В Комплексния онкологичен център (КОЦ) Враца днес пристигна нов линеен ускорител от последно поколение, предназначен за високотехнологично органощадящо лечение, казаха за БТА от здравното заведение. Апаратурата е с висока прецизност на дозиране и възможности за прилагане на съвременни методи като интензитет-модулирана радиотерапия, образно насочвана радиотерапия и радиохирургия при определени клинични индикации. Уредът осигурява значително по-добър дозов контрол и позволява максимално щадене на здравите тъкани, съкращаване на продължителността на терапията и понижаване на риска от усложнения.

Монтажът на апаратурата започва незабавно, като паралелно ще се извършват дозиметрични калибрации, приемателни тестове и обучение на екипа, съобщиха още от КОЦ Враца.

В центъра се лекуват пациенти от няколко области и с въвеждането в експлоатация на новия ускорител ще се повиши не само техническото ниво на центъра, но и възможността за прилагане на комплексни, мултидисциплинарни терапевтични планове, съобразени с най-съвременните стандарти в онкологията, посочиха още от здравното заведение.

С пет премиерни произведения Симфониета Враца ще открие новия си творчески сезон, съобщи днес в Националния пресклуб на БТА във Враца директорът и диригент на оркестъра Христо Павлов. Четири от творбите ще прозвучат за първи път в България, а едно произведение ще има своята премиера във Враца.

Концерт, озаглавен „От Южна Америка за Европа“, ще се състои на 5 септември със солисти цигуларят Оскар Бохоркес и саксофонистът Джереми Мартин, под диригентството на Линус Лернер.

По думите на Павлов акцент в програмата през сезона ще бъде честването на 200-годишнината от рождението на Йохан Щраус – син. Започва и нова линия, чрез която през следващите три години публиката ще се запознае с жанра симфонична поема. Ще продължи и досегашната посока на развитие – на сцената редовно да се канят солисти от големите международни музикални форуми. „Виждам как това влияе на нашите млади музиканти – не само среща с добър изпълнител, а с човек, който вече е достигнал до сцените, за които те мечтаят“, подчерта Павлов.

През новия сезон Симфониета Враца ще продължи активната си работа с децата чрез спектакли, образователни лектории и концерти. В Детската академия вече се обучават около 30 деца в различни инструментални класове. „Очакваме към тях да се присъединят още. Осигурили сме инструменти, за да не се налага на родителите да инвестират в тях, тъй като децата бързо порастват. За това разчитаме и на спомоществователи“, уточни директорът.

И тази година публиката ще получи книжка с информация за всички концерти от сезона, а абонатите – правото да запазят конкретно място в залата. Новост е баркодът в книжката, чрез който програмата ще бъде достъпна по всяко време, включително по време на концерт.

Освен планираните изяви във Враца, оркестърът подготвя и допълнителни концерти. „През декември ще предложим още събития, бонус-концерти с млади изпълнители, както и гостувания в други градове и малко турне“, каза Павлов.

Симфониета Враца ще се включи и в съвместни проекти с български изпълнители – юбилейните концерти на „Мери Бойс Бенд“, на Милена и нейни приятели, с Михаела Филева, китариста Кито Гато, както и с Ина Кънчева по повод годишнината на Детския радиохор.

Служители на полицейското управление в Роман са заловили за часове извършител на кражба във влак, съобщиха от Областната дирекция на МВР във Враца.

Сигнал е подала жителка на града, която обяснила, че вчера, във влак от Мездра за Червен бряг е извършена кражба от дамската ѝ чанта на 350 лева, лична карта, дебитна карта и други лични документи. След оперативно-следствени действия е установено, че съпричастен към деянието е 22-годишен жител на Роман, криминално проявен и осъждан за кражби и грабеж. Част от парите, както и личните документи са върнати на собственичката.

Според последната информация за работата на областната дирекция, публикувана на интернет страницата ѝ, през юли са регистрирани 25 кражби, от които девет са разкрити за отчетния период, а по останалите работата е продължила и през август.

Книгата „Моят Ботев Враца“ представи днес във Враца журналистът Георги Александров. В книгата се сдържа историята на отбора от началото на организирания футбол в града през 1921 г. до днес, подкрепена с много снимки. Има 11 глави, колкото са играчите на терена, обясни авторът. 

„Идеята ми даде Валери Цветанов, легендарен футболист и капитан на Ботев (Враца), според когото градът и футболната общност имат нужда от подобно издание. Първоначално трябваше да е продължение на книгата „Враца и футболът“ и да ползвам архива на Илия Панев – Старшията, който е създал първата подобна документална книга, но аз не стигнах до архива и започнах да трупам материал“, разказа авторът Георги Александров. 

В годините той е провел десетки срещи с бивши футболисти, треньори, деятели, ръководители, като в книгата са споменати повече от 60 души, с които е разговарял. Въпреки че книгата е документална, съдържа и интересни, и любопитни факти. „Например никой не знае, че Ботев (Враца) е ходил на подготовка за участие в евротурнирите в Северна Корея. Други любопитни моменти са свързани с пребиваването в Иран, където персите не пускат отбора да си тръгне, докато не спечелват третия мач чак, поради което се обърква цялата програма на врачани, прибират се инфарктно едната група през Мюнхен, другата през Виена, благодарение на един врачанин, които успял да им намери билети“, разказа Георги Александров.

По думите му в книгата намира отговор и един въпрос, който е свързан с най-голямата афера във врачанския футбол – кой е взел парите от трансфера на Мартин Петров от Волфсбург в Атлетико Мадрид. Ботев (Враца) получава 150 хил. марки, които по онова време са отговаряли на около 2 млн. лв. И то, когато Ботев (Враца) дължи около 600 хил. лв. на държавата, но е изпратен в небитието в несъстоятелност, защото някой взима парите“, обясни авторът на книгата, допълвайки, че се надява някога институциите да се разровят и да видят кой е взел тези пари, защото има конкретни имена.

„Ботев за мен е нещо хубаво, голямо, велико. През 1987 година съм бил на първия ми мач на Ботев с любимия ми тогава ЦСКА, който вече не е във футболното пространство. Във Враца съм от 1997 г., благодарение на жена ми, и този отбор стана наистина на сърцето ми. „Моят Ботев Враца“ е онова, което искам децата, които сега растат и ходят на стадиона, да знаят защо този клуб е много велик, защо всички, включително най-големите грандове в България са треперели, когато са идвали на мач във Враца. Да узнаят какво е да излезеш от тунела на стадион „Христо Ботев“ и 30-40 хил. души да крещят Ботев и на какво се дължи тази сила. И в същото време искам местната общност да подкрепя местния клуб“, заяви Александров. Като най-близък от всички включени в книгата хора той посочи Мартин Петров, който е негов приятел още от края на 90-те години.

На представянето присъстваха народни представители, бивши и настоящи спортни деятели, футболисти, представители на театралните среди, журналисти и граждани.

Георги Александров е журналист, бил е главен редактор на Дарик радио Враца, на печатното и онлайн издание на вестник „Конкурент“, кореспондент на Радио „Видин“, в момента е зам.-директор на Драматично-куклен театър Враца. Носител е на голямата награда за фотожурналистика на Българската асоциация на регионалните медии и плакет на Спортен клуб Ботев Враца за принос в спортния живот.

Националният музей „Параход Радецки“ е сред най-привлекателните туристически обекти в региона, споделиха пред БТА уредникът и ръководител на музея Десислава Десева и капитанът на кораба Марио Тотонаров. Те взеха участие в представянето на новия брой на списание ЛИК „130 години организиран туризъм в България“.

По думите на Десева оригиналният параход „Радецки“ е построен през 1851 г. в корабостроителница в Будапеща, Унгария. Той плавал до 1910 г., а през 1914 г. бил бракуван и даден за скрап. „Настоящата реплика на парахода е създадена през 1966 г. по идея на българската журналистка Лиляна Лозанова и след кампания по събиране на средства от тогавашните пионерски и чавдарски организации“, допълни тя.

В момента корабът предлага туристически плавания, за които се изисква предварително записване на обявените телефони. „Информация за плавателния сезон е качена на страницата на Националния исторически музей“, уточни уредникът.

Капитан Марио Тотоманов припомни, че „репликата на парахода е пусната на вода тържествено през 1966 г. в Русе пред многохилядно мнозинство, а капитанът задал курс към специално създаденото пристанище в Козлодуй“. Там бил изграден лиман, за да се предпази корпусът от ледохода. „Със 120 деца на борда си заминава на едно тържествено плаване до Виена и Будапеща, с цел да се увековечи подвига на поета, а също и героизма на българските дечица, дали своята лепта за неговото изграждане. От тогава до ден днешен, с изключение на периодите на ремонт на всеки пет години, параходът се намира закотвен на пристанище Козлодуй“, разказа още капитанът.

Той подчерта, че управлението на „Радецки“ е предизвикателство: „В съпоставка със съвременните плавателни средства, параход се управлява трудно, тъй като не разполага със съвременните технически средства. Самият аз се учих от предишния капитан.“

„Параходът-музей е една добра туристическа атракция, доста привлекателна за хората от региона и не само, а тази година плавателният сезон е бил успешен“, каза още капитан Тотоманов. На борда са изложени оръжия и дрехи от епохата, последното писмо на Христо Ботев до семейството му, както и оригиналните скици, по които е създаден параходът.

На представянето на списанието в националния пресклуб на БТА във Враца участва и екскурзоводът Силвия Ветов, която разказа за пещерата Леденика – също част от списъка със 100-те национални туристически обекти. „Леденика е невероятно приказно пещерно царство, затова е и една от най-посещаваните пещери в България“, сподели тя. Пещерата е отворена целогодишно без почивен ден, а обиколките се провеждат на всеки кръгъл час с екскурзовод. Най-атрактивна е през зимата и пролетта, когато при входа ѝ се образуват ледени сталактити, сталагмити и сталактони. Температурата във вътрешността ѝ остава около 10 градуса целогодишно.

„Там може да се насладим, използвайки нашата фантазия, на различни пещерни и скални образования – Великанът, къщичката на баба Яга, момиченцето с коледното дърво, мастилницата с перото, крокодила и една много интересна фигура – соколът, в неговото каменно гнездо“, разказа Ветов за Концертната зала, известна с уникалната си акустика.

Сред другите забележителности са залата „Хладилник“, където навремето се е съхранявало врачанско бубено семе, и „Езерцето на желанията“. „Ако потопим пръст в неговите води и намислим желание, езерцето ги сбъдва“, сподели тя. Краят на пещерата е Бялата зала – най-дълбоката точка, на 30 метра под земята. По пътя дотам посетителите преминават през „Чистилището“ и „Прохода на грешника“, за който се вярва, че „връща греховете“.

Другият участник в срещата – Евгени Филипов, председател на най-новото туристическо дружество във Враца „Леденика“ и дългогодишен ръководител на Националния туристически поход „Козлодуй – Околчица“, заяви: „Искаме да обединим всички туристи във Враца и най-вече да изкараме децата сред природата.“

По думите му Враца е регион с огромен туристически потенциал, но туризмът е разединен. „Нашата идея е, ако може да обединим тези туристи, за да може да се получи и тук това, което се получи на Националния поход. Когато започнахме, в него участваха под 800 човека, а тази година сме прескочили 1 600. Трудно ни е, защото нямаме никаква база, разчитаме изключително на хора, които да ни помогнат, дарители. Сега получихме дарение от фирма „Холсим“. Искахме да направим детски лагер, но без туристическо оборудване е невъзможно. Много благодарим на завода и за следващата година сме готови да организираме лагера“, обясни Филипов.

Само за по-малко от година дружеството е реализирало над 15 прояви, а в близките дни предстои международен поход до остров Самотраки, където ще бъде изкачен връх Фенгари. „Но цялата ни енергия е насочена към следващата година, за честванията по случай 150 години от гибелта на Христо Ботев, за да може на похода да надградим направеното до сега“, допълни той.