Над 100 крави са изгорели, един човек е със 70 процента изгаряния при пожар тази вечер край Лясковец, това съобщи кметът на Община Лясковец Васил Христов.

Той уточни, че са изгорели бившите птичарници в местността Главнира, която се намира извън населеното място. Огънят е локализиран, засега няма опасност да се разпространи. На място са шест противопожарни екипа от Велико Търново и Горна Оряховица, които овладяват ситуацията. Пострадилят човек е с над 70 процента изгаряния и е откаран към клиника в Русе, каза за БТА кметът на общината, който е на мястото на инцидента. Мъжът е работил в кравефермата, където са изгорели и над 100 животни. Причините за пожара тепърва ще се изясняват.

Авария в три изпарителни инсталации за сушене на дървесина на площадката на предприятието „Кроношпан“ е възникнала тази вечер, съобщиха от пресцентъра на община Велико Търново. Няма възникнал пожар – пожароизвестителните автоматични системи и съоръжения са сработили и ситуацията е овладяна.

Към мястото незабавно са изпратени екипи на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“.

На място също е заместник-кметът на Велико Търново проф. Георги Камарашев, както и главният инженер на общината Динко Кечев. Няма изтичане на замърсители, нито опасност от последващи пожари, увериха от пожарната.

Деца и младежи от няколко населени места участваха в образователната инициатива „Музейно лято 2025“ на Исторически музей – Павликени, съобщи директорът на институцията Елена Чанакчиварова-Христова.

Програмата беше насочена към момичета и момчета на възраст от 5 до 14 години и обедини участници от града и региона, Велико Търново и Горна Оряховица. Те бяха както индивидуални посетители, така и организирани групи от детски школи и занимални. В средата на седем поредни седмици през лятото те се впускаха в пътуване към миналото чрез ателиета, игри и творчески занимания. В обновената музейна експозиция и в Античния керамичен център малките участници се докоснаха до тъкачеството, бродерията, традиционните колани, рисуването, грънчарството и археологията. 

Програмата започна със заниманието „На бабиния стан“, в което децата направиха първи стъпки в тъкачеството. След това участниците се потопиха в „Бродирай сам“ и усвоиха начални бодове и символиката на българските шевици. „Старите колани“ ги запозна с техниката „на кори“ – древен начин за изработка на пъстри женски колани, а в ателието по рисуване акварелът оживя върху листовете след вдъхновяваща обиколка в художествената галерия на музея. Най-голямо вълнение предизвикаха заниманията „Грънчарче“ и „Археолог и откривател“ в Античния керамичен център. Там децата работиха на грънчарското колело, създаваха свои съдове и се учиха как археолозите откриват и проучват древни находки. Финалът беше поставен с „Млад историк“, при което малчуганите се впуснаха в своеобразно музейно детективско разследване и изготвяне на досие – научен паспорт за предметите.

В лятната инициатива на музея се включиха много деца и доброволци, които с желание и упорство се превърнаха в един малък екип от приятели на музея, разказа Елена Чанакчиварова-Христова. В различните видове ателиета се разкриха неподозирани умения и таланти в младите участници. Тази програма показа, че музеят е място за учене, но и за радост и приятелства. Децата доказаха, че знанието може да бъде преживяване. За следващата година Исторически музей – Павликени предвижда още по-разширена лятна програма с повече открития и игри.

„Музейно лято  2025“ завърши с подаръци за всички участници и много усмивки. Инициативата затвърди ролята на Исторически музей – Павликени като място, където миналото оживява в ръцете на бъдещето, каза директорът.

БТА припомня, че на 27 юни Историческия музей в Павликени откри обновената си интерактивна експозиция и художествена галерия.

Областният управител на Велико Търново Юлия Ликоманова-Мутафчиева свика работна среща с кметове на десетте общини, Асоциацията по ВиК и управителя на ВиК „Йовковци“ Илиян Илиев, съобщиха от пресцентъра на областната администрация. На нея те трябваше да докладват за предприетите мерки, както и да се търсят работещи решения за намаляване риска от недостиг на водни ресурси. Представена бе информация за направените инвестиции във ВиК сектора и за конкретните действия срещу безводието.

Водопреносната мрежа в много населени места в областта е с изтекъл, амортизационен и експлоатационен срок, но причините за безводието са комплексни, каза Юлия Ликоманова-Мутафчиева. Необходимо е в много спешен порядък да се изготви кризисен план за конкретни действия на регионално и на национално ниво във връзка със засегнатите от водната криза населени места. Това е в продължение на усилията на Правителството и на Парламентарната комисия по околна среда и води за справяне с безводието и предприемането на краткосрочни и дългосрочни действия в тази насока. То е и в съответствие със заложените цели на Програмата за управление на Република България за периода 2025-2029 година за устойчиво развитие на отрасъл водоснабдяване и канализация, с приоритет справяне с безводието и гарантиране на достъп до питейна вода.

Областният управител посочи, че средствата  за реформа във ВиК отрасъла трябва да бъдат осигурени не само с европейско и национално финансиране, но и с публични средства. Местните власти трябва да приоритизират своите проекти, като насочат значителен финансов ресурс за оптимизация на ВиК активите си, тъй като водоснабдяването е част от националната сигурност.

Според Юлия Ликоманова-Мутафчиева усилията за справяне с безводието, с намаляване на загубите на питейна вода по старите водопроводни мрежи в определени населени места, както и загубите за напояване по амортизираните напоителни системи, трябва да бъдат общи. Също така е необходимо да продължи координирането и синхронизирането на дейностите и успешното сътрудничество на областната управа, ВиК оператора, местните власти и териториалните структури, допълни тя. Ликоманова-Мутафчиева ще осъществява постоянен мониторинг и ще изисква регулярна информация от общините и ВиК оператора за изпълнение на набелязаните мерки за справяне с безводието, за предприемане на бързи и неотложни действия.

Областният управител увери, че настоява в спешен порядък кметовете на общини да и предоставят информация за инвестициите и за мерките, които са предприели през месеците юни, юли и август за решаване на проблема с водата. Общинските кметове от областта и ВиК операторът докладваха извършените инвестиции във ВиК инфраструктурата и споделиха конкретни проблеми, с които се сблъскват. Всички се обединиха около становището, че усилията трябва да се насочат към извършване на сондажи за нови водни находища. Предложено бе и да се инициира национална кампания за пестене на водните ресурси.

Областният управител обяви, че след получаването на актуална информация от общините, ще информира компетентните институции на национално ниво за ситуацията в региона. След това ще свика ново работно съвещание в по-разширен състав с участието на общините и с представители на още компетентни институции, за да се докладва за напредъка по набелязаните мерки. След извършения анализ ще бъдат обсъдени и предприети своевременни действия за справяне с водната криза.

БТА припомня, че преди дни от Областна администрация – Велико Търново съобщиха, че ускоряват съвместната си работа с Община Велико Търново по проблемите с безводието в региона, а сред приоритетите, по които вече се действа активно, е свързването на старата столица с язовир “Александър Стамболийски”.

Осиновяването на животно от приют има много предимства пред купуването от развъдници. В приюта то е ваксинирано, обезпаразитено, има европейски паспорт, чипирано е и със сигурност е посещавало ветеринар. Това каза за БТА Александра Кирилова, управител на приюта за безстопанствени кучета в Свищов, който възобнови дейността си през март миналата година. 

В България има много малко законни развъдници, а това да купиш животно, което е домашно развъдено, крие огромен риск от генетични заболявания, каза Александра, която е част от Сдружение „Живот без риск за бездомните животни“.

Сдружението е създадено през 2021 г. и в началото има различен управителен съвет. Към момента съветът е в променен състав, а в организацията членуват 11 души, като голяма част от тях редовно осигуряват финансиране, физическа грижа и помощ в осиновяването на животните, обясни управителят на приюта.

Петър Илиев и Галя Катранджиева, които са членове на организацията, поемат доста голяма част от разходите, имаме доброволци, които също помагат, разчитаме и на помощта на Община Свищов за извършването на кастрации. През тази година до момента за приюта са отделени 5000 лева от Общината, добави Александра Кирилова. По думите ѝ през миналата година Общината е оказала съдействие при реставрирането на приюта и поставяне на ограждения.

Капацитетът на приюта е 52 кучета, като в момента в него са настанени 35. Отделно в приемни домове в село Козловец и в град Русе има общо осем кучета, които предстои да пристигнат в приюта. Всяко куче, което постъпва при нас, преминава през кастрация, обезпаразитяване, ваксинация и чипиране, каза Александра.

Тя посочи, че през миналата година има около 25 осиновявания. Назначен е един човек, който работи на договор в приюта, има и няколко доброволци. Скоро предстои да заработи и уеб сайт на приюта.

Поддържаме връзка с чуждестранни организации, които търсят домове на кучета извън страната. В чужбина успяваме да намерим домове на кучета инвалиди, претърпели сериозни инциденти и преминали през животоспасяващи операции. Вече изпратихме две кучета в новите им домове в Англия, допълни още Александра.

Тази кауза за мен е всичко, винаги съм мечтала да мога да помагам на животните и сега успявам. Да помогнеш на страдащо животно, да му дадеш убежище и да виждаш как започва да живее щастливо – за мен това е усилие, което си заслужава, заяви Александра.

Един от доброволците в приюта е Малина. Тя разказа, че често идват желаещи да разходят кучетата и такива, които искат да им се порадват. Вече около една година съм в приюта и грижата за животните ми носи радост, дори аз самата си осинових куче, каза Малина.

Археолози от Варшавската експедиция изнесоха презентации пред студенти по археология в посетителския център на римския военен лагер „Нове“ край Свищов, съобщиха от Историческия музей в града.

Проф. Инга Глушек от Университета „Николай Коперник“ в Торун, Полша, представи различните типове трапезна керамика от римската епоха.

Д-р Паулина Комар от Варшавския университет говори за амфорите от римската епоха и късната античност.

Д-р Джузепе Кампители от Университета в Киети и Пескара, Италия, запозна студентите със съвременни методи за измерване в археологията.

БТА припомня, че миналата година с научна конференция във Варшава бе отбелязан 65-ият археологически сезон на обекта „Нове“.

Лауреатите от третото международно издание на Майсторския клас за оперно пеене на световноизвестната оперна прима проф. Красимира Стоянова ще се представят в съвместен концерт с оркестъра на  Музикално-драматичен театър „Константин Кисимов“ във Велико Търново, съобщиха от културната институция. Концертът с диригент маестро Георги Патриков ще се състои на 10 септември в залата на театъра.

Майсторският клас се организира от сдружение „Силания” от 3 до 10 септември в Младежкия дом във Велико Търново. Участниците в него се избрани лично от Красимира Стоянова, след като всички кандидати са изпратили видеозаписи със свои изпълнения. За корепетитор отново е поканена Вяра Шуперлиева, която е преподавател по пиано в университета „Моцартеум” в Залцбург, Австрия. 

Красимира Стоянова е сред най-известните великотърновци по света. Тя е носител на множество награди и държавни отличия. Удостоена е и със званието „Камерзенгерин“ от австрийския министър на образованието, изкуствата и културата, което е най-високата титла в Австрия, присъждана на оперни певци. Великотърновката е творец с ярка международна кариера, представяща българското певческо изкуство на най-престижните оперни и концертни зали и фестивали по света. Работи с най-големите диригенти на нашето време, сред които Рикардо Мути, Зубин Мета, Жорж Претр, сър Колин Дейвис, Бернард Хайтинк, Марис Янсонс, Сейджи Озава, Мюнг-Вун Чунг, Франц Велзер-Мьост, Фабио Луизи, Даниеле Гати и други, припомниха организаторите. 

През август оперната певица Красимира Стоянова бе във Варненската опера за участие в първата българска постановка на операта „Русалка“ от Дворжак.

През летните месеци Община Свищов извърши дейности по обновяване на облика на детска градина „Слънчо“ в града и на детска градина „Радост“ в село Царевец. Това съобщиха от общинската администрация. Дейностите са финансирани от общинският бюджет.

Ремонтът на детската градина „Слънчо“ в Свищов обхвана покрива на сградата и занималнята в детската ясла. Изграден беше нов под, боядисани са стените и тавана, както и ново оборудване и обзавеждане. Заедно с това е включено и обновяване на фоайето, коридорите и административните помещения – учителската стая и директорския кабинет. 

Ремонтът на детската градина „Радост“ в село Царевец се състои в цялостно реновиране на сградата за създаване на по-добри условия за децата и подобряване на работната среда за педагогическия екип.

Преди два дни от отдел „Образование“ в Община Свищов съобщиха, че е започнал ремонт на покрива на сградата на Детска градина  „Зорница“ в село Ореш. 

Районната прокуратура във Велико Търново ръководи разследване във връзка със сигнал за противозаконно повреден автомобил, съобщиха от пресцентъра на институцията. Вчера съдействие в полицията е потърсил мъж от Елена, който обяснил, че е установил, че служебният му автомобил е със счупени предно панорамно стъкло и заден стоп. Автомобилът е бил паркиран на ул. „Йоновка“.

В хода на разследването до момента е извършен оглед на лекия автомобил, установени са и са разпитани свидетели – очевидци, както и подалото сигнала лице. Предстои назначаването на съдебнооценителна експертиза, както и други следствени и оперативно-издирвателни действия. Причинени са вреди на неустановена стойност – престъпление по чл. 216 от НК.

След анализ и оценка на събраните доказателства ще се прецени следва ли да бъде привлечено лице към наказателна отговорност и по кой състав от Наказателния кодекс. Действията по разследването продължават под ръководството на Районна прокуратура – Велико Търново.

Общинските съветници в Павликени за втори път отхвърлиха проекта на Наредба за определянето и администрирането на местните данъци, такси и цени на услуги, предоставяни от Община Павликени.

 В отговор на отрицателното становище кметът инж. Емануил Манолов посочи, че предвиденото увеличение в местните данъци, такси и цени на услугите е необходимо за да продължат да функционират социалните и недофинансираните от държавата дейности. Той предупреди, че е възможно много от дейностите да спрат или да се намали капацитетът и качеството им.

По думите му Общината финансира дейността на пенсионерските клубове, безплатната спортна база, зоопарка, приюта за домашни животни, вечерното осветление в населените места, домашния социален патронаж, културния календар, текущите улични ремонти и сондажните проучвания за нови водоизточници, както и издръжката на общинските съветници. Всички тези дейности могат да бъдат ограничени, ако мнозинството на Общинския съвет продължи да отхвърля проекта за актуализация, обобщи пред съветниците Манолов.

На заседанието беше гласувано предложение за формиране на маломерни паралелки в град Бяла Черква и селата Батак и Върбовка. Бе одобрено учредяването на безвъзмездно право на ползване на Народно читалище „Надежда-1872“ в Лесичери върху библиотека и хранилище, намиращи се на втория етаж на административната сграда на кметството в селото. На сесията бе прието предложението Общината да участва в „Рекултивация на Клетка № 1 на Регионалната система за управление на отпадъците в регион Левски (Никопол)”.