Стопанската академия (СА) „Димитър А. Ценов“ в Свищов започва нов международен проект „Трансгранична безопасност и включване на младежта – модернизация на съоръженията за обучение и разработване на цялостно ръководство за най-добри практики – CBYSI“. Той се изпълнява съвместно с Училищен инспекторат на окръг Долж (Inspectoratul Școlar Județean Dolj) и Полицейски инспекторат на окръг Долж (Dolj County Police Inspectorate), Румъния. Това съобщиха от висшето училище в Свищов.

Проектът е насочен към справяне с необходимостта от подобряване на капацитета за безопасност, приобщаване и заетост на младите хора, особено на уязвимите групи. Основната му цел е преодоляване на съществуващите затруднения чрез модернизиране на образователната инфраструктура, осигуряване на съвременна материално-техническа база за обучение и насърчаване на трансграничното сътрудничество за разработване на съвместни програми, насочени към повишаване на заетостта и безопасността на младежта.

В Стопанската академия ще се извършат ремонтни дейности на аудитории 46, 51 и 52, като е предвидено и дигитализиране, което да осигури безопасна, комфортна и стимулираща среда за академични и извънаудиторни дейности.

Проектът е съфинансиран от Европейския съюз по Програма Interreg VI-A Румъния–България и ще продължи 18 месеца. Общият бюджет е 621 087,58 евро, като 80 процента от средствата се осигуряват от Европейския фонд за регионално развитие.

Стопанската академия, университетът в Крайова и сдружението Engage in Education започнаха преди дни съвместен проект.

Дарителска кампания за набавяне на средства за реставрация на стари книги в библиотеката на Историческия музей в Горна Оряховица, обяви екипът на институцията. Акцент ще бъде поставен върху издания, имащи важна роля за Горна Оряховица и България.

В поредица от материали на своите официални страници в интернет музеят ще представи няколко издания, които преди 150-200 години са помогнали за изграждане на българското национално самосъзнание и българския език. Днес те имат нужда от нашата помощ, защото времето е било немилостиво към тях, посочват от екипа, допълвайки, че хартията е надежден информационен носител. Притежаваме книги на 280 години, които изглеждат удивително добре, докато само в последните 20 години „в отвъдното“ преминаха, заедно със съдържанието си, касети, флопидискове, дискети, СD-та и други модерни носители на информация. Ако книгата се съхранява правилно, тя ще пренася знание за поколения напред, убедени са от музея.

Идеята за тази кампания се зародила наскоро, когато екипът си прибрал от лабораторията на Регионалния исторически музей във Велико Търново една възстановена Библия на 155 години. Дотогава тя изглеждала почти безвъзвратно загубена, а сега вече е в отлично състояние и нейната история ще е първата от поредицата разкази за старите издания на горнооряховския музей. Възкресяването на тази знакова книга, позната като Славейкова Библия, поражда желанието на екипа да спаси още две много важни за народа ни книги. Това са един от малкото останали в България екземпляри от първото издание на „Неделника“ на Софроний Врачански, от чиято поява догодина се навършват 220 години, и екземпляр от първото издание на „Рибния буквар“ на Петър Берон, който миналата година стана на два века. За тях също ще бъде разказано в следващите части на поредицата.

Общото между трите издания е, че това са книги-будители, допринесли за спасяването на българското в години на тежки изпитания и желанието ни е да ги запазим и за хората след нас, но имаме нужда от помощ, апелират от Историческия музей в Горна Оряховица. Работата на реставратора е блестяща, но не и евтина. Благодарение на жеста на директора на Регионалния исторически музей във Велико Търново д-р Иван Църов платихме само консумативите, необходими за реставрацията на Библията. Това са близо 800 лева – много малко за целия труд, положен от реставратора, но твърде много за музейния бюджет, коментират от горнооряховския музей и се надяват на подкрепа.

От екипа канят всички жители и гости на Горна Оряховица в навечерието на Деня на народните будители – 1 ноември, да видят възродената Славейкова Библия, както и още интересни и ценни издания на повече от век, подредени в изложба в музея. Тогава всички посетители ще имат възможността да оставят в дарителницата своя принос за осъществяването на идеята.

БТА припомня, че в Историческия музей в Горна Оряховица в средата на ноември предстои да бъде подредена и друга изложба. В нея ще бъдат показани повечето находки от археологическите сезони на крепостта „Ряховец“ от последните 10 години.

Студенти и преподаватели от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ участваха в международна програма за подготовка на бъдещи учители в ранното детско развитие и началния училищен етап, съобщи за БТА доц. д-р Катя Симеонова. Те са участвали в смесената интензивна програма „STEM за всички: интегриране на технологии за преодоляване на затрудненията в обучението“ в румънския град Яш.

В програмата се включиха преподаватели от Румъния, България, Гърция и Португалия, разказа доц. Симеонова. Тя съчетаваше интердисциплинарен подход и международно сътрудничество, поставяйки акцент върху проектното, проблемното и изследователското учене в ранна детска възраст. Разгледани бяха интегрирането на устойчивост и дигитални инструменти в STEM уроците в начален училищен етап, приобщаването и преодоляването на стереотипите в науката, както и развитието на метакогнитивното и рефлексивното учене.

На срещата България е била представена от преподавателите на Педагогическия факултет на Великотърновския университет доц. д-р Катя Симеонова  и гл. ас. д-р Борислава Иванова. В програмата заедно с тях са участвали и четвъртокурсничките Мадлен Петкова, Сияна Дрохлева, Карина Цвяткова, Далия Симеонова, Кристина Кондева и Цветелина Атанасова от „Предучилищна и начална училищна педагогика“.

Участниците демонстрираха висока мотивация, креативност и професионализъм в международна академична среда, коментира доц. Симеонова. В рамките на пет дни интензивна работа студентите и преподавателите участваха в лекции, практически работилници, наблюдения и международни дискусии. Те бяха посветени на това как бъдещите учители могат да вдъхновяват любопитство, критическо мислене и научен дух още в най-ранните етапи на възпитанието и обучението. Програмата създаде ценни професионални и лични контакти между участниците и преподавателите от партньорските университети. Това поставя основа за бъдещи съвместни инициативи, научни обменни програми и продължаващо международно сътрудничество в областта на ранното детско развитие и началното образование, подчерта доц. Симеонова.

БТА припомня, че доц. Симеонова и нейните студенти често участват в различни инициативи както в България, така и в чужбина. В края на септември те се включиха в онлайн среща, организирана от Българската православна църковна и културна общност „Света Богородица“ в Малмьо. Доц. Симеонова е и създател на образователната инициатива „Маратон за герои“, която вече четири години помага на ученици в България и чужбина.

Поход към обителта на свети Теодосий Търновски край Самоводене с археологическа беседа от откривателите му ще тръгне на 25 октомври от Велико Търново, съобщиха организаторите на инициативата от „ТърновоРънс“ (TarnovoRUNS). Той ще започне от площада пред крепостта „Царевец“ и ще предложи на участниците в него два варианта. Първият включва ходене по горска пътека с дължина 7 км в едната посока с минимално количество изкачвания и обратно. Вторият вариант е за по-подготвените, по-издръжливите и без страх от височини,  които ще могат да се изкачат на величественото търновско ждрело и скалния венец над манастир „Св. Троица“. Оттам ще се стигне обратно до града, като дистанцията е със същата дължина, но включва повече катерене, въжета и ходене по пътека до скалния ръб.

Тази събота ще се впуснем в есенно пътешествие назад във времето, каза за БТА д-р Калин Василев-Калинба, създател и председател на организацията „ТърновоРънс“ (TarnovoRUNS). Време, през което е вторият Златен век на България и самият цар на българите Иван Александър носи речни камъни и пясък, за да съгради обителта на св. Теодосий Търновски. Това не са митове и легенди, а истинската ни родна история. Мястото на храма е открито през 2024 г. от археолозите проф. д-р Хитко Вачев и Илиян Петракиев от Регионалния исторически музей във Велико Търново. Там учените ще ни върнат 700 години назад с беседа за техните открития, обясни д-р Василев. Той допълни, че идеята за инициативата е дошла от Илиян Петракиев, а учените се надяват мястото и храмът да останат достъпни за гражданите като туристически обект.

В похода могат да се включат също жители на Горна Оряховица и Лясковец. Първите ще могат да се приберат през хижа „Божур“ и директно към града, а вторите през Арбанаси и манастир „Св. св. Петър и Павел“, поясни д-р Василев.

Участниците в похода трябва да са с подходящо облекло, обувки и да си носят храна и вода. Организаторите са предвидили и пикник на панорамните скали.

БТА припомня, че в началото на септември проф. Хитко Вачев и Илиян Петракиев съобщиха пред журналисти за нови разкрития в локализирания от тях средновековен манастирски комплекс на цар Иван Александър край Самоводене, по който започнаха проучвания миналата година.

Празникът на еленския бут ще предложи богата фолклорна програма, състезания, демонстрации и дегустации на жителите и гостите на Елена, съобщиха организаторите на тридневното събитие от общинската администрация и местния Съвет по туризъм. Празникът ще се проведе в дните от 24 до 26 октомври, през които ще има също фотокът за спомени, изложба със снимки и лунапарк за най-малките.

Началото ще бъде поставено на 24 октомври с изпълнения на Танцов фолклорен клуб „Еленика“, концерт на Николай Славеев и вечер с DJ Svetlyo.

На следващия ден ще е официалното откриване на площад „Христо Ботев“, а на сцената ще излязат певицата Валя, оркестър „Славяни“ със Симоне Маркова, както и изпълнителките Петя Панева и Глория. Водещ на програмата ще е Ненчо Балабанов, а изяви ще имат също местните състави Фолклорна фомация „Балканджийче“ и Клуб за автентични народни хора „Самодиви“, както и гости от село Балван.

Вечерта небето над Елена ще има заря.

Всеки желаещ ще може да се включи и в шествието от площад „Христо Ботев“ до стадион „Чумерна“ със 124-метровото българско знаме, предвождано от Етрополската духова музика. Трибагреникът е точно толкова метри, колкото са населените места в общината. На градския стадион ще се играят хора и ще бъде раздадена най-голямата баница с еленски бут, правена някога, а силата и духът на балканджиите ще могат да се проявят в състезанието „Надпревара за еленски бут“.

До Бакаловата къща ще бъде подредена изложба базар на читалищата в общината, а по-късно ще има кулинарно шоу. В пространството до Художествената галерия ще е разположен кът с вино от местна изба и ястия. 

В неделя празникът ще продължи с песните на Поли Паскова и Володя Стоянов и ще завърши с постановката на разградския театър „Телевизионни игри“ в салона на Народно читалище „Напредък“.

Миналата година хиляди гости се стекоха в град Елена за 11-ото издание на празника на еленския бут. Стопаните в Еленския Балкан произвеждат характерния деликатес от векове и неслучайно той се е превърнал в емблематичен за региона.

На среща в сградата на Община Свищов представители на Инициативен комитет „Спрете изсичането на Свищовска гора“ се срещнаха с кмета на Общината д-р Генчо Генчев. На срещата, която беше по повод протеста на жители на града преди дни, бяха представени причините за изграждането на възлова станция и електрическа подстанция в квартал „Симеон Ванков“.

Кметът на Свищов обясни, че новата възлова подстанция ще осигури резервен капацитет за индустрията и бизнеса, по-стабилно напрежение за домакинствата и по-малко аварии. По думите му съществуващата мрежа вече работи на предела на капацитета си и няма достатъчно мощност. Според него в противен случай градът рискува да загуби част от бъдещите си инвеститори, а чрез изграждането на индустриалната зона, за която са необходими двете станции, той има шанс да възроди своята местна икономика.

След експертни проучвания беше установено, че това е единственият подходящ терен за изграждането на подстанцията, защото е в достъп до съществуващи електрически трасета и не се намира в частна собственост. Изборът на мястото е направен въз основа на анализи от страна на Единния системен оператор (ЕСО), каза Генчев.

Той увери гражданите, че ще се извърши минимално изсичане и ще бъдат премахнати 12 декара гора, а не повече, както се спекулира в публичното пространство, като след това по закон е необходимо да се направи компенсаторно залесяване. 

В отговор на опасенията, които споделиха жителите, кметът посочи, че нито една институция не е установила риск за природата и за здравето на хората.

Любопитни находки от подножието на горнооряховската крепост „Ряховец“ влизат в международно ДНК изследване на американска лаборатория, съобщи пред журналисти археологът и ръководител на проучванията Илиян Петракиев. Той, заедно с главния уредник в Исторически музей – Горна Оряховица Мая Иванова, която също работи на обекта, и директорът на музея Пламен Мадемов, показа откритията в една от залите на Община Горна Оряховица.

Целта на учените е да направят бактериологично изследване, проучващо някогашното разпространение на едрата шарка и чумата. Търсени са големи градски некрополи, а със своите 55 проучени гроба в изминалите два месеца „Ряховец“ отговаря точно на профила. Екипът е получил покана да се включи в изследването и в последните три дни, заедно с антрополога д-р Надежда Атанасова, е взел ДНК проби от всички гробове.

Екипът, работещ на крепостта „Ряховец“ и околността, е сред пионерите на ДНК и въобще на интердисциплинарните изследвания в нашата средновековна археология и това не е първият международен проект, в който участва с проби от своите находки.

Предстоящите анализи ще позволят да се установят също евентуални родствени връзки и причините за смъртта на хората, погребани в некропола край църквата в северната част край крепостта. Мистерията се създава от откритите гробове. Много от тях са на невръстни деца, включително на недоносени деца. Повечето гробове са на силни, добре сложени мъже и само един на възрастна жена на над 60-годишна възраст. Прави впечатление грижливото отношение към погребенията. Много рядко в Средновековието се наблюдава такова, обясни Петракиев. Гробните съоръжения са оформени с тухли и са покрити. Жената е положена върху специален камък, използван за подвъзглавие, а на него са поставени два кръста от бронз и камък. Предполага се, че жената е имала особен статут.

Най-интересният от гробовете, открити тази година, е в централната част на притвора, за който се предполага, че е ктиторски. При антропологичния анализ е установено, че той е на дете на възраст около 15 години с неустановен на този етап пол. Индивидът е бил погребан с много скъпа дреха от коприна, везана със сребро. Отгоре е открит лен, за който се предполага, че е остатък от хастар на вълнена дреха. Това насочва към предположението, че погребението е извършено през зимата. В гроба, датиран след средата на XIV век, са намерени две сребърни копчета, едното от които много рядко.  

Църквата в подножието на крепостта беше открита през 2023 г. и целта тази година бе да се разкрие повече от нейната архитектура и структура, но археолозите попаднаха на големия некропол, чието проучване забави изследването й. На този етап се предполага, че има поне два периода на нейното съществуване. Първоначално тя е била малка църква само с наос (най-голямата, средна част от вътрешността на един храм) и е била срутена вероятно при земетресение. Впоследствие е изградена наново с пристроена притворна част и галерия от север, просъществувала може би поне до средата на XV век.

Една от хипотезите на учените е, че църквата е част от манастир. Това твърдение се подкрепя и от находките, сред които има закопчалка за книга и бронзова реликва, оприличена на част от свещник. Това говори за книжовна дейност, каквато се е развивала само в манастири.

Според научния консултант на екипа проф. д-р Христо Вачев църквата и вероятният манастир са били краят на Търновската Света гора. Професорът, който е работил на „Ряховец“ при първите разкопки преди четвърт век, винаги е казвал, че крепостта трябва да се разглежда като част от цялата система на старата столица Царевград Търнов. Евентуалният манастир под „Ряховец“ вероятно е свързан и с новооткрития манастир край Самоводене, по който проф. Вачев работи заедно с Петракиев. Според професора са необходими поне още две години проучвания на терен, за да се отговори на десетките изникнали въпроси.

Сред останалите находки от археологическия сезон се открояват монети, обеци, гривна и множество стенописни фрагменти от църквата. Изненада за археолозите е вещ от по-късен времеви период. Това е джобен белгийски пистолет от XIX век, който е рядък екземпляр. Той ще бъде реставриран и включен в експонатите на горнооряховския Исторически музей.

Повечето находки и информация, не само от този, но и от предишните археологически сезони на крепостта „Ряховец“, предстои да бъдат подредени в изложба на Исторически музей – Горна Оряховица в средата на ноември, която екипът подготвя.

Разкопките продължават, но в източното подградие на „Ряховец“.

Община Горна Оряховица подкрепя проучванията и дори е удвоила финансирането за последните две години, каза заместник-кмета на града Петя Иванова. Това позволява по-дълъг сезон и повече разкрития на крепостта и в нейните подградия. През 2025 г. са отпуснати и 18 000 лева за проектиране на основен ремонт на сградата на Историческия музей в града.

Все повече са учениците, които се включват в археологическите разкопки на „Ряховец“. Тази година те са от четири училища – две горнооряховски и две великотърновски. През археологическата школа за ученици за изминалите десет години са преминали общи 350 деца и младежи.

Неизвестни досега факти за 100-годишната история на футбола във Велико Търново публикуваха в съвместна книга двамата дългогодишни журналисти Анатоли Петров и Иван Тодоров. Те запознаха свои колеги от медиите с изданието „Футболът в Търново. От зората до възраждането (1895-1957)“ в пресклуба на БТА в старата столица.

В книгата е описан период, за който досега се знаеше твърде малко, поясниха авторите. По думите им това не е справочник и хронологично подреждане на факти, а поредица от пъстри истории за перипетиите, през които е минал спортът и в частност футболът в Търново.

Книгата започва с разказ за швейцареца Алоис Бюнтер, който през 1895 г. като учител по физкултура в Търново полага основите на организирания спорт и създава първия футболен отбор в града, съответно трети в страната. Това е свързано и с първия кмет на града Георги Живков, чието име носи Спортното училище в старата столица. Като министър на просвещението той довежда в България швейцарски учители по физкултура, които са разпределени в България да развиват спорта, а Бюнтер е един от тях. Следва историята на Георги Станев, който през 1909 г. донася от Виена първата истинска кожена футболна топка. Той и неговият приятел Никола Чантов започват да събират младежи на една поляна на Картал баир, където им разясняват правилата на футболната игра и провеждат първите тренировки. Десетилетие по-късно в града е основан Младежки спортен клуб, а същата година е записана първата победа на младите търновци в междуградски мач, играл се в Габрово срещу местния тим.

През 1924 г. е създаден футболният клуб Етър, но не както беше известно досега на 24 април, а на 4 април, посочи Петров. Това е записано в три Устава, като в новия отбор се обединяват три тогавашни клуба. В книгата е публикувано копие от първото съобщение в пресата за създаването на тима и за членовете на ръководството му. Любопитен факт е, че футболен клуб Етър е имал цели 7 отбора, от които впоследствие са се избирали най-добрите играчи. Интересно е, че до 30-те години няма информация отборите да са имали специално назначени треньори, а футболистите са се обучавали помежду си, обясни Петров.

В книгата авторите пишат за тогавашните футболни звезди и за начините на финансиране на отбора. Публикуван е оригиналният устав на Етър от 1926 г. , който е утвърден от Министерството на вътрешните работи. Петров и Тодоров разказват за цветовете, които носят великотърновските отбори през годините, за силния военен тим „Бунар Хисар“ и кварталните отбори „Търновска слава“, „Калоян“, „България“, „Звезда“, „Спарта“, които са се съревновавали помежду си. Не пропускат големия пробив на Етър през 1930 г. за Царската купа. Интересно откритие е и един магнетофонен запис, в който най-добрият приятел на писателя Емилиян Станев разказва за това как известният търновец също играел футбол. Сред първите непрофесионални футболисти бил и д-р Димитър Ценовски, който освен лекар е и родоначалник на културизма в града. 

Според авторите книгата пресъздава не само историята на футбола и на Етър, а предлага един поглед към живота в старата столица от онова време, защото спортът и футболът винаги са били част от живота в едно населено място. Черно-бели са страниците на това издание, както са черно-бели и поместените 184 снимки и документи, по-голямата част от които неизвестни за широката общественост, посочват двамата журналисти. Непубликуваните досега разкази и факти, които за първи път стават публично достояние, хвърлят нова светлина върху славната стогодишна история на Етър. За да достигнат до тях, авторите са прелистили отново старите вестници от началото и средата на миналия век, издирили са наследниците на пионерите на футбола в старата столица, а те са отворили за тях старите семейни албуми и са се върнали към спомените си.