За внимателно шофиране в Ямболска област поради влошена метеорологична обстановка предупреждават от полицията. Несъобразена скорост при мокра настилка доведе до инцидент с автомобил „Макларън“ на пътя между Ямбол и Сливен, съобщи говорителят на ямболската дирекция на МВР Татяна Павлова.

Инцидентът е станал в следобедните часове, като колата се е блъснала в мантинелата. Няма пострадали, автомобилът е с материални щети. Направените проби за алкохол и наркотици на 33-годишния шофьор са отрицателни. Съставен му е акт.

Обилните валежи и усложнената метеорологична обстановка създават рискове за водачите на моторни превозни средства. Шофирайте с добре подготвени автомобили и съобразена с пътните условия скорост, предупреждават от Областната дирекция на МВР в Ямбол.

За значителни валежи от дъжд, надвишаващи месечната норма, възможни локални наводнения, повишения на речните нива и затруднения в трафика, предупредиха и от Областната администрация в Ямбол. И призоваха жителите и гостите на областта да спазват указанията на местните власти и служби за сигурност при необходимост.

В момента на територията на област Ямбол вали слаб дъжд, придружен от бурен вятър. 

Предупреждение за опасно време с обилни валежи е в сила за редица региони в страната. Заради възможно усложнение на ситуацията днес се състоя работна среща във вътрешното министерство. Обсъдена бе готовността на институциите за координация на действията за осигуряване на безопасността на населението.

В област Ямбол започна изграждането на мрежа от 47 наземни генератора, използващи сребърен йодид за борба с градушките. Те ще бъдат разположени в четири от петте общини на региона – Болярово, Елхово, Стралджа и Тунджа. Това съобщи заместник-министърът на земеделието и храните д-р Лозана Василева в Ямбол.

През септември беше изградена първата пилотна площадка, а през октомври предстои, заедно с местните власти и земеделски производители, да се уточнят локациите на площадките. Целта е да се създаде надеждна система за защита на земеделската продукция в райони, където друг способ за борба с градушките не е възможен, посочи тя.

За въвеждането на този метод в областите Ямбол и Бургас съобщи през март друг заместник-министър на земеделието и храните – Иван Капитанов. Общо 70 подобни площадки се планира да покриват площ от над 10 000 кв. км в двата региона. Ямбол и Бургас са сред регионите у нас с по-голяма честота на възникване на градушки през последните години, но няма възможност за противоградна защита с ракетни площадки и самолетен способ, тъй като преминават въздушните коридори към летищата Бургас и Истанбул, обясни тогава той.

В област Ямбол се обработват над 200 000 хектара земи, броят на земеделските стопани е над 1800, а на животновъдните обекти е над 600. Това ви прави един от най-важните селскостопански райони в България с традиции в земеделието и животновъдството, каза днес зам.-министър Лозана Василева. В Ямбол тя участва в информационна среща, посветена на въвеждането на еврото, състояла се в залата на Културно-информационен център „Безистен“.

Проекти с общ прогнозен бюджет от 32 509 430 лева бяха представени днес в Ямбол по време на обществена дискусия в Областния информационен център (ОИЦ). Те са част от нова Концепция за интегрирани териториални инвестиции (КИТИ) с водещ партньор Община Ямбол, с която ще се кандидатства за финансиране по няколко европейски програми.

Начало на общественото обсъждане дадоха заместник-кметът на Община Ямбол Васил Александров и управителят на ОИЦ-Ямбол Станислава Иванова. Планираните инвестиции в образователна инфраструктура, здравеопазването, в сферата на екологията и други области представи началникът на отдел „Европейско финансиране и програми“ в Община Ямбол Галина Караджова.

Най-много средства се планират по програма „Развитие на регионите”. Общо 30 445 230 лв. са заложени за основен ремонт на сградите на Основно училище „Любен Каравелов“, на детските градини (ДГ) „Червена шапчица” и „Валентина”, както и на яслената сграда към ДГ „Щастливо детство” в Ямбол. Към тази сума влиза закупуване на специализирано медицинско оборудване за диагностика на сърдечно-съдови и онкологични заболявания. Апаратурата ще се ползва за нуждите на областната Многопрофилна болница за активно лечение „Св. Пантелеймон” в Ямбол. Лечебното заведение е сред партньорите на Общината в разработената концепция.

По програма „Образование” се кандидатства за 1 000 000 лева, които да се вложат в мерки за преодоляване на сегрегацията на уязвими групи ученици и за ограмотяване на възрастни. Ще се работи и за реинтеграция в образователната система на младежи, навършили 16 години, които са останали без основно или начално образование.

Полови милион лева е бюджетът по програма „Околна среда”. Те ще се използват за осигуряване на проводимост на река Тунджа в рамките на града и за извършване на анализи и проучвания на речното корито.

За финансиране от 500 000 лева ще се кандидатства и по програмата „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“, беше обявено още на срещата в ОИЦ – Ямбол. Средствата ще се инвестират за оборудване на специализирани лаборатории в Тракийския университет в Стара Загора и във Факултет „Техника технологии” в Ямбол, който е в структурата на висшето учебно заведение. Предвидени са и мерки за насърчаване на научни изследвания и обмен на знания.

Тракийският университет също е сред партньорите в разработването и бъдещата реализация на концепцията за интегрирани териториални инвестиции. На 8 октомври висшето учебно заведение ще бъде домакин на друга дискусионна среща за представяне на проектите. Началото на общественото обсъждане там е в 11:00 часа, беше обявено на събитието днес в Областния информационен център в Ямбол.

Концепцията с водещ партньор Община Ямбол е озаглавена „Инвестиции в качествено образование, здравословен начин на живот и чиста околна среда в област Ямбол“. Мнения и препоръки по заложените в нея дейности могат да бъдат дадени до 10 октомври чрез попълване на онлайн анкета или изпратени на електронната поща на ОИЦ – Ямбол.

С демонстрации на авиобаза „Безмер“ край Ямбол приключи международната летателна тренировка „Европейски Спартан“ (European Spartan Exercise 2025). Учението се проведе съвместно между военновъздушните сили на България, Италия, Испания, Гърция и Литва.

Авиационното учение започна на 23 септември. В него се включиха четири военнотранспортни самолета „Спартан“ (C-27J Spartan) и около 150 участници от петте държави. За първи път участва и самолет Casa C-295 от Испания, каза пред БТА командирът на учението полк. Лазарин Лазаров.

„Новото също е, че за пръв път се включиха и колегите от Гърция с техния „Спартан“. Досега те бяха само като наблюдатели, тази година за първи път изпълняваха реални мисии и участваха в целия процес на планиране, организиране и провеждане на полетите“, обясни още той.

Командирът постави отлична оценка на учението. Полк. Лазаров подчерта, че успешно са изпълнени над 25 мисии с повече от 35 часа пролетяно време. Сред мисиите бяха авиомедицинска евакуация, полети на малка височина, парашутен десант, полети в планински райони, разузнавателни мисии и др. 

„Една от задачите, които си поставихме, е да научим и нашите млади колеги да не се притесняват, да видят, че знаят точно толкова, колкото и колегите си от НАТО, да работят спокойно. И мисля, че го постигнахме“, подчерта полк. Лазаров.

Сред участниците в учението бе и капитан д-р Радослав Белчев. Той е борден лекар на самолет „Спартан“ повече от четири години, а от една година ръководи отделението по авиомедицинска евакуация към Военномедицинска академия. 

По думите му всяка една авиомедицинска евакуация изисква прецизна предварителна подготовка. „За мен това е призвание, тази работа трябва да се работи със сърце. Това е най-важното за тази професия, която е много по-различна от останалите“, коментира пред репортер на БТА кап. д-р Радослав Белчев.

Основните райони за тактическа подготовка и изпълнение на задачи по време на учението бяха летищата Безмер и Чешнегирово.

Микро предприятия с персонал до 10 души имат възможност да снабдят с до 10 000 евро от своята обслужваща банка пет дни преди 1 януари 2025 г. Това каза по време на информационна среща в Ямбол главният директор на Управление „Емисионно“ на Българската народна банка (БНБ) Георги Чанев.

От 1 ноември започва процесът по зареждане от страна на банките на малки, средни и големи предприятия с единната европейска валута. Същото се отнася и до „Български пощи“. Целта на тези два паралелни процеса е да имаме евроналичности в касите на 1 януари, така че да може да започне нормалният търговски оборот още от първия ден на новата година, посочи представителят на БНБ.

Георги Чанев представи и възможността всеки човек да може да си закупи евромонети с българска национална страна от 1 декември т. г. Определената левова равностойност на комплекта от всички номинали е 20 лева. Целта е хората да могат да ги видят, пипнат, да свикнат с тях. Разплащането с тях, както и с евробанкноти, ще бъде възможно от 1 януари 2026 г., припомни той.

Освен конкретни разяснения по процеса на въвеждане на единната европейска валута у нас, главният директор на Управление „Емисионно“ на БНБ посочи и по-общото значение на приемането на еврото. „Еврото е нещо много повече от валута. То е една от световните резервни валути, които дават стабилност. Т. е. това е един инструмент за стабилност. Отделно, това е платформа за растеж, като вече единствено и само от нас зависи дали имаме достатъчна зрялост и как ще се възползваме от новите възможности“, каза Георги Чанев.

Представителят на БНБ бе сред участниците в информационото събитие в Ямболския Културно-информационен център „Безистен“, организирано по инициатива на Министерството на финансите.

Освен в Ямбол, разяснителни срещи, част от националната информационна кампания за въвеждане на еврото в България, се провеждат днес още в градовете Алфатар, Доспат, Свиленград, Тетевен и Разлог.

Преминаването ни към еврото е стратегическа стъпка на страната ни – не само в икономически и финансов план, но и в посока по-добро интегриране в сърцето на Европейския съюз. Убедени сме, че този преход ще даде нов импулс на българското земеделие, каза заместник министърът на земеделието и храните Лозана Василева по време на информационна среща в Ямбол.

Министерство на земеделието и храните е положило усилия, за да създаде всички предпоставки процесът по въвеждане на еврото да премине гладко, навременно и без сътресения, каза още зам.-министър Василева. Тя припомни, че от 1 януари 2026 г. субсидиите ще бъдат обявявани само в евро, няма да се налага и съставянето на анекси към вече сключени договори за подпомагане.

Приемането на единната европейска валута ще стимулира стопаните, ще улесни достъпа ни до финансиране от европейски банки и ще даде допълнителна сигурност при международната търговия, допълни още Лозана Василева.

Зам.-министърът на земеделието и храните бе сред участниците в информационното събитие, организирано от Министерството на финансите като част от националната информационна кампания по повод въвеждането на еврото.

Община Ямбол е подготвена за въвеждането на еврото. Всички наредби са синхронизирани с изискванията на законодателството и след 1 януари сме готови за този процес. Това каза кметът на града Валентин Ревански по време на информационна среща в Културно-информационен център „Безистен“. Събитието е част от националната информационна кампания за въвеждане на еврото в България. 

Всички знаем какво предстои след 1 януари 2026 г. с въвеждането на единната европейска валута. Всеки от нас е нормално да приема нещо такова с различни чувства. Това е естествено. Но е изключително важно и да вървим напред, а да не се връщаме назад. Искрено се надявам това да бъде крачка напред за България, каза още кметът на Ямбол. 

В официалното откриване на форума участваха още заместник-министърът на земеделието и храните Лозана Василева, главният директор на Управление „Емисионно“ на Българската народна банка Георги Чанев и областният управител на Ямбол Николай Костадинов, който беше модератор на срещата.