Поход към обителта на свети Теодосий Търновски край Самоводене с археологическа беседа от откривателите му ще тръгне на 25 октомври от Велико Търново, съобщиха организаторите на инициативата от „ТърновоРънс“ (TarnovoRUNS). Той ще започне от площада пред крепостта „Царевец“ и ще предложи на участниците в него два варианта. Първият включва ходене по горска пътека с дължина 7 км в едната посока с минимално количество изкачвания и обратно. Вторият вариант е за по-подготвените, по-издръжливите и без страх от височини,  които ще могат да се изкачат на величественото търновско ждрело и скалния венец над манастир „Св. Троица“. Оттам ще се стигне обратно до града, като дистанцията е със същата дължина, но включва повече катерене, въжета и ходене по пътека до скалния ръб.

Тази събота ще се впуснем в есенно пътешествие назад във времето, каза за БТА д-р Калин Василев-Калинба, създател и председател на организацията „ТърновоРънс“ (TarnovoRUNS). Време, през което е вторият Златен век на България и самият цар на българите Иван Александър носи речни камъни и пясък, за да съгради обителта на св. Теодосий Търновски. Това не са митове и легенди, а истинската ни родна история. Мястото на храма е открито през 2024 г. от археолозите проф. д-р Хитко Вачев и Илиян Петракиев от Регионалния исторически музей във Велико Търново. Там учените ще ни върнат 700 години назад с беседа за техните открития, обясни д-р Василев. Той допълни, че идеята за инициативата е дошла от Илиян Петракиев, а учените се надяват мястото и храмът да останат достъпни за гражданите като туристически обект.

В похода могат да се включат също жители на Горна Оряховица и Лясковец. Първите ще могат да се приберат през хижа „Божур“ и директно към града, а вторите през Арбанаси и манастир „Св. св. Петър и Павел“, поясни д-р Василев.

Участниците в похода трябва да са с подходящо облекло, обувки и да си носят храна и вода. Организаторите са предвидили и пикник на панорамните скали.

БТА припомня, че в началото на септември проф. Хитко Вачев и Илиян Петракиев съобщиха пред журналисти за нови разкрития в локализирания от тях средновековен манастирски комплекс на цар Иван Александър край Самоводене, по който започнаха проучвания миналата година.

Празникът на еленския бут ще предложи богата фолклорна програма, състезания, демонстрации и дегустации на жителите и гостите на Елена, съобщиха организаторите на тридневното събитие от общинската администрация и местния Съвет по туризъм. Празникът ще се проведе в дните от 24 до 26 октомври, през които ще има също фотокът за спомени, изложба със снимки и лунапарк за най-малките.

Началото ще бъде поставено на 24 октомври с изпълнения на Танцов фолклорен клуб „Еленика“, концерт на Николай Славеев и вечер с DJ Svetlyo.

На следващия ден ще е официалното откриване на площад „Христо Ботев“, а на сцената ще излязат певицата Валя, оркестър „Славяни“ със Симоне Маркова, както и изпълнителките Петя Панева и Глория. Водещ на програмата ще е Ненчо Балабанов, а изяви ще имат също местните състави Фолклорна фомация „Балканджийче“ и Клуб за автентични народни хора „Самодиви“, както и гости от село Балван.

Вечерта небето над Елена ще има заря.

Всеки желаещ ще може да се включи и в шествието от площад „Христо Ботев“ до стадион „Чумерна“ със 124-метровото българско знаме, предвождано от Етрополската духова музика. Трибагреникът е точно толкова метри, колкото са населените места в общината. На градския стадион ще се играят хора и ще бъде раздадена най-голямата баница с еленски бут, правена някога, а силата и духът на балканджиите ще могат да се проявят в състезанието „Надпревара за еленски бут“.

До Бакаловата къща ще бъде подредена изложба базар на читалищата в общината, а по-късно ще има кулинарно шоу. В пространството до Художествената галерия ще е разположен кът с вино от местна изба и ястия. 

В неделя празникът ще продължи с песните на Поли Паскова и Володя Стоянов и ще завърши с постановката на разградския театър „Телевизионни игри“ в салона на Народно читалище „Напредък“.

Миналата година хиляди гости се стекоха в град Елена за 11-ото издание на празника на еленския бут. Стопаните в Еленския Балкан произвеждат характерния деликатес от векове и неслучайно той се е превърнал в емблематичен за региона.

На среща в сградата на Община Свищов представители на Инициативен комитет „Спрете изсичането на Свищовска гора“ се срещнаха с кмета на Общината д-р Генчо Генчев. На срещата, която беше по повод протеста на жители на града преди дни, бяха представени причините за изграждането на възлова станция и електрическа подстанция в квартал „Симеон Ванков“.

Кметът на Свищов обясни, че новата възлова подстанция ще осигури резервен капацитет за индустрията и бизнеса, по-стабилно напрежение за домакинствата и по-малко аварии. По думите му съществуващата мрежа вече работи на предела на капацитета си и няма достатъчно мощност. Според него в противен случай градът рискува да загуби част от бъдещите си инвеститори, а чрез изграждането на индустриалната зона, за която са необходими двете станции, той има шанс да възроди своята местна икономика.

След експертни проучвания беше установено, че това е единственият подходящ терен за изграждането на подстанцията, защото е в достъп до съществуващи електрически трасета и не се намира в частна собственост. Изборът на мястото е направен въз основа на анализи от страна на Единния системен оператор (ЕСО), каза Генчев.

Той увери гражданите, че ще се извърши минимално изсичане и ще бъдат премахнати 12 декара гора, а не повече, както се спекулира в публичното пространство, като след това по закон е необходимо да се направи компенсаторно залесяване. 

В отговор на опасенията, които споделиха жителите, кметът посочи, че нито една институция не е установила риск за природата и за здравето на хората.

Любопитни находки от подножието на горнооряховската крепост „Ряховец“ влизат в международно ДНК изследване на американска лаборатория, съобщи пред журналисти археологът и ръководител на проучванията Илиян Петракиев. Той, заедно с главния уредник в Исторически музей – Горна Оряховица Мая Иванова, която също работи на обекта, и директорът на музея Пламен Мадемов, показа откритията в една от залите на Община Горна Оряховица.

Целта на учените е да направят бактериологично изследване, проучващо някогашното разпространение на едрата шарка и чумата. Търсени са големи градски некрополи, а със своите 55 проучени гроба в изминалите два месеца „Ряховец“ отговаря точно на профила. Екипът е получил покана да се включи в изследването и в последните три дни, заедно с антрополога д-р Надежда Атанасова, е взел ДНК проби от всички гробове.

Екипът, работещ на крепостта „Ряховец“ и околността, е сред пионерите на ДНК и въобще на интердисциплинарните изследвания в нашата средновековна археология и това не е първият международен проект, в който участва с проби от своите находки.

Предстоящите анализи ще позволят да се установят също евентуални родствени връзки и причините за смъртта на хората, погребани в некропола край църквата в северната част край крепостта. Мистерията се създава от откритите гробове. Много от тях са на невръстни деца, включително на недоносени деца. Повечето гробове са на силни, добре сложени мъже и само един на възрастна жена на над 60-годишна възраст. Прави впечатление грижливото отношение към погребенията. Много рядко в Средновековието се наблюдава такова, обясни Петракиев. Гробните съоръжения са оформени с тухли и са покрити. Жената е положена върху специален камък, използван за подвъзглавие, а на него са поставени два кръста от бронз и камък. Предполага се, че жената е имала особен статут.

Най-интересният от гробовете, открити тази година, е в централната част на притвора, за който се предполага, че е ктиторски. При антропологичния анализ е установено, че той е на дете на възраст около 15 години с неустановен на този етап пол. Индивидът е бил погребан с много скъпа дреха от коприна, везана със сребро. Отгоре е открит лен, за който се предполага, че е остатък от хастар на вълнена дреха. Това насочва към предположението, че погребението е извършено през зимата. В гроба, датиран след средата на XIV век, са намерени две сребърни копчета, едното от които много рядко.  

Църквата в подножието на крепостта беше открита през 2023 г. и целта тази година бе да се разкрие повече от нейната архитектура и структура, но археолозите попаднаха на големия некропол, чието проучване забави изследването й. На този етап се предполага, че има поне два периода на нейното съществуване. Първоначално тя е била малка църква само с наос (най-голямата, средна част от вътрешността на един храм) и е била срутена вероятно при земетресение. Впоследствие е изградена наново с пристроена притворна част и галерия от север, просъществувала може би поне до средата на XV век.

Една от хипотезите на учените е, че църквата е част от манастир. Това твърдение се подкрепя и от находките, сред които има закопчалка за книга и бронзова реликва, оприличена на част от свещник. Това говори за книжовна дейност, каквато се е развивала само в манастири.

Според научния консултант на екипа проф. д-р Христо Вачев църквата и вероятният манастир са били краят на Търновската Света гора. Професорът, който е работил на „Ряховец“ при първите разкопки преди четвърт век, винаги е казвал, че крепостта трябва да се разглежда като част от цялата система на старата столица Царевград Търнов. Евентуалният манастир под „Ряховец“ вероятно е свързан и с новооткрития манастир край Самоводене, по който проф. Вачев работи заедно с Петракиев. Според професора са необходими поне още две години проучвания на терен, за да се отговори на десетките изникнали въпроси.

Сред останалите находки от археологическия сезон се открояват монети, обеци, гривна и множество стенописни фрагменти от църквата. Изненада за археолозите е вещ от по-късен времеви период. Това е джобен белгийски пистолет от XIX век, който е рядък екземпляр. Той ще бъде реставриран и включен в експонатите на горнооряховския Исторически музей.

Повечето находки и информация, не само от този, но и от предишните археологически сезони на крепостта „Ряховец“, предстои да бъдат подредени в изложба на Исторически музей – Горна Оряховица в средата на ноември, която екипът подготвя.

Разкопките продължават, но в източното подградие на „Ряховец“.

Община Горна Оряховица подкрепя проучванията и дори е удвоила финансирането за последните две години, каза заместник-кмета на града Петя Иванова. Това позволява по-дълъг сезон и повече разкрития на крепостта и в нейните подградия. През 2025 г. са отпуснати и 18 000 лева за проектиране на основен ремонт на сградата на Историческия музей в града.

Все повече са учениците, които се включват в археологическите разкопки на „Ряховец“. Тази година те са от четири училища – две горнооряховски и две великотърновски. През археологическата школа за ученици за изминалите десет години са преминали общи 350 деца и младежи.

Неизвестни досега факти за 100-годишната история на футбола във Велико Търново публикуваха в съвместна книга двамата дългогодишни журналисти Анатоли Петров и Иван Тодоров. Те запознаха свои колеги от медиите с изданието „Футболът в Търново. От зората до възраждането (1895-1957)“ в пресклуба на БТА в старата столица.

В книгата е описан период, за който досега се знаеше твърде малко, поясниха авторите. По думите им това не е справочник и хронологично подреждане на факти, а поредица от пъстри истории за перипетиите, през които е минал спортът и в частност футболът в Търново.

Книгата започва с разказ за швейцареца Алоис Бюнтер, който през 1895 г. като учител по физкултура в Търново полага основите на организирания спорт и създава първия футболен отбор в града, съответно трети в страната. Това е свързано и с първия кмет на града Георги Живков, чието име носи Спортното училище в старата столица. Като министър на просвещението той довежда в България швейцарски учители по физкултура, които са разпределени в България да развиват спорта, а Бюнтер е един от тях. Следва историята на Георги Станев, който през 1909 г. донася от Виена първата истинска кожена футболна топка. Той и неговият приятел Никола Чантов започват да събират младежи на една поляна на Картал баир, където им разясняват правилата на футболната игра и провеждат първите тренировки. Десетилетие по-късно в града е основан Младежки спортен клуб, а същата година е записана първата победа на младите търновци в междуградски мач, играл се в Габрово срещу местния тим.

През 1924 г. е създаден футболният клуб Етър, но не както беше известно досега на 24 април, а на 4 април, посочи Петров. Това е записано в три Устава, като в новия отбор се обединяват три тогавашни клуба. В книгата е публикувано копие от първото съобщение в пресата за създаването на тима и за членовете на ръководството му. Любопитен факт е, че футболен клуб Етър е имал цели 7 отбора, от които впоследствие са се избирали най-добрите играчи. Интересно е, че до 30-те години няма информация отборите да са имали специално назначени треньори, а футболистите са се обучавали помежду си, обясни Петров.

В книгата авторите пишат за тогавашните футболни звезди и за начините на финансиране на отбора. Публикуван е оригиналният устав на Етър от 1926 г. , който е утвърден от Министерството на вътрешните работи. Петров и Тодоров разказват за цветовете, които носят великотърновските отбори през годините, за силния военен тим „Бунар Хисар“ и кварталните отбори „Търновска слава“, „Калоян“, „България“, „Звезда“, „Спарта“, които са се съревновавали помежду си. Не пропускат големия пробив на Етър през 1930 г. за Царската купа. Интересно откритие е и един магнетофонен запис, в който най-добрият приятел на писателя Емилиян Станев разказва за това как известният търновец също играел футбол. Сред първите непрофесионални футболисти бил и д-р Димитър Ценовски, който освен лекар е и родоначалник на културизма в града. 

Според авторите книгата пресъздава не само историята на футбола и на Етър, а предлага един поглед към живота в старата столица от онова време, защото спортът и футболът винаги са били част от живота в едно населено място. Черно-бели са страниците на това издание, както са черно-бели и поместените 184 снимки и документи, по-голямата част от които неизвестни за широката общественост, посочват двамата журналисти. Непубликуваните досега разкази и факти, които за първи път стават публично достояние, хвърлят нова светлина върху славната стогодишна история на Етър. За да достигнат до тях, авторите са прелистили отново старите вестници от началото и средата на миналия век, издирили са наследниците на пионерите на футбола в старата столица, а те са отворили за тях старите семейни албуми и са се върнали към спомените си.