Тангото е свобода, каза за БТА цигуларят Веско Ешкенази преди концерта си с бандонеониста Стоян Караиванов и Плевенската филхармония във Велико Търново. Проектът „Танго Classic“ ще бъде представен на сцената на Летния театър на 15 юли като част от съпътстващата програма на 10-ия Летен оперен сезон „Сцена на вековете“.   

Ешкенази разказа, че запознанството му с тангото датира отпреди повече от 10 години, когато с пианиста Людмил Ангелов записват диск и правят голямо турне, но тогава музиката е само за цигулка и пиано. Идеята за настоящата поредица от концерти идва от Караиванов, който свири на инструмента, стоящ в основата на аржентинското танго. Той се свързва с цигуларя с предложение да направят проект с бандонеон, цигулка и оркестър. Двамата се срещат миналата година и нещата се получават бързо, защото проектът е въз основата на аранжименти, преплитащи класическа музика и танго. Аз лично досега не съм чувал подобни опити, каза за БТА Ешкенази. Имаме музика от Моцарт и Менделсон през призмата на тангото, не сме пропуснали и много големи хитове от филмовата музика, също погледнати с едно намигване през този жанр, така че за нас е наистина вълнуващо, обясни той.

Навсякъде местата за концертите са разпродадени и това показва доколко хората се интересуват от това, което прави екипа, каза Ешкенази. След официалната програма има много бисове, а в някои от градовете понякога не ни пускат да си тръгнем от сцената, разказа още той, допълвайки, че в спектакъла се включва и танцовата двойка Далия Димитрова и Николай Джуров.

Според Ешкенази тази музика е вълнуваща, красива и огнена, затова голяма еуфория превзема музикантите и публиката по време на всеки един концерт. Аз наистина съм влюбен в нейната носталгия, романтика, сила, дълбочина на емоциите и тя завинаги се е отпечатала в моето ДНК, заедно с големи класически произведения, които продължавам да свиря и като концертмайстор в Концертгебау оркестър в Амстердам. Радвам се, че имам възможността по този начин да допълня нещо към репертоара си и то да е толкова вълнуващо, каза музикантът.

Цигуларят разказа, че за него е било предизвикателство да се научи от нулата как се свири класическо танго на цигулка. Това е много по-различно от свиренето на този инструмент като класически музикант, обясни той. Има различни щрихи, подскърцвания, потропвания и други неща, които се случват по време на свирене. Те никак не са лесни за изпълнение ако човек не е израснал с тази музика в кварталите на Буенос Айрес, а аз не съм, така че трябваше много учене за овладяването на тези прийоми. Това е, като да научиш още един език и както всеки език е богатство, така и езика на тангото в музиката също е огромно богатство за мен, каза Ешкенази. Той обясни, че целият екип репетира стриктно, за да може всяка вечер да предложи на публиката един прекрасен спектакъл, а в произведенията винаги има място и за импровизация, защото тангото е свобода.

Ешкенази не пожела да разкрие с каква цигулка ще свири на концерта. Той обясни, че пътува с два инструмента, които сменя понякога дори по време на представлението. Едната е Гуарнери дел Джезу на близо 3 века, а другата е изработена преди 3 години специално за него от лютиера Владо Тилев и е копие на Гуарнери дел Джезу с изключителни качества. Дали публиката ще чуе цигулката на 3 или 300 години, а може би и двете, ще бъде изненада за всички, които ще присъстват на концерта в Летния театър на Велико Търново.

Участници от 34 държави на три континента се включиха в международния летен семинар по български език и култура, който бе открит за 48-и път във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. По-голямата част от тях са студенти, има докторанти, университетски преподаватели, учители, казаха организаторите. Сред 93-мата участници са също инженер, театрален и цирков артист, професионален туристически гид, мениджър проекти, звукооператор, банков служител, вокален педагог, преводач, служител в Японското посолство в България.

Откриването на форума, който ще продължи до 3 август, се състоя в Аулата на Великотърновския университет, като директорът на семинара проф. д-р Христо Бонджолов приветства участниците. „За тези дни, в които ще сме заедно, границите помежду ни ще се стопят, преградите и предразсъдъците ще изчезнат, а словото и общуването ще градят мостове на приятелство“, каза той. „Нашият семинар е една необятна вселена на приятелство, а ние – един добър пример за това, че хората и народите от цял свят могат да живеят в мир и разбирателство“, добави професорът.

От името на семинаристите кратко обръщение направи Карим Абделати от Египет, който е един от най-дългогодишните участници във форума. Той разказа, че при първото му включване в семинара през 2002 г. не е знаел почти нищо за България, не е говорел български език и е бил на 18 години. Впоследствие се влюбва в страната ни, завършва магистратура по Средновековна история на България, прави докторантура за нашата държава, а след това за първи път в Египет и в арабския свят започва да провежда безплатен курс за изучаване на български език за студенти. По негови думи това е резултат от обучението му в семинара във Великотърновския университет, който чувства като свой втори дом.

Бесарабската българка Валентина Толуш идва от Молдова, но казва, че за нея България е като втора майка. Тя е на 47 години и работи като учител в началните класове. Толуш разказа, че баща й починал много млад и не успял да види България, въпреки че това било негова голяма мечта, а свекърът й също не могъл да осъществи желанието си да целуне българската земя. „Всяка година по няколко пъти целувам тази земя, а най-важното, което успях да направя като майка е да науча синовете си да говорят български език“, каза Валентина Толуш. Сега те са в България по-често и от майка си, говорят по-добре от нея и дори тя учи езика от тях. „Моята задача беше да им кажа, че имат една родина и тя е България. Поисках да я обичат и те я обичат“, каза Валентина.   

Душко Кръстевски от Република Северна Македония е на семинара за 11-и път. Казва, че за него това вече не е просто семинар, а и семейство, много от участниците и преподавателите са негови приятели, а Велико Търново усеща като свой град и винаги ще се връща в него. Кръстевски превежда на своя език творби на български автори, като последните засега са на Георги Господинов.

Полякът Бартоломей Ошкевич е на 22 години и следва славянска филология. Той също много харесва България и се включва в семинара за пореден път. Желанието му е да работи като университетски преподавател със словенски или български език. Казва, че свързва страната ни най-вече със социализма, приятните хора и интересната архитектура. Любимата му изпълнителка е Паша Христова и за да докаже това с лекота изпя част от песента й „Една българска роза“.

Италианецът Джузепе Клементи е на 31 години. Той е студент, учи немски и български, но се самообучава на руски, украински, полски. Идва за трети път в България, защото харесва страната ни и има афинитет към европейските езици.

Рики Гиганто е на 36 години. Той е от Филипините и е професор по френски език, но живее в Португалия, където работи в кол център със същия език. Изучава български и други славянски езици след работно време, като преди това е учил румънски в родината си. Свързва България най-вече с нейната култура и религия.     

Полицията във Велико Търново регулира движението по пътя София -Варна заради разпилян товар на кръстовище „Качица“, съобщиха от пресцентъра на Областната дирекция на полицията. Те апелираха за повишено внимание при преминаване през участъка.

В късния следобед днес, тежкотоварен камион, натоварен с каси бира изсипа товара си на един от завоите в кръговото кръстовище „Качица“. Изсипаният амбалаж се прибира на от пътното платно на тротояра, но движението се регулира. Пострадали няма, изяснява се причината за произшествието. 

Националната изложба „ПроменениТЕ – за живота след приемната грижа“ ще гостува във Велико Търново на 16 юли, съобщиха от пресцентъра на Общинската администрация.

Експозицията ще бъде разположена на таблата пред Факултета по изобразително изкуство на Великотърновския университет, в центъра на града. Тя представя 20 портретни фотографии на млади хора от България, които завършват средното си образование и напускат системата на приемната грижа.

Всяка снимка е придружена от кратък автобиографичен текст, който разказва тяхната лична история, образователен път, мечти и значението на приемната грижа в прехода към самостоятелен живот.

Фотографиите са дело на Владимир Бичев и Радич Банев, а графичният дизайн е изработен от Александър Банев.

Събитието се организира от Националната асоциация за приемна грижа със съдействието на Община Велико Търново. Изложбата акцентира върху необходимостта от устойчива подкрепа за младежите, напускащи грижата, и върху значимостта на приемното родителство като шанс за нов старт.

БТА припомня, че изложбата „ПроменениТЕ – за живота след приемната грижа“ вече гостува във Видин, където беше открита от областния управител, а след това ще бъде представена и в други градове.

Три нови социални услуги за възрастни хора в неравностойно положение се очаква да бъдат разкрити във Велико Търново, съобщиха от общинската администрация. Интегрираните социални услуги от резидентен тип са за възрастни хора, които са в неравностойно положение – с увреждания или в невъзможност за самообслужване. Целта е да бъде създадена среда, максимално близка до семейната, позволяваща пълноценен живот. 

За изграждането им Общината е участвала като партньор в проект по концепцията за интегрирани териториални инвестиции с водещ партньор Община Габрово, по програма „Развитие на регионите“ 2021-2027. 

Проектната идея предвижда основен ремонт на втория и третия етаж на общинска сграда на ул. „Цветарска“, с акцент върху осигуряването на необходимото медицинско и рехабилитационно оборудване, комуникационна техника, системи за видеонаблюдение и сигнализация, както и върху достъпа за хора с увреждания, безопасността и възможността за предоставяне на специализирана грижа.

Нова резидентна социална услуга за възрастни хора, които не могат да се обслужват сами, ще бъде локализирана в село Балван. Ремонтът предвижда обособяване на спални помещения, дневни зали, места за хранене, кътове за хоби и самостоятелна активност, включително възможности за приготвяне на храна и участие в домакински дейности. Планирано е също оборудване на фитнес зона и пространства за културни и социални инициативи, както и осигуряване на достъп за хора с двигателни проблеми. 

Индикативната стойност на безвъзмездната финансова помощ, която може да бъде привлечена по програмата е 3 млн. лева. 

За последните 20 години Община Велико Търново е сред водещите общини в сферата на социалните услуги, които биват развивани и надграждани, припомни през април Росица Димитрова, директор на Дирекция “Социални дейности и здравеопазване“. Към момента 150 самотноживеещи от община Велико Търново са обхванати по проект за почасови здравно-социални услуги за период от две години.

„Травиата“ на Верди по романа на Александър Дюма-син „Дамата с камелиите“ е следващото заглавие в Летния оперен сезон „Сцена на вековете“ във Велико Търново, съобщиха организаторите на събитието. Оперният спектакъл ще бъде представен от Държавна опера – Русе на откритата сцена на хълма Царевец на 12 юли.

Класическото произведение на Джузепе Верди не само е сред любимите на оперната публика по целия свят, но означава много повече за русенци, защото именно с постановка на „Травиата“ през 1949 година се ражда за богат и пълнокръвен живот Русенската опера, посочват от културната институция в крайдунавския град. С новата постановка Държавна опера – Русе отбелязва своя 75-годишен юбилей, включвайки в нея своите солисти, хористи, балетни артисти и инструменталисти, демонстрирайки артистичното богатство на русенския оперен театър. Към тях на сцената се присъединява и Смесен хор „Дунавски звуци“.

Либретото на операта е на Франческо Пиаве, а режисьор на спектакъла е Нина Найденова. Сценографията и костюмите са дело на Николина Костова-Богданова, а хореографията – на Боряна Сечанова. Диригент на оркестъра е Владимир Бошнаков, на хора – Стелияна Димитрова-Хернани, а концертмайстор – Тамара Лазарова.

В главните роли зрителите ще видят Даниела Караиванова, Нели Петкова, Глория Пенчева, Михаил Михайлов, Александър Крунев, Иван Пенчев, Стоян Стоянджов, Джиюл Лий и Момчил Миланов.

Досега в Летния оперен фестивал „Сцена на вековете“ бяха представени няколко спектакъла – оперите „Сватбата на Фигаро“ и „Фауст“, мюзикъла „Зоро“ и балетната постановка „Зад завесата – или как се става балерина“.

Възможностите за предоставяне на работници в селскостопанския сектор представи в Свищов вицепрезидентът на Академията на науките в Узбекистан Абдуразак Мирзаев, съобщиха от общинската администрация.

Вицепрезидентът на академията и председател на Навойското отделение на Узбекистан Абдуразак Мирзаев се срещна с животновъди, земеделски производители и представители на земеделските кооперации в общината.

В Свищов Мирзаев бе посрещнат от кмета Генчо Генчев, който приветства обмяната на опит, добри практики и работна ръка между двете страни и допълни, че покана за участие в срещата са получили 150 представители в сектора. Абдуразак Мирзаев обясни, че страната му има готовност да предостави иновативни технологии за селското стопанство в България и работна ръка от млади хора, които търсят финансова стабилност за своите семейства. Той посочи, че в България вече има наети работници от Узбекистан, които са доказали своята работоспособност и отговорно отношение към работата, доплъват от пресцентъра на общинската администрация. 

По време на разговорите бе уточнено, че българите, предлагащи работа, е необходимо да подготвят визите, да осигурят храна, нощувки, застраховки и достойно финансово заплащане на узбекските работници, както и че средната работна заплата в Узбекистан е 550 долара. По отношение на езиковата бариера се обмисля организиране на курсове по български език за работниците, които ще започнат работа тук.

Гостът от Узбекистан посочи, че в страната му са внедрени иновативни технологии в селското стопанство, които предпазват растенията от температурните разлики през деня и нощта и пестят над 40 процента вода. Технологии, от които могат да бъдат приложени и в българското селско стопанство, допълват от общинската администрация.