Ротари клуб и привлечени дарители. Стойността на проекта е над 200 хиляди лева. Инсталацията ще бъде монтирана в централната част на града, на първата малка панорамна площадка. Покрай нея ще минават много хора, както в делничен ден, така и по време на празничните шествия и всички тези хора ще четат за търновските благодетели, посочи Стоянов. Според инициаторите модерният стенопис, наречен „Високо“, ще бъде новото бижу на Велико Търново, съобразен с модерната епоха, същевременно ще бъде своеобразно продължение на емблематичните сграфито пана, красящи фасадите на панорамните площадки в протежение на главната улица в посока крепостта „Царевец“. 

Няма да има конфликт между новата и старата визия, новата е продукт на художниците от днешната епоха. „Днешните българи ще оставят своя художествен отпечатък на това място“, каза Стоянов. Оптимистичният вариант паното да „изгрее“ върху фасадата е до края на 2025 година, каза още ръководителят на проекта. Той посочи, че въпреки трудностите, всички участници в инициативата работят методично, в единомислие, и като всички сърцати дарители – тихо и безкористно.

Велико Търново днес ще бъде център на тържествата, посветени на 117 години от обявяването на независимостта на България, в честването на празника ще участва председателят на Народното събрание Наталия Киселова, съобщиха организаторите от пресцентъра на Община Велико Търново.

От парламентарния пресцентър информираха, че Киселова ще присъства на празничната Света литургия в църквата „Св. 40 мъченици“, която ще бъде отслужена от Великотърновския митрополит Григорий с участието на квартет „Ангелски гласове“. Тя ще наблюдава военния ритуал по издигане на националното знаме в Архитектурно-музейния резерват „Царевец“.  Наталия Киселова ще произнесе слово по повод 117-ата годишнина от обявяването на Независимостта на България и ще поднесе цветя пред Пирамидата на Независимостта.

Предвижда се председателят на парламента да се включи в празничното шествие и полагане на венци и цветя на паметника „Майка България“. Наталия Киселова ще наблюдава спектакъла на участниците в XVIII Международен фестивал на военните оркестри. Председателят на Народното събрание ще приеме рапорта на командващия тържествената заря-проверка на площад „Цар Асен І”.

Тържественият ден ще започне с празничната Света литургия, отслужена от Великотърновския митрополит Григорий с участието на квартет „Ангелски гласове” в църквата „Свети 40 мъченици“, където княз Фердинанд прочита манифеста за обявяване на Независимостта на 22 септември 1908 година, заедно с министрите от кабинета на премиера Александър Малинов. Възстановката на историческия акт и прочитането на манифеста ще бъдат пресъздадени от актьорите на Музикално-драматичния театър “Константин Кисимов“.

След литургията се предвижда водосвет и поръсване на бойното знаме на Националния военен университет „Васил Левски”, както и на знамената на държавни и общински институции, учебни заведения и неправителствени организации.

Военният ритуал за издигане националното знаме на Република България ще се състои в крепостта „Царевец“, след което гостите и участниците в тържествата ще поднесат венци и цветя на Пирамидата на Независимостта, където манифестът е бил прочетен за втори път. 

От историческата крепост към центъра на града ще потегли празнично шествие, в което ще се включат и музикантите, участващи във Фестивала на военните духови оркестри. Оркестрите от България, Гърция и Турция ще изнесат шоу спектакъл пред сградата на пощата.

На открита сцена ще се изявят детските творчески формации от общината. След фолклорния концерт на Капанския ансамбъл ще започне голямото търновско хоро. 

В 19:00 часа на площад „Цар Асен“ ще се състои изпълнение на строеви хватки с оръжие от Представителната част на Националния военен университет „Васил Левски”. В 19:30 часа на площада в подножието на Царевец ще започне тържествената заря проверка. Националната служба за охрана обяви въведените мерки за сигурност. Празничният ден ще завърши с аудио-визуалния спектакъл „Царевград Търнов – звук и светлина” и тържествени илюминации. 

Множество събития предшестваха честването на Независимостта във Велико Търново. Сред тях беше Международният фестивал на военните духови оркестри, Нощта на Самоводската чаршия и Фестивалът на занаятите, 3D-мапинг шоу върху фасадата на Художествената галерия „Борис Денев“, различни концерти и изложби.

В арбанашката църква от 17-ти век „Св. Архангели Михаил и Гавраил“ Стефан Вълдобрев и „Обичайните заподозрени“ записаха част от песента „Покриви без къщи“ от предстоящия си албум „Акустиката на България“. Това беше осмото място в страната, което са избрали за създаването на музиката за своя проект.

Вълдобрев разказа за БТА, че Арбанаси е много близко за него място. Аз много често съм идвал тук, но на този храм не бях обърнал достатъчно внимание. Повечето обекти, през които минаваме са такива, към които искам да насоча прожекторите, обясни той.

За църквата „Св. Архангели Михаил и Гавраил“ му казва археологът проф. Хитко Вачев. При едно от идванията на това място той му обяснява за акустичните ниши в стените, които са направени специално за да може песнопенията да звучат по-благо.

Перкусиите и бас китарата за песента „Покриви без къщи“ бяха записани малко по-рано в Археологическия резерват „Никополис ад Иструм“ край великотърновското село Никюп, а вокалите, тамбурата и перкусионния инструмент, наречен делва – в храма. Тази църква е пример за акустиката на България, възкликна Вълдобрев.

По време на записите църквата посетиха генералните директори на БТА Кирил Вълчев и на арменската агенция „Арменпрес” Нарине Назарян, които разговаряха с Вълдобрев и обсъдиха възможността за бъдещ подобен проект и извън България.  

Храм „Св. Архангели Михаил и Гавраил“ е от 17-и век и е една от трите музейни църкви в Арбанаси, каза за БТА неговият уредник Красимира Стефанова. Реставриран е през 70-те години на миналия век. Той е богато украсен с библейски сцени и стенописи, а надписите са на гръцки език. В църквата има много добра акустика и неслучайно в нея се провежда ежегодния музикален фестивал Arbanassi Summer Music.

Националната служба за охрана (НСО) въвежда мерки за сигурност във Велико Търново по повод 117-годишнината от обявяването на Независимостта на България, съобщиха от НСО.

Велико Търново ще бъде център на честванията, а кулминацията е тържествената заря проверка с начало 19:30 часа на площад „Цар Асен I“, .

Достъп на гражданите до зоната за сигурност ще бъде осигуряван след 18:00 часа през три пункта за проверка, разположени на ул. „Никола Пиколо“, на ул. „Иван Вазов“ и на ул. „Св. Климент Охридски“.

Служителите на НСО ще извършват проверки за предмети, общоопасни средства и вещества. Гражданите ще бъдат проверявани с металдетектори за наличие на огнестрелни и хладни оръжия, остри предмети, експлозиви и леснозапалими вещества, източници на йонизиращи лъчения, фойерверки и други пиротехнически изделия. Граждани, които носят обемисти багажи, няма да бъдат допускани до мероприятието. Достъпът на хора във видимо неадекватно състояние също ще бъде ограничаван. 

За времето от 17:00 ч. до 22:00 ч. се въвежда забрана за използване на безпилотни летателни системи (дронове) в зоната на провеждане на мероприятието.

Актьорите Иван Евстатиев и Иван Митев разказаха незабравими лични спомени от срещите и партньорството си на сцена с Георги Калоянчев и Георги Парцалев при представянето на новия брой на сп. ЛИК „Царете на смеха на 100“ в пресклуба на БТА във Велико Търново. 

Калоянчев и Парцалев са незабравими за тези, които са ги гледали, каза за БТА актьорът Иван Евстатиев, но добави, че той е имал и възможността да играе на една сцена с тях.

Евстатиев разказа как първо като студент след лекции във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ е ходил със своите колеги да гледа представленията в близкия Сатиричен театър. Нашият професор, който беше директор там, ни казваше да наблюдаваме Калоянчев и Парцалев, защото това са двама артисти, които се надиграват. Това беше буря от талант, спомни си той.

След идването на Евстатиев във Велико Търново в края на 70-те години театърът в старата столица поставя постановката „Сако от велур“. По същото време пиесата се радва на интерес и на софийска сцена. Тогавашният директор Георги Самсиев решава да покани Георги Калоянчев на гастрол във Велико Търново, където да изиграе ролите на шестте чиновници в постановката. Имах щастието да си партнирам с този човек, каза Евстатиев. Когато излезеше пред публиката, тя започваше да се смее, но най-лошото е, че на първото представление с тримата ми колеги на сцената също умряхме от смях, като го видяхме, спомни си актьорът. Впоследствие великотърновските актьори свикват с това и започват да играят наравно с него, затова Калоянчев решава да ги провокира и след няколко спектакъла ги изненадва по друг начин, което пак ги разсмива. Изиграни са десетина представления пред пълни салони, а Евстатиев определя Калоянчев като университет за театър.

За Парцалев актьорът разказа, че с него го запознала майка му, която също е артист, при едно ходене на театър в София на 3 септември 1967 г. Тогава той получил картичка с автограф и лично послание, която пази и до днес. Впоследствие Евстатиев става студент във ВИТИЗ и когато е между втори и трети курс, Парцалев прави спектакъла „Весела среща“, в който участват Стоянка Мутафова, Маргарита Димитрова, Христо Кидиков. Евстатиев е поканен да бъде конферансие и да участва в хумористичните скечове. Така в продължение на 30 дни заедно с тях обикаля летните театри и стадиони в страната, което определя като истински празник за себе си.

Евстатиев си спомни и за филма „Тримата от запаса“ на режисьора Зако Хеския, където по препоръка на Парцалев и преминат кастинг е избран да изиграе ролята на немски войник в една от емблематичните сцени. За негово съжаление, по технически причини и невъзможност да повтори сцената поради ангажимент, ролята му е заснета от друг и неговото изпълнение не влиза във филма.

Иван Митев също разказа, че се е срещал с двамата артисти както като ученик, така и като професионален актьор. Той също пази незабравими спомени, а най-важното нещо, което е запомнил като урок от Парцалев, е, че за най-великата импровизация е нужно преди това да си си научил текста перфектно.

Георги Парцалев и Георги Калоянчев бяха виновниците да се запаля по театъра, каза Альоша Кушлов, ръководител на театрална трупа „Магия“ към Професионална държавна търговска гимназия (ПДТГ) „Димитър Хадживасилев“. Той бе гост в Националния пресклуб на БТА в Свищов по повод представянето на септемврийския брой на списание ЛИК на тема „Царете на смеха на 100“, посветен на 100-годишнината от рождението на Георги Парцалев и Георги Калоянчев.

По думите му това се случва, след като в училище участва в пиесата „Криворазбраната цивилизация“, в която играят Георги Парцалев и Георги Калоянчев. По-късно започва да се изявява в любителския градски театър, където остава над десет години.

„Израснах с Парцалев и Калоянчев – от дете гледах техните участия във филми и постановки. Те са едно безценно богатство за младото поколение днес“, каза Кушлов. „Навремето нямаше новогодишна програма без участието на Георги Парцалев, Георги Калоянчев, Стоянка Мутафова и Никола Анастасов – плеяда актьори, които умело забавляваха публиката“, допълни той.

Ръководителят на театралната трупа отбеляза, че и до днес ролите на двамата комедийни актьори са вдъхновение за самодейните театрални състави.

„С театрална трупа „Магия“ към ПДТГ „Димитър Хадживасилев“ през изминалата учебна година изиграхме пиесата „Там, където улиците нямат имена“, която е базирана на действителен случай и рядко се поставя на българска сцена. Тя отразява настъпването на промените през 90-те години, когато селата бяха подложени на грабеж“, обясни Кушлов.

Дейността на трупата беше осъществена преди три години с подкрепата на Националната програма „Заедно в изкуствата и в спорта“. „Тази година учениците от трупата са в 12 клас. Те се запалиха по театъра, а аз се занимавам с тази дейност, защото смятам, че това изкуство може да даде много на младото поколение“, завърши Кушлов.

Винарска изба „Хотул Бунар“ в златаришкото село Горско Ново село произвежда около 40 000 литра вино годишно, но има за цел да увеличи количествата и да разшири пазарите си. Това съобщи за БТА съсобственичката на избата Маргарита Дамянова. Желанието ни е да се развиваме, защото инвестицията е напълно завършена и имаме тази възможност, каза тя и допълни, че бизнесът е семеен – в него участват синът и внукът ѝ. При резитбата и брането в работата се включват до 30 жители на селото, които през близо 25 години винаги подпомагат дейността на предприятието.

Голяма част от печалбата се инвестира обратно в производството. През тази година са закупени два нови големи съда, единият от които е специализиран за охлаждане на бели вина, както и нови бъчви от Франция.

Проектът е създаден през 2000 г. от Ян Ола Линдве, а след неговата смърт през 2001 г. собственици стават съпругата му Стефка Линдве и сестра ѝ Маргарита Дамянова. Лозята, разположени върху 200 декара, са засадени в землището на Горско Ново село през 2001 г., като за 76 декара е използано финансиране по програма САПАРД. Те са на сто процента биологични, а гроздето е със защитено географско указание. Основните сортове са Каберне Совиньон и Мерло, а допълнително се отглеждат Сензо, Памид и Димят, които се винифицират в собствената винарна на място.

Избата, бутикова по характер, е създадена през 2007 г. За разширяване на портфолиото е започнало производство и на бели вина от сорта Алиготе. Консултант на избата е енологът Станимир Стоянов.

В миналото избата е изнасяла вина за Швеция, но в момента работи основно за вътрешния пазар. Производството е приблизително в равни количества червено, бяло и розе, като вината отлежават във френски и български дъбови бъчви.

Винените брандове носят имената на античната крепост Хасара и местността на лозята Хотул Бунар. Районът е с историческо значение, свързано с древен римски път и крепост, от която са запазени останки.

Избата предлага дегустации на място – в двора ѝ за целта е изградена беседка, а при неблагоприятни метеорологични условия дегустациите се провеждат в производствената база. При желание се предлага и посещение на лозята.

 БТА ще представи в поредицата „Следвай пътя на новото БГ ВИНО“ десетки винарски изби в България преди деветото издание на Глобалната конференция за винен туризъм, чийто домакин ще бъде Пловдив. Организатор на форума е Министерството на туризма в партньорство със Световната организация по туризъм към ООН (UN Tourism).