С военен ритуал, изпълнения на градския Духов оркестър, издигане на националния флаг и благодарствен молебен в Ямбол бяха отбелязани 117 години от обявяването на Независимостта на България. Тържествената церемония за поредна година се състоя в Музея на бойната слава в града.

Нека бъдем достойни за независимостта, която получихме, защото тя не се подарява, а се извоюва. Днес отново сме изправени пред нови предизвикателства, но техният смисъл е същият – ако сме свободни и единни, трябва да пазим нашата независимост, да отстояваме нашите интереси и да работим за едно достойно бъдеще на България, каза в словото си кметът на Ямбол Валентин Ревански.

„Нашите предци ни показаха, че когато сме единни, можем да постигнем и онова, което смятаме, че е невъзможно. Истинската история трябва да се предава на идните поколения, за да имаме бъдеще. Затова трябва да се връщаме и назад във времето, за да стигаме по-бързо до истината“, обърна се към присъстващите официални гости и граждани кметът на Ямбол.

„Датата 22 септември винаги е била и ще бъде източник на огромна духовна радост, защото честваме своята независимост и свобода от едно многовековно и тежко робство. Този празник и днес ни разкрива неизменната истина, че тялото може да бъде оковано, но духът никога“, каза след благодарствения молебен архиерейският наместник в Ямбол отец Йоан Петров.

„Имаме не само славна история, но и надежда в нашето съвремие. И от там зависи дали ще имаме светло бъдеще. А ще имаме такова, когато и държава, и църква, и народ сме заедно, обединени, гледащи в една посока“, посочи още архиерейският наместник на Ямболска духовна околия. Свещеникът посочи, че Ямбол е добър пример в тази посока, защото местна и държавна власт работят в единение с обществото.

На честването присъстваха също областният управител на Ямбол Николай Костадинов, народните представители Красимир Йорданов („БСП за България“) и Никола Димитров („Възраждане“), общински съветници, командирът на Авиобаза „Безмер“ полк. Милен Димитров, военнослужещи граждани и ученици.

Отбелязването на празника продължава с патриотична игра „Исторически лабиринт”, в която участват отбори от ямболските училища. Учениците трябва да открият верните отговори чрез експозициите в музея. 

Музеят на бойната слава, който е единственият общински военен музей в страната, е отворен до 16:00 часа безплатно за посетители. Със свободен вход за посещения днес до 14:00 часа е и Културно-информационният център „Безистен“ в Ямбол.

Изцяло нова детска площадка беше открита днес в боляровското село Мамарчево (област Ямбол). В нея са инвестирани над 54 000 лева, като изграждането ѝ е по стратегията „Местна инициативна група „Елхово – Болярово”, съобщиха от пресцентъра на Община Болярово.

В откриването на детското съоръжение са участвали кметът на Болярово Христо Христов, зам.-кметът Нина Терзиева и кметът на Мамарчево Марчо Добрев.

Детската площадка е част от няколко обекта, в които са инвестирани общо 450 000 лева по МИГ „Елхово – Болярово”. Сред тях са още ремонт на площадното пространство в село Стефан Караджово, фитнес зала и благоустрояване на междублокови пространства в град Болярово, както и още една детска площадка в с. Попово, допълват от местната администрация.

Предложение за удостояване посмъртно на инженер Александър Петров (1945-2024) със званието „Почетен гражданин на Ямбол” е внесено за утвърждаване от Общинския съвет (ОбС). Това ще бъде израз и оценка за изключителния принос и заслуги на човека, гражданина и професионалиста, свързал своята професионална и обществена дейност с град Ямбол, се посочва в мотивите на председателя на ОбС Антон Шиков, публикувани на уебстраницата на Общината.

Като проектант и конструктор, инж. Александър Петров има принос при строителството на жилищни комплекси в града. Сред тях са ж.к. „Златен рог”, „Георги Бенковски”, „Васил Левски”, също и многофамилни жилищни сгради по ул. „Крали Марко” и др.

Във времето, когато е бил директор на проектантската организация в Ямбол, под негово ръководство са реализирани редица обществени обекти като Художествената галерия „Жорж Папазов”, сградата на Областната управа, извършена е реконструкция на коритото на река Тунджа и др.

След промените от 1989 г., инж. Петров развива дейността си чрез частни фирми, като през годините е автор на проекти за ремонт на множество социални и образователни институции в града, се посочва още в мотивите на вносителя.

Предложението е постъпило от местните представителства на Камарата на строителите в България, Камарата на строителите ветерани и Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране. То е подкрепено още от териториалната организация на Научно-техническите съюзи, Ямболската търговско-промишлена палата и Дружеството на писателите в Ямбол.

Удостояването на инж. Александър Петров с най-високо отличие на града следва да бъде утвърдено с решение на Общинския съвет на насроченото за 25 септември редовно заседание.

През юни т. г., по повод празника на града – Свети Дух, със званието „Почетен гражданин на Ямбол” беше удостоена Елена Дойчева – директор на Държавния куклен театър „Георги Митев“. 

Памет за българските училищни символи и ритуали представя в Ямбол едноименната изложба на Национален музей на образованието Габрово. Тя ще гостува в зала „Съвременност” на Културно-информационен център „Безистен” от 25 септември. Събитието е част от седмичния културен календар, обявен от Община Ямбол.

Експозицията съдържа 23 табла, на които чрез снимки и документи са показани училищни символи – печати, знамена и униформено облекло. Богат илюстративен материал представя празници и ритуали, които са неизменна част от училищния живот. Сред тях са чествания на 24 май, Деня на будителите, провеждане на годишни изпити, патронни празници на учебни заведения и др.

Разглеждането на експонатите е при вход свободен за посетители. Експозицията ще остане в ямболския „Безистен” до 4 януари 2026 г.

Изложбата „Училищни символи и ритуали“ на Габровския музей на образованието е гостувала в различни градове в страната, представяна е и в българското училище към посолството на България в Лондон.

Вечер, посветена на книгата на Георги С. Раковски „Българска старина”, организира регионалната библиотека в Ямбол, която носи името на бележития наш възрожденец, революционер, писател и публицист. Литературното четене на осъвременения текст на творбата е по повод 160 години от първото ѝ издание, посочват домакините на събитието. Представянето ще бъде на 26 септември в залата на отдел „Читалня”.

Това е книга, която разнищва възлите на историята и разкрива българската старина такава, каквато е – дълбока, неподправена и силна, посочват организаторите на четенето. Представянето на „Българска старина” ще направи Веселин Димитров, автор на предговора към осъвремененото издание. Въведението в книгата е на доц. д-р Веселина Вачкова, историк и културолог, изследовател в Институт за исторически изследвания на БАН.

Къде свършва сцената на театъра и започва тази на живота? Как се преплитат двете у артистите? Отговорите на тези и на други въпроси търси пиесата на Магда Борисова „За кого се вдига завесата“. Спектакълът ще бъде поставен за първи път на сцена у нас от режисьора Бойко Илиев заедно с ямболския Драматичен театър „Невена Коканова“. 

Сценографията е дело на Антония Соколова. На сцената публиката ще види актьорите от трупата на ямболския театър Милен Каракамушев, Димитър Димитров и Георги Ружичка. Единствената женска роля е поверена на Елена Петрова. Премиерата ще е на 2 октомври на ямболска сцена. Със спектакъла театър „Невена Коканова“ открива новия си творчески сезон.

Това е едно своеобразно повдигане на завесата, какво се случва и малко зад завесата между артистите. Как те се опитват за загърбят себе си и да отидат в един друг, мечтан свят, да зачеркнат понякога себе си, разказа по време на една от репетициите Бойко Илиев. Пиеса, в която всички са актьори. И едно момче, което се опитва да намери себе си. Една жена между двама мъже – класически любовен триъгълник или не съвсем, повдигна още малко завесата режисьорът.

„Но този любовен триъгълник, пренесен в театъра е много интересен, тъй като всичко се смесва – илюзия, реалност, измислица, фантазии. Смесваме Шекспир, Чехов. Тоест всичко, към което се стремим през целия си актьорски живот – да зачеркнем себе си и да отидем в един друг свят, по-красивия и по-мечтания свят“, отбеляза Бойко Илиев.

Според него пиесата е и поклон пред артиста: „Когато той носи душа на артист, а не е занаятчия в театъра. Меркантилността, прагматичността ни превръщат в изпълнители, често гледаме жалки изпълнители по сцените навсякъде, не само на българския театър. Когато артистът носи душа на артист, той като че ли наистина зачерква себе си, гледа нещо да унищожи в себе си, за да се пренесе в мечтания персонаж. Тогава умирането на сцената става истинско, красиво и се превръща в произведение на изкуството.“

„Аз съм най-щастлив като режисьор, когато съм зачеркнат – когато  не се усеща режисьор на сцената, защото актьорът е театърът, това е всичко. Всичко друго са експерименти, измишльотини, его и суета“ допълва Илиев. „Артистът, който зачеркне себе си и отиде в света на изкуството, на фантазията и приказката – това е истинският артист“ обобщава режисьорът.

Според актрисата Елена Петрова пиесата на Магда Борисова предизвиква зрителите да влязат във вътрешния свят на актьора, но и вътрешния свят на човека въобще. По думите ѝ спектакълът разкрива и преплетения пъзел в живота на артиста в прескачането между сцената на театъра и тази на живота.

„Какво се случва, когато един човек слезе от сцената на живота си, защото за актьора голяма част от живота му е сцена. Това, което осъществява като актьорско присъствие цял живот на сцената, това е неговата изповедалня. Човек, когато загуби своята идентичност като артист и вече не може да се осъществява, търси всячески да продължи да получава тази емоция, тази енергия, това усещане за словото, за превъплъщения в различни образи. Тази емоция те прави жив, иначе наистина оставаш един счупен човек. И всеки един от колегите артисти го е усещал в някакъв период от живота си“, каза тя.

Нейната героиня Мария е точно такъв образ, защото е напуснала защитеното пространство на театъра и е принудена да играе на сцената на собствения си живот. „Това я обърква, защото сцената е нашето убежище. Ние сме като деца в защитено жилище, защото се облягаме на всичките образи, които имаме. Освен, че оставяме душата си и част от себе си, се чувстваме уютно на сцената, минавайки през всички емоции. А когато излезем на сцената на собствения си живот, понякога се объркваме и се загубваме“, каза актрисата.

„Когато вляза в театъра, аз наистина се чувствам като в убежище. Като място, в което мога да споделя най-големите ми тайни, тревоги, рани. Ние така се лекуваме – на сцената, през героите, през образите. Това е всъщност най-хубавото, най-страшното, най-потъващото в бездна състояние, защото то е опасно, не е истинско. Много от ролите, които съм играла, са били като спасителен пояс“, споделя Елена Петрова.

Според нея магията на театъра е необходима, за да лекува душите ни, да задава правилните въпроси, да ни провокира да излезем от рутината и ежедневието. „Да се опитаме да стигнем по-далеч от това просто да сме в пирамидата на Маслоу и да мислим само за оцеляването си. Театърът винаги е бил подаващата ръка, когато има кризи. Историите назад показват именно това – при катастрофи, войни, катаклизми, хората започват да се изправят и да се събират заедно точно чрез изкуството“, допълни актрисата.

Чувството за хумор е острието на интелигентността, то е и любов. Това каза в интервю за БТА актьорът от Драматичния театър „Невена Коканова“ в Ямбол и носител на наградата „Икар“ Вълчо Янев. Той гостува в Националния пресклуб на БТА в града по повод представянето на новия брой на сп. ЛИК „Царете на смеха на 100“, посветен на вековния юбилей от рождението на Георги Парцалев и Георги Калоянчев – две от най-обичаните имена в българския театър и кино. 

„Когато човек сложи очилата на смеха, светът изглежда по-весел, по-ведър, по-интересен“, отбеляза актьорът. Сто години отбелязваме от рождението на тези корифеи. Направеното от тях продължава да намира отзвук и да показва, че изкуството на смеха е непреходно. Те бяха светлина и радост в живота на хората – и в театъра, и в телевизията. За нас беше цяло удоволствие да ги гледаме, а за мен – и да се уча от тях, каза още Вълчо Янев.

По думите му всяка ситуация може да бъде интерпретирана различно – като драматична или като комична – в зависимост от гледната точка. Актьорът е убеден, че да разсмееш е по-трудно, отколкото да разплачеш. „Чувството за хумор е загадка, енигма. Много по-лесно е да накараш хората да се просълзят или да бъдат натъжени, отколкото да ги накараш да гледат с блеснали очи, да ръкопляскат и да се смеят. Смехът изисква бърза мисъл, комбинативен ум и интуиция“, допълни Вълчо Янев.

Той подчерта, че смехът е необходим на човечеството днес повече от всякога: „Абсолютно задължително е да има повече смях в живота ни, защото именно той ни издига на по-високо духовно ниво, да обичаме повече. Когато гледаш с усмивка, ставаш по-положителен, започваш повече да обичаш.“ Според актьора чувството за хумор съдържа в себе си любов.

„Ние сме толкова различни и любовта някак си бяга от нашето ежедневие. Ние повече се дразним от другия, отколкото да го обичаме, не прощаваме лесно.  А без любов всичко увяхва, не може да живее дълго и не е качествено. Ако гледаш на света весело и усмихнато на света, започваш повече да обичаш – и себе си, и хората. Тогава можеш и да прощаваш“, смята Вълчо Янев.

По думите му именно това е посланието, което поколенията артисти като Парцалев и Калоянчев са ни оставили: „Те бяха като светлина, като лъч надежда, като усмихнат ден. Когато гледахме техни спектакли, ставахме по-бодри, по-усмихнати и по-способни да обичаме. Това е заветът им – смехът като форма на любов към човека.“

През 2024 г. Вълчо Янев получи „Икар“ за поддържаща мъжка роля на 50-ите юбилейни национални награди за сценични изкуства през 2024 г. Актьорът от ямболския Драматичен театър „Невена Коканова“ заслужи отличието за образа на Дядото в спектакъла „Всичките наши тела“ по текстове на Георги Господинов с режисьор Мартин Киселов. 

Септемврийският брой на списание ЛИК, посветен на незабравимите Георги Парцалев и Георги Калоянчев, беше представен чрез видеовръзка едновременно във всички 33 пресклуба на БТА в страната и осем в чужбина. 

От януари 2024 г. списание ЛИК е със свободен достъп. Всички броеве от неговото възстановяване през 2022 г. до днес могат да бъдат изтеглени в електронен формат от интернет страницата на БТА. Септемврийския брой на тема „Царете на смеха на 100“ можете да откриете на следния линк  – https://www.bta.bg/bg/lik-magazine/60.

Евентуален бъдещ политически проект на президента Румен Радев ще помогне за изчистването на политическия пейзаж от доста паразитни политически организации като БСП и „Има такъв народ”. Партиите „Величие” и МЕЧ също са „пътници” в политически смисъл. Това каза пред журналисти лидерът на „Възраждане” Костадин Костадинов преди среща със симпатизанти в Стралджа (Ямболско). Според него подобен проект няма да доведе до отлив на симпатизанти от неговата формация.

Нашите избиратели са интелигентни и паметливи хора. Те помнят колко пъти, за съжаление, българският президент е заставал срещу „Възраждане”, коментира Костадинов. „Достатъчно е да споменем, че той отказа да свика референдум тогава, когато 604 хиляди българи го искаха, че той създаде „Продължаваме промяната”, че той вкара Николай Денков, Асен Василев и Кирил Петков в политиката. Той създаде една друга партия, която влезе за малко в парламента – „Български възход” на Стефан Янев, която доста безславно се провали”, посочи още Костадинов.

По повод коментари на лидера на „ДПС – Ново начало“ Делян Пеевски по темата с безводието, Костадин Костадинов каза: „Делян Пеевски трябва да влезе в затвора, нека да го кажем директно. А по отношение на идеи за води, ще ви припомня, че по наше предложение беше създадена една извънредна комисия по безводието, в която неговите депутати не взеха никакво участие. Какво да говорим повече”.