Създаваме нашите вина с желание и пожелание за празник и веселие, каза за БТА един от собствениците на винения проект „Веселите винари“ Димитър Димитров. Заедно със своя съдружник Ивана Цакова от няколко години доразвиват идеята с виното във винен туризъм в мездренското село Люти брод.

Начало на тяхната история слага наследствено място край с. Веслец, община Враца, което засаждат предимно с френски сортове лозя през 2014 г. Самото място е специално, защото тук на 31 май 1876 г. Ботев и неговата дружина получили последен отдих, храна и вино, благодарение на дядото на Ивана – Цако. „Може би заради любовта на Ботев към Френската революция избрахме сортове като Гренаш, Сира, Сензо и Мурведър. Но идеята ни винаги е била да използваме чуждите сортове за подправка, защото искаме да съчетаваме български с чужди сортове“, разказа Димитров.

Първата продукция извадили през 2019 г., след което започнали да работят с чуждо грозде и да блендират материал на техни колеги. „Отиваме в избата и от съществуващите вина в съдовете си правим блендове. Такива, които никой не прави, между сортове, които никой не събира на едно място. И така успяваме да сме различни. Разглеждаме вината като напитка, а не като състезание за най-добро сортово вино. Например събираме Каберне совиньон с Гъмза, Пино ноар и Гъмза, Совиньон блан с Шардоне и Грюнер Велтлинер. Ние определяме съотношението, избираме от кои съдове да е материалът и бутилираме“, разказа Димитров.

По думите му от мястото на тяхното лозе с. Веслец дошло и името на проекта – „Веселите винари“. „Виното за нас е напитка, която съществува от 5000 години, защото внася веселие в живота и в тежки, и в хубави моменти, и в скучното ежедневие. Тя трябва да е приятна за пиене. Затова и етикетите ни са весели“, разказа Димитър.

Годишно правят около 5000 бутилки, имената на вината са „Белият Дунав“, „Розалинда“, „Таралежите“, „Дивата череша“, „Черниците“, „Easy бай Димитър“, „Easy by Ивана“.

Виното предлагат на няколко места столицата и в по-големите градове, но основно разчитат на винения туризъм, който развиват от три години. „След като посрещнахме поне 150 наши приятели и всички казаха, че мястото е страхотно за вино и добра компания, решихме, че трябва да се възползваме“, обясни винарят.

„Това е един по-различен винен туризъм, не от типа – посещение на изба, където узнаваш много за технологията, съдовете и опитваш вина. Нашият продукт е смесица от разходки, истории за мястото, опитване на храната и винени продукти от района. Мястото предлага много възможности за туризъм – две еко-пътеки, маршрутът Черепиш – Люти брод, по-кратки разходки до останки на антична църква, край самите Ритли, до Рашов дол, където са загинали Ботеви четници. Ние разказваме на хората за баба Илийца, за Шишман, за трибалите, има много неща, които са се случвали по тези места, а вината ни са прекрасно допълнение към природата, историята, културата на самото място“, разказа Димитров, допълвайки, че всичко, което сервират на масата, се произвежда в радиус от 30 км, като Чиренски мезета, Врачански сирена, баници от Зверино и различни сезонни изненади.  

Изборът, който предлагат на любителите на този по-особен вид винен туризъм, е голям – от пищен пикник на брега на Искъра, до романтични дегустации над Ритлите под асмата, посрещане на залеза над Дефилето с чаша вино или освежаващ завършек на планински преход до Просечен камък. И това придружено с развлекателни разговори за виното и всичко около него.  

Димитър Димитров и Ивана Цакова са организатори и на традиционния вече Празник на Врачанския мискет, в който се включват техни колеги от целия Северозапад. Провежда се на 15 август, на брега на р. Искър, точно под скалните образувания Ритлите. Членуват и в сдружението „Дунавски вина“.

БТА ще представи в поредицата „Следвай пътя на новото БГ ВИНО“ десетки винарски изби в България преди деветото издание на Глобалната конференция за винен туризъм, чийто домакин ще бъде Пловдив. Организатор на форума е Министерството на туризма в партньорство със Световната организация по туризъм към ООН (UN Tourism).

Последните тенденции във винарския бранш са местните сортове, а в същото време от чужбина се засилва интересът към комбинацията от български и чуждестранен сорт вино. Това каза за БТА директорът на Винарна „Типченица“ Надя Минева, която е и технолог, и енолог на избата. Тя се намира в края на едноименното мездренско село. По думите ѝ винарната е малка, лицензът ѝ е да съхранява и произвежда до 100 тона вино на година. Реално в момента се произвеждат между 50 и 60 хиляди бутилки от различни реколти.

Първата продукция на пазара е от реколта 2018 г., но фирмата развива дейност още от 2003 г., когато засажда първите си масиви в района. В началото е работила и като пепиниерна за производство на лозички. Жителите на село Типченица още в началото на миналия век са произвеждали лозички и са ги изнасяли в страната и в чужбина. През социализма износът е достигал няколко милиона бройки, като за съхранение е изграден подземен каменен склад, върху който днес е построена винарната.

„Имаме свидетелства от 1906 г. за майстори лозари, които са започнали масово да засаждат маточници. Буквално всеки човек в селото е използвал двора си за производство на лози. Оттук ги изнасяли извън страната, а преди това ги съхранявали в този склад. Ние го ремонтирахме и сега в него отлежават бъчвите и вината в бутилките“, разказа Минева.

Лозята на фирмата са разположени близо до винарната. Грозде се купува и от други производители, но само до 80 км в посока северозапад, за да се запази стилистиката на крайния продукт. „Почвите тук са подходящи за отглеждане на много бели сортове. Около 70 на сто от производството ни е ориентирано към ароматни бели вина. Започнахме с около 280 декара, като част от тях вече поетапно реновираме“, уточни директорът.

Двата основни сорта – Врачански мискет и Рубин – се произвеждат във винарната. „Местните сортове дават възможност да правим уникални български вина. Показваме различния начин на работа с тях, но и консистентност. Аз ги наричам различните лица на врачанския мискет и рубина“, каза още Минева.

За седем години на пазара избата е спечелила над 80 международни награди от престижни конкурси като Decanter, Mundus Vini и Concours Mondial de Bruxelles. Продукцията ѝ се реализира както на вътрешния пазар, така и в чужбина – Белгия, Германия, Великобритания, САЩ и Канада.

Собственикът на избата Велин Джиджев е председател на Сдружение „Дунавски винари“, което работи по общи проекти за популяризиране на местни вина на трети пазари. 

„Искаме да променим лошата ни слава от миналото,  да покажем, че нашите продукти могат да бъдат достатъчно добри, качествени, да се продават навсякъде по света и полагаме много усилия в тази посока“, каза още директорът на избата Надя Минева.  

БТА ще представи в поредицата „Следвай пътя на новото БГ ВИНО“ десетки винарски изби в България преди деветото издание на Глобалната конференция за винен туризъм, чийто домакин ще бъде Пловдив. Организатор на форума е Министерството на туризма в партньорство със Световната организация по туризъм към ООН (UN Tourism).

Оборудван с най-модерни високотехнологични съоръжения от чуждестранни и български фирми, Винарски комплекс „ШаТони“ край мездренското село Дърманци, предлага на пазара в различни разфасовки около 20 вида бели, червени вина и розета, каза за БТА единият от собствениците Надежда Йорданова. По думите ѝ най-новият им продукт е бяло вино Тамянка и червено Мерло, в разфасовки от 375 милилитра. 

Първата копка на Винарския комплекс е направена през 2019 година с намерението да се изгради база, която да бъде пример за модерно винопроизводство в България. Комплексът включва две части – винарска изба и хотелска част, в които освен да се създават качествени вина, да може да се развива и винен туризъм.

„През 2020 година засадихме първите 100 декара лозов масив, като заложихме на Мускат отонел, Шардоне розе и Шардоне бианко. Тази година берем за втора година от него. През 2021 година въведохме в експлоатация винарската изба, с която дадохме начало на нашата винена история. Тогава е произведено и първото ни вино“, обясни Йорданова. 

В момента избата използва грозде и от други производители, но след предварителен анализ на качеството в собствената си лаборатория. Капацитетът за преработка на съоръженията е около 500 тона грозде годишно. Винарната разполага и със специално помещение, в което най-добрите вина отлежават в дъбови бъчви. Бутилиращата линия е автоматизирана и е с капацитет 1500 бутилки на час. 

„Тази любов към виното дойде, след като станахме собственици на една водноелектрическа централа в Южна България, в района на Сандански. И когато отидохме и пробвахме техните вина, моят съпруг Тони Йорданов реши, че ще си направи като хоби една малка избичка, която се превърна в това голямо предприятие“, разказа Надежда Йорданова.

В момента за любителите на винените преживявания в комплекса се предлага и винена обиколка, с която разказват за пътя на виното и която завършва във ВИП дегустационна с чаша чудесно вино и специално подбран деликатес.

Според Йорданова прави впечатление по-голямото търсене на бели вина от сортовете Врачански мискет, Тамянка, а напоследък и Мускат отонел. „Това са едни от най-поръчваните ни вина, заедно със Совиньон блан и Шардоне“, посочи тя.

Искаме хората да разпознават вината от този край, затова акцентираме на местните сортове, обясни и енологът на винарския комплекс Лало Гешев. По думите му заради това, което предлага този Балкански микрорегион, вината на избата се отличават с по-голяма свежест, по-добра киселинност, червените вина са по-меки, а розетата – по-пивки и балансирани.  

„За мен най-важното е хората да могат разпознават вината от нашия регион, като се каже Северозапад, да се сещат за вината на „ШаТони“. Районът е по-скоро бял, отколкото червен. Белите ни вина са от характерния за тук Врачански мискет, Тамянка, Мускат отонел, Шардоне, Совиньон блан, Траминер. Розета са ни от Широка мелнишка лоза, Каберне фран, Каберне совиньон, Мерло. И червени в класическите сортове – Каберне совиньон, Сира, Мавруд, от местните сортове и Каберне фран, експериментираме с Пино ноар. Това е сортовата структура на произвежданите вина, като се стремим да покрием пазара както чисто сортово, така и купажно“, разказа Гешев.

Той не крие, че всичките продукти, които предлага винарната, са му любими, но има и афинитети – от червените вина към Сира, а от белите изненадващо, по думите му и за самия него  – към Врачанския мискет. „През годините и като сорт, и като вино не се бях сблъсквал с него. В България имаме много разновидности от ароматните сортове на тема мускат/мискет – Сандански мискет, Врачански, Варненски, Карловски, Брезовски, Сунгурларски. Но Врачанският е много специфичен, защото той от почти всички сортове, които изброих, има този баланс между аромат, който е ненатрапчив, както е при един Мускат Отонел например, с киселините и тялото на самото вино“, обясни енологът, допълвайки, че техният Врачански мискет е добър както за аперитив, така и с храна, дори и за диджестив.  

Гешев обясни, че на този етап във винарната искат да се съсредоточат върху това, което произвеждат сега, защото виното е най-бавнооборотния селскостопански продукт: „Изисква една упоритост и постоянство в годините. Завъртането на един цикъл от лозето, през направата на виното, продажбата и консумацията от клиента обикновено продължава между две и пет години“.

„Искаме да наложим това, което правим, но и експериментираме, разбира се. В момента например експериментираме с един ризлинг и поставяме акцент върху местните сортове. Говорим си с колегите, че през последните 40-50 години, дори и повече, загубихме идентичността на отделните региони в страната. Затова в момента трябва да изграждаме тази идентичност наново. Човек е най-добре първо да стъпи здраво на собствената си земя и тогава да се развива“, посочи Лало Гешев.

Вината с марка „ШаТони“ могат да се намерят в различни обекти в Северозапада, София, Пловдив и Пирдоп, както и в онлайн магазина на избата. Въпреки че е на пазара едва от няколко години, винарска изба „ШаТони“ има много награди. Само от последното изложение, на което е участвала – Балканския международен винен конкурс 2025 в Науса, Гърция, е получила четири.

БТА ще представи в поредицата „Следвай пътя на новото БГ ВИНО“ десетки винарски изби в България преди деветото издание на Глобалната конференция за винен туризъм, чийто домакин ще бъде Пловдив. Организатор на форума е Министерството на туризма в партньорство със Световната организация по туризъм към ООН (UN Tourism).

Възстановено е движението по път III-103 Мездра – Роман в района на с. Кален, съобщиха от Агенция „Пътна инфраструктура“. Припомняме, че то бе временно ограничено и в двете посоки заради паднал на пътното платно електрически стълб.

Причина е било пътно произшествие, при което лек автомобил се е ударил в стълба. При инцидента няма ранени, казаха от Областната дирекция на МВР Враца.

Временно е ограничено движението в двете посоки по път III-103 Мездра – Роман, в района на с. Кален, съобщиха от Агенция „Пътна инфраструктура“. За БТА от Областната дирекция на МВР обясниха, че причината е паднал на платното електрически стълб. Той е съборен от ударил се в него лек автомобил. Нанесени са само материални щети, няма ранени. 

В момента движението се пренасочва през общинската пътна мрежа на селото и се регулира от „Пътна полиция“. Чака се техника, която да изтегли стълба от платното.

Инициативата „Концерти на гарата 2025“ постави край на днешния празничен ден във Враца. Инициативата е посветена на 200 години от пускането на първата публична железница в света между Стоктън и Дарлингтън във Великобритания и 140 години от първия Закон за железните пътища в България. Организатори са Сдружение „Балкански културни хоризонти“, с подкрепата Държавно предприятие „Национална компания железопътна инфраструктура“, Община Враца, Фондация „Америка за България“.

„Тази година България бе определена за една от 52-те световни дестинации за посещение от вестник „Ню Йорк таймс“. Фондация „Америка за България“ пък имат специална програма за Северозападна България и ни одобриха за концерти за този край. Това е второ издание на инициативата, първото беше миналата година, когато бяхме в Карлово, Казанлък и Пловдив, а тази – във Видин, Мездра, Плевен и Враца“, каза за БТА представителят на организаторите Веселин Кирев, 

Концертът пред жп гарата във Враца бе открит от заместник кмета на Враца Александър Владимиров, които подчерта, че днешният ден е специален не само защото е празничен за България, която отбелязва Деня на Независимостта, а защото празник имат и железниците. „Много се радвам и поздравявам организаторите на тази инициатива, затова че са избрали и Враца, и че са днес тук, сред нас. Към всички гости на Враца, които пристигат или заминават от тази гара – „Добре дошли“ на пристигащите и „Лек път“ на заминаващите“, пожела Владимиров.

В концерта участие взеха Представителен танцов състав „Хемус“ Враца, Брейк клуб Monstribe, групата Dream Architects – Враца, а накрая на сцената излязоха „Уикеда“.

Между отделните изпълнения публиката чу и специална компилация от песни, вдъхновени от железниците.  Между тях бяха „Еднопосочен билет“ на групата Eruption, „Обещания“ на Тони Димитрова, „На случайна гара“ на Васил Найденов, „Среднощен влак“ на Лили Иванова, „Пробив“ на „Куин“ и др. Събитието във Враца е последно от инициативата „Концерти на гарата 2025“ .

Тази година винарна „Ахинора“, разположена в село Селановци, община Оряхово, за първи път създава естествено пенливо вино – част от разрастващата се линия натурални и сортови вина, които отразяват философията на семейството зад избата.

Правим вино с рецепторите и интуицията си, казва Антоанета Генова, която вече шеста година ръководи винарната. Тя е на 31 години и е енологът зад цялото портфолио на избата.

Избата произвежда десетина вида вина годишно, като основен фокус са българските сортове – Врачански мискет, Мискет Кайлъшки, Строгозия и Каберне совиньон. В близост до избата са засадени 70 декара лозя, част от които са засети още през 2008 година.

Мискет Кайлъшки е сорт, разработен в Институтапо лозарство и винарство в Плевен – устойчив е на болести и дава свежи, плодови бели вина, обяснява Генова. Гроздоберът се извършва със сезонни работници, като екипът в избата обикновено е между четирима и петима души, а тази година семейната компания се радва на добра реколта.

Наред с естественото пенливо вино семейството експериментира и с гроздов сок – засега само за лична употреба, но при успех догодина ще го пуснат на пазара.

Продукцията се реализира основно в София и Варна, а винарната вече има реализиран експорт до САЩ и Белгия.

Основател на избата е бащата на Антоанета – Гено Генов, който разказва, че със собственика на винарна „Типченица“ (община Мездра) заедно са работили за възстановяването на сорта Врачански мискет.

Генов идва в района на Селановци като любител рибар преди близо двадесет години, влюбва се в реката и природата. „Хобито ми да правя вино се превърна в професия“, казва строителният инженер.

Семейната философия зад „Ахинора“ се основава на родова памет и личен път. С методите на родовата терапия открихме, че прадядо ми е бил уважаван лозар и винар в Старозагорско. Антоанета сякаш бе родена за това място – тя взема самостоятелни решения, а аз ѝ се доверих напълно, казва Генов.

Антоанета завършва Института по лозата и виното към университета в Бордо – една от петте акредитирани програми във Франция за национално призната диплома. Обучението ми даде широта в мирогледа и солидна основа за тероар, почви, технология и реализация на вино, казва тя.

Прекарва седем години във Франция и получава предложения за работа в долината на Лоара, но избира да се върне в България и да развива собствена серия вина.

Най-разпознаваемата линия на изградената през 2012 г. винарна е серията „Равноденствие“ – натурални вина без енологични добавки, без филтрация, стабилизирани по естествен път. Серията включва четири вида вина – по едно за всеки астрономичен преход в годината. За пролетното равноденствие се използва плевенския сорт Строгозия, с който се произвежда розе. По думите на Генова на пазара няма друго чисто сортово вино, произведено от този вид грозде. За лятното слънцестоене се произвежда бяло вино от Врачански мискет, за есенното равноденствие – оранжево вино, също от Врачански мискет, а за зимното слънцестоене се ползва Каберне совиньон, с който се произвежда  червено вино, разказва Генова. Особено внимание получава оранжевото вино – резултат от продължителен контакт между ципите и гроздовия сок. Процесът включва спонтанна ферментация с естествените дрожди от плода и не допуска добавки. Процесът е рискован, защото иска много наблюдаване, отношение и баене, но пък си заслужава, казва още Генова. Оранжевото вино от Врачански мискет реколта 2024 г. вече е предварително изкупено, а премиерата му е насрочена за 22 септември.

Идеята за серията е дошла от поверието, че вино от грозде, брано на равноденствие, носи изобилие и просперитет, обяснява Генова.

Серията „Равноденствие“ някак си сама се нареди. Всичко започна с поверието и вярата, че тези вина ще ни отличат и ще покажат именно нашата духовност и енергия, добави еноголъг. Много хора помогнаха, подбрахме различни цветове за всеки вид вино, етикети, на които са изобразени слънцето и луната в различните им състояния спрямо сезона, цялостна философия изградихме около тези бутикови вина, допълни Генова. По думите ѝ в тази серия не се добавя нищо друго, освен грозде. Няма енологични добавки, виното не се филтрира, стабилизира се естествено, не се натоварва с допълнително продукти. Тези четири вида вино показват моята идентичност и характерните особености на мястото, където се отглежда гроздето, казва енологът. Двата вида вино Ahinora Equinox Rose Storgoziya 2023 и Ahinora Equinox Cabernet Sauvignon 2023 са оценени от класацията на divino.bg с най-високи точки за годината.

Избата планира до догодина да изгради зони за посрещане на гости, място за кемпери и каравани. Имаме дегустационна зала, но следващата важна стъпка е да правим повече събития, посочва Генова.

„След 10 години се виждам като майка. До тогава ще съм станала родов терапевт и ще помагам на хората да си припомнят корените и силата, която носят в себе си. От гледна точка на виното се надявам натуралната серия вина да се е развила и доказала“, допълни Антоанета Генова.

Винарна „Ахинора“ е член на сдружение „Дунавски винари“, което обединява над двадесет винопроизводители от западната и централната част на Дунавската равнина. Предприятията от региона са представени в хартиена и онлайн винена карта.

БТА ще представи в поредицата „Следвай пътя на новото БГ ВИНО“ десетки винарски изби в България преди деветото издание на Глобалната конференция за винен туризъм, чийто домакин ще бъде Пловдив. Организатор на форума е Министерството на туризма в партньорство със Световната организация по туризъм към ООН (UN Tourism).

Във Враца, Мездра и Козлодуй ще отбележат 117 години от обявяването на независимостта на България с празнична програма, поднасяне на венци и цветя, молебен и други прояви, показа справка на БТА на Фейсбук страниците на администрациите.

В областния град приветствие ще поднесе областният управител Николай Николов, а в тържествения ритуал ще участват представителни роти на Военно формирование 54 990 – Враца, съобщават от областната управа. Сто и седемнадесетата годишнина от обявяването на независимостта на България ще се отбележи и с молебен от Врачанския митрополит Григорий. В тематичната програма са предвидени стихове за България. Ученици от Професионална езикова гимназия „Йоан Екзарх” и Начално училище „Иванчо Младенов” ще пресъздадат историческите събития от 1908 година. Участие в тържественото отбелязване ще вземат и детски хор „Вълшебство” при Начално училище „Св. Софроний Врачански” с художествен ръководител Христина Хаджийска. Пред паметника на Христо Ботев в центъра на Враца ще бъдат поднесени венци и цветя.  

Честването на празника в Мездра ще започне с ритуал за издигане на знамената на Република България, на Европейския съюз и на Община Мездра, съобщават от администрацията. Приветствие към гражданите ще отправи кметът на общината Иван Аспарухов. Тематична програма ще изнесат вокална група „Детски свят“ с художествен ръководител Анета Петкова, група за художествено слово с ръководител Лилия Христова към Център за подкрепа за личностно развитие и фолклорен танцов ансамбъл „Мездра-джуниър“ към Народно читалище „Просвета – 1925 с художествен ръководител и хореограф Мирослав Аспарухов. Тържеството ще завърши с поднасяне на венци и цветя пред паметника на загиналите от община Мездра във войните за национално освобождение и обединение. По повод Европейския ден без автомобили в Мездра ще се проведе и традиционно състезание за майсторско управление на велосипед за ученици от първи до седми клас. Петдесет предметни награди са подготвили от Община Мездра за участниците, сред които велосипед, тротинетка, скейтборд. 

В Козлодуй пред паметника на загиналите в Балканските войни, на централния площад, ще се поднесат венци и цветя, информира и местната администрация във Фейсбук профила си. 

Денят на независимостта на България е официален празник, обявен с решение на 38-ото Народно събрание от 10 септември 1998 г. Празникът се отбелязва по стар стил. Годишнина е от обявяването (1908) в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в Търново (дн. Велико Търново) от княз Фердинанд I с манифест на независимостта на Княжество България, като по този начин е отхвърлена нейната васална зависимост от Османската империя, наложена й от Берлинския конгрес (13 юни-13 юли 1878). България е обявена за царство, а княз Фердинанд I приема титлата „цар на българите“.