От село Вардим край брега на река Дунав започна единадесетото издание на похода поклонение по бойния път на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа от 1868 година. Това съобщи за БТА ръководителят на похода Христо Батинков.

На участниците днес им предстои да минат през село Хаджидимитрово, село Караисен, местността Карапановата кория, село Вишовград и да спрат за устройване на палатков лагер в местността Канлъ дере. 

Утре те ще отдадат почит в местността Канлъ дере и в село Вишовград, и ще отпътуват към село Дебел дял, откъдето ще тръгнат към местността Бузлуджа, където ще нощуват. 

В петък походът ще продължи към местността Агликина поляна, където след отдаване на почит, ще се рецитират стихотворения в чест на Апостола на свободата Васил Левски. По-късно участниците ще потеглят към Сливен, ще поднесат венец пред паметника на Хаджи Димитър, където походът ще завърши. 

Кметът на Велико Търново Даниел Панов настоява Министерството на околната среда и водите (МОСВ) да извърши комплексна проверка на дървопреработвателното предприятие „Кроношпан“ заради ежедневни сигнали от страна на граждани да разпространение на миризми и замърсяване на въздуха. На своята страница във Фейсбук кметът Панов съобщи, че е поискал официално от министъра на околната среда и водите обстойната проверка, в която да участват и представители на Община Велико Търново и на великотърновския Общински съвет. 

Повод за искането са ежедневните сигнали от граждани за разпространение на миризми от дейността на завода – основно през нощните часове или рано сутрин. Миризмите засягат целия град, усещат се дори в отдалечените райони, забелязва се и характерната синкава мъгла. Това е дискомфорт, който великотърновци не заслужават, заяви Панов. Той подчерта, че законовите правомощия на кмета не позволяват затварянето на завод, но законът позволява да бъде изискана намесата на държавата чрез нейните компетентни органи – в случая МОСВ. 

Панов припомни, че заводът е разкрит във Велико Търново от 2006 година. Намерението за увеличаване на производството е от 2016 година. „Още тогава сме дали мотивирано отрицателно становище и сме изискали работещи системи за максимално намаляване на емисиите и на количествата миришещи вещества, също – и непрекъснат мониторинг“, заявява кмета и напомня, че решението е гласувано и от Общинския съвет. По думите му това становище и тези искания Община Велико Търново отправя и през следващите години към Изпълнителната агенция по околна среда, която води процедурата за издаване на Комплексното разрешително на завода. 

В края на 2022 година от общината е изпратен официален сигнал до МОСВ за зачестили жалби от великотърновци за разпространение на миризми. В същия период кметът и Общинският съвет, след решение, са изпратили мотивирано искане за промяна на законодателството и въвеждане на най-строги норми за емисии. Искане за комплексна проверка е отправено и през 2023 година. В своята позиция Панов заявява, че темата не бива да бъде обект на политически заигравки и популистки лозунги, а е нужно решение и максимално стриктен контрол от държавата.

От няколко месеца петиция за чистота на въздуха във Велико Търново събира подписи в социалните мрежи. Петицията е към министъра на околната среда и водите, директора на Регионалната инспекция по околната среда в водите във Велико Търново, кмета на Велико Търново, Общинския съвет.

„Ние, гражданите на Велико Търново и региона, заявяваме категоричното си несъгласие с продължаващото замърсяване на въздуха от страна на дървообработващото предприятие „Кроношпан България“. Въпреки множеството сигнали и обществени реакции, системното изпускане на вредни емисии – включително фини прахови частици, формалдехид и други токсични вещества – продължава да застрашава здравето на жителите, както и околната среда в региона“, се казва в петицията, която включва настояване за независими и постоянни измервания на качеството на въздуха, финансирани от държавата, а не от самото предприятие. Сред исканията са пълна прозрачност относно всички разрешителни, извършени проверки, санкции и резултати от измервания; незабавно налагане на ефективни санкции при установено нарушение на екологичните норми; извършване на нова, обективна Оценка на въздействието върху околната среда, с участие на независими експерти и граждани; ограничаване или временно спиране на дейността на „Кроношпан“, ако не бъдат приложени адекватни технологични решения за пречистване на въздуха.

В Районното управление на полицията във ВеликоТърново е образувано досъдебно производство за притежание на наркотични вещества, съобщиха от пресцентъра на Областната дирекция на МВР в областния град. Работата по случая е започнала, след като вчера около 17:30 ч. в управлението е получен сигнал от служител в затворническо общежитие от отворен тип във Велико Търново, че при проверка в една от стаите е намерен плик. В него са открити около 30 грама растителна маса, която при полеви наркотест е реагирала на синтетичен канабиноид.

При друг случай – снощи в Горна Оряховица, около 23:00 ч., служители на Районното управление в града са установили 19-годишен водач на автомобил, употребил наркотични вещества. При проверката апаратът е отчел положителна реакция на метамфетамин. Водачът е дал кръвна проба за химичен анализ, след което е задържан за срок до 24 часа и е образувана преписка.

БТА припомня, че на 1 юли във великотърновското село Присово и в град Елена бяха задържани двама мъже за притежание на наркотични вещества. На 10 юли полицейски служители задържаха чужд гражданин с канабис във великотърновското село Пчелище, а няколко часа по-късно в Стражица бе установен  21-годишен известен на полицията и осъждан мъж от София със свивка метамфетамин.

Няколко музикални жанра се преплетоха в концерта „Танго Classic“ на Веско Ешкенази, Стоян Караиванов и Плевенската филхармония във Велико Търново. Публиката в Летния театър чу произведения от класическата, популярната и филмовата музика, а акцентът беше поставен върху аржентинското танго. Творбите прозвучаха в аранжимент за цигулка, бандонеон и камерен оркестров състав, и бяха пресъздадени в танц от танцьорите Далия Димитрова и Николай Джуров.

В програмата бяха включени творби от Моцарт, Менделсон, Освалдо Пулиезе, Астор Пиацола и други произведения, в които музиката преливаше към тангото във филмови заглавия като „Пинко Розовата пантера“, „Междузвездни войни“ и „Усещане за жена“. В допълнение публиката видя авторска визуална лента на екипа на Валери Рулински – най-ново поколение мултимедия с фрагменти от световни концерти, специално избрани визуални материали, свързани с произведенията на сцената, избрани откъси от филмите в концертната програма, звукови и светлинни ефекти.

Мащабният мултижанров спектакъл е част от афиша на съпътстващата програма на Летния оперен сезон „Сцена на вековете“ във Велико Търново, която започна с мюзикъла „Зоро“ на Държавна опера Русе.

Турнето „Танго classic“ вече премина през градовете Плевен, Ловеч, Габрово, Царево, Бургас, Карнобат и Поморие. Предстоят концерти в Сливен, Ямбол, Шабла, Варна, Костенец и София, посочиха организаторите.

Великотърновският университет „Св. св. Кирил и Методий“ бе домакин на първата организационна среща за подготовка на национални възпоменателни чествания по повод 1 080 години от успението и 1 150 години от рождението на св. Йоан Рилски Чудотворец, съобщиха от пресцентъра на висшето училище. Инициативата обединява водещи български университети, Българската православна църква и местни власти, сред които и Община Велико Търново, а основните прояви ще се проведат през 2026 г.

Идейният замисъл бе представен от представители на Югозападния университет „Неофит Рилски“ и Неврокопска епархия. Сред организаторите са общо шест университета, носещи имената на видни духовници: Югозападен университет „Неофит Рилски“, Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“, Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ и Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“.

Ректорът на Великотърновския университет проф. д-р Димитър Димитров подчерта значението на инициативата, припомняйки че преп. Йоан Рилски е символ на духовност, родолюбие и национално единение.

По време на срещата бяха обсъдени необходимостта от консервация на разкрития храм „Св. Йоан Рилски“ на хълма Трапезица във Велико Търново и от подкрепа от страна на местните и централните органи на власт и управление. Коментирано бе изготвянето на писмо до министър-председателя и министъра на културата за планиране на средства за допълнително финансиране на дейностите. В разговорите беше засегната темата за организиране на национална научна конференция, на национален възпоменателен поклоннически поход „Светият път – по пътя на пренасяне мощите на свети Йоан Рилски от Търново до Рилския манастир“ и на урок по родолюбие в училищата на 19 октомври. Обсъдено бе издаването на сборник „Непубликуваните чудеса на св. Йоан Рилски“ и поставяне на операта „Рилският пустинник“, която да бъде акцент на фестивала „Сцена на вековете“ през 2026 година. До края на август университетите организатори ще предложат конкретни идеи за проявите.

В рамките на събитието с редица предложения се включиха кметът на Община Велико Търново д-р инж. Даниел Панов, Великотърновският митрополит Григорий, Неврокопският митрополит Серафим, председателят на Общото събрание на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ проф. д-р Александър Николов, президентът на България (мандат 2002-2012) Георги Първанов, арх. Пламен Цанев.

Срещата във Велико Търново постави на широка основа координацията между академичните среди, църковните институции и държавните органи за реализиране на чествания, които да утвърдят делото на светеца като общобългарски и всеправославен символ, подчертаха организаторите.

БТА припомня, че днес с изложба беседа „Светият път в картини“ във Велико Търново бяха отбелязани 556 години от пренасянето на мощите на свети Йоан Рилски от средновековната столица в Рилския манастир.

Общо 60 представления са изиграли артистите от Музикално-драматичен театър (МДТ) „Константин Кисимов“ във Велико Търново през първото полугодие на 2025 година, съобщиха от пресцентъра на културната институция. Репертоарът включва 23 заглавия, гледани от 14 734 зрители, а приходите от продадени билети възлизат на близо 325 000 лева, показва отчетът на театъра.

От началото на тази година артистите от МДТ са представили 22 спектакъла на собствена сцена и още 38 – в турне. Театърът е гостувал в 27 града, като в някои от тях е играл по няколко пъти с различни заглавия. Директорът Васил Вълчев изрази своето удовлетворение, че екипът е успял да покаже най-новата си продукция във водещите културни центрове, сред които са градовете София, Пловдив, Стара Загора, Шумен, Русе и Бургас. Успешни са двете изяви на великотърновските артисти в столицата – концертът „Дихание“ в Театър „Сълза и смях“ и спектакълът „Крадецът на праскови“ в Театър „Българска армия“. На сцената в Пловдив МДТ гостува с операта „Сватбата на Фигаро“ и комедиите по разкази на Чудомир „Не сме от тях“ и „Курортът“.

Три премиерни постановки и четири концерта са реализирани от МДТ във Велико Търново през последния сезон. Спектакълът „Нирвана“ по едноименната пиеса на Константин Илиев е новото заглавие на драматичния състав, „Курортът“ радва почитателите на комедията, а известната симфонична приказка „Петя и вълкът“ от Сергей Прокофиев е за детската публика. Новост в афиша са концертът „Съкровения“ и проектът „Време за мюзикъл“ с участието на гост-звездите Еделина Кънева и Орлин Павлов. Специално събитие беше концертът „Контрасти“, събрал на една сцена в Лапидариума световноизвестната цигуларка Камелия Найденова, виртуозния китарист проф. д-р Цветан Недялков и симфоничния оркестър на театъра под диригентството на маестро Георги Патриков. Традиционно място в културния календар на театъра заема концертът „Сцена на младия изпълнител“, в който тази година солисти бяха изявени студенти от Инструменталния факултет на Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ и талантливи ученици от Велико Търново.

Отчетът на великотърновския театър показва още, че най-много зрители и най-големи приходи в размер на близо 72 000 лв. за първото шестмесечие са реализирани с концерта „Съкровения“ с участието на Орлин Горанов. След това се нарежда спектакълът „Крадецът на праскови“ по едноименната повест на Емилиян Станев. Той е игран 10 пъти, а приходът от продадени билети възлиза на 42 789 лв. В Топ 3 по приходи и публика се нарежда и операта „Сватбата на Фигаро“ на Моцарт. Спектакълът е игран общо пет пъти, а генерираните приходи възлизат на 40 630 лв. С мащабната продукция великотърновският театър откри десетото юбилейно издание на Летния оперен фестивал „Сцена на вековете“.

Активният творчески сезон за великотърновския театър продължава и през юли, посочи директорът Васил Вълчев. В началото на месеца бе реализирано успешно лятно турне в София и Благоевград с концерта „Съкровения“. В ход са и репетициите на музикалната комедия „Бай Ганьо Европейски“. За този мащабен проект, в който участват солисти, актьори, оркестър, хор и балет, театърът спечели финансиране от Министерството на културата.

БТА припомня, че през 2024 година близо 31 000 зрители са гледали спектаклите и концертите на МДТ „Константин Кисимов“ във Велико Търново. Изиграните представления тогава са били общо 112, а приходите от тях – около 563 000 лв. Миналата година трупата е гостувала на сцени в 45 български града, като в някои от тях артистите са играли по няколко пъти.

Режисьорът Станимир Трифонов започна снимките на документален филм за историка професор Пламен Павлов, озаглавен „Пламенно“. Днес е първия снимачен ден, каза пред БТА авторът, който обясни, че с този проект е кандидатствал в ежегодно организираните от Община Велико Търново конкурсни сесии по програма „Култура“.

„Изкушавам се да си мисля, че успяхме в последните няколко години да направим една своеобразна поредица за големи търновци или хора, свързани с града“, каза роденият в старата столица режисьор и добави: „Те, въпреки че повечето не са родени тук, имат своя принос града да бъде това, което е от съвременна гледна точка.“

Стремежът на Трифонов е в тези филми близките на главните герои и други хора да разказват за тях в човешки план. Режисьорът обясни, че няма смисъл известен учен като проф. Павлов да лансира от екрана свои тези, дори да са нови, при положение, че за тази цел той пише прекрасни съчинения. Искам в този филм да надникнем зад завесата, ако той ни допусне, каза Трифонов и допълни, че познава характера на своя герой от много години, защото са връстници и близки приятели.

„Той продължава да е верен на себе си и както се казваше в един младежки жаргон отпреди 90-та година – Пламен е „тежка възглавница“ и е труден за преодоляване“, каза режисьорът.

Трифонов посочи, че документалния филм ще е пълнометражен с времетраене 54 минути, което е телевизионен стандарт. Очаква се неговата премиера да е тази есен във Велико Търново.

Предишният документален филм на Станимир Трифонов за знаков преподавател във Великотърновския университет беше за археолога проф. Казимир Попконстантинов и бе представен във Велико Търново в началото на миналата година. Два филма на режисьора бяха излъчени и в тазгодишното издание на „София филм фест“ в старата столица.

С изложба беседа „Светият път в картини“ във Велико Търново отбелязаха 556 години от пренасянето на мощите на свети Йоан Рилски от средновековната столица в Рилския манастир. Събитието, организирано от Сдружение „Движение на просветителите“, се проведе в Регионална библиотека „Петко Р. Славейков“ и събра хора на различна възраст.

Изложбата е част от национален проект, каза за БТА един от основателите на сдружението Мартин Карагеоргиев. Той припомни, че инициативите започнаха още миналата година, като една от тях беше експозиция в Българска академия на науките (БАН). Сега представяме още по-пълна и богата изложба, като включихме повече творци и деца от Велико Търново, Казанлък, Трявна.

Със свои творби в експозицията се включиха членове на Клуб по изкуства към Основно училище „Св. Патриарх Евтимий“ във Велико Търново, с ръководител Йоанна Манева, нарисували икони на Иисус Христос, Пресв. Богородица и други светци. Сред участниците са още Ели Иванова, Живко Бръчков, Николай Първанов, ДаниМира Гигова, Илина Стефанова, Никола Анастасов, Ивелин Ламбринов, Стефан Стефанов, Валентина Рашева. Посетителите видяха пейзажи от различни кътчета на България, по които е преминал пътят на пренасящите мощите на св. Йоан Рилски, както и изображения на емблематичния паметник „Асеневци“ във Велико Търново.

Беседа за Светия път изнесе историкът проф. Пламен Павлов. Той отбеляза, че това е много хубава инициатива, започната преди години от великотърновците Евгени Коев и Паскал Пиперков. Тя представлява поклоннически поход на хора вярващи и свързани с традицията, изминаващи стотиците километри от маршрута, по който са пренесени мощите на свети Йоан Рилски. Това е съпътствано от местни културни събития в различни населени места по този път.

Направеното от „Движение на просветителите“ е едно сполучливо надграждане на тази идея, ангажиращо деца и млади хора, и имащо много добър ефект най-вече на местно ниво. Инициативите на сдружението обхващат и други градове, което също е добро решение, обясни проф. Павлов. Когато бях председател на Държавната агенция за българите в чужбина, наследих от покойния Георги Данаилов един такъв конкурс за българчета в планетарен мащаб и се е налагало да обяснявам на политици, че това е най-добрия начин да се покаже отношението към България, коментира за БТА историкът. Според него изобразителното изкуство дава най-непосредствен и най-творчески поглед върху тези неща и затова е щастлив, че се правят такива изложби.   

В събитието, заедно със своя учител Цветелина Цветанова, се включи и незрящият петокласник Йоан Тодоров от Средно училище „Вела Благоева“, който е част от клуба по религия в училището. Неговото участие в проекта започна в детския фестивал на творчеството през месец май, когато той излезе на сцената със своите трогателни заветни думи, обясни за БТА Цветанова. Днес Йоан разказа как се вдъхновява от хората, които му дават сили да продължава напред, да надгражда себе си и да следва своя път, който определя като път на добротата и светлината. Желанието му е като св. Йоан Рилски да помага на хората и да прави така, че да се чувстват добре. Този път той носеше в сърцето си, идващо от любящото му семейство, каза Цветанова.  

Изложбата, включваща 24 творби – живопис, графика, иконопис и скулптура, ще остане в библиотеката около месец.

Дирекция „Социални политики, здравеопазване, транспорт“ на Община Велико Търново организира безплатна прожекция на българския фентъзи трилър „Дяволски игри“ с участието на Мики Рурк, съобщиха от пресцентъра на общинската администрация.

Филмът ще бъде излъчен на 16 юли в Голяма зала на Община Велико Търново като част от благотворителна акция, реализирана в цялата страна. По идея на продуцента Деси Тенекеджиева той ще е с жестомимичен превод, а събитието е насочено към хора с увреждания, потребители на социални услуги и уязвими групи в общината. В края на прожекцията зрителите ще могат да се срещнат с част от екипа и актьорския състав. Организаторите предупредиха, че филмът е със субтитри и не се препоръчва за лица под 14-годишна възраст.

Идеята за филма е вдъхновена от романа на Марк Твен „Тайнственият непознат“, посочват организаторите. С кинолентата беше открит Capri Hollywood International Film Festival, от който спечели четири награди. Филмът е носител на Европейска арт награда за продуцент и женска роля на Деси Тенекеджиева, приз за мъжка роля на британеца Гари Стреч, а Елеонора Иванова и Димитър Николов са отличени за европейски актьорски пробив на годината.

БТА припомня, че в близост до сградата на Община Велико Търново на 16 юли ще бъде открита националната изложба „ПроменениТЕ – за живота след приемната грижа“.

Постамент с надпис, посветен на бог Меркурий, откриха археолозите в Нове. За първи път в над 60-годишните проучвания в римския лагер е намерен епиграфски паметник, посветен на римското божество, покровителстващо търговията, каза за БТА археологът д-р Марин Маринов от Историческия музей в Свищов.

По думите през този сезон са проучвали комплекса, обособен непосредствено западно от лагера на Първи Италийски легион – Нове. Финансирането е осигурено от Министерство на културата, като част от средствата са предвидени и за укрепващи и реставрационни дейности на разкритите архитектурни структури и движими находки.

Проучванията на д-р Марин Маринов и неговия екип са продължение на дългогодишните изследвания в този сектор на доц. Павлина Владкова. Тук преди години са намерени надписи с посвещения на Минерва, на Аполон и Диана, както и многобройни фрагменти от архитектурни детайли – бази, колони, фризове, използвани вторично като строителен материал при изграждането на сградата от IV век.

Новооткритият постамент вероятно е издигнат от легата (генерала) на легиона, чието име също се среща за пръв път в епиграфски паметник и допълва списъка на заемащите този висок военен чин и командвали долнодунавска военна единица.  Посвещението от лице с най-високото военно звание доказва официалния характер на честването на култа. В тази част от контролираната и охранявана от легиона зона са били съсредоточени богати жилища, многобройни храмове и светилища, занаятчийски комплекси.

На база на разкритата богата жилищна цивилна сграда и находките – бронзови статуи, посвещение от сенатор, вносни керамични и стъклени съдове и лампи, амфори и други артефакти, археолозите смятат, че през периода от последна четвърт на II и през III век тук е съществувала резиденция, в която са отсядали богати търговци от всички краища на империята, цивилни лица с високи позиции в администрацията на провинция Долна Мизия и в столицата Рим, посочи д-р Маринов. Епиграфското разчитане на надписа, посветен на Меркурий, е поверено на д-р Николай Шаранков от СУ „Св. Климент Охридски“, който ще даде повече светлина върху детайлите от текста на латински език, каза още Маринов.

Сред находките, открити в лагера през годините, е известна и една оброчна плочка с изображение на Минерва и Меркурий, но без надпис и няколко бронзови статуетки – всички изработени в местните бронзолеярски ателиета. Близо десет геми също са открити в Нове с изображение на божеството, но тях изследователите свързват по-скоро с мода в ювелирното изкуство, отколкото с популярност на култа, посочи Маринов.

Откритите паметници свидетелстват косвено, че около легионерския лагер край Нове е функционирало добре развито търговско селище, посочи Маринов. Той допълни, че очаква още интересни находки.

През следващите три месеца проучванията в Нове ще продължат – на терен ще работят специалисти от Българо-полската експедиция, в която ще се включат екип от Познанския университет, два екипа от Варшавския университет и един от Националния археологически институт с музей при БАН.