С подобни събития изграждаме мостове на приятелство и разбирателство, заяви във Враца по време на откриването на двудневния фестивал на американската култура временно изпълняващият длъжността посланик на Съединените американски щати (САЩ) в България Мартин Макдауъл. По думите му с такъв празник се задълбочава връзката, разбирателството и признателността между хората. 

Чест е за мен да съм заедно с вас в този красив, исторически град, добави Макдауъл. Благодаря на всички граждани, които сте тук, за да се запознаете с богатата палитра на американската култура, храна, музика, традиция и иновации, каза посланикът.

По време на откриването кметът на Община Враца каза, че с подобни събития ставаме духовно по-богати. По думите му запознаването с различните култури помага да бъдем широко скроени и да показваме на децата си, че светът е голям и имаме възможност да се развиваме като нация и общество, когато сме с приятели от много държави. 

На откриването на двудневния фестивал на Американската култура във Враца бяха зам.-министърът на външните работи Николай Павлов, зам.-министър на туризма Павлин Петров и народният представител Красен Кръстев. 

Дипломатическите отношения между Съединените американски щати и България датират от повече от 130 години, а приятелството далеч преди това, каза зам.-министър на външните работи Николай Павлов. Той каза, че по отношение на енергетиката отношенията между двете държави са свързани с проекти, които вече се изпълняват и които ще гарантират, че Северозапада и Враца ще остане енергийното сърце на България. 

Зам.-министър на туризма Павлин Петров напомни от сцената, че днес е Световен ден на туризма. За мен е удоволствие да съм във Враца и Врачанския балкан и да ви приветствам от името на Министерството на туризма по повод днешния празник, който обединява целия сектор и дава възможност за туристическо развитие на регионите и страните, каза Петров. По думите му туризмът е освен среща с природните дадености, така и културно, историческо преживяване, което ни запознава с историята, традициите и гостоприемството на народите. 

В откриването участваха деца от две детски градини във Враца и танцов клуб към Център за подкрепа на личностното развитие – Враца. В двата дни на фестивала са предвидени редица активности. На площад Христо Ботев са организирани американско барбекю, традиционни храни, сладки изкушения, напитки, изложение на американски автомобили и мотори, атракции с папагали, плитки и временни татуировки, томбола с награди и още много изненади. Тази вечер рок група „Монолит“ ще изнесе концерт, а в неделя са предвидени изпълнения на мажоретни състави, стрийтбол и DJ парти.

Част от празничното събитие е разположена изложба с обекти в България, подкрепени от от Правителството на САЩ по програмата „Посланически фонд за опазване на културното наследство“ (AFCP). От 2002-ра до 2018-та година са подкрепени осем проекта на стойност над един милион долара. Сред тях са обекти във Видин, София, Пловдив, Силистра, Несебър, Свещари.

Фестивалът на американската култура се провежда във Враца за първи път. Междувременно през уикенда в областния град започна и Пътуващ фестивал на науката, книжен базар, част от фестивала „Враца – книжен град“ и трети кръг от Национален шампионат по планинско изкачване „Враца 2025“. 

Всеки град, в който има наука и технологии, е проспериращ град, каза председателят на Управителния съвет на Фондация „Красива наука“ Любов Костова, при откриването на пътуващия фестивал на науката във Враца.

Фондацията е организатор на събитието в партньорство с общинска администрация. Пожелаваме на град Враца да бъде проспериращ център, защото има отношение към науката, ръководството на общината са инициатори за това ние днес да сме тук, и не на последно място от Враца има изключителни учени, които се развиват в страната и света, каза още Костова.  

По време на откриването зам.-кметът Петя Долапчиева добави, че се радва, че млади хора ще имат възможност да се докоснат до науката по неподражаем начин. Ще бъде вдъхновяващо и интересно, добави Долапчиева. Демонстрации, работилници, лекции, прожекции се провеждат днес и утре в Концертната зала на града и в профилирана природо-математическа гимназия ППМГ „Академик Иван Ценов“.

Учителят по химия Наско Стаменов, който откри фестивала с химичен спектакъл „Ракети“, каза за БТА, че в градовете, където се провежда събитието, има интерес и децата много се вълнуват. Той се определя като демонстратор и комуникатор на науката. Във Враца той представи демонстрация „Ракети“, в която говори за различните ракетни горива и ги представи пред младежка публика.

Лобов Костова каза за БТА, че днес през деня ще се коментират няколко сериозни теми, подходящи както за младежи, така и за възрастни. Доц д-р Петя Димитрова ще говори за адаптацията на имунната ни система към променящия се климат, а това е тема, която вълнува не малко хора по света. За първите български космически изследвания от остров Антарктида ще говори един млад, перспективен учен, инж. д-р Ивайло Начев, каза Костова. По темата „От ледовете към лъчите: радиоастрономически наблюдения на Слънцето от Българската антарктическа база“ той ще представи данни за слънчевата активност от Антарктида, но и по пътя от България през океаните до Антарктика и обратно. До момента не сме открили друго проучване по света, което да дава толкова богати данни, както за продължителност на пътя, така и по продължителност във времето – шестмесечни изследвания, добави Костова. Според нея тези данни ще се окажат най-богатите за слънчевата радиация и активност. Изключително интересно проучване е това и най-вече поради факта, че от България ще излязат данни, които ще захранят учените по цял свят, е вълнуващо за всички нас, добави Костова. 

По късно тази вечер ще погледнем и към тъмната материя, при това с двама учени, които са завършили математическата гимназия във Враца, каза Костова. Утре, в неделя, ще прожектираме два много важни филма. Първият е на журналиста Живко Константинов и е заснет по време на участието му в 33-та Българска антарктическа експедиция на остров Ливингстън. Вторият филм, който ще бъде излъчен в концертната зала на Враца, е за удивителната история на едно от най-важните дипломатически събития на XXI век – подписването на Парижкото споразумение за климата през 2015 г., добави Костова. 

БТА припомня, че в неделя проф. Христо Пимпирев ще се включи в среща-разговор на тема „Моята ледена любов“ от 16:00 ч. в Концертната зала. 

Пътуващият фестивал вече имаше издания в Кърджали и Смолян, предстои подобно в Габрово. 

Общо 11 тематични зони, вдъхновени от класическите детски игри „Сляпа баба“, „Гоненица“, „Народна топка“ и други ще бъдат обособени в квартал „Дъбника“ във Враца. Администрацията съобщи във фейсбук страницата си, че инициативата „Детство мое – забавления без екрани“ ще се състои от 17:00 до 18:30 ч.  

Събитието, подкрепено от Община Враца, NetSurf и „Актив кидс Монтана“, цели да ни припомни колко е важно движението, социалните контакти и преживяванията на открито в епохата на дигиталните технологии, уточниха от администрацията. 

През септември инициативата „Детство мое – забавления без екрани“ се е състояла в Лом, а в Благоевград предстои на 13 октомври, е посочено на фейсбук страницата на „Актив кидс Монтана“. Това е спортен клуб за двигателна култура на деца от четири- до 10-годишна възраст.  

БТА припомня, че този уикенд във Враца се провежда също пътуващ фестивал на науката, фестивал на американската култура, както и трети кръг от Националния шампионат по планинско изкачване „Враца 2025“. 

Ръководителят на Българските антарктически експедиции проф. Христо Пимпирев представи своята книга „Христо Пимпирев. Антарктическият стопаджия“ във Враца. Събитието беше част от Пътуващия фестивал на науката, организиран от фондация „Красива наука“, в партньорство с общинската администрация. 

България има своя база в Антарктида благодарение на един учен, който не е позволил неговата мечта да бъде съсипана и ние като българи трябва да се гордеем, каза председателят на управителния съвет на фондацията Любов Костова при представянето на проф. Пимпирев. По думите ѝ в Антарктида е най-голямата природна лаборатория на света и там България присъства вече 35 години. Любов Костова, която два пъти е била част от антарктическата експедиция, напомни, че от 58-те държави в света, които са подписали глобалния антарктически договор, 29 участват в консултативния съвет на договора. България е част от тези 29 държави, България е с право на глас и вето за бъдещите изследвания на Антарктида, България има собствен научно-изледователски кораб вече четвърта година и нищо от това нямаше да бъде възможно без мечтата, трудолюбието, вдъхновението на проф. Пимпирев, който създава поколения учени, каза Любов Костова. 

Благодаря ви, че след сребърния мач по волейбол, вие, млади хора, сте тук, в късния неделен следобед, каза проф. Христо Пимпирев. По думите му трябва да се гордеем, че преди два дни победихме Съединените американски щати по волейбол, че сме втори в света и че винаги, във всяка област трябва да се стремим да достигаме върха. Може някой от вас тук да бъде първият българин, носител на Нобелова награда, но за това трябва да не се страхувате, да не спирате да мечтаете, обърна се към публиката професора. 

Антарктида е като болест – отидеш ли веднъж там, ти се иска да се върнеш, добави Иглика Трифонова, която е участвала в експедиции шест пъти и е съавтор на книгата „Христо Пимпирев. Антарктическият стопаджия“. Не познавам много хора в България, които са направили от личната си мечта държавна политика и са накарали всички политици да разберат колко е важно да присъстваме на този континент. Тепърва ресурсите на Антарктида ще се ползват, каза Трифонова.  

Проф. Пимпирев разказа за началото на антарктическите пътувания, за първите срещи с екипите на ледения континент, за живота в българската база на остров Ливингстън, за трудностите и успехите на българските учени. Млади хора от залата задаваха въпроси за температурата, животните, условията на работа, а професор Пимпирев и Иглика Трифонова представиха част от своя опит на Антарктика. Тази година ще бъде оборудвана лабораторията, която беше открита през февруари 2025-а, каза проф. Пимпирев. Той добави, че тя е 400 квадратни метра и е по-голяма от всички постройки в българската база до момента. Трите лаборатории в новата сграда ще бъдат обезпечени с тематична апаратура в три тематични направления – науки за земята, биологични науки и обща лаборатория, допълни професора.  

Надявам се искрено, че новата ни лаборатория ще роди истински открития. Пожелавам да имаме повече международни проекти, повече чуждестранни учени, които да работят съвместно с нашите на Антарктида, защото науката е глобална. Вярвам, че учени като професор Христо Пимпирев и останалите учени трябва да бъдат ролевите модели в нашето общество, каза Любов Костова при закриването на събитието. Тя благодари на доброволците от Профилираната природо-математическа гимназия „Акад. Иван Ценов“ – Враца, които са подпомогнали събитията, част от научния фестивал. 

БТА припомня, че тази сутрин се състоя премиера на филма „Експедиция Антарктика“ на Живко Константинов, заснета по време на участието му в 33-тата Българска антарктическа експедиция на остров Ливингстън през 2025 г.

Пътуващият фестивал на науката гостува за първи път във Враца. 

Вината на „Шато Бургозоне“ се изнасят в 24 страни на четири континента, каза за БТА собственикът на избата Стефан Маринов. По думите му в ресторанти със звезди Мишлен се предлагат от серията „Колекционни вина“ – Ирис, Ева, Филип, Томас. Те са купажи или местни сортове от най-добрите грозда от лозовия масив на семейството. Произвеждат се в ограничени количества от 1200 до 3000 бутилки. Гроздето е ръчно набрано и селектирано на инспекционната лента във винарната. А добивите за тези вина са до 5 чепки от лоза.
 
Четирите вида колекционни вина са специални, тъй като отбелязват раждането на третата генерация в семейството ни. Те носят имената на внуците ни, допълни Маринов. Изба „Шато Бургозоне“ e семейна бутикова изба в Северна България, намираща се до град Оряхово. Тя носи името на Римска Крепост – Бургозоне, която навремето се е намирала в лозето, каза Светла Маринова.

В масива винаги е имало лозя и се е славил с най-добрите вина в региона, допълни собственикът на избата. По думите му за засаждането на стоте хектара е ползван френски качествен посадъчен материал. Семейството отглежда тринадесет сорта грозде – Шардоне, Совиньон блан, Вионие, Тамянка, Пино ноар, Мерло, Каберне фран, Каберне совиньон, Сира, Марселан, Гъмза, Ежиодола и Пино мьоние. Средната възраст на лозята е 15 години, като местните сортове Тамянка и Гъмза са засадени през 2016 г. след дългогодишна селекция с Института в Плевен и германска лаборатория, за да се постигне най-чисто и добро качество на посадъчен материал. 

Според основателя на винарна „Шато Бургозоне“ собствените лозя са гарант за постоянство в качеството на гроздето. Избата отваря врати през 2010 година, още следващата година е първият експорт на винарната, когато подписват договор с един от най-големите вносители на вино в Белгия. През 2016 година с износ в над двадесет страни по света, е отличена за „Златна изба на България“ от сайта за експортно ориентираните отрасли в страната Експортер.бг. Оттогава до момента три пъти „Шато Бургозоне“ е отличавана с титлата „Златна изба на България“ на специално събитие, провеждано под патронажа на Министерството на икономиката.

Винарната има над 150 медала от престижни световни конкурси. Вината се правят само от собствените ни лозя и всички те са със Защитено географско указание (ЗГУ) „Дунавска равнина“, каза Маринов и поясни, че в България има два международно признати винарски региона – „Дунавска равнина“ и „Тракийска низина“, а ЗГУ означава качествено вино от определен регион, като минимум 85 на сто от гроздето е от региона. В избата ползват 100 процента от отгледаното грозде в лозето си за вината. Всички вина на „Бургозоне“ задължително се оценяват от дегустационна комисия, за да получат оценка за качество, която е необходима за ЗГУ, допълни той. Вината са сухи и сме първата и единствена българска изба, произвеждаща веган вина, сертифицирани от световноизвестния швейцарски бранд V-Label, каза още Маринов. Това означава, че по време на производството им не се използват животински продукти като например яйчен белтък или колаген за бистрене. 

Белите вина на избата отлежават върху фините утайки няколко месеца за повече аромати и по-голям потенциал на стареене. Стилът на вината на Бургозоне е свежи, плодови, фини (СПФ), допълва Маринов. Той казва, че благодарение на льосовите почви се постига свежестта на виното. Близостта на река Дунав с по-ниските температури през нощта също допринася за специфичната свежест. Големите амплитуди на температурата в близост до голямата река придават по-ярко изразени плодови аромати. Червените вина отлежават минимално в дъб (само част от тях старее в дъб), за да може да доминират именно плодовите аромати. Вината ни са фини и минерални, благодарение на льосовата почва. Тя е порьозна, с по-малко глина и високи нива на варовик, обясни той.

Шардонето на „Бургозоне“ е носител на първия голям златен медал за бяло вино на България от Световния конкурс в Брюксел, каза Маринов и допълни, че това вино има шест последователни златни медала. Друга негова разновидност – Шардоне Барик, е единственото българско бяло вино с 91 точки от Wine Enthuasiast. Всяка година членове на фамилията посещават най-големите световни изложения за вино в Брюксел, Лондон и Дюселдорф, за да следят световните тенденции във винопроизводството.

Друг сорт грозде, от което правят вино в Шато Бургозоне е Вионие. То е признато от световния винен експерт Оз Кларк за едно от 6-те най-добри Вионета в света в книгата му „Вино и Грозде“, разкри Светла Маринова. Една от целите ни е да популяризираме този сорт в България, допълни тя.

Винарната е известна със сорта вино Пино Ноар, избрано между Топ 6 с цена под тридесет долара в Америка и едно от стоте най-добри покупки на годината от Wine Enthusiast. В САЩ доставяме вино от години. Интересен факт е, че на летище „Кенеди“ в Ню Йорк виното ни от сорта Пино ноар е в графа „вина от екзотични държави“, каза Светла Маринова. 

Активно популяризираме българските сортове Тамянка и Гъмза в чужбина, като се гордеем, че са оценени от международни винени специалисти със златни медали от френския конкурс Gilbert & Gaillard и с 16,5 от Jansic Robinson в Англия, добавя Маринова.

Три основни серии вино произвеждат в „Шато Бургозоне“ – колекционни, премиум и селекшън. Винарната представя на пазара малка и ексклузивна серия специални вина „Шардоне Барик“ и „Вионие барик“.

Обединени от любовта и интереса към виното, вече повече от двадесет години Маринови развиват лозарство и винарство. Двете им дъщери са част от компанията, като те основно организират експорта в чужбина. Семейството има амбиция да отвори хотелска част към винарната. В момента ежегодно в лозарството и винопроизводството на „Шато Бургозоне“ са заети около петдесет души. По време на гроздобера се наемат още толкова. 

В избата на „Шато Бургозоне“ има просторна зала за дегустации и събития. В средата на лозовия масив е построена сграда, която предоставя дегустационни помещения и голяма тераса с 360-градусова панорама към лозовите масиви, избата и река Дунав.    

Винарната е инициатор и активен член на Сдружение „Дунавски Винари“, което обединява над двадесет винопроизводители от района на Западна и Централна Дунавска равнина. Налична е и онлайн, и хартиена карта на винените предприятия от региона.

БТА ще представи в поредицата „Следвай пътя на новото БГ ВИНО“ десетки винарски изби в България преди деветото издание на Глобалната конференция за винен туризъм, чийто домакин ще бъде Пловдив. Организатор на форума е Министерството на туризма в партньорство със Световната организация по туризъм към ООН (UN Tourism).

Рецептата за дълголетие е работа, каза за БТА стогодишната Съвета Тоновска, която живее в село Добролево, община Борован. Днес тя отбелязва юбилей в компанията на сина си, двете внучки и правнуците си. 

Работата крепи човека и нека младите да се трудят, ако искат да живеят дълги години, а не да лежат и да се надяват на родителите си, добави стогодишната дама. Младите да гледат земята, там е животът, там е храната, допълни баба Съвета. Тя каза, че е щастлива, когато децата са около нея. Не мога да ходя много, не чувам добре, но съм добре с акъла, добави рожденичката. Животът ми беше добър, имам две деца, трима внуци и двама правнуци. Неотдавна загубих дъщеря ми Красимира, преди години си отиде съпругът ми Георги, но съм се научила, че животът продължава и ето, днес отбелязвам сто години заедно с моето семейство, допълни тя.

Тя е родена в село Нивянин, трета в семейство с шест деца. Работила е земеделие, шивачество. Спомня си, че по царско време са гледали ниви и по време на жътва са отивали с каруцата и са спели там. Майка ни оставаше на нивата и идваше сутрин, за да ни донесе храна, а ние – децата, с татко спяхме там на полето. Със сестра ми правехме житото на снопове, много сме работили, спомня са Съвета Тоновска. Родила е и двете си деца на село – в Добролево, с баби-акушерки. Спомня си, че когато е била млада, по времето на Втората световна война, германци са минавали с мотори с кошове, с големи камиони и са спирали в Борован, където са се събирали деца, младежи и възрастни от околията, за да ги видят. Помня годините преди войната, годините на социализма, най-новите години от демокрацията, но най-добре живяхме по времето на Тодор Живков, допълни тя. 

По време на празници като Сирни заговезни се е събирало цялото семейство, подготвяла се е трапеза и е имало усещане за близост, каза баба Съвета. Празнувахме Великден, Коледа, Голяма Богородица, а сме имали и общоселски тържества на 9 септември, 1 май, 24 май, когато свиреше духова музика и имаше манифестации, спомня си Тоновска. 

С нея в Добролево живее синът ѝ Петър. За празника са дошли двете ѝ внучки Диана и Цветелина. Те помнят летата, прекарани на село в къщата на баба си и дядо си с много умиление. Двора беше пълен с животни – патици, кокошки, свине, овце, градината изобилстваше от плодове и зеленчуци, каза Цветелина. А баба правеше една северняшка сиропирана баница, която се точи само с оцет, олио, сол и брашно. Без мая и сода. Много я обичахме, както и всички нейни гозби, събирахме се с приятели, с роднини тук в къщата, беше пълно с живот, допълва Диана. И двете, заедно с децата си Петър и Краси, които са правнуци на баба Съвета, са днес в Добролево, за да отбележат стогодишния юбилей. На празника дойдоха съседи, хора от селото, кмета на населеното място, за да поздравят столетницата лично.

С жители от над 40 селища в област Враца се е срещнал през този месец народният представител от „Възраждане“ Ивайло Папов, след като лидерът на партията обяви в началото на септември, че депутати започват обиколки в районите си за събиране на проблеми, на които да се търсят решения. Информацията съобщи депутатът по време на пресконференция в Националния пресклуб на БТА във Враца, в която участва и председателят на местната структура на партията в Козлодуй и общински съветник там Димитър Георгиев. 

„Хората не се интересуват от геополитиката, а от това дали в тяхното селище се случва нещо или не се случва, защо не се случва, кога ще се случи. Защото за хората е много важно да могат да пресекат главната улица в тяхното селище и да отидат до пощата, да могат да пазаруват и да си изтеглят пенсията“, каза Папов. Той бе категоричен, че когато местната власт отсъства, с тяхна помощ ще се намеси държавната.

По думите му всички поставени въпроси ще намерят развитие чрез него или чрез общинските съветници на партията по места. Един от въпросите, по които ще се работи, е събирането на такси от кметството в с. Крива бара за ползваната от населението вода. Според общинския съветник Димитър Георгиев селото е единственото в областта, което няма сключен договор за услуги с ВиК-Враца и ползва вода от собствени водоизточници. До момента населението е плащало за нея по 0,35 лв. на кубик. От няколко месеца без решение на Общо събрание на селото, а самоволно кметството е определило нова такса от 10 лв. на човек месечно. Освен това, жителите на селото се опасяват, че водата е пълна с нитрати. „Още тази седмица ще организираме пробовземания в селото за анализ на водата“, заяви Димитър Георгиев, допълвайки, че от името на групата съветници на „Възраждане“ в ОбС-Козлодуй ще поискат и изслушване на кмета на селото за новата такса. 

По отношение на Община Козлодуй Папов обяви, че ще проверят внимателно всички актове, издадени от Сметната палата и Агенцията за държавна финансова инспекция, и ако намерят нещо, за което сметнат, че е в нарушение, ще внесат сигнали в прокуратурата.

Създаваме нашите вина с желание и пожелание за празник и веселие, каза за БТА един от собствениците на винения проект „Веселите винари“ Димитър Димитров. Заедно със своя съдружник Ивана Цакова от няколко години доразвиват идеята с виното във винен туризъм в мездренското село Люти брод.

Начало на тяхната история слага наследствено място край с. Веслец, община Враца, което засаждат предимно с френски сортове лозя през 2014 г. Самото място е специално, защото тук на 31 май 1876 г. Ботев и неговата дружина получили последен отдих, храна и вино, благодарение на дядото на Ивана – Цако. „Може би заради любовта на Ботев към Френската революция избрахме сортове като Гренаш, Сира, Сензо и Мурведър. Но идеята ни винаги е била да използваме чуждите сортове за подправка, защото искаме да съчетаваме български с чужди сортове“, разказа Димитров.

Първата продукция извадили през 2019 г., след което започнали да работят с чуждо грозде и да блендират материал на техни колеги. „Отиваме в избата и от съществуващите вина в съдовете си правим блендове. Такива, които никой не прави, между сортове, които никой не събира на едно място. И така успяваме да сме различни. Разглеждаме вината като напитка, а не като състезание за най-добро сортово вино. Например събираме Каберне совиньон с Гъмза, Пино ноар и Гъмза, Совиньон блан с Шардоне и Грюнер Велтлинер. Ние определяме съотношението, избираме от кои съдове да е материалът и бутилираме“, разказа Димитров.

По думите му от мястото на тяхното лозе с. Веслец дошло и името на проекта – „Веселите винари“. „Виното за нас е напитка, която съществува от 5000 години, защото внася веселие в живота и в тежки, и в хубави моменти, и в скучното ежедневие. Тя трябва да е приятна за пиене. Затова и етикетите ни са весели“, разказа Димитър.

Годишно правят около 5000 бутилки, имената на вината са „Белият Дунав“, „Розалинда“, „Таралежите“, „Дивата череша“, „Черниците“, „Easy бай Димитър“, „Easy by Ивана“.

Виното предлагат на няколко места столицата и в по-големите градове, но основно разчитат на винения туризъм, който развиват от три години. „След като посрещнахме поне 150 наши приятели и всички казаха, че мястото е страхотно за вино и добра компания, решихме, че трябва да се възползваме“, обясни винарят.

„Това е един по-различен винен туризъм, не от типа – посещение на изба, където узнаваш много за технологията, съдовете и опитваш вина. Нашият продукт е смесица от разходки, истории за мястото, опитване на храната и винени продукти от района. Мястото предлага много възможности за туризъм – две еко-пътеки, маршрутът Черепиш – Люти брод, по-кратки разходки до останки на антична църква, край самите Ритли, до Рашов дол, където са загинали Ботеви четници. Ние разказваме на хората за баба Илийца, за Шишман, за трибалите, има много неща, които са се случвали по тези места, а вината ни са прекрасно допълнение към природата, историята, културата на самото място“, разказа Димитров, допълвайки, че всичко, което сервират на масата, се произвежда в радиус от 30 км, като Чиренски мезета, Врачански сирена, баници от Зверино и различни сезонни изненади.  

Изборът, който предлагат на любителите на този по-особен вид винен туризъм, е голям – от пищен пикник на брега на Искъра, до романтични дегустации над Ритлите под асмата, посрещане на залеза над Дефилето с чаша вино или освежаващ завършек на планински преход до Просечен камък. И това придружено с развлекателни разговори за виното и всичко около него.  

Димитър Димитров и Ивана Цакова са организатори и на традиционния вече Празник на Врачанския мискет, в който се включват техни колеги от целия Северозапад. Провежда се на 15 август, на брега на р. Искър, точно под скалните образувания Ритлите. Членуват и в сдружението „Дунавски вина“.

БТА ще представи в поредицата „Следвай пътя на новото БГ ВИНО“ десетки винарски изби в България преди деветото издание на Глобалната конференция за винен туризъм, чийто домакин ще бъде Пловдив. Организатор на форума е Министерството на туризма в партньорство със Световната организация по туризъм към ООН (UN Tourism).

Последните тенденции във винарския бранш са местните сортове, а в същото време от чужбина се засилва интересът към комбинацията от български и чуждестранен сорт вино. Това каза за БТА директорът на Винарна „Типченица“ Надя Минева, която е и технолог, и енолог на избата. Тя се намира в края на едноименното мездренско село. По думите ѝ винарната е малка, лицензът ѝ е да съхранява и произвежда до 100 тона вино на година. Реално в момента се произвеждат между 50 и 60 хиляди бутилки от различни реколти.

Първата продукция на пазара е от реколта 2018 г., но фирмата развива дейност още от 2003 г., когато засажда първите си масиви в района. В началото е работила и като пепиниерна за производство на лозички. Жителите на село Типченица още в началото на миналия век са произвеждали лозички и са ги изнасяли в страната и в чужбина. През социализма износът е достигал няколко милиона бройки, като за съхранение е изграден подземен каменен склад, върху който днес е построена винарната.

„Имаме свидетелства от 1906 г. за майстори лозари, които са започнали масово да засаждат маточници. Буквално всеки човек в селото е използвал двора си за производство на лози. Оттук ги изнасяли извън страната, а преди това ги съхранявали в този склад. Ние го ремонтирахме и сега в него отлежават бъчвите и вината в бутилките“, разказа Минева.

Лозята на фирмата са разположени близо до винарната. Грозде се купува и от други производители, но само до 80 км в посока северозапад, за да се запази стилистиката на крайния продукт. „Почвите тук са подходящи за отглеждане на много бели сортове. Около 70 на сто от производството ни е ориентирано към ароматни бели вина. Започнахме с около 280 декара, като част от тях вече поетапно реновираме“, уточни директорът.

Двата основни сорта – Врачански мискет и Рубин – се произвеждат във винарната. „Местните сортове дават възможност да правим уникални български вина. Показваме различния начин на работа с тях, но и консистентност. Аз ги наричам различните лица на врачанския мискет и рубина“, каза още Минева.

За седем години на пазара избата е спечелила над 80 международни награди от престижни конкурси като Decanter, Mundus Vini и Concours Mondial de Bruxelles. Продукцията ѝ се реализира както на вътрешния пазар, така и в чужбина – Белгия, Германия, Великобритания, САЩ и Канада.

Собственикът на избата Велин Джиджев е председател на Сдружение „Дунавски винари“, което работи по общи проекти за популяризиране на местни вина на трети пазари. 

„Искаме да променим лошата ни слава от миналото,  да покажем, че нашите продукти могат да бъдат достатъчно добри, качествени, да се продават навсякъде по света и полагаме много усилия в тази посока“, каза още директорът на избата Надя Минева.  

БТА ще представи в поредицата „Следвай пътя на новото БГ ВИНО“ десетки винарски изби в България преди деветото издание на Глобалната конференция за винен туризъм, чийто домакин ще бъде Пловдив. Организатор на форума е Министерството на туризма в партньорство със Световната организация по туризъм към ООН (UN Tourism).

Оборудван с най-модерни високотехнологични съоръжения от чуждестранни и български фирми, Винарски комплекс „ШаТони“ край мездренското село Дърманци, предлага на пазара в различни разфасовки около 20 вида бели, червени вина и розета, каза за БТА единият от собствениците Надежда Йорданова. По думите ѝ най-новият им продукт е бяло вино Тамянка и червено Мерло, в разфасовки от 375 милилитра. 

Първата копка на Винарския комплекс е направена през 2019 година с намерението да се изгради база, която да бъде пример за модерно винопроизводство в България. Комплексът включва две части – винарска изба и хотелска част, в които освен да се създават качествени вина, да може да се развива и винен туризъм.

„През 2020 година засадихме първите 100 декара лозов масив, като заложихме на Мускат отонел, Шардоне розе и Шардоне бианко. Тази година берем за втора година от него. През 2021 година въведохме в експлоатация винарската изба, с която дадохме начало на нашата винена история. Тогава е произведено и първото ни вино“, обясни Йорданова. 

В момента избата използва грозде и от други производители, но след предварителен анализ на качеството в собствената си лаборатория. Капацитетът за преработка на съоръженията е около 500 тона грозде годишно. Винарната разполага и със специално помещение, в което най-добрите вина отлежават в дъбови бъчви. Бутилиращата линия е автоматизирана и е с капацитет 1500 бутилки на час. 

„Тази любов към виното дойде, след като станахме собственици на една водноелектрическа централа в Южна България, в района на Сандански. И когато отидохме и пробвахме техните вина, моят съпруг Тони Йорданов реши, че ще си направи като хоби една малка избичка, която се превърна в това голямо предприятие“, разказа Надежда Йорданова.

В момента за любителите на винените преживявания в комплекса се предлага и винена обиколка, с която разказват за пътя на виното и която завършва във ВИП дегустационна с чаша чудесно вино и специално подбран деликатес.

Според Йорданова прави впечатление по-голямото търсене на бели вина от сортовете Врачански мискет, Тамянка, а напоследък и Мускат отонел. „Това са едни от най-поръчваните ни вина, заедно със Совиньон блан и Шардоне“, посочи тя.

Искаме хората да разпознават вината от този край, затова акцентираме на местните сортове, обясни и енологът на винарския комплекс Лало Гешев. По думите му заради това, което предлага този Балкански микрорегион, вината на избата се отличават с по-голяма свежест, по-добра киселинност, червените вина са по-меки, а розетата – по-пивки и балансирани.  

„За мен най-важното е хората да могат разпознават вината от нашия регион, като се каже Северозапад, да се сещат за вината на „ШаТони“. Районът е по-скоро бял, отколкото червен. Белите ни вина са от характерния за тук Врачански мискет, Тамянка, Мускат отонел, Шардоне, Совиньон блан, Траминер. Розета са ни от Широка мелнишка лоза, Каберне фран, Каберне совиньон, Мерло. И червени в класическите сортове – Каберне совиньон, Сира, Мавруд, от местните сортове и Каберне фран, експериментираме с Пино ноар. Това е сортовата структура на произвежданите вина, като се стремим да покрием пазара както чисто сортово, така и купажно“, разказа Гешев.

Той не крие, че всичките продукти, които предлага винарната, са му любими, но има и афинитети – от червените вина към Сира, а от белите изненадващо, по думите му и за самия него  – към Врачанския мискет. „През годините и като сорт, и като вино не се бях сблъсквал с него. В България имаме много разновидности от ароматните сортове на тема мускат/мискет – Сандански мискет, Врачански, Варненски, Карловски, Брезовски, Сунгурларски. Но Врачанският е много специфичен, защото той от почти всички сортове, които изброих, има този баланс между аромат, който е ненатрапчив, както е при един Мускат Отонел например, с киселините и тялото на самото вино“, обясни енологът, допълвайки, че техният Врачански мискет е добър както за аперитив, така и с храна, дори и за диджестив.  

Гешев обясни, че на този етап във винарната искат да се съсредоточат върху това, което произвеждат сега, защото виното е най-бавнооборотния селскостопански продукт: „Изисква една упоритост и постоянство в годините. Завъртането на един цикъл от лозето, през направата на виното, продажбата и консумацията от клиента обикновено продължава между две и пет години“.

„Искаме да наложим това, което правим, но и експериментираме, разбира се. В момента например експериментираме с един ризлинг и поставяме акцент върху местните сортове. Говорим си с колегите, че през последните 40-50 години, дори и повече, загубихме идентичността на отделните региони в страната. Затова в момента трябва да изграждаме тази идентичност наново. Човек е най-добре първо да стъпи здраво на собствената си земя и тогава да се развива“, посочи Лало Гешев.

Вината с марка „ШаТони“ могат да се намерят в различни обекти в Северозапада, София, Пловдив и Пирдоп, както и в онлайн магазина на избата. Въпреки че е на пазара едва от няколко години, винарска изба „ШаТони“ има много награди. Само от последното изложение, на което е участвала – Балканския международен винен конкурс 2025 в Науса, Гърция, е получила четири.

БТА ще представи в поредицата „Следвай пътя на новото БГ ВИНО“ десетки винарски изби в България преди деветото издание на Глобалната конференция за винен туризъм, чийто домакин ще бъде Пловдив. Организатор на форума е Министерството на туризма в партньорство със Световната организация по туризъм към ООН (UN Tourism).