Памет за българските училищни символи и ритуали представя в Ямбол едноименната изложба на Национален музей на образованието Габрово. Тя ще гостува в зала „Съвременност” на Културно-информационен център „Безистен” от 25 септември. Събитието е част от седмичния културен календар, обявен от Община Ямбол.

Експозицията съдържа 23 табла, на които чрез снимки и документи са показани училищни символи – печати, знамена и униформено облекло. Богат илюстративен материал представя празници и ритуали, които са неизменна част от училищния живот. Сред тях са чествания на 24 май, Деня на будителите, провеждане на годишни изпити, патронни празници на учебни заведения и др.

Разглеждането на експонатите е при вход свободен за посетители. Експозицията ще остане в ямболския „Безистен” до 4 януари 2026 г.

Изложбата „Училищни символи и ритуали“ на Габровския музей на образованието е гостувала в различни градове в страната, представяна е и в българското училище към посолството на България в Лондон.

Вечер, посветена на книгата на Георги С. Раковски „Българска старина”, организира регионалната библиотека в Ямбол, която носи името на бележития наш възрожденец, революционер, писател и публицист. Литературното четене на осъвременения текст на творбата е по повод 160 години от първото ѝ издание, посочват домакините на събитието. Представянето ще бъде на 26 септември в залата на отдел „Читалня”.

Това е книга, която разнищва възлите на историята и разкрива българската старина такава, каквато е – дълбока, неподправена и силна, посочват организаторите на четенето. Представянето на „Българска старина” ще направи Веселин Димитров, автор на предговора към осъвремененото издание. Въведението в книгата е на доц. д-р Веселина Вачкова, историк и културолог, изследовател в Институт за исторически изследвания на БАН.

Къде свършва сцената на театъра и започва тази на живота? Как се преплитат двете у артистите? Отговорите на тези и на други въпроси търси пиесата на Магда Борисова „За кого се вдига завесата“. Спектакълът ще бъде поставен за първи път на сцена у нас от режисьора Бойко Илиев заедно с ямболския Драматичен театър „Невена Коканова“. 

Сценографията е дело на Антония Соколова. На сцената публиката ще види актьорите от трупата на ямболския театър Милен Каракамушев, Димитър Димитров и Георги Ружичка. Единствената женска роля е поверена на Елена Петрова. Премиерата ще е на 2 октомври на ямболска сцена. Със спектакъла театър „Невена Коканова“ открива новия си творчески сезон.

Това е едно своеобразно повдигане на завесата, какво се случва и малко зад завесата между артистите. Как те се опитват за загърбят себе си и да отидат в един друг, мечтан свят, да зачеркнат понякога себе си, разказа по време на една от репетициите Бойко Илиев. Пиеса, в която всички са актьори. И едно момче, което се опитва да намери себе си. Една жена между двама мъже – класически любовен триъгълник или не съвсем, повдигна още малко завесата режисьорът.

„Но този любовен триъгълник, пренесен в театъра е много интересен, тъй като всичко се смесва – илюзия, реалност, измислица, фантазии. Смесваме Шекспир, Чехов. Тоест всичко, към което се стремим през целия си актьорски живот – да зачеркнем себе си и да отидем в един друг свят, по-красивия и по-мечтания свят“, отбеляза Бойко Илиев.

Според него пиесата е и поклон пред артиста: „Когато той носи душа на артист, а не е занаятчия в театъра. Меркантилността, прагматичността ни превръщат в изпълнители, често гледаме жалки изпълнители по сцените навсякъде, не само на българския театър. Когато артистът носи душа на артист, той като че ли наистина зачерква себе си, гледа нещо да унищожи в себе си, за да се пренесе в мечтания персонаж. Тогава умирането на сцената става истинско, красиво и се превръща в произведение на изкуството.“

„Аз съм най-щастлив като режисьор, когато съм зачеркнат – когато  не се усеща режисьор на сцената, защото актьорът е театърът, това е всичко. Всичко друго са експерименти, измишльотини, его и суета“ допълва Илиев. „Артистът, който зачеркне себе си и отиде в света на изкуството, на фантазията и приказката – това е истинският артист“ обобщава режисьорът.

Според актрисата Елена Петрова пиесата на Магда Борисова предизвиква зрителите да влязат във вътрешния свят на актьора, но и вътрешния свят на човека въобще. По думите ѝ спектакълът разкрива и преплетения пъзел в живота на артиста в прескачането между сцената на театъра и тази на живота.

„Какво се случва, когато един човек слезе от сцената на живота си, защото за актьора голяма част от живота му е сцена. Това, което осъществява като актьорско присъствие цял живот на сцената, това е неговата изповедалня. Човек, когато загуби своята идентичност като артист и вече не може да се осъществява, търси всячески да продължи да получава тази емоция, тази енергия, това усещане за словото, за превъплъщения в различни образи. Тази емоция те прави жив, иначе наистина оставаш един счупен човек. И всеки един от колегите артисти го е усещал в някакъв период от живота си“, каза тя.

Нейната героиня Мария е точно такъв образ, защото е напуснала защитеното пространство на театъра и е принудена да играе на сцената на собствения си живот. „Това я обърква, защото сцената е нашето убежище. Ние сме като деца в защитено жилище, защото се облягаме на всичките образи, които имаме. Освен, че оставяме душата си и част от себе си, се чувстваме уютно на сцената, минавайки през всички емоции. А когато излезем на сцената на собствения си живот, понякога се объркваме и се загубваме“, каза актрисата.

„Когато вляза в театъра, аз наистина се чувствам като в убежище. Като място, в което мога да споделя най-големите ми тайни, тревоги, рани. Ние така се лекуваме – на сцената, през героите, през образите. Това е всъщност най-хубавото, най-страшното, най-потъващото в бездна състояние, защото то е опасно, не е истинско. Много от ролите, които съм играла, са били като спасителен пояс“, споделя Елена Петрова.

Според нея магията на театъра е необходима, за да лекува душите ни, да задава правилните въпроси, да ни провокира да излезем от рутината и ежедневието. „Да се опитаме да стигнем по-далеч от това просто да сме в пирамидата на Маслоу и да мислим само за оцеляването си. Театърът винаги е бил подаващата ръка, когато има кризи. Историите назад показват именно това – при катастрофи, войни, катаклизми, хората започват да се изправят и да се събират заедно точно чрез изкуството“, допълни актрисата.

Чувството за хумор е острието на интелигентността, то е и любов. Това каза в интервю за БТА актьорът от Драматичния театър „Невена Коканова“ в Ямбол и носител на наградата „Икар“ Вълчо Янев. Той гостува в Националния пресклуб на БТА в града по повод представянето на новия брой на сп. ЛИК „Царете на смеха на 100“, посветен на вековния юбилей от рождението на Георги Парцалев и Георги Калоянчев – две от най-обичаните имена в българския театър и кино. 

„Когато човек сложи очилата на смеха, светът изглежда по-весел, по-ведър, по-интересен“, отбеляза актьорът. Сто години отбелязваме от рождението на тези корифеи. Направеното от тях продължава да намира отзвук и да показва, че изкуството на смеха е непреходно. Те бяха светлина и радост в живота на хората – и в театъра, и в телевизията. За нас беше цяло удоволствие да ги гледаме, а за мен – и да се уча от тях, каза още Вълчо Янев.

По думите му всяка ситуация може да бъде интерпретирана различно – като драматична или като комична – в зависимост от гледната точка. Актьорът е убеден, че да разсмееш е по-трудно, отколкото да разплачеш. „Чувството за хумор е загадка, енигма. Много по-лесно е да накараш хората да се просълзят или да бъдат натъжени, отколкото да ги накараш да гледат с блеснали очи, да ръкопляскат и да се смеят. Смехът изисква бърза мисъл, комбинативен ум и интуиция“, допълни Вълчо Янев.

Той подчерта, че смехът е необходим на човечеството днес повече от всякога: „Абсолютно задължително е да има повече смях в живота ни, защото именно той ни издига на по-високо духовно ниво, да обичаме повече. Когато гледаш с усмивка, ставаш по-положителен, започваш повече да обичаш.“ Според актьора чувството за хумор съдържа в себе си любов.

„Ние сме толкова различни и любовта някак си бяга от нашето ежедневие. Ние повече се дразним от другия, отколкото да го обичаме, не прощаваме лесно.  А без любов всичко увяхва, не може да живее дълго и не е качествено. Ако гледаш на света весело и усмихнато на света, започваш повече да обичаш – и себе си, и хората. Тогава можеш и да прощаваш“, смята Вълчо Янев.

По думите му именно това е посланието, което поколенията артисти като Парцалев и Калоянчев са ни оставили: „Те бяха като светлина, като лъч надежда, като усмихнат ден. Когато гледахме техни спектакли, ставахме по-бодри, по-усмихнати и по-способни да обичаме. Това е заветът им – смехът като форма на любов към човека.“

През 2024 г. Вълчо Янев получи „Икар“ за поддържаща мъжка роля на 50-ите юбилейни национални награди за сценични изкуства през 2024 г. Актьорът от ямболския Драматичен театър „Невена Коканова“ заслужи отличието за образа на Дядото в спектакъла „Всичките наши тела“ по текстове на Георги Господинов с режисьор Мартин Киселов. 

Септемврийският брой на списание ЛИК, посветен на незабравимите Георги Парцалев и Георги Калоянчев, беше представен чрез видеовръзка едновременно във всички 33 пресклуба на БТА в страната и осем в чужбина. 

От януари 2024 г. списание ЛИК е със свободен достъп. Всички броеве от неговото възстановяване през 2022 г. до днес могат да бъдат изтеглени в електронен формат от интернет страницата на БТА. Септемврийския брой на тема „Царете на смеха на 100“ можете да откриете на следния линк  – https://www.bta.bg/bg/lik-magazine/60.

Евентуален бъдещ политически проект на президента Румен Радев ще помогне за изчистването на политическия пейзаж от доста паразитни политически организации като БСП и „Има такъв народ”. Партиите „Величие” и МЕЧ също са „пътници” в политически смисъл. Това каза пред журналисти лидерът на „Възраждане” Костадин Костадинов преди среща със симпатизанти в Стралджа (Ямболско). Според него подобен проект няма да доведе до отлив на симпатизанти от неговата формация.

Нашите избиратели са интелигентни и паметливи хора. Те помнят колко пъти, за съжаление, българският президент е заставал срещу „Възраждане”, коментира Костадинов. „Достатъчно е да споменем, че той отказа да свика референдум тогава, когато 604 хиляди българи го искаха, че той създаде „Продължаваме промяната”, че той вкара Николай Денков, Асен Василев и Кирил Петков в политиката. Той създаде една друга партия, която влезе за малко в парламента – „Български възход” на Стефан Янев, която доста безславно се провали”, посочи още Костадинов.

По повод коментари на лидера на „ДПС – Ново начало“ Делян Пеевски по темата с безводието, Костадин Костадинов каза: „Делян Пеевски трябва да влезе в затвора, нека да го кажем директно. А по отношение на идеи за води, ще ви припомня, че по наше предложение беше създадена една извънредна комисия по безводието, в която неговите депутати не взеха никакво участие. Какво да говорим повече”.

Качествени и чисти суровини, стари български рецепти и къси вериги за доставка са основните компоненти за съхраняване на традиционния вкус на родните млечните продукти – кисело мляко, сирене, кашкавал и масло. Мотивираните и квалифицирани кадри – технолози, микробиолози, също имат голямо значение. През последните години обаче млекопреработвателният сектор у нас изпитва недостиг на такива служители. Това каза в интервю за БТА управителят на „Български йогурт“ ООД Петър Личев по повод инициативата „Избирам България“. 

По думите му българската образователната система в момента не може да отговори на нуждите на бизнеса и икономиката за подготовка на тясно специализирани кадри. Малко се работи по програми за практика в предприятията, което е основополагащо за младите хора, които усвояват теорията в училищата и университетите, смята Петър Личев. „След 1989 г. в нашия сектор винаги е имало недостиг на кадри. Наемали сме и хора без нужната квалификация, стига да са мотивирани да се научат“, посочи още той.

„Български йогурт“ съхранява българската млечна традиция вече 31 години 

Млекопреработвателното предприятие „Български йогурт“ е създадено през 1994 г. Разполага със съвременно оборудвана мандра близо до Ямбол, по пътя за село Веселиново. Капацитетът ѝ е преработка на до 20 тона мляко на ден – 15 тона краве и 5 тона овче. Сред познатите продукти на марката са кисело мляко, саламурено сирене и кашкавал от краве и овче мляко, масло, цедено кисело мляко, топено сирене и др. В момента компанията работи изцяло за вътрешния пазар. 

„Вече 31 години съхраняваме старата българската млечна традиция. Това, което ни отличава е, че се стремим да запазим автентичния български вкус и рецепти, старата технология на производство. Използваме живи закваски – и в киселото мляко, и в производството на сирене и кашкавал“, отбеляза управителят на „Български йогурт“. По думите му ръчният труд в производството също допринася за типично българския вкус на млечните продукти, които са богатството на нашата национална трапеза. „Спазваме и стриктно сроковете, необходими за процеса на зреене. Кравето бяло саламурено сирене трябва задължително да зрее 45 дни при определена температура, а кашкавалът – 60 дни“, обясни още Петър Личев. 

Според него в последните години има завръщане от потребителите към традиционния български вкус, макар и на пазара все още да се предлагат много имитиращи продукти. 

Предизвикателствата към млекопреработвателния сектор у нас

„Предизвикателствата са едни и същи от години насам. Основното е осигуряването на качествено българско сурово мляко. Тук идва вече и въпросът с подпомагането на фермерите. Немалък е вносът у нас както на сурово краве мляко, така и на сухо мляко от Германия, Франция, Полша, Унгария и Украйна, която е един много голям производител. В последните години, заради мерките, малко се ограничи вносът на украинско сухо мляко, но пак някои намират начин да минава през трети страни и да влиза в Европейския съюз“, отбеляза Петър Личев.

Според него другият проблем за производителите на качествени български млечни продукти е огромната конкуренция от вносните продукти в големите търговски вериги. Затова „Български йогурт“ в момента залагат на къси вериги за доставка, което гарантира свежест на продуктите. „Преди седем-осем години излязохме от големите вериги. Търсим си наши търговци и представители на едро, които да ни предлагат в даден регион в страната. Имаме и собствена дистрибуция в Ямболския регион“, допълни управителят.

Министерството на труда и социалната политика (МТСП) обяви мярката „Избирам България“, насочена към завръщащите се от чужбина българи, както и към желаещите да се преместят в населено място с до 50 000 жители. 

„Избирам България“ е финансирана от Програма „Развитие на човешките ресурси“ (ПРЧР) към МТСП и се реализира в два компонента. По първия, който цели да привлече български граждани, които желаят да се завърнат в родината, могат да кандидатстват хора, които или са живели в чужбина през 12 от последните 18 месеца, или са новозавършили образованието си зад граница, обясни за БТА заместник-министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова. Целта на втория компонент на мярката „Избирам България“ е да насърчи хора, които в момента живеят в България, да започнат работа в друго населено място с под 50 000 жители.

До 19 септември (петък) за аварийни ремонти ще се ограничава движението в изпреварващата лента в два участъка на магистрала „Тракия“ в областите Сливен и Ямбол, съобщиха от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ).

Днес и на 18 септември, от 7:00 ч. до 20:00 ч., ще бъде ограничено движението в изпреварващата лента при 262-и км на магистралата в двете посоки, на територията на област Сливен. Трафикът ще се пренасочва в активните и аварийните ленти на магистралата.

На 19 септември (петък) от 7:00 ч. до 12:00 ч. ще бъде ограничено движението в изпреварващите ленти при 262-и км на „Тракия“, в двете посоки. Трафикът ще се осъществява в активните и аварийните ленти.

Днес и на 18 септември, от 7:00 ч. до 20:00 ч. ще бъде ограничено преминаването по изпреварващата лента при 274-ти км на автомагистралата, в двете посоки на територията на област Ямбол. Автомобилите ще се пренасочват в активните и аварийните ленти.

На 19 септември (петък) от 7:00 ч. до 12:00 ч. ще бъде ограничено движението в изпреварващите ленти на при км 274, в двете посоки. Трафикът ще се пренасочва в активните и аварийните ленти.

Промените в организацията на движение се налагат за изпълнение на аварийни ремонтни дейности. Апелът към шофьорите е да карат внимателно, да спазват правилата за движение и ограничението на скоростта, да не предприемат рискови изпреварвания, с които застрашават безопасността на всички останали пътуващи.

Вчера движението от 33 до 34 километър на магистрала „Тракия“ в посока София се осъществяваше в изпреварващата лента. Ограничението на преминаването по активната лента се налагаше заради извършването на дейности по асфалта в участъка на територията на Софийска област.                    

На 25 септември в Ямбол ще бъде представена биографичната книга за легендарния шлагерен изпълнител Аспарух Лешников – Ари (1897-1978 г.) с автор д-р Веселина Узунова. Гостуването е по покана на Регионалния исторически музей, където ще бъде и срещата, посветена на невероятната житейска история на този човек, съобщи за БТА говорителят на музея Кремена Димова.

Изданието, озаглавено „Целувам ви, Аспарух Лешников“, е изключително задълбочено проучване на живота на именития тенор. Книгата със сигурност ще изненада много хора, защото включва малко известни факти. Някои от тях дори са в разрез с нещата, които досега сме смятали, че знаем за него, посочи Кремена Димова.

Представянето на биографията на Аспарух Лешников ще бъде интересна и за по-младата аудитория, защото в крайна сметка това е един от първите българи, покорили световните сцени, допълни говорителят на ямболския музей. Още повече, че д-р Веселина Узунова е страстен и много увлекателен разказвач на истории, каза още тя.

Освен разговор за живота на изпълнителя, наричан някога от европейската музикална критика „Рицарят на горното фа“, на срещата авторът на биографията му ще разкаже и за самия процес в събиране на архивни данни.

Аспарух Лешников е имал концерт и в нашия град навремето. Със съдействието на Държавен архив – Ямбол ще представим извадки от публикации и афиши от местни вестници, които дават израз на фурора, който е предизвикало идването му тук, посочи още Кремена Димова.

Биографичната книга излезе от печат тази пролет и вече имаше представяния в няколко градове, с които е свързан животът на Аспарух Лешников – Стара Загора, София, Хасково и др. Заглавието „Целувам ви, Аспарух Лешников“ е избрано от автора като цитат от думи на изпълнителя от последния му запис в „Радио София“, където е водил вечерно предаване за популярна музика.

Започват ремонти за подобряване на водоснабдяването на 11 села в общините Тунджа и Стралджа в Ямболско около връх Бакаджик. Поетапно ще бъдат подменяни остарели помпени съоръжения, съобщават от местното дружество „Водоснабдяване и канализация“ (ВиК). 

Проблеми с водоснабдяването в селата в двете общини от т. нар. водоснабдителна група „Бакаджик“ има от години. Поредната голяма авария остави за денонощие жителите им без вода преди месец, припомня БТА. Прекъсванията на водопоподаването са не само през летния сезон, а и през зимните месеци.

„С обща дължина близо 80 км, тази система обслужва обширна територия и значителен брой жители. Ето защо подобряването на нейната работа е сред приоритетите на ВиК – Ямбол“, посочват от ВиК дружеството.

Ремонтите започват от помпената станция край село Окоп. Три от старите и амортизирани съоръжения при водочерпните кладенци там ще бъдат заменени със съвременни енергийно ефективни потопяеми помпи. Планирана е и реконструкция и на помпената станция край село Козарево.

Това ще доведе до модернизация на системата на водоснабдителна група „Бакаджик“ и подобряване качеството на услугата по доставка на питейна вода за жителите на всички 11 села, допълват от ВиК – Ямбол.

Кампания за медийна грамотност и срещу фалшивите новини подема Регионалната библиотека „Георги Раковски“ в Ямбол. Поредната информационна среща по темата ще се състои на 23 септември на третия етаж в отдел „Читални“.

Целта е да ориентираме хората в морето от фалшиви новини. Фокусираме се към хората на възраст над 55 години, тъй като те не са се сблъсквали толкова активно с новите технологии, а са и най-честите жертви на измами, обясни за БТА Нина Янкова, главен библиотекар в „Читални“.

Ще обясним, че много от фалшивата информация, която се появява на страниците в социалните мрежи – Фейсбук, Инстаграм и др., всъщност е генерирано с изкуствен интелект съдържание. Голяма част от информацията е подвеждаща, пропагандна или рекламира някакъв фалшив продукт, допълни тя.

Обособен е интерактивен кът с лаптоп и информационни табла, които обясняват как да разпознаем фалшивите новини, кои са десетте вида подвеждащи новини – тип пропаганда, кликбейт, спонсорирано съдържание, псевдонаука и др. Изрезки от вестници разказват за най-често срещаните измами като фишинг и фалшиви мейли, разказа още Янкова.

Изнесени срещи в рамките на кампанията се правят и в пенсионерските клубове в Ямбол. Фокус там се поставя, освен на фалшивите новини и генерираното съдържание от изкуствен интелект, също и на телефонните измами.